Решение по дело №13474/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2127
Дата: 4 юни 2020 г. (в сила от 23 юни 2020 г.)
Съдия: Николай Свиленов Стоянов
Дело: 20183110113474
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№.............

гр. Варна, 04.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав: 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. 13474 по описа на ВРС за 2018-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове на А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК***, с правно основание чл.422 ГПК, за установяване между страните, че Д.С.И., ЕГН**********, дължи на ищеца сумата 495.63лв.главница по договор за кредит от разстояние от 04.03.2015г. и договор за гаранция от 04.03.2015г. ведно със законна лихва върху главницата от заявлението – 28.03.2018г. до изплащането й; сумата 31.58лв. – възнаградителна договорна лихва за периода 03.04.2015г. – 31.08.2015г. по същия договор; и сумата 100.00лв. – такса разходи за събиране на вземанията по същия договор, дължима поради забавата на длъжника, които суми са прехвърлени в полза на ищеца с приложение от 01.12.2017г. към договор за цесия и за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №4583/2018г. на ВРС.

Ищецът твърди, че по заявление на ищеца за процесните суми е издадена заповед за изпълнение. Същата е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което за ищеца се породил правният интерес да предяви исковете.

Твърди още, че по силата на договор за кредит от 04.03.2015г. с „Ф. Б.“ ЕООД, в електронна форма, от разстояние, ответникът получил в заем сумата 800.00лв. (на каса на „И. п.“, на същия ден). Ответникът се задължил да върне заема на фиксирани по размер и падеж месечни вноски, с краен падеж 31.08.2015г. За обезпечаване на изправността си ответникът сключил и договор за гаранция, също от 04.03.2015г., но този път с „Ф. б.“ ЕООД.

След като платил първите вноски ответникът преустановил плащанията. С оглед на това се твърди, че гарантът по договора за гаранция платил в полза на кредитора всички задължения на ответника, сред които и исковите главница, лихва за ползването и такса за събиране на вземанията, с което встъпил в правата му срещу длъжника. С приложение от 01.12.2017г. към договор за цесия между платилия гарант и ищеца, вземанията на кредитора били прехвърлени в полза на ищеца „А.ООД, с оглед на което последният претендира от ищеца исковите суми (по размер, период и основание), както и съдебни разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез особен представител, депозира писмен отговор, в който оспорва исковете със следните доводи: 1/ договорното правоотношение между страните е недоказано; 2/ договорното правоотношение между страните не е налице и поради недоказаност на изискуемата форма; 3/ не е налице предаване на заемната сума в полза на кредитополучателя; 4/ не са били узнати и приети ОУ към кредита; 5/ договор за гаранция също не е бил сключен; 6/ ответникът не е бил в неизпълнение (тоест е бил в изпълнение); 7/ не са били платени исковите суми от сочения гарант в полза на сочения кредитор; 8/ не бил налице и валиден договор за цесия, евентуално валидно уведомяване за него.

По същество моли за отхвърляне на исковете.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

                Видно от приложеното частно гражданско дело на ВРС, по същото на осн. чл.410 ГПК е издадена в полза на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение, включваща процесните суми.

На л.6 от делото е приложена разпечатка с наименование „информация за заявка за кредит“, която не съдържа нито двустранен договор, нито подписите на автори на документа и сама по себе си е с нулева доказателствена стойност.

На л.7-11 от делото са приети „общи условия към договор за гаранция“, в които също не фигурират подписи на страните и в частност на потребителя.

На л.12-20 от делото са приложени договор за цесия, с приложение 1 и с потвърждение за същия, от който би могло да се изведе сключването на договор с предмет твърдяното по делото задължение, в полза на новия кредитор – ищеца по делото А.з.к.н.п.з.” ООД.

Видно от данните на л.21-23 от делото цедентът „Ф. б.“ ЕООД упълномощило цесионера А.з.к.н.п.з.” ООД да уведоми ответника за сключената цесия. Уведомлението не е връчено изобщо на ответника по делото.

На 07.11.2019г. (л.94 от делото) вещото лице по ССчЕ е уведомило съда за това, че при (вече към този момент) проведени разговори с ищеца е било казано, че „на ищеца от „Ф. Б.“ ЕООД не са представили необходимите  документи,а може би няма и да ги представят във връзка с дължимата главница“.

Заключението по ССчЕ съдът цени, като обективно и мотивирано. В него не се съдържа отговор по поставения от ищеца въпрос №1 – предоставена ли е процесната сума на ответника, в какъв размер и кога – поради непредставяне от ищеца и от неговия праводател на необходимите документи за това.С останалата част от ССчЕ се изяснява, че ответникът е заплатил през 2015г. общо 720.00лв., като е дадено и заключение за размерите на другите задължения по кредита, при приспадане на вече платеното, ако се докаже самия кредит.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Фактическият състав на предявените искове се свързва с пълно и главно доказване от ищеца на:  наличието на твърдяната договорна връзка с ответника; твърдяната от ищеца процедура, ред и форма на сключване на договора (по електронен начин); предоставянето на кредитната главница в полза на длъжника; изпадането на последния в забава; договора за гаранция и плащането в полза на началния кредитор от гаранта; изискуемостта, размера и основанието на всяко от исковите вземания.

При пълно и главно доказване на горните обстоятелства е в процесуална тежест на ответника да докаже своята изправност по задължението за плащане (връщане на заема), евентуално положителните си твърдения за недължимост.

По договора: Съгласно чл.18, ал.1 от ЗПФУР (в редакция от 20.02.2015г., която е относима за случая) доставчикът на услугите от разстояние следва да докаже пред съда, че е предоставил на потребителя необходимата за случая обща преддоговорна информация, както и още че е получил изричното съгласие на потребителя за сключването на договора. Съгласно чл.18, ал.2, пр.2 ЗПФУР за доказване на електронните изявления, отправени по този закон, следва да бъде прилаган Закона за електронния документ и електронния подпис – за неуредени от специялния ЗПФУР въпроси, с оглед по-общия спрямо него ЗЕДЕП. Съгласно чл.3, ал.1 и ал.2 ЗЕДЕП (редакция към 2015г.) електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано; писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. А съгласно чл.18, ал.3 ЗПФУР преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и така имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. От което следва изводът, че за да се докаже изискуемата от закона форма за действителност на договора за потребителски кредит (от разстояние) следва да са спазени и доказани  пред съда всички изисквания за електронния документ и електронния подпис или поне да се докаже по реда на чл.18, ал.3 ЗПФУР несъмненото потвърждаване от страна на потребителя на електронно поискания кредит.

В настоящия случай няма ангажирани абсолютно никакви доказателства в изяснения от съда смисъл. Изобщо никакви, нито по реда на ЗЕДЕП,нито по реда на чл.18, ал.3 ЗПФУР. А тежестта за това е изцяло на ищеца и му беше указана с доклада по делото. При това положение и при изричното оспорване от ответника на това обстоятелство съдът намира соченото договорно правоотношение между ответника и началния кредитор „от разстояние“ за абсолютно недоказано. Което е напълно достатъчно за цялостно отхвърляне на исковете, дори без разглеждане на останалите им предпоставки.

По усвояването на заема, само за пълнота, съдът намира за необходимо да формира и мотиви по този въпрос, а именно:  В случая се сочи на 04.03.2015г. да е била предадената заемна сума на ответника, на каса на „И. п.“, но за което не са представени абсолютно никакви счетоводни или фискални доказателства, нито такива вещото лице е успяло да получи, за да даде отговор по въпрос №1 на експертизата. Ето защо усвояването на заема също остана тотално недоказано по делото от страната, която по правило дължи пълно и главно доказване на това.

Нещо повече – въпреки законовото му задължение да укаже цялостно и своевременно съдействие на вещото лице, което задължение беше и посочено от съда, ищецът така и не го направи. Видно от декларираното от съдебния експерт на 07.11.2019г. (л.94 от делото) последнията е уведомил съда, че при (вече към този момент) проведени разговори с ищеца му е било обяснено че „на ищеца от „Ф. Б.“ ЕООД не са представили необходимите  документи, а може би няма и да ги представят във връзка с дължимата главница“. Следователно най-късно към този момент ищецът вече е бил в неизпълнение за съдействие и е знаел за молбата и нуждата вещото лице да ползва допълнителни документи за да даде отговор на въпрос №1 на ССчЕ. Но въпреки това не е проявил активност и не е поискал своевременно допълнителни действия. Опитът за това, направен близо два месеца и половина по-късно, е силно несвоевременен. А съвсем друг е въпросът, че всъщност още с исковата молба следваше ищецът да направи свои искания по доказване на договора и предаването на заема, или евентуално най – късно в първото по делото о.с.з. Нищо от това обаче не беше направено. Поради което дори и на осн. чл.161 ГПК разглежданото обстоятелство следва да се счете за недоказано по делото. Което също е самостоятелно основание за цялостното отхвърляне на предявените искове.

По договора за гаранция, само за пълнота, съдът намира за необходимо да формира и мотиви по този въпрос, а именно:  Първо такъв изобщо няма приет и представен по делото и второ и още по-важно е, че по делото липсват каквито и да било доказателства за реалното престиране от гаранта в полза на кредитора, съответно кога, каква сума и по какъв начин на плащане, за да може евентуално гарантът да встъпи в правата на кредитора към ответника. Всичко това следваше също да се докаже от ищеца, защото без това той няма как да докаже, че валидно е придобил чрез цесия правата на цедента. Които обстоятелства също са спорни, но напълно недоказани. Тоест още едно самостоятелно основание за цялостното отхвърляне на предявените искове.

Таксата разходи за събиране на вземанията, за пълнота на мотивите, съдът преценява и за неравноправна, по начина на заявяване, защото нито се твърди, нито се доказва, да са били извършвани конкретни действия по „събиране“, за да се възмездят с въпросната такса. И така се стига до чист приход за кредитора, за което съдът служебно констатира и неравноправност.

В заключение по горните групи съображения съдът намира за абсолютно недоказани посочените няколко предпоставки на предявените искове, с оглед на което и самите искове подлежат на цялостно отхвърляне.

По разноските: Предвид изхода по спора разноски на ищеца не се следват, но също и на ответника, защото е защитаван от особен представител.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете на А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК***, за установяване между страните, че Д.С.И., ЕГН**********, дължи на ищеца сумата от 495.63лв.главница по договор за кредит от разстояние от 04.03.2015г. и договор за гаранция от 04.03.2015г. ведно със законна лихва върху главницата от заявлението – 28.03.2018г. до изплащането й; сумата 31.58лв. – възнаградителна договорна лихва за периода 03.04.2015г. – 31.08.2015г. по същия договор; и сумата 100.00лв. – такса разходи за събиране на вземанията по същия договор, дължима поради забавата на длъжника, които суми са прехвърлени в полза на ищеца с приложение от 01.12.2017г. към договор за цесия и за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №4583/2018г. на ВРС, на основание чл.422 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………