Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 1492
24.01.2020
г., гр. Пловдив
ВИОЛЕТА НИЗАМОВА - съдия при Районен
съд Пловдив, като съдия-докладчик по НЧХД № 7102/2019 г. по описа на Районен
съд Пловдив, ХХV н.с., след
като се запознах с материалите по делото и в изпълнение на правомощията
си по чл. 250-252 НПК считам, че не са налице условията за разглеждане на
тъжбата по същество. Съображенията на съдията- докладчик за
това са следните:
Районен съд-
Пловдив е сезиран с тъжба вх. № 73401/12.11.2019г., подадената от З.Е.Д., ЕГН **********
***, против А.И.Г. ***, с която се моли да бъде ангажира наказателната му отговорност
за извършени от него престъпления – обида и клевета, както да бъде осъден да
заплати на тъжителя сума от 500 лв., представляваща неимуществени вреди,
претърпени вследствие на твърдените деяния.
С
Разпореждане от 16.12.2019г. на съдията – докладчик, тъжбата е оставена без
движение, като на тъжителя е предоставен двадесетдневен срок /с оглед
предстоящите коледни и новогодишни празници и обстоятелството че тъжбата е
подадена четири дни преди изтичане на шестмесечния срок по чл. 81, ал. 3 от НК/
от получаване на съобщението, в който да индивидуализира подсъдимия чрез
посочване на неговото ЕГН, както и да посочи датата, мястото и фактическата
обстановка, при която са извършени твърдените от тъжителя престъпления
(доколкото в първоначално подадената тъжба такива частично липсват за отделните
деяния).
С тъжба
допълнение вх. № 792/07.01.2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, тъжителя Д.,
е изпълнил частично дадените от съда указания.
Въпреки частичното
отстраняването на констатираните нередовности, съдът счита, че тъжбата не
отговаря на изискванията, доколкото отстраняването на нередностите не е
осъществено в предвидения в чл. 81 ал. 3 НК шестмесечен срок, считан от
узнаване за извършеното престъпление.
На първо
място следва да се отбележи че първоначалната тъжба е подадена на 12.11.2019г.,
а първото твърдяно за извършено престъпление – клевета, се сочи да е извършено
на 16.05.2019г., т. е. само четири дни преди да изтече шестмесечния срок
предвиден в чл. 81, ал. 3 от НК. Вместо този факт да накара тъжителя да бъде
максимално изчерпателен, той подава тъжба без да индивидуализира в пълна степен
подсъдимия – с три имена, ЕГН и адрес, което е абсолютно условие за редовността
на тъжбата тъй като първоначалната тъжба не индивидуализира именно страна в
процеса. Действително с тъжбата допълнение, тъжителя отстранява тази
нередовност, но след изтичането на този шестмесечен срок което е недопустимо.
На следващо
място, по отношение на обидите и клеветите които са били нанесени на тъжителя
чрез подаден Сигнал-жалба под формата на отворено писмо, в първоначалната жалба
не беше посочено на коя дата са извършени престъпленията, къде са извършени,
като не беше уточнено и от сигнала до коя институция се тъжи, което е от
съществено значение относно определяне на местната подсъдност, тъй като
съгласно чл. 36 от НПК делото е подсъдно на съда в чийто район е извършено
престъплението. Тъжителя беше изложил че обидните и клеветнически изрази и
думи, подсъдимия е изрекъл в интернет пространството и до няколко институции – Началник РУО
Пловдив, Министъра на образованието и науката, Председателя на комисията за
защита от дискриминация, Омбудсман на РБ, Омбудсман на Пловдив. В тъжбата
допълнение тъжителя не внася необходимата яснота дали се тъжи само от сигнала
до РУО Пловдив, а просто уточнява обстоятелства свързани само с този сигнал.
Липсва обаче категоричното му волеизявление че не се тъжи от сигналите до
другите институции. На следващо място, посочва че на 31.05.2019г. е получил
заповедта на Началника на РУО за извършване на проверка, с която узнал за
Сигнала-жалба под формата на отворено писмо от Г. ***. Именно тази дата сочи за
дата на която той е узнал за обидните изрази и думи съдържащи се в него, с
което внася яснота на коя дата твърди да е извършено престъплението обида. По
отношението на твърдяното за извършено престъпление клевета тъжителят Д.
посочва че не може да посочи кога клеветническите думи са достигнали до РУО
Пловдив и моли тази информация да бъде изискана от РУО Пловдив. По този начин
макар и без необходимата категоричност, съдът приема че тъжителя заявява че
престъплението клевета е извършено на датата на която Сигнал-жалба под формата
на отворено писмо е входирано в РУО Пловдив, което прави датата на извършване
на престъплението определима.
Всички тези
уточнения, които частично отстраняват констатираните в пръвоначалната тъжба
нередовности обаче са отстранени с тъжбата допълнение на 07.01.2020г., т.е. повече от месец след изтичането на
шестмесечният срок по чл. 81 ал. 3 НПК. Съобразно трайната практика на ВКС,
указания за отстраняване на нередовности в тъжба могат да бъдат давани и нередностите
могат да бъдат отстранявани само до изтичане на шестмесечния преклузивен срок
по чл. 81, ал.3 НПК /така Решение № 29/13.02.2017 г., по н.д. №
1325/ 2016 година на ВКС, I НО, и
Определение № 127/26.09.2013 г. по ч.н.д. д № 1724/2013 г. на ВКС,
Решение № 490 от 01.02.2012г. по н.д. № 2272/2011г. на ВКС, III н.о., Решение
№ 93 от 23.03.2010г. по н.д. № 751/2009г. на ВКС, III н.о/. Още повече, че с подадената тъжба допълнение за пръв път
се въвеждат и нови факти и обстоятелства, касаещи съставомерността на част от
деянията от обективна страна, а от друга страна чак с нея се индивидуализира в
пълна степен извършителя. На стр. 1, абз. „предпоследен“ от уточнението, за
пръв път и то след изтичането на шестмесечния срок, се посочва, че подсъдимия е
използвал пред г-жа Д. и израза „Аз щете уволня теб, ще се жалвам където
трябва“, за първи път се посочва и датата и мястото на което тъжителя е узнал
за обидните изрази в Сигнал-жалба под формата на отворено писмо изпратено до
една от посочените от него институции, както и се излага кога тъжителя приема
че е извършено престъплението клевета с употребените клеветнически изрази в
отвореното писмо. Не се посочва обаче по отношение на клеветата, къде е
извършено престъплението. Недопустимо
от процесуална гледна точка би било, съдът да вземе предвид подобно обогатяване
на фактическата обстановка и индивидуализиране на извършителя, след изтичането
на шестмесечния преклузивен срок. Същият е установен в закона именно с цел
дисциплиниране на страните и не позволяване депозирането на тъжби в неограничен
времеви период, следващ извършването на деянието. В случая, следвало е тъжителя
да потърси правата си своевременно, а не да депозира тъжбата четири дни преди
изтичането на шесмесечния преклузивен срок, отброяван от момента, в който е узнал
за извършените спрямо него деяния. Следователно, подадената от тъжителя молба –
уточнение не следва да бъде вземана предвид при преценка редовността на
тъжбата, доколкото е подадена извън шестмесечния срок по чл. 81 ал. 3 НК.
При тези
съображения, то съдът следва да цени единствено първоначално депозираната тъжба.
Както е посочено и в разпореждането от 16.12.2019г. съдията- докладчик счита,
че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 ал.1 НК. Безспорно, както в
теорията, така и в практиката е установено принципното положение, че тъжбата е
актът в наказателните производства от частен характер, аналогичен на
обвинителния акт в наказателното производство от общ характер, който индивидуализира
извършителя и определя предмета на разглеждане по делото и очертава предмета на
доказване в процеса. Тъжбата очертава престъплението, с неговите съставомерни
признаци от обективна и субективна страна, срещу което подсъдимият трябва да се
брани. В този смисъл, с връчването на
препис от тъжбата на подсъдимия, възниква и неговото право на защита. От този
момент той може да използва всички процесуални средства, посредством които да
обезпечи своята защита. Предвид това, посочването извършителя и на всички
съставомерни признаци на вмененото престъпление, а именно: изпълнително деяние,
време място, начин на извършване по един точен, ясен и недвусмислен начин, се
явява същностен елемент от правото на защита на подсъдимия. В противен случай, той
се поставя в положение да се брани срещу едно предполагаемо деяние, с чиито
фактически и правни рамки той не е запознат. Неиндивидуализирането в пълна
степен на извършителя пък напълно елиминира възможността нередовната в този
смисъл тъжба да се счита годна да повдигне обвинение точно срещу конкретно
лице, тъй като е възможно да съществуват „N“ на брой
лица с името А.И.Г.. В този смисъл абсолютно недопустимо, с оглед правото на
защита на подсъдимите в настоящото производство, е да се даде ход на тъжба,
която не съдържа ясно изложение на всички съставомерни обстоятелства и не
индивидуализира в пълна степен извършителя. Както съдията- докладчик е посочил
и в Разпореждането си от 16.12.2019г., в тъжбата не фигурира ЕГН на
извършителя, както и изобщо не фигурират дата и място на извършване на обидата
и клеветата нанесени чрези Сигнал-жалба под формата на отворено писмо, както и
не се уточнява от сигнала до коя институция се тъжи тъжителя. Опит да се
отстранят тези недостатъци е сторен, но както вече се посочи, той е извън
шестмесечния преклузивен срок. След като индивидуализацията на подсъдимия и
съответните за процесните деяния съставомерни факти са поднесени след
изтичането му, то те не следва да бъдат взети предвид. По тези съображения, не
следва да се дава ход на тъжбата, а същата следва да бъде върната.
Досежно гражданскоправната претенция за обезвреда вследствие
на твърдяното престъпление, следва да се отбележи, че приемането за съвместно
разглеждане на гражданския иск в наказателния процес е възможно само при
допустимо наказателно производство, което е образувано по частна тъжба на
пострадалия, отговаряща на изискванията по чл. 81 от НПК. При положение, че
производството по делото е образувано при отсъствие на предвидените в закона
предпоставки, както е в конкретния случай, няма процесуално основание за
допустимост и на гражданския иск /така
Решение № 310/12.02.2018 г. по н.д. № 1166/2017 г. на ВКС, I НО/.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 24, ал. 5, т. 2, наказателното производство следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдията- докладчик,
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА тъжба вх. №
73401/12.11.2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, подадената от З.Е.Д., ЕГН
********** ***, против А.И.Г. ***.
ПРЕКРАТЯВАМ производството по НЧХД
№ 7102/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХХV-
ти н. с-в.
Разпореждането
подлежи на обжалване по реда на глава XXI- ва НПК, в
петнадесетдневен срок от връчване на съобщението за изготвянето му, пред Окръжен
съд- Пловдив.
Препис
от разпореждането да се връчи на частния тъжител и на А.И.Г..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.