№ 89
гр. Велико Търново , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000381 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 95/17.07.2020 година по т. д. № 207/2019 година на Окръжен съд
Плевен е отхвърлен предявен от А. А. Х. против „Застрахователно акционерно дружество
„Армеец“ АД иск по чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1 от Кодекса за застраховането
(отм.), във връзка с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата 25
000 лева – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания,
свързани със загубата на нейния брат Ц. А. Ц., починал в резултат на пътнотранспортно
произшествие от 22.02.2015 година, причинено виновно от Е. С. К. като водач на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДК № ЕН 79 ****, застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ в „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на пътнотранспортното произшествие
до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
Със същото решение е отхвърлена претенцията на Г. А. А. против
„Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД по чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223,
ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.), във връзка с чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите за сумата 25 000 лева – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
1
вреди – болки и страдания, свързани със загубата на нейния брат Ц. А. Ц., починал в
резултат на пътнотранспортно произшествие от 22.02.2015 година, причинено виновно от Е.
С. К. като водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДК № ЕН 79 ****,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в „Застрахователно акционерно дружество
„Армеец“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
пътнотранспортното произшествие до окончателното изплащане, като неоснователна и
недоказана.
С посоченото решение А. А. Х., Г. А. А. са осъдени да заплатят в полза на
„Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД сумата 1 050 лева – разноски за
депозит за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.
С Решение № 260012/23.09.2020 година по т. д. № 207/2019 година на Окръжен
съд Плевен на основание чл. 250 от ГПК е допълнено Решение № 95/17.07.2020 година по т.
д. № 207/2019 година на Окръжен съд Плевен, а именно:
Отхвърлен е предявеният от А. А. Х. против „Застрахователно акционерно
дружество „Армеец“ АД иск по чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (отм.), във връзка с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите за
разликата от 25 000 лева до 50 000 лева – обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди – болки и страдания, свързани със загубата на нейния брат Ц. А. Ц.,
починал в резултат на пътнотранспортно произшествие от 22.02.2015 година, причинено
виновно от Е. С. К. като водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДК № ЕН
79 ****, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в „Застрахователно акционерно
дружество „Армеец“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
пътнотранспортното произшествие до окончателното ѝ изплащане, като неоснователен и
недоказан.
Отхвърлена е претенцията на Г. А. А. против „Застрахователно акционерно
дружество „Армеец“ АД по чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (отм.), във връзка с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите за
разликата от 25 000 лева до 50 000 лева – обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди – болки и страдания, свързани със загубата на нейния брат Ц. А. Ц.,
починал в резултат на пътнотранспортно произшествие от 22.02.2015 година, причинено
виновно от Е. С. К. като водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДК № ЕН
79 ****, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в „Застрахователно акционерно
дружество „Армеец“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
пътнотранспортното произшествие до окончателното ѝ изплащане, като неоснователна и
недоказана.
2
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Г. А. А. и А. А. Х.,
представлявани от адвокат Р.М., против Решение № 95/17.07.2020 година по т. д. №
207/2019 година на Окръжен съд Плевен в частта, с която изцяло са отхвърлени като
неоснователни и недоказани предявените искове от ищците в размер на по 25 000 лева за
всяка от тях – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – изключителни болки,
страдания и психически стрес, вследствие на смъртта на техния брат Ц. А. Ц., починал в
резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.02.2015 година, ведно със
законната лихва, считано от датата на произшествието – 22.02.2015 година, до
окончателното изплащане на сумите, както и в частта, с която ищците са осъдени да
заплатят солидарно сумата в размер на 1 050 лева – разноски по делото за депозити за вещи
лица и юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се излага, че решението в обжалваните
части е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон, със съдебната практика по подобни дела.
Процесуалният представител на жалбоподателките смята, че първоинстанционният съд е
допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не се е произнесъл
по направено в открито съдебно заседание на 3.02.2020 година искане по чл. 214 от ГПК за
изменение на размера на исковете за неимуществени вреди – същите да се считат предявени
в размер на по 50 000 лева за всяка една от ищците. Твърди се, че в хода на производство по
безспорен начин са установени всички необходими предпоставки от фактическа и правна
страна за уважаване на исковете по чл. 226, ал. 1 (отм.), във връзка с чл. 223 (отм.) от
Кодекса на застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите – настъпило
застрахователно събитие, вреди, причинно-следствена връзка между събитието и
настъпилите вреди, наличие на валиден застрахователен договор. С представеното
Удостоверение за родствени връзки по безспорен начин се установявала
материалноправната легитимация на ищците, които имат право да претендират обезщетение
за вреди от смъртта на пострадалия – исковете са предявени след приемането на ТР № 1/
21.06.2018 година, с което е признато, че и други лица, извън изброените в ППВС № 4/1961
година и ППВС № 5/1969 година, имат право да получат такова, стига да докажат, че са
създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт
продължителни болки и страдания. Неправилно Окръжен съд Плевен е интерпретирал
събраните по делото гласни доказателства, като е посочил в мотивите си, че от тях не се
установява при условията на пълно и главно доказване изключителна емоционална близост
между ищците и пострадалия, която да е необичайна за този тип родствени връзки. Изтъква
се, че жалбоподателките изключително тежко приели новината за пътнотранспортното
произшествие и внезапната смърт на единствения им брат – наложило се да потърсят и
лекарска помощ. Загубата им е била огромна, тъй като тримата прекарвали голяма част от
ежедневието си заедно, и към настоящия момент А. А. Х., Г. А. А. не могат да приемат, че
брат им е починал. От показанията на свидетелите ставало ясно, че тримата израснали
заедно, винаги си помагали, заминали да работят заедно в Испания (обитавали всички една
сграда), той им е помагал и финансово, а те го подпомагали в грижите за неговите деца.
След злополуката жалбоподателките се променили, затворили се в себе си, намалили своите
3
социални контакти, спрели да споделят с близките си. Сестрите продължавали да посещават
гроба на своя брат, което доказвало, че все още скърбят за него и не могат да преодолеят
загубата му. След неговата смърт А. А. Х., Г. А. А. продължили да полагат грижи за трите
деца му деца. Изложени са доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност
всички доказателства по делото, не е извършил задълбочен анализ на съществувалите
между А. А. Х., Г. А. А. и Ц. А. Ц. отношения, не е отчел интензивността и
продължителността на моралните болки и страдания на жалбоподателките. Съставът на
Окръжен съд Плевен е постановил необоснован и немотивиран съдебен акт, с което е
допуснал съществено процесуално нарушение – не е обсъдил в мотивите си всички
доказателства по делото в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен
съд. При определяне на застрахователно обезщетение следва да се вземат предвид и
възрастта на пострадалото лице, нарастващият лимит на застрахователното покритие, което
е предпоставка и условие за по-пълно обезщетяване на ищците. Цитирана е съдебна
практика. Развити са подробни съображения за неоснователност на възражението за
съпричиняване, направено от ответното дружество – непоставяне на предпазен колан от
страна на пострадалия, сочи се, че алкохолното опиянение на Ц. Ц., не е в причинно-
следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. Дружеството-ответник не е
установило при условията на пълно и главно доказване, че пострадалият е знаел за
качването в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол. От данните по делото не
може да се направи извод, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите. На
жалбоподателките се дължи компенсаторно обезщетение.
Направено е искане да се отмени Решение № 95/17.07.2020 година по т. д. № 207/
2019 година на Окръжен съд Плевен в частите, с които са отхвърлени предявените от А. А.
Х. и Г. А. А. искове за по 25 000 лева за всяка от тях – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди — изключителни болки, страдания и психически стрес, в резултат от
смъртта на техния брат Ц. А. Ц., починал при пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 22.02.2015 година, ведно със законната лихва, считано от датата на произшествието –
22.02.2015 година, до окончателното плащане; ищците са осъдени да заплатят солидарно
сумата 1 050 лева – разноски по делото, и да се постанови друго такова, с което да се уважат
предявените искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 50
000 лева за всяка от ищците, ведно със законната лихва от датата на настъпване на
процесното произшествие – 22.02.2015 година, до окончателното изплащане на сумите; да се
присъди и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2, във връзка с чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3, 4 и 5 от Наредба №
1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения с начислен
данък върху добавена стойност.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от
„Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД.
С писмена Молба с вх. № 714/9.02.2021 година процесуалният представител на
4
„Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД е оспорил въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по т. д. № 207/2019 година по описа на Окръжен съд Плевен е
образувано въз основа на предявени от адвокат Р.М. – пълномощник на А. А. Х., Г. А. А.,
против „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД искове с посочено правно
основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от Кодекса за застраховането (отм.) и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите.
В исковата молба се твърди, че на 22.02.2015 година по път РVN 1151, в посока
от град Плевен към село Ясен, се движил лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДК
№ ЕН 79 ****, управляван от Е. С. К., а на същия път в обратна посока се движил лек
автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с ДК № ЕН 46 ****, управляван от Б. Д. Д.. Около
9.30 часа, в района на километър 09+800 Е. С. К. загубил контрол над управлението на
собствения си автомобил и навлязъл в лентата за насрещно движение, където се е
осъществил удар между двете моторни превозни средства. В резултат на
пътнотранспортното произшествие настъпила смъртта на Ц. А. Ц. – брат на ищците. С
влязла в сила на 2.07.2018 година присъда по НОХД № 708/2016 година по описа на
Окръжен съд Плевен Е. С. К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.
343, ал. 4, във връзка с ал. З, предложения 1, 3, 4 и 6, б. „а“ и б. „б“, във връзка с ал. 1, б. „б“
и б. „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК – причиняване по непредпазливост на средна
телесна повреда на Б. Д. Д., смъртта на Б. Д. А., Ц. А. Ц. при управление на моторно
превозно средство със скорост, по-висока от означената с пътен знак В26, без необходимата
правоспособност и в пияно състояние. За лек автомобил марка „Опел Вектра“, с ДК № ЕН
79 **** към момента на инцидента е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена със „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД –
Полица № 11115000457474.
А. А. Х., Г. А. А. твърдят, че са отраснали заедно с брат си и винаги са били
задружно семейство. Те имали силна емоционална връзка помежду си, както и общи
интереси. Обичали се и се подкрепяли в своето ежедневие. Ц. А. Ц. бил тяхната опора. След
неговата смърт животът на ищците се преобърнал – нарушил се сънят им, загубили апетит,
станали тревожни и неспокойни. Към датата на произшествието Ц. А. Ц. бил само на 26
години, в разцвета на силите си, и те до края на живота си ще продължават да скърбят за
него.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди
5
„Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД да заплати на А. А. Х. и Г. А. А. по
25 000 лева на всяка от тях – обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и
страдания, свързани със загубата на техния брат Ц. А. Ц., починал при пътнотранспортно
произшествие на 22.02.2015 година, причинено виновно от Е. С. К., водач на лек автомобил
„Опел Вектра“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
пътнотранспортното произшествие до окончателното изплащане на сумите. Претендират се
разноски и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
юрисконсулт С. П. – пълномощник на „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“
АД, с който оспорва вината на водача на лек автомобил „Опел Вектра“ – Е. С. К.. Оспорва
медицинските причини за настъпване на леталния изход на пострадалия, твърдението за
изградена дълбока емоционална връзка между ищците и техния брат, размера на исковете и
лихвата. Възразява, че част от претенциите за лихва са погасени по давност. Направено е
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия – непоставяне на предпазен колан;
знание, че се качва при водач, употребил алкохол, самият той е бил под въздействието на
алкохолно опиянение. Не се спори наличието на застрахователно правоотношение за лек
автомобил „Опел Вектра“, с ДК № ЕН 79 ****.
Постъпила е допълнителна искова молба от адвокат Р.М. – процесуален
представител на А. А. Х., Г. А. А., в която се излага, че А. А. Х. и Г. А. А. са имали дълбока
и силна емоционална връзка с брат си, надхвърляща обичайните взаимоотношения при този
тип родство; смятат, че претендираните от тях обезщетения са справедливи и съобразени с
константната съдебна практика по сходни казуси. Изразява се становище по доводите на
пълномощника на дружеството-застраховател.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на допълнителната искова
молба от „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, чрез юрисконсулт С. П., с
който се поддържат възраженията за съпричиняване, наведени с отговора на исковата молба.
В съдебно заседание на 3.02.2020 година адвокат Г. Ц. – пълномощник на А. А.
Х., Г. А. А., е направила искане за изменение на предявените искове на основание чл. 214 от
ГПК – да се считат предявени за по 50 000 лева за всяка от ищците.
В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на
дружеството-застраховател поддържа отговорите на исковата молба и допълнителната
такава.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
6
Решение № 95/17.07.2020 година по т. д. № 207/2019 година на Окръжен съд
Плевен е валидно и допустимо. Предмет на настоящото производство е единствено
посоченото решение. Допълнителното решение подлежи на обжалване по общия ред – по
реда за обжалване на акта, във връзка с който е допълнителното произнасяне (чл. 250, ал. 3
от ГПК). В случая не е депозирана въззивна жалба против Решение № 260012/23.09.2020
година по т. д. № 207/2019 година на Окръжен съд Плевен, с което на основание чл. 250 от
ГПК е допълнено Решение № 95/17.07.2020 година по т. д. № 207/2019 година на Окръжен
съд Плевен, поради което същото не е включено в обхвата на инстанционния контрол.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявените от А. А. Х. и Г. А. А. против „Застрахователно акционерно
дружество „Армеец“ АД искове за присъждане на обезщетения за претърпени
неимуществени вреди са с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането
(отм.).
Съгласно чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси
обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой
избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 223, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).
Предвид факта, че за процесното пътнотранспортно произшествие има влязла в
сила на 2.07.2018 година Присъда от 16.01.2017 година по НОХД № 708/2016 година по
описа на Окръжен съд Плевен, с която Е. С. К. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 4, във връзка с ал. З, предложения 1, 3, 4 и 6, б. „а“ и б. „б“, във
връзка с ал. 1, б. „б“ и б. „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК – на 22.02.2015 година на път
ПВН 1151, километър 9+800, в близост до моста на река Вит, движейки се в посока село
Ясен, област Плевен, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
„Опел“, модел „Вектра“, с ДК № ЕН 79 ****, нарушил правилата за движението по
пътищата – чл. 20, ал. 1; чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата – при движение
със скорост, по-висока от означената с пътен знак В26, без необходимата правоспособност и
в пияно състояние, причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Б. Д. Д.,
смъртта на Ц. А. Ц. и Б. Д. А., в конкретния казус не е необходимо да се доказва
фактическият състав на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. По безспорен начин
е установено наличието на причинно-следствена връзка между поведението на водача Е. С.
К. и процесното пътнотранспортно произшествие, довело до леталния изход на Ц. А. Ц..
7
На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието.
Постановената присъда има доказателствено значение за извършването на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Не е спорно, а и от представеното удостоверение за родствени връзки е видно, че
А. А. Х. и Г. А. А. са сестри на Ц. А. Ц..
По делото са представени преписи от Констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие с пострадали лица № 316000-9918 от 21.03.2015 година и план-схема към
него, съобразно които на 22.02.2015 година по път РVN1151, в посока от град Плевен към
село Ясен Е. С. К. управлявал лек автомобил марка „Опел Вектра“, с ДК № ЕН 79 ****, в
който се возел Ц. А. Ц.. По същия път, но в обратна посока, се е движил автомобил марка
„Опел Корса“, с ДК № ЕН 46 ****, управляван от Б. Д. Д., в който пътувала Б. Д. А.. Около
9.30 часа, в района на километър 09+800 Е. С. К. загубил контрол над управлението на лекия
автомобил „Опел Вектра“ и навлязъл в лентата за насрещно движение, от което последвал
сблъсък между двете моторни превозни средства. Констатирани са смъртта на Ц. А. Ц. и Б.
Д. А., причинените телесни повреди на Е. С. К. и Б. Д. Д..
Безспорно е, че за лек автомобил „Опел Вектра“, с ДК ЕН 79 ****, е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при
ответното дружество към датата на инцидента – 22.02.2015 година.
От заключението на експертите инж. В. К. П., д-р С. Д. К., д-р Н. С. В., което
съдът приема за законосъобразно и обосновано, се установява, че мястото на
произшествието е на общински път ПВН 1151, километър 112+800 село Ясен, град Плевен,
западно от моста на река Вит, километър 9+800. Лек автомобил „Опел Корса”, рег. ЕН 46
****, с водач Б. Д. Д. и един пътник – Б. Д. А., се движил по посока изток, към град Плевен.
В това време лек автомобил „Опел Вектра“, с ДК № ЕН 79 ****, с водач и един пътник, се
движил по посока село Ясен. При продължаващо движение преди мястото на удара
автомобил „Опел Вектра” се отклонил наляво, движейки се косо с приплъзване на
автомобилните гуми по платното за движение, навлязъл в насрещната лента за движение, в
която се движил автомобил „Опел Корса”. По този начин се осъществил контакт между
двете моторни превозни средства – сблъсък с челната част на лек автомобил „Опел Корса” и
дясната странична част на автомобил „Опел Вектра”. От действието на ударните сили
настъпили деформации и промени в движението на двете моторни превозни средства.
Деформациите на автомобил „Опел Вектра” са в дясната странична част, а за „Опел Корса” –
в предната челна част. Автомобилът „Опел Вектра” е променил ударно големината и
посоката на скоростта, като се е завъртял спрямо вертикалната си ос наляво. След
изчерпване на кинетичната енергия, той се е установил в южната, лявата лента, лява за
посоката му на движение, както е намерен и описан при огледа и видим на снимките от
фотоалбума.
8
При продължаващо движение преди мястото на удара Ц. А. Ц. е пътувал легнал
на предната дясна седалка, която е била със свалена назад облегалка. При хоризонтално
положение на тялото върху седалката няма как да се постави предпазен колан.
При страничен удар, какъвто е процесният, и при проникващи в купето
деформации на автомобила ефективността на предпазния колан е малка. При силни
странични удари и деформации на купето с проникващи части от автомобила в купето
обезопасителният колен не предпазва пътниците и водача. С оглед механизма на
пътнотранспортното произшествие при поставен предпазен колан тялото на Ц. А. Ц. би
получило увреждания от удар върху прилежащите повърхности на купето вдясно от него, а
дори съществува възможност за допълнителни и по-тежки увреждания (на главата, гръдния
кош, корема, таза).
При настъпване на произшествието Ц. А. Ц. е бил с концентрация на етилов
алкохол в кръвта 3.4 промила, отговаряща на наркотичен стадий на алкохолно опиянение.
Последното не е повлияло пряко за настъпване на уврежданията и смъртта на лицето.
Причината за смъртта на Ц. А. Ц. е масивна остра кръвозагуба поради разкъсване на
аортата, резултат от гръдната травма. Състоянието настъпва моментално и няма връзка със
степента на алкохолното опиянение. Трупната картина при смърт от алкохолно опиянение,
макар и нехарактерна, се различава от тази при масивна кръвозагуба.
За лицето Е. С. К. се доказва наличието на етилов алкохол в кръвта 1.3 промила.
Посочената стойност на алкохолна концентрация отговаря на границата на лека към средна
степен на алкохолно опиянение. Не е установена толерантността на Е. С. К. към етиловия
алкохол непосредствено преди и по време на управлението на автомобила, предхождащи
инцидента. В съдебно заседание експертите д-р Н. С. В., д-р С. Д. К. са пояснили, че дори и
да беше обективно възможно установяването на толерантността на Е. С. К. към етиловия
алкохол в посочените моменти, това би имало значение, ако Ц. А. Ц. е бил трезвен.
Таблицата в писменото заключение се отнася за среден толеранс към алкохола.
От показанията на свидетелката Д. А. М. – леля по майчина линия на ищците, се
установява, че към 2015 година А. А. Х. е била омъжена и живеела в село Търнене, а Г. А. А.
не била семейна и живеела в дома на родителите си в село Ясен. Там живеел и Ц. А. Ц. с
жената и децата си. Г. А. А. помагала при отглеждането на своите племенници. Всички
много се обичали и си помагали взаимно. Събирали се заедно по празници и били много
задружни. Заедно били и в Испания, където работели сезонно. Сестрите трудно понесли
загубата на своя брат. Не могли да свикнат с нея. Станали по-тъжни и затворени.
Продължавали да посещават гроба на Ц. А. Ц..
Свидетелката Парашкева Миткова Борисова е съседка на А. А. Х. и Г. А. А. в
село Ясен. Тя заявява, че сестрите били вцепенени, стресирани и уплашени при вестта за
смъртта на техния брат. Към момента всички били в Испания, идвали си веднъж в годината.
9
А. А. Х., Г. А. А. все още не можели да преживеят загубата на Ц. А. Ц.. От деца били
непрекъснато заедно, помагали си взаимно. В дома им в село Ясен имало навсякъде
портрети на Ц. А. Ц., в жилището на А. А. Х. в село Търнене също имало негови снимки.
От показанията на свидетеля Е. Ц. Й. – чичо по бащина линия на ищците
(жалбоподатели в настоящото производство), е видно, че между А. А. Х., Г. А. А. и Ц. А. Ц.
била изградена близка емоционална връзка –помагали си взаимно, включително при
отглеждането на децата, били близки и навсякъде ходели заедно. Събирали се често по
различни поводи. След инцидента ищците (жалбоподатели в настоящото производство)
постоянно плачели, често посещавали гроба на своя брат. Сега всички били в Испания.
Идвали си през лятото за няколко месеца.
Свидетелката Л. В. И. обяснява, че при вестта за смъртта на Ц. А. Ц. ищците
(жалбоподатели в настоящото производство) изпаднали в безсъзнание и се наложило да им
се оказва медицинска помощ. Ц. А. Ц. бил близък с двете си сестри. След неговата кончина
А. А. Х., Г. А. А. станали по-затворени, плачели. От 7-8 години цялото семейство работело
през част от годината в Испания. Свидетелката и ищците (жалбоподатели в настоящото
производство) заедно посещавали гроба на Ц. А. Ц..
При предявен иск по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите срещу
деликвента или по чл. 226, ал. 1 от Кодекса на застраховането (отм.) срещу застрахователя и
направено възражение за съпричиняване последното подлежи на доказване от страната,
която го е въвела в процеса. В множество решения, постановени от Върховен касационен
съд на Република България по реда на чл. 290 от ГПК, е прието, че с оглед прилагането на
чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите е необходимо приносът на пострадалия
да е установен по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
позоваващата се на съпричиняването страна в процеса.
В гражданското производство с оглед принципа на непосредственост
релевираните факти във връзка със съпричиняването подлежат на установяване независимо
дали по отношение на същите вече са били събрани доказателства в хода на наказателното
производство. Поведението на пострадалия по правило не е предмет на изследване в
наказателния процес и съответно на присъдата, освен по изключение – когато
съпричиняването представлява елемент от състава на престъплението, каквато хипотеза не е
налице в настоящия случай.
Първостепенният съд е приложил правилно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 Закона
за задълженията и договорите относно наличието на съпричиняване – пострадалото лице е
пътувало в автомобил, управляван от употребил алкохол водач, като е определил приноса на
пострадалия Ц. А. Ц., съизмерим с този на Е. С. К., в процентно съотношение – 15% : 85%.
От данните по делото се установява знанието на Ц. А. Ц., че Е. С. К. е употребил алкохол
към момента, в който е привел в движение лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с
ДК № ЕН 79 ****. Дееспособните лица са отговорни за своите действия и бездействия,
10
респективно за последиците от тях. Неадекватната преценка на вменяемо лице, независимо
от това дали е повлияно или не от алкохол, за рисковата ситуация, в която се поставя,
качвайки се в моторно превозно средство, управлявано от водач, употребил алкохол, не
намалява собствената отговорност на първото. Ц. А. Ц. сам се е поставил в субективна
невъзможност да види проявите на алкохолното опиянение на водача и да прецени дали да
се качи в автомобила, управляван от него. Алкохолното опиянение на Ц. А. Ц. е повлияло
косвено за настъпване на смъртта му. В посочената хипотеза пострадалият с поведението си
е спомогнал за увреждането, респективно за увеличаване размера на вредите, което се
потвърждава и от вещото лице д-р Н. С. В..
Доводите на пълномощника на А. А. Х., Г. А. А., че с поведението си Ц. А. Ц. не
е допринесъл дори и косвено за настъпване на вредите, са несъстоятелни.
Спорно е дали А. А. Х., Г. А. А. попадат в кръга на лицата, на които се дължи
обезщетение, евентуално в какъв размер.
С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година, постановено по тълкувателно
дело № 1/2016 година на ОСНГТК на Върховен касационен съд на Република България, е
уточнен кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък с оглед необходимостта от синхронизиране на
българското законодателство с европейското такова. По отношение на най-близкия кръг
увредени е запазено разрешението, дадено с Постановление № 4/1961 година и
Постановление № 5/1969 година на Пленума на ВС – в него попадат лицата, за които
житейски е логично да се предполага, че са имали връзка с починалия и пряко и
непосредствено търпят болки и страдания от неговата загубата. В този кръг са децата
(включително и отглеждани), родителите, съпругът (включително и фактическият такъв).
По изключение право да търси обезщетение има и „всяко друго лице, което е създало трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки
и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени” (точка 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година, постановено по тълкувателно дело №
1/2016 година на ОСНГТК на Върховен касационен съд). Обезщетение се присъжда при
доказване по несъмнен начин, че претендиращият такова е изградил приживе с починалия
особено близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост връзка,
поради което вследствие на смъртта търпи продължителни болки и страдания, подлежащи
на обезщетяване по справедливост в конкретния случай. Съобразно мотивите на
тълкувателното решение в посочената хипотеза попадат само тези отношения, при които
смъртта има пряко и продължително негативно въздействие върху живота на съответното
лице, обременява ежедневието и бъдещето му с продължителни негативни емоции поради
липсата на изключително значим близък човек. Степента на родство не е определяща за
преценката и не обуславя основателност на претенцията. Разликата във възрастта също не е
съществен критерий. Връзка с упоменатото съдържание предполага оправдани очаквания за
взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие. Отсъствието на такава изключва
11
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за
справедливост, регламентиран в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Тълкувателните решения не са нормативни актове, чието действие да е по
правило за в бъдеще. Дадените с тях разрешения се прилагат от съдилищата по съответните
правни спорове, които са висящи. Противоречието на съдебен акт с тълкувателно решение е
основание за допускане на касационно обжалване. С тълкувателните актове на Върховен
касационен съд на Република България не се създава ново правило, а се осъществява общо
тълкуване на конкретна правна норма, при чието прилагане е възникнала противоречива или
неправилна съдебна практика, цели се осигуряване на еднаквото и точно прилагане на
закона от съдилищата. Тълкувателните решения са свързани с прилагането на разпоредба,
чиито смисъл и съдържание са били предмет на тълкуване. Тълкуването, дадено с
първоначално приети тълкувателни решения, важи от момента, в който правната норма е
влязла в сила (тя е имала съдържанието, посочено в тълкувателния акт). При условие, че
след постановяването на тълкувателен акт е настъпила промяна в тълкуваната разпоредба, в
свързани с нея други правни норми или в обществено-икономическите условия, които
обуславят неприложимост на даденото тълкуване или го правят несъответно на
действителния смисъл на закона, постановеният нов тълкувателен акт, изоставящ даденото
вече тълкуване с оглед приемането на ново такова, няма обратното действие, присъщо на
първоначалните тълкувателни актове. В последната хипотеза тълкувателният акт се състои
от две части – с първата се дава ново тълкуване на конкретната правна норма, а с втората се
обявява за загубил сила предходен тълкувателен акт от момента на постановяване на новото
тълкувателно решение. Установеното ново тълкуване на правната норма следва да се
прилага от съответните органи, за които е задължително, по случаите, отнесени за
разрешаване от тях след постановяване на тълкувателното решение, както и по заварените
към съответната дата, но с действие занапред – в хипотезата, при която преди постановяване
на новото тълкувателно решение са се осъществили факти от значение за съществуващото
между страните правоотношение, породените от тях правни последици трябва да се
преценяват с оглед на тълкувателния акт, действащ към момента на настъпването им.
Производството по настоящото дело е инициирано на 5.09.2019 година – след приемането на
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 година по тълкувателно дело № 1/2016 година на
ОСНГТК на Върховен касационен съд на Република България, поради което съдът следва да
съобрази даденото с него разрешение относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение
за неимуществени вреди вследствие смъртта на техен близък.
Въз основа на доказателствата по делото, съдът намира, че А. А. Х. и Г. А. А. са
били близки с техния брат и са си помагали взаимно. Не се установява при условията на
главно и пълно доказване тяхната връзка да е надхвърляла традиционните и общоприети
добри взаимоотношения между тази категория роднини. Свидетелите говорят за прояви на
подкрепа помежду им, за помощта и грижата на сестрите към децата на техния брат Ц. А.
Ц., но това не обосновава по категоричен и убедителен начин заключение, че връзката им е
12
била „специална” до степен да се е приближава по интензитет до отношенията с родителите.
Съдът не поставя под съмнение изградената близост между брата и сестрите, но за да се
приеме наличие на изключение, съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка е
нужно да се ангажират несъмнени доказателства за проявленията на тази близост. Освен на
емоционално ниво близостта може да намери израз и в очакване за материална подкрепа в
бъдеще, лични грижи и внимание, каквито в случая не се установяват. А. А. Х. и Г. А. А.
несъмнено са преживели болки и страдания от загубата на своя брат, но няма данни за
интензивно присъствие на всеки от тях в живота на другия, внезапното прекъсване на което
да обуславя присъждане на обезщетение. Първостепенният съд е обсъдил събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, направил е аргументиран извод за липса на
предпоставките за ангажиране на отговорността на „Застрахователно акционерно дружество
„Армеец“ АД на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) за
обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат от смъртта на
техния брат, изложил е подробни мотиви, които настоящият състав споделя изцяло и на
основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
По изложените съображения, съдът смята, че на А. А. Х. и Г. А. А. не се дължи
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на техния брат.
Във въззивната жалба е наведено оплакване, че първостепенният съд не се е
произнесъл по направеното в съдебно заседание на 3.02.2020 година искане за увеличение
на размера на претенциите. Определението на съда не е задължителна предпоставка за
настъпване правните последици на исканото изменение на иска при условие, че са налице
предпоставките, визирани в чл. 214 от ГПК. Съдебната практика е непротиворечива, че
пропускът на съда да се произнесе по искането за изменение на иска не препятства правните
последици от същото при наличие на изискванията на чл. 214 от ГПК. Отсъствието на
изрично определение на съда за допускане на увеличението не опорочава атакуваното
решение, доколкото изменението е извършено при спазване на установените в чл. 214, ал. 1
от ГПК изисквания. Едновременно с въззивната жалба е депозирана молба по чл. 250 от ГПК
от адвокат Р.М. – пълномощник на А. А. Х., Г. А. А., по която съдът се е произнесъл с
Решение № 260012/23.09.2020 година по т. д. № 207/2019 година на Окръжен съд Плевен.
Последното не е атакувано по предвидения в ГПК ред и не е предмет на настоящото
производство.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че предявените от А. А. Х. и Г. А. А.
искове по чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) за заплащане на по 25 000 лева
за всяка от тях (Решение № 260012/23.09.2020 година по т. д. № 207/2019 година на Окръжен
съд Плевен не е предмет на инстанционния контрол) – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – изключителни болки, страдания и психически стрес, в резултат от
смъртта на техния брат Ц. А. Ц., починал при пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 22.02.2015 година, са неоснователни и недоказани. Неоснователна е и акцесорната
претенция за присъждане на законна лихва от датата на произшествието.
13
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 95/17.07.2020 година по т. д. № 207/2019 година на Окръжен съд Плевен е
правилно – във въззивната жалба не са изтъкнати пороци, които да обуславят неговата
неправилност, не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми от
първостепенния съд, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция А. А. Х. и Г. А. А. следва да
бъдат осъдени да заплатят в полза на „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД
сумата 50 лева – възнаграждение за защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд
Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 95/17.07.2020 година по т. д. № 207/2019 година
на Окръжен съд Плевен.
ОСЪЖДА А. А. Х., с ЕГН **********, с адрес: село Търнене, област Плевен, ул.
„Филип Тотю“ 3, Г. А. А., с ЕГН **********, с адрес: село Бъркач, област Плевен,
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Асен“ 1, ет. 4 – адвокат Р.М., да заплатят
в полза на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“ АД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ 2, сумата 50 (петдесет)
лева – възнаграждение за защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14