РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Перник, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно гражданско
дело № 20211700500499 по описа за 2021 година
Образувано е по въззивна жалба на Д. С. Д., чрез адв. Р.П., срещу Решение №
140/15.07.2021 г., по гр.д. № 5071/2020г. на Районен съд[1]Перник, с което е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя отрицателен установителен иск с правно основание чл.439
ГПК срещу „Топлофикация Перник“ АД, с който е поискано да бъде признато за
установено, че поради погасяване по давност не се дължи сумата от 2615.83 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2003 г. –
30.04.2007 г. вкл., както и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
628.97 лева за периода 15.02.2004 г. до 26.11.2007 г., ведно със законната лихва върху
главницата – 2615.83 лева, считано от датата на подаване на заявлението – 25.02.2009 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 64.90 лева направени разноски по
делото и 25.47 лева юрисконсултско възнаграждение, за която е издаден изпълнителен лист
от 22.05.2009 г. по ч.гр.д. № 674/2009 г. на Районен съд – Перник, както и разноските по
изп. дело № 20207530400698/2020 г. при ЧСИ – С.Б. с район на действие – ПОС.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното
решение, като се поддържа, че процесното вземане е погасено по давност, поради изтичане
на тригодишния давностен срок по чл.111, б.“в“ от ЗЗД преди образуване на изпълнително
дело № 20207530400698/2020 г. при ЧСИ – С.Б., тъй като вземането обективирано в
изпълнителния лист е периодично по смисъла на посочената разпоредба, и неправилно
районният съд е приел, че същото се погасява с изтичане на пет годишния давностен срок.
По подробно изложените в жалбата доводи и аргументи моли съда да отмени обжалваното
решение, включително и в частта на разноските, като им се присъдят направените разноски
за двете съдебни инстанции. С въззивната жалба не се сочат и не се представят
доказателства.
Въззиваемата страна - „Топлофикация Перник“ АД, чрез процесуалния си
1
представител ю.к. А.С., е подала писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, с който са
изразили становище за допустимост но неоснователност на въззивната жалба. В отговора
поддържат, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, давността –
предмет на делото е многократно прекъсвана, тъй като по изпълнителните дела са
предприемани и били налице валидни изпълнителни действия, в рамките на изпълнителното
производство. По изложените в отговора доводи и аргументи моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено, като им се присъдят направените във въззивното производство
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева.
След образуване на въззивното призводство на 01.10.2021г. е починал жалбоподателят
Д. С. Д.. С протоколно определение от о.с.з. от 14.10.2021г. вместо него като страни по
делото са конституирани наследниците му Ц. В. Д., П. Д. С., Д. Д. С. и Р. Д. С..
С молби новоконституираните жалбоподатели са заявили, че искат производството по
делото да бъде прекратено, тъй като са заплатили всички задължения, които наследодателят
им Д. С. Д. е имал към „Топлофикация Перник“ АД. Към една от молбите е представена и
вносна бележка от 19.10.2021г., с която е погасена сумата от 17942,17лв. в полза на
въззиваемото дружество.
С молба от 15.12.2021г. въззиваемото дружество „Топлофикация Перник“ АД е
заявило, че задължението по изп. дело №698/2020г. на ЧСИ – С.Б. е заплатено изцяло от
наследниците му. Поради това и по молба на същото дружество същото изпълнително дело
е прекратено на 20.10.2021г. В същата молба се заявява, че наследниците са заплатили
всички задължения, които наследодателят им е имал към въззиваемото дружество.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно
следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно, но същото се явява недопустимо по
следните съображения:
Предявяването на иск за установяване съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право се допуска само тогава, когато ищецът има интерес да
установи това със съдебно решение (чл. 124, ал. 1 ГПК). Наличието на правен интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск, за наличието
на която съдът е длъжен да следи служебно през цялото времетраене на исковия процес.
Тази преценка е винаги конкретна - с оглед въведените с исковата молба фактически
твърдения и доводи на ищеца.
Конкретно чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в изпълнителното
производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване на
несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Съдебната практика е безпротиворечива, че основание
за правен интерес у длъжника от предявяване на този установителен иск е наличието на
висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист. При условие
че според всички страни по делото, сумите по процесния изпълнителен лист са заплатени на
взискателя, същият е изцяло удовлетворен, а изпълнителното производство е било
прекратено, то не е налице правен интерес за предявяване на иск по чл. 439 ГПК. (В тази
насока Определение № 94/05.03.2015 по дело № 7398/2014 на ВКС, ГК, I г.о. ).
Действително плащането е извършено в хода на въззивното производство, но съдът е
длъжен да следи за наличие на процесуалните предпоставки за допустимост на
2
производството през цялото време докато същото е висящо.
Предвид констатираната липса на правен интерес от предявяване на иск за
установяване недължимост на сумата по изп. дело №698/2020г. на ЧСИ – С.Б. и доколкото
правният интерес е предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно,
първоинстанционното решение, с което съдът се е произнесъл по недопустим иск следва да
бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №140/15.07.2021г. по гр.д. № 5071/2020г. на Районен съд
Перник.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото като недопустимо.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3