Определение по дело №899/2019 на Районен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

               Номер   1965                        Година   27.05.2019                     Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми май                                                                                           Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 899 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След като се запозна с уточняващата молба от 15.05.2019 г. на пълномощника на ответника, с която в дадения му срок са отстранени нередовностите на отговора и същия се явява редовен от деня на подаването му в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената искова молба е редовна, а предявеният с нея иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи, с изключение на представените с исковата молба преписи от комбиниран договор и прикачен към електронно писмо от 25.01.2019 г. файл, защото не са заверени на всяка страница, в който им вид не могат да бъде приети, като годни писмени доказателства по делото (чл. 183 ГПК).

Искането на ответника в отговора, уточнено в дадения му срок с молбата му от 15.05.2019 г., за привличане на третото лице Е., като помагач на негова страна, е допустимо. Осъществено е в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, третото лице има седалище в Р. (чл. 219, ал. 2 ГПК), а за ответника е налице и соченият в уточняващата му молба от 15.05.2019 г. интерес от привличането му с оглед чл. 55-59 ЗЗД. Поради това съдът следва да допусне и конституира това привлечено от ответника трето лице, като помагач на негова страна (чл. 220, изр. 1 ГПК).

Следва обаче да бъде отхвърлено като неоснователно искането на ответника в отговора му за задължаване на подпомагащата го страна да представи посочените в същия документи, защото всяка страна може да поиска от съда да задължи само другата страна, а не и лицата, които участват на нейна страна в процеса, да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора, а в случая ответникът иска задължаването на подпомагащата него в процеса страна, което процесуалния закон не допуска (чл. 190, ал. 1 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, а ищецът и подпомагащата страна и с препис от отговора, уточняващата го молба и приложенията към тях (аргумент от чл. 132, т. 2 ГПК), като на подпомагащата страна се изпрати и препис от исковата молба и приложенията към нея. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ДОПУСКА и КОНСТИТУИРА третото лице Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, като помагач на страната на привлеклия го ответник по делото – р..

 

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                   

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича претендираното от ищеца вземане, са посочени в поправената му искова молба и по същество се изразяват в това, че стопанисвал имот, който представлявал -. Бил клиент на ответника от 26.01.2017 г., по силата на сключен помежду им комбиниран договор за продажба и балансиране на електрическа енергия на краен клиент № 4085/26.01.2017 г. Съгласно чл. 3.2.1. от договора, фактурирането и плащането на доставяната му ответника ел.енергия се извършвало на база предоставените му от мрежовия оператор валидирани стойности от СТИ за съответния период с фактуриране до девето число на следващия месец и заплащане до 25-то число на месеца, в който била издадена фактурата. За март 2018 г. ответникът му издал фактура № ********** от 31.03.2018 г. и дебитно известие към същата с № ********** от 31.07.2018 г. Тази фактура платил на 18.04.2018 г. по банков път. Издаденото към процесната фактура дебитно известие било оспорено от него. Управителят му посетил офис на ответника, за да се информирал за основанието на посочената в дебитното известие сума. Отговорили му, че същата била дължима на основание издадено дебитно известие от Е. на ответника. Били му предоставени копия от издадено от Е. на ответника дебитно известие № ********** към фактура № **********/31.03.2018 г. и писмо изх. № 7624699­1/04.04.2018 г. до ответника относно корекция на фактура, клиентски номер **********. Въпреки оспорването на дължимостта на процесната сума, от ответника му заявили, че при неплащането й доставката на ел. енергия до стопанисвания от ищеца имот щяла бъде преустановена. По тази причина платил на 30.04.2018 г. тази сума. След плащането й продължил да настоява да получи от ответника допълнителни разяснения за причината за издаването и начина на изчисляването й. В резултат на това на електронната му поща било изпратено писмо с прикачена към него таблица, в което ответникът заявявал, че на база получената информация от електроразпределителното дружество за съответния клиент се фактурирали количествата ел.енергия. В същото писмо се твърдяло, че от ответника не можели да кажат как била начислена допълнителната ел.енергия за март 2018 г. Ищецът стриктно спазвал задълженията си за плащане на дължимите месечни суми за ел. енергия към ответника. Представляващите го не били извършвали неправомерни действия, целящи да не заплащали сметки за ел. енергия, нито знаели за извършване на подобно действие от друго лице. Допълнително начислената сума за ел.енергия била недължима и недължимо платена на ответника. Била начислена неправомерно, в нарушение на ЗЕ и ОУ на Е., и при неспазване на установените с ПИКЕЕ правила. На 30.03.2018 г. била извършена проверка на СТИ, отчитащо доставяната до обекта му ел.енергия. Същата била обективирана в протокол № 420059 от 30.03.2018 г. Била извършена в присъствие на представител на ищеца и полицейски служител. В протокола било отразено, че СТИ било с неправилна схема на свързване и при замерване с еталон отчело отклонение от -66,09 %. В предоставеното му писмо изх. № 7624699-1/04.04.2018 г. до ответника било посочено, че при проверката било установено, че измервателната група била с дадени на късо токови вериги, обстоятелство, което не било отразено в констативния протокол. В същия било записано, че се съставял, а проверката извършвала, на основание чл. 42 и 44 ПИКЕЕ, Обн. ДВ бр. 98/2013 г. С по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС, ПИКЕЕ били отменени изцяло, с изключение на чл.48,49,50,51. Решението било в сила от 14.02.2017 г. Само това било достатъчно и самостоятелно основание да се приемело, че извършената корекция на сметката му била лишена от основание. С решение по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС, като незаконосъобразни били отменени и чл. 48,49,50,51 ПИКЕЕ. Решението било потвърдено с решение на тричленен състав на ВАС от 01.02.2018 г., с което били отменени и останалите да действат разпоредби от ПИКЕЕ. Не ставало ясно и как била начислена допълнителната ел.енергия и определен периода на начисляването й. В изпратеното му от ответника писмо, самият ответник заявявал, че не бил наясно как се формирала процесната сума. От приложената към писмото таблица в Ексел било видно, че отразените във фактурата 18221 кВтч ел.енергия били изчислени по методика на ЕВН, като липсвала констатирана разлика между показанията старо/ново за процесния период. В тежест на доставчика на електрическа енергия било да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя. Иначе му се позволявало да получи цена за недоставена енергия. Липсвала защита на потребителите при едностранна корекция на сметките им за минал период от дружеството монополист. В случая не ставало ясно и как ответникът бил формирал периода на неточно отчитане на СТИ. Нямало и данни за виновно поведение на ищеца, от което да били настъпили вреди за ответника в причинна връзка с виновно действие/бездействие на потребителя. Липсата на яснота за датата на неотчитане или неточно отчитане на ел.енергия, можело да доведе до евентуално неоснователно обогатяване на ответника. Когато не била налице доказана нерегламентирана намеса в СТИ от потребителя и не бил посочен точния период на неотчитане, не можело да се отчете реално консумираната енергия, и едностранното й изчисляване и коригиране на сметките за минал период, било недопустимо, защото щяло да доведе до получаване на цена за недоставена енергия. В дебитното известие към фактурата липсвал "отчетен период". Нямало яснота как бил формиран. Единствено било посочено, че основание за издаване било „корекция". В този смисъл чл. 48 ПИКЕЕ, била неравноправна клауза. Тя противоречала и на чл. 82 ЗЗД, и на залегналите в Директива 2012/27/ЕС принципи. Не можело нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогирали разпоредби на закон или нарушавали конституционни принципи. Поради това посочената клауза била нищожна и не обвързвала с действието си страните и съда. Поради това ответникът не можел да коригира post factum потребителската му сметка. Съгласно посочената в исковата молба съдебна практика, със ЗИД ЗЕ ДВ 54/2012 г., било въведено законово основание крайният снабдител да коригирал сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал., т. 6 ЗЕ и в Общите му условия бил предвиден ред за уведомяване за корекция и при налични ПИКЕЕ, какъвто в случая нямало. Не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригирал сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия. От друга страна в сключения между страните договор не фигурирала процедура, касаеща корекция на сметка за стар период.  

Искането е да се осъди ответника да върне на ищеца сумата от 3641.21 лева, представляваща недължимо платена на 30.04.2018 г. сума по дебитно известие № ********** към фактура № **********/31.03.2018 г., и законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда до изплащането й. Претендира разноски.

Правната квалификация на предявения иск е нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че оспорвал този иск изцяло. Моли съда да приемел, че ищецът му дължал исковата сума. Не оспорвал, че бил доставчик на ел. енергия за него, съгласно описания в исковата му молба комбиниран договор. Проверката на измервателните средства обаче, не била негово задължение. Тя се извършвала от служители на електроразпределителното дружество - в случая Е./бивше Е./, което било извършило констатации за неизправности или манипулации на електромерите. Същото съставяло констативни протоколи за корекция и издавало фактура на ответника, а той бил задължен да му заплати съответните допълнителни суми по констативни протоколи и фактура, съгласно сключения между тях рамков договор. Тъй като ставало въпрос за допълнително начислени услуги за ищеца, той следвало да ги възстанови на ответника. Това било и основанието за издаване от ответника на дебитното известие към фактура № **********/31.07.2018 г. Доколко проверките и корекциите на Е. били правилни, не можел да знае. Но след като били съставени съответните констативни протоколи, задължен бил да плати допълнителна суми на това дружество. За ответника било налице основание да претендира исковата сума от ищеца. Тъй като процесното задължение било формирано на основание измервания и констатации на третото лице Е., което разполагало с фактите и обстоятелствата, както и с доказателства за основанията за извършеното фактуриране на задължение на ищеца, искал привличане на това трето лице, като помагач на негова страна.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени факти, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в поправената му искова молба, тъй като на тях е основал предявения иск, а ответника носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора, тъй като на тях е основал възраженията си за неоснователност на същия иск.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: фактура № 293763/31.03.2018 г.; дебитно известие № ********** към фактура № **********/31.03.2018 г.; преводно нареждане за кредитен превод № 963B1P018120PEJX/30.04.2018 г.; преводно нареждане за кредитен превод № 963B1P01808NKXC/18.04.2018 г.; констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 420059/30.03.2018 г.; писмо изх. № 7624699-1/04.04.2018 г. до Р. О.; извлечение на хартиен носител от електронно писмо от 25.01.2019 г.; извадка от ТР 2 бр.; извлечение по сметка и рамков договор от 15.02.2016 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ искането на ищеца, за приемане като писмени доказателства и на представените с исковата му молба преписи от комбиниран договор за продажба и балансиране на електрическа енергия на краен клиент № 4085/26.01.2017 г. и прикачен файл към електронно писмо от 25.01.2019 г., защото не са заверени на всяка страница.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на ответника в отговора за задължаването на подпомагащата го страна да представи посочените в отговора му писмени документи, намиращи се у нея.

 

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 19.06.2019 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните – ищец, ответник и подпомагаща страна - с препис от настоящото определение, като на ищеца и подпомагащата страна се изпрати и препис от отговора с уточняващата го молба от 15.05.2019 г. с приложенията към тях, а на подпомагащата страна се изпрати и препис от исковата молба, и поправената искова молба с приложенията към тях.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: