Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Жалбоподателят М. Н. Г., ЕГН *, от гр.Г. О., действаща чрез процесуалния си представител адв. М.- ВТАК, с жалбата си до съда оспорва Решение №573/15.06.2010 г. на В. районен съд, постановено по гр.д.№3711/2009 г., с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от нея иск с правно основание чл.59 от ЗЗД против Й. Н. Й., ЕГН * , от гр.В.Т., за сумата 10300 лв, представляващи обогатяване на ответника за сметка на ищеца, изразяващо се в спестени разходи за грижи на Н. Й. Н. и Н. Д. Н., труд в домакинството, селскостопанска и друга работа, за времето от 2004 г. до 2009 г.-5000 лв; изразходвани за медицински интервенции на Н. за същия период, както и 300 лв дадени за прегледи и лекарства.Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответника направените от него по делото 650 лв разноски. Жалбоподателката развива съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства.Счита,че предявеният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД е напълно основателен и доказан.Намира за неправилна аргументацията на съда с посочването на текстове от СК.Правната уредба според жалбоподателката се съдържа изцяло в ЗЗД.Счита, че съдът е следвало да приеме за правно релевантни както правомерните, така и неправомерните й действия.Неправилно съдът отказал приемането на три фотографски снимки като доказателства по делото.Иска отмяна на решението като неправилно.Претендира разноски за двете инстанции. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника чрез процесуалния му представител адв. Коева-ВТАК.В отговора се иска потвърждаване на решението като обосновано и съобразено с материалния и процесуалния закон.Ответникът по жалбата счита,че по делото не са установени и доказани от страна на ищцата елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД.В този смисъл, изводите на първоинстанционния съд са верни.Иска се потвърждаване на решението.Не се претендират разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от ищцата иск по чл.59 от ЗЗД против Й. Н. Й., ЕГН * , от гр.В.Т., за сумата 10300 лв,представляващи обогатяване на ответника за сметка на ищеца, изразяващо се в спестени разходи за грижи на Н. Й. Н. и Н. Д. Н., труд в домакинството, селскостопанска и друга работа, за времето от 2004 г. до 2009 г.-5000 лв; изразходвани за медицински интервенции на Н. за същия период, както и 300 лв дадени за прегледи и лекарства.Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответника направените от него по делото 650 лв разноски. За да постанови решението, съдът е допуснал и събрал писмени и гласни доказателства, и е изслушал експертиза.Подробно и точно е обсъдил събраните доказателства и доводите на страните.Приетата за установена фактическа обстановка съответства напълно на събраните доказателства.Тя е изложена обективно и точно ,като са обсъдени изчерпателно и подробно всички факти.Настоящата инстанция напълно споделя изложеното в мотивите по отношение на приетите факти и препраща към тях съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК. Правилни и обосновани са и правните изводи на съда относно правното основание на иска.Съдът, анализирайки доказателствата и подвеждайки ги под правната норма, е приел липсата на елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД.Правилно е съждението, че обогатяването на ответника чрез спестяване на разходи ,които той дължи, води до обедняване, само ако тези разходи са необходими и следва да се понесат от него.Действително, в закона се съдържа принципното задължение на децата да дават издръжка на родителите си- чл.79, чл.80 и чл.81 от СК/отм./, по действащата тогава правна уредба и чл.140 и 141 от СК- по сегашната, както и да се грижат за възрастните си или болни родители- чл.69, ал.2 от СК /отм./, по тогава действащата правна уредба и чл.124, ал.5 от СК- по сегашната.Но за да се приеме наличието на такова задължение спрямо родителите от страна на пълнолетния им син, следва да се докажат елементите от хипотезата на тези правни норми, а именно- кумулативните предпоставки-нетрудоспособност на родителите и невъзможност те да се издържат от имуществото си, както и нужда от грижи за тях поради нетрудоспособност или болест.Само в тези случаи ответникът би бил задължен към тях.Такива обстоятелства не са установени в случая.Напротив, установено е ,че и двамата родители получават пенсии и притежават имущество-недвижими имот в с.К.-дворно място с къща и ниви, с които бащата Никола е обещавал да възмезди ищцата за положените от нея грижи.Това имущество е достатъчно да покрие нуждите им.Още повече,че недвижимите имоти,притежавани от тях биха могли да бъдат прехвърлени на трето лице срещу задължение за издръжка и гледане, което е обещавано и на ищцата.От друга страна, не се установява здравословното състояние на родителите на ответника да е налагало чужда помощ.Майката Н. страда от глаокома, но това състояние не й пречи да се движи и да се обслужва сама, включително и да готви.Противопоказана й е само тежката работа, но доколко такава се налага не е ясно.Бащата Н., претърпял според медицинските удостоверения и свидетелските показания тежки бъбречни операции, известно време е бил с катетър,но не е бил на легло.Движил се е и се е обслужвал сам.За него също е била противопоказана тежката работа.Но по делото не е установена нуждата на двамата да обработват двор и ниви за да осигурят прехраната си .Двамата получават пенсии и имат достатъчно имущество за да живеят,което води до извод ,че не са поставени в безизходица.Полагането от страна на ищцата на труд в стопанството им-обработване на земя и гледане на животни не е било условие за оцеляването им, а за осигуряване на по-добър бит.Още повече, че и ищцата се е ползвала донякъде от произведената продукция.По този начин се налага извод, че ответникът, макар и принципно задължен да осигурява издръжка и гледане на родителите си , не е бил конкретно задължен, тъй като от една страна те са имали материални възможности-имущество и регулярен доход от пенсии, а от друга- не са били в невъзможност да обслужват себе си в битово отношение.Т.е. тези задължения, които произтичат за ответника по силата на закона- СК- не са установени в конкретния случай.В този смисъл, полаганите от ищцата към тях грижи и помощ в домакинството се явяват доброволно дадени от нейна страна. В тази насока правилни са аргументите на съда,че се касае до съзнателно изпълнение на нравствен дълг- хипотезата на чл.55, ал.2 от ЗЗД, при което не може да се иска възмездяване за даденото.Съдът е посочил, че в конкретния случай субективното възприятие на ищцата за наличие на подобен морален ангажимент, независимо от това от какво произтича то- било лични нейни отношения с бащата на ответника, приятелски отношения, или от обещанието да бъде възмездена, е правно ирелевантно.Тя е счела,че е налице нужда да помага и това е нейно субективно възприятие, което в конкретния случай е без правно значение. Мотивирани са и изводите на съда за липса на доказателства относно изразходвани от ищцата средства за покриване разходите по двете бъбречни операции,наложили се на бащата на ответника.На първо място няма доказателства дали такива суми- веднъж 2000 лв и втори път 3000 лв ,макар и взети назаем , са изразходвани за операции.На второ място, не се установява размера на тези суми и нуждата те да бъдат давани, както и законността на такива разходи.Липсват документи в тази насока и само свидетелските показания не могат да ги установят.Липсват каквито и да било доказателства за твърдените 300 лв разходи за медицински прегледи.Съдът правилно е изложил мотиви и в друга посока, а именно, че се касае за друг вид правоотношения- заемни такива ,за които ищцата има друг иск спрямо поелия и неизпълнил задължението по заема- баща на ответника.При това, искът по чл.59, субсидиарен по своя характер, е неприложим. Неоснователно е оплакването в жалбата за допуснато процесуално нарушение от страна на първата инстанция поради неприемането като доказателства да три броя фотографски снимки.Съдът правилно е отхвърлил това искане, тъй като ГПК не предвижда такива доказателствени средство. При липсата на установено задължение от страна на ответника да заплаща издръжка на родителите си, при неустановена насъщна нужда от лични грижи и гледане / касае се за 63 и 67 –годишни хора ,тъй като искът е заведен за петгодишен предходен период/, правилно първоинстанционният съд е приел,че положените от ищцата грижи са доброволни и не заместват негово установено законно задължение.Правилен е налагащият се от доказателствата извод,че се касае до съзнателно изпълнение от страна на ищцата на нравствен дълг по смисъла на чл.55, ал.2 от ЗЗД, който не се възмездява.Субективното й възприятие за съществуването на такъв дълг е без правно значение.Цялостната преценка на установените факти води до извод за липсата на елементите на неоснователното обогатяване, при което искът се явява неоснователен и недоказан.Мотивите на първоинстанционния съд са подробни, логични, съответни на доказателствата и закона.Настоящата инстанция ги споделя напълно.В този смисъл, обжалваното решение, като правилно и обосновано, следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №573/15.06.2010 г. на В. районен съд, постановено по гр.д.№3711 по описа на съда за 2009 г. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едн¯месечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |