РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2476/15.12.2021г.
гр. Пловдив,15.12.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет
и четвърти ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Севдалина Дункова
и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 2744 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във
връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена от
Областна дирекция по безопасност на храните-Пловдив, депозирана чрез
юрисконсулт Б., против Решение № 1387 от 27.08.2021г. на Пловдивския районен
съд, постановено по АНД №511 по описа на същия съд за 2021г., с което е
отменено Наказателно постановление № 306 от 11.12.2020г., издадено от
Изпълняващ директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив,
с което на С.Ж.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 416, ал.1 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, е наложено административно
наказание-глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл. 132, ал.1, т.6 от ЗВМД.
Касационният
жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е постановен
при противоречие между мотивите и доказателствата по делото. Твърди се, че
административнонаказващият орган няма задължение да доказва има ли кражба или
продажба, има ли умрели или заклани животни в даден животновъден обект. При
установяване на липсващи регистрирани в обекта животни и не представяне на
писмено уведомление до ветеринарния лекар се издава АУАН. Контролните не
разследват защо липсват животните, вината и отговорността е за собственика на
животновъдния обект, че не е подал писмено уведомление.
Претендира се отмяна на решението на районния съд,
респективно потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание юрисконсулт Ц. поддържа
касационните оплаквания, претендира разноски.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява основателна:
Първоинстанционният съд е установил следната
фактическа обстановка: Във връзка с планова проверка д-р Янко
Ж.на длъжност главен инспектор към „Здравеопазване на животните" при ОДБХ
Пловдив на 22.10.2020 г. се обадил на С.С. и го информирал, че на 23.10.2020 г. ще бъде извършена
проверка на животновъдния му обект №4130-0005, находящ се в с. Белозем. По този
повод му казал животните да не бъдат пускани от обекта, за да може да се
извърши проверка. На 23.10.2020 г. д-р Ж.посетил обекта на С. заедно с него
колега. При проверката на място животно по животно и след проверка на
документацията се установила липсата на едно животно, а именно говедо с ушна
марка №ВG
30444614.
Служителят на ОДБХ провел разговор по телефон с ветеринарния лекар, който
обслужвал обекта, от който разбрал, че последният не е бил информиран за
липсата на животното. Не било представено и ветеринарномедицинско свидетелство
за липсата на това животно. Във връзка с това бил съставен Констативен протокол
за наличие или липса на животни № 11/23.10.2020 г., който бил подписан и от С.Ж.С..
На мястото на съставяне на протокола С.С. не дал
обяснения за липсата на говедото.
За установената липса на говедо и
неуведомяването в срок на регистрирания ветеринарен лекар бил съставен АУАН №
0001768/26.10.2020 г., в който е отразено, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД. Актът е съставен в присъствието
на един свидетел и нарушителя, като му в бил връчен за запознаване. Не е
постъпило възражение срещу акта.
Последвало
е издаването на НП № 306 от 11.12.2020г.от Изпълняващ директор на Областна дирекция
по безопасност на храните гр. Пловдив, с което на С.Ж.С. , на основание чл.
416, ал.1 от ЗВМД, е наложено административно наказание-глоба в размер на
200лв. за нарушение на чл. 132, ал.1, т.6 от ЗВМД.
ПРС е приел, че в случая АУАН е съставен от
компетентно лице, предвид приетата по делото заповед, дадена е правна
квалификация на установеното нарушение. Дадена е възможност за депозиране на
възражения. Актът е съставен в присъствието на един свидетел и нарушителя.
НП е издадено от компетентен орган в
кръга на неговата компетентност, съгласно представена заповед, в предвидената
от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и
е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
За да отмени НП е прието от
първоинстанциония съд, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не
са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не
е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Ангажирана е
административно-наказателната отговорност на С. за това, че са настъпили
промени в числеността на отглежданите в обекта животни, като липсва 1 бр.
говедо, за която липса той не е уведомил в срок регистрирания ветеринарен
лекар, обслужващ обекта, което словесно описание не отговаря на нормата на чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД. Приел е, че не е
установено да са изпълнени всички признаци на нарушението от обективна страна.
АУАН е съставен в нарушение на чл. 132, ал.1, т.6 от ЗВМД.
Касационният съд намира следното:
Съгласно
сочената като нарушена норма на чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД, собствениците, съответно
ползвателите на ЖО със селскостопански животни в срок не по-късно от 24 часа
преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове,
които подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация, писмено или
по електронен път чрез ИИС на БАБХ по чл. 51, ал. 3 уведомяват ветеринарния
лекар, обслужващ животновъдния обект. Процесното
нарушение, както е описан в АУАН и НП, е липсата на това именно уведомление до
ветеринарния лекар, обслужващ ЖО. Какво да е съдържанието на това уведомление,
АНО не може да знае и да посочи, тъй като само собственикът или ползвателят на
ЖО знае или би трябвало да знае съдбата на стадото си, като ако липсва животно/животни/
– същият следва да посочи преди всичко на какво се дължи липсата им. След като
животното не е намерено на място при проверката, то липсва. Този отрицателен
факт води след себе си необходимостта при проверката да се представи
уведомление до ветеринарния лекар, от което да се установи какво е станало с животното.
Такова уведомление също няма. Тоест налице са едновременно два отрицателни
факта, които констатира проверката – липсата на животно и липсата на
уведомление до ветеринарния лекар. Тези два отрицателни факта АНО твърди и от
него не може да се изискват доказателства за тях по правилата на елементарната
логика, а и правилата на доказването. Ако жалбоподателят е оспорвал липсата на
животното е следвало да опровергае този отрицателен факт с доказването на
обратния положителен факт – че животното е налично по време на извършената
проверка. Доказателства в тази насока не са събрани в хода на съдебното
производство. Обясненията, дадени от жалбоподателя само потвърждават липсата на
животното. След като животното липсва,
от собственика се изисква само едно – да представи вече подадено писмено
уведомление до ветеринарния лекар, обслужващ ЖО, което да покаже движението му
и причината за него, като законът изисква то да е било депозирано 24 часа преди
промяната. В случая уведомление изобщо няма – изобщо не се твърди такова да е
било направено когато и да е и не може да се стигне до въпроса кога е следвало
да се състави то, защото не е спорно спазването на срока за съставянето му, а
изобщо извършването на уведомлението. Такова уведомление не е било представено
в деня на проверката, нито до приключване на съдебното производство. След като
това е така, АНО няма как да посочи, нито с какво съдържание да е
уведомлението, нито кога точно е следвало да се състави то, защото изначално не
АНО дължи съставянето на тези документи.
В конкретния случай нарушението не е в
това, че не е спазен срокът за подаване на уведомление, а в това, че такова
изобщо липсва, като не е било представено и по делото. След като това е така,
ответникът по касация правилно е бил санкциониран от ОДБХ. По тази причина
решенето на Районен съд-Пловдив следва да се отмени и тъй като делото е
изяснено от фактическа страна - да се постанови друго от настоящия съд, с което
НП се потвърди.
Съдът намира, че с НП правилно е
определено наказанието като същото е в минимален размер, съгласно чл. 416, ал.1
от ЗВМД, съгласно която норма собственик на селскостопански животни, който не
изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 4, 6 - 9, 12, 14, 21 и 22, се наказва
с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 400 до 1000 лв.
Процесуалният представител на жалбоподателя
своевременно е претендирал юрисконсултско възнаграждение, което се дължи от
ответника съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 от ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 2019 г/.
Съгласно чл. 63, ал.5 от ЗАНН във вр.
чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ (обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г.), настоящият състав
определя възнаграждение в размер на 100лв. /сто лева/, което се дължи от ответника
С.С..
По изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1387 от
27.08.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №511 по описа на
същия съд за 2021г. и вместо него постанови:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 306 от 11.12.2020г., издадено от Изпълняващ директор на
Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив.
ОСЪЖДА С.Ж.С.
с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на Областна дирекция по безопасност на храните-Пловдив сумата в
размер на 100лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.