ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 950
гр. Велико Търново, 23.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Еманоел Вардаров
като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Гражданско дело №
20244100100622 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.122 от ГПК.
К. Г.Т. е подал пред Адм.С-Търговище искова молба против Прокуратурата на Р.България, с
която заявява осъдителна прететнция за сумата 900.00лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, които са последица от незаконосъобразен акт, с които
му е отказан достъп до поискана информация по пр.пр.№2632/2023г. на ВТОП, ведно със законната
лихва върху нея от датата на исковата молба. С Определение№260/27.02.2024г. по
адм.дело№77/2024г. на Адм.С-Търговище производството по делото е прекратено и исковата молба
е изпратена по подсъдност на ВТРС, тъй като ответникът е част от съдебната власт и исковете за
обезщетение за вреди от неговата дейност като правозащитен орган са подсъдни на общия
граждански съд. По така подадената искова молба ВТРС образувал гр.дело№754/2024г., като с
Разпореждане№1211/06.03.2024г. по реда на чл.129 ал.2 от ГПК на ищеца К. Г.Т. са дадени указания
за поправянето и, а именно да внесе ДТ в размер на 10.00лв., ДТ от 0.40лв. по сметка на ВТРС за
възпроизвеждане на преписи, както и да конкретизира обстоятелствената част на исковата молба-
да посочи кога и от кого ищецът е поискал копие от протокола за случаен избор на наблюдаващ
прокурор по пр.пр.№02632/2023г. на ВТОП, както и дали е бил налице мълчалив отказ , или
изричен такъв. След внасяне на ДТ от страна на ищеца К. Г.Т.(в т.ч. с предаставен по делото
документ) и поредица от уточняващи молби е изпълнена процедурата по чл.131 от ГПК и е бил
подаден отговор от страна на Проикуратурата на Р.България. С Определение№1047/16.05.2024г.
ВТРС в производството по чл.140 от ГПК е изготвил проекто-доклад, посочвайки квалификация на
предявения иск по чл.49 ввр. чл.45 от ЗЗД, решавайки процедурни въпроси за редовността и
допустимостта на предявените искове, за допустимостта и относимостта на исканите
доказателства, както и по други предварителни въпроси, които евентуално ще залегнат в доклада
по делото, както е и внесъл делото разглеждане в открито съдебно заседание за 20.06.2024г. Преди
провеждане на първото открито съдебно заседание по делото с допълнителна молба с вх.
№12932/20.06.2024г. ищецът К. Г.Т. е предприел действие по увеличаване размера на предявения
иск на 26000.00лв. В последвало становище от страна на ответника(Прокуратурата на Р.България) е
било посочено, че исковата молба е останала нередовна, предвид невнасяне на дължимия размер
1
ДТ по чл.1 от Тарифата за ДТССГПК(4%от цената на иска и не по-малко от 50.00лв.), а не по чл.2а
от Тарифата за ДТССГПК(10.00лв.), предвид факта, че първоинстанционният съд посочил в
определението от 16.05.2024г., че делото ще се разглежда по общия ред – чл.49 ввр. чл.45 от ЗЗД, а
не по специалния ред , предвиден в ЗОДОВ.
С Протокол определение№824/20.06.2024г. постановено по гр.дело№754/2024г. ВТРС, на
основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснал изменение на предявения иск по размер, като го е
увеличил на 26000.00лв. и позовавайки се на правилото на чл.104 т.4 от ГПК е прекратил
производството пред себе си и го е изпратил по подсъдност на ВТОС.
Ищецът е този, който индивидуализира предмета на иска чрез посочване на
правопораждащите юридически факти, петитум и страни. Основанието на иска, обхваща фактите,
от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. При търсене на
обезщетение за причинени вреди те трябва да бъдат ясно определени и посочени по вид и по
размер, с посочване коя вреда в резултат на чие поведение е възникнала и в какво се изразява това
увреждащо поведение. За да изпълни служебното си задължение по чл.7 от ГПК и да даде правна
квалификация на спорното право и съдопроизводствения ред, по който ще се разглежда правния
спор, съдът следва да е сезиран с редовна искова молба.
Съгласно чл.73 ал.3 от ГПК, ДТ се събира при предявяване на искането за защита или
съдействие и при издаване на документа, за който се плаща такса, съгласно Тарифата за ДТССГПК.
Също, според чл.3 ал.1 от ЗДТ, ДТ се заплаща при предявяване на искането за извършване на
действието и/или при издаване на документа, за който се плаща таксата. От това следва, че
релевантният момент, към който се дължи внасянето на държавната такса и се определя нейният
размер е този на предявяване на иска, респ. на образуването на делото. Държавната такса се внася
по сметката на първоначално сезирания с исковата молба съд, пред когото е образувано делото. С
внасянето на ДТ по сметката на сезирания, макар и ненадлежен съд, изискването за редовност на
исковата молба по чл.128 т.2 от ГПК следва да бъде изпълнено.
Невнасянето на дължимата ДТ има за последица нередовност на допуснатото от ВТРС
увеличаване цената на иска, което се явява преждевременно извършено. В тази връзка, след като
ВТРС е дал квалификация чл.49 ввр. чл.45 от ЗЗД, респ. е определил и реда за разглеждането му,
върху увеличения размер на иска се дължи пропорционална такса - 4% върху завишената цена,
внасянето и към момента на предприемане на действието по изменение на иска е предпоставка за
надлежното му извършване – чл.73 ал.3 от ГПК, чл.74 изр.II от ГПК. С оглед правното основание
на исковата претенция ВТРС не е събрал изцяло и първоначално дължимата за производството ДТ,
с оглед посочената в исковата молба цена на иска от 900.00лв.(заплатена е ДТ=10.00лв.).
Своевременно заплащане на следващата се ДТ, респ. представянето на доказателства за това по
делото е условие за валидност и редовност на предприето изменение на размера на иска, чрез
неговото увеличаване. В случая това условие не е осъществено, тъй като нито към момента на
сезиране на съда с това искане, нито към настоящия момент ищецът е заплатил следващата се
върху увеличения размер на иска ДТ, която по посоченото правило на чл.1 от Тарифата за
ДТССГПК(1030.00лв. след приспадане на заплатената ДТ=10.00лв.). По този начин, искът следва
да се счита за предявен надлежно в първоначалния си размер от 900.00лв. При тази цена на иска и
съобразно чл.104 т.4 от ГПК компетентен да разгледа спора е ВТРС. Тази компетентност ще
отпадне, ако в указан от него срок ищецът внесе следващата се ДТ върху увеличения размер на
иска, което ще обоснове подсъдността на делото пред окръжен съд като първа инстанция,
доколкото увеличената цена на иска е в размер на 26000.00лв. т.е. над прага по чл.104 т.4 от ГПК.
2
Изложеното аргументира съда да повдигне, съобразно чл.122 от ГПК, спор за подсъдност
пред ВТАп.С, който да определи кой е компетентния първостепенен съд да разгледа спора, предвид
ненадлежното извършване на действието по изменение на иска. Повдигането на спора за
подсъдност изисква формалното прекратяване на настоящото производство, с оглед на
статистическото му отчитане в деловодната програма на съда.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Великотърновския апелативен съд за определяне
на родово компетентния първоинстанционен съд между ВТРС и ВТОС, който да разгледа
предявения от Kирил Гeoргиев Т. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Елена - 5070,
ул.“Костовска“№9А против Прокуратурата на Р България иск с правно основание чл.49 ввр. чл.45
от ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело№622/2024г. по описа на ВТОС.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се изпрати на ВТАп.С за разрешаване на спора за подсъдност.
Препис от определението да се изпрати на К. Г. Т..
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
3