№ 35710
гр. София, 20.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20221110117368 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх.
№ 64170 от 31.03.2022г., подадено от „Уникредит Булбанк“ АД срещу Ш. ЩР. и срещу
ЛЮБ. Ж. ЩР. за солидарно заплащане на следните суми: 1218,22 лева, представляваща
главница по Договор за кредитна карта за физически лица №CCIR-653-00361-2015 от
13.10.2015г. изменен с Анекс № 2 от 09.12.2020г., ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на вземането, сумата от 57,01
лева, представляваща лихва върху редовна главница за периода от 30.06.2021г. до
30.11.2021г., сумата от 107 лева, представляваща лихва върху просрочена главница за
периода от 30.05.2021г. до 30.03.2022г., сумата от 67,21 лева, представляваща неустойка за
просрочена главница за периода от 30.05.2021г. до 30.03.2022г. и сумата от 3,53 лева,
представляваща неустойка за просрочена редовна лихва за периода от 30.06.2021г. до
30.03.2022г.
Вземанията са основани на документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от
счетоводните книги на банката.
В заявлението е посочено, че на 13.10.2015г. между заявителя „Уникредит Булбанк“
АД като кредитор, длъжника Ш. ЩР. като кредитополучател и длъжника ЛЮБ. Ж. ЩР. като
поръчител бил сключен Договор за кредитна карта за физически лица №CCIR-653-00361-
2015 На 09.12.2020г. към процесния договор страните са сключили Анекс № 2, с който
преуредили взаимоотношенията помежду си. Съгласно т. 7 от Анекс № 2, крайният срок за
погасяване на задълженията по кредита бил настъпил на 30.11.2021г., поради което
вземането на банката станало изцяло изискуемо с изтичане на срока за плащане, без да е
необходима покана.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта по
предявените претенции срещу поръчителя ЛЮБ. Ж. ЩР., както и по отношение на
претендираните от кредитополучателя Ш. ЩР. неустойки за забава за плащане на
главницата и редовната лихва по следните съображения.
От представения Договор за кредитна карта за физически лица №CCIR-653-00361-
2015 от 13.10.2015г се установява, че заявителят „Уникредит Булбанк“ АД е отпуснал на
кредитополучателя Ш. ЩР. кредитен лимит по кредитна карта в размер на 3000 лева с краен
срок на действие на договора и краен срок на плащане – 31.10.2017г. Съгласно т. 14 от
договора, ЛЮБ. Ж. ЩР. е приела да отговаря солидарно с кредитополучателя като
1
поръчител за изпълнението на задълженията на кредитополучателя към банката. От
представения Анекс № 2 от 09.12.2020г. към процесния договор се установява, че между
„Уникредит Булбанк“ АД и кредитополуателя Ш. ЩР. е постигнато съгласие отношенията
между тях, възникнали и във връзка със сключването и изпълнението на основния договор,
да бъдат уреждани от настоящия анекс, съдържанието на който заменя напълно и изцяло
съдържанието на основния договор и анексите към него. В пар. 5 от анекса страните са се
уговорили всички обезпечения, дадени по основния договор, да бъдат запазени при
условията уговорени в анекса. Съгласно уговорения в т. 1 предмет на анекса, същият се
изразява в преоформяне на задълженията по основния договор, като правото на ползване на
кредитния лимит по кредитната карта е прекратено /т. 6.1 от анекса/, въведен е погасителен
план и са уговорени условията за изплащане на неиздълженото просрочено задължение за
главница в размер на 2588,40 лева, при нов лихвен процент и нов краен срок за погасяване –
30.11.2021г. /т. 7/.
Така постигнатите с анекса уговорки представляват преструктуриране на
съществуващите към датата на сключването му просрочени задължения за главница и лихва
по основния договор при уговорени нови условия и нов срок за изпълнение. Анексът, обаче,
е сключен единствено между главните страни – кредитора и кредитополучателя, без
участието на поръчителя и без неговото съгласие с така уговорените нови условия. Ето
защо, при липса на съгласие на поръчителя, уговорените с Анекс № 2 от 09.12.2020г.
условия за погасяване на кредита, включително даденото от банката продължение на срока
за изпълнение до 30.11.2021г. не обвързват поръчителя ЛЮБ. Ж. ЩР.. Постигнатата между
главните страни уговорка за запазване на обезпеченията при условията на анекса е без
правно значение, доколкото липсва волеизявление на поръчителя в тази насока. Съгласно
императивната норма на чл. 147, ал. 2 ЗЗД, продължението на срока, дадено от кредитора на
длъжника, няма действие за поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това. Съгласие на
поръчителя е необходимо и за да възникне отговорността му по отношение на новите
условия за погасяване на преструктурираните задължения. Ето защо, по отношение на
поръчителя ЛЮБ. Ж. ЩР., крайният срок за издължаване на сумата по кредита е останал
31.10.2017г., както е уговорено в т. 3.5. от основния договор, от който момент е започнал да
тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД /в този смисъл Тълкувателно решение №
5/2019г. на ОСГТК на ВКС/. Считано от тази дата срокът е изтекъл на 30.04.2018г. и с
неговото изтичане поръчителството е погасено. Поради тази причина и на основание
разясненията, дадени с т. 4б от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
заявлението следва да бъде отхвърлено в частта по предявените претенции срещу
поръчителя.
На следващо място, съгласно т. 5.7 от Анекс № 2, кредитополучателят Ш. ЩР.
дължи на банката обезщетение /неустойка/ за забава в размер на законната лихва от 10%.
Други неустойки за забавено плащане на главницата и редовната /възнаградителна/ лихва не
са уговорени в договора. Наред с това, процесният договор за кредитна карта на физически
лица и анексът към него попадат в приложното поле на Закона за потребителския кредит, а
съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая уговореното в т.
5.7 от анекса обезщетение в размер на законната лихва е претендирано в заявлението наред
с допълнителни неустойки за просрочена главница и просрочена възнаградителна лихва за
един и същ период, поради което и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, заявлението срещу
кредитополучателя Ш. ЩР. следва да бъде отхвърлено по отношение на сумата от сумата от
67,21 лева, представляваща неустойка за просрочена главница за периода от 30.05.2021г. до
30.03.2022г. и сумата от 3,53 лева, представляваща неустойка за просрочена редовна лихва
за периода от 30.06.2021г. до 30.03.2022г.
С оглед отхвърлената част от заявлението, същото следва да бъде отхвърлено и в
2
частта за разноските за държавна такса за разликата над 27,64 лева до пълния претендиран
размер от 29,06 лева и в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за разликата над
57,08 лева до пълния претендиран размер от 60 лева.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. №
64170 от 31.03.2022г., подадено от „Уникредит Булбанк“ АД срещу Ш. ЩР. и ЛЮБ. Ж. ЩР.,
В ЧАСТТА по всички претенции срещу поръчителя ЛЮБ. Ж. ЩР., В ЧАСТТА за
претендираните от кредитополучателя Ш. ЩР. суми от 67,21 лева, представляваща
неустойка за просрочена главница за периода от 30.05.2021г. до 30.03.2022г. и сумата от 3,53
лева, представляваща неустойка за просрочена редовна лихва за периода от 30.06.2021г. до
30.03.2022г., както и В ЧАСТТА за разноските, както следва: за разликата над 27,64 лева до
пълния претендиран размер от 29,06 лева – за държавна такса и за разликата над 57,08 лева
до пълния претендиран размер от 60 лева – за адвокатско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3