Решение по дело №1041/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „К. 2017“ ЕООД с ЕИК ****, представлявано от Х.М., подадена чрез адв. А.Н. – ***, срещу Решение № 420 от 16.03.2023 г. по АНД № 20223110204276/2022 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 659027-F667804 от 29.08.2022 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

С жалбата се настоява, че решението на ВРС е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че районният съд не е оценил правилно обстоятелството, че административнонаказващият орган (АНО) не е изложил аргументи във връзка с депозираното пред него възражение и въпреки направеното през ВРС възражение в тази насока, в решението липсват мотиви. Според касатора решението на въззивния съд е постановено, без да са подробно обсъдени всички събрани доказателства. Излагат се съображения, че не става ясно защо съдът е кредитирал едни свидетелски показания и е игнорирал други, което влече след себе си необоснованост на съдебното решение. Изтъква се, че процесният обект за бързо хранене „Порт фууд“ е категоризиран като заведение за бързо хранене в обхвата на чл. 124, ал. 4, т. 3 от Закона за туризма, като му е определена една звезда и е издадено Удостоверение № 8710/14.05.2021 г., валидно до 14.05.2023 г. Сочи се, че обектът отговаря на изискванията за определената му категоризация по отношение изграждане, обзавеждане и оборудване на заведенията за хранене от вида на заведения за бързо обслужване, като за този обект не се изискват покривки, меню, работно облекло и др., както и самостоятелен санитарен възел, т.е. налице е „съответния обем и качество на помощни услуги“, доколкото са налице маси и столове, които са предвидени, така че да се спазва предвидената търговска площ. Искането е да се отмени обжалваното решение на ВРС и да се отмени НП. С писмена молба процесуалният представител на касатора заявява, че поддържа жалбата и направените с нея искания. Отправя се искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – Началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с писмени бележки на процесуалния представител - гл. юриск. П.Н., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че ВРС е събрал достатъчно доказателства за изясняване на спора, които е обсъдил в тяхната съвкупност съобразно приложимите разпоредби. Твърди се, че с жалбата не се сочат нови доказателства и основания за отмяна, които въззивният съд да не е преценил и обсъдил. Искането е да се остави в сила решението на ВРС като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият представител на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт на ВРС като правилен и законосъобразен.

Касационната жалба е редовна и допустима – подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

С Решение № 420 от 16.03.2023 г. по АНД № 20223110204276/2023 г. на ВРС е потвърдено НП № 695027-F667804 от 29.08.2022 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ на „К. 2017“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева.

Според НП нарушението се състои в това, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не регистрира всяка извършена продажба на стоки според вида на същата в данъчната група, която изисква законът – в случая данъчна група „Б“ на фискалното устройство (ФУ), с което е допуснато нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Така приетото се основава на установеното при извършената проверка на 09.07.2022 г. на търговски обект – ПОРТ ФУУД, находящ се в гр. Варна, Морска гара, стопанисван от „К. 2017“ ЕООД. При проверката е направена контролна покупка на студен чай за сумата от 3 лева, за което е издаден фискален бон № 058559/09.07.2022 г. от фискално устройство Daisy expert SX с ИД на ФУ DY540991 ФП 36699464. От съдържанието на касовия бон проверяващите са установили, че контролната покупка е регистрирана в данъчна група „Г“ – стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС, като същата е следвало да бъде регистрирана в група „Б“ – стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС, предвид съображенията, че се касае за продажба на стока, а не за извършването на ресторантьорска или кетъринг дейност.

НП е издадено на 29.08.2022 г. въз основа на АУАН № F667804 от 14.07.2022 г., съставен в присъствието на представляващия дружеството.

ВРС приема, че НП е издадено от компетентен орган и не са допуснати съществени процесуални нарушения, респ. не е накърнено правото на защита на наказаното лице – вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението, посочени са нарушените материалноправни норми, а наказанието е индивидуализирано. Въззивният съд посочва, че липсата на аргументи, изложени от АНО във връзка с депозирано срещу АУАН възражение не опорочават административнонаказателното производство, като неоснователното игнориране на същото би могло да повлияе единствено върху обосноваността на издаденото НП.

Съобразявайки фактите, изведени от доказателствата по делото, районният съд стига до извод, че описаното в НП нарушение безспорно е допуснато и законосъобразно е санкционирано дружеството. Съдът е извършил преценка на събраните доказателства, анализирал ги е в светлината на легалните дефиниции за ресторантьорски и кетъринг услуги по § 1 т. 61 ДР на ЗДДС, на приложимото Право на ЕС и на практиката на СЕС, на липсата на категоризация на обекта за извършването на ресторантьорска дейност и на липсата на обем от помощни услуги, въз основа на което приема, че в конкретния случай липсват основания за квалифициране на осъществяваната от „К. 2017“ ЕООД дейност като предоставяне на ресторантьорски услуги, респективно – на кетъринг услуги. За неоснователни са приети доводите на дружеството, че наличието на назначени лица на длъжност „сервитьор“ в обекта, сочи на извършване на дейност в обхвата на дефиницията „ресторантьорски услуги“, тъй като две от лицата са назначени след извършване на проверката, а по отношение на третото от свидетелските показания се установило, че инцидентно извършва функции на сервитьор. ВРС приема, че правилно е приложена и санкционната норма, като законосъобразно е определен размерът на имуществената санкция.

Отчитайки същността на неизпълненото задължение от санкционираното дружество и обществената опасност на нарушението, ВРС мотивира неприложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

С обжалваното решение на ВРС в полза на ТД на НАП Варна е присъдена сумата в размер на 120 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението на ВРС е правилно.

Не са налице сочените от касационния жалбоподател основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК за отмяна на обжалваното решение на ВРС.

Изводите на ВРС за липса на допуснати съществени нарушения в административнонаказателното производство, за категоричната установеност на извършването на вмененото за извършено нарушение, както и за законосъобразност на определения от наказващия орган размер на имуществената санкция, са правилни и законосъобразни. Тези изводи се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. ВРС е извършил правилна преценка на релевантните по делото факти, които се извеждат от всички относими доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност), правилно ги е отнесъл към материалния закон и ръководейки се от закона, е постановил правилен съдебен акт.

Касационната споделя мотивите на въззивния съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН препраща към тях.

Неоснователно е възражението на касатора, че при постановяване на решението си въззивният съд не е обсъдил събраните доказателства. Видно от мотивите на обжалваното решение, освен че е обсъдил относимите към спора писмени доказателства, ВРС е анализирал и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, като е изложил подробни мотиви защо кредитира показанията, дадени от служителите на ТД на НАП – Варна, които, както правилно е отбелязал, се допълват от показанията, дадени от служителите на дружеството-касатор.

Лишено от основание е и касационното оплакване за допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане от АНО на депозираното възражение срещу АУАН. В обстоятелствената част на НП изрично е посочено, че постъпилото възражение срещу АУАН е счетено за неоснователно, т.е. взето е отношение по него. Противно на твърдяното в касационната жалба, липсата на подробно обсъждане на отделните аргументи, изложени във възражението, не опорочава санкционния акт до степен на неговата незаконосъобразност. Още повече, че в случая същите възражения са релевирани пред въззивния съд, който обстойно ги е обсъдил и мотивирано приема за неоснователни. Не може да бъде споделено и твърдението в касационната жалба, че ВРС не е обсъдил доводите за липса на коментар от АНО по депозираното възражение срещу АУАН. На стр. 4 от обжалваното решение, седми абзац, решаващият състав на въззивния съд е обсъдил оплакването на оспорващия търговец в тази насока, аргументирано приемайки го за неоснователно.

Правилни са изводите на ВРС относно приложението на материалния закон.

Наложената в случая имуществена санкция е на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДДС, според която правна норма извън случаите на неиздаване на документ по чл. 118, ал. 1, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, е предвидено налагането на глоба или санкция, като когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите в размерите по ал. 1.

Според посочената за нарушена разпоредба – чл. 27, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група „А“ – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група „В“ – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

Обектът, в който дружеството-касатор осъществява дейността си, представлява павилион с външна площ, като във вътрешността му се приготвят храните, а отвън има 4 маси и столове към момента на проверката, без закрито отопляемо/охлаждано помещение – собственост на дружеството, в което клиентът да може да седне на специални мебели и да консумира храната, без сервитьор, който да отиде при него, да вземе поръчката му и да я предаде в кухненската част, а след приготвянето – и да я поднесе на клиента, оформена по определен начин, без съдове и прибори за многократна употреба, без тоалетна за клиенти, без гардеробна и прочие. Поради липсата в дейността на дружеството-касатор на всички тези съпътстващи услуги, възприети в практиката на СЕС като подчертано следващи да доминират над обикновеното приготвяне и доставяне на храна, осъществяваната от „К. 2017“ ЕООД дейност в павилиона „ПОРТ ФУУД“ не може да бъде квалифицирана като ресторантьорска дейност, което изключва извършването и на кетърингова такава, която е възможна само от заведения, извършващи ресторантьорска дейност. Дружеството приготвя и продава храна като единствена и основна, без доминиращи допълнителни услуги. Правилно ВРС приема в мотивите на обжалваното решение, че не е налице съответният обем и качество от помощни услуги, които да обуславят дейността като ресторантьорска или предоставяне на кетъринг услуги. Тези изводи на въззивния съд са напълно в унисон с легалните дефиниции на понятията "ресторантьорски и кетъринг услуги", дадени в § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС, според които ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са тези по смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.

Действително обектът, стопанисван от оспорващото дружество, попада в обхвата на чл. 124, ал. 1 от Закона за туризма (ЗТ) и притежава удостоверение за определяне на категория – една звезда, бързо хранене. Това обстоятелство обаче не обуславя извод, че обектът предоставя ресторантьорски услуги именно по смисъла на ЗДДС, а именно последното е релевантният факт за преценката дали попада дейността в приложното поле на чл. 66, ал. 2 ЗДДС, във вр. с § 15д, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗДДС, респ. дали продажбата следва да се облага с 9% ДДС и да се регистрира в данъчна група „Г“.

Нещо повече, предвид изискванията за обема и качеството на помощните допълнителни услуги за обекти като процесния, от обстоятелството, че обектът е регистриран по ЗТ като обект за бързо хранене, с определена една звезда, недвусмислено се извеждат основания в подкрепа на извода на ВРС, че осъществяваната в обекта дейност не представлява предоставяне на ресторантьорска или кетъринг услуга по смисъла и за целите на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО. Легална дефиниция на понятията „ресторант“ и „заведение за бързо обслужване“ са дадени в § 1, т. 32 и т. 33 ДР на ЗТ, според които „ресторант“ е заведение, в което се предлагат кухненска и сладкарска продукция, алкохолни и безалкохолни напитки, като обслужването на клиентите е с квалифицирани сервитьори с използване на специални форми на сервиране, а „заведение за бързо обслужване“ е заведение, в което се предлага ограничен типизиран асортимент от кулинарна продукция и/или готови пакетирани стоки, десерти, напитки – безалкохолни и алкохолни, и има висока пропускателна способност и самообслужването е основна форма на обслужване. Ето защо правилно въззивният съд преценя, че доколкото към датата на проверката в обекта не е имало лице, което е назначено на длъжност сервитьор, то основната форма при търговската дейност на касатора е самообслужване, като не се използват специални форми на сервиране. В подкрепа на този извод на съда е и справката за актуалното състояние на действащите трудови договори на „К. 2017“ ЕООД. Видно от същата с лицето Н.Ж. е сключено допълнително споразумение на 07.10.2022 г. (след датата на проверката), като тогава той е преназначен на длъжност „сервитьор“ (л. 57 от въззивното дело), до тази дата лицето е назначено на длъжност „обслужващ бюфет/лавка“ (л. 11 от административнонаказателната преписка).

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в хода на въззивното производство се е доказала възможността за използване на санитарен възел. При анализа на свидетелските показания на проверяващите ВРС е установил, че обектът не е разполагал със собствен санитарен възел, а твърдението за наличие на гарантирана възможност да се ползва такъв в близост до обекта е приел за недоказано в хода на съдебното производство. Този извод на въззивният съд се споделя изцяло от касационната инстанция, тъй като нито в хода на съдебното, нито в хода на административнонаказателното производство, са представени доказателства, подкрепящи тезата на касационния жалбоподател.

Правилно въззивният съд приема, че дружеството-касатор не извършва ресторантьорска дейност, съответно е длъжно да маркира всичките си продажби в данъчна група „Б“ по чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗДДС с дължим 20% ДДС.

Настоящият състав на съда напълно споделя и препраща към мотивите на ВРС за неприложимост в случая на нормата на чл. 28 ЗАНН.

Съобразявайки нормативната регламентация за определяне на административните наказания (чл. 27 ЗАНН), ВРС правилно приема, че налагането на имуществена санкция в размер на 700 лева е справедливо и законосъобразно определено по отношение на конкретното нарушение.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.

С оглед изхода на спора, следва в полза на ответника да се присъди на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. По делото не е представен писмен отговор по касационната жалба от юрисконсулт, представляващ ответника по делото, не се е явил юрисконсулт в открито съдебно заседание, но са представени писмени бележки. Съдът съобрази и че спорът не се отличава с фактическа и правна сложност.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 420 от 16.03.2023 г. по АНД № 20223110204276/2022 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА „К. 2017“ ЕООД с ЕИК ****, представлявано от Х.С.М., да заплати на НАП сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща направени разноски по КАНД № 1041/2023 г. на Административен съд – Варна за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: