№ 10194
гр. С, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20211110170898 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.415 ГПК
вр. чл.79 ал.1 вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.86 ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба, предявена от „ф-ма“ ЕАД,
ЕИК *****, след проведено производство по реда на чл.410 и сл. ГПК. Посочва се, че
дружеството подало заявление от 25.05.2021г., въз основа на което било образувано
ч.гр.дело №29113/2021г., 25 състав, СРС. Била издадена заповед за изпълнение, с която
било разпоредено Н. Н. П., с ЕГН: ********** да заплати на „ф-ма“ ЕАД, главница в
размер на 479,13 лв./четиристотин седемдесет и девет лева и 13 стотинки/, дължима
съгласно Договор за паричен заем №365114 от 19.10.2019г., сключен между "ф-ма"
ООД и Н. П., вземането по който въз основа на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 2.11.2020г. и Приложение №1 към него от същата дата, е преминало у
заявителя, формирана от седмични погасителни вноски за периода от 18.11.2019г. до
06.01.2020 г., ведно със законна лихва от 25.05.2021г. до изплащане на вземането,
договорна лихва, дължима за периода от 18.11.2019г. до 06.01.2020 г. в размер на 5,58
лв. /пет лева и 58 стотинки/, мораторна лихва, дължима за периода от 19.11.2019г. до
25.05.2021 г. в размер на 213,75 лв. /двеста и тринадесет лева и 75 стотинки/.
Настоящия иск е подаден с оглед дадени указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, в
законоустановения едномесечен срок. С исковата молба се излагат подробни
съображения за дължимост на посочените суми. Моли се да бъде установено
съществуване на вземане за сумите съгласно издадената заповед. Претендират се
1
разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответникът не е постъпил отговор на исковата молба.
По отношение на Н. Н. П. следва да се приложи санкцията на чл.41, ал.2 ГПК и да се
счита, че съобщение с разпореждане по чл.131 ГПК е връчено на същия с прилагането
му по делото, считано от 15.04.2022г., когато е изтекъл срока за получаване на книжа
след залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 ГПК. По ч.гр.дело
№29113/2021г., 25 състав, СРС Н. Н. П. е посочил именно адреса си в гр.С, ж.к.С Р,
където е търсен и в исковото производство, като вече веднъж е уведомяван на този
адрес. Връчителят е установил, че лицето живее на адреса, но често ходи на село, като
в продължение на почти месец, към който период следва да се прибавят и двете
седмици, в които лицето е следвало да се яви за получаване на книжа в сградата на
СРС, не е намерен на адреса, но веднъж е отговорил на телефонно обаждане, без да е
положил усилия да се уведоми. Във възражение по ч.гр.дело №29113/2021г., 25 състав,
СРС Н. Н. П. не е изложил никакви конкретни възражения срещу дължимост на
сумите, а е посочил единствено, че е бил обект на лошо отношение от служители на
"ф-ма" ООД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валиден договор за
предоставяне на кредит; кредиторът да е предоставил, съответно длъжника да е усвоил
сумата по отпуснатия кредит, като не са заплатени на уговорения в договора падеж,
дължимите вноски; наличие на валиден договор за цесия и съобщаването й на
длъжника.
От приложеното по делото ч.гр.дело №29113/2021г. по описа на СРС, 25 състав се
установява, че същото било образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 25.05.2021год. на „ф-ма“ ООД /ищец по делото/ срещу
Н. Н. П. /ответник по делото/ за посочените по-горе суми. В полза на заявителя е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, от длъжника
постъпило възражение в срок, поради което на заявителя било указано, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса. Исковата молба, предмет на настоящото производство, е подадена в
срок и исковете са допустими.
По делото е представен Договор за паричен заем №365114 от 19.10.2019г., сключен
между "ф-ма" ООД и Н. П., съгласно който в полза на кредитополучателя е
предоставен кредит за потребителски цели в размер на 700лв. Уговорено е връщане на
кредита посредством 1 погасителна вноска от 5,45лв. и 10 погасителни вноски по
2
73,03лв., вносими седмично считано от 28.10.2019г. до 06.01.2020г. Посочен е Годишен
процент на разходите /ГПР/ 46,05% и годишен лихвен процент от 40,05%. Вписано е, че
заема се отпуска при обезпечение – поръчител/банкова гаранция. Видно от т.6 във вр.
т.8 от Договора заемателят се задължава в срок от 3 дни след усвояване на заемната
сума, да предостави обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция. При
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на
заемателят, същия дължи неустойка в размер на 199,25лв., която се начислява
автоматично и се плаща разсрочено. В приложения погасителен план е вписана и
вноска за неустойка.
По делото е представено единствено искане за сключване на договор, но не са
представени никакви документи, удостоверяващи че Н. Н. П. е бил уведомена за
всички параметри на сключвания договор преди същия да бъде сключен.
По делото са представени Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
2.11.2020г. и Приложение №1 към него от същата дата, от които се установява, че "ф-
ма" ООД е прехвърлило в полза на „ф-ма“ ЕАД вземанията си спрямо Н. Н. П. в
следния размер: главница в размер на 479,13 лв., договорна лихва в размер на 5,58 лв.,
47,88лв. неустойка, 189,68лв. лихва за просрочие. Цесията следва да се счита за
съобщена на Н. Н. П. с получаване на заповед за изпълнение по ч.гр.дело
№29113/2021г., 25 състав, СРС, доколкото уведомлението е приложено към
заявлението.
Независимо от липсата на конкретни възражения от страна на Н. Н. П., Съдът
дължи служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в Договор за паричен
заем №365114 от 19.10.2019г., сключен между "ф-ма" ООД и Н. П..
Договорът за потребителски заем има характер на потребителски кредит по чл. 9
и сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират приложение
императивните изисквания уредени в ЗПК. В настоящия случай след изследване на
съдържанието на договора, съдът намира, че потребителския кредит е недействителен,
поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Така, в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР. В
този ред следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на
разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
застраховки, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, в посочената величина / като глобален израз на всичко
3
дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани
с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит,
яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема
/който е фиксиран /, но не се изяснява как тази стойност се съотнася към ГПР по
договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно
заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по
кредита по начин, различен от законовия е недопустимо /в материалноправен смисъл/.
Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават неизвестни и на
практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки
цената на ресурса. Не е ясно и дали вписаната в погасителния план неустойка е
включена в ГПР. Следва да се приеме, че кредитното правоотношение между страните
е недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл.23 от
ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
За пълнота на мотивите следва да се отбележи и, че по делото не са представени
никакви доказателства потребителя да е бил запознат с условията на кредита преди
неговото сключване – не се представя формуляр за уведомяване на потребителя за
условията, сравними с други такива, нито изобщо данни да е уведомен какви лихви и
такси се дължат при отпускане на кредит от именно 700лв. От горното следва, че на
потребителя е наложено приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора, с оглед на което договорът е недействителен
и на основание чл.146, вр. с чл.143, т.9 от ЗЗП и чл.147 ЗЗП.
Следва да се отбележи и, че клаузата за дължимост на неустойка за
непредставяне на обезпечение се явява недействителна. По отношение на претенцията
за неустойка за непредставяне на обезпечение, преценката за нищожност на клаузата за
неустойка, съобразно задължителното тълкуване дадено с ТР №1/2009год. на ОСГТК
на ВКС, следва да се извърши съобразно нейните функции, принципа за справедливост
в гражданските и търговските правоотношения като възможни критерии за преценка
към датата на сключване на договора, предвид естеството на задължението, размерът
на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка, вид на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При
конкретната преценка за нищожност на неустойката, съдът обосновава извод за
нищожност поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговорената в цитирания
размер неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Така уговорената неустойка не обезпечава изпълнение на
4
задължението по договора, а ангажимент за обезпечение, който при отпуснат вече заем
е безпредметен. Претенцията влиза в противоречие с нормата на чл. 143 ЗЗП.
Безспорно заемополучателят е потребител. Клаузата в договора, с която е предвидено
потребителят да дължи неустойка на заемодателя при неосигуряване на обезпечение, е
уговорена във вреда на длъжника и не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравно неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя. Целта на кредитора в случая е да
получи възнаграждение извън уговореното такова.
С оглед на всичко изложено Н. Н. П. дължи връщане единствено на получения
чист размер на кредита от 700лв. От страна на цесионера се претендира сума в размер
на 479,13 лв. за главница и доколкото иска не е оспорен по размер, претенцията следва
да се уважи за посочената сума.
По разноските:
С оглед частичното уважаване на претенциите, ответникът дължи разноски по
ч.гр.дело №29113/2021г., 25 състав, СРС съразмерно на уважената част, като сумата за
заплатена държавна такса следва да се намали до размер на 17,15лв., а
юрисконсултското възнаграждение до сумата 34,30лв.
В исковото производство се дължат разноски съразмерно на уважената част от
иска в общ размер на 120,05лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, при приет минимален размер от 100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл.415 ГПК вр. чл.79 ал.1 вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени от „ф-ма“
ООД, ЕИК ****, с адрес гр.С, бул. „д-р П Д“ №25, офис-сграда Л ет.2, офис 4 срещу
Н. Н. П., с ЕГН: **********, с адрес гр.С, ж.к.С Р, бл.85, вх.Е, ет.2, ап.5, че Н. Н. П.
дължи на „ф-ма“ ООД, сумата от 479,13 лв., главница по Договор за паричен заем
№365114 от 19.10.2019г., сключен между "ф-ма" ООД и Н. П., вземането по който въз
основа на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 2.11.2020г. и
Приложение №1 към него от същата дата, е преминало у заявителя, формирана от
седмични погасителни вноски за периода от 18.11.2019г. до 06.01.2020 г., ведно със
законна лихва от 25.05.2021г. до изплащане на вземането, за която сума в
производството по ч.гр.дело №29113/2021г., 25 състав, СРС е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за установяване
съществуване на вземания за договорна лихва, дължима за периода от 18.11.2019г. до
06.01.2020 г. в размер на 5,58 лв. /пет лева и 58 стотинки/ и мораторна лихва, дължима
5
за периода от 19.11.2019г. до 25.05.2021 г. в размер на 213,75 лв. /двеста и тринадесет
лева и 75 стотинки/.
ОСЪЖДА Н. Н. П., с ЕГН: **********, с адрес гр.С, ж.к.С Р, бл.85, вх.Е, ет.2,
ап.5 да заплати на „ф-ма“ ООД, ЕИК ****, с адрес гр.С, бул. „д-р П Д“ №25, офис-
сграда Л ет.2, офис 4 разноски по ч.гр.дело №29113/2021г., 25 състав, СРС в размер на
17,15лв. за заплатена държавна такса и 34,30лв. юрисконсултско възнаграждение, както
и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК разноски в исковото производство съразмерно на
уважената част от исковете в общ размер на 120,05лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6