Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
02.07.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 11267 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 ГПК.
С решение № 34008 от 04.06.2018г. по гр.д. № 79170/2017г. Софийски районен
съд, 154 състав признал за установено по предявения отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Н.П.Н., ЕГН **********, не дължи
на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК*******, сумата 614.16 лв., обективирана във фактура № **********/27.10.2017г.,
начислена за периода 11.05.2017г. - 08.08.2017г. по констативен протокол №
3019912/08.08.2017г., по партида с клиентски номер 210032762092, за обект на
адрес: гр. Бяла Слатина, ул. „*******. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 350 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Ч.Е.Б.” АД, който
го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност. СРС правилно приел, че между
страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за продажба
на ел. енергия, както и че в ОУ на ответника е предвиден ред за уведомяване на
клиента при извършена корекция на сметката. Неправилно обаче съдът приел, че
направената проверка и корекция са без правно основание, тъй като към датата на
проверката ПИКЕЕ са били отменени, с изключение на чл. 48 – чл. 51, а
последните разпоредби не давали пълната правна регламентация, изискуема от чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Процесната проверка била извършена на основание чл. 22 и чл.
58 от Общите условия на „ЧезР.Б.“ АД. Законовото основание за извършване на
корекцията било в чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „б“ ЗЕ и чл. 48 ПИКЕЕ /отм./. Неправилно
също СРС приел с оглед установената намеса вътре в СТИ, че в случая приложима е
разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ /отм./, а не тази на ал. 1. Двете хипотези били ясно
разграничени, като в хипотезата на ал. 1 присъствие на представител на МВР не
се изисквало, а СТИ се изпращало за метрологична експертиза. В ОУ на ответника
бил предвиден ред за уведомяване на клиента в чл. 17, ал. 2 и чл. 49, ал. 2 от
ОУ, в съответствие с разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. В случая
ответникът доказал, че е изпълнена процедурата по уведомяване на клиента за извършената проверка и за извършеното
преизчисление на сметка. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това
постанови друго, с което да отхвърли иска. Претендира разноски за двете
инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение, съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Прави евентуално възражение за прекомерност на претендирано от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна Н.П.Н. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Съображения
излага в молба от 19.04.2019г. Претендира разноски за въззивното производство
по списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира
за установено следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за сумата 614.16 лв., представляваща начислена служебно по констативен
протокол № 3019912/08.08.2017г. стойност на консумирана електроенергия за минал
период - 11.05.2017г. - 08.08.2017г., за имот на адрес: гр. Бяла Слатина, ул. „*******, клиентски № 210032762092,
за която сума е издадена фактура № **********/27.10.2017г.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а като краен резултат го намира за правилно по следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно, че ищецът е потребител (краен
клиент) на електрическа енергия на адрес: гр. Бяла Слатина, ул. „*******, с клиентски
№ 210032762092.
Приети по делото са Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Ч.е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с решение от 07.11.2007г., изменени и
допълнени с решение от 26.04.2010г. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ОУ продавачът,
въз основа на издадени от електроразпределителното дружество констативни
протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за
използвана от потребителя електрическа енергия за минал период. Според ал. 2 на
чл. 17 ОУ, в случаите по ал. 1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в
7-дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или ще му
бъдат възстановени със следващото плащане. Съгласно чл. 49, ал. 2 от ОУ,
всякакви документи, вкл. съобщения, уведомления и други, свързани с тези ОУ, ще
бъдат разменяни ... на адреса за кореспонденция, посочен в заявлението за
започване на продажбата, освен документите, които ОУ предвиждат да бъдат
направени чрез средствата за масова информация.
От приетия констативен протокол №
3019912/08.08.2017г. и показанията на свидетелите Стефанов и Н. се установява,
че на 08.08.2016г. е извършена проверка на средството за търговско измерване на
процесния адрес - електромер с фабричен № 01613976. Проверката е извършена от
двама служители на „ЧезР.Б.” АД, в присъствието на двама свидетели от Федерация
на потребителите. Потребителят не е присъствал, посочено е, че е потърсен на
обекта, но отсъства. Констатирано е, че липсва пломбата на щита, липсва
пломбата на клемния блок, фирмената и метрологичната пломби са неоригинални,
стикерите са нарушени. Електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран
нов.
В приетия констативен протокол № 1468/17.10.2017г. от метрологична
експертиза на средство за измерване на БИМ е посочено, че е осъществяван достъп
до вътрешността на процесния електромер. При софтуерно четене на електромера се
установило, че идентификационният номер на табелата не съответства на този от
паметта.
За извършената проверка на СТИ и за корекцията на сметката му клиентът е
уведомен с две писма, приети по делото, ведно с разписки за доставяне.
От приетото в първоинстанционното производство заключение
на СТЕ се установява, че описаното в метрологична експертиза на СТИ в БИМ с констативен
протокол № 1468/17.10.2017г. представлява осъществяване на достъп до
електромера с подмяна на данни. Преизчислението на консумираната електрическа
енергия е извършено по реда на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ ПИКЕЕ. Изчисленията
на корекцията на сметката са математически верни и съответстват на одобрените
цени на електрическа енергия от КЕВР за процесния период. Не се установяват
данни за проверки за изправността на СТИ в периода 90 дни преди проверката на
08.08.2017г.
От правна страна: Не е спорно, че между страните съществува валидно правоотношение
по договор за продажба на електрическа енергия, сключен при общи условия. Установи
се, че при извършена на 08.08.2017г. проверка от служители на „ЧезР.Б.” АД са
констатирани липсващи и неоригинални пломби и стикери на електромера. От
метрологичната експертиза на БИМ и заключението на СТЕ се установи, че е била
налице намеса във вътрешността на електромера с подмяна на данни.
Ответникът твърди, че вземането му е породено от изменение на нормативната
уредба с ДВ бр. 54/2012г. – чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ
/отм./, предвиждаща обективна отговорност на клиента при неточно или непълно
измерване на електрическата енергия, без да е необходимо доказване на
недобросъвестно поведение на клиента. Твърди се, че с измененията на ЗЕ било делегирано
право на КЕВР да предвиди такава обективна отговорност, основана само на
обективния факт на констатирано неточно измерване или неизмерване, като с това
се цели разпределение на риска от неточности в отчитането на потреблението на
електрическа енергия и баланс между потребителите и лицензиантите.
Съгласно измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г.,
с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ
законът възлага на ДКЕВР /сега КЕВР/ правомощието (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 in fine ЗНА) да приеме нов особен подзаконов
нормативен акт, а именно - правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията
от средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ
предвижда задължителното съдържание на ОУ, като съгласно изменението на т. 6 на
ал. 2 те трябва задължително да съдържат ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия
в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал.
3 ЗЕ.
ДКЕВР (сега КЕВР) е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98/12.11.2013г., в сила от
16.11.2013г.). Понастоящем ПИКЕЕ са отменени изцяло - с решение №
1500/06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС, 5-членен състав, с изключение
на чл. 48 – 51 вкл., обн. ДВ бр. 15/14.02.2017г., и с решение № 2315/21.02.2018г.
по адм.д. № 3879/2017г. на ВАС, с което се отменят чл. 48 – 51 вкл., обн. ДВ
бр. 97/23.11.2018г. Предвид разпоредбата на чл. 195 АПК, отмяната на
подзаконовия нормативен акт има действие занапред, от влизане в сила на
съдебното решение, поради което приложими към процесната проверка, извършена на
08.08.2017г., са действалитге към този момент чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ /отм./.
Предвид формираната вече трайна практика на ВКС /обективирана в решение №
118/18.09.2017г. по т.д. № 961/2016г., ІІ ТО, решение № 115/20.09.2017г.
по т.д. № 1156/2016г., ІІ ТО, решение № 203/15.01.2016г. по т.д. № 2605/2014г.,
І ТО, решение № 173/16.12.2015г. по т.д. № 3262/2014г., ІІ ТО и др./ въззивният съд следва да приеме, че с тези изменения на ЗЕ и след
приемане въз основа на законовата делегация на ПИКЕЕ /сега отменени/ и по време на действието им, е била
предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира
едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или
неточно измерена електроенергия.
Следователно, с оглед така очертаната нормативна уредба, за да бъде
завършена процедурата, създаваща право на продавача на електрическа енергия за
едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо наличието на двете
предвидени в закона предпоставки – съдържащ се в ОУ ред за уведомяване на
клиента и одобряване от КЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Относно
необходимостта от едновременната наличност на посочените две предпоставки е
налице практика на ВКС – решение № 111/17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г., І
ТО, решение № 173/16.12.2015г. по гр.д. № 3262/2014г., ІІ ТО, решение № 203/15.01.2016г. по т.д. № 2605/2014г., І ТО.
В случая по мнение на мнозинството от въззивния състав не се установява наличието
на първата предпоставка. Противно на поддържаното от въззивника, в ОУ липсва
предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстояща корекция на сметки.
Такъв ред по мнение на мнозинството от състава не представлява предвиденото в
чл. 17, ал. 2 и чл. 49, ал. 2 от ОУ – с клаузата на чл. 17, ал. 2 ОУ е
установено само задължение на продавача за уведомяване на потребителя/клиента
за корекцията на сметки при неизмерване или при неправилно/неточно измерване на
електрическа енергия, но не е регламентиран редът за това. Такъв ред не представлява
и посочването на адресите, на които ще се осъществява кореспонденция между
страните. След като такъв ред не се съдържа в ОУ, ответникът е следвало да
предприеме действия за съответното им изменение, каквото не установява, а и не
твърди да е направил. А щом предвидената в закона процедура не е завършена, то
и правото на ответника да коригира сметките на клиентите не се е породило. При
този извод, ирелевантно за спора е дали в случая ищецът действително е бил
уведомен за извършената корекция.
Но дори да се приеме, че такъв ред е бил предвиден в ОУ на ответника, към
момента на процесната проверка действащи са били само разпоредбите на чл. 48 –
чл. 51 ПИКЕЕ /отм./. С оглед отмяната, считано от 14.02.2017г. на чл. 47 ПИКЕЕ
/отм./, към релевантния момент на проверката не са били налице правила, регламентиращи
реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Несъстоятелен в тази връзка е поддържаният от въззивника
довод, че проверката била извършена на основание клаузи от ОУ на „ЧезР.Б.“ АД. Законодателят
в разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ ясно е посочил, че редът за
установяване на нарушенията следва да бъде уреден с подзаконов нормативен акт –
ПИКЕЕ, а към извършване на процесната проверка правила относно този ред
липсват, предвид отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ /отм./. След като такива правила
липсват, то не може да се приеме след 14.02.2017г. да е била изпълнена
законовата делегация, а следователно и не може да бъде ангажирана обективната
отговорност на потребителя.
По тези съображения въззивният съд намира, че предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен. Предвид
съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва
да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се
следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в размер на 300 лв.
–адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно удостовереното в
представения договор за правна защита и съдействие. Заплатеното възнаграждение е в минималния
размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което възражението на въззивника за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 34008/04.06.2018г., постановено по гр.д. № 79170/2017г. на
Софийски районен съд, 154 състав.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк
Бизнес център, да заплати на Н.П.Н.,
ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумата 300.00 лв. (триста лева), представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.