Р Е Ш Е Н И Е № 260007
гр.Оряхово, 01.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 26.04.2022г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря А.Бориславова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№90/2020г. по описа на РС – Оряхово, за да се
произнесе взе предвид следното:
От „ Агенция
за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“ Д-р Петър Дертлиев „ №25, офис-сграда „ Лабиринт „,
ет.2, представлявано от Димитър Бориславов Бончев – изпълнителен директор, чрез
пълномощника си Е.Р. – юрисконсулт срещу А.Г.Ц., ЕГН:********** *** е предявен
иск с правно основание чл.415, вр.чл.422, от ГПК, за приемане за установено по
отношение на А.Г.Ц., ЕГН:********** ***, на вземането на ищцовото дружество,
предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№190/10.05.2019г., издадена по ЧГД №275/2019г. по описа на РС – Оряхово, т.е.,
че ответникът дължи на ищеца по договор за паричен заем №2323580/08.06.2015г.,
сключен между „ Изи Асет Мениджмънт „ АД и ответника, като в последствие
вземането е прехвърлено в полза на „ Агенция за събиране на вземания “ ЕАД по
силата на Приложение №1/01.07.2016г. към договор за продажба на вземания /
цесия / от 16.11.2010г., както следва:
- сума в
размер на 693.44 лева / шестстотин
деветдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки / - главница;
-
договорна
лихва за периода от 06.07.2015г. до 02.11.2015г. / падеж на последна
погасителна вноска / в размер на 51.76
лева / петдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки /;
-
45.00 лева / четиридесет и пет
лева /, представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания;
-
338.21 лева / триста тридесет и
осем лева и двадесет и една стотинки /, представляващи неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 06.07.2015г. до 02.11.2015г.
/ падеж на последна погасителна вноска /;
-
обезщетение
за забава считано от 07.07.2015г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда – 07.05.2019г. в размер на 267.02 лева / двеста шестдесет и седем лева и две стотинки /;
-
законната
лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
07.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
-
направените
от кредитора разноски в заповедното производство, възлизащи на 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула
стотинки / - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева / петдесет лева /;
-
разноски
по настоящето исково производство;
В подкрепа на иска са представени копия от
следните писмени доказателства – договор за паричен заем
№2323580/08.06.2015г.; предложение за
сключване на договор за паричен заем; рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания / цесия / от дата 16.11.2010г.; потвърждение за сключена цесия;
пълномощни; уведомително писмо за извършена цесия и известие за доставяне.
В
исковата молба се сочи, че на 08.06.2015г., ответникът А.Г.Ц. сключил с „ Изи
Асет Мениджмънт „ АД договор за паричен заем №2323580/08.06.2015г..В исковата
молба се твърди, че договорът е сключен в съответствие с разпоредбите на Закона
за потребителския кредит.Сочи се, че размерът на предоставения с договора
кредит е в размер на 800.00 лева, представляваща главница и чиста стойност на
кредита.Редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредит, били уредени
от договора и ОУ към него, като съгласно клаузите на договора, същият имал
силата на разписка, поради което сумата по договора е била предоставена от
заемодателя на заемателя при подписването му, т.е. реалното предаване на
заемната сума е на датата на сключване на договора.
Сочи
се, че по договора била уговорена договорна лихва в размер на 69.40 лева, като
заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 02.11.2015г. на двадесет и
една равни седмични погасителни вноски в размер на 41.40 лева всяка, като
падежът на първата погасителна вноска е бил на 15.06.2015г., а на последната –
02.11.2015г..
Отразено
е, че на основание чл.8 от договора, в случай, че заемателят забави плащането
на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължи на
заемодателя заплащането на такса за разходи / изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и
други / за събирането на просрочените вземания в размер на 09.00 лева.Таксата
за направените разходи се начислявала за всеки следващ 30 – дневен период, през
който имало погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30
календарни дни.Всички начислени разходи за събиране на просрочените погасителни
вноски, които трябвало да заплати заемателят, не можело да надхвърлят 45.00
лева.Именно на това основание, на ответникът била начислена такса разходи в
съответния размер.
Посочено
е, че съгласно чл.4, ал.1 от договора, заемателят се е задължил в 3 – дневен
срок от подписване на договора да представи на заемодателя обезпечение на
задължението си по договора, а именно – две физически лица поръчители, които
следва да отговарят на конкретно посочени условия или банкова гаранция с
бенефициер – заемодателя, която да е издадена след усвояване на паричния заем и
да е в размер на цялото задължение по договора, както и да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.Тъй като
заемателят не бил представил нито едно от договорените обезпечения, на същия
била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 394.59 лева, която според
постигнатото между страните споразумение била разсрочена на двадесет и една
равни вноски, всяка в размер на 18.79 лева, платими на съответните падежни дати
на погасителните вноски по договора за заем.
Също
така на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна
лихва за периода от 07.07.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Твърди
се, че длъжникът не бил изплатил изцяло дължимия паричен заем, като сумата,
която била изплатена до момента била в размер на 180.58 лева.С тази сума били
погасени, както следва – неустойка за неизпълнение в размер на 56.38 лева,
договорна лихва в размер на 17.64 лева и главница в размер на 106.56 лева.
Сочи
се, че срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна
вноска, а именно на 02.11.2015г. и не е бил обявяван за предсрочно изискуем.
Отразено
е, че на 01.01.2016г. е било подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания / цесия / от 16.11.2010г., сключен между „
Изи Асет Мениджмънт „ АД и ищцовото дружество, по силата на което, вземането на
„Изи Асет Мениджмънт „ АД, произтичащо от договор за паричен заем
№2323580/08.06.2015г., е прехвърлено в собственост на ищцовото дружество, ведно
с всички привилегии и обезпечения, и принадлежности, включително и всички
лихви.Сочи се, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Моли
се съда за присъждане на направените в заповедното и съдебното производство
разноски.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника не е постъпил писмен такъв.
По
делото е приложено ЧГД №645/2018г. по описа на РС – Оряхово.
В съдебно заседание
за ищцовото дружество не се явява представител.От ищцовото дружество е
постъпила молба, с която се моли съда да признае за установено спрямо
ответникът, че същият дължи на ищцовото дружество сумите, присъдени в
издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ЧГД №275/2019г. по описа на РС – Оряхово.Претендират се и разноски в
заповедното и исковото производство.
Ответникът не се
явява и не се представлява.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 08.06.2015г.,
ответникът А.Г.Ц., ЕГН:********** *** сключил с „ Изи Асет Мениджмънт „ АД
договор за паричен заем №2323580/08.06.2015г., по силата на който заемодателят
е предал в собственост на заемателя сума в размер на 800.00 лева, като договорът има характера и на разписка за получената от
заемателя сума.Последната
заемателят се задължил да върне на 21 броя равни седмични вноски в размер на 60.19
лева всяка, като падежът на
първата погасителна вноска бил на 15.06.2015г., а падежът на последна
погасителна вноска на 02.11.2015г..Бил договорен лихвен процент от 40.00% и ГПР
– 49.10 %.
В чл.4, ал.1 от
договора било предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано
от датата на сключване на договора, да предостави едно от следните обезпечения:
- две физически лица
– поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния
размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000.00 лева; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „ Изи Асет Мениджмънт „ АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад
да е със статус не по – лош от 401 „ Редовен „.Отразено е, че поръчителят
подписва договор за поръчителство;
- банкова гаранция с
бенефициер – заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със срок на валидност – 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор;
В ал.2 на чл.4 е
предвидено, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в
срока по ал.1, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 394.59
лева.Отразено е, че неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с
всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сумата от
18.79 лева.
В чл.8 от договора е
отразено, че заемателят и заемодателят се споразумяват, че ако заемателят
забави заплащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни,
заемодателят ще бъде принуден да направи разходи за събиране, изразяващи се в
изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на
телефонни разговори, посещение на адрес.Посочено е, че страните се съгласяват,
че в тези случаи заемателя дължи на заемодателя заплащането на разходи в размер
на 09.00 лева, както и, че тези разходи се начисляват и за всеки следващ
30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, но не могат да бъдат повече от 45.00 лева
В ал.2 на чл.8 е
предвидено, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски,
заемателя дължи на заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки
ден забава.
На 01.01.2016г. е
било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания / цесия / от 16.11.2010г., сключен между „ Изи Асет Мениджмънт „ АД и
ищцовото дружество, по силата на което, вземането на „ Изи Асет Мениджмънт „
АД, произтичащо от договор за паричен заем №2323580/08.06.2015г., сключен между
„ Изи Асет Мениджмънт „ АД и ответника, е прехвърлено в собственост на ищцовото
дружество, за което ответникът е бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД с
уведомително писмо, което е било върнато в цялост.
На 07.05.2019г.
ищцовото дружество - „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Д-р Петър Дертлиев „ №25,
офис-сграда „ Лабиринт „, ет.2, чрез пълномощника си Албена Николаева Благоева
– юрисконсулт, депозирало
в РС – Оряхово заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу ответника.В РС – Оряхово по така депозираното заявление било образувано
ЧГД №275/2019г..
По същото на дата 10.05.2019г. била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №190 по чл.410 от ГПК, с
която било разпоредено ответника да заплати на дружеството заявител както
следва – сума
в размер на 693.44 лева / шестстотин деветдесет и три лева и четиридесет и
четири стотинки / - главница по цедиран договор за паричен заем №2323580/08.06.2015г.,
сключен между „ Изи Асет Мениджмънт „ АД и ответника, договорна лихва за
периода от 06.07.2015г. до 02.11.2015г. в размер на 51.76 лева / петдесет и един
лева и седемдесет и шест стотинки /, такса разходи, в размер на 45.00 лева /
четиридесет и пет лева и нула стотинки /, неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 06.07.2015г. до 02.11.2015г. в размер на 338.21
лева / триста тридесет и осем лева и двадесет и една стотинки /, обезщетение за
забава за периода от 07.07.2015г. до 07.05.2019г. – датата на подаване на
заявлението в съда в размер на 267.02 лева / двеста шестдесет и седем лева и две
стотинки /, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 07.05.2019г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 25.00 лева
/ двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева
/ петдесет лева /.
По делото било постановено Разпореждане
от дата 30.12.2019г., с което на основание чл.415 от ГПК е указано на
заявителя, че може да предяви установителен иск относно вземането си срещу
длъжника в едномесечен срок от съобщението,
като довнесе дължимата държавна такса, поради обстоятелството, че Заповедта за
изпълнение е била връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК.
С оглед изложеното за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Производството по разглеждане на иск
по чл.422 от ГПК е свързано с производството по чл.410 и следващите от ГПК,
като заведеният установителен иск по чл.422 от ГПК по своето правно естество е
специален установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано
писмено възражение в срока по чл.414 от ГПК против издадена Заповед за
изпълнение.Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок, след
като вземането по издадената заповед за изпълнение е оспорено от длъжника, ще
установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване.
Целта на предявяването на иск при
подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на
вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед
за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото
възражение срещу заповедта за изпълнение или част от нея, представлява пречка
за влизането й в сила.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от
страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения.
В случая са налице процесуалните
предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен
по реда на чл. 422 ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, която е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл.415,
ал.1 от ГПК.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
По делото няма спор, а и след
служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че
посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2
от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на
чл.9, ал.4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на
ищцата като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по
смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и същата има качеството на потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
От представените по делото писмени доказателства се установява,
че „ Изи Асет Мениджмънт “ АД и ответникът са били в облигационни отношения,
възникнали по силата на договор за паричен заем.Спрямо този договор се прилагат
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.Ответникът е получил в заем сумата от 800.00 лева,
удостоверено с подписа му съобразно декларативната част в договора за
получаване на сумата.Представените от ищеца доказателства удостоверяват
извършената цесия.
Заемодателят е изпълнил договорното си задължение и е
предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в тежест на
ответника - заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение
по договора да върне предоставения му заем, ведно с договорените лихви в сроковете
уговорени в договора.В случая са налице доказателства, че ответникът е погасил общо
сумата от 180.58 лева – 60.20 лева на 16.06.2015г. и 120.38 лева – на
17.06.2015г..
Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1 от 09.12.2013г.
на ВКС по т.д.№1/2013г., въззивният съд може да приложи императивна
материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание
за обжалване, като в тази насока е длъжен да следи служебно за наличието или
липсата на неравноправни клаузи в договорите за предоставяне на заем.
Отпуснатият заем на
ответника като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по
смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и ответника има качеството на потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Тъй като процесният
договор е договор за потребителски кредит, по отношение на него са приложими
разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в
ЗЗП.
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-т.12 и
т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7-т.9 – договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съдът следи служебно
за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато те са
свързани с противоречие на закона или на добрите нрави, и това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото.
На първо място процесния договор
отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК относно форма и съдържание,
поради което същия е действителен и е породил търсените от страните правни
последици.Налице е и усвояване на главница по кредита от страна на ответника в
размер на 800.00 лева.
Съдържанието на договора отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.1-т.12 от ЗПК – посочени са дата и място на
сключването му, вида на предоставения кредит, страните по договора, срока на
договора, общия размер на кредита, начина на усвояването му, размера на ГЛП и
допусканията при изчисляването на същия, съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и информация
относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор
за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение от сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, и
да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е
приложимо – допълнителните разходи / чл.7 от договора /.
Посоченото в договора кореспондира и
с установеното от вещото лице при изготвяне на експертното заключение.В
последното е отразено, че в приложения по делото погасителен план на отпуснатия
кредит, седмичната анюитетна погасителна вноска е разпределена на главница и
лихви, и неустойка, и е в размер на 60.19 лева седмично.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че
договорът, съобразно изискванията на ЗПК, е действителен, както и, че размерът
на договорната лихва, уговорен в договора не е прекомерен и, че клаузата по
силата на която се дължи, не е нищожна.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК
предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според действащата
към момента на сключване на процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 – т.9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е посочено също, че за договора
за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 от ЗЗП.
Съдът намира
договорната разпоредба, в която е уговорена неустойка в размер на 394.59 лева и
в последствие, за погасяването на която е удържана сума в размер на 56.38 лева
за нищожна.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на
кредитора е, преди да предостави заемните средства да извърши за своя сметка
оценка на кредитоспособността на потребителя.Неустойката съставлява установена отговорност на длъжника за неизпълнение
на задълженията си.Една от нейните цели съгласно чл.92 от ЗЗД е да гарантира
точното изпълнение на задължението, като с оглед уговорения размер, неустойката
мотивира длъжника да изпълни точно и качествено.Също така неустойката обуславя
и заплащане на обезщетение на кредитора без доказване на вредите за него.
В случая страните са уговорили неустойка за предоставяне на поръчителство
или банкова гаранция от длъжника в 3 - дневен срок от подписване на договора за
заем.Така уговорена тази неустойка не е обоснована от вредите за кредитора при
неизпълнение на задължението за връщане на дълга от размера на насрещната
престация, от която кредитора би бил лишен при неизпълнение, а произтича от
неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника, като заплащането й не е
свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а
възниква впоследствие от липса на обезпечение от поръчителство, банкова
гаранция или запис на заповед.
В тази връзка съдът намира, че
претендираната неустойка по чл.4 от договора, произтича от неравноправна клауза
съгласно чл.143 от ЗЗП, поради което е и нищожна, включително и на основание
чл.21, ал.1 от ЗПК.В случая страните са уговорили клауза за
задължаване на кредитополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели
неустойка, във фиксиран размер от 394.59 лева.Уговорената неустойка в случая е
във вреда на потребителя, същата не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя
и потребителя, тъй като кредиторът е прехвърлил отговорността си за дължимата
професионална грижа по чл.16 от ЗПК на потребителя.От своя страна потребителя е
задължен в необосновано кратък срок да осигури обезпечение, което да отговаря
на многобройни условия, изпълнението на които от своя страна изискват време и
съдействие от частни лица и държавни органи, което прави обективно невъзможно
спазването на този срок.Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне
на обезпечение.Съдът намира, че задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договора и общите условия, както и, че непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора, с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Също
така, макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката е включена в погасителните
вноски и води до скрито оскъпяване на кредита.Неустойката по съществото си е
добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна
печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.Основната
цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, тъй като ще увеличи
подлежаща на връщане сума.В този смисъл е и константната съдебна практика.
С оглед
гореизложеното, уговорена по този начин, неустойката излиза извън присъщите
функции на неустойката – обезпечителна, обезщетителна и санкционна, и цели само
неоснователно обгатяване.Именно поради това клаузата по чл.4 от договора, с
която същата е уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави –
чл.26, ал.1 от ЗЗД.Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с
добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР №1 от 15.06.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС, а именно
- такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че начислената по договора неустойка в размер на
394.59 лева лева не се дължи поради нищожността на клаузата, която я урежда.Ето
защо предявеният иск в тази му част следва да бъде отхвърлен.
В процесния случай всички незаплатени вноски по обсъждания
договор за заем са изискуеми, тъй като е изтекъл срокът на сключения договор.Предявените
установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за главница и договорна лихва са обосновани с
неизпълнение на задълженията на ответника по договора за заплащане на дължимите
месечни вноски.
Следва да се установи
размера на претенциите.Тук следва да се отбележи приетото с ТР №3/2017г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно което, условията за погасяване на задълженията по чл.76,
ал.1 от ЗЗД и по чл.76, ал.2 от ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на
изпълнението.При липсата на уговорка между страните за реда за погасяване на
задълженията и ако са налице условията по чл.76, ал.1 от ЗЗД, изборът на
длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора.В
случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва
по реда на чл.76, ал.1, изр.2 или изр.3 от ЗЗД.Отразено е, че правилото на
чл.76, ал.1 от ЗЗД е установено в полза на длъжника, като по този ред се
погасяват еднородни задължения, включително паричните.Условието е да
съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно, и е определено
по основание и размер.За погасяването на паричните задължения, приложение
намира специалното правило на чл.76, ал.2 от ЗЗД, според което при недостатъчно
изпълнение се погасяват най – напред разноските, след това лихвите и най –
после – главницата.Условие за прихващане по реда на чл.76, ал.2 от ЗЗД е
съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените
елемента.Посочено е още в ТР, че по отношение на изпълнението на паричните
задължения, законът не прави разграничение между различните видове лихви –
възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна.Неизпълнението на
парично задължение е винаги забавено съгласно чл.81, ал.2 от ЗЗД.Законодателно
уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично задължение по
чл.86, ал.1 от ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата без
покана от кредитора, което определя паричните задължения винаги като
лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени от страните
лихви.Законната лихва за забава става част от дълга при неплащане на главницата
с настъпване на срока за изпълнение, за разлика от договорните възнаградителни
и другите определени в закона обезщетителни лихви, които са елемент от дълга
към момента на възникването му.Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо
вземането за главницата и точното изпълнение на задължението включва погасяване
на главницата и на определените по договора или начислените от деня на
плащането законни лихви.Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на
неделимост на плащането, в съчетание с коректива на чл.66 от ЗЗД, налагат
тълкуването, че разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД, предвижда еднаква поредност
за плащане на всички видове лихви.Правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД отчита
интереса на кредитора – първо да се погасяват лихвите, а непогасената главница
да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по – кратка погасителна
давност за вземания за лихви по чл.111, б.“ В „ от ЗЗД в сравнение с общата
погасителна давност за главницата.
От
събраните по делото доказателства се установява, че размерът на отпуснатия
кредит е 800.00 лева, както и, че уговорената възнаградителна лихва е в размер
на 69.40 лева.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че искът относно претендираната главница е частично
основателен.Видно от инкорпорирания в заключението на вещото лице погасителен
план, дължимите по падежни дати суми за главница и договорна лихва са както
следва:
-
15.06.2015г. – 35.25 лева главница и 06.15 лева договорна лихва;
- 22.06.2015г.
– 35.52 лева главница и 05.88 лева договорна лихва;
-
29.06.2015г. – 35.79 лева главница и 05.61 лева договорна лихва;
-
06.07.2015г. – 36.07 лева главница и 05.33 лева договорна лихва;
-
13.07.2015г. – 36.34 лева главница и 05.06 лева договорна лихва;
-
20.07.2015г. – 36.62 лева главница и 04.78 лева договорна лихва;
-
27.07.2015г. – 36.90 лева главница и 04.50 лева договорна лихва;
-
03.08.2015г. – 37.19 лева главница и 04.21 лева договорна лихва;
-
10.08.2015г. – 37.47 лева главница и 03.93 лева договорна лихва;
-
17.08.2015г. – 37.76 лева главница и 03.64 лева договорна лихва;
-
24.08.2015г. – 38.05 лева главница и 03.35 лева договорна лихва;
-
31.08.2015г. – 38.35 лева главница и 03.05 лева договорна лихва;
-
07.09.2015г. – 38.64 лева главница и 02.76 лева договорна лихва;
-
14.09.2015г. – 38.94 лева главница и 02.46 лева договорна лихва;
-
21.09.2015г. – 39.24 лева главница и 02.16 лева договорна лихва;
-
28.09.2015г. – 39.54 лева главница и 01.86 лева договорна лихва;
- 05.10.2015г.
– 39.84 лева главница и 01.56 лева договорна лихва;
-
12.10.2015г. – 40.15 лева главница и 01.25 лева договорна лихва;
-
19.10.2015г. – 40.46 лева главница и 00.94 лева договорна лихва;
-
26.10.2015г. – 40.77 лева главница и 00.63 лева договорна лихва;
-
02.11.2015г. - 41.11 лева главница и 00.29 лева договорна лихва;
От
заключението също така се установява, че ответницата е направила две вноски в
общ размер на 180.58 лева, а именно – на 16.06.2015г. – 60.20 лева и на
17.06.2015г. – 120.38 лева.Постъпилата сума е била разпределена от ищцовото
дружество за погасяване, както следва – 106.56 лева за главница, 17.64 лева за
възнаградителна лихва и 56.38 лева за неустойката по чл.4 от договора.С оглед
нищожността на клаузата на договора, уреждаща процесната неустойка, следва да
се приеме, че сумата от 56.38 лева погасява останалите задължения по договора
за главница и възнаградителна лихва.
С оглед
на гореизложеното следва да се приеме, че с направените вноски ответницата е
погасила изцяло първите четири вноски по погасителния план дължими съответно на
дати – 15.06.2015г.; 22.06.2015г.; 29.06.2015г. и 06.07.2015г., от които
главница в размер на 142.63 лева и възнаградителна лихва в размер на 22.97
лева.От внесената от ответницата сума след погасяването на първите четири
вноски остават 14.98 лева.С част от този остатък ответницата погасява частично
дължимата на падеж 13.07.2015г. вноска / изцяло възнаградителна лихва и
частично главница /, като от тази вноска остава дължима главница в размер на
26.42 лева.
Т.е.,
ответницата изпада в забава на дата 14.07.2015г. / датата следваща петата
падежна такава /, като към датата на последната погасителна вноска –
02.11.2015г. същата дължи главница в размер на 647.45 лева и възнаградителна
лихва в размер на 41.37 лева, дължима за периода от 21.07.2015г. до
02.11.2015г..С оглед на това искът следва да бъде отхвърлен за претендираната
горница за главница над сумата от 647.45 лева до пълния предявен размер от
693.44 лева, т.е. следва да бъде отхвърлен за сумата от 45.99 лева.Искът следва
да бъде отхвърлен и за претендираната договорна лихва за сумата над 41.37 лева
до пълния предявен размер от 51.76 лева, т.е. за сумата от 10.39 лева, както и
за периода от 06.07.2015г. до 20.07.2015г. включително.
С оглед основателността на иска по чл.422 от ГПК досежно
главница в размер на 647.45 лева и договорна лихва в размер на 41.37 лева, като
законна последица от неговото предявяване, следва да бъде уважено и заявеното
искане за присъждане на обезщетение за забава за периода от 14.07.2015г.
до 07.05.2019г. в размер на 250.79 лева
и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.05.2019г.
до окончателното изплащане на вземанията.Искът в частта, в която се претендира
обезщетение за забава за периода от 07.07.2015г. до 13.07.2015г. включително и
в частта, в която се претендира сума над горницата от 250.79 лева до пълния
размер от 267.02 лева / т.е. за сумата от 16.23 лева /, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Ето защо и съдът намира, че предявената искова претенция е
основателна за главница от 647.45 лева, договорна лихва в размер на 41.37 лева за периода от 21.07.2015г. до 02.11.2015г. и за обезщетение за забава в размер на 250.79 лева за периода от
14.07.2015г. до 07.05.2019г., както и за законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1
от ЗЗД върху главницата, от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 07.05.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
Предвид установената
нищожност на клаузата на чл.4 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка
за недадено обезпечение в размер на 394.59 лева, то в тази му част искът следва
да бъде отхвърлен.
Също така по делото
няма доказателства за направени разходи в размер на 45.00 лева за събирането на
просрочените задължения, поради което не се установява дължимостта на тази сума
от ответникът и искът и в тази му част следва да бъде отхвърлен.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно т.10 от ТР
№4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора раздели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.Поради това в случая, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и разноските, направени по ЧГД №275/2019г. по описа на РС –
Оряхово, а именно 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна
такса и 50.00 лева / петдесет лева / юрисконсултско възнаграждение.Тук следва
да се вземе предвид, че от общо присъдената със заповедта за изпълнение сума в
размер на 1395.43 лева / хиляда триста деветдесет и пет лева и четиридесет и
три стотинки /, е уважен установителен иск за сума в размер на 939.61 лева / деветстотин
тридесет и девет лева и шестдесет и една стотинки /.При това положение,
съответно на предявената и уважена част от установителния иск, ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски в заповедното производство в размер,
съответен на уважената част от иска, а именно – сума в общ размер на 50.25 лева
/ петдесет лева и двадесет и пет стотинки /, а претенцията за горницата следва
да бъде отхвърлена.
По отношение размера
на юрисконсултското възнаграждение – съгласно чл.78, ал.8 от ГПК / ДВ
бр.8/24.01.2017г. / в полза на юридическите лица или едноличните търговци се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт.Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ.Съгласно чл.37 от ЗПП, заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.Съобразно вида на делото, съдът
намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.25 от НПП и да определи
юрисконсултското възнаграждение в размер на 100.00 лева, съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, характера на исковете и процесуалните
действия извършени от представителя на ищцовото дружество.
С оглед горното, в исковото
производство ищецът е направил разноски в общ размер на 425.00 лева / четиристотин
двадесет и пет лева и нула стотинки /, както следва – 300.00 лева / триста лева
/ - депозит за вещо лице, 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / –
държавна такса и 100.00 лева / триста лева / - юрисконсултско възнаграждение.
При този изход
от спора и съобразно чл.78 от ГПК в
тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на
делото от ищеца, съответно на уважената част от иска, а именно в размер 284.75
лева / двеста осемдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки /, като до
пълния предявен размер от 425.00 лева / четиристотин двадесет и пет лева и нула
стотинки /, претенцията следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
А.Г.Ц.,
ЕГН:********** ***, че същата дължи на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Д-р Петър
Дертлиев „ №25, офис-сграда „ Лабиринт „, ет.2, представлявано от Д.р Б.Б. –
изпълнителен директор, сума в размер на 647.45
лева / шестстотин четиридесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки /,
представляваща главница по договор за паричен заем №2323580/08.06.2015г.,
сключен между „ Изи Асет Мениджмънт „ АД и ответника, договорна лихва за
периода от 21.07.2015г. до 02.11.2015г. в размер на 41.37 лева / четиридесет и един лева и тридесет и седем стотинки /,
обезщетение за забава за периода от 14.07.2015г. до 07.05.2019г. в размер на 250.79 лева / двеста и петдесет лева и
седемдесет и девет стотинки /, ведно със законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1
от ЗЗД върху главницата, от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 07.05.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №190/10.05.2019г., издадена по ЧГД №275/2019г. по
описа на РС – Оряхово.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“ Д-р Петър Дертлиев „ №25, офис-сграда „
Лабиринт „, ет.2, представлявано от Д. Б. Б.– изпълнителен директор срещу А.Г.Ц.,
ЕГН:********** ***, В ЧАСТТА, в
която се иска да се приеме за установено по отношение на А.Г.Ц., ЕГН:**********
***, че същата дължи на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Д-р Петър Дертлиев „ №25,
офис-сграда „ Лабиринт „, ет.2, представлявано от Д.р Б.Б. – изпълнителен
директор, както следва:
- сумата от 45.99
лева / четиридесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки /,
представляваща претендирана главница за горницата над 647.45 лева / шестстотин четиридесет и седем лева и четиридесет и
пет стотинки / до пълния претендиран размер от 693.44 лева / шестстотин деветдесет и три лева и четиридесет и
четири стотинки /;
- възнаградителна
лихва за периода от 06.07.2015г. до 20.07.2015г. в размер на 10.39 лева / десет лева и тридесет и
девет стотинки / и представляваща претендирана възнаградителна лихва за
горницата над 41.37 лева /
четиридесет и един лева и тридесет и седем стотинки / до пълния претендиран
размер от 51.76 лева / петдесет и
един лева и седемдесет и шест стотинки /;
- обезщетение за
забава за периода от 07.07.2015г. до 13.07.2015г. в размер на 16.23 лева / шестнадесет лева и
двадесет и три стотинки / и представляваща претендирана възнаградителна лихва
за горницата над 250.79 лева / двеста
и петдесет лева и седемдесет и девет стотинки / до пълния претендиран размер от
267.02 лева / двеста шестдесет и
седем лева и две стотинки /;
- неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 06.07.2015г. до 02.11.2015г.
в размер на 338.21 лева / триста
тридесет и осем лева и двадесет и една стотинки /;
- такса разходи в
размер на 45.00 лева / четиридесет и
пет лева /;
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.Г.Ц., ЕГН:**********
***, да заплати на „ Агенция за
събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“ Д-р Петър Дертлиев „ №25, офис-сграда „ Лабиринт „, ет.2,
представлявано от Д. Б.Б. – изпълнителен директор, сумата от 50.25
лева / петдесет лева и двадесет и пет стотинки /, представляваща сторените
в заповедното производството разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.Г.Ц., ЕГН:**********
***, да заплати на „ Агенция за
събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“ Д-р Петър Дертлиев „ №25, офис-сграда „ Лабиринт „, ет.2,
представлявано от Д. Б.Б. – изпълнителен директор, сумата от 284.75 лева / двеста
осемдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки /, представляваща сторените в исковото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: