Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 728 19.05.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на деветнадесети април две
хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател:
Галя Русева
при
секретаря И. Г., като разгледа докладваното от съдията Русева административно
дело № 432 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.13, ал.6 от Закона за социалното подпомагане
/ЗСП/ и е образувано по жалба на В.Х.Й. с ЕГН ********** ***, против Заповед №
ЗСП/Д-А/6011/06.01.2021 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“
Бургас, потвърдена с Решение № 40/03.02.2021 г. на директора на Регионална
дирекция „Социално подпомагане“ Бургас.
В жалбата се сочи
незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалния закон и
несъответствието й с действителната фактическа обстановка. Сочи се, че
жалбоподателят е отговарял на изискванията на чл.16б, ал.1 ППЗСП за отпускане
на месечната целева помощ. Иска се отмяна на заповедта. Представят се писмени
доказателства.
В с.з. жалбоподателят
се явява лично и поддържа жалбата, като моли същата да бъде уважена. Ангажира
доказателства, не претендира присъждане на разноски.
Органът, издал оспорения акт, е представил заверено копие от преписката
по приемане на същия. Депозира писмено становище за неоснователност на жалбата,
в което обосновава, че жалбоподателят не отговаря на условията на чл.16б, ал.1,
т.1 ППЗСП, тъй като не попада в хипотезата на §1, ал.1, т.2 и т.3 от
допълнителните разпоредби на ППЗСП. Претендира отхвърляне на жалбата. В с.з. не
изпраща представител, редовно уведомен, не претендира разноски.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по
нея, представената административна преписка и като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в
преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 149, ал.1 АПК /решението на
директора на РДСП Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Й. против обжалваната
заповед, е издадено на 03.02.2021 г., а настоящата жалба е подадена на 17.02.2021
г./, срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.6 ЗСП
и от лице с правен интерес, което е адресат на акта, поради което е процесуално
допустима.
От доказателствата по
административната преписка се установява, че с Решение № 459/31.03.2017 г. по
гр.д. № 564/2017 г. на БРС е прекратен бракът на жалбоподателя с Ж.В.Й., като е
утвърдено постигнатото между страните споразумение, съгласно което родителските
права върху родените от брака на страните деца В. В. Й. и Х. В.Й. са предоставени
на майката, с определен режим на лични контакти на бащата с децата.
Жалбоподателят в настоящото производство В.Й. е подал заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-А/6011 от 08.12.2020 г. в
Дирекция "Социално подпомагане" – Бургас, с искане за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно
положение или обявена извънредна епидемична обстановка. В заявлението е
посочено, че Й. е разведен, че
е работещ родител, който не може да извършва дистанционна работа от вкъщи и
няма възможност да ползва платен отпуск, с две деца, които не
посещават училище поради
въведените ограничения във връзка с извънредната епидемична обстановка, като
брутните доходи на семейството му през месеца, в
който в училището е въведено ограничение във връзка с извънредната епидемична
обстановка /от 30.11.2020 г. до 21.12.2020 г./, са в размер
на 668,56 лева. Към заявлението си лицето е
приложило служебна бележка от 30.11.2020 г., издадена от работодателя му
„Комплекс 2000“ ООД, видно от която е ползвал неплатен отпуск в периода от
30.11.2020 г. до 18.12.2020 г., като е нямал право на платен отпуск, тъй като
същото вече е било реализирано пропорционално на отработеното време от началото
на годината, и през м.11.2020 г. не е било възможно лицето да извършва работа
дистанционно от вкъщи. В служебната бележка е посочено също, че през м.10.2020
г. Й. е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 668,56 лв., което
обстоятелство се потвърждава и от представеното Удостоверение изх.№
1780/04.12.2020 г. Приложени са също 2 бр. служебни бележки, издадени на
02.12.2020 г. от Основно училище „Св.Климент Охридски“ – гр. Бургас, в уверение
на това, че децата В. В. Й. и Х. В.Й. са ученици в ІІІ „б“ клас и че в периода
от 30.11.2020 г. до 21.12.2020 г. същите са се обучавали синхронно от
разстояние в електронна среда поради въведените ограничения във връзка с
извънредната епидемична обстановка в страната.
Въз основа на
подаденото заявление и след извършена социална анкета, на 06.01.2021 г. от
Дирекция "СП" – Бургас е
изготвен социален доклад. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на
социалния доклад, заявителят е разведен, с две
деца на 9 години, учащи,
като родителските права с бракоразводното решение са присъдени на майката. С
оглед на това е прието, че лицето не отговаря на условията за отпускане на
месечна целева помощ по чл.16б ППЗСП, като е предложено да
му бъде отказано отпускането на такава.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ЗСП/Д-А/6011 от 06.01.2021 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Бургас, на основание чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане и чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално
подпомагане, на В.Х.Й. е отказано отпускането на месечна целева социална помощ по чл. 16б от ППЗСП. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с
обстоятелството, че родителските права върху децата Х. и В. Й. са
предоставени на майката съгласно решение на БРС № 459/31.03.2017 г.
В.Й. е обжалвал заповедта по
административен ред на 08.01.2021 г. С Решение № 40-РД06-0040 от 03.02.2021 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Бургас, на основание чл. 97, ал. 1 вр. чл. 13, ал. 5 от ЗСП във вр. с
чл. 16б от ППЗСП, е отхвърлена като неоснователна подадената от Й. жалба против Заповед № ЗСП/Д-А/6011 от 06.01.2021 г., издадена от директора на
Дирекция "Социално подпомагане" – Бургас. След преценка на доказателствата, съдържащи се в образуваната преписка и
въз основа на установената фактическа обстановка, съотнесена към приложимата
нормативна регламентация, решаващият административен орган е приел, че за
заявителя не е възникнало право на месечна целева
помощ по чл. 16б от ППЗСП, с оглед на което е направен извод, че правилно и законосъобразно с
обжалваната заповед на директора на Дирекция "Социално
подпомагане" – Бургас е отказано
отпускането на социална помощ по подаденото от В.Й. заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-А/6011 от 08.12.2020 г. Като
мотив е споделен мотивът в обжалваната заповед, а именно – че лицето не е
родителят, който упражнява родителските права върху децата, за да има право на
месечна целева помощ по чл.16б ППЗСП.
При
така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Оспорената Заповед № ЗСП/Д-А/6011 от 06.01.2021 г. е издадена от материално и териториално
компетентния административен орган – директора
на Дирекция "Социално подпомагане" – Бургас, при упражняване на законово регламентираните му правомощия по чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 16б от ППЗСП.
Обжалваният административен акт е постановен в изискуемата от закона
форма и при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за неговото
съдържание. Посочено е както правното основание за упражненото административно
правомощие, така и релевантното обстоятелство за постановения отказ за
отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП –лицето не е родителят, упражняващ родителските права върху
децата, съгласно влязлото в сила решение по гр.д. № 564/2017 г. по описа на
БРС. С оглед на това съдът приема, че е изпълнено законовоустановеното изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 13, ал. 3 от ЗСП за
постановяване на мотивиран административен акт.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания
административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване норма, респ. следват ли се разпоредените правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗСП, социалните
помощи са месечни, целеви и еднократни, като условията и редът за отпускането,
изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на
социалните помощи, се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите
помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и
социалната политика /чл. 12, ал. 4 от ЗСП/.
В случая жалбоподателят е подал заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-А/6011 от 08.12.2020 г. за отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП. Правото на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или
обявена извънредна епидемична обстановка за семейства с деца до 14-годишна
възраст, е регламентирано с ПМС
№ 218 от 17.08.2020 г. за допълнение
на Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане /обн. ДВ бр. 77/ 01.09.2020 г. /. В новосъздадената разпоредба на чл.16б, ал. 1 от ППЗСП е предвидено,
че право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена
извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст,
когато: т. 1 - двамата или единият от
работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват
дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не
получава парично обезщетение за временна неработоспособност; т. 2 - двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са
останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът
на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4; т. 3 - двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са
самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради
въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка, и т. 4 - двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по
т. 1, 2 или 3 не получават обезщетение за бременност и раждане. Съответно в
чл. 16б, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСП нормативно са
регламентирани и други условия за отпускане на месечна целева социална помощ по
чл. 16б от ППЗСП - децата да не са настанени извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; децата да не посещават училище или детска ясла и детска градина, както
и предучилищните групи поради въведените ограничения в училището или в детското
заведение във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка и средномесечният доход на член от семейството за месеца, в който в
училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка, да е по-нисък или равен на 150 % от минималната работна заплата. Съгласно §
2 от ПЗР на ПМС № 322/23.11.2020 г. за
изменение и допълнение на ППЗСП /в сила от 27.11.2020 г. /, до 31 декември 2021
г. разпоредбата на чл. 16б се прилага единствено при обявено извънредно
положение, съответно извънредна епидемична обстановка, на територията на
Република България, свързана с разпространение на COVID-19.
От посочената регламентация следва изводът, че месечната целева помощ по чл. 16б от ППЗСП има специфичен характер и е свързана с подпомагане на семействата с
деца до 14-годишна възраст, когато децата не посещават училище или детска ясла
и детска градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в
училището или в детското заведение във връзка с извънредното положение или
извънредната епидемична обстановка и когато по отношение на родителите /респ.
на единия родител или на родителя, отглеждащ сам дете/, е налице някоя от
хипотезите по чл. 16б, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ППЗСП и е изпълнено условието по
чл. 16б, ал. 4 от ППЗСП за размера на средномесечния доход на член от семейството. А по аргумент
от § 2 от ПЗР на ПМС № 322/23.11.2020 г. за
изменение и допълнение на ППЗСП /обвързващ прилагането на чл. 16б от ППЗСП с обявено извънредно положение, съответно с извънредна епидемична
обстановка на територията на РБългария, свързана с разпространение на
COVID-19/, следва изводът, че за наличието на
обуславящите правото на месечна целева социална помощ материалноправни
предпоставки по чл. 16б, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ППЗСП, преценката следва да се
извършва в контекста на това дали възникването и съществуването на тези
предпоставки е резултат от въведени ограничения във връзка с извънредно
положение или извънредната епидемична обстановка на територията на страната,
свързана с разпространение на COVID-19.
В случая от фактическа страна не е спорно, а и се установява от
доказателствата по делото, че заявителят е разведен, има
две деца, ученици в трети клас, които поради
въведените ограничения във връзка с извънредната епидемична обстановка в
страната и издадена Заповед № РД-01-677/ 25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването за преустановяване на присъствените учебни
занятия в училищата, детските градини и яслите от 30.11.2020 г. до 21.12.2020
г., не са посещавали училище в посочения период – т. е изпълнено е условието по чл. 16б, ал. 3, т. 2 от ППЗСП. За да възникне правото на заявителя на месечна целева помощ по чл. 16б, ал. 1 от ППЗСП, обаче, е необходимо съществуването на още една
материалноправна предпоставка, а именно - по
отношение на лицето да е изпълнена някоя от предвидените в условията на
алтернативност хипотези на чл. 16б, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ППЗСП. В случая по отношение на
жалбоподателя хипотезите на чл. 16б, ал.
1, т. 2 и т. 3 са неприложими – В.Й. не е нито самоосигуряващо се лице, нито е останал без
работа. Заявеното от Й. искане за отпускане на месечната целева помощ очевидно се основава на
хипотезата на чл. 16б, ал. 1, т. 1 от ППЗСП, регламентираща правото на
подпомагане на родителя, отглеждащ сам дете, за периода на
дистанционно обучение на детето поради
въведените ограничения в училището във връзка с извънредното положение или
извънредната епидемична обстановка, когато родителят не може да извършва дистанционна работа от вкъщи
и няма възможност да ползва платен отпуск. В контекста на
регламентацията на месечната целева помощ по чл. 16б от ППЗСП, следва изводът, че за да възникне правото
на подпомагане по чл.16б, ал.1, т.1 ППЗСП,
следва жалбоподателят да е „родител, отглеждащ сам дете“, по смисъла на §1, ал.1, т.3 ДР на ППЗСП, съгласно която разпоредба „родител, отглеждащ сам
дете/деца" е лице,
което поради вдовство, развод или несключен граждански брак отглежда сам деца
до 18-годишна възраст, както и навършилите пълнолетие лица, в случай че
продължават да учат, до придобиване на
средно образование, но не по-късно от навършване на
20-годишна възраст. Предвид на обстоятелството, че с решението по гр.д. №
564/2017 г. на БРС родителските права върху родените от брака на жалбоподателя деца
В. В. Й. и Х. В.Й. са предоставени на майката Ж.В.Й., а на бащата В.Х.Й. е
определен режим на лични контакти с децата, се налага
извод, че жалбоподателят не попада в кръга на
лицата по чл. 16б, ал. 1, т. 1 от ППЗСП, имащи право да получат
целева социална помощ, тъй като не той е родителят, който сам отглежда
децата си, а такава е тяхната майка. Ето защо, в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон, с оспорената Заповед № ЗСП/Д-А/6011 от 06.01.2021 г. на директора на Дирекция "Социално
подпомагане" – Бургас на жалбоподателя е отказано отпускането на месечна целева социална помощ по чл. 16б от ППЗСП.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
нарушения на административно-производствените правила при издаването на заповедта.
В нормативно предвидения срок и в съответствие на
изискванията по чл. 27 от ППЗСП, след подаването
на заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-А/6011 от 08.12.2020 г. с искане за отпускане на
месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП, социален работник е извършил социална анкета и е изготвил социален доклад съгласно приложение № 2 към чл. 27, ал. 1 от ППЗСП. При извършената социалната анкета са разгледани и обсъдени всички
релевантни обстоятелства от имуществен, социален, семеен, битов и здравен
характер. Въз основа на резултатите от социалната анкета, обективирани в
изготвения социален доклад от 06.01.2021 г., и
констатацията, че Й. не е родител, отглеждащ сам децата си, е направено
обосновано предложение за отказ да бъде отпусната на заявителя месечна целева помощ по реда и на основание
чл. 16б от ППЗСП.
С оглед на изложеното, обжалваната заповед е законосъобразна, а жалбата
– неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Страните не са претендирали присъждане
на разноски и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Съгласно чл.13, ал.6 от ЗСП,
настоящото решение е окончателно.
Мотивиран от горното и на осн.чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.Х.Й. с ЕГН **********
***, против Заповед № ЗСП/Д-А/6011/06.01.2021 г. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ Бургас, потвърдена с Решение № 40/03.02.2021 г. на
директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Бургас.
Решението е окончателно
съгласно чл.13, ал.6 ЗСП.
СЪДИЯ: