№ 47
гр. Бургас, 13.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора Й. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222000600272 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим Я. М., се явява лично и с упълномощените
защитници адв. Я. Н. и адв. В. К., както и родителят Н. К..
Не се явява жалбоподателят частен обвинител Г. Т., редовно призован.
За него се явява упълномощеният повереник адв. С. Б. от АК-С..
Не се явява упълномощеният повереник адв. Т. Г. от АК-С..
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор Г..
АДВ. Б.: Заявявам, че моят доверител Г. Т. и адв. Г. знаят за
настоящото производство. Частният обвинител не желае да се явява по
делото, а колегата е служебно ангажиран.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
РОДИТЕЛ Н. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът, като изслуша становищата на страните и съобрази
1
обстоятелството, че неявяването на частния обвинител, който е редовно
призован за днешното съдебно заседание, както и на втория му упълномощен
повереник, не е пречка за разглеждане на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на съдебния
състав, прокурора и секретаря.
АДВ. Б.: Поддържаме подадената жалба.
АДВ. Н.: Поддържаме подадената жалба и допълнението към нея.
Моля да отмените определението, с което ми е наложена глоба за
неявяването ми в предходното съдебно заседание. Грешката е наша,
предоверихме се на обстоятелството, че болничният лист на нашия
подзащитен е послужил за основание на съда да приеме извинителни причини
и да отложи веднъж делото. Недоглеждане е разбира се, че той не отговаря
формално на изискванията, но това, което знаехме беше, че неговото
здравословно състоЯ.е не се е подобрило и че болничният лист в същия вид е
удължен.
Когато стана дума, че М. е болен, аз бях намерен по телефона извън
страната. Истината е, че това е било петък предходната седмица, в събота аз
се прибрах в страната и в деня на заседанието бях абсолютно свободен на
разположение в С.. Не пътувах, защото смятах, че е налице основание да не се
гледа делото.
АДВ. К.: Поддържаме подадената жалба и допълнението към нея.
Аз също поддържам искането за отмяна на глобата. На 13.02.2023 г.
съм се явила в Сливенския окръжен съд, т.к. там имах гр.дело № 109/2021 г.
срещу КПКОНПИ, дело което многократно беше отлагано и поради тази
причина и с оглед факта, защото знаех, че подзащитният ми е болен и дори да
се явя, само ще чуя следващата дата, реших да не отлагам онова дело, което
също беше с голям материален интерес.
Представям протокол от съдебно заседание и призовка за следващото
съдебно заседание, от които се вижда, че аз съм пълномощникът по делото.
2
Съдът се оттегля на тайно съвещание за произнасяне по направените
искания от адв. К. и адв. Н. за отмяна на наложените им глоби за неявяване в
съдебно заседание на 13.02.2023 г.
След проведеното тайно съвещание съдът намери исканията на
защитниците ведно с приложеното доказателство от адв.К. за основателни,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ наложените с определение от 13.02.2023 г. глоби в размер
на по 600 лева на адв. Я. Н., адв. В. К. и подсъдимия Я. М..
Съдът дава ход на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча допълнителни доказателства. Нямам
искания по доказателствата.
АДВ. Б.: Няма да соча нови доказателства, нямам доказателствени
искания.
АДВ Н.: В жалбата сме посочили, че намираме делото за изяснено от
фактическа страна. Поддържаме това си виждане. Нямаме искания по
доказателствата.
АДВ. К.: Няма да сочим други доказателства.
Съдът, като изслуша становищата на страните и като не намери
служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства за
изясняване на фактическата обстановка,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, макар и допустими,
считам както въззивната жалба на подсъдимия М. и неговите защитници, така
и въззивната жалба на частния обвинител за неоснователни, като на първо
място ще взема отношение по въззивната жалба на подсъдимото лице.
3
Напълно споделям изводите на Окръжен съд-Ямбол по отношение на
възприетата като доказана фактическа обстановка по делото и конкретно,
относно обстоятелството касаещо отговорите, първо на въпроса поставен от
защитата на подсъдимия - дали настоящият случай не може да се подведе под
хипотезата на чл.15 от НК и на второ място, че безспорното нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от подсъдимия, а именно управлението
на л.а."Т.Р."“ с превишена скорост от 85.5 км/ч. при изискуема за случая до
50 км/ч., е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, в резултат на
което е и настъпила смъртта на пострадалия Т..
При протеклото по общия ред съдебно следствие, обосновано и
законосъобразно съдът е уважил искането на защитата за назначаване на
шесторна автотехническа експертиза, заключението на която считам за
пълно, обосновано и законосъобразно, в синхрон с установените и събрани по
делото и други доказателства и доказателствени средства и като такова, моля
и Вие да кредитирате. Видно от обяснението на подсъдимия М., същият е
изтъкнал в съдебно заседание на 09.11.2022 г., че е видял автомобила на
пострадалия намиращ се от негово дясно. Това негово обяснение е съответно
на показанието на свид.Т. по делото за ясното време и сравнително лекият
трафик в деня на ПТП. То е съответно и на съдържанието на вещественото
доказателство предявено в съдебно заседание - ДВД, съдържащо видео от
ПТП за неограничена видимост във всички посоки над 70 м., съгласно
експертизата. Тук е моментът да се изтъкне и още един аргумент – безспорно
по делото се доказва, че управляваният от подсъдимия лек автомобил "Т.Р."“
е бил с дясна дирекция. Тоест, дори и седящата до него свид. Михайлова с
тялото си не е възпрепятствала видимостта на подсъдимия в дясно, там
където е било месторазположението на автомобила на пострадалото лице.
Нещо повече, отклоняването на движението на автомобила на подсъдимия
наляво и после надясно по пътното платно, по негови собствени думи в
обяснението в съдебно заседание пред Окръжен съд-Ямбол, е в резултат на
възприетия движещ се автомобил на пострадалия. Но, видно от заключението
на вещите лица, не е последвало намаляване на скоростта на л.а."Т.Р."“ или
аварийно спиране, независимо от техническата възможност това да бъде
сторено.
Съдебната практика е категорична в становището си за това, кой е
4
моментът, от който се приема, че пострадалият е станал опасност за
подсъдимия. В дадения случай - това е моментът, в който предната част на
автомобила на пострадалия е преминал мястото, респективно лентата за
спиране. Именно от този момент за подсъдимия, при обективна възможност
да възприеме това движение, е съществувало и задължението да намали вече
превишената си скорост на движение и да спре, още повече, че е имал тази
техническа възможност. Ето защо считам, че по делото е безспорно доказано
наличието на причинно-следствената връзка между допуснатото нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от подсъдимото лице и допуснатото по
непредпазливост деяние. В тази насока е ТР № 28/1984 г. на ОСНК на ВКС,
Решение № 1309/1976 г. по н.д. № 1167/1976 г. на трето н.о. на ВС и др.
Следователно, като е признал подсъдимия за виновен по възведеното от
Окръжна прокуратура-Ямбол обвинение, Окръжен съд-Ямбол не е допуснал
нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон.
На второ място - правилно подсъдимият М. е бил оправдан по
отношение на повдигнатото обвинение за нарушение на чл. 5, ал. 1, т.1 от
ЗДвП. Считам, че в тази норма не се предписва конкретно задължение на
водачите и тя, като такава, няма отношение към конкретното поведение на
подсъдимото лице.
На трето място, моля да приемете, че в случая не е налице и случайно
деяние по смисъла на чл. 15 от НК и това е така, т.к. при допуснато
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на подсъдимото лице,
последният очевидно не може да черпи права от собственото си
противоправно поведение, което се намира в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилия съставомерен резултат.
Не на последно място, по отношение на определеното наказание,
считам, че изчерпателно съдебният състав на Окръжен съд-Ямбол е ценил
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, при това
възприемайки превес на смекчаващите такива, при отчетено съпричиняване
на съставомерния резултат от страна на пострадалото лице. Същите няма да
преповтарям и изцяло се солидаризирам с изтъкнатите смекчаващи и
отегчаващи отговорността, визирани в мотивите на Окръжен съд-Ямбол. Ето
защо, считам присъдата и за справедлива по отношение на наложеното
наказание, с приложението на чл.66 от НК, включително и в частта относно
5
лишаването от право да се управлява МПС. Тези наказания в най-голяма
степен ще изпълнят целите на генералната и частна превенция. В тази част на
моята пледоария считам, че давам отговор и по въззивната жалба на частния
обвинител.
Моля да потвърдите присъдата и по отношение на разноските в частта
на направените такива на досъдебното производство и пред
първоинстанционния съд, като присъдите в тежест на подсъдимия и тези пред
настоящата инстанция.
Моля и да потвърдите мярката за неотклонение на подсъдимия. В
заключение, моля да потвърдите присъдата на Окръжен съд-Ямбол, като
обоснована и законосъобразна.
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, смятам, че жалбата подадена от
подсъдимия е неоснователна и моля същата да бъде отхвърлена. В тази част
считам, че решението на Ямболския окръжен съд е напълно обосновано по
отношение на определяне на противоправното и виновно поведение на
подсъдимия, като е налице причинно-следствена връзка с вредоносния
резултат и нарушението на правилата на ЗДвП, а именно превишената
скорост от страна на подсъдимия.
Абсолютно обосновано окръжният съд е приел, че подсъдимият е имал
възможност да предотврати въпросното произшествие, при своевременни и
адекватни свои действия. От една страна, съгласно изслушаните
първоначална, допълнителна и шесторна експертизи по делото, се установи,
че изначално действията на подсъдимия не са били правилни, т.е., от негова
страна първо е предприета маневра наляво, след това надясно. Шестте вещи
лица са единодушни, че правилните действия от негова страна са били
предприемане на аварийно спиране. Подсъдимият е имал добра видимост към
мястото на произшествието, към започналото навлизане на л.а. "Р." в
кръстовището, като при свои адекватни действия, е можел да предотврати
въпросното ПТП.
Моля да се вземе предвид и обстоятелството, че скоростта, с която
подсъдимият се е движил на разстояние, както посочиха вещите лица, от 70
м. преди произшествието, както и в момента на самия удар, е абсолютно
еднаква – 85.5 км/ч. От страна на подсъдимия не са предприети абсолютно
никакви действия дори за намаляване на скоростта.
6
Видно от самата видео-техническа експертиза и заключението на
вещите лица, много преди разстоянието от 70 м. подсъдимият е направил
действия на забелязване на настъпилата опасност от л.а. "Р.", с което се
обясняват и неговите отклонение наляво и надясно в пътното платно. Тоест,
опасността е възникнала много по-рано, но дори да приемем, че тази опасност
е възникнала, съгласно шесторната експертиза на 43 м. от мястото на удара,
при съобразяване със скоростта от 50 км, както е за населено място,
подсъдимият е можел да предотврати произшествието. От него не са
направени абсолютно никакви действия, дори избягване и постигане на по-
лек удар, който най-вероятно нямаше да доведе до смъртта на пострадалия. В
тази връзка смятам, че окръжният съд напълно обосновано е определил
вината и противоправното поведение на подсъдимия.
По отношение на наказанието, което е определено, смятам, че не са
налице в такъв превес смекчаващите вината обстоятелства. Да, по
експертизата се установи, че подсъдимият е навлязъл в кръстовището по път с
предимство, но трябва да се вземе предвид обстоятелството, че той се е
движил с 35 км. над разрешената скорост за населено място. Пострадалото
лице не е могло да прецени, че някой в населено място се движи с такава
висока скорост, че ще се придвижи толкова бързо към кръстовището и за това
е предприел тази маневра с навлизане в кръстовището. Не е било възможно
пострадалият да предвиди превишената скорост и бързото придвижване на
л.а. "Т." към кръстовището. В тази връзка смятам, че смекчаващите вината
обстоятелства не са в превес. Налице са утежняващи вината обстоятелства.
Моля въпросното наказание да бъде завишено по отношение на
лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС, съответно с
възможност за условна присъда.
Поддържаме мотивите си изложени във въззивната жалба.
Моля да се вземе предвид и обстоятелството, че е налице смъртен
случай, т.е. фатален край за пострадалия, едно невъзвратимо събитие, което за
неговите близки ще бъде в тежест до края на живота им. В тази връзка
смятаме, че наказанието трябва да бъде завишено.
Моля да потвърдите мярката за неотклонение, която е взета –
подписка.
7
Моля да ни бъдат присъдени разноски, за което сме представили
списък пред първата инстанция, както и пред настоящата, от 02.02.2023 г.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, ние считаме, че присъдата на
Ямболския окръжен съд е незаконосъобразна, като същата противоречи най-
вече на материалния закон. Смятаме, че не е налице причинно-следствена
връзка между нарушението на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и настъпилото ПТП и
съответно смъртта на пострадалия.
Оспорваме присъдата на Ямболския окръжен съд в частта, в която се
приема, че момент на възникване на опасността е, когато М. е извършил
маневра „отклоняване“ на "Т." наляво. Считаме, че моментът на възникване
на опасността е, когато нашият подзащитен извършва маневрата отклоняване
на "Т." надясно. Тогава той се е намирал на 7.2 м. от мястото на удара и не е
могъл да спре, дори и да се е движил със скорост от 50 км/ч, т.е. с
разрешената скорост. Според нас, това е моментът, в който доверителят ни е
възприел опасността, защото именно тогава "Р." на пострадалия е спряло в
лентата за движение на "Т." и в протокола от съдебно заседание от 22.03.2022
г.- стр.12, вещото лице С.К. е заявил, че: „ ако водачът на "Р." не бе
предприел маневрата „спиране“, а бе продължил да се движи равномерно, не
би възникнал удар между двете МПС и автомобил "Р." би преминал пред "Т.",
като двата автомобила биха се разминали“. В този смисъл считаме за
неправилен извода на Ямболския окръжен съд, че моментът на възникване на
опасността е, когато подсъдимият е предприел маневрата „отклонение“
наляво, т.е. когато "Р." е навлизало вече в мястото за спиране – знак В2 и стоп
линията, защото "Р." се е движило, според експертизата, с много ниска
скорост – 23 км/ч. и доверителят ми е предполагал, че ще спре на знак „Стоп“.
Освен това, според обясненията му, колите на това кръстовище обикновено
спирали малко след стоп-линията, за това и той е направил това отклонение
наляво, т.е. той е имал всички основания да предполага, че всъщност "Р." ще
спре, ще спази този знак и ще спази предимството, което той е имал.
Освен това считам, че за доверителя ни не е съществувала и опасност,
когато "Р." е преминало мисленото продължение на десния край на пътното
платно, на което се е движила "Т.", защото доверителят ми не е предположил,
че "Р." ще успее да премине пред него и двата автомобила ще се разминат,
както всъщност е и твърдението на вещите лица. Едва, когато "Р." спира в
8
платното за движение, доверителят ни го е възприел като опасност, тъй като
тогава той е бил на 7.2 м. от мястото на удара и не е можел да спре, дори и да
се е движил с разрешената скорост от 50 км/ч. С оглед гореизложеното
считаме, че моментът на възникване на опасността в случая би следвало да е
моментът, в който "Р." спира в лентата за движение на "Т.", а тогава според
нас, ударът е бил непредотвратим, дори и доверителят ни да е спазвал чл. 21,
ал. 1 ЗДвП. Тоест, според нас, това нарушение не е в причинно-следствена
връзка с ПТП-то и със смъртта на пострадалия и в тази връзка е налице
случайно деяние. За това моля да оправдаете доверителя ни.
В случай обаче, че не възприемете това наше виждане, считаме, че са
налице основанията на чл. 55 НК и следва да се наложи наказание под
минималния размер, което също да бъде отложено по реда на чл. 66 НК, т.к.
считаме, че Ямболският окръжен съд не е взел под внимание, че основната
причина за ПТП, е изключителната вина на пострадалия, който не е спрял на
знак „стоп“ и на стоп-линията, а след като е навлязъл в платното за движение
на "Т.", е спрял съвсем ненадейно вътре в самото кръстовище, вместо да се
изнесе по най-бързия начин и да се разминат с "Т.". Всъщност, той, спирайки
там, е направил самото ПТП непредотвратимо.
В тази връзка, моля, на първо място да оправдаете подсъдимия. На
второ място, ако не възприемете тази наша теза, да бъде намалено
наказанието му, като се приложи чл. 55 НК и съответно, същото отново да
бъде отложено по реда на чл. 66 НК.
Моля да постановите Вашия съдебен акт в този смисъл.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, възнамерявам да спомена за
пореден път, че доказателствената обезпеченост на делото позволява един
изключително коректен тон и коректен анализ, направени както от
представителите на частното обвинение и държавното обвинение, така и в
мотивите на акта, който е сложен на Вашето внимание и обжалван от двете
страни.
Спорът, както вече стана дума, е по прилагането на материалния закон,
възможността, поведението на нашия подзащитен да бъде подведено по
посочените текстове на ЗДвП и респективно възможността да се приложи
разпоредбата на чл. 15 НК – случайно деяние, по отношение на това, което
той е извършил. Няма да повтарям установените факти по отношение на
9
характеристиката на ПТП. Искам да обърна Вашето внимание на следните
обстоятелства:
Когато правим анализ и оценка на ПТП във формата на съдебното
разглеждане на ПТП при съставомерен резултат, ние сме поставени в
позицията да имаме предвид всичко, което се е случило в миналото. Ние
анализираме ситуация, която е била предмет на съдебно следствие, преди
това на предварително следствие, ситуация, която е била основание за
поставяне на въпроси към автоексперти, респективно сме в позиция, при
която разполагаме с техните отговори и сме във възможност да направим
съответното сравнение и анализ. Какво имам предвид. Тогава, когато
автомобилът на нашия подзащитен е приближавал към кръстовището, пред
него е имало за задължение и за задача преминаването през това кръстовище,
при спазването на правилата за преминаване през кръстовище. Разбира се,
общите правила за скоростта и ограничаването на скоростта на превозните
средства също са били валидни и действащи към този момент. Но, обръщам
внимание на следното противоречие – водачите, преминаващи през
кръстовище са подчинени на правилата на регулираното кръстовище за
поредността на преминаване през него. На база тези правила, те оценяват
своето право да преминат първи през кръстовището или да изчакат
преминаването на имащите предимство превозни средства, респективно,
водачите очакват от останалите участници в движението изпълнение на
задълженията по съответните правила и спазването на същия този ред, който
е предварително известен на тези квалифицирани участници в движението.
Ето защо, в динамиката на самото произшествие, на първо време, в първата
част, първият етап на това произшествие или на фактите, които го очертават,
твърдим, че за подсъдимия, приближавайки към кръстовището по път с
предимство, е доминирало вероятно задължението да премине пръв през
кръстовището, преди МПС, които изчакват да влязат от улицата без
предимство и на второ място - да го освободи по възможно най-бързия начин,
защото такива са предписанията на закона. Как се ориентират водачите в тази
ситуация и конкретно за нашия подзащитен? Стана вече дума за това, че на
входа на кръстовището от посоката, от която е влязъл автомобилът на
пострадалия -"Р.", има поставени пътни знаци, налице е и хоризонтална
маркировка и като последно указание за него – била е налице маркировка,
която очертавала линията, по която се е движил автомобилът на подсъдимия
10
М.. Т.е., към тези три ориентира, би могло да се насочи вниманието на всички
участници в движението, като евентуални места и ориентири, на които ще
спре автомобилът без предимство. Такова едно очакване е било абсолютно
основателно и закономерно. Към тези гранични позиции на л.а. "Р.", водачът
му е приближавал с една скорост, установена от автоекспертите като напълно
приемлива и намалена за градски условия, нещо, в което ние се убеждаваме
при прегледа на видеозаписа. Действително "Р." приближава по начин, който
ни убеждава, че неговият водач ще спази правилата за предимство, че той си
осигурява предварително възможността да намали и да спре и да не
възпрепятства движението в кръстовището. Цялостното впечатление е към
такова едно поведение. Ако се върнем към поведението на подзащитния ни,
разбира се, че възприемайки такова едно поведение, към неговото съзнание не
е било налице, а и не бихме могли да изискваме да е налице, сигнал от
опасност от ПТП по смисъла на чл. 20, ал.2 ЗДвП, т.е. ситуация, при която
константната съдебна практика приема, че водачът, който има предимство,
дължи да се откаже от това предимство и да предприеме съответните
действия за намаляване скоростта и спиране, което обаче е извънреден
способ. Това е задължение по закон, но въз основа на коренно променена
пътна ситуация по дадена причина, в повечето случаи на друг участник в
движението. В тази ситуация намирам, че са логични и последователни
показанията на М. за това какво е било неговото поведение при приближаване
към кръстовището и влизане в кръстовището непосредствено преди удара.
Неговото отклоняване от най-близкостоящите превозни средства откъм
страната на л.а. "Р.", е логично и професионално обяснимо. Не е необходимо
той да премине с автомобила си в непосредствена близост пред предната част
на автомобилите, на които предстои да навлязат в кръстовището. В същото
време обаче, в този момент, не можем да говорим и не можем да приемем
наличието на опасност. За опасност, както вече стана дума, бихме могли да
говорим в един по-късен момент, когато обаче, тук ще уточня този момент и
оотстоянията и възможностите за преминаване, за да няма някакво
недоразумение. Може да не съм разбрал точно пледоарията на представителя
на държавното обвинение, но като че ли стана дума за това, че при
навлизането в лентата за движение на автомобил "Т.", представителят на
държавното обвинение намира, че ударът все още е бил предотвратим от
страна на Я. М. чрез аварийно спиране. Без да се отклонявам много, само ще
11
Ви припомня, че към този момент отстоянието на "Т." от мястото на удара е
било близо 43 м., опасната зона за спиране при действителната скорост е 67
м. Съпоставката говори съвсем ясно, че към този момент ударът с
действителната скорост на джипа, не е бил предотвратим. И това, което е
твърде неудобно за защитата е изводът, че ударът е бил предотвратим, ако
към този момент скоростта е била дължимата, защото тогава опасната зона за
движение на джипа с 50 км/ч, е 30 м., т.е. по-малка от разстоянието.
Факт е обаче, че към този момент с действителна скорост, Я. М. не е
могъл вече да спре. Факт е, че тези 40 м. не са чак толкова много, за да
попречат на участниците в движението да преценят скоростта на другото
превозно средство, както пледира представителят на частното обвинение.
Когато по закон един водач дължи да отдаде предимство на другите МПС, не
бихме се съгласили, че той е затруднен да прецени тяхната скорост и във
всички случаи ще предприеме рисковано навлизане в кръстовището, дори
когато само на 40 м. от него е един автомобил. Скоростите, за които говоря не
са извънредни и не са извън човешките възможности да ги възприеме.
Ето защо, в контекста на казаното, като цел и задължение на водача на
л.а. "Т." да освободи бързо кръстовището, да навлезе с предимство, да се
ползва от това свое предимство, каквото е демонстрирал като поведение, ние
бихме намерили, че деянието е в такава степен укоримо, че да нарушава
правилата за движение, предизвиквайки настъпването на ПТП.
И тук още един момент, който допълнително слага щрих в
настъпването на ПТП. Приближавайки към кръстовището, пострадалият
впоследствие водач на "Р.", от една страна го прави с една скорост, която
предполага спазване и от негова страна на правилата за движение. Тогава,
когато той все пак не ги спазва, това е елемент на пълна изненада,
включително, не само заради законовия регламент, а и заради начина, по
който е избрал да се движи водачът. Тази изненада има и допълнение,
свързано със спирането на автомобила "Р." абсолютно немотивирано,
необосновано, което е струвало в крайна сметка животът на този водач.
Очевидно погрешна преценка, очевидно погрешно действие, очевидно
фатално действие – да застане на пътя на автомобила "Т.". Изводите тук, само
ги маркирам, са, че и при дължимата скорост автомобилът "Т." вече не е
могъл да спре по никакъв начин и от никого, т.е. обективно, произшествието
12
е било абсолютно неминуемо.
За да допълним тази мрачна картина само ще кажем, че самата истина,
цитираният абзац от протокол от 12.03. – устно допълнение на проф. К.
относно механизма на произшествието, в което се казва, че дори и с тази
минимална скорост, ако водачът на автомобил "Р." беше продължил
движението си навлизайки неправомерно в кръстовището, отнемайки
предимство, той щеше да успее да премине пред л.а. "Т.". В обобщение да
кажа, единственият начин, по който е могло да настъпи това ПТП, за
съжаление е реализирано на практика и е довело до този резултат. При всяко
друго поведение от страна на пострадалия, независимо от действието и
поведението на подсъдимия, произшествие и удар нямаше да има. В
контекста на тези разсъждения, базирани на богатия доказателствен материал
по делото, ние сме намерили основание да Ви помолим да оцените
поведението в контекста на посочените като приложими текстове от ЗДвП.
Първо, има ли нарушен такъв текст, отговорът ще бъде, да, т.к. е доказана
скорост, която е над разрешената. На второ място, ако е при константно
изискване в съдебната практика, налице ли е причинна връзка между подобно
нарушение и резултатът, не е ли явно, че при всяка една скорост щеше да
настъпи такова едно произшествие и че това произшествие при поведението
установено по делото от страна на пострадалия, е било неминуемо с оглед
допуснатите от него нарушения. В този контекст е нашата защитна версия.
Молбата ни е, при установения фактически доказателствен материал,
да направите оценка на нашите възражения и, ако ги споделите, тогава
нашето виждане е, че е налице възможност и условия да бъде приложен чл.15
НК, доколкото нашият подзащитен не е могъл и не е бил длъжен да предвиди
такова поведение от страна на пострадалия, респективно не е могъл да го
избегне с оглед на тежкия съставомерен резултат и не би извършил деянието,
в което е обвинен.
Моля в тази посока да намерите отговорите на въпросите, които
поставяме на Вашето внимание.
РОДИТЕЛ Н. К.: Поддържам всичко, което казаха защитниците.
СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ Я.
М.:
13
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Много съжалявам за загубата
на близките на починалия. Това е тежест, която ще бъде с мен до края на
живота ми. Ако можех да предотвратя случилото се, щях да го направя. Моля
да бъда оправдан.
СЪДЪТ ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ И ДАВА ПОСЛЕДНА
ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля да бъда оправдан.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.50
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14