№ 359
гр. Благоевград, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Катя Сукалинска
Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500963 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК и е
образувано по въззивна жалба с вх. № 902870/10.09.2021г., подадена от СТ. Б.
ИВ., Д. СТ. ИВ., Б. ОЛ. ИВ. и АНТ. ОЛ. ИВ., както и по въззивна жалба с вх.
№ 902894/23.09.2021г., подадена от М. ИВ. К., против решение № 905438 от
30.08.2021г., постановено по гр.д.№ 2911/2019г. по описа на РС Благоевград.
С обжалвания акт първоинстанционния съд е разпределил ползването
на зимничния етаж в Сграда 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 04279.605.44, находящ се в гр. Благоевград, община
Благоевград, област Благоевград, като на ищеца е разпределено за ползване
помещение № 5, с площ от 13,18 кв.м., а на ответниците – стая № 1 с площ
13,86 кв.м. и баня и тоалетна № 2 с площ от 2,61кв.м., съгласно Вариант А,
Приложение 1 от СТЕ, депозирано на 19.07.2021г.
В първата посочена жалба се твърди, че обжалваното решение е
недопустимо, тъй като ползването на мазето е разпределено преди години, не
е налице промяна в ползването и за ищеца не е налице правен интерес от
предявяване на иска. Развиват се подробни съображение относно изтекла
придобивна давност в полза на ответника С.И. по отношение на стаята със
1
саниратен възел. Направено е възражение за липса на произнасяне от страна
на първоинстанционния съд по направеното в условията на евентуалност
възражение за придобиване на посочената стая на основание присъединяване
по смисъла на чл. 97 ЗС. Иска се обезсилване на решението като
недопустимо, а в условията на евентуалност – неговата отмяна като
неправилно. В случай, че съдът приеме молбата за разпределение за
ползването за частично основателна, моли съдът да изключи от
разпределението помещение №1 – стая със санитарен възел, тъй като е
изключителна собственост на ответника С.И..
Във въззивната жалба на молителя М.К. се твърди, че обжалваното
решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано поради нарушения
на материалния закон и процесуалните правила. Развиват се подробни
съображения относно неправилно избрания от съда Вариант А, към
Приложение 1 от СТЕ, тъй като същият е нецелесъобразен, несъобразен с
правата на съсобствениците, като не е постигната равнопоставеност. Според
въззивника избраният от съда вариант създава предпоставки за неоснователно
обогатяване на ответниците за сметка на ищеца и евентуални облигационни
спорове. Твърди, че решението е немотивирано, тъй като липса цялостно
обсъждане на доказателствата в процеса. Прави възражение относно отказа на
РС да разпредели наполовина разноските по делото. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение и да разпредели ползването на спорната вещ
по установения от експертизата начин, обективиран в приложение № 2,
вариант „Б“ от заключение от 19.07.2021г.
Пред въззивния съд е проведено съдебно дирене, като е била назначена
допълнителна задача към съдебно – техническа експертиза, която не е
оспорена от страните и приета от съда.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
В мотивите на РС Балгоевград е възпроизведена правилно и детайлно
фактическата обстановка, поради което не се налага нейното повтаряне от
страна на въззивната инстанция.
Депозираните въззивни жалби са допустими. Същите са подадени в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на
2
първоинстанционния съд, от процесуално легитимирани лица и при
наличието на правен интерес от обжалването.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо.
Допустимостта на иска с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, респ. на
решението се обуславя от липсата на споразумение между съсобствениците за
начина на ползване на процесния зимничен етаж или изменение на
обстоятелствата, при които е постигнато такова. В настоящия случай
ответникът не е доказал сключването на подобно споразумение с ищеца. Дори
да е имало такова с предходния съсобственик, то практика приема, че ако
същото не е вписано, не е задължително за новия приобретател на част от
съсобствената вещ /Решение 86-75- ОСГК/. Отделно от това от материалите
по делото се установи по категоричен начин влошаването на
взаимотношенията между страните. Този извод се обосновава от показанията
на св. Валентина Калпачка, неопровергани от ответниците. Ето защо и с оглед
осигуряване възможност за спокойно и безконфликтно служене с общата вещ
за предвидените цели, е наложително извършването на разпределение по реда
на чл.32, ал.2 ЗС.
За да се произнесе по правилността на решението по иска с правно
основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, настоящият състав следва първо да разгледа
направеното от въззивника и ответник по делото С.И. възражение за
придобиване на основание 10-годишно давностно владение собствеността
върху онази част от избеното помещение, обособена като стая за живеене със
санитарен възел, а при условията на евентуалност, че е придобил въз основа
на присъединяване – чл. 97 ЗС.
Съгласно съдебната практика само ако в сградата има повече на брой
складови помещения отколкото са самостоятелните обекти, би било
възможно собственик на самостоятелен обект да придобие по давност
3
правото на собственост върху складово помещение, което ползва явно,
необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години /Решение № 81 от
4.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5556/2013 г., I г. о., ГК/.
Установи се по делото, че в сградата има два самостоятелни обекта и
три складови помещения съгласно одобрения архитектурен план. Видно от
заключението на вещото лице са извършени промени в разпределението на
зимничния етаж в сравнение с арх. разпределение на първоначално одобрения
през 1963г., като са обособени общо осем отделни помещения.
При анализ на събраните по делото гласни доказателства обаче, съдът
намира за недоказани твърденията на ответника за придобиване на
процесното помещение по давност. Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. Упражняване само на фактическа
власт върху вещта не е достатъчно, за да се счете, че в полза на лицето, което
я упражнява е изтекла придобивна давност. Освен упражняване на фактическа
власт, следва да е демонстрирано и намерение за своене на вещта. Съдебната
практика сочи, че за да се признае правото на собственост на основание
придобивна давност, разпоредбата на чл. 79 ЗС изисква претендиращият
несобственик да е упражнявал фактическа власт в продължение на 10, респ. 5,
години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик
поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите
правомощия за себе си. Двете предпоставки следва да са налице
кумулативно./ Решение № 382 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 323/2009 г.,
I г. о., ГК/ По делото се установи, че ответникът е ползвал двете помещения,
но няма данни ползването да е било владение с намерение за своене.
Отдаването на стаите по наем също не представялва демонстриране на такова
намерение, доколкото това са действия по управление.
По направеното в условията на евентуалност възражение за
придобиване на основание чл. 97 ЗС настоящият състав намира следното:
Според съдебната практика разпоредбата на чл. 97 ЗС намира
приложение в хипотезите, при които към недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект на собственост, се пристрои или надстрои
несамостоятелен обект (изгради се отделно помещение, увеличи се площта на
съществуващи помещения и т. н.), увеличаващ размерите (площ, обем) на
4
самостоятелния обект на собственост. В този случай собственикът на
самостоятелния обект на собственост придобива и пристроеното/
надстроеното. При вътрешни преустройства в сграда, изразяващи се в
събаряне и изграждане на вътрешни преградни стени, водещи до отнемане и
присъединяване на площи, способът по чл. 97 ЗС е неприложим, тъй като в
тази хипотеза не се създават нови обекти/части от обекти, увеличаващи
площта и/или обема на сградата, а само се променят съществуващите и е
налице възможност за възстановяване на предходното положение без
съществено повреждане на главната вещ. Противното разрешение би
означавало да се признае възможност собственик на самостоятелен обект в
сграда да придобие съседни помещения от други самостоятелни обекти на
друг собственик, чрез извършване на действия по фактическото им
приобщаване към собствения му обект на собственост, какъвто придобивен
способ действащото законодателство не урежда /ТР № 1/17.05.1995 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1,решение № 47 от 25.02.2014 г. по гр. д. № 5425/2013 г., 1 г.
о., определение № 314 от 15.04.2010 г. по гр. д. № 1603/2009 г., 1 г. о.,
решение № 271 от 20.10.2011 г. по гр. д. № 1237/2010 г., 2 г. о. ; Решение №
27 от 30.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2741/2021 г., I г. о., ГК).
В представената от ответника съдебна практика е неотносима,
доколкото става дума за отделно изградени пристройки.
Предвид горното направеното от въззивника твърдение, че ползваните
от въззивника складови помещения са негова изключителна собственост на
основание чл. 97 от ЗС е неоснователно.
По отношение избрания от първоинстанционния съд вариант за
разпределение на зимничния етаж, настоящият състав намира следното:
Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС представлява спорна съдебна
администрация в отношенията между съсобствениците в случаите, когато не
могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването на общата вещ
или взетото решение на мнозинството е вредно за вещта. С решението по чл.
32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците относно
реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на всеки
съсобственик. При преценката за това как да се извърши реалното
разпределение на ползването на съсобствения имот, следва да се отчитат
правата на всеки съсобственик в съсобствеността, да се осигури удобен начин
5
за достъп и ползване на имота, както и на построените в него сгради за
обслужването и поддържането им. Следва да се съобрази и принципът за
съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от съсобствениците
такава площ, включваща както застроената, така и незастроената част, която
да съответства на квотата в съсобствеността. Съгласно трайната практика на
ВКС в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът няма право да предписва
каквито и да е преустройства, с цел обособяване на отделни дялове /решение
№ 409 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 224/2009 г., І Г0/.
В настоящия случай въззивният съд счита, че възприетият от РС
вариант за разпределение не предписва преустройства с оглед обособяването
на отделни дялове за ползване, но не е съобразен с фактическото положение
към момента и извършените подобрения от всяка страна. Освен това
определя твърде голяма площ в няколко помещения за общо ползване, което
от своя страна може да доведе до ескалиране на и без това влошените
отношения между страните. Поради което настоящият състав приема, че
разпределението следва да бъде извършено съгласно установеното до
момента фактическо ползване, констатирано от вещото лице в Приложение №
3 към заключението по съдебно-техническа експертиза от 31.12.2020 г.. На
ищца М. ИВ. К. следва да се предостави за ползване площта, тонирана в
синьо (складови помещения 5, 6 7 и 8), а на ответниците по делото – площта,
тонирана в зелено (складови помещения 1, 2, 3 и 4), като за общо ползване
остане площта, тонирана в червено. Посоченият вариант не създава
неудобства, свежда до минимум съприкосновението между страните и
осигурява еднакъв достъп на всяка от тях от сградата до съответните им
складови. Освен това е съобразен с реалното фактическо положение до
момента и извършените в тази връзка подобрения и преустройства.
Възражението на ищеца, че по този начин се ограничава прохода му към
двора е неоснователно, доколкото видно от приетите по делото доказателства
такъв проход е бил предвиден в първоначалния архитектурен план от 1963
година, но неговото неизграждане е съгласувано и одобрено от техническа
служба към ГОНС през 1970г. Евентуални промени в изграденото на място са
възможни по друг правен ред, но не и в настоящото производство. Освен това
разликата между отделните дялове, а именно около 5 кв.м., не може да доведе
до извод за неоснователно обогатяване в ползва на ответниците по делото и
същата е допустима с оглед определяне на най-удачния вариант за
6
разпределяне и ползване. В тази връзка съдебната практика приема, че съдът
съобразно възможностите за ползване на отделните помещения може да
допусне единият от съсобствениците да ползва по-голяма площ от другия
/Решение-2096-68- I ГО/. Разпределението на жилищните помещения по реда
на чл. 32 ЗС не става единствено с разпределение на квадратурата на
помещенията пропорционално на размерите на идеалните части на
съсобствениците, а с разпределението им пропорционално на тези дялове
съобразно ползите от тези помещения. /Решение № 243 от 7.II.1977 г. по гр. д.
№ 2591/76 г., I г. о./.
По горните съображения решението на районния съд следва да бъде
отменено, като вместо него следва да бъде извършено разпределение на
ползването на процесния имот съобразно скица - приложение № 3 от
заключението към съдебно-техническа експертиза от 31.12.2020г., изготвено
от вещото лице Х.Г., която следва да се приподпише от настоящия състав и
да се счита за неразделна част от въззивния акт.
По разноските:
Жалбоподателят М.К. е оспорил първоинстанционното решение и в
частта за разноските. Съдебното решение по чл. 32, ал. 2 от ЗС ползва и двете
страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят
разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а
разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според
правата в съсобствеността /в този смисъл Решение № 275 от 30.10.2012 г. по
гр. д. № 444/2012 г., ІІ г. о. на ВКС/. Страните имат по 1/2 ид. част от имота.
Доколкото в първоинстанционното производство възнагражденията за
вещото лице са заплатени поравно от страните, то единствено заплатената от
ищеца държавна такса в размер на 80 лева следва да се разпредели между тях,
като ответниците по иска следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца 40
лева държавна такса.
Доколкото в настоящото производство страните не са поискали
присъждането на разноски, то такива не им се дължат.
Воден от горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ решение № 905438 от 30.08.2021 г., постановено по гр. д. №
2911/2019 г. по описа на РС Благоевград, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на зимничния етаж в Сграда 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.605.44, находящ се в
гр. Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, заснет по
кадастрална карта, одобрена със Заповед № РС-18-32/10.05.2006г. на
изпълнителния директор на АК, с административен адрес: гр. Благоевград, ул.
„Ц.Ц.“ № 17, както следва:
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ ОТ ЖАЛОБОПОДАТЕЛЯ М. ИВ. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „Н.Р.“ № 2, складови
помещения № 5, № 6, № 7 и № 8, тонирани в син цвят съгласно скица -
приложение № 3 към заключението по съдебно-техническа експертиза от
31.12.2020г.
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ ОТ ЖАЛОБОПОДАТЕЛИТЕ СТ. Б. ИВ.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „Ц.Ц.“ № 17, ет. 1, Д. СТ. ИВ.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „А.С.“ № 69, ет. 3, ап. 5, Б. ОЛ.
ИВ., ЕГН *****, с адрес: гр. С., жк „М.“ 4, бл. 403, вх. 1, ет. 6, ап. 17 и АНТ.
ОЛ. ИВ., ЕГН ******, с адрес: гр. С., жк „М.“ 4, бл. 403, вх. 1, ет. 6, ап. 17,
складови помещения № 1, № 2, № 3 и № 4, тонирани в зелен цвят, съгласно
скица - приложение № 3 към заключението по съдебно-техническа експертиза
от 31.12.2020г.
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ площта, тонирана в червен цвят,
съгласно скица - приложение № 3 към заключението по съдебно-техническа
експертиза от 31.12.2020г.
СКИЦА – ПРИЛОЖЕНИЕ № 3 на л.106 към заключението по съдебно-
техническата експертиза от първоинстанционното гр.д.№2911/19г по описа на
РС-Благоевград, приподписана от настоящия състав, да се счита за
неразделна част от въззивното решение.
ОСЪЖДА СТ. Б. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул.
„Ц.Ц.“ № 17, ет. 1, Д. СТ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул.
„А.С.“ № 69, ет. 3, ап. 5, Б. ОЛ. ИВ., ЕГН *****, с адрес: гр. С., жк „М.“ 4, бл.
403, вх. 1, ет. 6, ап. 17 и АНТ. ОЛ. ИВ., ЕГН ******, с адрес: гр. С., жк „М.“ 4,
бл. 403, вх. 1, ет. 6, ап. 17 да ЗАПЛАТЯТ на М. ИВ. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Благоевград, ул. „Н.Р.“ № 2 сумата от 40 лева – представляваща
8
държавна такса за първоинстанционното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9