№ 21
гр. Варна, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20243000500535 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Комисията за
отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, гр. София чрез
надлежен процесуален представител, против решение № 199/17.07.24г., по гр.
д. № 268/22г. на ОС-Добрич, с което е отхвърлен иска й по чл. 142, ал. 2, т. 5,
във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ против Д. В. М. от гр. Т., обл. Д., за отнемане в
полза на държавата на имущество на стойност 3 800 лева, включващо: нива с
площ от 1.344 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. Б., общ.
Т., обл. Д., местност „С.“, с ЕКАТТЕ03215, съставляваща имот №040082 по
КВС в землището на с. Б., общ. Т., обл. Д.; лозе с площ от 0.279 дка, местност
„Л.“ имот № 022034 по КВС в землището на с. Г., с ЕКАТТЕ18191, общ. Т.,
обл. Д.; лозе с площ от 0.279 дка, местност „Л.“ имот № 022019 по КВС в
землището на с. Г., с ЕКАТТЕ18191, общ. Т., обл. Д.; нива с площ от 1.678дка,
местност „С.“, имот № 041172 по КВС в землището на с. Г., с ЕКАТТЕ18191,
общ. Т., обл. Д.. На основание чл.157, ал.2 от ЗОНПИ Комисията е била да
заплати по сметка на Окръжен съд-Добрич в полза на бюджета държавна такса
в размер на 6225.62 лв., а на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е осъдена да
заплати на Е. А. М. и на Д. В. М. деловодни разноски в размер на 850 лева,
както и сумата от 9 800 лева, представляваща хонорар на процесуалния
представител. Във въззивната жалба се поддържа, че решението е
необосновано, неправилно и незаконосъобразно, поради което се претендира
неговата отмяна и уважаване на иска за отнемане на незаконно придобитото
от ответницата М. имущество, състоящо се от описаните две ниви и две лозя.
1
Посочено е, че страните не спорят, че наличното в края на проверявания
период имущество у ответниците възлиза на обща стойност от 4925.45 лв.
(описаните недвижими имоти на обща стойност от 3 380 лв. и налични по
сметка суми в размер на 1 545.45 лв., като последните не се претендират за
отнемане). Споделя се извода на съда, че не е необходимо в края на
проверявания период наличното имущество да е на стойност от поне 150 000
лв., за да се уважи иска, но се оспорва приетото от съда, че не следва да се
кредитира заключението на СИЕ в неговия вариант 1. Неправилно като
приходи на ответниците са били включени и такива от отчуждаването на
имущество, за което обаче по делото не е било установено да са получени със
законни средства. Поради това в приходите на ответниците не следва да се
включват суми, получени при отчуждаване на недвижими имоти – 17 760 лв.,
на МПС – 20 244 лв., както и сумата от 833.95 лв. като застрахователно
обезщетение. Счита се, че включването им е в противоречие с ТР №
4/2021г./18.05.23г. на ОСГК на ВКС, а относно сумата от 833.95 лв. се сочи, че
не е установено до м. 11.17г. проверяваните лица да са притежавали МПС,
което да е погинало или претърпяло щета, за да им се дължи застрахователно
обезщетение. В обобщение се сочи, че доходите, приходите или източниците
на финансиране на ответниците през проверявания период възлизат на 41
510.08 лв.; обичайните и извънредни разходи на ответниците през
проверявания период възлизат на 359 434.10 лв., при което нетният доход е в
отрицателен размер от минус 321 304.02 лв. Поради това и е налице
значително несъответствие между придобитото имущество на стойност от 4
925.45 лв. и нетния доход, надхвърлящо сумата от 150 000 лв. Поради
наличието и на останалите предпоставки от закона, исковете се считат за
основателни и следва да се уважат, ведно с присъждане на разноските по
делото.
В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещната страна Д. В. М. чрез адв. И. С. от АК-Добрич,
с който същата е оспорена като неоснователна. Излага се, че ищецът не
оспорва факта, че имуществото на ответниците в края на проверявания период
е под 150 000 лв. поради това и съдът не е бил длъжен да извършва анализ на
доходите и разходите на ответниците, но и при този анализ е налице извод, че
не е налице значително несъответствие между нетните доходи и имуществото.
Освен това се позовава на съдебната практика на ВКС, че когато нетният
доход е отрицателна величина, за целите на закона той се приема за нула
(решение № 464/09.07.24г. по гр. д. № 3939/23г. на ІV г. о.). След като
имуществото на ответниците в края на проверявания период е на стойност под
150 000 лв., то е невъзможно да се получи несъответствие между него и
нетния доход в размер над 150 000 лв. Поради това и възраженията на
въззивника относно начина на определяне на доходите и разходите на
ответниците е без значение за правилността на решението. Не се споделя
тезата на въззивника, че като приходи не следва да се приемат тези от
продажбата на активи, а същевременно за същите се отчитат като разходи
2
средствата за придобиването им, тъй като нетният доход на ответниците е
отрицателна величина и се прилага презумпция за незаконност на източника
на средствата за придобиването им. По този начин обаче ищецът прави
следствието - причина. По изложените съображения, които макар и различни
от изложените мотиви в обжалваното решение, се претендира последното да
бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските по делото.
Настоящото производство има за предмет и подадената от Комисията за
отнемане на незаконно придобитото имущество частна жалба, насочена
против определение № 825/24.10.24г. по същото първоинстанционно дело, с
което е била оставена без уважение молбата й с вх. № 5240/20.08.24г. за
изменение на решението в частта относно присъдените на ответниците
разноски за адвокатско възнаграждение. Счита се, че определението е
неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че след извършения частичен
отказ от исковете за горницата над 151 840.63 лв. до пълния размер от 155
640.63 лв., висящият иск е на стойност от 3 800 лв., а на ответниците е била
присъдена сума за разноски в размер на 9 800 лв. Сочи се, че процесуалният
представител на ответниците по делото е бил упълномощен по делото на
31.08.22г., а договорът за правна защита и съдействие е от дата 25.05.23г.
Съгласно цитирана съдебна практика на ВКС, меродавен за определяне на
адвокатското възнаграждение момент е този на сключването на договора за
правна защита и съдействие, а не извършването на първото процесуално
действие от адвоката. В този смисъл, след 25.05.23г. процесуалният
представител на ответниците е извършил по-малък обем действия, а именно:
явил се е в 4 открити съдебни заседания, от които в първото делото е било
спряно, във второто ищецът е оттеглил по-голямата част от исковете поради
постановеното ТР № 4/18.05.23г. по т. д. № 4/21г. на ОСГК. Освен това
договорът за правна защита и съдействие е сключен след постановяване на
цитираното ТР, което е довело до по-ниска степен на сложност на делото и по-
ниска поддържана цена на исковете само срещу ответника М.. Наред с това
пък съдът не е обвързан от фиксираните в Наредба № 1 на ВАдв.С минимални
размери на адвокатските възнаграждения, предвид постановеното решение на
СЕС на 25.01.24г. по дело № С-438/22г. Имайки предвид горното се поддържа,
че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение се явява прекомерно по размер.
Претендира се отмяна на обжалваното определение и намаляване на
присъдените в полза на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение.
С определение № 686/19.11.24г. въззивният съд е конституирал Е. А. М.
като страна (въззиваем) във въззивното производство, на осн. чл. 265, ал. 2 от
ГПК, тъй като е необходим другар в качеството му на проверявано лице.
В съдебно заседание пред настоящия съд процесуалните представители
на страните поддържат изразените становища съответно във въззивната жалба
и в отговора на въззивната жалба. Представителят на Комисията поддържа и
подадената частна жалба, а представителят на ответниците по частната жалба
изразява становище за нейната неоснователност. В депозираните от
3
представителите на страните писмени бележки се поддържат изразените вече
становища, основани на изложените по-горе аргументи. В писмените бележки
на въззиваемата е изразено становище за неоснователност на частната жалба,
тъй като осъществената от адв. С. правна помощ по делото не се изчерпва с
подаването на отговор на исковата молба и участието й в съдебния заседания.
Посочено е, че на съда е известно, че този външен израз на юридическата
дейност, е само тази част от нея, която е видна, но зад нея стоят много часове
усърдна работа за обосноваване на твърденията и възраженията на страната,
която адвокатът защитава. Изхождайки от обективните критерии и имайки
познания по естеството на този вид съдебни спорове, съдът може да прецени
справедливото и обективно възнаграждение, което се дължи на адвоката.
За да се произнесе настоящият съд прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по подадената на
28.04.22г. искова молба, с която Комисията е предявила против ответниците
Е. А. М. и Д. В. М., на осн. чл. 153, ал. 2 от ЗОНПИ иск за отнемане на
имущество на обща стойност от 155 640.63 лв. – от ответницата М. на осн. чл.
142, ал. 2, т. 5, вр. чл. 141 от ЗОНПИ описаните по-горе 4 недвижими имота на
обща стойност от 3 800 лв.; от двамата ответници на осн. чл. 151, вр. чл. 142,
ал. 2, т. 2, вр. чл. 141 от ЗОНПИ – суми, представляващи пазарните стойности
към датата на отчуждаването на подробно описани недвижими имоти в
землището на с. О., общ. Т и с. Ч., общ. Д., и на описан лек автомобил м.
„Хонда“, възлизащи на общата сума от 94 100 лв.; от ответника М. на осн. чл.
151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 от ЗОНПИ – суми, представляващи
лични вноски по посочени разплащателни сметки в български банки,
възлизащи на обща стойност от 34 350.83 лв.; от Д. М. на осн. чл. 151, вр. чл.
142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 от ЗОНПИ – суми, представляващи пазарните
стойности към датите на отчуждаването на описани недвижим имот, на два
леки автомобила и сума, представляваща погасителни вноски по кредит, по
посочена банкова сметка, възлизащи на общо 14 459.03 лв.; от ответницата
М., на осн. чл. 151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 4, вр. чл. 141 от ЗОНПИ суми,
представляващи лични и погасителни вноски по разплащателни и банкови
сметки, възлизащи на общо 8 930.77 лв. Комисията е твърдяла, че посоченото
имущество е незаконно придобито от ответниците през проверявания период
от 30.09.2010г. до 30.09.2020г. В исковата молба Комисията е посочила, че е
образувала проверката въз основа на постъпило уведомление с вх. рег. №
УВКПКОНПИ-1440/24.09.20г. от РП-Шумен за привличането на М. като
обвиняем по ДП № 115/20г. по описа на ОД на МВР-Шумен, пр. преписка №
3151/20г. на РП-Шумен, за извършено престъпление по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1,
във вр. с чл. 308, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК, което попада в обхвата на
чл. 108, ал. 1, т. 22 от ЗОНПИ. С протокол № ТД 04-ВА/УВ-11145/30.09.20г. е
била образувана проверка за установяване на незаконно придобито от М.
имущество, а с решение № 162/19.01.22г. на Комисията е било образувано
производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото
4
имущество. С решение № 2290/20.04.22г. на Комисията е прието решение да
се внесе искане в съда за отнемане на незаконно придобито имущество от
ответниците. Цитираните в исковата молба уведомление до КОНПИ, протокол
за образуване на проверката и решенията на Комисията за образуване на
производство и за внасяне на искането в съда, са представени към исковата
молба, вкл. и в приложенията, представляващи два тома.
За да обоснове основателността на предявения иск, Комисията е
твърдяла, че по справки в НБД „Население“ е било установено, че
проверяваното лице М. е женен, като е сключил граждански брак с Д. В. М. на
*г., от който са били родени двете им деца М. А. (родена на *г.) и Д. Е. А.
(роден на *г.). От предишна своя връзка с друга жена ответникът М. има и
друго дете – Г. А., родена на *г. Комисията е твърдяла, че въз основа на
събрани в хода на проверката доказателства е било установено, че
фактическото съжителство между двамата ответници е започнало преди
сключването на гражданския им брак и след раждането на първото им дете са
се установили да живеят в Р. Т., като много често са посещавали и България.
Поради това и в обхвата на проверката и за целия проверяван период е била
включена и ответницата М.. Към началото на проверявания период
ответницата М. е притежавала сумата от 9.70 лв. като налична по посочена
банкова сметка, но последната е била закрита на 19.01.16г. Комисията е
твърдяла в исковата молба, че установеното имущество, което е придобито
през проверявания период и налично в неговия край, се състои от описаните
по-горе и придобити от ответницата М. недвижими имоти: нива с площ от
1.344 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. Б., общ. Т., обл.
Д., местност „С.“, с ЕКАТТЕ03215, съставляваща имот №040082 по КВС в
землището на с. Б., общ. Т., обл. Д. (закупен с НА № 104/15.05.13г.); лозе с
площ от 0.279 дка, местност „Л.“ имот № 022034 по КВС в землището на с. Г.,
с ЕКАТТЕ18191, общ. Т., обл. Д.; лозе с площ от 0.279 дка, местност „Л.“ имот
№ 022019 по КВС в землището на с. Г., с ЕКАТТЕ18191, общ. Т., обл. Д.; нива
с площ от 1.678дка, местност „С.“ имот № 041172 по КВС в землището на с.
Г., с ЕКАТТЕ18191, общ. Т., обл. Д. (закупени с НА № 105/15.05.13г.).
Въз основа на извършен икономически анализ по години от
проверявания период, Комисията е посочила, че за целия проверяван период
ответниците са имали доходи, приходи или източници на финансиране общо в
размер на 41 500.56 лв., обичайните и извънредните разходи са възлизали в
общ размер на 140 308.59 лв. (установен недостиг на средства – отрицателен
нетен доход, в размер на 98 808.03 лв.), но са придобили имущество на обща
стойност от 158 231.13 лв., изразяващо се в: придобити недвижими имоти в
размер на 88 250 лв.; придобити МПС в размер на 20 100 лв.; вноски по
банкови сметки в размер на 34 430.83 лв. и вноски по кредити в размер на
15 450.30 лв. Поради това се е поддържало, че установеното несъответствие
между нетния доход и имуществото е в размер на общо 257 039.16 лв. (сбора
от стойността на посоченото имущество и отрицателния размер на нетния
доход), което е значително по смисъла на приложимия към момента на
5
подаване на исковата молба закон.
В депозирания в срок отговор на исковата молба, ответниците чрез
процесуалния си представител адв. И. С. са оспорили основателността на
предявения иск. Посочено е било наличието на висящо към датата на
депозиране на отговора тълкувателно дело № 4/21г. на ОСГК на ВКС, което
следва да уеднакви съдебната практика по приложението на материалния
закон – ЗПКОНПИ, досежно определяне размера на несъответствието и
подлежащото на отнемане имущество. В тази връзка обаче е изразено
становище (което по-късно е било възприето и в постановеното от ВКС
решение по посоченото тълкувателно дело), че подлежащо на отнемане е само
имуществото, което е влязло в патримониума на проверяваното лице през
проверявания период и което е налично и в края на този период, но е
придобито с незаконни доходи, т.е. такива, които са от забранена от закона
дейност. Не подлежат на отнемане доходи или приходи на проверяваното и
свързаните с него лица, както и такова, което е напуснало техния
патримониум, тъй като е отчуждено, изоставено, потребено или обезценено.
Поради това се е поддържало, че в настоящия случай не е налице значително
превишение на имуществото на ответниците по смисъла на приложимия
закон. Но дори и да се установи такова превишение – ответниците са
поддържали, че претендираното за отнемане имущество е било придобито от
тях от законни източници на средства или е трансформирано от такива. В
съответствие с така застъпеното становище са били изложени твърдения за
наличието на спестявания на парични средства от ответника в размер на
20 000 щатски долара, които са били налични към началото на проверявания
период от посочена законна дейност, както и за неправилното включване в
разходите на ответниците внесени от майката на ответницата суми по
банковите им сметки за погасяване на техните кредити. Освен това са били
наведени твърдения и за наличието на доходи от извършвана законна дейност
в Р. Т., от получени заеми и дарения по повод на лични и семейни празници.
Оспорено е било твърдението на ищеца, че ответниците са съжителствали
съвместно през целия проверяван период, тъй като двамата са сключили
граждански брак в Турция на *г. и едва от този момент ответницата може да
бъде включвана в проверката. За придобиването на претендираните за
отнемане от ответницата земеделски земи се сочат конкретни законни
източници на доходи. С отговора на исковата молба са били представени
множество писмени доказателства в подкрепа на наведените от ответниците
твърдения по фактите.
В първото проведено открито съдебно заседание на 26.05.23г.
ответниците са представили писмени доказателства за получени доходи от
законни източници, както и са поддържали искането си за разпит на свидетели
в тази връзка. Освен това в заседанието са били изслушани заключенията на
САТЕ за оценка на МПС и на СТЕ за оценка на недвижимите имоти. С
протоколно определение от същото съдебно заседание производството по
делото е било спряно по съгласие на страните, с оглед изясняване позицията
6
на ищеца поради междувременно постановеното тълкувателно решение по т.
д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС.
С молба от 30.10.23г. представителят на Комисията е представил
решение № 1103/24.10.23г., с което е направено изявления за частичен отказ от
иска за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 151 840.63
лв. – за всички имущества, с изключение на придобитите от ответницата през
проверявания период и налични в неговия край недвижими имоти: нива с
площ от 1.344 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. Б., общ.
Т., обл. Д., местност „С.“, с ЕКАТТЕ03215, съставляваща имот №040082 по
КВС в землището на с. Б., общ. Т., обл. Д. (закупен с НА № 104/15.05.13г.);
лозе с площ от 0.279 дка, местност „Л.“ имот № 022034 по КВС в землището
на с. Г., с ЕКАТТЕ18191, общ. Т., обл. Д.; лозе с площ от 0.279 дка, местност
„Л.“ имот № 022019 по КВС в землището на с. Г., с ЕКАТТЕ18191, общ. Т.,
обл. Д.; нива с площ от 1.678дка, местност „С.“ имот № 041172 по КВС в
землището на с. Г., с ЕКАТТЕ18191, общ. Т., обл. Д. (закупени с НА №
105/15.05.13г.) – всички на обща стойност от 3 800 лв. По искане на ищеца
производството е било възобновено и с протоколно определение от 06.02.24г.
съдът е прекратил същото в частта му, за която е било налице надлежно
десезиране. Съдът е отложил произнасянето си по искането на ответниците за
присъждането на разноски до постановяването на акт по съществото на
делото. Приети са били представени допълнителни писмени доказателства от
ответниците, разпитани са били водените от ответниците свидетели и е била
допусната СИЕ с формулирани от всяка от страните задачи. Заключението на
последната е било приобщено в съдебно заседание на 12.04.24г., когато са
били разпитани още свидетели на ответниците. Преди приключване на
съдебното дирене е било проведено още едно съдебно заседание на 21.05.24г.,
на което е бил разпитан още едни свидетел на ответниците.
Съдебното производство се явява допустимо с оглед представените
писмени доказателства за надлежно сезиране на Комисията от прокуратурата
за привличането на ответника М. като обвиняем в извършването на
престъпление, посочено в списъка по чл. 108, ал. 1, т. 22 от ЗОНПИ; за
постановяването на надлежни актове за образуване на проверка за
установяване на незаконно придобито имущество, за образуване на
производство за отнемане на незаконно придобито имущество и за внасяне на
искане за отнемане на такова имущество от ответниците.
Съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, „значително
несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и
нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.
По приложението на ЗОНПИ е налице постановено ТР № 4/18.05.23г., по
т. д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, съгласно което не представляват „имущество“
по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне
размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на
ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие
7
отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на
средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период, както и не подлежи на отнемане в
полза на държавата паричната равностойност на получените суми с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие
отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено
преобразуването им в друго имущество. За да приеме горното задължително
тълкуване на закона, ВКС е съобразил, че незаконно придобито и подлежащо
на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на
проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му -
което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него
лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде
установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако
такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се
предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е
незаконно придобито. Имущество, което е напуснало патримониума на
проверяваното лице, не може да бъде отнето от него - ако то се намира в
свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на
отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато
отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е
противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“.
Относно преминалите през банковите сметки на проверяваното лице и
членовете на семейството му парични средства ВКС е посочил, че
постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от
съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези
вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото
имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и
вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи
/самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в
наличност/. Ако те са налице в края на изследвания период, формират
несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови
предпоставки. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното
несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен
източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се
достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането.
Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на
проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни
източници на доходи. Преминаването на суми по банкови сметки, които като
краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него,
независимо от техния размер.
В мотивите на цитираното ТР ВКС приема още, че стoйнocттa нa т.нap.
8
„знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe“ е cпeциaлнo зaĸoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo
пpeвишaвaнe c нaй-мaлĸo 150 000 лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo /нe нa cбopa
нa paзxoдитe/ нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд.
Едва, когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви
са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът
на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не.
От така възприетото от ВКС разбиране на понятието „имущество“ по
смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, следва, че евентуален „нетен доход“
(съдържателно определено като понятие в § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ) в
отрицателен размер, не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“
към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен
знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и
извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от
установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е
доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на
проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което
да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗОНПИ.
В Решение № 50130 от 03.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5134/2021 г., IV
г. о., е прието, че „в случаи като настоящия, когато стойността на самото
имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, не надвишава 150 000 лв.,
то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от
ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т.
8 от ДР на ЗОНПИ“.
Изхождайки от гореизложеното, настоящият състав на съда, за да се
произнесе по основателността на предявения иск по делото, следва най-
напред да установи вида и стойността на придобитото от ответниците
имущество в рамките на проверявания период, което все още е налично в
техния патримониум към края на периода или е отчуждено по
непротивопоставим на държавата начин (оценени съгласно чл. 148 от
ЗОНПИ), а при трансформация на имущество – стойността на наличното
трансформирано имущество. Преминалите през банковите сметки парични
средства, които не са налични в края на проверявания период, не са част от
имуществото.
При това положение, ако при горното изследване се установи, че
придобитото от ответниците имущество през целия проверяван период е на
обща стойност под 150 000 лв., то не е нужно да се изследват доходите,
приходите или източниците на финансиране на ответницата, както обичайните
и извънредни разходи, за да се установява нетния й доход, тъй като
несъответствието като величина няма да е значително по см. на § 1, т. 3 от ДР
на ЗОНПИ.
Съгласно нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗОНПИ незаконно придобитото
имущество се оценява по действителната му стойност към момента на
неговото придобиване или отчуждаване, като относно недвижимите имоти и
превозните средства – по тяхната пазарна стойност. Това не важи за оценката
9
на имуществото, което Комисията е приела за действителна цена по
извършени сделки.
С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме като придобито от
ответниците следното имущество в рамките на проверявания период:
- с НА № 104/15.05.13г. на нотариус Д. П., рег. № 174, с район на
действие – РС-Тервел, ответницата Д. М. е закупила нива с площ от 1.344 дка,
четвърта категория, находяща се в землището на с. Б., общ. Т., обл. Д.,
местност „С.“, с ЕКАТТЕ03215, съставляваща имот № 040082 по КВС в
землището на с. Б., общ. Т., обл. Д. (т. І, л. 62-64 от приложенията към
исковата молба). Според заключението на СТЕ пазарната стойност на имота
към датата на придобиването му е била 1 330 лв.;
- с НА № 105/15.05.13г. на нотариус Д. П., рег. № 174, с район на
действие – РС-Тервел, ответницата Д. М. е закупила лозе с площ от 0.279 дка,
местност „Л.“ имот № 022034 по КВС в землището на с. Г., с ЕКАТТЕ18191,
общ. Т., обл. Д.; лозе с площ от 0.279 дка, местност „Л.“ имот № 022019 по
КВС в землището на с. Г., с ЕКАТТЕ18191, общ. Т., обл. Д. и нива с площ от
1.678дка, местност „С.“ имот № 041172 по КВС в землището на с. Г., с
ЕКАТТЕ18191, общ. Т., обл. Д. (т. І, л. 65-67 от приложенията към исковата
молба). Според заключението на СТЕ пазарните стойности на имотите към
датата на придобиването им е била съответно: 260 лв., 260 лв. и 1 530 лв.;
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че общата стойност на
придобитото от ответниците имущество през проверявания период възлиза на
3 380 лв. След като стойността на придобитото имущество е по-малка от
150 000 лв., то не е необходимо да се извършва изследване на останалите
компоненти, определящи „нетен доход“ на ответниците през проверявания
период, за да са установи дали е налице „значително несъответствие“, защото,
както се посочи и по-горе – евентуална отрицателна величина на нетния доход
не е имущество и не следва да се „добавя“ към стойността на придобитото
имущество.
Само на това основание предявеният против ответниците иск се явява
изцяло неоснователен и първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
По частната жалба.
Същата е подадена в срок и е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Присъдените в полза на ответниците разноски за първата инстанция,
изразяващи се в заплатено от тях адвокатско възнаграждение на общия им
процесуален представител, са в размер от 9 800 лв. – съобразно представените
доказателства за плащането на сумата в брой по договор за правна защита и
съдействие от 25.05.23г. – т. ІІ, л. 390. Договорът е бил приет като
доказателство в първото по делото съдебно заседание от 26.05.23г. и
представителят на ищеца своевременно е релевирал възражение за неговата
прекомерност съобразно фактическата и правна сложност на делото. В тази
връзка следва да се има предвид, че делото е било образувано на 28.04.22г. и
10
защитаваният материален интерес от двамата ответници е бил в размер на
общо 155 640.63 лв. Надлежно упълномощеният от тях общ процесуален
представител в лицето на адв. С. е предприел своевременни и адекватни
процесуални действия по осъществяване на тяхната защита – бил е подаден
общ отговор на исковата молба на 01.09.22г. с изчерпателно оспорване на
допустимостта и основателността на предявените искове с излагане на
мотивирани със съдебната практика на ВКС аргументи в тази връзка.
Направени са своевременно съответни доказателствени искания за приемане
на писмени и гласни доказателства по делото и извършване на съответните
експертни изследвания. Към датата на провеждане на първото съдебно
заседание и сключването на договора за правна защита и съдействие е било
постановено ТР № 4/18.05.23г., по т. д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, което е
провокирало спирането на делото по съгласие на страните и последващия
частичен отказ от иска, предприет от Комисията с молба от 30.10.23г. След
възобновяването на делото са били проведени още 3 открити съдебни
заседания, в които е осъществена пълноценна защита за ответниците чрез
събирането на писмени и гласни доказателства и изслушване на заключението
на СИЕ. Без значение в случая се явява обстоятелството, че в хода на
производството по делото е било постановено решението по посоченото
тълкувателно дело на ВКС, което е провокирало частичния отказ от иска, тъй
като предприетата защита е била преди постановяване на това решение и е
била съответна на предявения от Комисията първоначален иск, а с оглед на
крайния резултат по делото – защитата се явява и адекватна спрямо
законосъобразното приложение на материалния закон.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС в решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС,
определените с Наредба № 1 на ВАдв.С минимални размери на адвокатските
възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между
страните по договора за правна услуга, вкл., когато се касае за заварени
договори, като същите не обвързват съда при извършване на преценката му по
чл. 78, ал. 5 ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на
чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Съгласно нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв,
възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и по размер следва
да е справедливо и обосновано. Предвидените в Наредба № 1 на ВАдв.С
размери нямат обвързващ съда характер, но могат да служат като ориентир
при определяне справедлив размер на адвокатското възнаграждение.
При това положение и с оглед защитаваният материален интерес по
първоначално предявения иск, правната и фактическа сложност на делото и
предприетите процесуални усилия на процесуалния представител на
ответниците, вкл. и на такива след частичния отказ от иска, обосновават извод,
че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 9 800 лв., е адекватно
по размер спрямо посочените критерии. Обжалваното определение следва да
бъде потвърдено.
По разноските за въззивната инстанция.
11
На осн. чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ поради отхвърляне на иска на
Комисията, същата следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна
такса за въззивното производство в размер на 2% върху обжалваемия интерес,
който възлиза на 3 800 лв. (съобразно посочената от ищеца цена на иска).
Поради това и дължимата ДТ за въззивното производство е в размер на 76 лв.
В отговора на въззивната жалба е отправено искане за присъждане на
разноските по настоящото дело. Видно от представените доказателства –
договор за правна защита и съдействие от 20.01.25г., в който е уговорено
заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. по банков път,
както и преводно нареждане от същата дата за заплатена от въззиваемата по
банков път сума в полза на адвокат С., следва да се приеме, че направените
разноски за настоящото производство от Д. М. се състоят в заплатеното
адвокатско възнаграждение. Срещу размера на така заплатеното
възнаграждение, от насрещната страна е релевирано своевременно
възражение за неговата прекомерност.
В тази връзка изцяло важи казаното по-горе за необвързаност от съда с
предвидените в Наредба № 1 на ВАдв.С минимални размери на адвокатски
възнаграждения, както и релевантните критерии за определяне размера на
възнаграждението – съдът следва да направи цялостна преценка на всички
релевантни обстоятелства, включително вид, характер на спора, материален
интерес, вид и количество на свършената работа, фактическа и правна
сложност на делото, предприети действия и др. Определеният размер след
горната преценка следва да е справедлив и обоснован. Защитаваният
материален интерес на въззиваемата М. е в размер на 3 800 лв.
Производството по делото пред настоящата инстанция не се отличава с
фактическа и правна сложност и предметът е бил съсредоточен върху
тълкуването на приложимия материален закон, за което обаче е налице
задължителна на ВКС тълкувателна практика. Предприетата от процесуалния
представител на въззиваемата защита пред настоящата инстанция се състои в
депозирането на отговор на въззивната жалба, който е поддържан в едно
открито с.з. пред настоящия съд. Нови доказателства по делото не са били
събирани и същото е разгледано при изяснена фактическа обстановка и при
поддържането на идентични спрямо изразените пред първата инстанция
правни тези от всяка от насрещните страни. Имайки предвид горните
обективни критерии, настоящият състав на съда намира, че за осъществената
адвокатска защита от адв. С., заплатеното адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер от 600 лв. не е прекомерно по размер. На
въззиваемата Д. М. следва да се присъдят разноски в размер на заплатеното
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 825/24.10.24г. по гр. д. № 268/22г. на
12
ОС-Добрич.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 199/17.07.24г., постановено по гр. д. №
268/22г. на ОС-Добрич.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, гр. София, да заплати в полза на Апелативен съд-Варна, по
бюджета на съдебната власт - сумата в размер на 76 (седемдесет и шест
лева) лв., представляващи дължима ДТ за въззивното производство, на осн.
чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, гр. София, да заплати в полза на Д. В. М., ЕГН ********** от гр.
Д., сумата от 600 (шестстотин) лева, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК,
представляващи разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13