№ 12087
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:....
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20231110168386 по
описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ
и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „....“ЕООД излага в исковата молба, че на 28.05.2020 г., в с. ...,
област ..., на ул. „.....“, поради виновното и противоправно поведение на водач
на лек автомобил марка „....”, модел „...“ с рег. № ...., е реализирано ПТП,
вследствие на което са причинени вреди на собствения му товарен автомобил
– влекач марка „...“, модил ....“ с рег. № ..... Поддържа, че към тази дата
застраховател на гражданската отговорност на делинквента е ответникът.
Сочи, че доколкото моторно превозно средство е „Тотална загуба“ размерът на
действителните вреди е на стойност 18 750 лева, явяваща се разлика между
действителната стойност на товарния автомобил към датата на събитието 25
000 лева и стойността на запазените части – 6 3 250 лева. Вредите са на
стойност 8400 лева. Поддържа, че е поканил ответника да му заплати
обезщетение в посочения размер, като последният платил само част от него в
размер на 14 512,48 лева. Ето защо претендира сумата 4 957,52 лева, в която
включва и сумата в размер на 720 лева за репатриране на автомобила от
мястото на произшествието, заедно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до погасяване на задължението, както и мораторна лихва за
забава. Претендира разноски.
Ответникът ЗК“...“АД оспорва иска, като поддържа, че претендираното
обезщетение надхвърля действителните вреди, както и че с извършеното
плащане е погасил изцяло вземането. Оспорва претендирания размер, като
посочва, че не отговаря на действителната стойност на вредите.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
1
страна следното:
Фактическият състав на вземането по докладвания иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ включва следните факти: ответникът да
е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобил, като
в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е
настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с
което ищецът е претърпял имуществени вреди в претендирания размер.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК
безспорни между страните са всички факти, включени фактическия състав на
вземането и некасаещи неговия размер.
Между страните се спори относно размера на настъпилите в причинно-
следствена връзка с ПТП вреди, както и дали претендираното от ищеца
застрахователно обезщетение е прекомерно.
За установяване размера на действителните вреди, при безспорния
механизъм на ПТП, е приета авто-техническа експертиза. От нея се
установява, че стойността на уврежданията по влекач „... ....“ с рег.№....,
определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените
части в размер на 20% е 19473, лева. Съдът кредитира заключението на
вещото лице и приема, че действителната стойност на вредите е по-висока от
определената от ищеца. Установява се извършването на частично плащане от
страна ответника на сума в размер 14512,48лева, след което е останала
дължима процесната сума в размер на 4957,52лева, за която предявеният иск
следва да се уважи.
По претенцията за заплащане на лихва за забава съдът приема следното:
Съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Установява се, че ищецът е подал заявление за плащане на
застрахователно обезщетение до ответното дружество на 03.06.2020г., като на
17.09.2020г. е получен отказ за плащане. Ищецът претендира заплащане на
лихва за забава върху процесната сума от датата, следваща първоначалния
отказ за изплащане на обезщетение, а именно от 18.09.2020г. Тази претенция е
основателна, тъй като към тази дата е изтекъл тримесечния срок от
предявяване на претенцията, регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ. Съдът
2
определя размера на дължимата лихва за забава за периода от 18.09.2020г. до
12.12.2023г. по реда на чл.162 от ГПК, като приема, че е в размер на
1736,23лева, за която искът следва да се уважи.
Предвид изхода на спора ответникът дължи на ищеца на основание чл.78
ал.1 от ГПК направените по делото разноски. Представени са доказателства за
направени разноски в размер на 267,75лева държавна такса, 250,00лева
възнаграждение за вещо лице и 1200,00лева адвокатско възнаграждение,
които следва да се присъдят.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищеца, с оглед фактическата и правна
сложност на делото, цената на исковете, както и че несъществено надвишава
минималния размер на възнаграждението, регламентиран в наредба №1 от
09.07.2004г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК“...“АД с ЕИК ... да заплати на „....“ЕООД с ЕИК ... на основание
чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ сумата от 4 957,52 лева, застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.12.2023г.
до окончателното плащане, на основание чл.86 от ЗЗД лихва за забава върху
главницата за периода от 18.09.2020г. до 14.12.2023г. в размер на 1736.23лева,
както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски по делото в
размер 267,75лева държавна такса, 250,00лева възнаграждение за вещо лице и
1200,00лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3