Решение по дело №215/2018 на Окръжен съд - Плевен

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                     №   / 18 .05.2018г.

                             

                                гр.Плевен  18.05.2018г.             

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри гр.с.в публичното заседание на осемнадесети април         

през две хиляди и осемнадесета  година                                        в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:  КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

                                                                 :мл.с.ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА  

при секретаря  Ивайло Цветков                                               и в присъствието на прокурора                                                           като разгледа докладваното от председателя                                                 въззивно     гр.дело №215     по описа за 2018г.на ПОС  и за да се произнесе съобрази следното:

        Производство по чл. 258  и сл.от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд №54  от 13.01.2018г.,постановено по гр.д.№6632/2017г. по описа на същия съд е признато за незаконно и на основание чл. 344,ал.1,т.1 КТ е отменено уволнението на И.Г. Б.,ЕГН ********** *** от длъжността „оператор машини“ при „Б**********“ЕООД ,ЕИК ******* извършено със заповед №69/21. 07.2017 г.,издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.С решението на ПРС „Б**********“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул.**** № 1, представлявано от управителя П. П. А. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е осъдено  да заплати на И.Г. Б. ЕГН ********** ***  сумата от 2316,25 лв. за периода от 24.07.2017 г. – 14.12.2017 г., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба-28.08.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 2316,25 лв. до сумата от 3052 лв. искът е  отхвърлен  КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ, а за горницата над 3052 лв. до пълния предявен размер от 3433,50 лв. и за периода от 15.12.2017г.до 24.01.2018г.искът е отхвърлен  КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН. Със същото решение на Плевенски РС „Б**********“ЕООД ,ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *****, ****, представлявано от управителя П. П. А. е осъдено  да заплати на И.Г. Б. гор.а. сумата от 668,37 лв. направени разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК и уважената част от исковете.С решението на ПРС  И.Г. Б. ,ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на „Б**********“ ЕООД, представлявано от управителя П. П. А. сумата от 389,13 лв. направени разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК и отхвърлената част от исковете.С решението на ПРС „Б**********“ ЕООД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *****, ****, представлявано от управителя П. П. А. е осъдено  да заплати по сметка на Пл РС сумата в размер на 172,65 лв.държавна такса, както и 90 лв. депозит за вещо лице.

Срещу  така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от И.Г. Б. –ищец пред ПРС ,чрез пълномощника й адвокат С.И. от ПАК в частта, в която частично е отхвърлен акцесорният иск по чл.344 ал.1т.3 във вр.с чл.225 ал.1 КТ за периода 15.12.2017г.-24.01.2018г.и в частта за разноските,присъдени без оглед на направеното възражение за прекомерност на адв.хонорар ,заплатен на защитата на  др.страна.Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението на ПРС в обжалваната му част.В заключение въззивницата И. Б. моли съда да постанови решение ,с което ответникът „Б******* –*****“ЕООД гр.***** бъде осъден да й заплати  на основание чл.344 ал.1т.3 КТ във вр.чл.225 ал.1 КТ сумата 232,50лв., представляваща разлика над сумата от 3 052лв.до размера от 3 284,50лв.за периода от 15.12.2017г.до 10.01.2018г.,както и разноските на другата страна да бъдат присъдени,съобразно направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.Претендират се и направените разноски за въззивната инстанция. Към въззивната жалба е постъпило допълнение /л.9 от в.д./в което въззивницата е направила уточнение,че към претендираната сума като обезщетение по чл.344 ал.1т.3 във вр.с чл.225 ал.1 КТ за горепосочения период претендира и законна лихва върху главницата,считано от датата на завеждане на ИМ ,така както е предявено с исковата молба. В съдебното заседание на 18.04.2018г.пред ПОС въззивницата чрез своя пълномощник адвокат С.И. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към нея и моли съда да я уважи.Претендират се и разноските за настоящата инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.По отношение въззивната жалба на другата страна е взето становище,че е неоснователна.Направено е възражение за прекомерност на осн.чл.78 ал.5 ГПК на адвокатския хонорар на пълномощника на дружеството,заплатен за въззивната инстанция.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната  от пълномощника писмена защита.

Въззиваемата страна по тази въззивна жалба „Б******* –*****“ЕООД гр.*****,представлявано от управителя П. А. е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че жалбата е недопустима,а ако съдът счете,че е допустима излага доводи,че е неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Срещу решението на ПРС е постъпила въззивна жалба и от ответника пред първата инстанция-„**** –*****“ЕООД гр.*****,представлявано от управителя П. А. , който чрез своя пълномощник адвокат М.Б. от ПАК го обжалва изцяло пред ПОС като неправилно, незаконосъобразно,необосновано,постановено в противоречие на материалния закон   и при допуснати от съда съществени процесуални нарушения .Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени във  въззивната жалба.В заключение въззивното дружество моли съда да отмени обжалваното решение на ПРС и вместо него да  постанови друго,с което да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни, като се присъдят и направените разноски за двете съдебни инстанции.В съдебното заседание пред ПОС на 18.04.2018г.въззивникът чрез своя пълномощник адвокат М.Б. поддържа така подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи по изложените в нея съображения. Претендират се и направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.По отношение на въззивната жалба на И. Б. е взето становище,че е неоснователна.Проц.представител на дружеството също направи възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на другата страна,заплатен за въззивната инстанция.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени и в депозираната от дружеството чрез адвокат М.Б. писмена защита.

Въззиваемата по тази въззивна жалба И. Б.,чрез своя пълномощник адвокат С.И.  от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК ,в който взема становище,че въззивната жалба на дружеството е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Окръжният съд като прецени изложените в двете  въззивни жалби оплаквания,становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

И двете въззивни  жалби са  подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежни страни ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което  са допустими.Разгледани по същество въззивната жалба на И. Б. е неоснователна,а въззивната жалба на „Б******* –*****“ЕООД е основателна.

           Безспорно по делото е,че ищцата И. А.а Б. е заемала длъжността “оператор на машини“ в ответното дружество „*** –*****“ЕООД гр.*****. Трудовото правоотношение между страните е възникнало на основание сключен трудов договор №62/10.03.2003г., към който момент дружеството работодател е било с наименование „Б******* 2002“ ООД.

             Няма спор,че със заповед на управителя на „****** –*****“ЕООД гр.***** №69/21.07.2017г.трудовото правоотношение с И. Б. е прекратено,считано от 24.07.2017г. , на основание чл.328 ал.1т.3 КТ,поради намаляване обема на работа.В самата заповед е отразено,че на И. Б. следва да се изплатят следните   обезщетения: по чл.220 ал.1 КТ за неспазено предизвестие и по чл.222 ал.1 КТ обезщетение в размер на БТВ за един месец.Заповедта е връчена на въззивницата на датата на издаването й.

С ИМ ищцата  е предявила искове по чл.344 ал.1т.1 и т.3 КТ,както и по чл.220 КТ за неспазен срок на предизвестие.С изготвения от съда проекто-доклад,съгласно определение №3940 от 24.10.2017г.ПРС е постановил,че на основание чл.310 ал.3 ГПК,производството по делото не е бързо и ще се разглежда по общия исков ред. В съдебното заседание на 09.11.2017г.пред ПРС ищцата чрез своя пълномощник е оттеглила  иска с правно основание чл.220 КТ и  в тази част производството по делото е прекратено с определение на ПРС,което не е обжалвано и е влязло в сила.

От приетия от въззивната инстанция трудов договор №7703/10.01. 2018г.,сключен между И. Б. и „УМБАЛ“*****“ООД гр.Плевен,безспорно се установява,че въззивницата по първата жалба след уволнението е започнала работа при друг работодател,на длъжността „санитар“,считано от 11.01.2018г.  

Спорни в настоящото производство,а и пред Плевенски  РС са били въпросите законосъобразна ли е горепосочената заповед за уволнението на И. Б. ,налице ли е намаляване обема на работа по смисъла на чл.328 ал.1т.3 КТ ,извършил ли е работодателят законосъобразен подбор.

  Правилни и законосъобразни са изводите на ПРС,че е налице намаляване обема на работа по смисъла на чл.328 ал.1т.3 КТ.Със  заповед №1/03.01.2015г./л.25/ на управителя на ответното дружество са определени следните икономически показатели за намаляване обема на работа в предприятието: обем реализирана продукция и обем произведена продукция. От заповед №37/19.07.2017 г. на управителя на „Б**********“ ЕООД/л.26/ се установява, че след анализ на докладваните от гл. счетоводител и началник-цех производство справки по посочените два компонента по месеци за 2015, 2016 г. и първото шестмесечие на 2017 г., както и годишен финансов отчет на предприятието за 2015 г. и 2016 г., след вземане предвид очакваните параметри на тези икономически показатели до края на годината,както и намаляване броя на клиентите и увеличаване на разходите за социални осигуровки и трудови възнаграждения през 2017  г. и предстоящото през 2018 г., е констатирано намаляване обема на работа в предприятието.В самата заповед е направена съпоставка на продадената и произведена продукция за 2015г.,2016г.и първото шестмесечие на 2017г., като е очевидно,че за първото шестмесечие на 2017г.е налице намаляване както на продадената продукция,така и на произведената продукция в сравнение с 2015г.и 2016г.Със същата заповед на управителя на дружеството е наредено да се намали щатната бройка на длъжността „Оператор на машина“ от 7 броя  на 6 броя,както и да се свие производствената програма и се намали производството занапред на всички произвеждани  артикули с 10 % за срок от 6 месеца.От допълнителното заключение на ВЛ Т.И./л.77-80/,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се установява,че за 2016г.е налице   намаление от 6%  на продадената продукция спрямо 2015 г.,а по втория показател произведена продукция за 2016г.има намаление от 9% в сравнение с 2015 г.При сравнение на показатели за шестмесечието на 2017 г.,ВЛ е установило намаление на стойността на продадената продукция в  размер на 122 109 лв.в сравнение с  2015/2016 г. и намаление в размер на 19 193 лв.в сравнение с 2016/2017 г.Налице е  намаление и на произведената продукция с 99 392 лв.в сравнение с  2015/2016г.и намаление в размер  на 10 724 лв. в сравнение с  2016/2017 г.От заключението се установява, че печалбата от произведената продукция като разлика между себестойността на същата и продажната стойност за 2015 г.е в размер на 104 792,52 лв., за 2016 г.в размер на 97 644,13 лв.,а за първото полугодие на 2017 г. е реализирана загуба в размер на 14 004,32 лв.

   От показанията на разпитаните по делото свидетели П. П.а,заемаща длъжността „технически сътрудник“ и „безопасност на труда“ при ответника и Ц. Б. на длъжност „началник цех“ също се установява намаляване на обема на работа.Свидетелката П. П.а посочва,че в предприятието се правят ежемесечни справки за производството и реализацията на продукцията,че съгласно цифрите от тези справки има намаление както  на производството,така  и на реализацията на продукцията,което води до намаляване дейността и на длъжността“оператор машини“.Същата посочва,че намаляването на  обема на работа в предприятието се дължи и на това,че част от  дистрибуторите,работили с дружеството като „Х****“, „К*****“,както  и други вече са прекратили дейността си с него.Свидетелката посочва, че тя е извършила изписването на заповедите за намаляване обема на работа, както и заповедта за сформиране на комисия по подбора. Посочва, че предприятието работи по поръчка на клиент, като продукцията не може да залежава, тъй като се касае за хранителни изделия.

      В този смисъл са и показанията на свидетелката Цецка Б.,която посочва ,че като цяло е намалял обема на произвежданата продукция като има непосредствени впечатления за този процес,тъй като през нея минават всички складови разписки и тя прави заявките за суровини и материали,че  дейността е на приливи и отливи,съгласно ежемесечните справки и тези, изработвани за шестмесечие  и годишно.Свидетелката установява,че през 2015 г.предприятието е имало много работа и за определени периоди от време дори се е работило на две смени,а сега нещата са съвсем различни.

     При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, Окръжният съд изцяло споделя изводите на ПРС,че в ответното дружество е налице намаляване обема на работата и по двата икономически показателя обем реализирана продукция и обем произведена продукция,което е предпоставка за работодателя да приложи основанието на чл.328 ал.1т.3 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение.В изпълнение на заповедта на управителя на дружеството №37/19.07.2017г.,с която е констатирано намаляване обема на работа в предприятието,е извършено и съкращаване на 1 щ.бройка за длъжността„Оператор на машини“,заемана от  въззивницата. По щатното разписание на „Б**********“ ЕООД, в сила от 01.07.2017г./л.42-43/на тази длъжност са били назначени общо 7 работници,а по щатното разписание в сила от 19.07.2017 г./л.44-45/ броят на лицата,заемащи тази длъжност е намален на 6.Шест са щатните бройки за тази длъжност и по щатното разписание на дружеството,в сила от 01.08. 2017г. /л.46-47/.

   Намаляването обема на работата по своето естество е обективно състояние и представлява намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите, като това състояние трябва фактически да съществува.Дали е налице или не намаляване  обема на работата , е въпрос,който се преценява от работодателя, доколкото  се касае за фактическо състояние ,обусловено от конкретни причини,което не е необходимо да се установява с изрично приети решения от работодателя.В конкретната хипотеза е налице и изричен акт на управителя на дружеството,обективиран в горепосочената заповед №37/ 19.07.2017г., с който е констатирано това намаляване обема на работа за първото шестмесечие на 2017г.,в сравнение с предходните 2015г.и 2016г. В този смисъл съдът приема,че е доказано основанието на чл.328 ал.1т.3 КТ.

 За да приеме,че уволнението на И. Б. е  незаконно,ПРС е изложил съображения,че извършеният от работодателя подбор е незаконосъобразен.Съдът е приел,че в представения протокол от 19.07. 2017г. на комисията по подбора само  формално са  посочени  критериите за подбор ,като в него не се съдържат конкретни оценки на квалификацията и нивото на изпълнение на работата на служителите според тези показатели, че предложението за уволнението на ищцата е немотивирано.Съдът е счел,че в конкретния случай само са изброени  критериите за подбор, като липсва конкретна подробна оценка на съответните работници и служители,което опорочава извършения подбор и същият се явява незаконосъобразен. Тези правни доводи на ПРС не се споделят от въззивната инстанция.

          Доколкото е налице намаляване обема на работата,довело и до съкращаване на 1 щатна бройка от общо 7 щ.бройки на длъжността “оператор машини“,работодателят е имал задължението да извърши подбор между всички 7 служители,заемащи тази длъжност. Със заповед №21/18. 07. 2017г.на управителя на ответното дружество/л.23-24/ е назначена комисия по подбора в състав от 3 лица,с председател Ц. Б.,началник цех „****“и членове:Е. П.-технолог и Х. Д.-ОТКК, която да извърши подбор на работещите на длъжността „оператор машини“. В самата заповед са посочени критериите,по които да се извърши подбора и максималния брой точки за всеки от показателите,а именно:1./Завършено образование – средно специално 10т.;Изпълнителски способности:2./Качество на изпълнение на възложените задачи 6т., 3./Инициативност 6т.;Организационни способности: 4./Умение за работа в екип 5т.;5./Умение да  създава подходяща атмосфера в колектива при изпълнение на поставените задачи 6т., 6./Умение да градира и разпределя възложените задачи,за да осигури качественото и в срок изпълнение на същите.За резултатите от извършения подбор  е съставен протокол на комисията от 19.07.2017 г./л.27-28/,в който в табличен вид са описаните оценките на всеки от работещите на длъжността „оператор машини“,в т.ч.и на въззивницата И.Г..Видно е ,че последната има еднакъв брой точки с останалите по критерия завършено образование 8т.По критерии 2./качество на изпълнение на възложените задачи и 6./умение да градира и разпределя възложените задачи ,за да осигури качествено и в срок изпълнение на същите, въззивницата е получила 5т.от максимален брой 6т., които съвпадат с дадените оценки на повечето от участниците по тези критерии.По-ниски оценки И.Г. е получила по критериите 3./инициативност, 4./умение за работа в екип и 5./умение да създава подходяща атмосфера в колектива при изпълнение на задачите ,като по всички от тези показатели е получила оценка 4т.,при максимален брой 6 т.за критерии 3./и 5./ и 5т.за критерий 4./ Общата оценка на И.Г. Б.,представляваща сбор от оценките по всички показатели е 30 т. и тази оценка е най-ниска ,в сравнение с общата оценка, получена от останалите й  колеги.

     Свидетелката Поля П.а /заемаща длъжността технически сътрудник и безопасност на труда/в показанията си посочва,че  дружеството е сертифицирано с ISO ,която система изисква да се прави атестация на всеки работник,че самата тя е участвала в комисия по атестиране,която дава оценка за всеки работник по различни критерии,като резултатите от атестациите не са представяни на  работниците за запознаване.

    От показанията на свидетелката Ц. Б. ,председател на комисията по подбора се установява,че всеки член на комисията е давал своя оценка за отделните  критерии,че има лични наблюдения от работата на И. Б.,доколкото последната  е работила под нейното пряко ръководство,а свидетелката й е разпределяла конкретните задачи за работа. Същата посочва,че И. е оператор и трябва да работи с машините, които се използват за опаковане,маркиране,етикетиране на готовата продукция-на захарните изделия,т.е.на кутиите,кашоните, търговските етикети и т.н.От показанията на свидетелката се установява, че работниците, назначени на длъжност оператор машини, се редуват в зависимост от това какво изделие ще се работи /вафли, бонбони, бисквити/,че в зависимост от получените заявки за производство се определя кой работник къде ще бъде разпределен.Свидетелката посочва, че в задълженията й влиза да приема ежедневното производство, съгласно изискванията на ISO 22000 и ISO 9001, като месечният протокол се предава на ръководството на фирмата,че през нея минават всички складови разписки,заявки за суровини и материали. От показанията на свидетелката се установява също така, че всеки един от операторите на машини може да обслужва всякакъв  вид опаковъчна машина.Свидетелката посочва, че във връзка с въведеното сертифициране по ISO 22000 и ISO 9001 всеки ден се съставят технологични карти, в които се нанасят суровините и материалите, които се използват за производството на съответния асортимент с техните партидни номера,че се описват всички операции по цялата технологична линия, като се подписват от ОТК контрол, производствен контрол, както и операторът на опаковъчната машина. Свидетелката счита,че на база на тези технологични карти не може да се прецени производителността на отделните работници, доколкото същите се съставят общо за деня и отразяват цялостния технологичен процес, като се посочва общата бройка произведена продукция.Свидетелката посочва,че при извършване на подбора комисията се е запознала с личните досиета на всеки от операторите,че всеки член на комисията е изказал мнението си относно операторите и всеки за себе си е направил съответната класация,за което не са оформяли някакъв надлежен документ.Личните  впечатления на свидетелката за ищцата ,са че не е достатъчно  инициативна и чака наготово,че й се е налагало да я подканя ,за да бъде свършена работата по –бързо,че И. е доказала способностите си ,но не на 100%.

 В показанията си двете свидетелки посочват ,че на работниците е правена ежегодна атестация.В тази връзка са приетите по делото писмени доказателства:заповед №2/30.01.2015г.,правила за атестиране на работниците и два атестационни листа на И. Б.  от 20.01. 2017г.и от 18.01.2016г./л.82-86/.Видно е ,че в комисията,извършваща ежегодна атестация на работниците са участвали  и тримата членове на комисията по подбора Ц. Б.,Е. П. и Х. Д.,както и свидетелката П. П.а.Приложените като доказателства технологични карти за произведена продукция- бисквити и бонбони лакта за периода м.01.-м.07.2017 г./л.99-317 / отразяват количеството произведена продукция от съответния асортимент за деня и са неотносими към предмета на спора,доколкото от тях не се установяват релевантни за спора обстоятелства.

          Съгласно дадените разяснения в ТР №3 от 16.01.2012г.на ОСГК на ВКС по т.д.№3/2011г.преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329,ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.В мотивите към същото ТР е прието,че критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси - включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства.

При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени  доказателства,Окръжният съд  приема,че подборът от работодателя „Б*******  -*****“ЕООД гр.*****  е законосъобразен и в съответствие с чл.329 КТ, извършен е по обективни критерии между всички 7 служители, заемащи длъжността “оператор на машини“.Членовете на комисията по подбора са обсъдили всички критерии и са дали осреднена оценка за всеки от показателите,като  И. Б. е  получила  най-ниската комплексна оценка в сравнение с останалите й колеги на същата длъжност.Членовете на комисията по подбора са участвали и в комисията,извършваща ежегодната атестация на служителите през 2016 и 2017г.и с оглед  преките си  и непосредствени впечатления са оценили по обективни критерии професионалните качества и умения на всеки от 7-те служители,заемащи длъжността“оператор на машини“.При извършване на подбора са взети предвид и атестациите на работниците и за предходните две години.От друга страна съдът преценява дали подборът,извършен от работодателя е законосъобразен и дали се основава на обективни критерии за оценка професионалните качества и умения на работниците,между които е осъществен този подбор,но не може да изземва функциите на работодателя и да прави ревизия на дейността на комисията,осъществила самия подбор.

С оглед изложеното,Окръжният съд приема, че уволнението на И. Б. е законно.Издадената заповед на управителя на „Б**********“ЕООД гр.*****  №69 от 21.07.2017г. е съобразена с императивните разпоредби на чл. 328 ал. 1 т.3 КТ както и на чл. 329 КТ,поради което се явява законосъобразна.  Искът за нейната отмяна с правно осн.чл.344 ал.1 т.1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли. Неоснователен  се явява  и акцесорният иск по чл. 344,ал. 1 т.3, вр. чл. 225 ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на  3 433,50лв., за времето, през което ищцата  е останала без работа,за периода от 24.07.2017г.до 24.01.2018г.,съгласно претенцията по  ИМ.

След като е стигнал до други  правни изводи, ПРС е постановил едно неправилно решение, което на осн. чл. 271 ал. 1 ГПК следва да се отмени,а въззивната инстанция се произнесе по същество в горния смисъл.

В обжалваното решение ПРС е извършил прихващане между присъдените суми по чл.225 ал.1 КТ и изплатените от работодателя обезщетения по чл.220 КТ и по чл.222 КТ.С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и отхвърляне на иска по чл.344 ал.1т.3 във вр.с чл.225 ал. КТ,Окръжният съд не следва да се произнася по направеното възражение за прихващане.В тази част решението на ПРС също следва да бъде отменено.

При този изход на процеса въззивницата по първата жалба И. Б. следва да заплати на“Б******* –*****“ЕООД гр.***** направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.За първата инстанция разноските,съгласно представен списък по чл.80 ГПК /л.325/ са в размер на 1 350лв.,съответно адв.възнаграждение в размер на 1230лв.,изплатено в брой по договора за правна помощ от 04.10. 2017г.,включващо 460лв.за иска по чл.344 ал.1т.1 КТ;470лв.за иска по чл.344 ал.1т.3 КТ и  300лв.за иска по чл.220 КТ ,както и 120лв.разноски за ВЛ.В последното съд.заседание на 14.11.2017г.пред ПРС пълномощникът на ищцата адвокат И. е направила възражение за намаляване адв.хонорар на др.страна,поради прекомерност,на осн.чл.78 ал.5 ГПК.Това възражение ПРС е приел за неоснователно,като  в тази част решението на съда също е обжалвано от И. Б..Изводите на ПРС за неоснователност на възражението за прекомерност са правилни.Съгласно чл.7ал.1т.1 от Наредбата за мин.размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението по иска за отмяна на уволнение по чл.344 ал.1т.3 е не по-малко от размера на МРЗ за страната към момента на сключване на договора за правна помощ,а по трудови дела с определен интерес –съобразно ал.2.В случая към 04.10.2017г.,когато е сключен договорът за правна помощ МРЗ е била в размер на 460лв.,в който размер е адв.възнаграждение по иска по чл.344 ал.1т.1 КТ.Останалите два иска са оценяеми и мин.размер на възнаграждението по иска по чл.344 ал.1т.3 КТ,съгласно чл.7 ал.2,т.2 от наредбата е 470,34лв.,а по иска по чл.220 КТ,съгласно чл.7,ал.2,т.1 от наредбата е 300лв.В този минимален размер е и заплатеното от ответното дружество адв.възнаграждение,поради което искането по чл.78 ал.5 ГПК е неоснователно и следва да се остави без уважение.Действително ,съгласно дадените разяснения в т.16 от ТР №6 от 06.11.2013г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№6/2012г.,на което се позовава въззивницата И. Б., мин.размер на адв.възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес се определя по чл.7 ал.1т.1 от наредбата за мин.размери на адв. възнаграждения. Цитираното ТР на ОСГТК на ВКС е от  06.11.2013г.,но впоследствие разпоредбата на чл.7 ал.1т.1 от Наредбата бе изменена-ДВ.бр.28/2014г.,поради което т.16 от ТР не намира приложение.По идентични съображения  неоснователно се явява  искането по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване размера на адв.възнаграждение на пълномощника на дружеството за въззивната инстанция ,което с оглед договора за правна защита  от 10.02.2018г.и списъка по чл.80 ГПК е в размер на 980лв.Този хонорар също е в минимален размер ,съответно за иска по чл.344 ал.1,т.1 КТ в размер на 510лв.,колкото е МРЗ за 2018г.,съгласно чл.7 ал.1т.1 от наредбата, а  за иска по чл.344 ал.1т.3 КТ в размер на 470лв., съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата.

В този смисъл въззивницата следва да заплати на дружеството направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 2 416,33лв./1350лв.разноски пред ПРС+ 1066,33лв.разноски за въззивната инстанция/. 

          Водим от горното , Окръжният съд

 

                           Р     е     ш     и:

 

ОТМЕНЯВА на основание чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен съд ,VІ-ти гр.с.№54 от 13.01.2018г.,постановено по гр.д. №6632/2017г.по описа на същия съд КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Г. Б. , ЕГН ********** ***, със съдебен адрес за призоваване: адвокат С.И. ***,офис 206  срещу „Б**********“ЕООД,ЕИК ******* , със седалище и адрес на управление гр.***** **,ул.“****“№1, представлявано от управителя П. А. ,със съдебен адрес за призоваване:адвокат М.Б. ***. обективно съединени искове ,както следва:

-по чл.344 ал.1т.1 КТ за отмяна на заповед №69/21.07.2017г. на управителя на „Б**********“ЕООД,с която трудовото правоотношение с И.Г. Б.  е прекратено на осн.чл.328 ал.1т.3 КТ, поради намаляване обема на работа  ,считано от 24.07.2017г.

-по чл.344 ал.1т.3 във вр. с чл.225 ал.1 КТ  за сумата 3 433,50 лв., претендирана като обезщетение за оставане без работа,поради незаконност на уволнението,за периода от 24.07.2017г.до 24.01.2018г.,ведно с претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата,считано от датата на завеждане на ИМ -28.08.2017г. до окончателното й изплащане   КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ .

ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.3 ГПК И.Г. Б.,  ЕГН ********** ***, със съдебен адрес за призоваване: адвокат С.И. ***,офис 206  ДА ЗАПЛАТИ  на  „Б**********“ЕООД,ЕИК ******* , със седалище и адрес на управление гр.***** ***, ул. “****“№1, представлявано от управителя П. А. ,със съдебен адрес за призоваване:адвокат М.Б. *** деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2 416,33лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 и следв. ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                        ЧЛЕНОВЕ: