Р Е Ш Е Н И
Е № 260043
гр. Пловдив 17.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на шести август две хиляди и двадесета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7351 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на предявени от „Гарант кредит консулт“ ЕООД ( с предишно
наименование Лайт Кредит Консулт ЕООД), ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Полет“
№ 1, ет. 2 против Г.П.Н., ЕГН **********,
чрез особен представител адв. Е.У., с
която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл.
240 и чл.86 от ЗЗД и чл. 146 ЗЗД
и чл.9 от ЗПК за признаване на установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи
на ищеца солидарно с Д.К.С. сумата от
общо 2036,40 лв., формирана както
следва: сумата от 1491,32 лв. – главница, представляваща дължима сума по
договор за заем № ***/11.03.2015 г., сключен между длъжника и Лайт Кредит ООД с
краен срок на погасяване 11.03.2016 г., която сума е платена от ответника в
качеството му на гарант и сумата от 545,08 лв., - главница, представляваща неплатено възнаграждение по договор за
гаранция от 11.03.2015 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 17.01.2019 г. до окончателното й
изплащане , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 930 по описа за 2019 г. на РС- Пловдив.
Ищецът сочи, че ответникът в качеството на заемополучател е сключил
с Лайт Кредит ООД в качеството на заемодател договор за заем № ***/11.03.2015
г. Размерът па предоставената в заем сума е
2500 лв. Предоставеният заем е за срок от 12 месеца, като погасяването е
следвало да стане на 12 равни месечни вноски, всяка една от които на стойност
256,18 лв., с първа погасителна вноска 11.04.2015 г. и краен срок на погасяване
с последна вноска 11.03.2016 г. Общата сума, подлежаща на връщане, е в размер
на 3074,16 лв. Като обезпечение па
вземането по договора за заем е сключен Договор за гаранция от 11.03.2015 г.
между ищцовото дружество в качеството му па гарант, „ЛАЙТ КРЕДИТ" ООД като
заемодател и ответника като заемател. Съгласно този договор заемателят дължи на
гаранта възнаграждение в размер на 12 ежемесечни премии, всяка от които на
стойност 205,02 лв., което пък възнаграждение е обезпечено с издадена в полза
па гаранта запис на заповед за пълното дължимо възнаграждение.
Към момента на подаване на заявлението в съда ответникът е заплатил 1582,84 лв. към
заемодателя или 6 месечни вноски и частично плащане на седмата вноска по заема
и 1915,16 лв. по договор за гаранция или 9 месечни премии.
С уведомление от 03.01.2019 г. до
ищеца заемодателят „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД на основание чл. 5 от договора за гаранция
активира същата, като претендира плащане на задълженията на ответника към него
в размер на 1491,32 лв. Извършено е плащане от ищеца по договора за гаранция
(банков превод на сумата 1491,32 лв. на 07.01.2019 г.).
Отделно от това ответникът се сочи, че дължи и сумата от
545,08 лв. неплатено възнаграждение по договора за гаранция от 11.03.2015 г. Сумата 1491,32 лв.
претендира на основание плащане,
извършено от него по активирана гаранция
. Тази сума се сочи, че представлява задължението на ответника към третото на
процеса лице „ЛАЙТ КРЕДИТ" ООД, което лице е предоставило заем на
ответника и същият не го е върнал. Сумата
545,08 лв. ищецът сочи, че
претендира на основание неплатено възнаграждение по договор за гаранция,
обезпечено със запис на заповед.
Тъй като ответникът не изплатил задълженията си договора за кредит и гаранция, ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК на
17.01.2019 г. срещу ответника, по което било образувано частно гр. дело № 930/2019 г. по описа на РС
- Пловдив, по което била издадена заповед за парично изпълнение, но тъй
като същата е връчена при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК, се предявяват установителни искове за съществуване на
вземането. Моли същите да бъдат уважени.
Претендират се и разноските в заповедното и настоящото исково производство.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК особеният представител на
ответника - адв. Е.У. е депозирала отговор на исковата молба, като заявява, че не признава иска. Не взема становище относно основателността на
исковете, доколкото към исковата молба не са приложени описаните договор за
заем и договор за гаранция. В първото по делото съдебно заседание е направил
възражение за погасяване по давност на исковите претенции, но същото съгласно
разпоредбата на чл. 133 ГПК е преклудирано, поради и което не следва да се разглежда.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Производството по делото е прекратено по
отношение на втория ответник Д.К.С. по отношение на която заповедта за
изпълнение е влязла в сила.
На ищеца е
дадена многократно възможност да представи цитирания в исковата молба договор
за кредит, като на 18.12.2019 г. му е връчено поредното съобщение за това, като
му е даден едноседмичен срок за представяне на цитирания в исковата молба
договор за кредит, въз основа на който се сочи, че е подписан договор за
гаранция и са заплатени и дължими сумите, предмет на исковите претенции. Не е
представен договор за кредит и в производството по издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Приет е
като писмено доказателство Договор за гаранция, в който е отразено, че с Договор
от 11.03.2015 г. заемодателят се е задължил да предостави на заемателя паричен
заем, но липсват основните параметри на договора за заем. Уговорено е заплащане
на възнаграждение за гаранта – ищец по делото в размер на 12 ежемесечни премии
в размер на 205,02 лв. Прието е като писмено доказателство е уведомление за
активиране на гаранция от 03.01.2019 г., в което е отразено, че общата дължима
сума е в размер на 1491,32 лв. към 03.01.2019 г. Вследствие на полученото
уведомление с банков превод от 07.01.2019 г. ищцовото дружество е заплатило на
сочения кредитор Лайт Кредит ООД претендираната сума.
Приет е
като писмено доказателство и запис на заповед, който ищецът сочи, че обезпечава
договор за гаранция. Записът на заповед е издаден от ответника и авалиран от Д.С.
на 11.03.2015 г. с падеж на плащане 11.03.2016 г. в полза на Лайт Кредит
Консулт ООД за сумата от 2460,40 лв.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че на ответника е отпуснат паричен заем в размер на 2500 лв., като
същата е предоставена и усвоена от Г.Н. на 11.03.2015 г. по банков път. В заключението е цитиран погасителен план,
който обаче не е приет по делото като писмено доказателство и няма данни да е
предоставен на ответника и на другия заемополучател и да е подписан от тях.
Вещото лице установява, че от датата на превеждане на сумата от 2500 лв. на
11.03.2015 г. до датата на депозиране на заявлението в съда са извършени от
ответника плащания по договор за заем в общ размер от 1582,84 лв., с които е
погасена договорна лихва в размер на 459,60 лв. и част от главницата в размер
на 1123,24 лв. По договора за гаранция е платена сума в общ размер от 1915,16
лв. На 07.01.2019 г. е активиран договорът
за гаранция, като претенцията по договора за кредит в размер от 1491,32 лв. е
заплатена от ищцовото дружество в полза на Лайт Кредит ООД, с което е отразено,
че задълженията по договора за кредит са изцяло погасени. Вещото лице установява след справка в
счетоводството на ищцовото дружество и в Лайт Кредит ООД, че дължимите от
ответника суми са в общ размер от 2036,40 лв., от които преведена сума от
1491,32 лв. по активирана гаранция и 545,08 лв. неплатен остатък по самия
договор за гаранция. Така приетото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза обаче е постановено след
проверка на документи, които не са приети, като писмени доказателства по
делото, а именно: договор за кредит и погасителен план към него.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че в негова доказателствена
тежест е установяване на възникване на спорното вземане и неговия
размер, т.е. както по основание – възникване на валидно облигационно
правоотношение, вкл. и предаването на
сумата от 2500 лв. в заем на ответника, съобразено със законовите разпоредби по
договор за кредит и договор за гаранция, така и по размер, дължимостта на процесните суми от ответника,
както и правомерността на начисляването им в т.ч. и фактът на плащане от страна
на гаранта на задължението по договора за кредит и неговия размер – предпоставките за встъпване
на гаранта в правата на кредитора. В
случая ищецът не е установил възникването на твърдяното облигационно
правоотношение по сочения договор за заем, като превеждането на сума по банкова
сметка, ***, че е преведена в полза на ответника по договор, който не е
представен по делото, не е основание съдът да приеме наличието на конкретното
твърдяно заемно правоотношение. Действително вещото лице установява плащания по
твърдяния договор за кредит и договор за гаранция, но с оглед липсата на
договор за кредит, то единствено и само възоснова на косвени доказателства
превеждане на сума с вписано основание и отразено в счетоводството заплащане на
суми, съдът не би могъл да приеме възникване на конкретното заемно
правоотношение по договор за кредит, който съгласно разпоредбите на ЗПК следва
да е в писмена форма.
В доклада по делото съдът е указал на ищеца, че следва да се произнесе
служебно относно наличието на неравноправни клаузи, които с оглед липсата на
представен договор за кредит, не могат да бъдат преценени.
Приетия като писмено доказателство Договор за гаранция е с предмет
обезпечение на вземането на заемодателя
по договора за заем, като ищцовото
дружество като гарант се е задължил в чл.5 от договора, че поема отговорността
да гарантира вземането на заемодателя по договор от 11.03.2015 г., който обаче
не е представен по делото. Съгласно чл.5.1 в случай на активиране на
гаранцията заемателят продължава да дължи в пълен размер премиите по договора
за гаранция. В чл.5.2 е уговорено, че заемателят се задължава да възстанови в
пълен размер всички суми, платени от гаранта към заемодателя по гаранцията в
срок до седем работни дни след извършването на плащането от гаранта. В чл.3.1
от многостранния договор е записано, че за предоставената гаранция заемателят
се задължава да заплати на гаранта възнаграждение на 12 месечни премии, всяка от които на
стойност 205,02 лв., което се заплаща от заемателя заедно със съответните
месечни погасителни вноски по заема. В чл.3.2 от договора е записано, че
платените премии по преходните точки са окончателни и не подлежат на връщане,
независимо дали гаранцията бъде или не бъде ефектирана, както и независимо дали
са усвоени всички средства по заема и независимо от възможността срокът и/или
размерът на заема да бъдат променени, в т.ч. чрез предплащане, реструктуриране
и други промени към договора за заем. Съдът приема, че условията в процесния
договор не са ясни и разбираеми и в договора има неравноправни клаузи. Съгласно
чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Клаузата по чл.3.2 от договора се приема за неравноправна по
отношение на заемателя, тъй като води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца-гарант и потребителя-заемател и не отговаря на
изискванията за добросъвестност. Клаузата не е уговорена индивидуално и ответникът
не е имал възможност да влияе върху нея, тъй като договорът е бил изготвен
предварително. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите
са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Съгласно чл.146, ал.2 от ЗЗП,
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В
чл.146, ал.4 от ЗЗП е казано, че когато търговецът твърди, че определено
условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта на доказване пада върху
него. В случая няма доказателства, които да установят, че клаузите по договора
за гаранция са индивидуално уговорени. С оглед така изложеното съдът счита, че
не само не се установява по делото с ответника да е сключен сочения договор за
заем, който да е съобразен с императивните законови разпоредби, но се
установява и, че договорът за гаранция е недействителен и като такъв не поражда
задължения за ответника. Освен това договорът за гаранция се сочи, че
обезпечава задължения по договор за кредит, чието съществуване не се установява
по делото.
С
оглед гореизложеното съдът счита, че предявените искове следва да се отхвърлят,
като неоснователни и недоказани. В полза на ответника, който се представлява от
особен представител не се дължат разноски, доколкото такива не са направени.
Така
мотивиран по изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Гарант кредит консулт“ ЕООД ( с
предишно наименование Лайт Кредит Консулт ЕООД), ЕИК *********, гр. Пловдив,
ул. „Полет“ № 1, ет. 2 против Г.П.Н.,
ЕГН **********, чрез особен представител адв.
Е.У. искове за признаване на установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи солидарно с Д.К.С. сумата от
общо 2036,40 лв., формирана както следва: сумата от 1491,32 лв. –
главница, представляваща дължима сума по договор за заем № ***/11.03.2015 г.,
сключен между длъжника и Лайт Кредит ООД с краен срок на погасяване 11.03.2016
г., която сума е платена от ищеца в качеството на гарант и сумата от
545,08 лв., - главница, представляваща
неплатено възнаграждение по договор за гаранция от 11.03.2015 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 17.01.2019 г. до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 930 по описа за 2019 г. на РС- Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ