РЕШЕНИЕ
№ 515
гр. Силистра, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря Т. В. Д.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20243420102026 по описа за 2024 година
Ищецът “И. Ф.” ЕООД твърди, че на основание сключен между страните договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 435989 от 02.05.2023 г. кредиторът предоставил на
длъжника си кредит в размер от 3000 лв., който последният се задължил да му върне заедно
с уговорената възнаградителна лихва на 12 месечни вноски в срок до 26.04.2024 г. Тъй като
ответницата не изпълнила задълженията си по договора, ищецът моли съда да признае за
установено, че тя му дължи сумата от 125 лв., представляваща главница по договора,
включена в погасителна вноска с падежна дата 29.10.2023 г., за която сума той се снабдил
със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1665 по описа на СРС за 2024 г. Претендира
разноските направени в настоящото производство, както и в заповедното такова.
Ответницата С. С. И. изразява становище, че между страните не е възникнало
валидно облигационно правоотношение, като се позовава на недействителността на
процесния договор за кредит на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради
обстоятелството, че уговорената в него неустойка за неосигуряване на обезпечение не била
включена при изчисляването на ГПР, поради което последният бил неправилен и
заблуждаващ. Счита, че самата тя има характер на възнаграждение по договора за заем и
следвало да се отчете при изчисляването на ГПР, който в противен случай бил некоректно
определен и не отразявал реалното оскъпяване на кредита (нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК). Счита също така, че договорът следвало да съдържа описание на всички разходи,
които формират ГПР, което в конкретния случай също не било сторено, тъй като не било
достатъчно да се посочи само цифровото изражение на този процент. Горното поставяло
кредитополучателя в положение да тълкува всяка клауза и да преценява дали тя създава
1
допълнително задължение за заплащане на такса по кредита, което противоречало на
изискването за яснота, въведено в чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че поради
недействителността на договора не следва да се начислява и лихва за забава върху търсената
главница, а освен това твърди, че тази главница е заплатена на ищеца с преводно
нареждане.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и
чл. 9 ЗПК и чл. 422, ал. 1 ГПК.
Въз основа на постъпило на 07.10.2024 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение СРС е издал такава заповед под № 809 от 08.10.2024 г. по ч.гр.д. № 1665 по
описа за 2024 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумата, чиято дължимост следва да
се признае в настоящото производство. Нейното влизане в сила е препятствано от постъпило
в срок възражение на длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е
инициирал настоящото исково производство.
От представен по делото договор за предоставяне на кредит от разстояние № 435989
от 02.05.2023 г. е видно, че кредиторът предоставил на клиента си кредит в размер от 3000
лв., който последният се задължил да му върне заедно с уговорената възнаградителна лихва
на 12 месечни вноски в срок до 26.04.2024 г. В чл. 3, ал. 1 от договора било уговорено, че
петдневен срок от сключването на договора кредитът ще бъде обезпечен чрез предоставяне
на банкова гаранция или с поръчителството на две физически лица, отговарящи на
конкретно посочени условия, а според ал. 2 на същия текст от договора при неизпълнение на
задължението за осигуряване на обезпечение кредитополучателят дължи на съконтрахента
си неустойка в размер на 1068,78 лв., платима разсрочено съобразно уговорения
погасителен план.
По делото не е спорно сключването на процесния договор за кредит и получаването
от страна на потребителя на уговорения заем; спорна е валидността на правоотношението
съобразно направените от ответницата възражения в писмения отговор, като същевременно
тя се позовава и на извършени от нея плащания по договора в общ размер от 1925 лв., част
от които, а именно сумата от 125 лв. е заплатена на 08.01.2025 г. след завеждането на
исковото производство с основание „главница по ч.гр.д. № 1665 от 2024 г.“. Казаното сочи,
че към момента крайният срок на договора е изтекъл, без постъпилите до момента суми да
покриват задължението за връщане на главницата, въпреки че клиентът е длъжен да
възстанови последната както при наличието на валидно правоотношение между страните,
така и ако бъде констатирана недействителността на сключения договор за кредит (чл. 23
ЗПК). В тази ситуация предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен; съдът счита, че след крайната изискуемост на кредита главницата не следва да се
2
индивидуализира като част от конкретна погасителна вноска, поради което дори да е
извършено плащане на вноска с падежна дата 29.10.2023 г. (в която според ищеца била
включена процесната главница), искът би бил основателен, доколкото не е погасен пълният
размер на главницата от 3000 лв. Този извод не се променя от обстоятелството, че
извършеното от ответницата плащане на 08.01.2025 г. визира главница по ч.гр.д. № 1665 от
2024 г. – дори длъжникът да извърши плащания в хода на съдебното производство по
предявен частичен иск, искът не би следвало да се отхвърли, при положение че все още
съществува непогасена част от вземането в размер на цената на иска, а няма основание това
становище да бъде различно, когато искът е с правно основание чл. 422 ГПК и цели
установяване на вземане по издадена преди това заповед за изпълнение.
В писмения отговор са развити съображения за злоупотреба с право от страна на
ищеца, тъй като последният е образувал четири заповедни производства (ч.гр.д. № 104 по
описа на СРС за 2024 г., ч.гр.д. № 690 по описа на СРС за 2024 г., ч.гр.д. № 1048 по описа на
СРС за 2024 г. и ч.гр.д. № 1665 по описа на СРС за 2024 г.) за заплащане на част от вноските
на ответницата по процесния договор за кредит, въпреки че в полза на кредитора било
уговорено правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита, като претендира всичките
си вземания срещу нея в едно съдебно производство. Ответницата е на мнение, че
претендирайки вземанията си на части чрез образуването на множество съдебни
производства, ищецът цели генериране на допълнителни разноски в тежест на длъжника и
постигане на неследваща му се печалба. От данните от информационната програма на съда
става ясно следното:
-По заявление на “И. Ф.” ЕООД срещу С. И. С., депозирано на 24.01.2024г., е
образувано ч.гр.д. № 104 по описа на СРС за 2024 г., по което е издадена заповед за
изпълнение № 85 от 02.02.2024 г. за заплащане на сумата 125.00 /сто двадесет и пет/ лева –
главница, като част от вноска за главница в размер на 250 лева с падежна дата 01.07.2023г.,
ведно със законната лихва за забава за периода от постъпване на заявлението пред съда –
24.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата 75.00 /седемдесет и
пет/ лева, представляваща разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е обезсилена чрез определение № 385 от
22.04.2024 г. поради провеждане на процедурата по чл. 414а ГПК.
-По заявление на “И. Ф.” ЕООД срещу С. И. С., депозирано на 16.04.2024, е
образувано ч.гр.д. № 690 по описа на СРС за 2024 г., по което е издадена заповед за
изпълнение № 288 от 18.04.2024 г. за заплащане на сумата от 125 /Сто двадесет и пет / лева,
представляваща част от погасителна вноска от 250 лева с падеж на 31.07.2023 година по
Договор за кредит № 435989 от 02.05.2023 година, сключен между длъжника и заявителя,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.04.2024 година до окончателното й
изплащане, 50 /Петдесет/ лева, за юрисконсултско възнаграждение и 25 /Двадесет и пет/
лева, представляваща държавна такса. Заповедта за изпълнение е обезсилена чрез
определение № 644 от 25.07.2024 г. поради непредявяване на иск за установяване на
вземането в едномесечен срок.
3
-По заявление на “И. Ф.” ЕООД срещу С. И. С., депозирано на 20.06.2024 г., е
образувано ч.гр.д. № 1048 по описа на СРС за 2024 г., по което е издадена заповед за
изпълнение № 544 от 08.07.2024 г. за заплащане на сумата от 125 лв. /сто двадесет и пет лв./
лв., представляваща част от неизплатена главница по договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 435989 от 02.05.2023 г., законна лихва от 20.06.2024 г., до окончателното й
плащане и разноски по делото в размер на 25 лв. /двадесет и пет лв./ за държавна такса и 50
лв. /петдесет лв./ за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е обезсилена
чрез определение № 961 от 11.11.2024 г. поради провеждане на процедурата по чл. 414а ГПК.
-По заявление на “И. Ф.” ЕООД срещу С. И. С., депозирано на 07.10.2024 г., е
образувано ч.гр.д. № 1665 по описа на СРС за 2024 г., по което е издадена заповед за
изпълнение № 809 от 08.10.2024 г. за заплащане на сумата от 125.00 / сто и двадесет и пет /
лева, представляваща част от вноска за главница в общ размер на 250.00 лв. с падежна дата
29.10.2023 г. по Договор за кредит № 435989, сключен на 02.05.2023 г., заедно със законната
лихва, считано от 07.10.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 71.25 /
седемдесет и един лв. и 25 ст. / лева - разноски по делото. Поради депозирано от длъжника
възражение срещу заповедта за изпълнение, заявителят е предявил иск за установяване на
вземането си, по който е образувано настоящото съдебно производство.
От така изложените данни е видно, че за пръв път заявителят е предявил претенции
по договор за кредит № 435989 от 02.05.2023 г. на 24.01.2024 г., търсейки принудително
изпълнение на част от втората погасителна вноска по договора, въпреки че към този момент
са били просрочени повече от две погасителни вноски, чието неплащане му е позволявало да
се възползва от правомощието си по чл. 8 от същия договор да обяви предсрочната
изискуемост на целия кредит. Кредиторът не се е възползвал от възможността да потърси
изпълнение на всички задължения по договора дори след изтичане на крайния му срок на
действие на 26.04.2024 г., а вместо това след тази дата е образувал още две заповедни
производства за части от погасителни вноски (ч.гр.д. № 1048 по описа на СРС за 2024 г. и
ч.гр.д. № 1665 по описа на СРС за 2024 г.), въпреки че към този момент всичките му
вземания са били изискуеми и той е могъл да ги предяви по съдебен ред изцяло, без да е
необходимо да проявява допълнителна активност по обявяване на изискуемост преди
уговорения срок.
Според чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства лица и техните
представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените
им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, а чл. 57, ал. 2 КРБ гласи че
не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или
законни интереси на други. С оглед на описаните по – горе факти съдът счита, че макар да
разполага с правото да потърси изпълнение на вземанията си по договора за кредит по
принудителен ред, заявителят не упражнява същото добросъвестно, тъй като до този момент
е образувал четири съдебни производства за незначителни части от вземането си, чрез никое
от които не е получил цялостно удовлетворение на интереса си, но въпреки това е натоварил
длъжника с допълнителни разноски. Прилагайки така възприетият подход, ищецът има
4
потенциала да инициира неограничен брой съдебни дела, без да разполага със
законосъобразен мотив за тяхното провеждане, тъй като те не водят до удовлетворяване на
законния му интерес да получи изпълнение, а единствено до увреждане на длъжника чрез
ангажирането му със съдебни разходи. Съдът определя тази практика като злоупотреба с
процесуални права и намира същата за недопустима, тъй като тя преследва непозволена от
закона цел да увреди насрещната страна в производствата, вместо да разреши по
окончателен начин възникнал между страните правен спор. В конкретния случай ищецът
предявява непропорционално ниска част от вземането си по договора за кредит в четвърто
поред производство, инициирано за суми по същия договор, който сам по себе си е на
невисока стойност (3000 лв.) и с изтекъл краен падеж; същевременно е резонно правата по
такъв договор да се упражнят в едно съдебно производство, а не в например 24 дела, ако се
приеме, че всяко от тях е с цена на иска 125 лв. и то само ако се търси предоставената
главница. Поради изложените причини съдът счита, че въпреки уважаването на иска,
разноските по делото следва да останат в тежест на ищцовата страна, в каквато насока са
налице доводи и в мотивите на определение № 428 от 09.06.2025 г. по в.ч.гр.д. № 250 по
описа на СОС за 2025 г. Затова в полза на ищеца не следва да се присъждат деловодни
разноски, а самият той следва да поеме разноските на насрещната страна, а именно
възнаграждение на нейния процесуален представител, дължимо на основание чл. 38, ал. 2
ЗА, което съдът определя на сумата от 480 лв. с ДДС с оглед конкретната фактическа и
правна сложност на делото. По заповедното производство не следва да се присъждат
разноски в полза на ответницата поради липсата на доказателства, че към този момент тя е
била представлявана безплатно от адвокат. Поради изложените аргументи и на основание
чл. 235 ГПК, С. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. С. И. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „С.“ №
......, ет. ......, ап. ...... дължи на “И. Ф.” ЕООД с ЕИК ........... и адрес на управление: гр. С., ул.
“Б.” № ...... партер, офис ..., представлявано от Б. И. Н., сумата от 125 лв. (сто двадесет и пет
лв.), представляваща част от неизплатена главница по договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 435989 от 02.05.2023 г., за която сума ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1665 по описа на СРС за 2024 г.
ОТХВЪРЛЯ искането на “И. Ф.” ЕООД с ЕИК ......... и адрес на управление: гр. С., ул.
“Б.” № ........ партер, офис ......, представлявано от Б. И. Н., за присъждане на разноските,
направени настоящото исково, както и в заповедното производство.
ОСЪЖДА “И. Ф.” ЕООД с ЕИК ......... и адрес на управление: гр. С., ул. “Б.” № ......
партер, офис ......., представлявано от Б. И. Н., да заплати на адв. А. З. Д., член на САК,
личен номер ......... адвокатски хонорар за настоящото производство в размер на 480 лв.
(четиристотин и осемдесет лв.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
5
връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6