Решение по дело №3060/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260057
Дата: 13 октомври 2020 г. (в сила от 4 ноември 2020 г.)
Съдия: Иван Георгиев Киримов
Дело: 20201100603060
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№……….

гр. София, 13.10.2020 г.

 

Софийски градски съд, Наказателно отделение, VIII въззивен състав, в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА

           мл. с. ИВАН КИРИМОВ

като разгледа докладваното от мл. съдия Киримов в.ч.н.д. № 3060 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на Глава двадесет и първа на НПК.

            Образувано е по повод постъпил протест от прокурор при СРП, срещу протоколно  определение от 29.07.2020 г. по н.ч.д. № 2391/2020 г. на Софийски районен съд, с което в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК са групирани наказанията на Е.Й.Й. наложени с постановени присъди по н.о.х.д. № 19183/2019 г. по описа на СРС и н.о.х.д. № 2685/2020 г. по описа на СРС, като е определено общо наказание, а именно най-тежкото „лишаване от свобода“ за срок от една година и десет месеца, което да се изтърпи при първоначален „строг режим“. С определението от така определеното наказание е приспаднато времето, през което Й. е бил с предварително задържане и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, както и изтърпяната част от наказанията в съвкупността. Оставено е без уважение искането на СРП за увеличаване на определеното общо наказание с два месеца на основание чл. 24 от НК.

            В протеста се твърди неправилност на първоинстанционния съдебен акт, в частта, с която е оставено без уважение искането за приложение на разпоредбата на чл. 24 от НК, като са развити подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт в протестираната част и прилагане на разпоредбата на чл. 24 от НК, като определеното общо наказание бъде увеличено със срок от 2 /два месеца/. Направено е доказателствено искане – да се изиска справка от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ относно търпените от Е.Й. наказания „лишаване от свобода“.

            По делото е постъпило писмено възражение срещу протеста от страна на адв. К.П., служебен защитник на Е.Й.. Излагат се подробно развити съображения за неоснователност на същия. Направено е искане протестът да бъде оставен без уважение, а първоинстанционното определение потвърдено.

            С определението за насрочване на делото е уважено доказателственото искане направено в подадения протест и е изискана от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ актуална справка относно търпените от Е.Й. наказания лишаване от свобода.

            С разпореждане от 29.09.2020 г. е изискана и актуална справка за съдимост на Е.Й. и бюлетин по н.о.х.д. № 5037/2019 г. по описа на СГС.

            В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа подадения протест, като сочи, че определеното на Й. наказание следва да се увеличи с една втора.      Явява се служебния защитник на подсъдимия – адв. К.П., която изразява становище за неоснователност на подадения протест.

Осъденият Й. моли съда да остави без уважения подадения протест.

            Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и след като провери наличните по делото материали, включително и непосредствено събраните пред настоящата инстанция доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

            По повод предложение на Софийски районна прокуратура за провеждане на производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК за определяне на общо наказание на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК по повод постановени присъди по отношение на Е.Й.Й. е образувано н.ч.д. № 2391/2020 г. по описа на СРС, НО, 14 състав.

            Разглеждането на делото е било насрочено в открито съдебно заседание на 29.07.2020 г., като в разпореждането за насрочване е посочено да се изиска справка за съдимост и справка за изтърпените до момента наказания на осъдения.

            По делото е постъпила справка за съдимост на Е.Й.Й. /л. 34/, видно от която като дата на издаване е посочена 16.07.2020 г.. Последният отразен в справката влязъл в сила акт по отношение на Й. е по дело № 2685/2020 г. по описа на СРС.

            С протоколно определение от 29.07.2020 г. постановено по н.ч.д. № 2391/2020 г. по описа на СРС, НО, 14 състав е извършено групиране на наказанията на Е.Й.Й., наложени с постановени присъди по н.о.х.д. № 19183/2019 г. по описа на СРС и н.о.х.д. № 2685/2020 г. по описа на СРС, като е определено общо наказание – „лишаване от свобода“ за срок от една година и десет месеца, което да се търпи при първоначален „строг режим“. Приспаднато е времето, през което е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и изтърпяната част от наказанията по съвкупността. Оставено е без уважение искането на СРП за прилагане на разпоредбата на чл. 24 от НК.

            От събраните пред въззивната инстанция писмени доказателства – справка от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, справка за съдимост – дата на издаване 30.09.2020 г., както и един брой бюлетин издаден от СГС на 11.07.2020 г. се установява, че към датата на постановяване на протоколно определение от 29.07.2020 г. постановено по н.ч.д. № 2391/2020 г. по описа на СРС, НО, 14 състав е била налице присъда № 241/13.12.2019 г.  по н.о.х.д. № 5037/2019 г. на СГС, НО, 21 състав /влязла в сила на 11.07.2020 г./, като същата по неизвестни причини не е била включена в справка за съдимост изискана от първоинстанционния съд, с посочена дата на издаване 16.07.2020 г. /л. 34 от първоинстанционното дело/.

            При така установеното от фактическа страна, настоящата инстанция намира от правна страна следното:

            Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НПК когато трябва да се определи общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, компетентен е съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила.

            Съгласно мотивите към т. 3 от ТР № 3 от 16.11.2009 г. по т.д. № 3/2009 г. на ОСНК – ВКС подсъдността уредена в разпоредбата на чл. 39 от НПК „има приоритет дори пред родовата подсъдност, уредена в чл. 38 НПК, и не зависи от това кой съд е постановил присъдата за най-тежкото престъпление, нито дали това е по-горен по степен съд или не. Разпоредбата на чл. 39, ал.1 НПК е императивна и тя не може да бъде променяна по усмотрение на съда. Тя е приложима както в случаите на чл. 25 във вр. чл. 23 НК, така и на чл. 27 НК. За да бъде посочен от законодателя за компетентен да определи общо наказание по няколко присъди именно съдът, постановил последната влязла в сила присъда, се има предвид, че този съд разполага с най-пълни данни за личността на подсъдимия и за неговото съдебно минало. Това обстоятелство му дава възможност да прецени дали да приложи разпоредбата на чл. 24 НК или не, както и дали да освободи дееца от изтърпяване на наказанието по реда на чл. 64, ал.1 или на чл. 66 НК“. В случая по делото безспорно се установи, че към момента на постановяване на първоинстанционното определение е била налице присъда № 241/13.12.2019 г.  по н.о.х.д. № 5037/2019 г. на СГС, НО, 21 състав /влязла в сила на 11.07.2020 г./, която последна е влязла в сила. Независимо, че в справката за съдимост, с посочена дата на издаване 16.07.2020 г. /л. 34 от първоинстанционното дело/, с която е разполагал първоинстанционния съд не е отразена тази присъда и постановения акт е правилен по съществото си, и доколкото настоящата инстанция е решаваща по съществото си, не може да бъде пренебрегнато обстоятелството установено пред въззивният съд, а именно, че е налице последна влязла в сила присъда по отношение Е.Й., постановена от СГС и именно това е съдът компетентен съобразно разпоредбата на чл. 39 от НПК да определи общо наказание по постановените присъди. Още повече, че престъпленията по извършеното групиране от първоинстанционния съд и престъплението, за което Й. е осъден по н.о.х.д. № 5037/2019 г. на СГС, НО, 21 състав се намират в условията на реална съвкупност и по отношение на тях следва да се извърши групиране по чл. 25 вр. чл. 23 от НК и да се определи едно общо наказание.

            При така изложеното настоящата инстанция намира, че първоинстанционното определение следва да бъде отменено, а производството по делото следва да се прекрати, доколкото е налице влязла в сила присъда  № 241/13.12.2019 г.  по н.о.х.д. № 5037/2019 г. на СГС, НО, 21 състав /влязла в сила на 11.07.2020 г./ и именно това се явява съдът компетентен съобразно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НПК да определи общо наказание по отношение на влезлите в сила присъди на Е.Й..

            По изложените съображения, Софийски градски съд, Наказателно отделение, VIIІ въззивен състав, на основание чл. 39 от НПК,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 29.07.2020 г. по н.ч.д. № 2391/2020 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 14-и състав.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по в.н.ч.д. № 3060/2020 г. по описа на СГС, НО, VIII въззивен състав.  

Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред ВКС.

След влизане в сила на решението, копие от същото да бъде изпратено на СГС, НО, 21-ви състав и СГП.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 2.