Р Е Ш Е Н И Е
№ 260340
гр. Пловдив, 07.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателно отделение, XI състав, в публично
съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Елена
Апостолова като разгледа докладваното от съдията АНД № 7075/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен
фиш серия К № 3968658, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на В.Й.Б. с ЕГН **********
и адрес *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) й е наложено административно наказание – глоба в
размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на фиша. Твърди се, че на мястото, където се твърди да е извършено нарушението,
не е поставен пътен знак за ограничение на скоростта от 50 км/ч, а до скоро е
имало такъв за ограничение до 60 км/ч, като към момента на нарушението не е
съществувал въобще поставен знак. Моли се фишът да бъде отменен.
Въззиваемата страна не е взела
становище и не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество
се явява основателна, поради следните съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 05.07.2020 г. в 11:38 ч. жалбоподателката
В.Б. управлявала собствения си лек автомобил „Хюндай И 20“ с рег. № ***.
Движила се по неустановен път в посока от гр. Раковски към с. Шишманци.
Скоростта й на движение била 81 км/ч и това е установено с автоматизирано
техническо средство и система /АТСС/ TFR1-M № 581.
Собственик на регистрираното МПС е жалбоподателката. Отчетен е толеранс от
минус 3км/ч от заснетата скорост, която е установена на 84 км/ч. АТСС било
настроено на ограничение на скоростта от 50 км/ч и отчело превишение от 31 km/h. За установеното
нарушение е издаден обжалвания електронен фиш.
Установява се АТСС TFR1-M № 581 да е одобрено средство за
измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г. Същото е
минало периодична техническа проверка на 07.02.2020 г. и заснемането е сторено
в едногодишния срок за техническа изправност на средството. За извършеното
заснемане е съставен протокол с рег. № 329р-7284 от 06.07.2020 г., в който е
отразено, че заснемането е извършено на място за контрол гр. Раковски, ул.
„Шишманско шосе“ № 13.
Същевременно се установява, че
административен адрес ул. „Шишманско шосе“ № 13 в гр. Раковски не съществува,
тъй като въобще липса улица с такова наименование.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – снимковия
материал от АТСС снимка № 18463, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 на Български институт по метрология /БИМ/, протокол №
6-32-20 г. от проверка на мобилна система за видeоконтрол TFR1-M, и8протокол за използване на АТСС
№ 329р-7284 от 06.07.2020 г., разпечатки от база данни за регистрация на ППС,
два броя разпечатки от интернет страница „Google Earth“, писмо от Община
Раковски изх. № 11-03-86#1
от 20.11.2020 г., писмо от Община Раковски изх. № 943-1092-1#1 от 03.11.2020 г.
Собствеността върху лекия автомобил не
се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна, доколкото последното е
изрично отбелязано в узнатия от него електронен фиш.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът
след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия
орган, издал го.
При съставянето му обаче са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание и са
ограничени правата на жалбоподателката.
За да е законосъобразно използването на
техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда
Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. /нататък Наредбата/ след изменението с ДВ
бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен
тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;
техническото средство да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка; автоматизираното техническо средство да е използвано
съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в
удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че
АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с
ограничение на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места;
да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. като е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство
или система.
В случая не са налице всички кумулативно
изисквани условия за по спазване на Наредбата. Представено е удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, с вписан № 4835 в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване. Спазени са изискванията на чл. 10, ал.
1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС. В него е
посочено вида на АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал
и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното местоположение,
посоката на движение, ограничението на скоростта на заснеманата отсечка,
посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване,
началото на работата по час и минута и часа и края на работата, включително
номерата на първото и на последното заснето статично изображение. Създава
се обаче неяснота относно нарушението, която ограничава право на защита на
жалбоподателя, свързана с описанието на обстоятелствата при извършването му, от
значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение.
Преди всичко противоречиво и
неустановено остава мястото на извършване на нарушението, което е пряко
свързано с неговите параметри. Както вече се възприе от фактическа страна
посоченото място на извършване на нарушението с отразения както във фиша, така
и в протокола за използване на АТСС
административен адрес не съществува. Затова от една страна
въведеното с електронния твърдение за извършване на нарушение на определено
място не се установява от доказателствата, именно заради това разминаване. От
друга, това нарушение е от такъв порядък за законосъобразността на фиша, че
възпрепятства възможността на контролната инстанция по проверка на правилното
установяване на нарушение чрез използването на АТСС. Това се дължи на
иманентната и императивна функция на протокола по чл. 10 от Наредбата, който е
условие и доказателство за правилна употреба на АТСС. В конкретния случай за
посоченото във фиша място не може да се установи правилната употреба на
средството за измерване. Това представлява самостоятелно основание за отмяна на
електронния фиш.
Съвсем друг е въпросът, че в протокола за
използване на АТСС не е посочено дали ограничението е последица от действието
на общата пътна мрежа или е въведено с пътен знак. Оттам и за да бъде
установено в последствие поставянето на пътен знак, когато това е необходимо и
действието на този знак спрямо поведението на водача – в зоната на ограничение
ли е или не. Тази липса поставя както жалбоподателката, така и съда в
предположение за правилата за движение и неяснота относно фактическата страна
на деянието и приложимата правна норма, регулираща поведението на адресатите й.
Недопустимо е да се правят предположения и допускания относно фактическите
параметри на нарушението, а последните трябва да бъдат ясно очертани в акта, с
който се налага санкция. Така и недопустимо е да се тълкува този акт относно
тези обстоятелства.
Изложеното по-горе съдът намира за самостоятелно
основание за отмяна на обжалвания електронен фиш поради нарушаване на правилата
при използване на АТСС, така че от това нарушаване да се ограничат правата на
нарушителя и последният да не може да се защити адекватно срещу
административнонаказателния акт.
От
правна страна:
Същевременно отново заради неустановеността на
мястото на извършване на деянието не се доказват всички съставомерни признаци
на нарушението. Мястото на нарушението е именно такъв и то от съществено
значение. Това е така, защото точно чрез него може конкретно поведение да се
отдели от всички други. Неопределеността му е пречка и за правилно прилагане на
материалния закон, тъй като не може да бъде преценено какво точно правило за
поведение е следвало да съобразява водачът на МПС и какво нарушение е извършил.
Не може да се докаже и къде е извършено това нарушение. Не се доказа и че за
жалбоподателката е действало ограничение на скоростта за движение, въведено с
конкретен пътен знак, нито е действало ограничението на общата пътна мрежа.
По посочените съображения следва да се
приеме, че към административнонаказателната отговорност неправилно е привлечено
материалноотговорно лице и не са спазени задължителните формални изискания за
използването на АТСС съгласно действащата законова регламентация към момента на
извършване на деянието, както и не се доказа извършването на нарушение от
материалноправна страна, което дава основание електронният фиш да се прецени
като незаконосъобразен и последицата от това – да бъде отменен.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3968658, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на В.Й.Б. с ЕГН ********** и адрес *** на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) й е
наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! Е. А.