РЕШЕНИЕ
№ 383
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20211110215073 по описа за 2021 година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Б. К., подадена чрез упълномощения
представител в лицето на адв. Г. М. от САК, срещу наказателно постановление (НП) №
НП-225/04.10.2021 г., издадено от д-р **– министър на земеделието, храните и горите,
с което на основание чл. 44, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, т. 4 от Закона за опазване на
земеделските земи (ЗОЗЗ) на жалбоподателката е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 3
във връзка с чл. 14, ал. 1 от ЗОЗЗ.
В срочно подадената си жалба административнонаказаното лице твърди, че
оспореното наказателно постановление противоречи на материалния закон, а при
издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Навежда още, че нарушението не е обективно доказано, като не е установени и
доказано авторството му. Въз основа на това е отправена молба за отмяна на НП.
В съдебното заседание жалбоподателката не се явява лично, но се представлява
от упълномощения си защитник, който поддържа жалбата в цялост. За убедителност на
доводите си представя пред съда писмено становище, в което развива подробно всяко
конкретно възражение за процесуалната незаконосъобразност и материалноправното
несъответствие на наказателното постановление. Моли още и за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателката.
Въззиваемата страна – министър на земеделието, храните и горите, редовно
призована, се представлява от юрк. Йорданова, която счита жалбата за неоснователна и
недоказана, въз основа на което моли същата да бъде оставена без уважение.
1
Становището си по същество на делото изразява в депозираните писмени бележки, с
които обосновава съображенията си. Възразява за прекомерност на адвокатския
хонорар на жалбоподателя и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на въззиваемата страна.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 2021 г. жалбоподателката В. Б. К. притежавала в съсобственост със свои
роднини придобитият по силата на настъпило наследствено правоприемство поземлен
имот с идентификатор 07106.1428.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с. **, район Искър, Столична община, област София-град – населено място от пета
категория по Закона за административно-териториалното устройство на Република
България. Имотът бил с площ от 9.900 декара и представлявал земеделска земя от пета
категория, неполивна, с бонитетен бал 70.
За имота било издадено Удостоверение за регистрация на сезонен обект за
търговия с храни, по силата на което е позволено извършването на търговска дейност
на открито в частния имот посредством мобилен кемпер, като същото било издадено на
името на ЕТ „***“.
С писмо с изх. № ПО-15-4744/12.04.2021 г. по описа на Общинската служба по
земеделие – Източна съсобствениците на имота били уведомени за необходимостта от
извършване на проверка на място в поземления имот, доколкото по служебен път било
установено, че в него били извършени строителни мероприятия. От известие за
доставяне на препоръчана пратка по Български пощи се установява, че писменото
уведомление е достигнало до знанието на жалбоподателката В. К. на 20.04.2021 г.
Въпреки отсъствието на активност от страна на съсобствениците, на 30.06.2021
г. служители на Общинската служба по земеделие – Източна, ръководени от свид. **
К. на длъжност „началник“, осъществили проверка на място с цел установяване
наличието или отсъствието на сгради и други съоръжения в поземления имот. На
проверката не присъствал никой от надлежно уведомените съсобственици, а в хода
било установено, че имотът с трайно предназначение на територията „земеделска“ и
начин на трайно ползване „нива“ се използвал за неземеделски нужди без разрешение
за промяна на предназначението , като бил унищожен хумусният пласт чрез
насипване на чакъл и изравняване, а била поставена и постройка без установено
стопанско предназначение.
Във връзка с така направените констатации, на 30.06.2021 г. срещу В. Б. К. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № 8/30.06.2021 г. от
страна на свидетеля **К., за това, че към същата дата е унищожила хумусния пласт в
посочения поземлен имот, доколкото същият бил насипан с чакъл и върху него били
поставени временни преместваеми обекти, което било квалифицирано като нарушение
на чл. 3 във връзка с чл. 14, ал. 1 от ЗОЗЗ. Актът бил съставен в отсъствието на
нарушителя на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, след което бил изпратен до кмета на
СО – Район „Искър“ за предявяване и връчване.
Въз основа на акта било издадено наказателно постановление № НП-
225/04.10.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с което на основание
чл. 44, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, т. 4 от ЗОЗЗ, за горепосоченото нарушение на
жалбоподателката В. Б. К. било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 500 (петстотин) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
2
показанията на свидетеля К., както и на приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства – АУАН № 8/30.06.2021 г., справка за поземлен имот в АГКК,
известие за извършване на проверка с изх. № ПО-15-4744/12.04.2021 г., придружително
писмо за връчване на АУАН, Констативен протокол от 30.06.2021 г., удостоверения за
наследници на *** известия за доставяне, писмено становище от Дирекция „ПОК“ към
МЗХР, придружително писмо за връчване на НП, справки за страните и движението по
НАХД, заявление за работно време за извършване на търговска дейност на открито в
имот – частна собственост, удостоверение № 54969/28.05.2020 г. за регистрация на
сезонен обект за търговия с храни, справка по кадастрална карта в Службата по
геодезия, картография и кадастър на гр. София, скица-предложение за право на
ползване на поземлен имот, както и направените на място фотоснимки.
Съдът намира показанията на актосъставителя К. за достоверни, правдоподобни
и изчерпателни, поради което ги дари с доверие и ги ползва при изграждане на
вътрешното си убеждение. За разкриването на обективната истина способстват
сведенията относно предприетата проверка, в хода на която са идентифицирани
наследниците, придобили идеални части от правото на собственост върху поземления
имот от своите праводатели. Установяват се констатациите на контролните органи на
мястото на проверката, предприетите действия по установяване на нарушенията от
всеки съсобственик, както и факта на неприсъствено съставяне на АУАН. Показанията
на разпитания свидетел кореспондират на приобщените писмени материали и ги
допълват, а същевременно разкриват смислово сходство и спрямо генерираните в хода
на проверката визуални изображения.
Съдът се довери още и на надлежно приобщените писмени материали, както и на
направените от специалистите на Министерството фотоснимки, които разкриват
установената обстановка в поземления имот.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото изхожда от активно легитимирано
лице, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е насочена
срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Разгледана по същество, жалбата е напълно
основателна, като релевираните от страна на въззивника възражения се явяват напълно
обосновани и юридически издържани.
В рамките на административнонаказателното производство са допуснати
поредица от процесуални нарушения, имащи характера на съществени, които са
опорочили изцяло процедурата по налагане на административно наказание на субекта
на отговорност.
На първо място, съдът намира, че не е спазен редът за съставяне на АУАН.
Законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН задължителното
присъствие на нарушителя при образуването на производството, което разрешение
цели да гарантира правото на защита на санкционираното лице чрез предоставянето му
на възможност да разбере за какво по вид и характер нарушение се ангажира
отговорността му. Изключение от императива на посоченото правило е предвидено в
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, където е прието за допустимо неприсъственото съставяне на
АУАН при наличието на две алтернативни предпоставки – нарушителят да е известен,
но да не може да се намери, или след покана да не се е явил за съставяне на акта.
Събраната по делото доказателствена съвкупност обаче разкрива, че в случая
жалбоподателката е била известна на контролните органи и същата е била надлежно
3
уведомена на адреса си за предстоящото извършване на проверка в поземления имот,
чийто съсобственик е. Очевидно е отсъствието на служебни действия по известяване
на В. К. за предстоящото съставяне на АУАН срещу нея. Както самият актосъставител
изрично декларира пред съда, никой от съсобствениците на имота не е бил призоваван
за участие при образуването на административнонаказателното производство.
Необходимостта от осигуряване личното присъствие на нарушителя при съставяне на
акта се обуславя от гарантиране възможността му да се запознае със съдържанието на
акта, да се увери в законосъобразното провеждане на процедурата по образуване на
производството срещу него, а не на последно място и да даде обяснения и да ангажира
доказателства, които биха могли да внесат яснота в случая и евентуално да обусловят
отпадане отговорността му за извършеното нарушение. По изложените съображения
съдът намира, че съставянето на акта в отсъствие на нарушителя без да са налице
предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е довело до ограничаване на неговите права,
което при всяко положение представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, водещо до отмяна на наказателното постановление.
На следващо място се откроява и неправилният подход при идентифицирането
датата на извършване на процесното нарушение. Касае се за реквизит от
задължителното съдържание на НП, който е възведен като такъв с нормата на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Обсъжданото изискване гарантира възможността за осъществяване
на съдебен контрол върху законосъобразността на съставянето на АУАН и издаването
на НП, най-вече с оглед проследяване спазването на давностните срокове, предвидени
в чл. 34 от ЗАНН. В настоящия случай административнонаказващият орган не е
посочил изрично нито конкретна дата, нито дори времеви период, в който е приел да е
извършено неправомерното деяние. АНО се е задоволил единствено с посочването на
дата, на която е установено нарушението, без обаче да предприеме обстойно
изследване на обстоятелствата по случая, въз основа на което да идентифицира точната
дата, на която е реализиран фактическият състав на нарушението. В този смисъл е
налице единствено констатацията, че към 30.06.2021 г. хумусният пласт в поземления
имот е бил унищожен, което буди неяснота относно предприемането на
посегателството върху почвената покривка с посипване на чакъл и поставяне на
преместваеми обекти. Отсъствието на този императивно изискуем реквизит в
съдържанието на НП предполага неговата незаконосъобразност и представлява
самостоятелно основание за отмяната му.
За пълнота следва да се отбележат като неоснователни защитните доводи на
жалбоподателя, касаещи формата на изпълнително деяние на процесното нарушение.
Съгласно словната форма на НП, същото се изразява в „унищожаване хумусния пласт“
в поземления имот, което е недопустимо да се приравнява на продължено
административно нарушение. Последното по своята правна природа предполага едно
непрекъснато изпълнение на вече осъществен състав на нарушение, което създава едно
продължително състояние на непрекъснато осъществяване на съответния състав.
Последното се преустановява едва с прекратяването на това състояние от лицето, което
го е предизвикало. Така поначало продълженото нарушение предполага при всяко
положение наличието на едно неправомерно бездействие (или комбинация от действие
и бездействие), което в случая обективно не е налице.
Отделно от гореизложеното, съдът установи и друго формално нарушение,
довело до съществено накърняване правата на санкционираното лице. То се изразява в
наличието на смислово разминаване между даденото описание на нарушението,
намерило словесно изражение в израза „унищожил хумусния пласт“ – „насипано с
4
чакъл, поставени са временни преместваеми обекти в имота“, и дадената спрямо тези
действия правна квалификация – чл. 3 във връзка с чл. 14, ал. 1 от ЗОЗЗ. Посочените
норми въвеждат рестрикции спрямо собствениците на земеделски земи и посочват реда
за извършване на строителни дейности върху такъв тип имоти. Затова съдът приема, че
в случая е налице несъответствие между описаните фактически измерения в
действията на В. К. и съдържанието на материалната норма, под която са подведени
действията . Последното съставлява процесуално нарушение, рефлектиращо
негативно върху правото на жалбоподателката да разбере срещу какви конкретни
факти е следвало да се защитава.
По същество на делото настоящият състав на съда намира, че повдигнатото
административнонаказателно обвинение е необосновано и от гледна точка доказаност
авторството на процесното нарушение. Установява се, че върху поземления имот,
чието трайно предназначение предполага използването му като нива, е била посипана
настилка от чакъл, върху която са поставени временни преместваеми обекти. Напълно
неясно обаче остава обстоятелството кое лице именно е застлало повърхността на
земята по начин, запечатващ нейният хумусен пласт, нито пък кой е инсталирал
съответните съоръжения в обекта. Самото качество на жалбоподателката на
съсобственик, притежаващ идеална част от правото на собственост върху имота по
наследство, не може да обоснове факта на нейната съпричастност към разглежданите
действия. Както личи от приобщените по преписката удостоверения за наследници,
поземленият имот е притежаван от общо осем лица, всяко от тях разполагащо със
самостоятелни властнически правомощия върху общата недвижима вещ.
Обстоятелство, което допълнително разколебава тезата за авторството на деянието, е
факта на регистрация на сезонен обект за търговия с храни на открито в полза на
едноличен търговец – един от съсобствениците на имота. Развиването на стопанска
дейност от посочения в удостоверението (л. 76 от делото) тип предполага
предприемане на действия по облагородяване на земята за целите на обслужването на
клиенти, дори и в случая да се касае за земеделска земя, чиято обработка представлява
акт на унищожаване на присъщия хумусен пласт. С това окончателно е опроверган
извода на наказващия орган относно авторството на извършеното нарушение.
При това положение наказателното постановление се явява формално
незаконосъобразно - поради допуснатите в хода на административнонаказателното
производство множество съществени процесуални нарушения, а отделно от това и
неправилно поради недоказаното авторство на неговия субект.
С оглед изхода на спора и своевременно отправената от адв. М. претенция, съдът
следва да присъди в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Неоснователно по своя размер обаче се явява така отправеното искане, доколкото в
представения договор за правна защита и съдействие (л. 6 от делото) е договорен
хонорар от 300 лв., който е бил заплатен в брой при подписването на договора. Тази
стойност съответства на минималните размери на адвокатски възнаграждения,
предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., поради което и възражението на
въззиваемата страна за прекомерност се явява неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-225/04.10.2021 г., издадено от
5
министъра на земеделието, храните и горите, с което на основание чл. 44, ал. 2 и чл.
41, ал. 1, т. 4 от ЗОЗЗ на жалбоподателката В. Б. К. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 3
във връзка с чл. 14, ал. 1 от ЗОЗЗ.
ОСЪЖДА Министерството на земеделието, храните и горите ДА ЗАПЛАТИ на
В. Б. К. с ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева, представляваща заплатени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК
пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6