Решение по дело №428/2016 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2718
Дата: 4 юли 2016 г. (в сила от 6 август 2016 г.)
Съдия: Мария Георгиева Коюва
Дело: 20163110100428
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 януари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 2718

04.07.2016 г., гр.Варна,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      Гражданско отделение, 7-ми състав,

на 23 юни 2016 г.                                                     Година 2016

в  публично заседание в следния състав:

                                                                                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА

 

при участието на секретар А.П.

разгледа докладваното от съдия М. Коюва

гражданско дело № 428 по описа за 2016 година

 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.432 КЗ /чл.226 КЗ/отм./ и чл.86 ЗЗД във вр.чл.45 ЗЗД.

Подадена е искова молба от ищец Н.Я.К., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ответник З. „Л.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, като ищеца моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати СУМАТА 20000,00 лева за претърпени неимуществени вреди в следствие на ПТП на 22.10.2013г. причинено от В.Г.Т. при управление на л.а. Рено лагуна с рег. № ***, като автомобилът е бил със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по полица № 22113001765519 от 08.07.2013г., ведно със законната лихва върху сумата от 22.10.2013г. до окончателното заплащане на дължимото.

В исковата молба ищецът твърди, че е пострадал от посоченото престъпление, за което В.Г.Т. е осъдена по реда на чл.78А НК по НАХД№ 4801/2015г. на РС-Варна, като й е наложена глоба. На ищцата е била нанесена средна телесна повреда – счупване на шийката на дясната раменна кост, което довело до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник за период около три месеца. В исковата молба се твърди, че болките и страданията продължават в частта на пострадалата ръка до момента на подаване на молбата в съда.

Поради изложеното се моли предявения иск да бъде уважен, като се присъдят и сторените по делото разноски.

Ответникът З. „Л.И.” АД в подадения отговор по чл.131 ГПК оспорва изцяло ищцовата претенция като недопустима, защото не е спазен реда на чл.380 КЗ за предявяването й пред застрахователя в писмен вид. Оспорва се иска като неоснователен, защото не е доказан какъв е механизма на ПТП, дали е виновно поведението на водача на автомобила причинил телесната повреда на ищцата, както и защото пострадалата е допринесла с действията си за настъпване то на ПТП-то. Оспорва се, че в исковата молба ищцата е преувеличила търпените от нея болки и страдания, както и периода им. Оспорва се размера на претенцията като завишен. Оспорва се, че искането за присъждане на лихва е неоснователно, защото ответникът не е във забава. Оспорва се предявения иск по основание и размер, и моли съдът да го отхвърли.

СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявения иск  намира правното си основание в чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД във вр.чл.45 ЗЗД.

БЕЗСПОРНО Е – не се спори от страните, че В.Г.Т. е осъдена по реда на чл.78А НК по НАХД№ 4801/2015г. на РС-Варна, както и че за посочения автомобил е била скл.застраховка „ГО”, която е била в сила към момента на ПТП.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез представляващия го адвокат по пълномощно, поддържа предявените с исковата молба претенции и моли да бъдат уважени от съда изцяло.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора си и моли съдът да уважи възраженията му.

 

Съдът, като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети следните писмени доказателства – копие на решение постановено по НАХД № 4801/ 2015г. на РС-Варна влязло в законна сила на 04.11.2015г.; копие на извлечение от интернет страница на Гаранционен фонд за сключена застраховка ГО на МПС с ДК№ ***; копие на лист за преглед на пациент в спешно отделение от 27.10.2013г. за ищеца Н.Я.К.; копие на амбулаторен лист от 25.11.2013г. за преглед на ищцата; всички писмени материали по НАХД № 4801/ 2015г. на РС-Варна.

По делото е назначена и изслушана съдебномедицинска експертиза, чието заключение като компетентно и безпристрастно, съдът приема изцяло, същото не е оспорено от страните. От заключението се установява, че пострадалия горен крайник на ищцата е бил с трайно затруднение в движението за период около 3/три/ месеца, поради счупване на шийката дясната раменна кост. Ставата е била обездвижена за 30 дни, след което ръката е раздвижена и лечението е приключило в рамките на тези три месеца.

По делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение като компетентно и безпристрастно, съдът приема изцяло, същото не е оспорено от страните. От заключението се установява, че при движението си л.а. Рено Лагуна е навлязъл и ударил л.а.Шкода, макар, че е могло и двамата водачи да предотвратят ПТП-то.

По искане на ищеца в съдебно заседание е разпитан свидетел Т.А.Н. /дъщеря на ищцата/. Показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства. Съдът преценява показанията съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК, защото свидетелката може да се счита за заинтересована от изхода на делото поради близката родствена връзка с пострадалата. 

 

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на иска – съдът не споделя възражението на ответника, че предявяването на иска е недопустимо, защото не е спазена разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ във вр. чл.380 КЗ, защото ПТП-то е станало на 22.10.2013г., което не е спорно за страните, следователно нормата на материалния закон, която се прилага е чл.226 КЗ /отм./, а нормата на чл.432 КЗ е приложима за всички ПТП-та, които ще настъпят след 01.01.2016г. В конкретния случай приложим е закона към момента на случването на ПТП-то.

По основателността на иска - Искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество доколкото съгласно чл.267, ал.1, т.3 КЗ/отм./ застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително: пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен иск ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Предвид характера на предявения и предвид разпределението на доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на такова задължение за ответника.

При така събраните доказателства, ценени в тяхната съвкупност, съдът приема за установено и доказано, че ищеца е пострадал от ПТП-то на 22.10.2013 г., като виновен за ПТП-то е В.Г.Т.

С оглед събраните доказателства съдът приема, че предявения иск срещу ответника З. „Л.и.” е основателен, защото застраховката „ГО” е в сила към момента на ПТП-то и лицето причинило ПТП-то с лек автомобил Рено Лагуна с рег.№ ***, е носител на застраховката. Поради това съдът достига до извод, че между страните по-скоро е спорен само размера на предявения иск, а не самото основание.

С оглед изложеното иска е основателен.

По отношение на размера на неимуществените вреди съдът счита, че следва да се уважи за сумата от 4 500 лева, защото ищцата се е възстановявала около 3/три/ месеца, което се доказва от изготвената мед.експертиза. След този период ставата е зараснала и е била в движение. Ако е имало някакви болки след този период те по-скоро се дължат и на възрастта на пострадалата ищца, а не толкова и единствено поради самата травма. В допълнение към размера има отношение и факта, че водача на МПС, в което се е возила пострадалата ищца, също е бил във възможност да избегне ПТП-то въпреки нарушението на правилата на движение от водача на автомобила причинил ПТП-то. За разликата над присъдените 4500,00 лева до пълния предявен размер от 20000,00 лева иска следва да се отхвърли.

По отношение на предявения иск за забава, същия следва да се уважи от момента на увреждането 22.10.2013 г. до дата на подаване на искова молба, и от датата на подаване на ИМ в съда, до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл.78, ал.1 ГПК и в съответствие с направеното искане на ищеца следва да се присъдят и разноски, но не е представен списък по чл.80 ГПК. Разноските съразмерно с уважената част от иск са в размер на 225,00 лева за платен адв.хонорар.

На ответника следва да се присъдят исканите разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, по списък по чл.80 ГПК – 155,00 лева за депозит за САТЕ.

По отношение на депозита за приетата СМЕ от 150,00 лева, платен от бюджета на съда, ищецът следва да заплати 116,25 лева /съразмерно с отхвърлената част от иска/, а ответника следва да плати останалите 33,75 лева.

Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Я.К., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА 4500,00 лева за претърпени неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в период 22.10.2013г.-22.01.2014г., поради трайно затруднение в движението за период около 3/три/ месеца на дясната ръка, след счупване на шийката дясната раменна кост, ведно със законната лихва върху сумата от датата на ПТП-то /22.10.2013г./ до окончателното заплащане на задължението, всичко в следствие на ПТП случило се на 22.10.2013г. и причинено от водач на л.а. Рено Лагуна с рег.№ *** В.Г.Т., на основание чл.226 и чл.267 КЗ/отм./ и чл.86 ЗЗД във вр.чл.45 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА исковата претенция за разликата над 4500,00 лева до предявения размер от 20000,00 лева.

 

ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Я.К., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА 225,00 лева представляваща сторените от ищеца разноски пред РС-Варна, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Н.Я.К., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на З. „Л.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА 155,00 лева представляваща сторените от ответника разноски пред РС-Варна, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА Н.Я.К., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Варна СУМАТА 116,25 лева за платен депозит от съда за приета СМЕ съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Варна СУМАТА 33,75 лева за платен депозит от съда за приета СМЕ съразмерно с уважената част от иска.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС-Варна, с въззивна жалба в 2-седмичен срок от уведомяването на страните за постановяването със съобщение.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: