Р Е Ш
Е Н И Е
Номер ........ 19.11.20 г. Град Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд V-ти наказателен състав
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Деян Илиев
Секретар: Радиана Грозева
като разгледа докладваното от
съдия-докладчика Деян Илиев
АН
дело № 408 по описа за 2020 година за да се произнесе
съобрази:
Обжалвано е
Наказателно постановление № 20-0284-000955 от 15.04.20 г. на РУМВР Казанлък. Жалбоподателят Р.З.Ж., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го
отмени. Оспорва извършеното нарушение и излага оплаквания за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В с.з. се явява лично, но
жалбата му се поддържа от адв. М. П., която моли съда да отмени НП.
Въззиваемата
страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител, но в писмено становище на
гл. юрисконсулт Алексиев се иска отхвърлянето на жалбата като неоснователна.
Съдът, като извърши
цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление
(НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
Административнонаказващият
орган (АНО) е приел за установено, че на 11.02.2020 г., около 14.00 часа в гр. К. до входа
на Автогарата, автопатрул от полицейски служители на РУМВР Казанлък забелязали
ла. "БМВ" с рег. № ***** да се движи в посока изток-запад, като
водачът паркирал автомобила в автомивка на ул. "Д-р С." № **. При
извършената проверка било установено, че автомобилът бил изтекли на 15.03.2019
г. транзитни номера. Заедно със жалбоподателя би и собственика на автомобила Д.Б..
По случая е била образувана проверка приключила с отказ да се образува ДП. АНО
е приел, че жалбоподателят виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Описаната фактическа
обстановка се установява от АУАН № 113891 от 11.02.2020 г., постановление за отказ да се
образува ДП, разрешение за временно движение, показанията на свидетелите С.К., М.К.,
С. Д., които отчасти кореспондират на показанията на св. Б..
От
показанията на св. Б. се установява, че л.а. не бил управляван от
жалбоподателя, двамата само я бутали до автомивката, като жалбоподателят бутал
отпред на рамката до кормилото, защото автомобилът бил развален.
От
показанията на свидетелите М.К. и С. Д., че л.а. автомобил е бил управляван от
жалбоподателя на собствен ход, макар последният да е твърдял пред тях, че го е
бутал, но св. Д. установява, че капакът бил топъл.
Св.
С.К. не е очевидец, той препредава установеното от колегите му - свидетелите К.
и Д..
Съдът
намира за безпредметно да обсъжда истинността на гласните доказателства, защото
в случая единствено от значение е какво има предвид закона като съдържание на
управлението на МПС-во. Управлението на МПС-во съгласно ПП 1-83 г. по н. д. №
8/82 г. на ВС., включва „всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на моторните превозни средства или машини ... независимо дали превозното
средство е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност
за настъпване на съставомерни последици.
Следователно
поведението на жалбоподателя, описано от св. Б. представлява управление на
МПС-во, а в случая не се спори, че то е било нерегистрирано.
В
случая правилно АНО е приел, че е била нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП според, която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани. Правилно е
приложена съответната на нарушението санкционна норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, с поред която водачът носи отговорност за управление на МПс-во, което не
е било регистрирано. Наложените наказания са минимални, от което следва, че
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН е била спазена. Този вид деяния са обект на
засилен контрол от държавните органи предвид и разпоредбата на чл. 345 от НК,
поради което съдът не приема, че случая е маловажен.
При
извършената служебна проверка не се установяват релевираните от адв. П.
нарушения на процесуалните правила - актът и НП са били издадени по правилата
на ЗАНН и няма основание за отменянето
на НП.
Следователно
НП следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
Потвърждаването
на НП дава основание на съда да уважи искането за пирсъждане на разноски
съгласно възможността по чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН.
В
случая следва да се присъди минимално предвиденото в чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно препращащата
норма на чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ.
Водим от горните
мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0284-000955 от 15.04.20 г. на РУМВР Казанлък, с което на жалбоподателя Р.З.Ж. ЕГН ********** са били наложени административни наказания
ГЛОБА в размер на 200 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС-во за срок от
ШЕСТ месеца.
ОСЪЖДА
жалбоподателя ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР Стара Загора, ЕИК ********** - BG30UNCR76303100115626 сумата от 100 лв.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен
съд гр. Стара Загора.
Районен
съдия,