Решение по дело №1136/2020 на Административен съд - Пазарджик

             РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 282 /2.4.2021г. 

 

 

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на пети март през две хиляди двадесет и и първата година в състав:

 

СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

СЕКРЕТАР: АНТОАНЕТА МЕТАНОВА

                                                                                                  

като разгледа докладваното от съдия докладчика адм. дело № 1136 по описа на съда за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера и предмета на производството, исковата претенция и становищата на страните:

 

1. Производството е  по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционно фондове (ЗУСЕСИФ).

 

2. Образувано по искова молба на А.С.С.,***, да бъде осъден Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, бул. „Цар Борис  ІІІ“, № 136, да му заплати сумата от 24446,00лв., представляваща второ плащане по Договор № 13/112/01266 от 15.05.2009г., сключен между Държавен фонд „Земеделие“ и А.С.С. с УРН (уникален регистрационен номер) 368913 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007г. – 2013г., подкрепена от Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони, както и сумата от 5450,13лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, считано от датата на поканата, тоест 12.02.2014г. до предявяването на иска, тоест до 20.04.2016г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, тоест 20.04.2016г., до окончателното изплащане на сумата.

С Молба вх. № 4271 от 18.10.2017 г.(л.11 по а.д. № 746/2017г.  на АСПз), А.С. е  заявил при условията на евентуалност твърдение, че Заповед № 03-160-РД/495 от 29.09.2012г. на Директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“, с която му е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № 13/112/01266 от 15.05.2009г. е нищожна.

 

3. С Определение №916 от 26.07.2018г., постановено по адм. дело № 104 по описа на Административен съд Пазарджик за 2018г., съдът след като пространно е обсъждал прежде посочената Заповед № 03-160-РД/495 от 29.09.2012г. и Заповед № РД-20-38 от 23.01.2014 г. на Министъра на земеделието и храните с която тя е отменена, е оставил без разглеждане исковата молба на С. и е прекратил производството по делото, без да се произнесе по твърдението за нищожност, на вече отменената в хода на обжалването по административен ред заповед.

С Определение № 10853 от 14.09.2018г., постановено по адм. дело № 11048 по описа на Върховния административен съд, като е счетено, че съдът дължи изрично произнасяне по заявено при условията на евентуалност искане за обявяване на нищожност на Заповед № 03-160-РД/495 от 29.09.2012г., е върнал делото на първоинстанционния съд.   

С Молба вх. № 671 от 28.01.2019г.(л. 343 по а.д. № 104/2018г.), С. отново е заявил искане, да бъде обявена за нищожна Заповед № 03-160-РД/495 от 29.09.2012г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“, Пловдив. С Решение № 110 от 28.02.2019г., постановено по а.д. № 104 по описа на Административен съд Пазарджик за 2018г., въпросната заповед на Директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“ е обявена за нищожна. Решението не е било обжалвано и върху него е отбелязано, че е влезнало в сила на 30.03.2019г. С Определение № 14408 от 28.10.2019г., постановено по адм. дело № 10359 по описа на Върховния административен съд за 2019г., в полза на А. Станко е присъдена сумата 1708,16лв., представляваща извършени разноски по производството.

В тази хронологична последователност, с Определение № 12294 от 06.10.2020г., постановено по адм. дело № 10377 по описа на Върховния административен съд за 2020г. е отменено Определение №916 от 26.07.2018г., постановено по адм. дело № 104 по описа на Административен съд Пазарджик за 2018г., като делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на исковата молба на С., да бъде осъден Държавен фонд „Земеделие“ да му заплати сумата от 24446,00лв., представляваща второ плащане по Договор № 13/112/01266 от 15.05.2009г. Това определя предмета на настоящото съдебно производство, образувано именно по повод последно посоченото определение на касационната инстанция.

4. Ищеца А.С. поддържа, че е страна по Договор № 13/112/01266 от 15.05.2009г., сключен между него и Държавен фонд „Земеделие“ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007г. – 2013г., подкрепена от Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони. Твърди, да е подал своевременно заявление за извършване на второ плащане  по договора в размер на исковата сума, като е представил всички необходими документи, обосноваващи основателността на искането му. При това положение счита, че фондът неоснователно не извършва дължимото спрямо него плащане, въпреки изрично отправената покана в тази насока. 

Иска се присъждане на сторените разноски по производството.

  

4. Ответния Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния представител Н. е на становище, че исковите претенции са неоснователни. Иска се те да бъдат отхвърлени, като в полза на административния орган се присъди възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита. Оспорва се размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. 

 

ІІ. Относно допустимостта на исковата претенция и компетентността на съда да я разгледа и разреши по същество :

 

5. В Определение № 6 от 24.01.2018г., постановено по адм. дело № 75 по описа за 2017г., смесен петчленен състав на ВАС и ВКС е посочил, че  съобразно Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. д. № 1 по описа за 2015 г., актовете издавани от органите на Разплащателна агенция – Държавен фонд „Земеделие“ по чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9/2008 г., са индивидуални административни актове и подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Според указанията, дадени в тълкувателното решение, актовете от посочената категория предизвикват промени в правната сфера на другата страна не вследствие на реализацията на субективно потестативно право, а като акт на властническо разпореждане, издаден по специално определени в Наредба № 9/2008 г. ред и правила. Тези актове предизвикват едностранна промяна в правната сфера на ползвателя независимо от неговата воля, издават се от административен орган въз основа на регламентирани в нормативен акт правомощия, поради което страните по сключения договор не могат да се определят като равнопоставени.

Посочено е още, че с оглед този административноправен характер на материалното правоотношение между административния орган и подпомаганото лице съгласно Наредба № 9/2008 г., както и с оглед систематичното тълкуване на разпоредбите на същата, следва да се приеме, че административният елемент присъства не само при възникване на правоотношението за подпомагане, но и при всички последващи действия, свързани с контрола по изпълнението на задълженията, съставляващи съдържание на това правоотношение.

В този контекст е прието, че компетентен да разгледа процесната претенцията на получателя на помощта С. за извършване от страна на Разплащателна агенция – Държавен фонд „Земеделие“ на плащане при условията на договор, сключен на основание чл. 21, ал. 2 от Наредба № 9/2008 г., е административният, а не общият съд.

Пояснено е още, че в категорията на административните договори, сключвани при действието на съответните вторични актове на правото на ЕС, са и договорите по Наредба № 9/2008 г. Процесната искова претенция не попада в приложното поле на § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ. Искът е предявен на 21.04.2016 г., а правната норма е в сила от 25.12.2015 г. В случая няма висящо гражданско производство. Не е образувано и производство по смисъла на § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ. В този контекст, смесеният петчленен състав е посочил, че независимо от липсата на изрична уредба в ЗУСЕСИФ на настоящата хипотеза, по съображенията, че писменото изявление на фонда за отказ за второ плащане е индивидуален административен акт, съответно и породените от него последици се регулират с метода на власт и подчинение и спорът за условията, при които е следвало да бъде издаден и за породените с него последици, не е гражданскоправен, а административноправен, то компетентен да се произнесе е административният съд. Като допълнителен аргумент относно компетентността на административния съд е посочено изменението на чл. 128, ал. 1 АПК със ЗИДАПК (ДВ бр. 74/ 20.09.2016 г.), съобразно което, в компетентност на административните съдилища са поставени заварените съдебни производства по административните договори, които са извън приложното поле на § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ.

 

6. Цитираните мотиви от определението на смесения петчленен състав са конкретни и точни. Те се споделят впълнота от настоящия съдебен състав. Действително, според заявената като определение за административен договор норма на чл. 19а, а л. 1 от АПК, в производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес само когато е предвидено в специален закон. Явно, първият белег на административния договор е, че поне една от страните по него е публичноправен субект. Както административният договор, така и административният акт са проявни форми на държавното управление и сами по себе си да представляват регулиране на отношения посредством външно управленско въздействие. Между тях обаче има съществени различия. Основното от тях е в реда и способите за оформяне на тези юридически актове. Индивидуалния административен акт, по определение на закона е едностранно, изрично властническо волеизявление, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Влизането в сила на това едностранно властническо волеизявление, поражда правата и задълженията, които са негов предмет и е основание за тяхното доброволно или принудително осъществяване. Казано с други думи, за да възникнат правата и задълженията предмет на властническото волеизявление, не е необходимо те да бъдат приети с нарочно волеизявление от страна на адресата на индивидуалния административен акт. В този смисъл сключването на административен договор, тоест постигането на съглашение по въпроси от значим обществен интерес, не следва да бъдат разбирани в гражданско правен смисъл, като насрещни волеизявления на равнопоставени страни. За разлика от индивидуалния административен акт, при сключването на административен договор, властническото волеизявление се акцептира изрично от неговия адресат, едва след което правата и задълженията, предмет на административния договор стават задължителни за административния орган и за насрещната страна по договора.

Вторият от белезите на административния договор е сключването административен договор по въпроси от значим обществен интерес.  Законодателят не е указал какво конкретно съдържание е вложил в разбирането за „значимост“ на обществения интерес. Явно, най-малко това ще е интерес който не се ограничава само до правната сфера на страните по конкретния договор, а е относим и „значим“ и спрямо неопределен кръг правни субекти, които имат или биха имали интерес да са страна в правоотношение, което може да възникне по силата на такъв административен договор. Би могло да се определи също така, че административен е договорът, който съдържа клаузи извън гражданския оборот, или се отнася до самото изпълнение на публичната дейност или пък, свързва съдоговорителя или администрацията с това изпълнение.

Третата предпоставка съобразно нормата на чл. 19а, ал. 1 от АПК е установяването на конкретните правоотношения посредством административен договор да е предвидено в специален закон.

В случая, всички тези предпоставки са налице, поради което е несъмнено, че Договор № 13/112/01266 от 15.05.2009г., сключен между Държавен фонд „Земеделие“ и А.С.С. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007г. – 2013г., подкрепена от Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони е административен по своя характер, поради което разрешаването на въпросите свързани с неговото изпълнение са  от компетентността на настоящия административен съд.

 

7. В хода на съдебното производство се представи Заповед № 03-160-РД/2 от 07.01.2021г. на Директора на Държавен фонд „Земеделие“ с която е наредено, С. да възстанови първо плащане и е отказано извършване на второ плащане по  Договор № 13/112/01266 от 15.05.2009г. От страна на процесуалния представител на ответника е заявено, че заповедта не е обжалвана и е влезнала в сила.  

Явно е, че предмета на властническото волеизявление, обективирано във въпросната заповед и предмета на настоящото производство съвпадат. Ясно е също така, че на административния орган е известен както предмета, така и факта, че текущото съдебно производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. 

При това положение е необходимо да се съобрази, че според  чл. 27, ал. 1 от ЗЕСЕСИФ, административните актове по тази глава се оспорват пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като административният договор се оспорва по реда за оспорване на индивидуален административен акт.

В този контекст разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от АПК указва, че никой друг орган няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.

Ето защо, издаването на Заповед № 03-160-РД/2 от 07.01.2021г. на Директора на Държавен фонд „Земеделие“ не съставлява процесуална пречка за разглеждането и разрешаването по същество на исковата претенция на С..

 

ІІІ. За фактите и тяхната хронология :

 

8. Със Заявление идентификационен № 13/112/01266 от 15.07.2008г.(л. 44 по а.д. №104/2018), А.С. е поискал от Разплащателна агенция, Държавен фонд „Земеделие“, отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007г. – 2013г. Според приложения към заявлението Бизнес план, началния икономически размер на стопанството е 2,87 икономически единици ; избрана е третата година от сключване на договора за проверка на изпълнението на бизнес плана ; икономическия размер на стопанството към периода на проверка на изпълнението на бизнес плана  и към петата година от сключване на договора, следва да е 7,92 икономически единици ;  общата стойност на инвестициите допустими за изпълнение на изискването за минимум 3000,00евро (5867,49лв.) инвестиции към периода на проверка изпълнението на бизнес плана е в размер на 12200,00лв. Въпросните инвестиции според Бизнес плана, включват за първата година : пръскачка моторна 1 бр. на стойност 600,00лв., помпа за поливане 1 бр. на стойност 600,00лв., трактор 1 бр. на стойност 8000,00лв., а за втората година : плуг 1 бр. на стойност 1500,00лв. и дискова брана на стойност 1500,00лв. По отношение на всички тях, като начин на плащане е посочено – субсидия. Дейностите, които кандидатът се е задължил да извърши през периода на подпомагане са следните :

   

9. Въз основа на заявлението и представения Бизнес план, между Държавен фонд „Земеделие“, представляван от изпълнителния директор и А.С., в качеството му на ползвател е сключен Договор № 13/112/01266 от 15.05.2009г., за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007г. – 2013г., подкрепена от Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони(л.36, а.д. №104/2018). Според чл. 1.1 от Договора, фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, в размер на 48 892.00 лева, за изпълнение на всички инвестиции, основните дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект №13/112/01266 и включени в Приложение 1., а според чл. 1.2 от Договора, фондът изплаща помощта по т.1.1 от договора при условие, че ползвателя е извършил всички инвестиции, основните дейности и цели по одобрения проект, съобразно услови действащите нормативни актове. Според чл. 3.1 и 3.2 от Договора, ползвателя се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, до годината на проверка и предмет на договора (Приложение 1) в срок до 15.05.2012г., като срокът започва да тече от датата на подписване на договора.

В чл. 4.4, б. „а“ и б. „е“ от Договора е установено, че фондът отказва да извърши второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него, в случаите когато:  а/ползвателят не е изпълнил всички инвестиции, основните дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес плана в срока по т. 3.1, или ги е изпълнил неточно, и/или изискуемите документи за доказване на извършените такива не са представени и е/ ползвателят не е подал заявка за второ плащане в рамките на срока, определен в Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.

 

10. Със Заповед № 3 от 12.06.2009г. на Отдел „Технически инспекторат“ на фонда(л.214, а.д. №104/2018) е разпоредено извършването на проверка на място, относно кандидата А.С.. Резултатите от проверката са отразени в Контролен лист, връчен на С. на 16.06.2009г., без заявени от негова страна забележки. Окончателните констатации са били, че кандидатът отглежда през текущата стопанска година описаните в контролния лист култури ; декларираната при кандидатстване дата на създаване на земеделското стопанство се потвърждава при проверката на място ; кандидатът притежава съответните професионални умения и познания, декларирани при кандидатстване.

 

11. С Уведомително писмо № 00832/112 от 13.07.2009г., Държавен фонд „земеделие“ – Разплащателна агенция е известил С. за извършено плащане по неговата банкова сметка ***,00 лева, както и че в резултат на извършена проверка на място, първоначалният икономически размер на стопанството му е преизчислен и е в размер на 2,44 икономически единици.

 

12. Според представения по делото формуляр „Кандидатстване за второ плащане  по М112“(л.59, а.д. №104/2018), С. е подал заявка за второ плащане по договора, към която са били приложени и проверени следните общи документи :   заявка за плащане, включително формата за наблюдение и оценка на проектите  ; копие от документ за самоличност на физическото лице или представляващия едноличния търговец ; копие от регистрационна карта по реда на Наредба № 3 от 1999 г. заедно с актуалните анкетни карти и анкетни формуляри ; Декларация по образец, че земеделското стопанство на ползвателя отговаря на здравословни и    безопасни условия на труд съгласно ЗЗБУТ ; Декларация по образец, че земеделското стопанство на ползвателя до 36 месеца от създаването     му е отговорило на изискванията за опазване компонентите на околната среда съгласно Закона за опазване на околната среда ; първични счетоводни документи (напр. фактури) доказващи извършените разходи на обща стойност най-малко левовата равностойност на 3000 евро ; платежен документ, прикрепен към всяка фактура (платежно нареждане), който да доказва плащане по банков път от страна на ползвателя ; документ от общината/кметството, удостоверяващ адресната регистрация на физическото лице в съответното населено място от датата на сключване на договора, издаден не по-рано от месеца, предхождащ датата на подаване на Заявката за плащане ; копие от диплома за завършено образование в областта на селското стопанство и/или копие от удостоверение за завършен курс на обучение с продължителност 150 часа ; счетоводен баланс за последната финансова година и към датата на подаване на заявката за плащане ; копие от удостоверение за завършен курс включващ обучение по основните проблеми по опазване компонентите на околната среда в земеделския сектор ; копие от документ за собственост на земя и/или земеделска земя, и/или копие от вписан в службата по вписванията към съответния районен съд договор за наем, и/или копие от вписан в службата по вписванията към съответния районен съд и регистриран в съответната общинска служба на МЗХ договор за аренда, със срок не по - малък от 3 години от датата на подаване на заявката за плащането ; удостоверение за семейно положение на ползвателя на помощта ; удостоверение за родствените връзки на ползвателя на помощта ; удостоверение за родствените връзки на съпруга/съпругата на ползвателя на помощта.

Към заявката за второ плащане са били приложени и проверени следните специфични документи : увеличаване на обработваемата земеделска площ на земеделското стопанство ; копие от документ за собственост на земя и/или земеделска земя, и/или копие от вписан в службата     по вписванията към съответния районен съд договор за наем, и/или копие от вписан в службата по вписванията към съответния районен съд и регистриран в съответната общинска служба на МЗХ договор за аренда, с минимален срок 3 години от датата на подаване на заявката за плащането, ведно с копие от скица на имота ; създаване, презасаждане и възстановяване на трайни насаждения, ягодоплодни лозя, включително винени ; при овощен посадъчен материал, в зависимост от категорията - сертификат за сертифициран посадъчен материал, издаден от ИАСАС, а при стандартен (САС) материал - фирмен документ, издаден от производителя ; фитосанитарен паспорт, издаден от Областна дирекция по безопасност на храните или от друго лице отговарящо на изискванията на Наредба № 1 от 1998 г. за фитосанитарен контрол ; подобряване механизацията на стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на земеделското стопанство ; свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника или на моторно превозно средство.

Приложени и проверени са били документите по таблицата за разходите, попълнена от ползвателя, както следва  :  проверка на документите по таблицата за разходите, попълнена от ползвателя ; датите на всички приложени към заявката фактури отговарят на описаните в таблица за разходите ; документите, представени със заявката за плащане, са пълни и съдържат всички необходими реквизити ; всички документи са оригинали или копия, сверени с оригинала и подписани от ползвателя или нотариално заверени.

 

13. Според същият този формуляр „Кандидатстване за второ плащане  по М112“(л.59, а.д. №104/2018), С. не е представил следните седем документа към заявката за второ плащане :

- Удостоверение за наличие или липса на изискуеми публични задължения към държавата, издадено от съответната ТД на НАП не по-рано от месеца, предхождащ датата на подаване на Заявката за плащане;

-  Копие от становище на Областната дирекция по безопасност на храните по местонахождение на земеделското стопанство, че то, както и дейността му отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията ;

- Банково извлечение от деня на извършване на плащането, доказващо плащане от страна на ползвателя ;

- Отчет за приходите и разходите за последната финансова година и към датата на подаване на заявката за плащане (в случаите, когато се изискват по Закона за счетоводството) и/или Книга за приходите и книга за разходите, в случай на водене на едностранно счетоводство ;

- Справка за дълготрайните активи към счетоводния баланс, изготвена към датата на подаване на заявката за плащане (в случаите, когато се изискват по Закона за счетоводството) или Инвентарна книга и книга за материалните запаси, в случай на водене на едностранно счетоводство ;

- Договор за покупка на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване ;

- Приемо-предавателен протокол.

Във формуляра е отбелязано, че е извършена повторна проверка от главен експерт, като са посочени имената на служителите извършили първоначалната и повторната проверка. Отбелязано е името на ползвателя, който е подписал документа с удостоверяване на датата – 15.06.2012г.

 

14. От страна на ползвателя С. е подадено Възражение вх. № 02-160-6500/831 от 20.06.2012 г.(л.292, а.д. №104/2018), в което е заявено, че при подаване на заявката за второ плащане са били представени : договор за покупка на селскостопанска техника, отчет за приходите и разходите за последната финансова година и справка от НАП, Пазарджик за задължения към държавата, но те не са били отразени в контролния лист. С. е заявил, че представя целият набор от документи за Заявката. Към възражението обаче, няма приложени писмени документи.

В отговор на възражението, с Уведомително писмо от 22.06.2012г.(л.293, а.д. №104/2018), С. е известѐн  при извършената проверка е било констатирана неокомплектованост на документите. Посочено е, че съобразно правилника за работа на отдела, документите са му били върнати и е получил копие от контролния лист. Указано му е, че след отстраняване на нередовностите, може да подаде нова заявка за плащане в рамките на нормативно определения срок, като в случая, този срок е 15.06.2009г.

 

15. Последвало е издаването на Заповед № 03-160-РД/495 от 29.09.2012г. на Директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“, с която е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № 13/112/01266 от 15.05.2009г. с ползвател А.С.. Както вече се посочи, този отказ за изплащане на финансово подпомагане е бил отменена със Заповед № РД-20-38 от 23.01.2014 г. на Министъра на земеделието и храните, като е прието, че съобразно § 5 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2008 г.(ДВ, бр. 44 от 17.05.2013 г.), от датата на влизане в сила на наредбата за договорите за отпускане на финансовата помощ, сключени след 25 април 2008 г., заявката за второ плащане след третата или четвъртата година се подава не по-късно от два месеца след изтичане на срока, определен съгласно чл. 7, ал. 1.

Посочи се също така, че Заповед № 03-160-РД/495 от 29.09.2012г. е обявена за нищожна с Решение № 110 от 28.02.2019г., постановено по а.дело № 104 по описа на Административен съд Пазарджик за 2018г.

 

16. Междувременно, с Възражение от 12.10.2012г. срещу Заповед № 03-160-РД/495 от 29.09.2012г. (л.280, а.д. №104/2018), С. е представил :

- Удостоверение за наличието или липсата на задължения изх. №130201200132266 от 14.05.2012г.;

- Договор за покупко-продажба на колесен трактор, с нотариално удостоверени подписи от 20.08.2009г. ;

- Приемно-предавателен протокол за колесен трактор и плуг с три тела от 20. 08. 2009 г.;

-  Отчет за приходите и разходите за 2011г. от 20.05.2012г.;

- Счетоводен баланс за 2011г. от 20.05.2012г.;

- Становище изх. № 3113 от 19.06.2012г. от Българската агенция по безопасност на храните по Заявление №2253-РЗ от 11.06.2012г. за това, че земеделското стопанство и дейността му отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията.

 

17. Във връзка със спорните в настоящото производство правоотношения са предприети още следните действия от страните :

При условията на чл. 406, във връзка с чл. 417 от ГПК, Държавен фонд „Земеделие“ се е снабдил с изпълнителен лист срещу С. за сумата от 24446,00лв., представляваща извършеното от фонда първо плащане по процесния договор и съответните лихви за просрочие(гр.д. № 2357/2013г. на РСПз).

С Решение № 87 от 05.02.2015г., постановено по гр. дело № 1906 по описа на Районен съд Пазарджик, предявеният при условията на чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК,  от Държавен фонд „Земеделие“ срещу С. положителен установителен иск за сумата от 24446,00лв. и съответната лихва за просрочие е отхвърлен изцяло. Този резултат е потвърден с Решение № 432 от 15.07.2015г., по гр. дело № 493 по описа на Окръжен съд Пазарджик за 2015г. С Определение № 39 от 17.01.2017г., постановено по гр. дело № 53412 по описа за 2015, Върховния касационен съд не е допуснал касационно обжалване на решението на окръжния съд.

С Молба вх. № 02-160-6500 от 20.02.2017г.(л.72 по а.д. 104/2018), С. отново е поискал от фонда, сумата от второто плащане по договора да му бъде изплатена. В отговор, с писмо изх. № 01-163-6500/662 от 03.08.2017г., административния орган е уведомил С., че с оглед Определение № 39 от 17.01.2017г. на ВКС, изтеклите срокове за подаване на заявка за второ плащане и за проверка на изпълнението на одобрения бизнес план, следва да представи в 10 дневен срок, подписано, приложеното към писмото искане за сключване на споразумение към Договор № 13/112/01266 от 15.05.2009г. Посочено е, че при непредставяне на искане за сключване на споразумение в указания срок, договорът ще се счита за „…действащ в неговата цялост …“.  Не се спори, че С. не е подписал и представил въпросното споразумение.

Други относими към правния спор доказателства не се представиха от страните, въпреки дадените от съда възможности.

 

ІV. За правото :

 

18. Несъмнено е, че ищеца е подал заявление за второ плащане по сключен с ответника Договор № 13/112/01266 от 15.05.2009г. в срока по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9 от 2008 г.. Действително, съобразно § 5 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2008г. (ДВ, бр. 44 от 17.05.2013 г.), от датата на влизане в сила на наредбата за договорите за отпускане на финансовата помощ, сключени след 25 април 2008 г., заявката за второ плащане след третата или четвъртата година се подава не по-късно от два месеца след изтичане на срока, определен съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата.

При това положение, не само заявката за второ плащане, но и допълнително представените от С. документи с Възражение вх. № 02-160-6500/831 от 20.06.2012 г.(л.292, а.д. №104/2018), са били подадени в срока по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9 от 2008г. Независимо от това, като е счел, че срока е пропуснат, административния орган е върнал на С., както заявката за плащана, така и представените от него документи.

Както се посочи обаче, в хода на производството от страна на ищеца не се представи нито самата заявка за второ плащане, нито пък приложените към нея, респективно към Възражение вх. № 02-160-6500/831 от 20.06.2012 г. документи. Единствените писмени документи приобщени по делото са тези, приложени към Възражение от 12.10.2012г. срещу Заповед № 03-160-РД/495 от 29.09.2012г. (л.280, а.д. №104/2018), които са описани  по т. 16 от настоящото решение.

 

19. При това положение, следва да се съобрази, че според чл. 24, ал. 1 от Наредба № 9 от 2008г. (действалата към момента редакция от ДВ, бр. 23 от 2012 г., в сила от 20.03.2012 г.), при кандидатстване за второто плащане по чл. 6, т. 2 ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА, в съответната регионална разплащателна агенция (РРА) и прилага документи съгласно приложение № 4. Според чл. 25, ал. 1 от Наредба № 9 от 2008г. (действалата към момента редакция от ДВ, бр. 42 от 2008 г.), регионалната разплащателна агенция извършва преглед на документите по чл. 24, ал. 1 в присъствието на ползвателя на помощта, като съобразно чл. 25, ал. 2 от Наредбата, в случай на липса или нередовност на документите по ал. 1 РРА връща документите на ползвателя на помощта заедно с писмено изложение на липсите и нередовностите. В последно посочената хипотеза, според чл. 25, ал. 3 от Наредба № 9 от 2008г. (същата редакция), след отстраняване на констатираните пропуски по ал. 2 ползвателят на помощта има право в рамките на срока по чл. 24, ал. 2 отново да подаде

заявка за плащане.

 

20. В случая явно, описаната процедура е била осъществена, като представената от С. заявка за второ плащане по процесния договор, заедно с приложените към нея документи е била подадена и проверена от експертите към Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“. Както се посочи, представения по делото формуляр „Кандидатстване за второ плащане  по М112“(л.59, а.д. №104/2018), е подписан на 15.06.2012г., както от С., така и от двамата експерти на Държавен фонд „Земеделие“. Това ще рече, че като неспорни между страните по делото факти, следва да се приемат представянето от страна на С. със заявката за второ плащане на документите описани в т. 12 от настоящото решение, така както същите са възпроизведени във въпросния формуляр. Като безспорен между страните факт, следва да се приеме и че е извършена проверка на документите по таблицата за разходите, попълнена от ползвателя ; че датите на всички приложени към заявката фактури отговарят на описаните в таблица за разходите ; че документите, представени със заявката за плащане, са пълни и съдържат всички необходими реквизити ; че всички документи са оригинали или копия, сверени с оригинала и подписани от ползвателя или нотариално заверени. 

 

21. Спора при това положение се концентрира по отношение на седемте документа, посочени във формуляра за извършена проверка, като непредставени със заявката за второ плащане, относно които пък ищеца поддържа, че са били приложени към заявката, но не са били отразени във формуляра.

При липсата на конкретни данни които да обосноват извод за противното и доколкото във Възражение вх. № 02-160-6500/831 от 20.06.2012 г., С. е посочил, че представя отново всички искани документи, които отново не са били приети от администрацията, следва  да се приеме, че към 20.06.2012г. са били представени документите, които по късно С. отново е представил с Възражение от 12.10.2012г. срещу Заповед № 03-160-РД/495 от 29.09.2012г.(л.280, а.д. №104/2018).

 

22. Относно тези документи, включително във връзка със становището на Зам. директора на Държавен фон „Земеделие“, заявено в писмо изх. № 02-0400/1608 от 10.07.2013г. до Министерство на земеделието и храните(л.147, а.д. №1310/2016), трябва да се констатира следното :

Удостоверение за наличието или липсата на задължения изх. №130201200132266 от 14.05.2012г.(л.284, а.д. №104/2018), е издадено от снабдения с правомощията за това административен орган, преди изтичане на срока за подаване на заявката по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9 от 2008г. Въпросното удостоверение се изисква да бъде представено съобразно т. 4 от Приложение № 4 към чл. 24, ал. 1 от Наредбата. В случая, следва да се приеме, че това изискване е изпълнено от С. ;

 

23. Становище изх. № 3113 от 19.06.2012г.(л.283, а.д. №104/2018), от Българската агенция по безопасност на храните по Заявление №2253-РЗ от 11.06.2012г. за това, че земеделското стопанство и дейността му отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията е издадено от снабдения с правомощията за това административен орган, преди изтичане на срока за подаване на заявката по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9 от 2008г. Становището се изисква да бъде представено съобразно т. 10 от Приложение № 4 към чл. 24, ал. 1 от Наредбата. В случая, следва да се приеме, че това изискване е изпълнено от С.;

 

24. Договор за покупко-продажба на колесен трактор, с нотариално удостоверени подписи от 20.08.2009г. и приемо предавателен протокол от 20.08.2009г. към него. Относно приемо – предавателния протокол се констатира, че действително не е подписан нито от предалия, нито от приелия веща. Следва обаче да се констатира също така, че в чл. 3 Договора, изрично е посочено, че колесния трактор се предава на купувача при подписване на договора и последния започва  да го владее и ползва, като своя земеделска техника. Очевидно, това нарочно волеизявление на страните по договора санира липсата на подписи в приемо предавателния протокол и налага да се приеме, че движимата вещ действително е била предадена във владение на купувача по договора. Договора за покупка на селскостопанска техника и приемо предавателния протокол се изисква да бъда представени съобразно т. 1 и т. 2 от Раздел „Подобряване механизацията на стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника“ на Приложение № 4 към чл. 24, ал. 1 от Наредбата. В случая, следва да се приеме, че това изискване е изпълнено от С.;

 

25. Отчет за приходите и разходите за 2011г. и Счетоводен баланс към 31.12.2011г., са съставени на 20.05.2012г., като действително са подписани само от лицето което го е изготвило. Според чл. 34, ал. 3 от действалия към момента Закон за счетоводството(Обн., ДВ, бр. 98 от 16.11.2001 г., в сила от 1.01.2002 г.), финансовият отчет на предприятие се подписва от: физическите лица, които управляват и представляват предприятието, и физическото лице, което е съставило финансовия отчет - в случаите, когато финансовият отчет е съставен пряко от физическо лице, или управлява и представлява предприятието, което е съставител на финансовия отчет - в случаите, когато финансовият отчет е съставен от специализирано счетоводно предприятие. Двата документа очевидно не са съставени във формата изисквана от закона. Тяхното представяне обаче се изисква, съобразно т. 18 и т. 19 от Приложение № 4 към чл. 24, ал. 1 от Наредбата. В случая, не може да се приеме, че това изискване е валидно изпълнено от С. ;

 

26. Както се посочи, според формуляр „Кандидатстване за второ плащане“, С. не е представил към заявката, банково извлечение от деня на извършване на плащането, доказващо плащане от страна на ползвателя. Този удостоверителен документ се изисква съобразно т. 13 от Приложение № 4 към чл. 24, ал. 1 от Наредбата.

С оглед, нормативно установената необходимост от доказване на извършено плащане по банков път в деня когато това е сторено трябва да се съобрази, че според чл. 14, ал. 2 от Наредба № 9 от 2008г., бизнес планът трябва да показва, че най-малко левовата равностойност на 5000 евро от полученото по чл. 6, т. 1 плащане ще бъдат инвестирани към избрания период за проверка на изпълнението му за една или повече от описаните по-долу дейности за нуждите на земеделското стопанство: закупуване на движими дълготрайни материални активи (машини, съоръжения, оборудване или специализирани транспортни средства); закупуване, строителство, модернизиране на недвижими дълготрайни материални активи; закупуване на селскостопански животни; закупуване на земя за земеделска дейност; създаване, презасаждане и възстановяване на трайни насаждения включително: многогодишни етеричномаслени и/или лечебни растения; многогодишни цветя; ягодоплодни; лозя (вкл. винени); медоносни дървесни видове за производство на мед; други бързо растящи храсти и дървесни видове, използвани за производство на биоенергия.

Съобразно чл. 8, ал. 1, т. ч от Наредба № 9 от 2008г., ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със законната лихва към нея и не получава плащането по чл. 6, т. 2 в случаите, когато: по-малко от левовата равностойност на 5000 евро са инвестирани за дейностите по чл. 14, ал. 2.

Според чл. 8, ал. 2, т. 6 от  Наредба № 9 от 2008г., при изчисляване на стойността на инвестициите по ал. 1, т. 4 се приспадат: разходи за плащания, които не са извършени по банков път.

Този нормативен ред налага, към заявката за второ плащане по договора да бъде приложено банково извлечение от деня на извършване на плащането, доказващо фактическото плащане от страна на ползвателя на финансовата помощ. В случая, според чл. 2 от Договора за покупко – продажба на колесен трактор от 20.08.2009г., С. изрично е заявил, че е заплатил, продажната цена от 5000,00лв. изцяло в брой на продавачите. Нито по настоящото, нито по кое да е от приложените към него административни и граждански дела се съдържа банково извлечение от деня на извършване на плащането, доказващо фактическото плащане от страна на ползвателя на финансовата помощ. Впрочем, от страна на ищеца не се твърди такъв документ да е бил въобще съставян и представян със заявката за извършване на второ плащане по договора или пък по-късно в срока по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9 от 2008г. Това явно не позволява да се приеме, че е налице конкретно определено по основание и размер задължение за плащане от страна на ответника и изключва възможността да се формира несъмнен извод, че исковата претенция за присъждане на сумата от 24446,00лв., представляваща второ плащане по Договор № 13/112/01266 от 15.05.2009г., сключен между Държавен фонд „Земеделие“ и А.С.С. е доказана по основание и размер.

 

V. За разноските :

 

27. С оглед изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ (обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г.), настоящият състав определя възнаграждение в размер на 100 лева.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на А.С.С.,***, да бъде осъден Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, бул. „Цар Борис  ІІІ“, № 136, да му заплати сумата от 24446,00лв., представляваща второ плащане по Договор № 13/112/01266 от 15.05.2009г., сключен между Държавен фонд „Земеделие“ и А.С.С. с УРН 368913 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007г. – 2013г., подкрепена от Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони, както и сумата от 5450,13лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, считано от датата на поканата, тоест 12.02.2014г. до предявяването на иска, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, тоест 20.04.2016г., до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА А.С.С.,***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, бул. „Цар Борис  ІІІ“, № 136, сумата от 100,00лв.(сто лева), представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.             

 

 

Административен съдия :/п/

 

 

РЕШЕНИЕ №11940/23.11.2021 Г. ПО АД №6963/2021 Г. НА ВАС

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 282/02.04.2021 г. ,постановено по адм. дело № 1136/2020 г. на Административен съд Пазарджик.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Спасов от Пазарджик за разноски по делото.
ОСЪЖДА А. Спасов от Пазарджик да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, сумата от 200 / двеста/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на процесуалния му представител пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.