№ 113
гр. Благоевград, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело №
20211200900105 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Настоящият съдебен процес е иницииран от H., I.M., d.o.o., със седалище и адрес на
управление Р.С., T.C. 26, 1210 L., вписано в Търговския регистър на Р.С. с единен №
**** и регистрация по ДДС № *****, представлявано от директора Тимотей Гала.
Претенциите са насочени срещу „А.“ ЕООД /с предишно наименование „К.Д.“ ЕООД/,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление с. З.Д., общ. Благоевград, обл. Благоевград,
представлявано от А.С..
Компетентността на българския съд да разгледа спора произтича от чл. 4, т. 1 вр. чл.
63, т. 1, б. „а“ от Регламент № 1215/2012. Страните по делото са търговци,
регистрирани са в различни държави-членки на ЕС и седалището на ответното
дружество е в Република Б.. Родовата и местната подсъдности на делото се определят
съгласно българското процесуално право. Уговорената в договора от 04.06.2019 г.
подсъдност не намира приложение. Налице е разминаване между българския текст и
английския текст на чл. 11.2 от договора. Не може да се направи извод за
недвусмислената воля на страните. Докато българският текст сочи за компетентен
съответният съд в гр. София, английският вариант предоставя тази компетентност на
съответния съд в гр. Любляна. Не е уточнено кой от двата текста има предимство. При
това положение родовата подсъдност на казуса се определя според чл. 104 от ГПК, а
местната - съобразно чл. 108 от ГПК. Така, в крайна сметка, компетентен да разреши
спора се оказа именно съдът, който е сезиран с него - Окръжен съд Благоевград.
1
Производството по делото се разви по реда на глава 32 от ГПК, понеже исковете касаят
твърдяно неизпълнение на търговска сделка - неплатени разходи за реклама във
Facebook. Прилага се нормата на чл. 365, т. 1, предл. 5 от ГПК.
Относими към казуса, който е с международен елемент, са правилата на Регламент №
593/2008. Ищецът е доставчик на услуги. Неговото обичайно местопребиваване, по
смисъла на чл. 19, т. 1, изр. 1 от Регламент № 593/2008, е в Р.С.. В договора страните
не са направили избор относно приложимото материално право. В тази ситуация се
активира разпоредбата на чл. 4, т. 1, б. „б“ от Регламент № 593/2008, съгласно която
приложимо се явява правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на
доставчика на услугата - Р.С.. Словенският нормативен акт, който урежда договорните
търговски и граждански правоотношения, се нарича Облигационен кодекс. Преведена
извадка на приложимите текстове от него е представена по делото.
В исковата молба се твърди, че ищецът е бил определен от Facebook за негов
оторизиран партньор за Б., С., С. и Х.. Предоставили му бизнес мениджър и кредитна
линия. На 04.06.2019 г. между ищеца, в качеството на изпълнител, и ответника, в
качеството на клиент, бил сключен договор за бизнес сътрудничество в областта на
рекламата в социалната платформа Facebook, включително всички форми, формати и
модели на закупуване във Facebook, Instagram, Messenger, Audience network и др. На
основание чл. 2.2 от договора, ищецът създал отделни рекламни сметки за ответника
към собствения си бизнес мениджър и му предоставил администраторски права върху
същите. По този начин ответникът получил едновременно възможност да използва
сметките за рекламната си дейност във Facebook и достъп до кредитната линия на
ищеца. През февруари, март и април 2020 г. ответникът направил разходи за реклама
във Facebook, като се възползвал от кредитната линия на ищеца - 331 978,93 евро за
февруари, 241 503,88 евро за март и 80 031,35 евро за април /общо 653 514,16 евро/.
Издадени били съответните фактури, които били изпратени на ответника по
електронен път. Падежът на задължението за февруари настъпил на 30.03.2020 г., този
за март - на 30.04.2020 г., а за април - на 29.05.2020 г. Въпреки отправените покани от
страна на ищеца, ответникът не изплатил дължимите суми, посочени в трите фактури.
Договорът между фирмите бил действителен, установявал съответните права и
задължения и имал обвързваща сила. Съгласно чл. 4.1 от същия, ответникът отговарял
за изпълнението на всички дейности, отнасящи се до управлението, планирането и
закупуването на рекламно пространство в платформата Facebook, на принципа на
самообслужване и изготвяне на анализи и отчети. Той се задължил да действа
добросъвестно и в съответствие с общите правила и регламенти за тази реклама.
Последната се осъществявала чрез поръчка от страна на ответника през
потребителския интерфейс за управление на рекламите на платформата и
управляваните от него рекламни сметки. Когато потребителят правел поръчка за
реклама, трябвало да посочи типа реклама, която иска да закупи, сумата, която иска да
2
похарчи, и офертата си. Съгласно чл. 4.3 от договора, ответникът отговарял за
редовните месечни плащания на всички задължения, произтичащи от осъществяването
на планиране и купуване на реклама в платформата Facebook на принципа на
самообслужването, изразени като стойност на месечните средства за реклама на всяка
от рекламните сметки, които били част от мениджърския акаунт на ищеца. Сумата,
дължима за всяка поръчка, се изчислявала въз основа на проследяващи механизми.
Основното задължение на ответника било да възстанови използваните от негова страна
парични средства по кредитната линия на ищеца във връзка с рекламната му дейност
във Facebook. Ответното дружество извършило рекламна дейност във Facebook през
февруари, март и април 2020 г., като направило поръчки чрез рекламните сметки,
стартирало рекламни кампании и направило разходи за реклама. Цената /стойността/
на рекламата в социалната мрежа се формирала на принципа на аукцион в реално
време, който се прилагал за всички реклами в платформата и при който цените не били
фиксирани, а се коригирали според търсенето и предлагането в момента на покупката
/чл. 5.1 от договора/. Ищецът нямал влияние върху определянето на окончателната
цена и не отговарял за цената или стойността, плащани от ответника при планирането и
покупката на принципа на самообслужването /чл. 5.2 от договора/. Сумата, която се
дължала за всяка рекламна поръчка, била изчислявана въз основа на проследяващите
механизми на Facebook. Алгоритмите на Facebook определили цената за рекламните
услуги, извършени през февруари, март и април 2020 г. от ответника чрез рекламните
сметки. На основание чл. 6.1, изр. 2 от договора, ответникът следвало да погаси
задълженията по фактурите в срок от 30 дни след издаването им, но не го сторил. С
изтичането на срока и липсата на плащане на паричните средства по кредитната линия,
той допуснал неизпълнение на договора, поради което се иска присъждане на
претендираните суми по съдебен ред, заедно със законната лихва и разноските по
делото.
В отговора на исковата молба се застъпва позицията, че между страните не са били
налице договорни отношения, произтичащи от споразумение за бизнес сътрудничество
за 2019 г. Не било ясно къде, кога и от кого /като представител на ответното
дружество/ е сключено въпросното споразумение. Действието на последното
приключило на 31.12.2019 г. и не било продължено за 2020 г. Подписът за advertiser не
бил положен от К.З.М.. Клаузите от споразумението, касаещи предмета му и
ценообразуването на услугите, били порочни. Ответното дружество не било ползвало
рекламни услуги за февруари, март и април 2020 г. Липсвали доказателства, че ищецът
е бил определен от Facebook за негов оторизиран партньор за Б., С., С. и Х., с
предоставени бизнес мениджър и кредитна линия. Ответникът не бил обявявал пред
ищеца електронни адреси, на които да получава фактури и покани от него. Моли се за
отхвърляне на предявените искове.
С допълнителната искова молба се оспорва изложеното в отговора на исковата молба и
3
се навеждат още аргументи в подкрепа на основателността на претенциите, с които е
сезиран съдът. Договорът продължил действието си и през 2020 г. Това автоматично
последвало от неговия чл. 7.2. Ответникът извършил плащания за получените от него
услуги и през 2020 г. – по фактура № 93 от 31.01.2020 г., съставена за сумата от 218
699,82 евро. Договорът бил подписан на 04.06.2019 г. от К.З.М., вписан в Търговския
регистър като тогавашен управител на ответното дружество. В случай, че лицето,
подписало договора, било действало без представителна власт, то влизала в действие
разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. След като органният представител не се
противопоставил веднага след узнаването, следвало да се приеме, че търговецът е
потвърдил извършените действия. С плащанията, с които изцяло била погасена сумата
по фактурата, издадена на 31.01.2020 г., ответникът недвусмислено и конклудентно
потвърдил както валидността на договорното правоотношение, така и продължаването
на неговото действие през 2020 г. Между ищеца и ответника били налице трайни
търговски взаимоотношения във връзка с изпълнението на договора и през 2019 г. На
ответника били издадени фактури за периода юни 2019 г. - януари 2020 г., които му
били изпращани по електронен път. Всички суми по тези фактури били изцяло
заплатени от ответното дружество по банков път. Кореспонденцията с ответника се
извършвала изцяло по електронен път. На същите електронни адреси, използвани за
контакт с ответника, били изпратени и фактурите, с което ответното дружество било
уведомено и узнало за стойността на предоставените услуги. В нито един момент след
сключването на договора на 04.06.2019 г., ответникът не оспорил съществуването на
валидно облигационно правоотношение, изпратените фактури, описващи
предоставените услуги, и дължимите в тази връзка суми. Тъкмо обратното - ответното
дружество изплатило изцяло сумите, посочени във фактурите, с което недвусмислено и
конклудентно признало получаването на услугите и дължимата за тях цена. Въпреки че
ответникът оспорвал изцяло исковете, той извършил частично плащане по фактура №
387 от 29.02.2020 г. - 10 000 евро, с 2 платежни нареждания за по 5000 евро, с което
признал по основание вземането на ищеца по въпросната фактура, възникнало на база
договора. По категоричен начин се доказвало съществуването на облигационното
отношение между страните и през 2020 г., както и обстоятелството, че ответникът е
получил предоставените му от ищеца услуги.
С допълнителния отговор на допълнителната искова молба се оспорва истинността на
договора от 04.06.2019 г. Липсвали писмени доказателства, установяващи
продължаване срока на действие на процесното споразумение и през 2020 г.
Плащанията по фактура № 93 от 31.01.2020 г. били направени от дружество, което е
различно от ответното. Същото важало и за плащанията по фактура № 387 от
29.02.2020 г. Не се доказвали твърденията на ищеца, че е предоставил на ответника
администраторски права до рекламни сметки и му е осигурил кредитна линия за
осъществяване на рекламна дейност.
4
Правната квалификация на претенциите се съдържа в нормите на чл. 239, ал. 1 и 2, чл.
299, ал. 1 и чл. 378, ал. 1 от Словенския облигационен кодекс.
Ищецът следваше да докаже валидното сключване на договора от 04.06.2019 г.,
продължаването на неговото действие и през 2020 г., трайните правоотношения между
страните досежно рекламната дейност във Facebook, Instagram, Messenger, Audience
network и др., предоставянето на съответните рекламни услуги за февруари, март и
април 2020 г., паричните суми, дължими от ответника за тях, и изискуемостта на
същите, а пък ответното дружество трябваше да докаже основателността на
направените от него с отговорите /основен и допълнителен/ възражения.
По делото се събраха много писмени доказателства. Разпита се свидетел. Приеха се
заключения на графологична, счетоводна и компютърна експертизи.
Исковата молба е редовна и допустима, поради което трябва да се разгледа по
същество.
С оглед събрания в хода на съдебното дирене доказателствен материал, се установиха
следните факти и обстоятелства, обуславящи основателността на предявените искове:
H., I.M., d.o.o. има качеството на официален партньор за продажбите на социалната
мрежа Meta/Facebook. Meta/Facebook /при подаването на исковата молба
наименованието на платформата е „Facebook“, което в хода на производството е
променено на „Меtа“/ е социална платформа, която възлага на местни юридически
лица на различните територии да действат като допълнителни звена на отделите по
продажба на Meta/Facebook, наречени „оторизиран партньор за продажба“ на Facebook
/„Facebook аuthorized sales partner“/. https://www.facebook.com/business/m/authorized-
sales-partners е официална електронна страница, на която са посочени оторизираните
партньори на Meta/Facebook. Там е поместено и логото на дружеството-ищец, което е
посочено като оторизиран партньор на платформата. Освен това е обяснено, че
оторизираните партньори могат да бъдат разпознати чрез специален обозначителен
знак /„badge“/ „Оторизиран партньор за продажби на Facebook/Meta“. Съдържа се и
линк към официалната интернет страница на H. С., на която, от една страна, фигурира
същият обозначителен знак, а, от друга страна, са видни директорът на дружеството-
ищец - Тимотей Гала, и Ева Скедели - управляващият мениджър за С.. Качеството на
Тимотей Гала се установява от съдържанието на приложеното извлечение от
търговския регистър на С. от 18.05.2022 г., в което лицето е посочено като директор на
дружеството-ищец. Обстоятелството, че Ева Скедели е служител на ищеца, е видно от
приложената електронна кореспонденция между ищеца и ответника и изричното
изявление от страна на ищеца от 18.05.2022 г. Налични са и потвърждения от Facebook
Ireland Limited и Meta Platforms Ireland Limited от 01.10.2019 г. На изображение № 1 на
стр. 36 от заключението на компютърната експертиза е видна кредитната линия на
ищеца, с която той разполага в качеството му на оторизиран партньор. От така
5
изложеното безспорно се установява активната процесуална легитимация на ищеца,
поради което неоснователно се явява и направеното от ответника възражение в този
смисъл.
Услугата, която предоставя H. С., дава възможност на потребителите на Meta/Facebook
да извършват рекламна дейност чрез дигиталните инструменти на самата социална
платформа. Чрез бизнес мениджъра потребителят самостоятелно организира и
управлява рекламната си дейност в платформата. Той е уникален за всеки потребител и
чрез него могат да се създават т. нар. „рекламни сметки“ /акаунти/ и да се предоставят
различни права на други потребители /трети лица/. Чрез рекламната сметка
потребителят може самостоятелно да създава и управлява конкретни рекламни
кампании, да определя и следи техните характеристики, както и да получава
информация за тяхното представяне /резултатите от рекламата - брой показвания на
дадена реклама в каналите на Meta/Facebook, брой достигнати уникални потребители,
начин на таргетиране на тази реклама, брой на достигнатите реализации от дадена
реклама, посещения на сайт, достигания и показвания във Facebook/Meta, вложените от
потребителя парични средства за самата реклама и др./. Всяка рекламна сметка,
създадена в бизнес мениджъра, има свой уникален номер, който не може да бъде
променян. Кредитната линия дава възможност за месечно фактуриране на разходите за
реклама от всяка рекламна сметка. Отпускането на такава линия става с решение, взето
по преценка на платформата. При наличието на кредитна линия, разходите за реклама
не се заплащат в реално време, а се фактурират и заплащат след края на съответния
месец.
В качеството на оторизиран партньор, ищецът разполага със собствени бизнес
мениджър и кредитна линия. Те му дават възможност да създава рекламни сметки, по
които, като средство за плащане, да избере собствената си кредитна линия, както и да
предостави права по същите сметки към други потребители. Процесните рекламни
сметки, чрез които ответното дружество е извършвало рекламните си дейности в
платформата, са били създадени в бизнес мениджъра на ищеца. Впоследствие
ищцовото дружество е предоставило съответните права за управление и контрол върху
рекламните сметки към бизнес мениджъра на ответника. Тъй като средството за
плащане по процесните рекламни сметки е била кредитната линия на ищеца, ответното
дружество е оперирало при условията на месечно фактуриране. Уникалните номера и
разходите за реклама по всяка рекламна сметка фигурират и са видни в неплатените
фактура № 387 от 29.02.2020 г., фактура № 737 от 31.03.2020 г. и фактура № 947 от
30.04.2020 г. H. Б. също има качеството на оторизиран партньор на Facebook/Meta и е
съдействало за осъществяването на комуникация между ищеца и ответника, тъй като и
двете дружества са част от една и съща икономическа група. Тези факти и
обстоятелства се установяват по несъмнен начин от събраните в хода на
производството доказателства и особено от показанията на свидетеля М.К..
6
Разказаното от последния е ясно, недвусмислено и непротиворечиво. Не съществува
съмнение относно неговата достоверност, с оглед останалите събрани в хода на
съдебното дирене доказателства. Разпитаният свидетел е служител на H. Б. и разполага
с необходимите технически познания относно работата на платформата във връзка с
рекламната дейност. Той е участвал непосредствено в кореспонденцията с ответника и
цялостния процес по предоставянето на достъп до рекламните сметки. Имал е преки
наблюдения върху засегнатите въпроси. Фактът, че работи при ищеца, не означава сам
по себе си, че на показанията му не може да се вярва. Съдът прави фактически и
правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност, по
вътрешно убеждение, всички събрани доказателства, които са относими към казуса и
допустими за установяване на съответния факт или обстоятелство според
разпореденото в закона. Казаното се отнася и до гласните доказателства, които, щом са
относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при
съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според
правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото.
Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на
установяваните факти: обстановката /ден, нощ, виелица, дъжд и пр./, психическото
състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент, физиологични особености -
зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-интелектуални способности, както и
обстоятелствата при възпроизвеждането - възможност за възпроизвеждане
/притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във времето/ и
волята на свидетеля да каже истината. При противоречие в показанията на свидетелите
съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и
възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали
осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, дали
впечатленията им са спорадични или системни, доколко показанията са подкрепени
или отречени от останалите събрани по делото доказателства. При оценката на
разказаното от тях следва да се изхожда от: а/ степента му на съответствие с
безспорните доказателства по делото, б/ степента на обоснованост, в/ степента на
разностранност и г/ степента на автентичност /„Разпит на свидетели в гражданското
производство“ от Ц.Ц., „С.“, София, 1997 г., стр. 48/. Законодателят е създал едно
предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 от ГПК лица за възможна
тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши
преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по
делото изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията
му /Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията А.Б./. В настоящия казус свидетелските показания на М.К. не са
противоречиви, а и не са оборени. Нормата на чл. 172 от ГПК не забранява
кредитирането на показания на роднини, близки и служители, а предвижда преценката
7
им да става в съответствие с останалите доказателства по делото, а от тях в случая
показанията не са опровергани /в този смисъл е и Решение № 639 от 02.07.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д./. Не могат да се
игнорират свидетелски показания само защото изхождат от близък, роднина или
служител /Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Б.Д./. Съгласно Решение № 457 от 06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. №
477/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д.Ц., връзката на свидетеля със страната,
която го е посочила, сама по себе си не е основание показанията на този свидетел да се
считат недостоверни. Не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани
свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти,
които ползват довелата ги страна /Решение № 34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
4657/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д., и Решение № 338 от 20.11.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1269/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.Ф./. В случая
съобщеното от свидетеля К. следва да се приеме за характеризиращо се с висока степен
на достоверност, защото не противоречи на никой от останалите елементи на
доказателствената съвкупност. Разказаното от него е и вътрешно хармонично,
последователно и изчерпателно /водещи критерии за оценка на свидетелските
показания според „Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Ц.Ц., „С.“,
София, 1997 г., стр. 55/. К. подробно описва процеса на работа с ответника.
Показанията му не оставят съмнение, че той е бил очевидец на това, което обрисува, и
има необходимите пълни, преки и непосредствени впечатления. Не са налице
основания за некредитиране на разказаното от него. В подкрепа на ищцовата теза са и
поясненията, дадени от вещото лице Е. Т.. Има пълно съответствие между заявените в
исковата молба обстоятелства относно технологичния начин, по който е предоставена
услугата на ответното дружество, и установеното от експерта след извършването на
съответните справки в базите данни на Meta/Facebook.
Между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на
което ищецът е предоставял на ответника възможност за използване на рекламни
услуги в платформата Meta/Facebook и кредитна линия за заплащането на разходите за
рекламата. Този извод следва и от заключението на счетоводната експертиза. То е
изготвено на база на счетоводните документи, депозирани по делото, и след извършени
справки от експерта в НАП и в дружеството, обслужвало счетоводството на ответната
страна, които справки са допълнителни предпоставки за неговата достоверност.
Последната се затвърждава и от цялостната липса на съдействие от счетоводството на
ответното дружество за представяне на документи и осигуряване на достъп до
информацията, необходима на вещото лице за изготвянето на заключението. Същото
не е оспорено от страните по делото. Ето защо, всички изводи и констатации на
вещото лице Н. С. следва да бъдат кредитирани във връзка с установяването на
спорните обстоятелства по казуса. Още през юни 2019 г. ищецът е издал фактура №
8
1039 за рекламните дейности, извършени от ответното дружество в платформата
Meta/Facebook. Впоследствие, за периода от юли 2019 г. до април 2020 г., ищецът е
издал фактури № 1340 от 31.07.2019 г., 1607 от 31.08.2019 г., 1873 от 30.09.2019 г.,
2158 от 31.10.2019 г., 2471 от 30.11.2019 г., 2741 от 31.12.2019 г., 93 от 31.01.2020 г.,
387 от 28.02.2020 г., 737 от 31.03.2020 г. и 947 от 30.04.2020 г. Посочените в тях суми
за рекламната дейност на ответника са погасени изцяло от негова страна, с изключение
на парите по фактура № 387 от 28.02.2020 г., по която е налице частично плащане, и по
фактури № 737 от 31.03.2020 г. и 947 от 30.04.2020 г., по които липсва плащане.
Всички фактури, по които е налице плащане, в това число и частично такова, са
надлежно осчетоводени от страна на ответното дружество. Ответникът е начислил
ДДС върху доставките на рекламни услуги и е издал съответните протоколи по чл. 117
от ЗДДС. С извършеното плащане ответното дружество е признало както
основателността, така и размера на вземанията, обективирани в платените фактури, а
оттам - и съществуването на облигационното правоотношение между страните, във
връзка с което те са издадени. Извършеното осчетоводяване на фактурите, издаването
на протоколите по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, обратното начисляване на ДДС към тях
в регламентираните срокове и начисляването на ДДС върху доставките на услуги по
посочените фактури, са действия, които представляват недвусмислено извънсъдебно
признание както за съществуването на правоотношението по доставка /изпълнение/ на
дигитални рекламни услуги /дигитален маркетинг/, така и за извършването на същата.
В настоящата хипотеза се касае за предоставянето на услуга от чуждестранно
юридическо лице, установено на територията на държава-членка на ЕС /С./. Налице е
вътрешнообщностна доставка на услуги, която представлява данъчно събитие по
смисъла на ЗДДС, за което следва, по механизма на обратно начисляване на ДДС,
такова да бъде начислено от страна на получателя на услугата - ответното българско
дружество /чл. 117, ал. 1, т. 1 вр. чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС/. Издадените протоколи по
чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, както посочва вещото лице С., са във връзка с доставка на
услуги от юридическото лице H. d.o.o., с идентификационен номер SI81931247,
регистрирано в Р.С., държава-членка на ЕС. Цитираният идентификационен номер
SI81931247 всъщност е регистрационният номер на ищеца по ДДС, видно от
представените по делото документи за актуално състояние. Въпреки че ответникът
твърди, че облигационно отношение между страните не е съществувало и услугата не е
била предоставена, с поведението си той конклудентно доказва обратното, като
извършва всички гореописани счетоводни действия и записвания, каквото е
дължимото поведение при едно напълно съществуващо и валидно облигационно
отношение по предоставяне на услуга, по което е налице насрещно изпълнение от
страна на ищеца. В този смисъл и е константната практика на Върховния касационен
съд, обективирана в Решение № 185 от 14.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 3224/2018 г., II
т. о., ТК, докладчик съдията П.Х., Решение № 160 от 07.11.2017 г. на ВКС по т. д. №
9
2217/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Л.Ц., Решение № 178 от 13.10.2017 г. на
ВКС по т. д. № 638/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е.С., Решение № 218 от
06.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3572/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Л.Ц.,
Решение № 67 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 631/2014 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Е.В., Решение № 71 от 08.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията В.А., Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г.,
I т. о., ТК, докладчик съдията Е.Ч., Решение № 211 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1120/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б.Й., Решение № 109 от 07.09.2011 г. на
ВКС по т. д. № 465/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията В.А., Решение № 92 от
07.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 478/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията В.А.,
Решение № 118 от 05.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 491/2010 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Б.Б., Решение № 30 от 08.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Т.К., Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г.,
II т. о., ТК, докладчик съдията К.Е., Решение № 96 от 26.11.2009 г. на ВКС по т. д. №
380/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Р.К., и др.
Действието на облигационното отношение е продължило и след края на 2019 г.,
противно на твърденията на ответника, че то е било прекратено към тази дата.
Механизмът на осъществяването на рекламната дейност в Meta/Facebook дава напълно
автономна възможност на съответния клиент да управлява самостоятелно рекламната
си дейност в платформата, посредством бизнес мениджъра си и споделените му
рекламни сметки, със средство за плащане - кредитната линия на ищеца. След като
ответното дружество не е спряло да извършва рекламна дейност в социалната мрежа
чрез процесните рекламни сметки, т. е. използвало ги е по предназначение, то
действието на договора конклудентно е било продължено и през 2020 г. Не може да се
приеме, че е налице прекратяване. Липсва изявление в подобен смисъл от която и да е
от страните по договора. В потвърждение на този факт е и установеното от приетата по
делото счетоводна експертиза, в която се посочва, че фактура № 93 от 31.01.2020 г.,
която е издадена за разходите за рекламната дейност на ответника за януари 2020 г., е
изцяло платена, а по фактура № 387 от 29.02.2020 г. са извършени две частични
плащания, в общ размер на 10 000 евро. Макар плащането на част от фактурите да е
извършено от трето за делото лице - „Д.“ ЕООД, то е погасявало задълженията от
името на и за сметка на ответното дружество, в какъвто смисъл е изводът на вещото
лице С.. От основанието на преводите, извършени от „Д.“ ЕООД, се вижда, че те са за
погасяване на фактурите, издадени от H. d.o.o., по които задължено лице е „К.Д.“
ЕООД. В счетоводството на последното е била открита доверителна сметка, която да
служи за отчитане на разчетните взаимоотношения между „Д.“ ЕООД и „К.Д.“ ЕООД,
и по която са отразени направените от „Д.“ ЕООД плащания за погасяване на
задълженията на „К.Д.“ ЕООД, водещи до възникнало задължение на „К.Д.“ ЕООД
към „Д.“ ЕООД. От представената информация от НАП се установява, че между „Д.“
10
ЕООД и „К.Д.“ ЕООД има и други търговски сделки и разчетни взаимоотношения.
Към 31.12.2020 г. разчетите по въпросната сметка 490 не са били закрити, т. е. към тази
дата счетоводно не са били уредени взаимоотношенията между „К.Д.“ ЕООД и „Д.“
ЕООД във връзка с плащанията, които са направени от „Д.“ ЕООД в полза на „К.Д.“
ЕООД. Фактът, че третото лице „Д.“ ЕООД е извършило плащане в полза на ответното
дружество, се установява не само с оглед наличието на изрична сметка при ответника
за счетоводно отчитане на плащанията, но и допълнително, с оглед обстоятелството, че
към датата на извършване на плащанията дружествата са били с един и същ управител
и собственик на капитала, а именно: първоначално - К.З.М., а впоследствие - С.К.С..
По делото е приета електронна кореспонденция между страните, касаеща действията
по заплащането на разходите за реклама по част от фактурите, с която се установява
изпълнение на задължението на ответника по облигационното правоотношение за
погасяване на дължащата се цена на услугите. В електронната комуникация участват и
служители на H. Б., които са съдействали на ищеца за осъществяването на връзката му
с ответника, тъй като лицето за контакт не говорело английски език /както заяви и
свидетелят К./. Електронната кореспонденция се е осъществявала на следните
електронни адреси /пощи/ на ответното дружество - *********@***.** и
************@***.**. По същество нейното съдържание свидетелства за изпращането
на фактурите, издадени във връзка с рекламната дейност в платформата, и напомняния
за своевременно им плащане или налична забава. От името на ответното дружество е
комуникирало лицето Р.С., което е изпращало платежни нареждания за извършени
плащания по фактурите като приложения /„attachments“/ към изхождащите от него
електронни съобщения. Неоснователни са възраженията, че посочените електронни
адреси не са официални такива за кореспонденция с ответното дружество. От
електронната кореспонденция по делото е видно, че ответното дружество към нито
един момент не е заявило за проблем при получаването на електронни съобщения и
приложените към тях документи. Свидетелят К. и вещото лице Е. Т. потвърждават
това. Липсват данни за върнати съобщения за недоставена поща до адресата, каквито
биха се генерирали автоматично при подобна хипотеза. Тъкмо обратното - налице е
двустранна кореспонденция между ищеца и ответника, чрез служителя му Р.С., на
посочените 2 електронни пощи, в продължителен период от време, в който ответното
дружество е отговаряло на съобщенията и дори е изпращало платежни документи за
фактурирани рекламни разходи. Не се установи от приложените по делото
доказателства и някога ответното дружество да е уведомило за промяна в електронните
пощи, на които изначално успешно се е извършвала комуникацията с ищеца със
сътрудничеството на H. Б.. Въпросната кореспонденция е още едно безспорно
доказателство за наличието на съществуващо облигационно отношение между
страните, доколкото същата касае изпълнението на задължението за плащане от
ответника, както и останалите установени по делото със счетоводната експертиза
11
обстоятелства.
Лицето Р.С. е било служител на ответното дружество и е имало действащ трудов
договор за периода 29.09.2017 г. - 01.02.2022 г., включващ и процесния, видно от
представената и приета по делото справка от НАП.
Договорът за бизнес сътрудничество в областта на рекламата в социалната платформа
Facebook от 04.06.2019 г. представлява частен диспозитивен документ, поради което
формалната му доказателствена сила се отнася единствено до авторството, но не и до
неговото съдържание. По отношение на съдържанието частният документ няма
доказателствена сила и подлежи на оценка от страна на съда по вътрешно убеждение и
с оглед всички останали доказателства по делото. Дори да се приеме, че този договор е
неистински, това не означава, че между страните не е съществувало действително
облигационно правоотношение. В конкретната хипотеза правата и задълженията на
страните съгласно неистинския документ отговарят изцяло на действителното
фактическо положение и облигационната връзка се установява от всички останали
доказателства, събрани по делото.
Процесното правоотношение има търговски характер - ищецът и ответникът са
търговски дружества. По делото беше безспорно установено, че за период от около 10
месеца /29.07.2019 г. - 19.05.2020 г./, ответното дружество е ползвало рекламните
сметки и е заплащало, макар и в някои случаи със закъснение, задълженията си към
ищеца, като общият размер на платените суми е 2 985 378,42 лв. Еднотипността и
продължителността на действията на ответника, както и значителният размер на
платените от него средства за рекламната дейност, също са доказателства за наличието
на трайни търговски отношения между двете страни. С оглед търговското качество на
ответното дружество, дори да се приеме, че лицето Р.С., което е било служител на
дружеството, е действало от името на своя работодател без представителна власт, в
нито един момент от процесния период ответникът, чрез своя законен представител, не
се е противопоставил на извършените от него действия по повод използването на
сметките и заплащането на разходите за реклама, които засягат имуществената сфера
на ответното дружество. Напротив - както се потвърди от представените по делото
електронни съобщения, между страните е била налице активна електронна
кореспонденция, като на нито един етап от същата дружеството не е оспорило
облигационното правоотношение, както и основанието и размера на изпратените
фактури. Тези обстоятелства се потвърдиха и от свидетелските показания на М.К.,
който е участвал лично и заедно с други служители на дружеството - В.Д., Л.Г. и В.К.,
в кореспонденцията, която се е водела включително чрез електронните пощи на
ответника: *********@***.** и ************@***.**, като е комуникирал с лицето
Р.С.. При осъществяването на връзка с ответника не е получавал обратни съобщения за
„грешка в имейла“ или „недоставено съобщение“, а дори напротив - получавани са
12
отговори, че фактурите ще бъдат платени през следващата седмица. Впоследствие
клиентът спрял да вдига телефона си и да отговаря на последващи имейли за
напомняне, а опитите на В.К. и Л.Г. да се свържат с Р.С. на предоставените телефони
за комуникация, на които се е комуникирало без проблеми до този момент, били
неуспешни. Свидетелят свързва Р.С. с „К.Д.“, тъй като в предишните месеци той е бил
лицето, което надлежно е изпращало платежни нареждания за извършени плащания.
Видно е, че ответникът е погасявал задълженията си и е изпращал платежните
нареждания за извършените преводи към ищеца под формата на приложения в
електронната си кореспонденция, с което конклудентно е потвърдил всички
извършени от негови служители действия по повод заплащането на фактурите. Освен
задълженията, свързани с плащането, се установи, че ответното дружество, чрез Р.С. и
през посочените по-горе електронни адреси, е изисквало създаването на нови рекламни
сметки и оказване на съдействие по повод блокирани рекламни сметки от
Meta/Facebook. За този случай разказа свидетелят К.. След като нито действията по
повод извършените плащания, нито действията във връзка с откриването на нови
сметки и оказването на съдействие досежно блокирани такива, са били оспорени от
ответното дружество чрез законния му представител, следва да се приеме, че то
конклудентно ги е потвърдило, с което е признало и съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните - чл. 301 от ТЗ и Решение № 60027 от
6.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 2609/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Г.И.,
Решение № 140 от 8.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 2601/2019 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията В.Н., Решение № 89 от 12.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 431/2012 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Б.Й., Решение № 109 от 7.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 465/2010 г.,
II т. о., ТК, докладчик съдията В.А., и др.
Дори да се приеме, че договорът е неистински документ, това не означава, че ищецът
не може да черпи права от него - Решение № 519 от 6.12.2006 г. на ВКС по гр. д. №
282/2006 г., I г. о.
Приложимото право спрямо облигационното правоотношение е словенското. Съгласно
чл. 51 от Словенския облигационен кодекс, за сключването на договор не се изисква
специална форма, освен ако законът не предвижда друго. Писмената форма на
договора е такава за доказване, а не е форма за действителност, поради което само на
база неистинността на цитирания писмен документ не може да се приеме липсата на
валидно облигационно правоотношение между страните, след като всички останали
установени по делото обстоятелства сочат на съществуването му. Макар словенското
законодателство да не предвижда задължителна писмена форма за договора за
дигитален маркетинг /какъвто представлява услугата по реклама в платформата на
Meta/Facebook/, дори да се приеме обратното и писмената форма не е спазена, то
договорът е действителен, след като страните в продължение на повече от 10 месеца са
изпълнявали задълженията си, произтичащи от него. В този смисъл е и разпоредбата на
13
чл. 58 от приложимия словенски кодекс, гласяща, че договор, за който се изисква
писмена форма, е действителен дори и да не е сключен в тази форма, ако договарящите
страни изпълнят изцяло или частично задълженията, произтичащи от него, освен ако
от целта, за която е предписана формата, ясно следва друго.
От събраните в хода на съдебното дирене доказателства се установи, че ищецът е
изпълнил изцяло и добросъвестно задълженията си по облигационното
правоотношение и е налице неизпълнение от страна на ответника по заплащането на
цената на част от услугата. Ищецът е създал рекламните сметки в собствения си бизнес
мениджър, като за платежно средство към всяка от тях е избрал кредитната си линия,
след което е предоставил достъп на ответника до същите чрез неговия бизнес
мениджър. Технологичният път, чрез който достъпът е предоставен, се установява по
безспорен начин от приетата по делото компютърна експертиза. Вещото лице Е. Т.
посочва, че ищецът е предоставил нужния достъп на ответника към рекламните сметки
в описания период. Съществуването на кредитната линия на ищеца се установява от
извършената от вещото лице справка през интерфейса на H. Б.. В тази връзка е
приложена нарочна екранна снимка /„скрийншот“/ от интерфейса на Meta, на която се
вижда кредитната линия на ищеца, който се идентифицира като неин титуляр с името
/фирмата/ и адреса си на управление, идентични с тези, находящи се в документите за
актуалното му състояние, приети по делото. В експертизата са посочени всички
използвани от дружеството рекламни сметки, чиито уникални номера са представени в
табличен вид при отговора на въпрос № 4 в заключението. Номерата на посочените
сметки, както и направените чрез тях разходи за реклама, съответстват напълно на
номерата и стойностите на приложените по делото неизплатени фактури от страна на
ответното дружество за процесния период. Данните за всички рекламни сметки
съдържат наименованието на съответната рекламна кампания за съответната рекламна
сметка, периода на нейната активност и постигнатите резултати /под формата на
достигания, импресии и т. н./, както и генерираните разходи. По своето съдържание
тези данни съответстват изцяло на данните в извлеченията от Facebook интерфейса на
ищеца, в качеството му на официален партньор на Facebook, за рекламната дейност на
ответника в социалната мрежа за февруари, март и април 2020 г., приложени към
исковата молба. Налице е и пълно съвпадение по отношение на разходите за рекламна
дейност, за които ищецът е предоставил кредитната си линия, както потвърждава и
вещото лице. Съставяна е била една фактура за всички разходи през съответния месец.
Това обстоятелство ясно личи от екранните снимки на стр. 44-53 от заключението. За
всички разходи за рекламна дейност през процесните рекламни сметки е използвана
кредитната линия на ищеца при условията на отложено месечно плащане.
Ответникът е разполагал с необходимите права, за да управлява напълно
самостоятелно рекламните сметки, както и да упражнява контрол върху разходите за
реклама. Този извод следва недвусмислено от приетото по делото заключение на
14
експерта Е. Т.. При това положение следва да се приеме, че ищецът е изпълнил изцяло
и добросъвестно задълженията си по облигационното правоотношение, свързани с
предоставянето на необходимите средства за реклама в платформата. Тези
обстоятелства се потвърждават допълнително и от приложената по делото вътрешна
електронна кореспонденция между служители на H. Б. и H. С. относно действията на
последното по откриването на рекламните сметки с кредитната линия на ищеца и
предоставянето на достъп до тях на ответника. Съдържанието на въпросната
кореспонденция, описваща изпълнението на облигационното отношение от страна на
ищеца, съвпада изцяло с показанията на свидетеля К..
Разходите за реклама са генерирани от алгоритъма на Meta. Ответното дружество е
разполагало с непрекъсната и автономна възможност да контролира тези разходи в
платформата, като спре или продължи действието на съответната рекламна кампания в
Meta/Facebook. Определянето на размера на въпросните разходи е извън контрола и не
зависи от действията на ищеца, а от начина на управление на рекламните сметки от
ответника. След като ответното дружество е извършвало рекламната дейност и не е
ограничило само рекламните си разходи, неоснователни се явяват неговите възражения
относно начина, по който е определен техният размер. Интерфейсът за извършването
на рекламната дейност в платформата функционира съгласно определени
технологични правила, като със самото използване на рекламните сметки през
инструментите на Meta/Facebook, ищецът конклудентно се е съгласил и с начина, по
който платформата определя цената /стойността/ на рекламните разходи. Описаните
обстоятелства се потвърждават и от обясненията на вещото лице Е. Т. и съответстват на
правилата на Meta/Facebook за работата с реклами, с които ответникът отново се е
съгласил конклудентно, използвайки интерфейса на Meta/Facebook.
Установи се с приетата по делото счетоводна експертиза, че и към настоящия момент
ответникът не е заплатил сумите по посочените фактури. Невъзстановените разходи
представляват вреди от неизпълнението за ищеца, тъй като използваните по
кредитната линия средства от ответника не са възстановени. Налице е пряка причинна
връзка между неизпълнението на ответника и вредите, възникнали за ищеца. Липсата
на плащане от ответното дружество се явява основната и непосредствена причина за
споменатите вреди. Установи се субективното право на ищеца да иска заплащането на
цената на разходите за реклама. Осъществен е фактическият състав на неизпълнението
на ответника съгласно чл. 239, ал. 1 и 2 от Словенския облигационен кодекс, които
предвиждат, че кредиторът има право да изиска изпълнение на задължение от страна
на длъжника, а длъжникът е задължен да го изпълни добросъвестно във всички
отношения съгласно договореното, и ако длъжникът не изпълни задължението или го
изпълни със забава, кредиторът има право да изиска възстановяването на разходите за
вреди, претърпени от него поради тази причина.
15
Възраженията на ответното дружество за нарушаване на задължението за
поверителност от страна на ищеца и участие на неупълномощени лица в електронната
кореспонденция се явяват напълно ирелевантни за предмета на настоящия правен спор,
поради което и настоящият съдебен състав няма да ги обсъжда.
По делото се установи, че ответникът е бил многократно уведомяван за неплатените
процесни фактури по електронен път. Не е бил налице проблем с получаването на
електронните съобщения между страните. Не са били връщани автоматични съобщения
за неполучена електронна поща. Ответното дружество не е уведомило за проблем в
електронната комуникация. Размяната на електронни съобщения е била напълно
валиден и трайно уставен метод за осъществяването на кореспонденцията между
страните, още повече в контекста на самата услуга за дигитален маркетинг,
предоставяна от ищеца изцяло в електронна среда. Уведомяването за неплатените
фактури е извършено няколко пъти на електронните адреси *********@***.** и
************@***.**. В процесните фактури изрично е посочен падежът на вземането,
поради което не е необходима допълнителна покана след връчването/изпращането им
по електронен път на ответника, за да изпадне последният в забава. Ищецът претендира
лихва от подаването на исковата молба в съда. Това му искане следва да бъде уважено.
Размерът на лихвата за забава в казуса се определя от чл. 378, ал. 2 от Словенския
облигационен кодекс - 8 % годишно.
Исковете се оказаха изцяло основателни, поради което и следва да се уважат. На ищеца
трябва да се присъдят и направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД /с предишно наименование „К.Д.“ ЕООД/, ЕИК ****, седалище
и адрес на управление с. З.Д., общ. Благоевград, обл. Благоевград, представлявано от
А.С., да заплати на H., I.M., d.o.o., със седалище и адрес на управление Р.С., T.C. 26,
1210 L., вписано в Търговския регистър на Р.С. с единен № **** и регистрация по ДДС
№ *****, представлявано от директора Тимотей Гала, сумата от 653 514,16 евро
/шестстотин петдесет и три хиляди петстотин и четиринадесет евро и шестнадесет
евроцента/, равняващи се на 1 278 162,60 лв. /един милион двеста седемдесет и осем
хиляди сто шестдесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща дължими
разходи за реклама във Facebook/Meta по фактури с № 387 от 28.02.2020 г., 737 от
31.03.2020 г. и 947 от 30.04.2020 г., заедно с лихва за забава върху посочената
главница, в размер на 8 % годишно, за периода от подаването на исковата молба –
07.07.2021 г., до погасяването на споменатата главница, както и сумата от 92 787,10 лв.
16
/деветдесет и две хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и десет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса, възнаграждения на
вещи лица и адвокатски хонорар.
На страните, чрез адвокатите, да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който
може да бъде обжалван от ответника в двуседмичен срок, считано от връчването, пред
Апелативен съд София, с въззивна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
17