№ 153
гр. София , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000100 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 903882/23.09.2020 г. по т.д.№ 95/2020 г. на Благоевградски
окръжен съд е обявена неплатежоспособността на „Атлас – 06“ ЕООД и е определена
начална дата на неплатежоспособността 07.11.2019 г. Открито е производство по
несъстоятелност по отношение на „Атлас – 06“ ЕООД и е постановено на основание чл.630,
ал.1, т.4 от ТЗ да бъде наложена обезпечителна мярка обща възбрана и запор върху
недвижимите имоти и движимото имущество, както и на банковите сметки на длъжника.
Назначен е синдик Е. Г. Т. и е насрочено първо събрание на кредиторите.
Срещу решението В ЧАСТТА МУ , касаеща определената начална дата на
неплатежоспособност 7.11.2019 г. е подадена въззивна жалба от „Юробанк България“ АД,
което моли решението в тази част да бъде отменено и въззивният съд да определи като
начална дата на неплатежоспособността 31.12.2018 г.. Поддържа, че от приетото заключение
на съдебно счетоводната експертиза се установява, че коефициентът на финансова
автономност, който има пряко отношение към неплатежоспособността на длъжника, към
31.12.2018 г. е минус 0.365 като вещото лице е уточнило, че липсва финансова независимост
от кредиторите и финансова стабилност като дружеството е декапитализирано и изцяло
зависимо от кредиторите си. Тези изводи експертът правел и по отношение на коефициентът
на задлъжнялост, който към 31.12.2018 г. бил минус 2.741, което в съпоставка с посоченото
като норма съотношение на задължения към собствен капитал – 1/3, означавало че
задълженията многократно надвишават собствения капитал на дружеството. Към 31.12.2018
г. имало и значителна разлика между стойността на краткотрайните активи и на
краткосрочните задължения, като тази на задълженията значително превишавала тази на
активите. Експертизата посочила, че дружеството е декапитализирано и свръхзадължено по
смисъла на чл. 742 от ТЗ за целия наблюдаван период от 31.12.2018 г., т.е включително към
31.12.2018 г. като затрудненията на длъжника не са с временен, а с постоянен характер.
Вещото лице посочило, че към 31.12.2018 г. нито един от изследваните общо осем
1
показатели за финансово състояние на „Атлас – 06“ ЕООД не е в нормални граници.
Приетата от съда дата 07.11.2019 г. не била началната дата на неплатежоспособността на
длъжника, който бил в трайно състояние на неплатежоспособност и свърхзадълженост към
31.12.2018 г. Формалното приемане на датата, на която Банката е обявила предсрочна
изискуемост за начална дата на неплатежоспособностт не отразявало действителното
финансово състояние на длъжника. Въззивникът се позовава на практика на ВКС,
разглеждаща началната дата на неплатежоспособност като момент на проявление на
трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични
задължения към кредиторите по чл.608 ал.1 ТЗ, с наличните си краткотрайни активи.
Критерият бил цялостното икономическо състояние, изразено чрез показателите за
ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния
момент на спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен белег на
неплатежоспособността. Трайно и непротиворечиво се възприема разрешението, че
релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна
невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни
вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор, респ. отделни, но не всички
кредитори, поради което на съобразяване подлежи не само факта на спирането на
плащанията, а причините за това - липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на
ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения. Изисквало се обективно
обусловена невъзможност за изпълнение, а не неплатежоспособност в резултат на
субективната преценка, фактическо бездействие или нежелание на длъжника , вкл. с оглед
оспорване вземането на кредитора. /Решение № 33 по т.д.№ 915/ 2009 г. на II т.о., Решение
№ 115 по т.д.№ 169/2010 г. на II т.о., Решение № 90 по т.д.№ 1152 / 2011 г. на I т.о., Решение
№ 44 по т.д.№ 983 / 2011 г. на I т.о., Решение № 64 по т.д.№ 959/2009 г. на II т.о. , Решение
№ 54 по т.д.№ 3035/2013 г. на II т.о., Решение № 225 по т.д.№ 2572/2015 г. на I т.о. на ВКС и
др./.
В процесния случай настъпването на предсрочната изискуемост на всички
останали вноски по кредита не е критерият, от който съдът следва да се ръководи при
определяне на началната дата на неплатежоспособността. Нещо повече, самото падежиране
на голямо по размер задължение съвсем не означава непременно наличието на
неплатежоспособност или свръхзадълженост. Невъзможността за изпълнение на „Атлас –
06“ ЕООД била трайна, настъпила преди 31.12.2018 г. Към този момент освен това вече е
било налице и трайно спиране на плащанията към НАП, а считано от 05.03.2019 г. и към
Банката.
Въззивникът не сочи нови доказателства.
Въззиваемият „Атлас – 06“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по молба на „Юробанк
България“ АД с правно основание чл. 625 във връзка с чл. 630 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ за
откриване на производство по несъстоятелност на „Атлас – 06“ ЕООД. Молителят е
поддържал, че е кредитор на длъжника по сключени договори за кредит: 1. / Договор за
кредит № 665/21.12.2007 г., по силата на която „Алфа Банк” АД предоставило на длъжника
на 750 000 лв.- за финансиране на 80% от цената на строително монтажните дейности, без
ДДС, за изграждане на бензиностанция и за осъществяване на търговската дейност на
дружеството, задължението по който било обявено за изцяло и предсрочно изискуемо за
2
остатъка от неизпълненото задължение, считано от 07.11.2019 г.; 2./ Договор за кредитен
лимит под условие за издаване на банкови гаранции № 850/30.01.2009 г., сключен между
„Алфа Банк“ АЕ и „Атлас – 06“ ЕООД, като кредитополучател, под формата на револвиращ
кредит в размер на 420 000лв., със срок на издаване на банковите гаранции- 12 месеца.
Поради неизпълнение на задълженията за връщане на кредита, цялото задължение по
Договор за кредитен лимит под условие за издаване на банкови гаранции № 850/30.01.2009
г. било обявено предсрочно изискуемо, считано от 07.11.2019 г. Кредиторът поддържал, че
длъжникът е спрял плащанията на изискуемите парични задължения още към 15.06.2018 г.,
към която дата изпаднал в състояние на неплатежоспособност.
Ответникът „Атлас – 06“ ЕООД е оспорил молбата и твърдението на банката
кредитор, че дружеството е в трайно и необратимо състояние на неплатежоспособност,
както и че същото е спряло плащанията към кредиторите си, считано от 18.06.2018 г.
Възразил е, че финансовите показатели на дружеството към този период, не сочели на
трайни финансови затруднения и невъзможност за плащане към кредиторите на „Атлас –
06“ ЕООД.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта си, с която е обявена
неплатежоспособността на „Атлас – 06“ ЕООД; открито е производство по несъстоятелност
и е постановена обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника.
Предмет на въззивното дело е единствено началната дата на
неплатежоспособност.
Видно от писмо от ТД на НАП - с изх. № 10-00-2297/16.07.2020 г. върху
имуществото на „Атлас – 06“ ЕООД са наложени обезпечителни мерки с 6 постановления от
2010 г., 2012 г. 2013 г. 2016 г. и 2017 г. по ДОПК.
От писмо с изх. № 446/30.06.2020 г. се установява от Службата по вписвания
към PC Благоевград, че по партидата на „АТЛАС-06“ ЕООД, за периода от 22.05.1997 г. до
24.06.2020 г., има извършени вписвания, отбелязване и заличавания на актове, касаещи
недвижими имоти - випсвания на тежести- възбрани върху недвижими имоти и договорни
ипотеки и подновяването на същите по искане на банката кредитор.
В първоинстанционното производство е изслушано заключение на съдебно-
икономическа експертиза, което не е оспорено и като компетентно извършено съдът
възприема. Съгласно заключението размерът на задълженията по Договор за кредит №
665/21.12.2007 г. към 02.07.2020 е 852 647.98 лева като датата на последното плащане на
длъжника в погашение на задължения по този договор е 03.06.2019 за сумата 2300 евро.
Длъжникът изпаднал в забава по този договор считано от 05.03.2019 г. по 9 броя непогасени
вноски за главница. Размерът на задълженията по Договор за кредитен лимит под условие за
издаване на банкови гаранции № 850/30.01.2009 г. е 130 932.03 лева като датата на
последното плащане от длъжника в погашение на задълженията по него е на 27.06.2019 г. за
сумата 1400 евро. Кредиторът изпаднал в забава по този договор считано от 21.03.2019 г. по
9 броя непогасени вноски за лихва считано от 21.08.2019 г.
Съгласно заключението, по търговските книги на „Атлас – 06“ ЕООД към
31.05.2020 г. са налични краткотрайни вземания в общ размер 584 000 лв. и парични
средства в размер на 54 000 лв. Дружеството е с блокирани разплащатателни сметки чрез
3
наложен запор от ТД на НАП през 2020 г.
Пасивите на дружеството ответник- „АТЛАС-06“ ЕООД се състоят от основен
капитал, изискващ регистрацията - 5 000 лв.; текущата печалба за годината в размер на
21 000 лв., непокрита загуба от миналата година - минус 615 000лв. и сметка на собственика
– минус 15 000 лв.
Общият размер на задълженията на „Атлас – 06“ ЕООД по Оборотна ведомост
към 31.05.2020 г. са в общ размер на 1 734 000.00лв., от които към банки „Юробанк
България“ АД - 113 000 лв.; получен краткосрочен заем от „Юробанк България“ АД - 707
000лв.; към доставчици - 248 000 лв.; данъчни задължения - 537 000 лв.; осигурителни
задължения към ТД на НАП - 129 000 лв.
Публичните задължения към 06.07.2020 г. са в размер на 850 136.80 лв., които
по видове задължения са посочени в справка № 3 към експертизата.
От заключението на експерта Тахова се установява, че коефициентът на обща
ликвидност има стойност към 31.12.2018 г. от 0,680. Същият коефициент към 31.05.2020г е
промен и е в размер на 0,381. Коефициентът на бърза ликвидност има стойност към
31.12.2018 г от 0,645. Същият коефициент към 31.05.2020 г е промен и е в размер на 0,371.
Коефициентите на незабавна ликвидност към 31.12.2018 г. и към 31.05.2020 г. са съответно
със стойности: към 31.12.2018г - 0,084 и към 31.05.2020г - 0,033. Коефициентите на
абсолютна ликвидност към 31.12.2018 г. и към 31.05.2020 г. са със стойности, както
коефициентите на незабавна ликвидност. Причината е, че финансовите средства на
дружеството се състоят само от парични средства и не разполага с краткосрочни финансови
активи. Коефициентът на финансова автономност (платежоспособност) към 31.12.2018 г. е
минус 0,365, а към 31.05.2020 г. е минус 0,348, което означава, че както в началото, така и в
края на периода липсва финансова независимост от кредиторите и финансова стабилност, а
напротив-дружеството е декапитализирано и изцяло зависимо от кредиторите. В случаите,
когато коефициентът на финансова автономност е под единица, е налице на превишение на
задълженията спрямо собствения капитал, т.е. съществуващите задължения не са достатъчно
обезпечени с имуществото на предприятието и обратно, когато този коефициент е над
единица, показва степента на финансова независимост от ползването на чужди средства.
Нормата за този показател е над 1-ца. Коефициентът на задлъжнялост към 31.12.2018 г. е
минус 2,741, а към 31.05.2020 г. е минус 2,871. Този показател изразява, че в началото на
периода на 1 лев собствен капитал се падат 1 994 лева задължения, а към 31.05.2020г — 1
лев собствен капитал се падат 2 338 лева задължения. Приетата норма е точно обратно -
задълженията да не надвишават, а да са около 1/3 от собствения капитал. Нетният оборотен
капитал, който представлява разлика между стойностите само на краткотрайните активи и
на краткосрочните задължения към 31.12.2018г е минус 194 хил.лева, а към 31.05.2020г е
минус 1 003 хил.лева. Тези величини изразяват, че краткотрайните активи на дружеството са
по-малко от краткосрочните му задължения с посочените стойности. При анализ на данните
от отчета за приходите и разходите се установява, че реализираните от дружеството приходи
през наблюдаваните години са както следва: - към 31.12.2018 г. са в размер на 2 032
хил.лева; - към 31.12.2019 г. са в размер на 1 730 хил.лева; - към 31.05.2020 г. - 453 хил.лева.
Разходите по дейността по Отчета за приходите и разходите на дружеството по години, са
както следва: - към 31.12.2018 г. са в размер на 2 287 хил.лева; - към 31.12.2019 г. са в
размер на 1 771 хил.лева; - към 31.05.2020 г. са в размер на 432 хил.лева. Посочените данни
показват, че през последните две пълни финансови години – 2018 г. и 2019 г. двете
разходите на дружеството надвишават приходите му, което е неблагобриятна тенденция и
води до реализиране на загуби. През 2018 г. разходите на дружеството надвишават
приходите му 1,13 пъти, а през 2019 г. надвишението на разходите над приходите е 1,02
пъти. Изключително намира експерта структурата на активите и пасивите на дружеството.
Най-голям процент от активите на дружеството - 48,49 % са във вид на .вземания, които
представляват бавно ликвиден във времето актив. Най-бързо ликвидните активи - паричните
4
средства са в размер на 4,78 %, а стоките - в размер на 1,42 %. От друга страна, от общо
задължения в размер на 1 734 хил.лева, задължения за 1 621 хил.лева (93,48 %) са
краткосрочни, което означава че са със срок на плащане до 1 година. Постъпленията на
парични средства през 2020 г. в дружеството са в размер на 286 хил.лева и не са достатъчни
да покриват задълженията му. Дружеството е декапитализирано и свръхзадължено по
смисъла на чл.742 от ТЗ за целия наблюдаван период от 31.12.2018 г. до 31.05.2020 г., тъй
като наличното му имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.
Извода на експерта-икономист е, че затрудненията на дружеството не са с временен, а са с
постоянен характер, тъй като не просто са налични неизплатени от негова страна изискуеми
и ликвидни парични задължения към кредитори по търговски сделки и публични
задължения към държавата, а е налице невъзможност същите да бъдат заплатени, по
следните причини: 1./-нито един от изследваните общо осем показатели за финансовото
състояние не само не са в нормални граници от 31.12.2018 г. до 31.05.2020 г., но и бележат
тенденция на влошаване; 2./ В паричния поток на дружеството за 2020г постъпленията от
дейността на дружеството не са достатъчни да покриват задълженията му. 3./ Дружеството
не притежава достатъчно бързоликвидни активи, поради което нетният му оборотен капитал
е отрицателна величина през целия наблюдаван период. 4./ В същото време задълженията на
дружеството растат. Докато към 31.12.2018 г. задълженията му са в размер на 1 461
хил.лева, то към 31.05.2020 г. са в размер на 1 734 хил.лева, почти изцяло краткосрочни.
Решението е обжалвано само в частта му, с която е определена началната дата
нанеплатежоспособността на „Атлас – 06“ ЕООД. Следователно въззивният съд следва да
разгледа единствено този въпрос.
При преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност и кога
е настъпила тя, съдът изхожда от следното:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е
дадено в чл.608 ал. 1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения
по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с
търговската дейност, а от 13.05.06 г.- и частни държавни вземания.
В разпоредбите на чл.608 ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ са предвидени хипотези при
които се презюмира настъпила неплатежоспособност и които служат за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца.
За да прецени към коя дата длъжникът е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност съдът изхожда от следното:
Основните показатели за такова състояние са коефициентите на ликвидност на
предприятието. При тяхното изследване съдът изхожда от следното:
Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в
производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за
длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване
/плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо
се предприятието. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на
неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме
плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между
краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи
задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи:
5
материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж
до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със
спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по
вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка
ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на
справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота
са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг
вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните
активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри
коефициента на ликвидност : на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези
коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочни задължение /текущи
задължения/ на определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани
според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва
съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато
при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от
няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между
коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че
от краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват материалните запаси.
При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания.
Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните
паричните средства към текущите задължения, но тъй като при едно действащо предприятие
показателя за наличните парични средства е най-динамичен /както беше посочено те са най-
ликвидни и могат да се променят не само всеки ден, а дори няколко пъти на ден/ и при
осъществяване на дейността си едно стабилно предприятие е нормално да разчита на целия
оборотен капитал, а не само на паричните средства като част от него, то този коефициент,
ведно с коефициентите на бърза и незабавна ликвидност, следва да се приеме за помощен
спрямо коефициента за обща ликвидност, показващ възможността на предприятието да
посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал т.е включително с материалните
запаси, краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови активи, които при
реализирането им, която се осъществява при стопанските операции, се трансформират в
парични средства.
На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза,
незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на
краткотрайните активи т.е. от това колко са материалните запаси,
краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като %
от общия размер на краткотрайните активи, което път от своя страна зависи от конкретната
основна дейност, която осъществява предприятието. Ниският коефициент на бърза,
незабавна или абсолютна ликвидност се дължи на малкото тегло на краткосрочните
вземания, съответно краткотрайните финансови активи и паричните средства в общия
размер на краткотрайните активи и сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси
/материали, стоки, готова продукция/, поради което ниският коефициент на бърза, незабавна
или обща ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо състояние на
предприятието.
На база на гореизложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване
на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност,
отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните
задължения.
Съдът възприема изводите на експерта и коефициентите по заключението на
вещото лице. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1",
тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите
краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях.
Коефициентът на обща ликвидност на ответника за целият изследван период е под единица
6
Коефициентите за финансовата автономност за целия изследван период –
2018, 2019 и 2020 г. са под 0.33 и дори отрицателна величина, което означава, че
дружеството не е способно да посреща дълготрайните си задължения, тъй като за това е
необходимо собственият капитал на дружеството следвало да бъде минимум 1/3 от всички
задължения, за да се осигури възможност за разплащане за дълъг период от време.
Отрицателните стойности на коефициентите на финансова автономност сочат на
декапитализиран собствен капитал. Като дружеството е било декапитализирано и зависимо
от кредиторите.
Важно обстоятелство е, че през целия разглеждан период финансовият
резултат от обичайната дейност е загуба, както и че коефициентите му на рентабилност са
отрицателни, което показва липса на потенциал на ответника да генерира и реализира
доходи.
Извършваните от „Атлас – 06“ ЕООД плащания към отделни клиенти в
периода след 2018 г. не обуславят извод за платежоспособност на предприятието при
наличието на констатациите на изслушаната във въззивното производство експертиза. Те
биха обусловили неприложимост на презумпцията на чл.608, ал.1 ТЗ, която задължава съда
да приеме, че при наличие на спиране на плащанията търговецът е неплатежоспособен като
размества доказателствената тежест, задължавайки длъжника в този случай да ангажира
доказателства за доброто си имуществено и финансово състояние. Самото спиране на
плащанията не е предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност. В
процесния случай е направено пълно изследване на имущественото и финансовото
състояние на „Атлас – 06“ ЕООД, при което се налага извода, че считано от 31.12.2018 г.
длъжникът не е бил в състояние да погасява текущите си задължения със краткотрайните си
активи, което означава, че е бил в състояние на неплатежоспособност. Към тази дата и след
нея задълженията на дружеството прогресивно са се увеличавали като краткотрайните му
активи са били с обратната тенденция – към прогресивно намаляване.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът е в състояние на
неплатежоспособност считано от 31.12.2018 г., към която дата икономическите и финансови
показатели на ответника сочат на лошо икономическо и финансово състояние. Това
състояние е било трайно и необратимо и тенденцията е била към още по-голямото му
влошаване.
Първоинстанционното решения в обжалваната част следва да бъде отменено и
като начална дата на неплатежоспособност да бъде определена 31.12.2018 г.
По разноските по делото:
При този изход на спора ответникът „Атлас – 06“ ЕООД носи отговорност за
разноските, направени във въззивното производство и следва да бъде осъден да заплати
направените от жалбоподателите такива. Тъй като не е направеното искане за присъждане
на разноски от страна на жалбоподателя „Юробанк България“ АД, с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес, съдът не следва да присъжда такива.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ решение № 903882/23.09.2020 г. по т.д.№ 95/2020 г. на
Благоевградски окръжен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е определена като начална дата на
неплатежоспособността на „Атлас – 06“ ЕООД – 07.11.2019 г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността на „Атлас – 06“ ЕООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Благоевград 2700, ул. „Шар планина“
№ 16, ет. 3, ап. 5, представлявано от управителя М. Г. П. – 31.12.2018 г.
РЕШЕНИЕТО в останалата му част като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8