РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225000500043 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260969, постановено на 1.11.2021 г. по гр.д.
359/2020 г. на Окръжен съд-П., с което е развален изцяло договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт №**, т.*, рег. № ***, дело №18 от 30.03.2016г.
на нотариус С.П., с който П.Г.Й., ЕГН ********** е прехвърлила на АНТ. СТ.
К., ЕГН ********** следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №************** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.П., с административен адрес: гр.П., ул.“З.“№**, ет.*,
разположен в сграда 1 в поземлен имот с идентификатор №*************, с
предназначение – жилище, апартамент, със застроена площ 87.70 кв.м.,
представляващ целия първи етаж от сграда със самостоятелен вход, при
граници: на същия етаж – няма; под обекта – няма; над обекта -
№*****************, ведно с 1/2 ид.част от общите части на сградата, ведно
с 2/3 ид.части от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо
поземлен имот с идентификатор №************* с площ от 1444 кв.м.,
1
трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно
ползване – ниско застрояване до 10м., при граници имоти с номера:
№***********, №************, №************, №************,
№*************, №************, №************, *********, както и е
осъден АНТ. СТ. К. да заплати общо на Б. Р. П. и Г. Г. П., ЕГН **********,
действаща като непълнолетна лично и със съгласието на М. Н. ХР.,
направените по делото разноски в размер на 3 554,97 лева.
Жалбоподателят АНТ. СТ. К. моли решението да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата от
25.11.2021 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което
предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените
искове като неоснователни. Не заявява искане за събиране на нови
доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на
разноски. Заявява възражение за прекомерност на платеното от ответниците
адвокатско възнаграждение за защитата им във въззивното производство с
искане за присъждането му в по-нисък размер съгласно чл. 78,ал.5 от ГПК.
Ответниците по жалбата Б. Р. П. и Г. Г. П., действаща като
непълнолетна лично и със съгласието на своята майка М. Н. ХР., молят тя да
бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, посочени в отговор от
21.01.2022 г. Като ищци в производството пред окръжния съд предявяват
като наследници на починалата прехвърлителка с равни права от
наследството й (по ½ част за всеки от тях двамата) искове с правно основание
чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне поради неизпълнение от страна на ответника
на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане, сключен с нотариален акт №**, т.*, рег. №***, дело №18 от
30.03.2016г. на нотариус С.П., с който П.Г.Й. е прехвърлила на АНТ. СТ. К.
свой недвижим имот в гр. П., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №************** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.П., с административен адрес гр.П., ул.“З.“№**, ет.*,
разположен в сграда 1 в поземлен имот с идентификатор №*************, с
предназначение жилище, апартамент, със застроена площ 87.70 кв.м.,
представляващ целия първи етаж от сграда със самостоятелен вход, при
посочени граници, ведно с 1/2 ид.част от общите части на сградата и ведно с
2
2/3 ид.части от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо
поземлен имот с идентификатор №************* с площ от 1444 кв.м.,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване до 10м., при посочени граници имоти. Не
заявяват искане за събиране на нови доказателства във въззивното
производство. Претендират за присъждане на разноски. Молят да бъде
отхвърлено като неоснователно искането на жалбоподателя по чл.78,ал.5 от
ГПК.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, видно е и от представения от ищците в
копие с исковата молба нотариален акт № **/30.03.2016 г., том *, рег. № ***,
дело № **/2016 г. на нотариус С.П., че на 30.03.2016 г. между П.Г.Й. и АНТ.
СТ. К. е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, съгласно който Й. прехвърля на К.
собствения си недвижим имот в гр. П., описан в исковата молба (жилище
ведно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и ведно с 2/3 ид.ч. от дворното
място), срещу поетото от него задължение когато възникне необходимост за
нея да осигури човек, който да полага необходимите грижи и плаща за тези
грижи, да плаща консумативните разходи за имота – данък сгради и такса
смет и телефон, както и да осигурява нормални условия за живот, какъвто е
водила до момента, като задължението може да се изпълнява лично или при
невъзможност от трето лице. Безспорно е, видно е от представените от
ищците в копия с исковата молба удостоверения за наследници, че подалите
исковата молба ищци Г.Р. П. и Б. Р. П. са наследниците по закон при равна
права на прехвърлителката Й. (синове на нейната починала сестра Г. П.), като
ищецът Г. П. е починал в хода на производството пред окръжния съд и като
ищца е конституирана неговата единствена наследница по закон Г. Г. П.,
действаща като непълнолетна лично и със съгласието на своята майка М. Н.
ХР.. Ищците твърдят с исковата молба, че от сключването на договора на
30.03.2016 г. до смъртта на прехвърлителката Й. на 17.11.2019 г. ответникът
3
не е изпълнявал задължението си по договора. Затова, като носители на по ½
от наследствените права за всеки от тях, молят договорът да бъде съответно
развален съгласно разпоредбата на чл. 87,ал.3 от ЗЗД. Ответникът А.К.
оспорва с отговора на исковата молба от 16.09.2020 г. твърдението на ищците,
че не е изпълнявал задълженията си по договора.
С обжалваното съдебно решение окръжния съд приема въз основа на
показанията на свидетелите А.Т. и Д.Т., че от 2016 г. до смъртта й през месец
ноември на 2019 г. Й. е живяла сама в бедност и при крайно лоши битови
условия, никой от тях не е виждал ответника в имота, тя имала нужда от
ежедневни и постоянни грижи с оглед възрастта и здравословното й
състояние. Съдът преценява, че ответникът не доказва с оглед показанията на
свидетелите Г. С. и С.И. (майка на ответника) по безспорен начин, че при
наличие на възникналата нужда е изпълнявал поетите по договора
задължения, като техните показания се опровергават от представената
справка от електроснабдителното дружество, съгласно която
електрозахранването в жилището е било прекъсвано поради просрочени
задължения множество пъти. Съдът приема за установено, че
прехвърлителката е получавала само една малка част от дължимото, грижите
за нея от страна на ответника и неговата майка са били за части от периода,
непълни и неотговарящи по адекватен начин на нуждите, като ответникът е
допуснал няколко пъти в рамките на една календарна година в жилището й да
няма електричество поради неплатени сметки, допуснал е тя да изпадне в
безпомощно състояние, последвано от летален изход. Затова съдът намира, че
ответникът е неизправна страна, исковете са основателни и договорът следва
да бъде развален изцяло.
С въззивната жалба жалбоподателят твърди, че решението е
неправилно, постановено в противоречие с императивни правни норми и
събраните по делото доказателства, като окръжният съд неправилно приема,
че е налице пълно неизпълнение на договорните задължения от негова страна.
Заявява, че съгласно договора задължението за гледане не е ежедневно, а то
се дължи когато прехвърлителката изпадне в нужда, което обстоятелство не е
съобразено от окръжния съд, защото в мотивите на решението е прието, че
изпълнението е непълно и неточно, тъй като не е изпълнявано всеки ден.
Твърди, че неправилно са тълкувани свидетелските показания. Твърди, че
4
нуждата от ежедневни и постоянни грижи с оглед възрастта на
прехвърлителката са приети без да се отчита, че тя няма постоянно лечение от
хронична болест, и че всеки месец лично е ходила до пощенски клон да си
тегли пенсията. Твърди, че не се отчитат и събраните доказателства за
характера и начина на живот на Й., като според показанията на свидетелите
на ответника тя има специфични изисквания за лицата, които я посещават,
имала е много спомени и особено виждане на личната си хигиена, не е
разрешавала да се предприемат действия, които променят нейното ежедневие,
което обстоятелство се установява и от редакцията на договора, тя не е искала
да отиде на друго място и не е била съгласна друг да живее при нея. Твърди,
че няма противоречие в обстоятелството, че тя не е оставала без ток и
данните от електроснабдителното дружество. Заявява, че следва да се отчита,
че приобретателят не е близък роднина и не следва да налага мнение и да
променя навиците и стандарта на живот на прехвърлителката. Заявява, че в
договора за прехвърляне на имота не е уточнено чия е преценката за нуждата,
като от събраните по делото доказателства и житейската логика това е
прехвърлителят, а в продължение на 5 години тя не е предявявала претенции
за начина на изпълнение на договорните задължения, държала се е добре с
приобретателя. Заявява, че фактът, че е намерена в безпомощно състояние и
след това е починала, не говори за пълно неизпълнение на договорните
задължения, а това е било стечение на обстоятелствата, което не е в негова
полза, но не обосновава извод за пълно неизпълнение на договорните
задължения. Твърди, че окръжният съд не е тълкувал волята на страните по
договора съгласно изискванията на чл. 20 от ЗЗД, като не е съобразил, че са
уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, а именно
задължение на приобретателя да поеме гледането и издръжката когато
възникне необходимост, като той е поел задължение да осигури нормални
условия за живот, какъвто е водила до момента. Позовава се на решение №
82/5.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г. на ВКС, 4 ГО, съгласно което
съдържанието на насрещните престации се определя от постигнатото
съгласие между страните. Заявява, че обемът и характерът на грижите трябва
да отговаря на конкретните нужди на кредитора, като здравословното й
състояние е било в рамките на характерното за възрастта физиологично
състояние, не е прилагано специално лечение, тя няма рецептурна книжка,
няма хронични заболявания, макар и трудно подвижна, тя се е движела и
5
обслужвала. Заявява, че я е посещавал и контактува с нея по телефон, за да се
информира за нуждите й, лично или чрез трето лице е осигурявал храна и
облекло, осигурявал е подобряване на условията на живот чрез осигуряване
на достъпна среда. Твърди, че свидетелите не установяват случай, при който
прехвърлителката да е имала нужда, която да не е била задоволена от
приобретателя. Твърди, че е необоснован и изводът на съда, че грижите са
били откъслечни, което сочи на неизпълнение на договора. Заявява, че
грижите са съответствали на нуждите на кредитора, поради което не може да
се приеме, че договорът не е изпълняван, за което свидетелства и фактът, че
Й. не е предприела действия за развалянето му, което в случая означава, че в
продължителен период от време са полагани грижи и са предоставяни
средства за издръжката на прехвърлителката в онзи обем, който тя е очаквала
и от който се е нуждаела. Заявява, че обстоятелствата, касаещи смъртта на
прехвърлителката, не водят до извода, че договорът не е бил изпълняван, тъй
като между страните по него не е постигано съгласие за съвместно живеене и
не е установено такова да се е налагало с оглед здравословното състояние на
прехвърлителката, предхождащо нейната смърт, а свидетелите на ответника
са установили нейното нежелание да се мести в друго жилище или да
допусне в своето друг човек. Позовава се на решение № 138/7.10.2020 г. на
ВКС по гр.д. № 227/2020 г., 4 ГО относно приетото, че длъжникът по договор
за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка не може да натрапи на
кредитора грижи, които той не е готов да приеме, или да му наложи начин на
живот, който не е готов да следва, като ако престираното от длъжника е било
прието и кредиторът се е считал за удовлетворен, неговите наследници не
могат да претендират последиците от неизпълнение на договора,
съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и
приобретателя се определят от постигнатото съгласие между тях, като
спецификата на съдържанието на задължението за гледане, подчинено на
нравствено-етични изисквания, следва от постигнатото между страните
съгласие с оглед конкретиката на всеки случай, с оглед жизнените и битови
нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам. Заявява, че
прехвърлителката е била възрастна жена, загубила съпруг и две деца,
нуждаела се е от спокойствие, а не от натрапване на чуждо присъствие и ако
това изпълнение води до невъзможност да живее спокойно, несмущавано и
променя жизнения стандарт, това не води до извод за точно изпълнение, но
6
това е прието за неизпълнение от окръжния съд и обосновава разваляне на
договора, докато нуждата от получаване на грижи и издръжка следва да се
съобразява не само с конкретното състояние на кредитора по договора, а и с
уговореното между страните в него. Позовава се на решение №
120/31.07.2019 г. на ВКС по гр.д. № 992/2018 г., 3 ГО.
С отговора на въззивната жалба двамата ответници по нея твърдят, че в
жалбата не са изложени конкретни съображения за това в какво се състои
порочността на решението, като не е посочено кои точно императивни норми
не е съобразил окръжният съд, а съдът правилно е преценил събраните
доказателства. Заявява, че жалбоподателят неоснователно сочи наличие на
неправилна интерпретация от страна на съда на свидетелските показания и
заявява, че прехвърлителката нямала нужда от ежедневни и постоянни грижи.
Заявява, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че тъй като в
договора не е уточнено чия е преценката на нуждата, то тя се явявала в тежест
на прехвърлителката, която обаче в продължение на 5 години не предявила
претенции за начина на изпълнение на договорните задължения, по който
въпрос окръжният съд надлежно се е произнесъл, като е посочил, че с оглед
възрастта и здравословното състояние на прехвърлителката тя е имала нужда
от постоянна и ежедневна грижа. Заявява, че от показанията на разпитаните
по искане на ищците свидетели са установява, че Й. е била трудно подвижна
и със здравословни и финансови проблеми, поради което е била обективно
възпрепятствана да защити правата си по правен път, а свидетелката Т. е
посочила, че тя й е споделила за желанието си да развали договора, но се е
разболяла и не е могла да го направи. Посочва, че за поставяне в забава на
длъжника-приобретател по договора не е необходима нарочна покана за
изпълнение, като в случая е поето задължение на приобретателя да поеме
гледането и издръжката на прехвърлителката, като й осигури нормални
условия на живот, като се позовава на определение № 678/16.10.2018 г. на
ВКС по гр.д. № 1390/2018 г., 3 ГО. Заявява, че е неоснователно възражението
на жалбоподателя съдът да не е съобразил, че в случая са уговорени
ограничения в обема на дължимата грижа и издръжка, защото всъщност
формулираните условия в договора, при които приобретателят следва да
изпълнява задълженията си спрямо прехвърлителя, са общи и без посочена
конкретика, като общо е формулирано „осигуряване на нормален живот,
воден до момента“, което означава, че всъщност след като няма въведени
7
ограничения в обема и съдържанието на дължимата грижа и издръжка към
прехвърлителката, то следва да се дължи цялата необходима издръжка и
всички необходими грижи. Заявява, че това предполага издръжката и
гледането да се изпълняват всеобхватно, постоянно и в пълен обем, което
означава, че приобретателят дължи покриване на абсолютно всички нужди на
прехвърлителката, като изцяло осигуряване на ежедневната храна, режийните
разноски, дрехи и други според конкретните нужди на прехвърлителката на
конкретния етап от нейния начин на живот и потребности, независимо дали
тя има и разполага със собствени лични средства, за да се издържа сама, а
издръжката предполага осигуряване ежедневно поне три пъти на храна,
осигуряване на чисти изпрани дрехи и постелъчно бельо и други, което обаче
не е сторено в случая. Заявява, че неоснователно жалбоподателят се позовава
на решение № 138/7.10.2020 г. на ВКС по гр.д. № 227/2020 г., тъй като с оглед
на обстоятелствата и данните по делото в случая от доказателствата по делото
се установява по категоричен начин пълно неизпълнение на дължимите най-
базови и елементарни грижи към прехвърлителката и аргументи относно
натрапване на грижи, които прехвърлителя не искал да получи, са лишени от
доказателствена опора, като съдът не е приел сред задълженията на
приобретателя да се включва и такова за живеене в общо домакинство с
прехвърлителя. Заявява, че неоснователно жалбоподателят цитира съдебна
практика на ВКС относно тълкуване на договорите съобразно изискванията на
чл. 20 от ЗЗД, като окръжният съд детайлно е описал какво се разбира под
понятието „дължима грижа от страна на длъжника по алеаторния договор“ и
правилно, в съответствие и със събраните доказателства, е заключил, че
прехвърлителката е получила една незначителна част от дължимото, като
грижите от страна на ответника и неговата майка са били само за част от
периода, непълни и неотговарящи по адекватен начин на нуждите, допуснато
е няколкократно спиране на тока в имота поради неплатени сметки,
дезинтересираността от изпълнение на поетите задължения е довело до
изпадане на Й. в безпомощно състояние и нестъпване на летален изход.
Заявява, че основно задължение на приобретателя по алеаторния договор е да
следи във всеки момент конкретните нужди на прехвърлителя и да престира
такава издръжка и гледане, които да са съответни на тези конкретни нужди, а
в случая ответникът не е доказал да е полагал постоянно, системно и
непрекъснато грижа и издръжка спрямо прехвърлителката. Позовава се на
8
решение № 20/13.03.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2298/2018 г., 4 ГО.
При сключен договор за издръжка и гледане длъжникът има
задължението да създава и гарантира ежедневно за целия период на действие
на договора (т.е. до кончината на кредитора) подходящи отношения, които да
осигуряват постоянно задоволяване на всички физически и духовни нужди на
кредитора, като осигурява ежедневна грижа, храна, отопление и всички
необходими средства за покриване на ежедневни нужди, т.е. спокоен и
нормален живот. В случая се спори с оглед уговорката в алеаторния договор
от 30.03.2016 г., че задължението на приобретателя е когато възникне
необходимост за прехвърлителката да осигури човек, който да полага
необходимите грижи и плаща за тези грижи, да плаща консумативните
разходи на имота – данък сгради и такса смет и телефон, както и да осигурява
нормални условия за живот, какъвто тя е водила до момента, дали обемът на
грижите и издръжката, които приобретателят дължи, е бил ограничен по воля
на страните, съответно, дали ответникът е изпълнявал така установеното свое
задължение. Въз основа на формулировката в договора относно полагане на
грижи за личността на прехвърлителката следва да се приеме, че към момента
на сключването на договора страните са преценили, че такива към онзи
момент не са били необходими, а полагането им ще се дължи при възникване
на необходимост. За възникването на такава необходимост несъмнено дължи
да следи той и прехвърлителката не дължи да заявява искане (покана) до него,
тъй като осъществяването на грижите за личността на прехвърлителката при
необходимост ясно е вменено като част именно от неговите задължения.
Следва при тези обстоятелства да се прецени във времето след сключването
на алеаторния договор на 30.03.2016 г. до нейната смърт на 17.11.2019 г.
какви грижи за ищцата са били необходими с оглед на нейното състояние и
каква издръжка е била дължима за осигуряването от прибретателя за нея на
нормални условия на живот, какъвто е водила до момента на сключването на
договора.
Прехвърлителката по договора за издръжка и гледане П. Й. е родена на
14.11.1941 г. и към 30.03.2016 г. е била на 75 години и 7 месеца, а към
17.11.2019 г. е била на 78 години. Видно от показанията на свидетелката
А.К.Т., разпитана по искане на ищците в съдебното заседание на окръжния
съд на 26.11.2020 г., Й. е съпруга на вуйчото на свидетелката, свидетелката я
9
познава от дете, семействата са живели заедно през годините, след
построяването на къщата семейството на Й. живее на първия етаж, а
семейството на свидетелката – на втория етаж, свидетелката е здравен
работник, преди 2016 г. Й. живеела с двамата си сина, единият бил в
инвалидна количка след травма, а другият завършил училище за
бавноразвиващи, те починали през месец и половина-два, преди тяхната
смърт имало нормални, прилични условия за живот, имало работещи бойлер
и климатик. Видно от показанията същата свидетелка, след 2016 г. Й. живеела
в стая, в която ходела по нужда, нямало дюшек, завивки, носената храна била
на масата, в шкафовете имало мишки и плъхове, свидетелката купувала
отрова против тях, миришело на фекалии, Й. била нечистоплътна, с
неподдържана лична хигиена, не я допускали в магазини заради това. Видно
от показанията на същата свидетелка, след смъртта на братовчедите си тя
ходила при Й. на всеки 2-3 дни, която оставяла вратата отключена, тя не
можела да се движи самостоятелно, краката й били оточни заради сърдечен
застой, свидетелката ходила при личния лекар, давала й лекарства, била със
световъртеж, не можела да става, кръвното й било високо, преди години
имала счупване на тазобедрената става, обездвижила се и ползвала инвалидна
количка на нейния починал голям син. Видно от същите показания,
свидетелката не е виждала други да й пазаруват или да й помагат, освен
съседи, които ежедневно й носели храна, давали й пари, свидетелката й
давала по нейна молба пари за билет за автобуса да отиде да си вземе
пенсията, в последните месеци й купувала само хранителни продукти,
свидетелката не познава ответника К.. Видно от същите показания, водата не
й била платена, преди тя да се разболее инкасаторката казала, че има около
180 лв. за неплатена вода, през месец януари на 2019 г. била със спрян ток за
неплатени сметки, свидетелката й дала дърва, Й. събирала кашони, съсед й
дал чувалче с въглища, било много студено, имала печка-чудо, през
следващия месец пак й спрели тока за неплатена сметка, имало неплатени
сметки за телефон за 102 лв. и 109 лв., които се получили в пощенската кутия
на свидетелката. Според свидетелката от 2016 г. до 2019 г. условията на
живот на Й. били в стая като контейнер, миришещ на отпадъци, с разхождащи
се мишки, спяла на един скъсан дюшек, нямала завивка, с която да се завие,
Й. споделяла, че не е доволна от условията на живот, че никой не й помага
освен тях, плачела. Видно от тези показания, Й. живеела така над година и
10
половина, считано още от 2018 г., като преди 2018 г. не е виждала някой да
идва да й помага, да се грижи за нея, редували се тя и съседката отсреща, още
една-две жени от съседни къщи, свещеникът, собственикът на магазина, хора
от закусвалня-кафе, носели й и й давали храна. Видно от същите показания,
Й. не й е споделяла да е посещавана от някой господин, който да й помага
финансово, първоначално отричала изобщо да е направила това дарение.
Видно от същите показания, през 2019 г. по Великден свидетелката й занесла
храна и поставила въпроса, че имотът е дарен, а никой не идва да се грижи за
нея, Й. се разплакала и казала, че е съгласна ако може да го развали, защото е
оставена на нищото, имала желанието да го развали, но се разболяла и не
могла да го направи. Видно от показанията на свидетелката, тя пуснала жалба
до „Социални грижи“ за състоянието на Й., в края на месец октомври на 2019
г. според свидетелката лицето на Й. се променило на цвят поради запушване
на жлъчни пътища, свидетелката й предложила болнично лечение, но тя
отказала, свидетелката отишла при личния й лекар и той казал да викат
„Бърза помощ“, което Й. отказала, на следващата сутрин вратата била
заключена, свидетелката през прозореца видяла Й. паднала на земята,
извикала кварталния полицай и съседка, извикали „Бърза помощ“, обадили се
на социалната служба, взели я в болница, свидетелката дала своите имена и
телефон за контакт. Видно от показанията на свидетелката Д.В.Т., разпитана
също по искане на ищците в съдебното заседание на окръжния съд на
26.11.2020 г., тя живее през улицата срещу жилището на Й., познава я от
детството си до нейната смърт, след смъртта на синовете й ходела през ден-
два да я види, носела й храна, защото тя никога не е готвила, нямала печка за
готвене, условията били мизерни, мръсотия, мухъл, разложени животни, Й.
обитавала една стая, която била като казан за отпадъци, имало вмирисан
мухлясъл дюшек, нямало чаршафи, имало стар юрган, на пода имало фекалии,
миришело, свидетелката е виждала кофа вода с мръсни дрехи, на масата
седели купи и мухлясали хлябове с дни, лично свидетелката ги изхвърляла на
няколко пъти, по улицата я виждала нечистоплътна, вмирисана, с едни и същи
дрехи била облечена, свидетелката не е виждала никога да има изпрани нейни
дрехи, проснати чисти дрехи или кърпа за баня в години, докато Й. била сама,
живеела по-зле и от вехтошар. Видно от същите показания, Й. се оплаквала
от различни болки, свидетелката й е носила лекарства, храна й носели
съседите, най-много се грижела за нея съседката от горното жилище А.,
11
свидетелката и съседите не са виждали някой да е идвал да се грижи за нея,
имало месеци, когато нямало ток и вода, Й. палела кандило, имало телефон.
Според свидетелката грижи не са направени за нея дори на минимум, тя е
хвърлена на произвола на съдбата, взето й е жилището и е зарязана,
свидетелката я е питала дали при нея някой идва и тя й казвала, че няма и че е
сама. Видно от същите показания, П. се придвижвала трудно и бавно с
помощта на количка от рода на проходилките, трябвала й чужда помощ,
събирала си с нея от улицата кашони от казаните да се топли на печката.
Видно от същите показания, Й. взимала пари от магазин, искала малки суми
от 5-10 лв. от съседите редовно, искала е и от свидетелката, свидетелката й
носела само храна, основно от съседката Н. е искала пари, свидетелката
оставяла храна и си тръгвала заради миризмата, свидетелката ходела да я
вижда 5 пъти за седем дни, не е засичала непознат човек при нея, като съседка
също не е виждала да идват хора, познава К. вече след смъртта на Й., преди
нея не го е виждала там, вратата винаги била отключена и можело да се влиза
и излиза по всяко време. Видно от същите показания, свидетелката е
помогнала на съседката А., когато Й. била паднала, полугола на земята в
несвяст, била в страшно окаяно състояние, неадекватна на моменти, търсела
само Н., от тези, на които им подарила апартамента, никой не дошъл. Видно
от справката (л.180 от досието на делото на окръжния съд), изпратена с
писмото на „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П. от 15.04.2021 г., електрозахранването в
жилището на Й. е прекъсвано поради неплащане на просрочени задължения 6
пъти – прекъснато е на 8.11.2016 г. и е възстановено на същата дата,
прекъснато е на 28.08.2018 г. и е възстановено на 10.09.2018 г., прекъснато е
на 22.01.2019 г. и е възстановено на 7.02.2019 г., прекъснато е на 26.02.2019 г.
и е възстановено на 7.03.2019 г., прекъснато е на 25.07.2019 г. и е
възстановено на 8.08.2019 г., прекъснато е на 24.10.2019 г. (т.е. малко преди
смъртта й) и е възстановено на 1.08.2020 г. Установява се следователно от
показанията на тези две свидетелки, които са незаинтересовани от изхода на
делото и като близки съседки имат преки и ежедневни впечатления от живота
на прехвърлителката Й., поради което техните показания следва да бъдат
изцяло възприети, че тя преди 2016 г. е живяла в прилични условия, но след
2016 г. е живяла самотно, мизерно, в нехиенични условия, с помощта на
съседите, била е трудно подвижна, с влошено здравословно състояние,
занемарена, но не е получавала помощ от ответника, както защото не са го
12
виждали в имота, така и с оглед окаяното състоянието на имота и на самата
прехвърлителка, ясно показващо пълна липса дори на елементарна помощ и
грижа за храна и за нейната и на жилището хигиена. Липсата на хигиена
очевидно е била толкова фрапантна, че несъмнено при посещение в имота
всеки би установил наличието на необходимост за Й. да се полагат грижи за
нея с оглед осигуряване на елементарни условия за живот, но такива грижи,
дължими именно от ответника, не са били положени. Установява се и че
жилището й е оставало без електрозахранване, при това през зимата на 2019 г.
на два пъти за по около две седмици, като в имота е нямало захранване и в
края на месец октомври, когато тя е намерена от съседката в безпомощно
състояние и малко след това почива в болница. Установява се, че условията
на живот на Й. след 2016 г. не са били нормални и тя не е водела такъв живот,
какъвто е имала преди това.
Видно от показанията на свидетеля Г. С. С., разпитан по искане на
ответника в съдебното заседание на окръжния съд на 26.11.2020 г., той е
ходил при Й. в нейното жилище , познава я от момент след смъртта на
синовете й, тя живеела сама, викали са го да поправя разни неща (ток,
фасонки, бушони, бойлер), работел по двора, носел й разсад за домати,
викали го ответникът и неговата майка, самата П. също го викала по
телефона, той й направил наново стълби, за да може да се качва, П. винаги
заключвала, не е виждал жената от горния етаж, те двете с П. не се обичали,
той разговарял с П., водел я е до банката да си взима пенсията зимно време,
плащала си и тока и водата тогава, подпирала се с бастун, за услугите му
плащал ответникът, до последно жената била в движение и с акъла си,
изглеждала нормално, майката на ответника винаги е чистела, не е виждал чак
такава мръсотия, леглото било постлано, той й е подарявал завивки, имало
печка с дърва, той й е пренасял дърва, имала стационарен телефон, майката на
ответника го купила, прекъсван й е телефонът, свидетелят и ответникът я
погребали, имало нормална работеща готварска печка, семейството на
ответника купили печката и бойлера, той го инсталирал, токът в жилището
свидетелят знае да е спиран само за час при падане на бушона, докато той
отиде, имало пералня, лично той я дал на П., условията в банята и тоалетната
били нормални, виждал е ответника в имота на П., в месеца ответникът може
пет пъти да отиде, другият месец примерно два пъти, това го знае от тях, П.
също му е казвала, че те ходят, не е виждал да ходят при нея други хора освен
13
ответникът и майка му и доктор, който й носел дърва, не е виждал ответникът
да й дава пари, жена се обадила на свидетеля, че П. е в болница и той се
обадил на ответника, П. не е казвала на свидетеля да има финансови
затруднения и че не може да си плати тока и водата, не е яла боклуци, той й е
носел храна, която купувал с негови пари, свидетелят е виждал майката на
ответника в имота на П., носела й ядене, виждал я е да чисти, да поддържа
имота на П., да оправя стаите, ответникът поставил климатик, П. пускала
пералнята, перяла и простирала на двора, сама се справяла. Видно от
показанията на свидетелката С.Р.И., майка на ответника, разпитана по негово
искане в съдебното заседание на окръжния съд на 26.11.2020 г., тя познава Й.
и цялото й семейство от 40-45 години, отношенията между П. и живеещата на
горния етаж нейна племенница били лоши, П. решила да дари апартамента
след смъртта на синовете й, при прехвърлянето на имота жилището било в
малко по-добро състояние, след това започнало да се изоставя все повече и
повече, П. не искала да се правят промени, защото нещата й напомняли за
синовете й, свидетелката е почиствала хладилника два-три пъти, имало печка
в кухнята, която опушвала, Г. С. го викали да върши разни работи, занесли й
от старите кръгли перални, сменили бойлера, Й. чистела не всички стаи, а
частично, нямало умрели животни, свидетелката ходела почти два пъти в
седмицата, носела храна, почти заключена била, не искала хора да влизат
вътре, свидетелката й предложила да я вземат при тях след сключването на
договора, но П. отказала, искала да живее сама в жилището, след това
свидетелката започнала да й носи постоянно храна или рядко да й купува от
съседното магазинче, не е виждала чужда храна, Й. ходела с бастун всеки ден
до близката църква, свидетелката й прекара стационарен телефон и казала, че
тя ще го плаща, за да има връзка с нея, тока плащала Й., не е искала пари,
разчитала на пенсията, свидетелката е плащала ток и вода за Й., тя не е
оставала без тока заради неплатена сметка, ответникът й поправил веднъж
климатика, Г. С. й направил стълби, те дали пари за цимента и за работата,
имало чаршафи, купували найлонови пелени, защото се изпускала, П. не ги
сменяла заради икономия и цялата къща миришела на урина, сменяла си
дрехите като ходи до църквата и магазина, имала много дрехи, свидетелката й
ушила панталони и пердета, свидетелката й купила юрган и одеяла, но ги
изхвърлила заради миризмата на урина, през 2019 г. свидетелката била в И.,
заминала през месец март на 2019 г. и се върнала след смъртта на П., тя се
14
обаждала по телефона, синът й движел нещата, П. не се оплаквала чак
толкова, не искала да я вземат при тях, не обичала да пие лекарства, варяла си
билки, страхувала се да взима храна от друг човек, ако някой й носел нещо го
хвърляла в тоалетната, свидетелката платила данъка от 2010 година насетне,
за времето от 2016 г. до 2019 г. синът й платил на куп водата, защото П.
казвала, че е платена, но се оказало, че не е платена, свидетелката е мила,
шила е пердета, чистела с препарати тоалетната, чистела в рамките на един
месец веднъж-два пъти, оказвала малко помощ в личната й хигиена, имало
условия да се изкъпе, имало топла вода, имало печка „Индезит“, имало нова
пералня, бойлера го сменили те, не знае токът да е спиран за неплатени
сметки, свидетелката ги плаща, сметки за телефон не са идвали в пощенската
кутия на свидетелката, телефонът бил на нейно име, П. плащала сметките за
ток лятото, през зимата ги плащала свидетелката, по принцип горяла дърва,
имало натрупани сметки за телефон за няколко месеца, които свидетелката
платила наведнъж, П. имала кабелна телевизия, която свидетелката я спряла
през 2018 г. преди да замине, защото не била платена за 6 месеца и нямало
смисъл да се плаща, след заминаването на свидетелката П. търсела сина й по
телефона, П. ядяла готова храна, но можела да готви, свидетелката й
приготвяла храна в кутия, било й достатъчно да отиде два пъти в седмицата,
след заминаването й в чужбина ответникът се грижел за храната, ходел при П.
и носил или се обаждал на Г., свидетелката се обаждала от И. да я пита как е,
тя казвала, че е добре, нямало никакви оплаквания. При преценката на
свидетелските показания на тези двама свидетели следва да се отчете пряката
заинтересованост на свидетелката като майка на ответника от изхода по
спора, както и обстоятелството, че свидетелят има изолирани впечатления за
ежедневието на Й.. От показанията на свидетелката И. при това е видно, че тя
след месец март на 2019 г. е била в чужбина и не е посещавала Й., като и
преди това не се е грижела постоянно за надлежно поддържане на хигиената в
дома, както и не е запозната с установеното спиране на електрозахранването
заради неплатени сметки, нито за неплащането на водата в жилището за
много дълъг период от време, а тя самата е прекъснала възможността на Й. за
ползване на кабелна телевизия и според нейните показания синът й е ходел да
носи само храна, но не и да поддържа хигиената в жилището на
прехвърлителката. Следва да се приеме с оглед на тези показания, че във
времето от сключването на договора през 2016 г. до месец март на 2019 г.
15
ответникът чрез неговата майка е полагал инцидентни и недостатъчни грижи
за хигиената и поддържането на имота на прехвърлителката, а след това
такива въобще не са били полагани, но несъмнено са били необходими, тъй
като хигиената в дома е винаги необходима. С оглед установеното прекъсване
на електрозахранването в дома на прехвърлителката поради неплатени сметки
през зимата на 2019 г. двукратно и след това във времето след 24.10.2019 г. и
до момента на смъртта на Й. на 17.11.2019 г. е несъмнено, че ответникът не е
осигурил и заплащането на този разход, а наличието на електричество в едно
жилище винаги е част от осигуряването на нормални условия на живот, като е
несъмнено, че начинът на живот на прехвърлителката е включвал ползването
на електрическа енергия.
С оглед показанията на свидетелките Т. и Т. следва да се приеме, че
през 2019 г. състоянието на Й. вече е било значително влошено и тя и нейното
жилище са се намирали в положение, което според свидетелките е било
нетърпимо от хигиенна гледна точка и затова е било необходимо грижи за
нея и домът й да й бъдат осигурени от приобретателя по договора К., но
ответникът, което се установява и от показанията на свидетелите С. и И., не е
положил необходимите й грижи относно почистване, пазаруване, храна,
подпомагане с оглед здравословни проблеми, емоционална подкрепа, каквито
грижи са били дължими съгласно сключения алеаторен договор, за чието
изпълнение не е било достатъчно да се правят само отделни посещения.
Съгласно сключения между ответника и Й. алеаторен договор нивото и
начинът на предоставяне на грижите следва да се определят с оглед
конкретните обстоятелства и при съобразяване на нуждите и изискванията на
прехвърлителката, като се осъществява от приобретателя адекватно
престиране. Не се установява в случая обаче приобретателят да е предоставил
на прехвърлителката необходимата чистота на дома и грижа за личността и
условията за живота й в нейния дом. Не се установява следователно при
доказателствена тежест на ответника той да е осигурил на прехвърлителката
през 2019 г. необходимите й грижи и издръжка, като след сключването на
договора на 30.03.2016 г. до 2019 г. е осигурявал издръжка и грижи в
ограничен обем. Периодът от началото на 2019 г. до смъртта на
прехвърлителката на 17.11.2019 г. е значителен и именно тогава тя е имала
все по-голяма нужда от грижи и издръжка, каквито обаче ответникът не й е
предоставил, поради което като длъжник по договора той не е бил изправен –
16
не е предоставял издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски,
дрехи и други, както и не е полагал необходимите грижи за хигиената и
домакинството на Й. с оглед на нейните нужди. При тези обстоятелства се
установява, че е налице неизпълнение от страна на ответника на неговото
договорно задължение по алеаторния договор от 30.03.2016 г., поради което
предявените искове с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД са основателни и
правилно са били уважен от окръжния съд. Установява се следователно, че
въззивната жалба е неоснователна, обжалваното решение на окръжния съд е
правилно е следва да бъде потвърдено.
Ответниците по жалбата претендират за присъждане на разноски,
направени от тях за въззивното производство. Изплатена е от Б.П. сума в
размер на 2 800 лв. за адвокатско възнаграждение за защитата във въззивното
производство, видно от представения договор за правна защита и съдействие
от 17.01.2022 г., което плащане се установява от представеното извлечение от
банкова сметка. Не се установява от ответницата по жалбата Г. Г. П.,
действаща като непълнолетна лично и със съгласието на своята майка М. Н.
ХР., да е било изплатено адвокатско възнаграждение за защита във
въззивното производство, като в договора, сключен на 17.01.2022 г., ясно е
посочено, че страна по него е само Б.П.. Следователно установени са като
направени разноски само от страната Б.П., поради което само заявеното от
него искане за присъждане на разноски е основателно съгласно разпоредбата
на чл. 78,ал.1 от ГПК. От страна на жалбоподателя в съдебното заседание на
апелативния съд на 9.03.2021 г. бе направено възражение за прекомерност на
платеното от П. адвокатско възнаграждение в размер на 2 800 лв. Съгласно
чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на дължимото в случая
адвокатско възнаграждение е 2 278,03 лв. (при интерес в размер на данъчната
оценка на имота 58 267,70 лв.). Не се нито твърди, нито установява
адвокатското възнаграждение да се дължи съгласно §2а от ДР на Наредбата
ведно с ДДС. Платеното възнаграждение е следователно с 521,97 лв. в повече
от дължимото минимално такова. Съдът преценява, че спорът във фазата на
въззивното производство не е с правна сложност, както и че не е налице
фактическа такава, като защитата на ответника по жалбата П. е осъществена
чрез изготвянето на писмен отговор на въззивната жалба и в съдебното
заседание на апелативния съд на 9.03.2022 г., поради което и съгласно
17
нормата на чл. 78,ал.5 от ГПК в полза на Б.П. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в по-нисък от платения размер, а именно в размер
на 2 278,03лв.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260969, постановено на 1.11.2021 г. по
гр.д. 359/2020 г. на Окръжен съд-П..
НАМАЛЯВА съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.5 от ГПК по
възражение на жалбоподателя АНТ. СТ. К., заявено в съдебното заседание на
АС-П. на 9.03.2022 г., размера на адвокатското възнаграждение, платено от
ответника по въззивната жалба Б. Р. П. за осъществена по делото адвокатска
защита и съдействие за производството пред въззивната инстанция от размер
2 800 лв. като прекомерен на размер 2 278,03 лв.
ОСЪЖДА АНТ. СТ. К., ЕГН ********** от с. П., община „Р.“, обл. П.,
ул.“Св.Св.К.и.М.“** да заплати на Б. Р. П., ЕГН ********** от гр. В.,
ЖК“В.В.“, бл.***вх.*,ап.***,ет.* сумата 2 278,03 лв. за направени разноски
за производството по спора пред апелативния съд за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18