Разпореждане по дело №7102/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1492
Дата: 24 януари 2020 г. (в сила от 14 февруари 2020 г.)
Съдия: Виолета Веселинова Низамова
Дело: 20195330207102
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 12 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е  № 1492

24.01.2020 г., гр. Пловдив

 

ВИОЛЕТА НИЗАМОВА - съдия при Районен съд Пловдив, като съдия-докладчик по НЧХД № 7102/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХV н.с., след  като се запознах с материалите по делото и в изпълнение на правомощията си по чл. 250-252 НПК считам, че не са налице условията за разглеждане на тъжбата по същество. Съображенията на съдията- докладчик за това са следните:

Районен съд- Пловдив е сезиран с тъжба вх. № 73401/12.11.2019г., подадената от З.Е.Д., ЕГН ********** ***, против А.И.Г. ***, с която се моли да бъде ангажира наказателната му отговорност за извършени от него престъпления – обида и клевета, както да бъде осъден да заплати на тъжителя сума от 500 лв., представляваща неимуществени вреди, претърпени вследствие на твърдените деяния.

С Разпореждане от 16.12.2019г. на съдията – докладчик, тъжбата е оставена без движение, като на тъжителя е предоставен двадесетдневен срок /с оглед предстоящите коледни и новогодишни празници и обстоятелството че тъжбата е подадена четири дни преди изтичане на шестмесечния срок по чл. 81, ал. 3 от НК/ от получаване на съобщението, в който да индивидуализира подсъдимия чрез посочване на неговото ЕГН, както и да посочи датата, мястото и фактическата обстановка, при която са извършени твърдените от тъжителя престъпления (доколкото в първоначално подадената тъжба такива частично липсват за отделните деяния).

С тъжба допълнение вх. № 792/07.01.2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, тъжителя Д., е изпълнил частично дадените от съда указания.

Въпреки частичното отстраняването на констатираните нередовности, съдът счита, че тъжбата не отговаря на изискванията, доколкото отстраняването на нередностите не е осъществено в предвидения в чл. 81 ал. 3 НК шестмесечен срок, считан от узнаване за извършеното престъпление.

На първо място следва да се отбележи че първоначалната тъжба е подадена на 12.11.2019г., а първото твърдяно за извършено престъпление – клевета, се сочи да е извършено на 16.05.2019г., т. е. само четири дни преди да изтече шестмесечния срок предвиден в чл. 81, ал. 3 от НК. Вместо този факт да накара тъжителя да бъде максимално изчерпателен, той подава тъжба без да индивидуализира в пълна степен подсъдимия – с три имена, ЕГН и адрес, което е абсолютно условие за редовността на тъжбата тъй като първоначалната тъжба не индивидуализира именно страна в процеса. Действително с тъжбата допълнение, тъжителя отстранява тази нередовност, но след изтичането на този шестмесечен срок което е недопустимо.

На следващо място, по отношение на обидите и клеветите които са били нанесени на тъжителя чрез подаден Сигнал-жалба под формата на отворено писмо, в първоначалната жалба не беше посочено на коя дата са извършени престъпленията, къде са извършени, като не беше уточнено и от сигнала до коя институция се тъжи, което е от съществено значение относно определяне на местната подсъдност, тъй като съгласно чл. 36 от НПК делото е подсъдно на съда в чийто район е извършено престъплението. Тъжителя беше изложил че обидните и клеветнически изрази и думи, подсъдимия е изрекъл в интернет пространството  и до няколко институции – Началник РУО Пловдив, Министъра на образованието и науката, Председателя на комисията за защита от дискриминация, Омбудсман на РБ, Омбудсман на Пловдив. В тъжбата допълнение тъжителя не внася необходимата яснота дали се тъжи само от сигнала до РУО Пловдив, а просто уточнява обстоятелства свързани само с този сигнал. Липсва обаче категоричното му волеизявление че не се тъжи от сигналите до другите институции. На следващо място, посочва че на 31.05.2019г. е получил заповедта на Началника на РУО за извършване на проверка, с която узнал за Сигнала-жалба под формата на отворено писмо от Г. ***. Именно тази дата сочи за дата на която той е узнал за обидните изрази и думи съдържащи се в него, с което внася яснота на коя дата твърди да е извършено престъплението обида. По отношението на твърдяното за извършено престъпление клевета тъжителят Д. посочва че не може да посочи кога клеветническите думи са достигнали до РУО Пловдив и моли тази информация да бъде изискана от РУО Пловдив. По този начин макар и без необходимата категоричност, съдът приема че тъжителя заявява че престъплението клевета е извършено на датата на която Сигнал-жалба под формата на отворено писмо е входирано в РУО Пловдив, което прави датата на извършване на престъплението определима.

Всички тези уточнения, които частично отстраняват констатираните в пръвоначалната тъжба нередовности обаче са отстранени с тъжбата допълнение на 07.01.2020г.,  т.е. повече от месец след изтичането на шестмесечният срок по чл. 81 ал. 3 НПК. Съобразно трайната практика на ВКС, указания за отстраняване на нередовности в тъжба могат да бъдат давани и нередностите могат да бъдат отстранявани само до изтичане на шестмесечния преклузивен срок по чл. 81, ал.3 НПК /така Решение № 29/13.02.2017 г., по н.д. № 1325/ 2016 година на ВКС, I НО, и  Определение № 127/26.09.2013 г. по ч.н.д. д № 1724/2013 г. на ВКС, Решение № 490 от 01.02.2012г. по н.д. № 2272/2011г. на ВКС, III н.о., Решение № 93 от 23.03.2010г. по н.д. № 751/2009г. на ВКС, III н.о/. Още повече, че с подадената тъжба допълнение за пръв път се въвеждат и нови факти и обстоятелства, касаещи съставомерността на част от деянията от обективна страна, а от друга страна чак с нея се индивидуализира в пълна степен извършителя. На стр. 1, абз. „предпоследен“ от уточнението, за пръв път и то след изтичането на шестмесечния срок, се посочва, че подсъдимия е използвал пред г-жа Д. и израза „Аз щете уволня теб, ще се жалвам където трябва“, за първи път се посочва и датата и мястото на което тъжителя е узнал за обидните изрази в Сигнал-жалба под формата на отворено писмо изпратено до една от посочените от него институции, както и се излага кога тъжителя приема че е извършено престъплението клевета с употребените клеветнически изрази в отвореното писмо. Не се посочва обаче по отношение на клеветата, къде е извършено престъплението. Недопустимо от процесуална гледна точка би било, съдът да вземе предвид подобно обогатяване на фактическата обстановка и индивидуализиране на извършителя, след изтичането на шестмесечния преклузивен срок. Същият е установен в закона именно с цел дисциплиниране на страните и не позволяване депозирането на тъжби в неограничен времеви период, следващ извършването на деянието. В случая, следвало е тъжителя да потърси правата си своевременно, а не да депозира тъжбата четири дни преди изтичането на шесмесечния преклузивен срок, отброяван от момента, в който е узнал за извършените спрямо него деяния. Следователно, подадената от тъжителя молба – уточнение не следва да бъде вземана предвид при преценка редовността на тъжбата, доколкото е подадена извън шестмесечния срок по чл. 81 ал. 3 НК.

При тези съображения, то съдът следва да цени единствено първоначално депозираната тъжба. Както е посочено и в разпореждането от 16.12.2019г. съдията- докладчик счита, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 ал.1 НК. Безспорно, както в теорията, така и в практиката е установено принципното положение, че тъжбата е актът в наказателните производства от частен характер, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство от общ характер, който индивидуализира извършителя и определя предмета на разглеждане по делото и очертава предмета на доказване в процеса. Тъжбата очертава престъплението, с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, срещу което подсъдимият трябва да се брани. В този смисъл,  с връчването на препис от тъжбата на подсъдимия, възниква и неговото право на защита. От този момент той може да използва всички процесуални средства, посредством които да обезпечи своята защита. Предвид това, посочването извършителя и на всички съставомерни признаци на вмененото престъпление, а именно: изпълнително деяние, време място, начин на извършване по един точен, ясен и недвусмислен начин, се явява същностен елемент от правото на защита на подсъдимия. В противен случай, той се поставя в положение да се брани срещу едно предполагаемо деяние, с чиито фактически и правни рамки той не е запознат. Неиндивидуализирането в пълна степен на извършителя пък напълно елиминира възможността нередовната в този смисъл тъжба да се счита годна да повдигне обвинение точно срещу конкретно лице, тъй като е възможно да съществуват „N“ на брой лица с името А.И.Г.. В този смисъл абсолютно недопустимо, с оглед правото на защита на подсъдимите в настоящото производство, е да се даде ход на тъжба, която не съдържа ясно изложение на всички съставомерни обстоятелства и не индивидуализира в пълна степен извършителя. Както съдията- докладчик е посочил и в Разпореждането си от 16.12.2019г., в тъжбата не фигурира ЕГН на извършителя, както и изобщо не фигурират дата и място на извършване на обидата и клеветата нанесени чрези Сигнал-жалба под формата на отворено писмо, както и не се уточнява от сигнала до коя институция се тъжи тъжителя. Опит да се отстранят тези недостатъци е сторен, но както вече се посочи, той е извън шестмесечния преклузивен срок. След като индивидуализацията на подсъдимия и съответните за процесните деяния съставомерни факти са поднесени след изтичането му, то те не следва да бъдат взети предвид. По тези съображения, не следва да се дава ход на тъжбата, а същата следва да бъде върната.

Досежно гражданскоправната претенция за обезвреда вследствие на твърдяното престъпление, следва да се отбележи, че приемането за съвместно разглеждане на гражданския иск в наказателния процес е възможно само при допустимо наказателно производство, което е образувано по частна тъжба на пострадалия, отговаряща на изискванията по чл. 81 от НПК. При положение, че производството по делото е образувано при отсъствие на предвидените в закона предпоставки, както е в конкретния случай, няма процесуално основание за допустимост и на гражданския иск /така Решение № 310/12.02.2018 г. по н.д. № 1166/2017 г. на ВКС, I НО/.

Предвид гореизложеното, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, наказателното производство следва да бъде прекратено.

Така мотивиран, съдията- докладчик,

 

Р А З П О Р Е Д И:

 

ВРЪЩА тъжба вх. № 73401/12.11.2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, подадената от З.Е.Д., ЕГН ********** ***, против А.И.Г. ***.

ПРЕКРАТЯВАМ производството по НЧХД № 7102/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХХV- ти н. с-в.  

 

Разпореждането подлежи на обжалване по реда на глава XXI- ва НПК, в петнадесетдневен срок от връчване на съобщението за изготвянето му, пред Окръжен съд- Пловдив.

 

Препис от разпореждането да се връчи на частния тъжител и на А.И.Г..

 

 

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.