ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 730
гр. Пловдив, 30.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Частно наказателно дело №
20225330203501 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал.3 от НПК.
Постъпила е жалба от К. С. М., подадена чрез адв.Н. против
постановление на РП-Пловдив от 24.03.2022г., с което е прекратено
досъдебно производство №674/2021г. по описа на 01 РУ при ОД на МВР
гр.Пловдив, водено за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.В жалбата се прави
възражение, че постановлението на прокурора е незаконосъобразно.Иска се
отмяна на същото.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира, че
жалбата е подадена при наличие на правен интерес и е депозирана в
срок.Фактически жалбата е депозирана до ОП-Пловдив, но тъй като е в 7-
дневен от получаването на постановлението на РП-Пловдив подлежи на
обжалване пред съд и правилно е администрирана до РС-Пловдив за
разглеждане на жалбата по същество.Според настоящия състав на съда
жалбата е неоснователна.
Като разгледа материалите по делото съдът установи идентична
фактическа обстановка с тази изложена в постановлението за прекратяване на
досъдебното производство.
К.М. е собственик на шест паркоместа в подземно ниво на адрес гр. **
и в качеството си на такъва депозирала жалба срещу А.Б., собственик на два
гаража на същото подземно ниво, в която твърди, че последната й
ограничавала правото на достъп до шестте паркоместа. Подадена е и молба до
прокуратурата от М.Л. в качеството му на наемател на процесиите
паркоместа, който също заявява, че правото му на достъп било ограничено от
1
Б.. Г-жа М. обръща внимание на това, че от месец януари 2021 г. Б. без да я
уведоми, сменила дистанционните за входната ролетна врата, монтирала е
два катинара на същата, сложила е СОТ и видеонаблюдение, блокирала е
малката врата която води към стълбището на сградата и е сменила партидата
на тока на нейно име. Действията предприети от Б. пречили на М. да спази
наемното си правоотношение с Л., който нямайки достъп до наетите от него
гаражи, претърпявал загуби, тъй като в същите пазел на съхранение машини и
техника, необходими му за осъществяване трудова дейност.
В хода на разследването като свидетел е разпитан М.Л., който заявява,
че от месец януари 2021г. А.Б. възпрепятствала достъпа му до наетите от него
гаражи, като с това му ограничавала правото на ползване. Същият твърди, че
е имал предишни спорове с Б. относно статута на помещението, находящо се
на подземно ниво в гр. ** и информация, предоставяна от Агенция по
кадастъра за приобщени общи части.
Видно от писмените показания на св. Б., Л. и М. става ясно, че Б. и Л. са
имали предишни спорове, свързани с факта, че Л. е бил управител на „БГ
СТРОЙКОНСУЛТ 97" ЕООД, но противно на това, тримата свидетели
признават единодушно, че спор относно достъп до шестте паркоместа не е
воден. От разпита на тъжителката става ясно, че същата не познава Б., както и
не е имала спор с нея досежно правото на достъп до гаражите. Видно от
разпита на Л. е, че въпреки явно обтегнатите предходни отношения между
него и св. Б., спор относно гаражите не е съществувал, който факт се
потвърждава и от разпита на Б.. Става ясно, че нито Л. като наемател, нито М.
като собственик са се обръщали към Б. с молба да им предостави достъп до
шестте паркоместа, както и спор досежно правото на ползване или действията
от страна на Б. не е имало.
В писмените си показания св. Б. и св. Л. твърдят, че между тях са се
водили граждански дела относно право на собственост, но видно от справка
на РС-Пловдив, образувани дела между същите лица няма. В този смисъл в
последния разпит св. Л. твърди, че достъпът му до шестте паркоместа му е
бил възстановен и същият няма претенции към Б.. Последното се
потвърждава и от разпита на Б. от 22.12.2021 г., която твърди, че в
действителност достъпа на Л. вече е свободен и неограничен.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира за изцяло
правилен извода на прокурора, че в конкретния случай не се касае за
извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК.Действително фактически в
един момент Б. самоволно е ограничила достъпа до подземен паркинг, но без
да е имала пряк умисъл да пречи на позлването им от М..Освен това след като
е била писмено поканена да осигури достъп го е сторила.
За да се приеме, че деянието е съставомерно по чл. 323, ал. 1 НК по
смисъла на материалния закон, следва от обективната страна да е налице
изпълнителната дейност да е предхождана от съществуването на правен спор
между субекта на деянието и друго лице. Допълнително условие, наложено в
практиката, е спорното право да е имуществено, т.е. да има материален
характер. Освен това законодателят поставя изискване спорното право да е
2
действително, т.е. да съществува в полза на дееца или предполагаемо, т.е.
такова каквото изобщо не е съществувало в обективната действителност,
макар и представите на субекта да са били различни. Изпълнителното деяние
на самоуправството се изразява в осъществяването на оспореното от другиго
право. Престъплението е формално, т.е. на просто извършване, като за
довършеността му е достатъчно дееца да осъществи само изпълнителното
деяние.
От субективна страна субектът трябва да действа при форма на вината
пряк умисъл.
В настоящия случай не е налице съществуването на правен спор между
страните, който да е последван от самоволни действия от някоя от тях, което
би осъществило състава на престъпление, а именно ограничаване правото на
достъп на св. Л. - наемател и постр. М. - собственик на шестте паркоместа,
предмет на настоящото досъдебно производство. Правото на ползване спрямо
Л. и собственост спрямо М. не е било спорно. Всъщност спора възниква едва
след писмената покана от страна на М. и незабавно е бил на практика
прекратен от Б. като е преустановила незаконосъобразното действие.
Дори да се приеме хипотетично, че е бил налице действителен правен
спор относно обектите, макар да липсват доказателства за това, то би била
налице хипотезата на ал. 3 на чл. 323 от НК, според която деецът не се
наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно
възстанови първоначалното фактическо положение. Видно от съдържанието
на свидетелските показания на Б. и Л. е, че фактическото положение е
възстановено, дотолкова доколкото двете страни нямат претенции помежду
си и дори не се е наложило Б. да бъде предупреждавана от надлежен орган на
власт.
Освен това в разпита си св.Л. е заявил, че иска досъдебното
производство да се прекрати, ако му се предостави достъп и в свои разпит от
17.12.2021г. същия потвърждава, че такъв му е предоставен и няма претенции
към Б..
С оглед на изложените по-горе мотиви, настоящата инстанция намира
че, разследването е било извършено обективно, пълно и всестранно и
правилно е било прекратено образуваното досъдебно
производство.Постановлението на РП-Пловдив е обосновано и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.Б. не е извършила
престъпление по чл.323, ал.1 от НК и правилно досъдебното производство е
било прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал.6, т.1 вр. с ал.5 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА постановление на РП-Пловдив от 21.03.2022г., с
което е прекратено досъдебно производство №764/2021г. по описа на 01 РУ
при ОД на МВР гр.Пловдив, водено за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.
Да се изпрати препис от настоящото определение на жалбоподателя
К.М., нейния защитник и на РП-Пловдив.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4