Р Е Ш Е Н И Е
номер 260098 28.04.2021
година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На тридесет и първи март 2021 година, в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Вълчанова
при участието на секретаря Живка
Манолова, като разгледа
докладваното от съдията, гражданско дело номер 390 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ.
Производството
е образувано по искова молба на Б.И.Г., чрез адв. М., в която моли да се отмени
заповедта за дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение” и да му се
присъдят направените по делото разноски. Твърди, че е работил по силата на
трудов договор № 91/21.11.2016 г. и допълнително споразумение № 1674/31.10.2018
г. в „Рудник Трояново-
Иска
от съда да отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение”.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Мини Марица-изток“ ЕАД.
Ответното дружество не оспорва, че ответникът работи по силата на трудов
договор № 91/21.11.2016 г. и допълнително споразумение № 1674/31.10.2018 г. в
„Рудник Трояново-1“ на длъжност „машинен оператор ТТМ – ГТЛ 1800“ в участък
„РТНК-1“, на която длъжност бил и към момента. Твърди, че на 24.04.2020 г. в
деловодството на „Рудник Трояново-1“ постъпил акт за авария вх. № 73/27.04.2020
г., с който се уведомява за възникнала авария и наранено ГТЛ 1111 в участък
РНТК-1 на рудника. Твърди, че със заповед на управителя била сформирана комисия
за разследване на аварията, която в протокол констатирала, че на 22.04.2020 г.
работникът Б.Г. около 7 часа сутринта забелязал „черта“ на работния борд на
гуменото платно на ГТЛ, спрял задвижващата станция и забелязал забита релса
между челната чистачка и бункера, за което подал сигнал на съответните
служители. Твърди, че след получаване на сигнала се предприели действия по
отстраняване на релсата, но след огледа се установило, че гуменото платно има
нараняване по цялата дължина на работния протектор, а на места и платът.
Твърди, че комисията установила наличието на релса с дължина
Съдът, като взе предвид исканията и доводите
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от
31.03.2021г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, обективиран в
определение № 260139 от 11.03.2020 г., с който на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи
се от доказване обстоятелства, че ищецът работи по силата на трудов договор № 91/21.11.2016
г. и допълнително споразумение № 1674/31.10.2018 г. в „Рудник Трояново-1“ на
длъжност „машинен оператор ТТМ – ГТЛ 1800“ в участък „РТНК-1“, на която
длъжност работи и към настоящия момент; по време на нощна смяна на 22.04.2020
г. е настъпила авария в ищцовото дружество, съставена е комисия, която установила наличието на релса с дължина
По иска с правно основание
чл. 357, ал.1 КТ ответникът-работодател следва да докаже законосъобразността на
наложеното наказание, за нарушението на трудовата дисциплина, което е визирано
в заповедта за налагането му, че се намира в трудово правоотношение със сочения
ищец/отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване факт/;
Със заповед № 42 от
20.05.2020 г. на управителя на ищцовото дружество е наредено да се реализира
ограничена имуществена отговорност на Б.И.Г., работник МОТТМ-ГТЛ в участък
РТНК-1 на рудник „Трояново-1“, като от уговореното месечно трудово
възнаграждение се удържи сумата от 1551,26 лв. за това, че на 22.04.2020 г.
срещу 23.04.2020 г. не е положил достатъчно усилия да следи и контролира
работата на транспортьора посредством уредите на пулта и да наблюдава
движението на лентата, да спира незабавно задвижващата станция при възникнали
опасности от аварии и злополуки. Заповедта е връчена на ответника на 22.05.2020
г. и същият е подал срещу нея възражение на 16.06.2020 г. Налице е и влязло в
законна сила решение на Районен съд Раднево по гражданско дело № 317 на същия
съд за 2020 година, като искът за търсене на ограничена имуществена отговорност
от ищеца е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Със заповед № 52 от
22.05.2020година на ищеца е наложено при
абсолютно идентична фактическа обстановка и визирани нарушения на трудовата
дисциплина, като в заповед № 42 от 20.05.2020г. наказание „Предупреждение за
уволнение”.
Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание изхожда от работодателя, като е спазен срока, считан,
от датата на настъпилата авария 22.03.2020г., заповедта е от 22.05.2020 година,
както и са изискани обяснения от ищеца, в хода на дисциплинарното производство
и с оглед на налагане на дисциплинарно наказание. Исковата молба е постъпила
последния ден от двумесечния срок след връчването на заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание, т.е. също е в срок. Подадена е от надлежна страна.
По доказването на
правнорелевантните факти съдът намира, че първият елемент от фактическия състав
е установен по делото, а именно наличието на трудово правна връзка между
страните /безспорен и ненуждаещ се от доказване факт/ - ответникът работи при
ищеца на длъжност „машинен оператор ТТМ – ГТЛ 1800“ в участък „РТНК-1“, на
която длъжност работи и към настоящия момент.
Нарушенията на трудовата
дисциплина, визирани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са
следните:
– неизпълнение на възложената работа- чл.187,
т.3 от КТ, а именно – нарушил основни функции и задължения, визирани в
длъжностната му характеристика, които са следните:
-
т.2.5
–„Да следи и контролира работата на транспортьора посредством уредите на пулта
и наблюдава движението на лентата”,
нарушение на трудовата дисциплина, осъществени с действие или бездействие,
както и да се установи процесуалната и материална законосъобразност на
постановената заповед за дисциплинарно наказание, представляващо
„Предупреждение за уволнение”
-
т.2.6
„Да спира незабавно задвижващата станция при възникнали опасности от аварии и
злополуки”.
-
т.
2.10-„Да обхожда задвижващата станция и проверява състоянието на основните
механизми и възли”
-
чл.38
ал.4 от Инструкцията по безопасността на
труда при експлоатацията ,текущото поддържане и ремонта на гуменолентовите транспортьори в „Мини Марица Изток”ЕАД
-
”Да
спира незабавно работата на транспортьора при опасност за живота и здравето на
работниците, които работят около гуменото платно, паднали или блокирали ролки,
опасност от задръстване на пресипните
бункери, счупвания и големи деформации
на въртящи”.
В заповедта за дисциплинарно наказание, както
е указано и от ищеца, не е посочено нито едно негово действие или бездействие,
с което виновно да е нарушил трудовата дисциплина или да не е изпълнил
възложена му работа.
В този смисъл съдът намира, че процесуално
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не отговаря на изискването на
чл.195, тъй като на практика липсата на прецизирани действия или бездействия,
осъществяващи съставите на посочените нарушения не позволяват на ищеца да
осъществи правото си на защита, както и на съда да провери нейната
законосъобразност. Посочването на нарушените или незспазени разпоредби от
длъжностната характеристика не установяват с какви действия или бездействия
работникът е извършил тези нарушения. В този смисъл се явява безпредметно
обсъждането на законосъобразността на самото наказание, тъй като съдът няма
посочено изпълнително деяние, което да обсъди.
Отделно от това съдът
намира, че правната норма, посочена като нарушение на трудовата дисциплина не
отговаря на изложените след това неизпълнени задължения, визирани в длъжностна
характеристика - тъй като това не представлява неизпълнение на възложена от
работодателя работа, а попада в
разпоредбата на чл.187, ал.1 т.10 - а именно: неизпълнение на други трудови
задължения….т.е. дори и нарушенията на трудовата дисциплина не са описани
коректно от работодателя. Съдът приема, че не се установи извършването на
дисциплинарно нарушение от страна на ищеца, като доказателствената тежест за
това е на ответника. Разпределението на доказателствената тежест определя
главното доказване по отношение на законосъобразността на уволнението за
ответника. Поради това съдът не счете за необходимо да събира каквито и да е
допълнителни доказателства, особенно гласни по искане на ищеца.
Отделен е въпроса, че съдът
по гражданско дело № 317 от 2020 година е разисквал задълбочено и обстойно
цялата фактическа обстановка, всички задължения, вменени в длъжностната
характеристика на ищеца /съвпадащи напълно с описаните и в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание/, както и обстоятелствата около настъпилата
авария, която безспорно е причинила огромна щета за ответника. С изводите на
съда по предходното гражданско дело съдът, както и страните са обвързани от
силата на пресъдено нещо и въпроса за вината на ищеца не може да пререшава.
По гражданско дело № 317 от
2020г. на Районен съд Раднево е установено, следното:
«От гласните и писмените
доказателства е видно, че вредата на ГТЛ е вследствие на метална релса с
дължина
В смяната на констатиране
на аварията, от 22,00 часа вечерта на 22.04.2020 г. до 7,00 часа сутринта на
23.04.2020 г., ответникът Б.И.Г. е бил назначен на ЗС1111 /така в протокола за
разследване на аварията на л.23 – първи абзац на гърба на листа/.
От протокола от разследване
на възникнала авария /л.20-25/ е видно какъв е механизмът на цялото съоръжение
по изравяне и придвижване на земната маса. Движението на земната маса е по
следното направление в посока на движение на земната маса – роторно колело на
багер Rs2000-143 изземва земна маса и го
изсипва в роторен бункер, от който се насочва към роторна лента, от гумено
платно на роторна лента към разтоварен бункер, после към въртящ бункер, към
рикошетни барабани, по лентово платно към междинна лента и до разтоварен бункер
на междинна лента, към приемен бункер на разтоварна лента до разтоварен бункер
на разтоварна лента, към кола приемна на ГЛТ1122, по ГТЛ до разтоварен бункер
ЗС1122 и разтоварване на ОС1121, от гумено платно на ГЛТ1121 към разтоварен
бункер на ЗС1121 и разтоварване на ОС1102, от гумено платно на ГЛТ1101 към
разтоварен бункер на ЗС1102 и
разтоварване на ОС1101, от гумено платно на ГЛТ1102 към разтоварен бункер на
ЗС1101 и разтоварване на ОС1111, от гумено платно на ГЛТ1111 към разтоварен
бункер на ЗС1111 /тук се е заклинила процесната релса и това е
местоназначението на ответника Б.И.Г./ и разтоварване на ОС1112, от гумено
платно на ГЛТ1112 към кола-опорно разтоварна и разтоварване в бункер 1-ва лента
на As6300 и т.н. От всичко това е
видно, че цялото съоръжение е съставено от много части, много задвижващи
станции, бункери, ленти и други механични елементи на голямо разстояние /само
наранената лента е с дължина
Най-съществените спорни по
делото въпроси касаят дали ответникът Б.И.Г. е бил длъжен и е следвало да
констатира минаването на въпросната релса и засядането ѝ в
обслужвания периметър на ЗС1111, на която е бил назначен за периода от време, в
който е възникнала и констатирана процесната авария.
От приетата по делото
длъжностна характеристика за длъжността „машинен оператор ТТМ – ГТЛ 1800“
/л.32-33/ е видно, че същата е връчена на ответника на 23.11.2016 г. и той е
запознат с нейното съдържание, включващо основни изисквания за длъжността,
основни функции и задължения, задължения по БЗР, отговорности и други. В т.2.5
е посочено, че ответникът при изпълнение на работата има основно задължение да
следи и контролира работата на транспортьора посредством уредите на пулта и да
наблюдава движението на лентата. Вероятно при копирането на длъжностната
характеристика втората страница е пропусната, но пък е служебно известно на
съдията-докладчик с оглед множеството идентични правни спорове, които се
разглеждат в момента какво е съдържанието на тази втора страница на
длъжностната характеристика. В нейната т.2.6 е посочено основно задължение да
спира незабавно задвижващата станция при възникнали опасности от аварии или
злополуки. От гласните доказателства /св. Николов, св. Баев, св. Чолаков/ е
видно, че ответникът като оператор има задължение освен да стои в кабината,
също и да наблюдава визуално лентата и движещия се по нея материал, както и да
обикаля на място и да наблюдава всички механизми и уреди с оглед правилната им
работа. И в този смисъл е т.2.10 и т.2.11 на въпросната длъжностна
характеристика /също от липсващата ѝ страница, но служебно
известна на съдията-докладчик от множеството други идентични дела/.
От установения по-горе
механизъм на целия процес на движение на земната маса е видно, че мястото на
работа на ответника Б.И.Г.,
назначението му през процесната вечер ЗС1111 се намира някъде около края на
цялото съоръжение, тоест не е в началото на багера Rs2000-143, където е метал
детекторът и който само спира от него, като е същевременно точно на мястото,
където е заседнала релсата и е увредила ГЛТ1111. От това е видно, че въпросното
парче релса е преминала през ГЛТ1111 към обслужвания от ответника разтоварен
бункер на ЗС1111, където се е заклинила между челната чистачка и гуменото перде
на откатната дъска от бункера на ЗС1111, а от там е раздирала гуменото платно
на ГЛТ1111. Никой от предходните оператори на ЗС или от работниците от
багерната бригада не е видял визуално въпросната релса. Няма данни въобще
когато релсата е идвала към обслужвания от ответника Б.И.Г. участък дали е била
затрупана от земна маса или е била видима с просто око, но с оглед липсата на
визуален контакт на релсата от всички служители по трасето, по-скоро съдът
намира, че тя е била затрупана под земната маса на транспортните ленти. От
друга страна релсата е преминала през тъмната част от денонощието, когато
огледите се осъществяват предимно от кабината на ЗС, при осветление на част от
лентата около ЗС и при движение на лентата със сравнително бърза скорост –
От друга страна не е
установено в кой точно момент е придвижването на процесната метална релса в
обслужваната от ответника ЗС1111 и заклинването ѝ между челната чистачка и
гуменото перде на откатната дъска от бункера, за да се установи той дали не е
бил на обход в този момент, дали е тя е била видима над земната маса, тоест
дали той е имал изначално възможността да я открие с оглед работата, която е
осъществявал. Поради това и съдът намира, че по делото въобще не се установи,
ако ищецът принципно е проявил значителна бдителност, дали щеше да открие
визуално въпросната релса, което изключва негова небрежност за визуално
откриване на процесната релса, нанесла на вредите на последваща гумена лента,
след съоръжението, обслужвано от ответника. Именно в този смисъл са и дадените
възражения от ответника /л.31/ по повод връчената му заповед за ангажиране на
ограничена имуществена отговорност, в които посочва, че не е бил на място, на
което да забележи или чуе нещо, за да може да реагира още по-навреме.
Свидетелят Николов посочва,
че комисията направила извод, че около 5 часа било сигнализирането на
металдетектора при багера, спирането било за минута и половина, а придвижването
на релсата по цялото съоръжение е около 20 минути, тоест би следвало около 5,30
часа релсата да е била на мястото на засядането ѝ. Възниква тогава въпросът
защо чак към 6.30 часа е констатирано бягането на последващата лента на ляво и
какво се случвало през този период от 1 час, в който релсата според комисията е
била заклинена в откатната дъска и е режела гуменото платно, защо не е чут
ударът на релсата, нито реженето на гумената лента.
Поставя се въпрос дали
ответникът е следвало да чуе удар на процесната метална релса в откатната дъска
на ЗС1111, обслужвана от него във въпросната вечер. Ответникът във възражението
си срещу заповедта за ангажиране на ограничена имуществена отговорност посочва,
че въпросната вечер около 6.30 часа слезнал за оглед на механичната част –
обратна станция 1112, тъй като забелязал, че лентата бягала наляво по посока на
движението, с оглед на което започнал да регулира долните гирлянди на първите
4-5 полета. Посочва, че на връщане към станцията направил и оглед на ролките
под станцията, а при качване към кабината забелязал цепката на работния борд на
ГЛТ1111, при което незабавно спрял станцията, обадил се на оператор и на
завеждащ смяната. От разпита на св. Николов, св. Баев и св. Чолаков е видно, че
ударът на процесната релса в откатната дъска на ЗС1111 е довела до разтрисане и
шум, които би следвало да се усетят от операторът, който е бил ответникът Б.И.Г.. Но пък това е
възможно, ако в точно този момент ответникът е бил в кабината. По делото няма
данни и доказателства точно в кой момент е дошла релсата към съоръжението ЗС1111, обслужвано от
ответника, и дали в същия този момент той е бил в кабината, съответно е могъл
да усети или чуе ударът на релсата в откатната дъска. Преминаването е
сравнително бързо с оглед скоростта на движението ГТЛ, което води на извод, че
моментът за усещане или чуване на удара е бил изключително кратък като времеви период.
Отделно от това няма доказателства ответникът да е бил предупреден за спиране
на багера от метал детектора около 5 часа сутринта или да е уведомяван от
операторите на предходните станции да наблюдава нещо, което е усетено от тях,
тоест ответникът е работил при нормален режим на работа, включващ визуален
оглед и обход на механизмите. От всичко изложено е видно, че ответникът при
определени условия и съвпадение на факти има принципната възможност да види
визуално находящи се вредни примеси в транспортираната земна маса, ако те са
над нея, в това число и процесната релса, или да усети или чуе удар на такива
примеси в откатната дъска на ЗС, когато е в кабината на станцията. Но именно
защото се борави с възможности и вероятности, те не дават сигурност, че ответникът
винаги е длъжен да вижда, усеща или чува зловредни примеси в транспортираната
земна маса. Видно е, че ответникът е работил почти към края на целия механизъм
по движение на земната маса като преди него е имало няколко станции с
оператори, като нито един от тях не е видял, усетил или чул нещо неспецифично
при работата.
От доказателствата по
делото е видно, че ответникът след като е констатирал разместване, бягане на
последваща станцията лента на ляво по посока на движението ѝ,
незабавно е предприел действия по регулиране на гирляндите. От тук следва
извод, че ответникът е наблюдавал съоръженията и е констатирал визуално
възникналия проблем при движение на гуменото платно на ГЛТ1112. Поради това не
се установи твърдяната от ищеца проявена небрежност от ответника при
извършването на визуален оглед на механизмите и съоръженията. Както посочва св.
Николов „за късмет попада релсата на тази задвижваща станция № 1111, където тя
е в права линия, но откатната дъска е затворена и
„При така установените
факти по делото съдът намира, че не се установи при условията на пълно и главно
доказване ответникът Б.И.Г. да е проявил небрежност конкретно при изпълнение на
работата си в процесния период и която небрежност да е допринесла за нанесената
на работодателя вреда – увредената ГТЛ. Факт е, че ответникът е констатирал
бягането на последващата гумена лента, заел се е с отстраняване на проблема,
прегледал е ролките под станцията, констатирал е визуално цепнатината в
процесното увредено гумено платно, след което незабавно е спрял станцията и ГТЛ
от специалните за това бутони. Поради това и съдът намира, че по никакъв начин
не се установи неспазване от ответника на задължението му по т.2.6 от
длъжностната характеристика, тъй като той е спрял незабавно задвижващата
станция при констатиране на цепнатината в гумената лента, тоест процесната
авария. Нарушение на това задължение би имало, ако ответникът е констатирал
аварията, но не е спрял задвижващата станция. Също така не се установи
ответникът да не е следял и контролирал работата на транспортьора посредством
пулта или да не е осъществявал наблюдение на движението на лентата /задължения
по т.2.5 от длъжностната характеристика/, като няма доказателства да не е
извършил нещо, което е бил длъжен да направи при установеното негово узнаване
за аварията. Напротив, установи се, че ответникът е следял и контролирал
работата на транспортьора посредством пулта или да не е осъществявал наблюдение
на движението на лентата, след като е констатирал първо бягане на ляво на
последваща гумена лента, после е видял визуално цепнатината в процесното
увредено платно. Както се посочи по-горе въобще липсват доказателства
въпросната релса да е била над земната маса и принципно визуално видима, а даже
напротив – липсата на видимост от всички работници по цялата верига от
механизми на толкова дълъг участък води на извод, че релсата по-скоро е била
затрупана от придвижваната земна маса и е била визуално невидима.
Останалите събрани по
делото гласни и писмени доказателства не установяват нещо различно от
установеното от съда по-горе в мотивите или да противоречат на установените от
съда факти.
Поради всичко изложено
съдът намира, че ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване
последващите елементи от фактически състав на чл. 210, ал. 3 КТ а именно, че
вредата е станала при извършване на дейности при или по повод изпълнение на
трудовите функции на ответника и най-вече на причинно-следствената връзка между
вредата и действията на ответника, като в случая действията, причинили вредата,
следва да са небрежни – ответникът да е изпълнявал трудовите си задължения, но
не с пълния обем внимание и предпазливост. За пълнота съдът ще посочи, че с
оглед на тези установени обстоятелства по-скоро се касае за наличие на нормален
производствено-стопански риск по смисъла на чл. 204 КТ, за който служителите не
отговарят. Това пък налага отхвърляне на иска като недоказан.”
Т.е. обсъдени са абсолютно
същите нарушения, визирани и в заповедта за налагане на ограничена имуществена
отговорност и съдът е приел, че няма основание да се счете, че ищеца не е
изпълнил напълно добросъвестно трудовите си задължения. Дори заключава, че
настъпилата авария се дължи на нормален производствено стопански риск.
В този смисъл съдът намира,
че следва да уважи изцяло исковата претенция, тъй като настоящият казус се
явява обусловен от решението по гражданско дело № 317 от 2020 година, като
отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като
незаконосъобразна.
По разноските:
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските за производството, които са в размер на
400 лв. по договор за правна защита и съдействие от 23.07.2020 г. /л.8/.
Мотивиран от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА ЗАПОВЕД № 52 от 22.05.2020 г. на инж. М. М., в качеството
му на Управител на Рудник „Трояново-
ОСЪЖДА „Мини Марица – изток” ЕАД, вписано с
ЕИК *********, с адрес на управление гр. Р., ул. „Г. Д.” № хх, да заплати на Б.И.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за
производството в размер на 400 лв. (четиристотин лева) за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: