Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 21.09.2020 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на девети септември, през две хиляди и двадесета година в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                               Мл.с.         : ЮЛИАНА ТОЛЕВА

 

При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 447 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от от М.И.Р., ЕГН **********,*** против решение № 678/17.06.2019 г. по гр.д. № 5009/2018 г. на Сливенския районен съд, с което жалбоподателят е лишен от родителски права спрямо малолетното дете И. М. Р., ЕГН **********. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемата Р.Г.Т., ЕГН ********** *** сумата от 530.00 лв., представляваща разноски по делото. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. При постановяване на решението съдът не бил спазил изискванията на чл. 132 ал.1 т.2 от СК за лишаване от родителски права. Не било налице трайно неполагане на родителски грижи, включително неплащане на издръжка. Бащата освен , че редовно заплащал присъдената издръжка непрекъснато се борел за възможността да осъществява личен контакт с детето И.. Жалбоподателят посочва, че майката на детето системно го манипулирала и създавала у него Синдром на родителска отчужденост. Прекъсването на общуването между бащата и детето водело до отчужденост у детето и до по – трудно приобщаване. Постоянните конфликти между родителите, в центъра на които било поставено детето водело до натоварване на психиката му. Жалбоподателят заявява, че се чувства безсилен да защити детето си. Счита, че с обжалваното решение е нарушено основно право на детето му – да общува с родителя си и по този начин се нарушавали всички международни актове, включително Конвенцията за правата на детето.

         Моли се обжалваното решение да бъде отменено и депозирания иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.

         В с.з.въззивната страна редовно призована се представлява от адв.Х., която моли жалбата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемата страна редовно призован се представлява от адв. П., която заявява, че оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди решението на РС. Няма претенции за разноски.

За Окръжна прокуратура – Сливен се явява прокурор Русев, който изразява становище за основателност на въззивната жалба. Посочва, че не са налице основанията за уважаване на исковата молба.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства. Беше допусната и изслушана съдебно – психологична експертиза от ВЛ Б., в чиято безпристрастност и компетентност съдът не се съмнява, поради което кредитира експертизата изцяло . От даденото експертно заключение и от изслушването на ВЛ в с.з., съдът установи следното :

Детето И. Р. се намира във възраст, в която се изгражда като личност и се формира представата ѝ за съвместно съжителство между половете. Тя не изпитва страх от баща си, който да я откаже от срещи с него. Такива данни ВЛ не е установило при личния си контакт с детето и проведената с него беседа. Такива данни не се индикират и от извършените от детето тестове. В експертоното заключение (стр.8) се посочва, че детето изпитва нормалпсихологичен страх от баща си, но не за себе си, а за майка си. Не е налице синдром на родителско отчуждаване. Желателно е общуването между баща и дъщеря да продължи, за да не се отчужди детето. Необходимо е контактите между детето и родителите да са по - цивилизовани за да се осигури спокойна атмосфера за израстването на детето.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Според нормативната уредба – чл. 132 ал. 1 о СК, родител може да бъде лишен от родителски права в две хипотези – в особено тежки случаи по чл. 131 от СК (ако поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето) или когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Лишаването от родителски права е крайна мярка и санкция за пълно и трайно неизпълнение на родителските задължения от страна на родителя по отношение на собственото му дете.

От данните по делото не се установи въззивникът да има особено тежко поведение, което да представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. Действително има влязло в сила решение на СлРС, потвърдено от решение на СлОС, с което е било признато по отношение на ответника, че е упражнявал домашно насилие по отношение на майката на детето - Р.Т.  и по отношение на детето И. Р.. Данните по делото обаче сочат, че детето е било свидетел на домашно насилие упражнено по отношение на майка му и по този опосреден начин съдът е приел, че то също е било жертва на домашно насилие. Няма никакви данни обаче бащата някога да е бил агресивен по отношение на детето си. Не са налице никакви данни поведението му да представлява особено тежък случай. Неговите избухвания имат инцидентен характер. Затова му е била наложена забрана по реда на ЗЗДН да доближава майката и детето за срок от 18 месеца, който срок е започнал да тече на 25.01.2019г. и към настоящия момент е изтекъл. По делото няма данни бащата отново да е нарушил приетите в обществото правила на добро поведение и отново да е упражнил домашно насилие. Напротив, от данните в социалния доклад е видно, че той съзнава негативната страна на поведението си и желае да я коригира. За извършените от него действия на домашно насилие въззивникът вече е бил санкциониран. Не е необходимо да се налага нова санкция за същите му постъпки. Демонстрираното от него поведение сочи, че той е загрижен родител и желае и за в бъдеще да се грижи за дъщеря си и да присъства в живота и.

Съдът взе предвид основно интересите на детето и приема, че отнемането на родителските права на бащата само ще нанесе непоправими вреди върху развитието ѝ. Тя неминуемо ще се отчужди от него, а при жив родител в интерес на детето е да се запазят отношенията и и с двамата родители, защото общуването с тях е от съществено значение за правилното му психическо и емоционално развитие. С оглед на изложеното, съдът намира, че следва да отхвърли предявения иск за отнемане на родителски права.

Тъй като правните изводи на настоящия съдебен състав не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено.

С оглед изхода на процеса в полза на въззивната страна следва да се присъдят деловодни разноски за първа инстанция в размер на 500.00 лв., адвокатско възнаграждение и за въззивна инстанция – 350.00 лева – възнаграждение за вещо лице. В договора за правна защита и съдействие на въззивната страна е посочено договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв. По делото няма данни същото да е платено, поради което не се присъжда на страната.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ решение № 678/17.06.2019 г. по гр.д. № 5009/2018 г. на Сливенския , като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

         ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

 

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Г.Т., ЕГН ********** *** против М.И.Р., ЕГН **********,*** иск по чл.132ал. 1 т. 1 от СК иск за отнемане на родителски права по отношение на детето И. М. Р., ЕГН **********, като неоснователен.

 

 

ОСЪЖДА Р.Г.Т., ЕГН ********** *** да заплати на М.И.Р., ЕГН **********,*** деловодни разноски за първа инстанция в размер на 500.00 ( петстотин) лв., адвокатско възнаграждение и за въззивна инстанция – 350.00 ( триста и петдесет) лева – възнаграждение за вещо лице.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.