№ 960
гр. Плевен, 28.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20254430100205 по описа за 2025 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от П. Д. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес в ***, чрез адв. В. Б., с която са предявени следните искове:
против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК***: иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. на чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1,т.7-
12 и чл. 12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, за прогласяване на Договор за потребителски
кредит №4893520/01.09.2023г. и иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.
първо от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
227,04лв- договорна лихва по чл.2, ал.6 от Договор за потребителски кредит
№4893520/01.09.2023г, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ;
против отв. „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК***: иск с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1, предл. второ от ЗЗД, за
прогласяване на Договор предоставяне на гаранция №4893520/01.09.2023г. за
нищожен, и иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1136,96лв.-
възнаграждение по този договор, за периода 18.9.2023-05.02.2024г., ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ. Твърди се, че ищецът е сключил с
отв. „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, договор за паричен заем
№4893520/01.09.2023г, за сумата от 2750лв., при ГПЛ от 35% и ГПР от
39,98%. Твърди се, че по силата на чл. 4 от Договора, заемът следва да бъде
1
обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция;
поръчителите следва да отговарят на определени условия. Твърди се, че
между ищеца и втория ответник, е сключен Договор предоставяне на гаранция
№4893520/01.09.2023г., при възнаграждение от 1136,96лв, което е разсрочено
за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Твърди се, че
всички суми по двата договора са заплатени от ищеца. Твърди се, че договора
за кредит е недействителен, поради неспазване на нормите на чл. 10, ал.1,
чл.11, ал.1,т.7-12 и чл. 12, ал.1, т.7-9 от ЗПК. Твърди се, че посоченият по
договора ГПР не включва всички допълнителни разходи по кредита- не е
включено възнаграждението по договора за гаранция. Твърди се, че по силата
на чл. 23 от ГПК, ответникът ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, дължи
връщане на сумата, над размера на главницата. Твърди се, че
възнаграждението до договора за гаранция съставлява разход за допълнителна
услуга, свързана с договора за кредит, като сключването на този договор се
явява задължително условие за получаване на кредита. Сочи се, че
единствената цел за сключване на договора за гаранция, е кредиторът да
получи допълнително възнаграждение, което не му се следва. Твърди се, че е
налице заобикаляне на закона и договорът за предоставяне на гаранция е
нищожен на това основание. Твърди се, че полученото по нищожен договор
подлежи на връщане, като получено без основание. Претендират се разноски.
Представят се писмени доказателства.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, отв. „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК***, чрез юрк. Д. К., изразява становище за
недопустимост на предявените искове, против ответното дружество,
евентуално за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че не са
надлежна страна в настоящето производство. Твърди се, че задълженията по
процесния договор за кредит са погасени от страна на поръчителя- втория
ответник, който е встъпил в правата на кредитора, като в последствие
вземането по процесия договор е цедирано в полза на трето лице- „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД. Твърди се, че ищецът е уведомен
за цесията, респ. същия следва да се счита за уведомен с получаване на
отговора на ИМ. Твърди се, че процесия договор за кредит е действителен и не
страна от посочените от ищеца пороци. Сочи се, че при посочване на ГПР са
спазени законовите изисквания, като ГПР и общо дължимата сума са
изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Сочи, че
2
заемодателя няма задължение да предвижда и допуска и други възможни
условия разходи по кредита. Твърди се, че ЗПК не предвижда изискване за
представяне на пояснения, във връзка с ГПР и методиката за неговото
формиране. Твърди се, че задължението за посочване на ГПР се изчерпва с
посочване на цифровата му стойност. Твърди се, че възнаграждението по
договора за гаранция не се включва в ГПР по договора за кредит, тъй като не
е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията,
дадена в §1, т.1 от ДР на ЗПК. Твърди се също, че заемателят е имал
възможността да избира между три вида обезпечение, които да представи;
твърди се, че сключването на договор за гаранция не е условие за отпускане
на кредита. Твърди се, че от страна на ищеца няма плащане по кредита.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, отв. „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК***, чрез юрк. М. З., изразява становище за недопустимост на
предявените искове, евентуално се изразява становище за неоснователност
на предявените искове. Твърди се, че ответника не е процесуално пасивно
легитимирана страна по делото, както и че не е носител на материалното
право. Твърди се, че вземанията по договорите са цедирани на „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД. Твърди се, че договорът за гаранция е
действителен. Твърди се, че дружеството е вписано като финансова
институция, с основен предмет на дейност- предоставяне на гаранционни
сделки по занятие. Твърди, че нормите на ЗПК нямат отношение към договора
за гаранция. Твърди се, че договорът за гаранция е подписан след договора за
кредит, като в него е уговорено, че същият влиза в сила, ако в тридневен срок
от сключване на договор за заем, заемателя не представи друго обезпечение.
Твърди, че свързаността между ответниците не е основание възнаграждението
по договора за гаранция да се включва в ГПР по договора за кредит. Твърди
се, че ответникът не е получил от ищеца сумата от 1136,96лв.- възнаграждение
по договора за гаранция.
Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание
представените по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
По делото, с определение №2425/10.05.2025г., с което е изготвен
проекто- доклад по делото, са признати за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните факта на сключване на Договор за заем
3
№4893520/01.09.2023г. между ищеца-като заемател и първия ответник „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, като заемодател, както и факта на сключване на
Договор за предоставяне на гаранция №4893520/01.09.2023г. между ищеца –
като потребител и втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД- като
гарант.
По делото, видно от съдържанието по процесния Договор за паричен
заем №4893520/01.09.2023г. се установява, че същият е сключен за сумата от
2750лв, за срок до 05.02.2024г. /22 седмици/, платим на 11 двуседмични
вноски, всяка от 270,64лв., при ГПЛ от 35 % и ГПР от 39,98%; обща сума за
плащане -2977,04лв. Установява се също, че в чл. 4, ал.1 страните са
уговорили, че заемателят се задължава, в тридневен срок от сключването на
договора, да представи обезпечение в полза на заемателя, в една от следните
форми: 1. Две физически лица- поръчители, които да отговарят на конкретно
посочени условия; 2. Банкова гаранция 3. Одобрено от заемателя дружество-
гарант, което предоставя гаранционни сделки.
По делото се установява, видно от представеният договор за
предоставяне на гаранция, че гарантът- „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
се задължава да издаде гаранция в полза на кредитора „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ” АД, за гарантиране на изпълнението по процесия договор
за заем, срещу възнаграждение в полза на гаранта, в размер на 1136,96лв;
възнаграждението е платимо разсрочено, на падежните дати о договора за
заем. Съобразно чл.2, ал.3, ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД е овластен да
приема вместо гаранта изпълнението на задължението за заплащане на
уговореното възнаграждение.
По делото се установява, видно от представеният погасителен план към
договора за заем, че същият включва и възнаграждението за предоставяне на
гаранция, с общ размер на погасителната вноска от 374лв.
По делото се установява също и факта на сключване на Договор за цесия
от 02.03.2020г, сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като
цедент и АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
ЕООД- като цесионер, ведно с Приложение №1 към него, за прехвърляне на
вземането по процесия договор за кредит. В договора за цесия е посочено, в §1
„Понятия“, че под „вземания“ по смисъла на договора се имат предвид
вземания по договорите за предоставяне на поръчителство и за извършени
4
гаранционни плащания на суми по договори за заем.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: по процесия договор за паричен заем
№4893520/01,09,2023г, в полза на ищеца е предоставена сума от 2750,00лв.,
при следните параметри на заема : годишен лихвен процент – фиксиран на
35%, която отговаря на договорна лихва за срока на договора от 227,04 лв.;
ГПР– 39,98 %; падеж на погасяване – 05,02,2024г., като заема се погасява на 11
двуседмични вноски, всяка от 270,64 лв. от 118,09,2023-05,02,2024г., без
включена такса гаранция. ВЛ е установило, че в предоставените справки са
отразени и задължения по договор за поръчителство №4893520/01,09,2023г.
сключен между Файненшъл България ЕООД и ищеца П. Д. А., в размер на
1136,96 лв., платими на 11 двуседмични вноски по 103,36 лв., за периода от
18,09,2023-05,02,2024 г. ВЛ е установило, че съобразно предоставените
справки, няма извършено нито едно плащане. ВЛ е установило също, че при
включването на посочената в договора сума за гаранция 1136,96лв., ще се
установи ГПР в размер на 451 %. ВЛ сочи , че към датата на сключване на
договора, ОЛП е 3,12, законната лихва 13,12173%; пет пъти законната лихва е
65,60%. ВЛ е установило също, че на 02,03,2020г. е сключен договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) между Файненшъл България АД
и Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД. ВЛ е установило, е
съобразно Приложение 01/02,04,2024г., са цедирани следните суми по договор
за кредит главница – 2750 лв., договорна лихва– 227,04лв., такси – 55лв., сума
по договор за поръчителство – 1136,96лв. и лихва за забава – 166,56лв.
При изслушване на ВЛ в о.с.з. на 09.06.2025г., същото посочва, че от
страна на поръчителя Файненшъл България, няма плащане по процесния
договор за заем. ВЛ сочи също, че сумата по договора за кредит и сумата по
договора за предоставяне на гаранция са цедирани в полза на АКПЗ.
По делото, от страна на ищеца също не са представени писмени
доказателства за заплащане на сумите по договор за заем, респ.- по договора
за предоставяне на поръчителство.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По предявените искове за нишожност:
По процесният договор за заем, страни по договора са ищецът потребител
5
по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът- заемодател, като небанкова
финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. Според
легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените
средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се
подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът
следи и се произнася служебно. Съдът намира, че уговорката по чл. 4 от
Договора за заем, вменяваща задължение на кредитополучателя да осигури
обезпечение в кратък срок, след сключването на договора- три дни, като може
да направи избор между посочените видове обезпечения- поръчител, банкова
гаранция или предоставяне на гаранция, от посочено /одобрено/ от кредитора
лице, са трудно осъществими и то в посочения срок, поради което същата се
явява и неравноправна, по смисъла на чл. 143 ал. 2 т.20 от ЗЗП. Така
уговорено, това задължение всъщност дава единствената реална възможност
за сключване на договор с определено от заемодателя лице, което от своя
страна да определи допълнително възнаграждение, което да се заплаща не
отделно, а с вноските по договора за кредит. Тази допълнителна сума, съдът
приема, че представлява скрит разход по кредита и противоречи на
добросъвестността в отношенията между страните /касае се и за
недействителност на клаузата по чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД/. Съдът счита, че
анализът на клаузите относно обезпечението на кредита, не подкрепят
доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им
става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита,
следва да сключи още и договор за предоставяне на гаранция с посочено от
кредитора юридическо лице- гарант. Изложеното води и до извода, че в
6
конкретния случай договорът за предоставяне на гаранция има за цел да
обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност
на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на
заетите средства, съответна на получените гаранции. Съдът приема, че
посоченият по договора размер на ГПР не отразява действителният такъв, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по
договора за гаранция, сключен от потребителя с втория отв. „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Съдът приема, че възнаграждението в полза на
гаранта е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит,
доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.. В същото време,
съгласно договора за предоставяне на гаранция, заемателят е овластен да
приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в
полза на гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Плащането на
възнаграждението за гаранция обаче не е отразено като разход при
формирането на оповестения ГПР , въпреки че е включен в общия дълг и
месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за
предоставяне на гаранция като несъмнен разход действителният ГПР би бил
значително завишен, и размерът би надхвърлил законоустановеният от 50%.-
съобразно заключението на ВЛ, при включване и на възнаграждението за
предоставяне на поръчителство, ГПР по договора ще е в размер на 451%.
7
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал.
5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
нищожни.
На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят не е посочил
действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно
действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, както и
реалните разходи по кредита, които ще стори. Неспазването на този реквизит
от договора, съставлява нарушение на императивната норма на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК. Допълнителен извод за допуснатото нарушение е и липсата на
ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за това кои компоненти формират
посочения ГПР. Липсата на тази методика не дава възможност на потребителя
да прецени икономическите последици от сключването на договора;; налице е
невярна информация относно общите разходи по кредита, което пък води до
нелоялна и по–специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на
член 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да
заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го
подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в
противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно
общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна
по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече на
основание чл.22 от ЗПК недействителност на договора в неговата цялост.
Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7 – 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Съдът приема за установено също, съобразно заключението на ВЛ по
ССЕ, че по договора за заем няма извършено плащане от страна на поръчитея
– Файненшъл България. Следва да се посочи, че по делото не се и установява
сключването на такъв договор за поръчителство – между кредитора и
8
поръчителя, по смисъл на ЗЗД. С оглед на липсата на изпълнение от страна
на поръчителя, то и същия не е встъпил в правата на кредитора п договора за
заем, съответно – не може да прехвърли /цедира/ пара, каквито няма. Съдът
приема, че цесията няма отношение към вземанията по договора за заем.
Следва да се посочи също, че предявеният иск за нищожност касае страните
по договора, респ. същите са процесуално и материално легитимирани като
ищеца и ответник в процеса и по принцип, последаща цесия е ирелевантна.
На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от
ЗПК, за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем
№4893520/01.09.2023г, сключен между ищеца П. А. и първия ответник ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на вторият предявен обективно кумулативно съединен иск,
за прогласяване нищожността на договора за предоставяне на гаранция,
сключен с отв. „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, съдът приема същият за
основателен.
Съдът намира, въпреки, че всеки един от представените договори- за заем
и за предоставяне на гаранция, формално представляват самостоятелни
договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на
обезпечение, сключването на договора за предоставяне на поръчителство в
деня, в който е сключен самият договор за кредит, както и с изричната
уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на гаранция,
ведно с основното задължение по кредита. Договорът, сключен между
потребителя и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, и договорът, сключен
между потребителя и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, се намират във
взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните.
Установената по– горе недействителност на договора за заем, неминуемо
рефлектира и по отношение на договора за предоставяне на гаранция, поради
естеството на правоотношенията. Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че процесният Договор за предоставяне на гаранция, заобикаля
закона, поради което е изцяло недействителен. По делото не се установява и
изпълнение на задължението по този договор- предоставянето на гаранция,
чрез сключване на договор за поръчителство. Не се установява е изпълнение
9
на задълженията по договора за заем от страна на „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Съдът приема, че договорът за предоставяне на гаранция
е сключен и при нарушение на добрите нрави.
На основание изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 26,
ал.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на
гаранция, е изцяло основателен, по изложените съображения и констатирани
противоречия и заобикаляне на с нормите на ЗПК. Изложеното по- горе за
цесията касае и договор за предоставяне на поръчителство.
По предявените искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД
С оглед изхода но главния иск, следва да бъде разглеждан по същество и
предявеният, при условията на евентуалност, осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, против първия ответник ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД.
По делото, съобразно заключението на ВЛ съдът приема за установено, че
от страна на ищеца няма извършено плащане по договора за заем. Съобразно
нормата на чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. доколкото обаче няма дадено нищо по
договора, но и искът се явява неоснователен.
По отношение на предявеният, при условията на евентуалност,
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, против втория
ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Съдът приема, че този иск
също е изцяло неоснователен, съобразно заключението на ВЛ, доколкото не
се установява ищецът да е заплатил сума по този договор.
По разноските.
Съобразно изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски- съразмерно на уважената част от исковете,
като бъде съобразно и направеното от ответниците възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение на процесуалният представител на
ищеца. Съдът констатира, че от страна на ищеца се претендират разноски от
общо 2453,70лв.- от които 260лв.. държавна такса, 380лв.- разноски за ВЛ,
1000лв. адв. възнагр. по иска за нищожност, 400лв.- по първия осъдителен
иск и 413,70лв.- по втория осъдителен иск. / адв. възнаграждение е уговорено
и заплатено в брой, съобразно представеният договор за правна защита и
съдействие/.
10
Съдът приема, че съобразно уважената част от исковете, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски само по исковете с правно основание чл.
26, ал.1 от ЗЗД. Съдът приема, като прецени действителната фактическа и
правна сложност на делото, че претендираното – като уговорено и заплатено в
брой адв. възнаграждение в общ размер от 1000лв. –общо за двата иска, е
прекомерно. Съдът приема, че е налице ниска фактическа и правна сложност
на настоящето производство, приключило в едно открито съдебно заседание, в
което ищецът и неговият процесуален представител не са присъствали,
събрани са незначителен по обем доказателства. Заедно с това, от началото на
2025 година, в ПлРС са образувани 51 искови производства с ищец П. Д. А., с
идентичен предмет /макар и за различни договори и ответници/, по които се
претендира адв. възнаграждение. С оглед изложеното и на основание чл. 78,
ал.5, вр. чл. 3 от ГПК, съдът приема, че в полза на ищеца следва да бъде
присъдено адв. възнаграждение, в размер от 500лв.- общо за предявените
искове /или по 250лв. за всеки от ответниците/, което отговаря на
действителната фактическа и правна сложност на делото и е съответно на
принципа на добросъвестност, закрепен в нормата на чл. 3 от ГПК.
Следва отв. ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД. да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от общо 550лв./вкл. д.т. 110лв, разноски за ВЛ 190лв и адв.
възнаграждение от 250лв./.
Следва отв. ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от общо 490лв. /вкл. д.т. 50лв, разноски за ВЛ 190лв и адв.
възнаграждение от 250лв./.
Следва в полза на всеки от ответниците да бъдат присъдени разноски – за
юрк. възнаграждение- съобразно отхвърлената част от исковете- по чл. 55, ал.1
от ЗДД - в размер на 100лв. за всеки от ответниците.
Съдът намира, че следва служебно да извърши компенсация с дължимите
суми, като отв. ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД бъде осъден да заплати
сумата от 450лв, а отв. ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата от 390 лв.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
На основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т. 10,
11
вр. чл. 19, ал.5 от ЗПК, ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за
паричен заем №4893520/01.09.2023г, сключен между П. Д. А.,
ЕГН**********, с адрес: *** - като заемател и „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.
София, жк. Люлин, 7, бул. Джавахарлал Неру“, №28, ет.2, ап.40-46,
представлявано от Г.Т. и А.М., като заемодател.
На основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА
на Договор за предоставяне на гаранция №4893520/01.09.2023г, сключен
между П. Д. А., ЕГН**********, с адрес: *** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
Джавахарлал Неру №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П.Б.Д..
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. Д. А., ЕГН**********, с адрес: ***,
против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр. София, жк. Люлин, 7, бул. Джавахарлал Неру“, №28, ет.2,
ап.40-46, представлявано от Г.Т. и А.М., иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 227,04лв- договорна лихва –като
платена без основание по чл.2, ал.6 от Договор за потребителски кредит
№4893520/01.09.2023г, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-
10.01.2025г, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. Д. А., ЕГН**********, с адрес: ***,
против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление в гр. София, бул. Джавахарлал Неру №28, ет.2, ап.40-46,
представлявано от П.Б.Д., иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от
ЗЗД, за заплащане на сумата от 1136,96лв.- възнаграждение по Договор за
предоставяне на гаранция №4893520/01.09.2023г, за периода 18.9.2023-
05.02.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ- 10.01.2025г,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1, вр. чл. 3 от ГПК, „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.
София, жк. Люлин, 7, бул. Джавахарлал Неру“, №28, ет.2, ап.40-46,
представлявано от Г.Т. и А.М., ДА ЗАПЛАТИ НА П. Д. А., ЕГН**********, с
адрес: ***, сумата от 450лв.- разноски по делото, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. чл.3 ГПК, „ФАЙНЕНШЪЛ
12
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. Джавахарлал Неру №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П.Б.Д.
ДА ЗАПЛАТИ НА П. Д. А., ЕГН**********, с адрес: ***, сумата от 390лв.-
деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13