Определение по дело №115/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №25 от 24.03.2015 г., постановена по наказателно общ характер дело №125/2015 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият Й. Т. Т. от с.Я., О.К., с ЕГН *, за виновен в това, че на 07.09.2014г. в Г.К. причинил на полицейски орган – К. К. С. от Г.К. - полицай в група „Охрана на обществения ред“ към РУ“Полиция“-К., при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане по лицето, довели до болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.131, ал.2, т.4, във вр. с чл.130, ал.2, във вр. с чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.2 б.”б”от НК му е наложил наказание „пробация” със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 6 месеца с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и 6 месеца. Осъдил е подсъдимият Й. Т. Т. да заплати по сметка на РС-К. сумата от 130 лв., представляваща направени разноски по делото.

Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Й. Т., който я обжалва чрез защитника си – А.Н. К., като счита, че същата е неправилна и несправедлива, тъй като бил нарушен закона и наложеното му наказание било явно несправедливо. Твърди, че независимо от обстоятелството, че съдът приложил разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, му определил завишено наказание - „пробация” със съответните пробационни мерки, което не било съобразено със сравнително ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца. Първоинстанционният съд не бил отчел в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало, добрите характеристични данни по местоживеене, изразеното съжаление за извършеното, признание на вината, тежкото семейно и материално положение, активното съдействане на органите на разследването и на съда за установяване на обективната истина. Съдът не се съобразил със искането на обвинението и защитата на подсъдимия Й. Т. да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода" при условията на чл.66, ал.1 от НК в размер на една година с изпитателен срок от 3 години. Твърди се, че по обективни причини било невъзможно подсъдимият Й. Т. да изпълнява наложените му с присъдата пробационни мерки, поради следните обективни причини: постоянна трудова ангажираност в „Т. Б.” - К. и системно обучение на операторите в производствения процес. Дружеството било на непрекъснат производствен процес и било необходимо да бъде осъществяван постоянен контрол от страна на Й. Т., в качеството му на длъжностно лице - отговорник отдел качество, което било видно от длъжността му характеристика. Невъзможността да изпълнява наложените му пробационни мерки била свързана със системното обучение на работниците в дружеството, което се извършвало от жалбодателя Й. Т., което било видно от формуляри за обучение на „Т. Бъ.”-К.. Обучението било седмично и продължавало и занапред, поради което за Й. Т. било невъзможно да изпълнява наложените му пробационни мерки. Предвид изложеното, замяната на наложеното наказание „пробация” с наказание „лишаване от свобода” с приложение на института на условното осъждане по чл. 66, ал.1 от НК било наложително, обосновано и справедливо. Счита, че с тази замяна ще се постигнат целите на наказанието съгласно чл.36 от НК. Моли за следното: да се отмени обжалвана присъда и да се постанови нова присъда, с която подсъдимия ЙълмазТасим Т. да бъде оправдан; да се измени присъдата като се намали размера на наложеното наказание „пробация" или да се измени посочената присъда, като се замени изцяло наложеното наказание „пробация с наказание „лишаване от свобода”, като на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи за изпълнение с изпитателен срок от 3 години. Ведно с въззината жалба са представени като доказателства – заверени копия от длъжностна характеристика за длъжност: „отговорник отдел качество” и формуляри за обучение с обучаващ Й. Т. Т..

В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си заявява, че поддържа жалбата си в частта й за изменение на обжалваната присъда, тъй като счита същата за несправедлива. Излагат се съображение за прекомерност на наказанието, като в същото време се иска налагане на по-тежко по вид наказание, което в случая в по-голяма степен щяло да облекчи жалбодателя – подс.Т..

Представителят на О. П. – К. счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционната присъда за правилна, обоснована и законосъобразна. Споделя изцяло доводите на районния съд за наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, което налагало замяна на наказанието „лишаване от свобода” с наказанието „пробация” с определените му задължителни пробационни мерки. Подсъдимият Т. по същество в своята въззивна жалба развивал основно доводи за това, че присъдата е явно несправедлива, тъй като наложеното наказание „пробация” му представлявало невъзможност за изпълнение на работата, която вършел. Изпълнението на наказанието „пробация” било подробно уредено в ЗИНЗС и ППЗИНЗС и позволявало без особени затруднения за осъдения той да изпълнява пробационните мерки и служебните си задължения в завода „Т. – Б.” . Това не се опровергавало и от представените доÛументи. Моли съда първоинстанционната присъда да бъде потвърдена във вида, в който е постановена.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на гл.ХХVІІ от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. На основание чл.372, ал.4, във връзка с чл.371, т.2 от НПК, първоинстанционния съд е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На въззивното следствие са представени и приети като доказателства - заверени копия от длъжностна характеристика за длъжност: „отговорник отдел качество” и формуляри за обучение с обучаващ Й. Т. Т.. Правилно и законосъобразно на основание чл.373, ал.3 от НПК решаващият съд в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които го подкрепят. С оглед изложеното правилно е прието от фактическа страна следното:

Подсъдимият Й. Т. Т. е роден на **.**.19**** г. в Г.К., живущ в с.Я., О.К., български гражданин, неженен, със средно образование, работи в „Т. Б.“ , неосъждан, с ЕГН *. Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.

На 06.09.2014г. вечерта подсъдимият Й. Т. отишъл със свои колеги в заведение „Д.“, находящо се в Г.К.. Там пили бира и решили да отидат в нощно заведение „Д.“ в Г.К.. В ранните часове на 07.09.2014г., след значително количество изпит алкохол, подсъдимият започнал да полива с алкохол клиенти на заведението и да нарушава реда в същото. Това наложило охранителя на заведението - св.Г. Н., да го покани да напусне. Те излезли навън и Й. Т. започнал да рита хладилник, намиращ се на около 20м. от заведението, като проявил желание да влезе обратно в заведението, но охранителя му попречил. В този момент пред „Д.“ преминавал полицейски патрулен автомобил. Св.Н. обяснил на свидетелите А. Ч. и И. П. - служители на РУП-К., за поведението на подс.Т. и им показал накъде е тръгнал. Свидетелите Ч. и П. настигнали подсъдимият и му разпоредили да преустанови опитите си да влиза в заведението. Той казал, че си тръгва, но рязко се завъртял и побягнал към входа на заведението, искайки да влезе. Тогава Ч. и П. поканили Й. Т. да се качи в патрулния автомобил, за да отидат до РУ„Полиция“-К. и да бъде проведена беседа с него. При слизане от автомобила подсъдимият посегнал с ръка към св.Пеев да го удари, като само благодарение на бързата реакция на свидетеля не успял да му нанесе сериозен удар в областта на главата, а ръката му само се приплъзнала по главата на П. В РУ„Полиция“- К. на Т. били съставени АУАН по чл.3, ал.1, т.7 от НПООР и за неизпълнение на полицейско разпореждане. Той заспал в чакалнята на РУП-К., но около 7.45ч. на 07.09.2014г. се посъвзел и тръгнал да си ходи. Пред сградата на РУП видял св.С. О. - служител на РУП-К., който пристигал на работа с лек автомобил „М.“ с рег.№ К **** АС. Подсъдимият отворил вратата на автомобила и казал на св.О., че иска да бъде закаран в с.Стремци. Св.О. му отказал и подс.Й. Т. се отдалечил. О. слязъл от автомобила и тръгнал към сградата на РУП, като след малко се обърнал и видял подсъдимият да се подпира на задния капак на автомобила му. Върнал се при него и му обяснил, че има таксита, ако иска да си наеме такси и да пътува. Й. Т. отново тръгнал. След около една минута се върнал обратно, стигнал до автомобила на св.С. О. и с юмрук счупил задното му панорамно стъкло, след което побягнал. Подсъдимият Т. бил настигнат от полицейските служители С. О. и Т. М. и бил върнат обратно в РУП-К.. По същото време св.С. - полицай в група „Охрана на обществения ред“ към РУ„Полиция“-К. при ОДМВР-К., бил в сградата на Районното управление и изпълнявал служебните си задължения. Св.С. се обърнал към подсъдимият и го попитал защо е счупил стъклото на автомобила на св.О. Подс.Й. Т., въпреки, че видял, че срещу него стои полицай, на зададения му въпрос от св.С., отговорил с думите: „Какъв си ти бе, на тебе ли ще давам обяснения“ и в същия м¯мент посегнал с дясната си ръка и нанесъл удар в главата, в лявата част на лицето на св.С.

От заключението на назначенатана досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни се установява, че на инкриминираната дата К. К. С.е получил оток и кръвонасядане по лицето. Описаните увреждания според експерта са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин било възможно да са възникнали така, както съобщавал пострадалия- бил удрян с юмруци от непознато му лице. Било е причинено болка и страдание.

Така възприетата фактическа обстановка и от първоинстанционният съд се установява на база направеното от подсъдимия самопризнание и събраните на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят изцяло, а именно отсвидетелските показания на К. С., Ив. П. Х. Х. В. Ве., Т. М., А. Ч., С. С., Н. С., Я. У., И. Ч., М. Ст., С. О. и Г. Н.;заключение на вещото лице Н. Ма. по извършената Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 72/2014г.; Протокол за оглед на местопроизшествие от 07.09.2014г., ведно с фотоалбум; справка за съдимост на подсъдимия; характеристична справка на подсъдимия; Съдебно-медицинско удостоверение № 214/2014г.; 10 бр. докладни записки от 07.09.2014г.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подс.Т., както и от останалите писмени доказателства, приети в хода на досъдебното и съдебно производство.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, следва да се направи безспорния извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.131, ал.2, т.4, във вр. с чл.130, ал.2 от НК, а именно: на 07.09.2014г. в Г.К. причинил на полицейски орган – К. К. С. от Г.К. - полицай в група „Охрана на обществения ред“ към РУ“Полиция“-К., при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане по лицето, довели до болка и страдание без разстройство на здравето. Именно по посочения престъпен състав подсъдимия е бил предаден на съд, съответно признат за виновен в осъществяването му от първоинстанционния съд. При оценка и анализ на събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че подсъдимия е автор на извършеното престъпление, като самия той, както бе посочено прави пълни самопризнания и не оспорва фактите по делото. Всички събрани писмени и гласни доказателства по делото са еднопосочни и непротиворечиви, поради което не е необходимо да се коментират подробно.

От обективна страна подс.Т. е извършил противоправно действие - нанасяне на удар с юмрук по лицето на св.С., който удар е довел до причиняване на оток и кръвонасядане по лицето, като е било причинено болка и страдание без разстройство на здравето. Описаното увреждане представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, като противоправния резултат е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимия.

Квалификацията на чл.131, ал.2, т.4 от НК е обусловена от обстоятелството, че леката телесна повреда е причена на полицейски орган - полицай в РУ“Полиция“-К., при изпълнение на служебните му задължения по охрана на обществения ред.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, обективиран в поведението на подсъдимия – нанесения удар безспорно указва на целенасочен волеви акт от страна на подс.Й. Т., при това насочен срещу полицай по време на изпълнение на службата му. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и пряко е желаел тяхното настъпване, както е съзнавал и служебното качеството на лицето срещу, което е извършил престъпното посегателство.

В съдебно заседание жалбодателят не поддържа искането за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова оправдателна такава, поради което, съдът не следва изрично да се произнася по това искане, още повече, че изложеното по-горе води до извод за неоснователност на подобно искане.

При индивидуализацията и определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимият Й. Т., първоинстанционниятсъд е съобразил предвиденото в закона наказание, разпоредбата на чл.373, ал.2, във вр. с чл.372, ал.4 от НПК и нормата на чл.58а от НК, както и обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Приел е, че степента на обществена опасност на деянието е типична за този вид престъпление , а степента на обществена опасност на дееца за ниска, предвид чистото му съдебно минало. За смекчаващи отговорността обстоятелства е отчел- чистото съдебно минало и положителната характеристика на дееца, младата му възраст, както и изразеното пред съда съжаление за извършеното, а като отегчаващите отговорността обстоятелства - упоритото непристойно и невъздържано поведение на дееца на инкриминираната дата и употребения алкохол. След преценка на обуславящите отговорността обстоятелства, районният съд е приел, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото наказание предвидено в закона се явява несъразмерно тежко, поради което е приложил разпоредбата на чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.2 б.”б”от НК и е заменил наказанието „лишаване от свобода”, за което не е предвиден най-нисък предел, с наказание „пробация”, като е определил на подс.Т. следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 6 месеца с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и 6 месеца.Изложените обстоятелства от значение за определяне на конкретното наказание и направените в тази връзка изводи от първоинстанционния съд са правилни и се споделят напълно и от настоящата инстанция. Освен изложеното съдебния състав съобрази и обстоятелството, че в конкретния случай подсъдимият не е бил провокиран по какъвто и да било начин от пострадалото лице, като на зададения му от св.С. въпрос- защо е счупил стъклото на автомобила, подс.Й. Т. отговорил с думите: „Какъв си ти бе, на тебе ли ще давам обяснения“, и в същия момент посегнал с дясната си ръка и нанесъл удар с юмрук в лявата част на лицето на свидетеля, макар, че е виждал и осъзнавал, че срещу него стои полицай и се намира в сградата на РУ”Полиция”. Изложеното води до извод, че подбудите за извършване на деянието са незачитане на основни човешки ценности – неприкосновеността на личността и незачитане и неуважение на държавните правоохранителни органи.

С оглед на изложеното по-горе, така определеното наказание е справедливо, защото съответства на законовите критерии за правилна индивидуализация и липсват основания за проява на по-голямо снизхождение, поради което и въззивата жалба на подсъдимия за изменение на присъдата и намаляване на размера на наложеното наказание пробация, се явява неоснователно, още повече, че са наложени само задължителните по закон две пробационни мерки- „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” и то малко над средния законов размер.

Соченото обстоятелство, че подсъдимият е трудово ангажиран не е основание за намаляване на срока на определените пробационни мерки и не променя извода за правилността на определеното по вид и размер наказание, а още по-малко за замяна на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпълнение на основание чл.66 от НК, каквото се явява основното искане на жалбодателя. По същество в жалбата се излагат доводи за прекомерност на наложеното наказание, а в същото време се иска налагане на по-тежко по вид наказание, което искане принципно не е в интерес на подсъдимия, поради което и буди недоумение. Изложените в жалбата доводи за замяна на наказанието са неоснователни, тъй като изпълнението на наказанието пробация не е пречка и не може да препятства възможността подсъдимият да изпълнява трудовите си задължения, включително и по обучение на работници в дружеството, в което работи, в каквато насока са доводите и представените на въззивното следствие нови писмени доказателства – формуляри за обучение. Изпълнението на определените пробационните мерки следва да бъде съобразено с трудовата заетост на осъденото лице, като това обаче е въпрос на изпълнението на мерките, а не за законосъобразността за тяхното налагане.

Наказанието по Наказателния кодекс се определя от съда съобразно посочените и обсъдени по-горе нормативно регламентирани критерий и правила, а не се налага „по желание” и усмотрение на подсъдимия. С налагането на наказанието се преследват определени цели, които са визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, а именно: 1) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2) да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3) да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. В разглеждания случай определеното от районният съд наказание по вид и размер е справедливо, адекватно на извършеното деяние и именно с него в най-голяма степен биха се постигнали посочените и преследвани цели.

Предвид изхода на делото – осъждането на подсъдимия, правилно са му възложени в тежест и направените разноски по делото.

С оглед на изложеното, настоящия съдебен състав намира въззивната жалба за неоснователна, а първоинстанционната присъда за правилна, обоснована и законосъобразна, поради което като такава следва да бъде потвърдена.

Ето защо и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №25 от 24.03.2015 г., постановена по НОХ дело №125/2015 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.