Решение по дело №191/2024 на Административен съд - Варна

Производство е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по подадена касационна жалба вх. № 1185/25.01.2024г. на Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Варна при Агенция „Митници“, чрез процесуалния представител М. Х., срещу Решение № 1792/12.12.2023 г. на Районен съд – Варна, шести състав, постановено по АНД № 20233110201187/2023г., с което е отменено Наказателно постановление № BG2022/2000-250/НП от 22.02.2023г., издадено от Директора на ТД Митница Варна, с което, за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗМ, на „Ник 2007“ ООД, [ЕИК] е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10045.19 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.

С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и т.2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, във връзка с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят счита, че районният съд не е установил чрез допустимите от закона доказателства и доказателствени средства административнонаказателното обвинение – извършено ли е административното нарушение и обстоятелствата при които е извършено, с оглед на което е пренебрегнал основно свое задължение, каквото е служебното разкриване на обективната истина, независимо от процесуалното поведение на страните. Твърди се, че въззивния съд е изградил правните си изводи без да прояви нужната активност за установяването на релевантните за спора факти. Формулирано е искане за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. При условията на евентуалност, с оглед допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения, прави искане решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД Митница Варна за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът се представлява от гл. юрисконсулт М. Х., която поддържа жалбата на основанията, посочени в нея.

Ответната страна – „Ник 2007“ ООД, с депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 23.01.2024г. Моли касационната жалба да се отхвърли. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд – Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка по чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

С постановено по н.а.х.д. № 20233110201187/2023г. решение № 1792/12.12.2023г. Районен съд гр. Варна е отменил обжалваното по реда на чл.59 от ЗАНН наказателно постановление № BG2022/2000-250/НП от 22.02.2023г., издадено от Директора на ТД Митница Варна, с което, за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗМ, на „НИК 2007“ ООД, [ЕИК] е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10045.19 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Въззивният съд е установил от фактическа страна следното:

На 19.10.2020год., с митническа декларация с MRN 20BG0020040943R9 от същата дата, въззивното дружество „Ник 2007" ООД, [ЕИК], чрез упълномощен представител „Шар 2000“ ЕООД декларирало МП Пристанище Варна за режим "допускане за свободно обращение" стока № 2 по транзитна декларация Т1 № 20СН00000256407279, с получател „НИК 2007" ООД.

Стоката била описана като: употребяван автомобил /с повреда/; марка: „Ауди“; модел: „SQ5“; бр. места: 5; първа регистрация 20170313; цвят черен; раб.обем: 2986 куб см; мощност 179 KWDIN; шаси No: WAUZZZ8R5HA027458.

В рамките на последваща проверка по линия на международното сътрудничество била изпратена молба за административна помощ до Швейцарските власти, които с писмо от 31.05.2022год. адресирано до Главна митническа Администрация София отговорили, че договорите за покупко-продажба, приложени към искането не са издадени и подписани от посочените в него продавачи /стойност/. Към писмото било приложено и заверено копие от фактура/разписка за продажба относно превозното средство – „Ауди“, модел „SQ5 PLUS 3.0 TDI“ с посочена цена 18 000 шв. Франка. Фактурата била с издател Е.С. Еxport Center SA и получател „Ник 2007“ ООД

При тези данни, възприемайки за достоверна стойността посочена във фактурата изпратена от Швейцарските власти било прието, че е било извършено неправилно деклариране. Прието било, че за стока № 2 по митническа декларация с MRN 20BG0020040943R9 от 19.10.2020г., с митническа стойност 2860,14 лева са били заплатени съответно мито - 0.00 лв. и ДДС – 572,03 лв., а съобразно предоставената от швейцарските власти фактура е трябвало да се заплатят, както следва: мито – 3317,88 лв. и ДДС – 7299,34 лв., като по този начин са избегнати публични държавни вземания в размер на 10045,19 лв.

С оглед на тези констатации и въз основа на събраните доказателства на 03.09.2022г. срещу дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено процесното наказателно постановление.

За да отмени наказателното постановление, районният съд приема, че НП е издадено при нарушение на материалния закон, излагайки конкретни мотиви в тази насока.

Решението е правилно и не страда от визираните в касационната жалба пороци, водещи до неговата отмяна.

Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на релевантните за изхода на правния спор факти, като са изведени логично и последователно от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност.

Касационната инстанция споделя извода на въззивния съд за незаконосъобразвност на оспореното наказателно постановление и съгласночл.222, ал.2 от АПК настоящото решение препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт.

Не се споделят направените с касационната жалба възражения за нарушение на материалния закон и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила в хода на въззивното производство.

Безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което е необходимо да се изследва само и единствено действителната воля на страните по покупко – продажбата, още повече, че дружеството е представило своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на стоката. Предвид обстоятелството, че представените от дружеството документи не са оспорени, то не е спорно извършването на обективираната в тях сделка от гледна точка на страни и предмет, вписана продажна цена. Позовавайки се единствено на представените от страната износител документи, без да оспорва автентичността на представените от вносителя документи, доказващи придобиването на стоката, административния орган е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност и е определил тази стойност именно въз основа на информацията предоставена от швейцарската митническа администрация.

Изводът на въззивния съд за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление е правилен и като го е отменил, съдът е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

Предвид крайния изход на делото, съдът намира за основателно и направено в срок от пълномощника на ответната по касация страна искане за присъждане на сторените от довереното му дружество разноски. От страна на касатора е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което е неоснователно. Адвокатското възнаграждение е съобразено с разпоредбата на чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .

Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1792/12.12.2023г. на Районен съд – Варна, шести състав, постановено по н.а.х.д. № 20233110201187/2023г.

ОСЪЖДА Териториална дирекция „Митница Варна“ към Агенция Митници да заплати на „Ник 2007“ ООД , [ЕИК], сума в размер на 800.00 /осемстотин/ лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.