МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НАХД № 1449 ПО ОПИСА НА ВРС ЗА 2020 ГОДИНА, 13
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
Срещу обвиняемия
А.Р.Г. е образувано и
водено досъдебно производство за престъпление по чл.354а ал.3,
т.1 от НК затова, за това, че на 26.09.2016 г. в с. Старо Оряхово, обл. Варна, ул. „Роза" 45, без
надлежно разрешително държал високо рисково наркотично вещество - амфетамин с
тегло 4,07% грама с процентно съдържание на активен компонент амфетамин 16,4%
на стойност 122.10 лв., като случаят е маловажен.
При проверката, съобразно
разпоредбата на чл.248 ал.2 т.4 от
НПК, съдът констатира, че деянието, във връзка с което е внесено предложението
от ВРП е умишлено и за него е предвидено наказание „Глоба“ до 1000 лева, от
деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, деецът не е осъждан и
не е освобождаван от наказателна отговорност, не са налице отрицателните
предпоставки на чл.78 А ал.7 от НК съответно са налице основанията за
разглеждане на делото по реда на глава двадесет и осма от НПК, поради което
разпореди делото да се разгледа в съдебно заседание по реда именно на глава 28
от НПК.
В съдебно заседание представител на
прокуратурата не се явява.
Обв.Г. участва в
производството лично и с процесуален представител. В хода на съдебно следствие отрича
съпричастност към деянието, за което му е въззведено обвинение. С последната си
дума заявява, че не е виновен.
Процесуалният му представител – адв.Ж. моли за
оправдателна присъда.
От фактическа страна съдът приема за установени следните обстоятелства:
Обвиняемият
А.Г. ***, заедно с родителите си.
В ТС БОП-
Варна била получена информация за множество лица, занимаващи се с държане на
наркотични вещества с различна цел- лична консумация и разпространение.
Информацията касаела и обв. Г.. С оглед проверка и доказване на евентуална
престъпна дейност, било организирано провеждането на полицейска операция във
връзка с получената информация. Операцията била извършена съвместно със
служители от „Криминална полиция" при ОД МВР Варна, а като дата на
провеждане бил определен 26.09.2016г. При извършваната специализирана операция
следвало да се влезе едновременно в домовете на всяко едно от лицата. В тази
връзка било възложено на екип от разследващи извършването на процесуално
следствени действия в жилището на обв.Г.. В екипа заедно с разследващите
полицай били включени свид.Н., свид.М. и Б., като те не осъществявали действия
по разследването, а били подпомагащи екипа.
Съобразно
приетия план, на 26.09.2016г., разследващ полицай, както и екип от полицейски
служители рано сутринта, те отишли до жилището, в което живеел обв. А.Г. ***.
Вратата отворил бащата на обвиняемия, и ги завел в стаята, в която той спял.
След като разследващите влезли в стаята му го събудили и му обяснили му повода,
и свид. Н. попитал обв. Г. дали съхранява вещи, в нарушение на закон. Обв.Г.
отговорил положително и показал малка мъжка чантичката, върху която
осъществявал фактическата власт, като посочил, че в нея има забранени вещества.
В хода на проведеното разследване било установено, че в нея имало топче, увито
в найлон, съдържащо бяло-сиво вещество.
Веществото
било иззето и предадено за изследване.
Видно от
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство физикохимическа
експертиза №17/НАР - 274 на НИКК -МВР се установява, че в прахообразното
вещество се доказва наличие на амфетамин с тегло 4,07 грама с процентно
съдържание на активен компонент амфетамин 16,4%.Амфетаминът е под контрол върху
наркотичните вещества съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, включен в Списък I.
Видно от
изготвения в хода на досъдебното производство протокол за оценка амфетаминът е
на стойност 122.10 лева.
Съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 на Списък I от Наредбата за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични, марихуаната и
амфетамините са вещества с висок риск за общественото здраве, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
Описаната фактическа
обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства –
гласните и писмените доказателства по делото, както и от заключенията на
експертизите.
Като непротиворечиви искрени и логични съдът кредитира показанията
на свидетелите *.
Като обективно и
компетентно дадени следва да се кредитират заключенията и на съдебните
експертизи.
Като събрани и изготвени
по реда на НПК следва да се кредитират писмените доказателства и
доказателствени средства- протокол за доброволно предаване, справка за съдимост
и др.
Предвид горното, съдът намира от правна
страна че обв. Г.
е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.354а ал.3, т.1 от НК
затова, че
на 26.09.2016 г. в с. Старо Оряхово, обл.
Варна, ул. *, без надлежно разрешително държал високо рисково наркотично
вещество - амфетамин с тегло 4,07% грама с процентно съдържание на активен
компонент амфетамин 16,4% на стойност 122.10 лв., като случаят е маловажен.
Съгласно
разпоредбите на чл.109 и сл. НПК веществени доказателства са предметите,
предназначени или послужили за извършване на престъплението, такива, върху
които има следи от престъплението или са предмет на престъплението, както и
всички други, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по
делото. Всички предмети, които могат да имат значение на веществени
доказателства по делото се събират от органите на разследването по време на
извършване на процесуално следствените действия оглед, претърсване и изземване
или чрез доброволното им предаване от лица, в чиято власт се намират. Законът
изисква събраните и иззети предмети да бъдат огледани, по възможност фотографирани,
подробно описани в съответния протокол за следственото действие и приобщени към
делото с надлежен акт. В същото време, разпоредбата на чл. 137 НПК посочва при
извършване на кои процесуално следствени действия на досъдебното производство
задължително участват поемни лица. От материалите от досъдебното производство
се установява, че веществените доказателства са намерени при огледа на
местопроизшествието, който е извършен в присъствие на поемни лица. Веществени
доказателства са иззети в тяхно присъствие, описани са в протокол за оглед и са
запечатани с подписите на поемните лица. В представената експертиза подробно са
описани изследваните веществени доказателства, запечатването им в пликове с
подписи на поемните лица. С оглед на така изложеното съдът приема, че са
спазени всички изисквания на закона и извършените процесуално следствени
действия са с нужната доказателствена стойност.
По отношение изразеното от обв.Г. в протокола за изземване, че незнае
произхода на веществото намерено в личната му чанта съдът следва да посочи
следното. На
първо място, отразеното изявление на подсъдимия Г. в протокола за претърсване и
изземване, че откритите в личната му чантичка пакетче съдържащи бяло вещество,
не знаел какво представляват и как е попаднало там, не притежава
доказателствена стойност. Това изявление няма характеристиките на обяснения.
Поначало, обясненията на обвиняемия като доказателствено средство представляват
изявления, направени в хода на досъдебното производство, по реда предвиден в
НПК и с тях се съобщават определени конкретни факти и обстоятелства, отнасящи
се до съществото на обвинението. Към този момент той изобщо не е имал
качеството на обвиняем и написаното от него в коментирания протокол не може да
се ползва за изграждането на каквито и да е било изводи –нито в негова вреда,
нито пък в негова полза. Липсата на процесуална стойност на изявленията,
обективирани в протокола за претърсване и изземване, прави безпредметно и
изследването на тяхната достоверността.
Изложеното
от него твърдение, че някакво непознато за него лице при празнуване на рождения
му ден 20 дни по-рано, е поставило там наркотичното вещество съдът приема като
защитна теза. Това е така, тъй като ако обв.Г. не е знаел за наркотичното
вещество в личната му чантичка, то той нямаше да насочи директно разследващите
към нея. Фактът, че той насочва разследващите директно към чантичката си и им я
носи, след като му задават въпроса дали съхранява забранени вещества, несъмнено
води до извод, че той е знаел какво се съхранява в нея.
В хода на
разследването и в съдебно заседание е бил разпитан на полицейския служител Н.Н.,
като свидетел. В качеството си на служител в МВР, той е участвал в акцията, при
която са били извършени претърсване и изземване в процесната къща и са били
намерени инкриминираните наркотични вещества. Този свидетел сочи, че е следвало
да участва в екип на СПО по линия на наркотици. По настоящото дело не е
извършвал процесуално следствени действия, но е присъствал при извършения оглед
и изземване на ВД. Свид.Н. както част от полицейския екип извършващ
проц.следствени действия в жилището на обв.Г. е бил при влизането в двора на
къщата в която обвиняемият е живеел. Бил е посрещнат от бащата на обв.Г.. Той е
посочил къде се намира синът му, след което те са влезли в стаята в която обв.Г.
е спял. След като са го събудили разследващите са му задали въпроса дали има в
себе си забранени вещества. При този въпрос обв.Г. е станал, взел е малка
чантичка и е изкарал от нея топче в прахообразно вещество.
Съгласно чл.
118, ал.1, т.3 от НПК Н. може да бъде свидетел за всички известни му и от
значение за фактическото изясняване на делото обстоятелства, включително
такива, свързани с откриване на предмета на престъплението и направените пред
него изявления на подсъдимия. Това е така, защото свид.Н. не е участвал в друго
процесуално качество в настоящото наказателно производство и не е осъществил
действие по разследването по смисъла на Глава
17 от НПК. Иначе казано, не попада в забраната да бъде свидетел, установена
с нормите на чл.
118, ал.1 и ал.2
от НПК. Извършените от него действия не са такива на разследващ орган с
характерните му елементи по установяване на престъплението, авторството,
образуване на досъдебно производство, привличане на обвиняем и предявяване на
постановлението, разпити на обвиняеми и свидетели, предявяване на
разследването. Той е присъствал при физическото претърсване на помещенията в
процесната къща, легитимирал се е влязъл е в къщата и разследващите са
осъществявали своите действия в негово присъствие. Описаните и осъществени от
полицейския служител Н. действия представляват оказване на фактическа помощ на
разследващия орган при реализирания съгласно чл. 163
от НПК способ за доказване – претърсване и изземване, като наред с това той
по никакъв начин не е изразил становище по въпросите относно съставомерност на
деянието, авторство и вина. Поради това не следва да бъдат изключвани от
доказателствената съвкупност показанията на този свидетел, тъй като не е налице
хипотезата на чл.118 ал.2 от НПК. Свидетелят Н. не е извършвал действия по
разследването, поради което за него не важи горната забрана. По-нататък следва
да се отбележи, че фактите, за които той е свидетелствал и които са свързани с
изявленията на подсъдимия, направени пред него, за произхода на наркотичното
вещество поради това и съдът счита, че същите притежават доказателствена
стойност. Оценката на свидетелските показания, основа на събрания и
проверен в процеса доказателствен материал, тяхната последователност и вътрешна
непротиворечивост са в състояние да обосноват у съда извод, че нещата са се
развили по начина, съобщен от свидетелите. Ето защо,
настоящият състав, дава вяра на показанията на горепосочените свидетели, като
следва да се отбележи и фактът, че няма индиция за тяхната заинтересованост. Не
съществува съмнение, че дават необективни и тенденциозни показания. Това, което
твърдят в показанията си, същите са възприели лично при процесната ситуация при
изпълнение на служебните си задължения. Служебната функция на двамата свидетели не може а priori да обоснове извод
за заинтересованост и необективност, тъй като посочените свидетели
възпроизвеждат личните си възприятия, последователно и изчерпателно, за факти и
обстоятелства, свързани с поведението на обвиняемата при извършената й проверка.
Поради това съдът извежда извод, че обв.Г. е държал
посоченото наркотично вещество, знаел е, че то
е поставено в личната му чантичка, като с това е осъществил и състава на
престъплението. От друга страна, напълно нелогично е неизвестни лица да
поставят наркотичните вещества в чужда къща, без гаранции,че ще могат да влязат
и да си ги вземат обратно, а още по-малко да ги поставят в преносима вещ /мъжка
чантичка/, която винаги може да бъде изнесена от притежателят и, както и факта,
че такава вещ се ползва ежедневно.
В обясненията си по делото обв.Г. заявява, че някое
неизвестно лице вероятно приятел на някои от неговите приятели посетили 20 дни
по-рано рождения му ден, е поставило в личната му чантичка наркотичното
вещество. Тази версия също не е обезпечена в доказателствено
отношение и е предполагаема, още повече, че е оборена от първичната реакция на
обв.Г. по делото – посочването пред
разследващите местоположението на наркотичното вещество. По себе си е недостатъчен за изграждането на несъмнен
извод, свързан с авторството на деянието, но всички те, обсъдени съвкупно и в
тяхната логическа взаимовръзка мотивират съда да приеме, че не някой друг, а
именно обвиняемия е автор на деянието.
Съдът допусна до разпит и
поемното лице М.,
в чието присъствие са извършени процесуално следствените действия по изземване
на наркотичното вещество. Свидетелят сочи, е обв.Г. е заявил, че чантичката е негова. Не помни
как е била намерена чантичката, но си спомни, че обвиняемия е заявил, че незнае
как е попаднало веществото в нея. На основание чл.281 от НПК, бяха
прочетени показанията на свид.В.Б., също поемно лице
при извършеното претърсване. Свидетелят в тях е посочил, че в
малка мъжка чантичка е било намерено прахообразното вещество. Посочените свидетели са били поемни лица при извършените
претърсвания и изземвания на процесната къща и в това им качество пряко са
наблюдавали осъществените процесуално - следствени действия, непосредствено са
възприели фактическите действия на полицейските служители по оглеждане на
помещенията, преместване на вещи и предмети и по намиране на процесните
вещества. Свидетелите са безпристрастни и
незаинтересовани от изхода на делото. Показанията им
са последователни, конкретни и непротиворечиви, взаимно се допълват и съвпадат,
като срещат подкрепа в съдържанието на подписаните от тях протоколи за
претърсване и изземване, в приложените към същите фотоснимки.
По въпроса
за количеството и стойността на държаното наркотично вещество, определящи
случаят като маловажен, съдебната практика е противоречива. Това се е наложило,
т.к. не са налице абсолютни критерии за квалифициране на едно деяние като
маловажно, а това следва да се преценява във всеки конкретен случай, като се
вземат предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
както и личността на подсъдимото лице. При данните за личността на извършителят
и за обективните характеристики на деянието му, действително извършеното е
съставомерно по ал. 5 на чл. 354а от НК. Съдебният състав прецени, че процесното деяние разкрива сравнително ниска степен на
обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия вид. Касае се за
притежаване на малко количество наркотично вещество, с ниска стойност.
Деянието съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 93 т.9 от НК, тъй
като с оглед незначителността на вредните последици и на другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случай на престъпленията от този вид.
Обстоятелствата които обосновават този правен извод се свеждат до конкретни
обективни признаци на самото деяние и до обстоятелствата, свързани с личността
на подсъдимия, които обсъдени в съвкупност, разкриват по-ниска степен на
обществена опасност. Степента на обществена опасност следва да се преценява във
всеки конкретен случай с оглед степента на посегателство върху обществените
отношения, обект на престъплението.
Обществените отношения,
които са обект на защита с престъплението по чл. 354а НК са
особено значими и действията, с които те се накърняват, обосновават една
по-висока степен на обществена опасност на деянието,
което от своя страна изключва възможността от приложение на чл. 9, ал. 2 НК.
Безспорно към момента на извършване на
деянието той е бил неосъждан и може да
се приолжи разпоредбата на чл. 78а от НК.
Субект на престъплението е пълнолетно,
вменяемо, неосъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в
държане на високорискови наркотично вещество – амфетамин, то имат
наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производство и са поставени
под контрол в. Списък I - "Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКИВП).
От субективна страна деянието е извършено
виновно при форма на вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и ги е искал. Умисълът на дееца е
обхващал както обстоятелствата, че упражняват фактическа власт върху наркотично
вещество, от вид и със съдържание, описани по-горе, така и че същите действия
извършва по отношение на високорисково наркотично вещество и без надлежно
разрешение за това.
Така установената върху наркотичното вещество фактическа
власт, Г., впоследствие
продължил да упражнява до намесата на органите на реда. С това
същият е осъществил една от формите на изпълнителното деяние, съставомерно по
чл. 354а, ал. 3 от НК, а
именно държане на посочените наркотични вещества.
По делото безпротиворечиво е установен
характера на наркотичните вещества. Те имат наркотично действие и са под
контрол съгласно списък 1 и списък IV на Единната Конвенция на ООН за
наркотичните средства от 1961
г., ратифицирана от България. Съгласно Закона за контрол
на наркотиците и прекурсорите, посочените вещества са забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина. Ето защо, следва да се
приеме, че с горепосочените действия, обвиняемият е осъществил по отношение на
високорисково наркотично вещество по см. на чл.
354а, ал. 3, т. 1вр. ал.5 от НК.
Доколкото по делото не се установи Г. да е придобил
или държал високорисковите наркотични вещества, въз основа на лицензия за
придобиване, преработване, съхраняване и употреба на същата, издадена при реда
и условията на чл. 32 и чл. 35 от ЗКНВП и
от органите по чл. 16 и чл. 18
от същия закон, то следва да се приеме, че посочените действия е осъществил
незаконно, в нарушение на установения за това ред и без надлежно разрешение за
същото.
Причините за извършване на деянието са
незачитане на правовия ред в Република България.
За да определи наказанието на Г.,
съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние и данните
за личността на извършителя и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства от значение за отговорността на обвиняемия, констатира
следното:
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
приема чистото съдебно минало, самопризнанията му, оказаното съдействие в хода на
досъдебното производство.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не
бяха установени.
Съдът, след като съобрази квалификацията на деянието,
и данните за личността на извършителя прецени, че са налице предпоставките за
приложение на чл.78а от НК, по отношение на Г., тъй като същият е с чисто
съдебно минало, не е освобождаван по реда на глава осма, раздел четвърти от НК,
а от деянието не са причинени вреди, поради което и същият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност като му се наложи административно
наказание "Глоба". Като прецени степента на обществена опасност на
деянието, както и данните за личността на обвиняемия, за който прие, че е с
ниска степен на обществена опасност, неговото семейно и имотно състояние,
отчитайки наличието единствено и само на смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът наложи на обвиняемия административно наказание глоба в
размер на минималния предвиден в закона, а именно ГЛОБА в размер на 1000лв.
Съдът прецени, че с това наказание,
наложено в посочения по-горе размер ще бъдат постигнати целите както на
генералната, така и специалната превенция и най-вече ще бъде въздействано
предупредително и възпиращо по отношение на обвиняемия.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
възложи на обвиняемия направените по делото разноски.
Водим от горното съдът постанови решението
си.
СЪДИЯ:
