РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Шумен, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Г ), в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й. Р. К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Гражданско дело №
20213630100897 по описа за 2021 година
В производството по настоящото дело съдът е сезиран с искове с правно основание
по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 99 от
ЗЗД, вр. чл. 92 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД, вр.чл. 122 от ЗЗД, предявени от „К. И. И. БГ„ ЕАД,
ЕИК*** срещу А. Д. А. ЕГН **********.
Иска се да бъде признато за установено, че А.Д. А. дължи на „К. И. И. БГ„ ЕАД,
следните суми : 880.54 лв.- главница по Договор за потребителски кредит от 17.02.*** г.,
11.46 лв. лихва за забава за периода от 07.07.*** г. до 04.11.*** г.,154.66 лв . - неустойка за
забава, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 18.12.***
г. до изплащане на вземането, вземания прехвърлени с Договор за цесия от 08.08.2018 г.
между „П. К." и ищеца, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № *** от
***г.по ч.гр.д. № ***/***г.по описа на ШРС. Заявява се, че на 17.02.***г. между „П. К. Б.“
ЕООД, като кредитор, Д. И. К., като кредитополучател и АТ. Д. АТ. като солидарен
длъжник, е подписан договор за потребителски кредит № *** за сумата от 500 лв.
Предоставената сума послужила за частично погасяване на задължение по договор за
кредит CASH-***, сключен между Д. И. К. и “БНП П. П. Ф. ЕАД„ /приложено платежно
нареждане за 365,97лв./, като останалата част от сумата по кредита била преведена по
сметка на кредитополучателя Д. И. К..
Ищецът посочва, че поради неизпълнението на задължението от страна на солидарните
длъжници Д. И. К. и АТ. Д. АТ., кредиторът по договора пристъпил към принудително
изпълнение, като на 18.12.*** г. „П. К." е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против АТ. Д. АТ. и Д. И. К. за заплащане на дължима и
незаплатена сума по Договор за кредит № ***.Съдът е уважил искането на „П. К." и е издал
Заповед за изпълнение № *** от ***г.по ч.гр.д. № ***/***г. срещу Д. И. К. и АТ. Д. АТ.
солидарно за следните суми - 880.54 лв. главница по Договор за потребителски кредит от
17.02.*** г.; 11.46 лв . лихва за забава за периода от 07.07.*** г. до 04.11.*** г.;и 154.66 лв.
неустойка за забава и законната лихва от подаване на заявлението – 18.12.*** г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лв. - държавна такса и сумата от 303.27 лв.
- юрисконсултско възнаграждение. За това вземане е издаден Изпълнителен лист на ***г. от
Районен съд Шумен по ч.гр.д. ***/*** г. срещу А. Д. А., въз основа на който било
образувано изпълнително дело № ***/***г. по описа на ЧСИ Д. З., peг. № 876 към КЧСИ.
1
А.Д. А. депозирала възражение по реда на чл. 423 от ГПК и с Определение № *** от
***г. по ч.т.д. 507/2021 г. по описа на Окръжен съд гр. Шумен, възражението е прието и
делото е върнато на Районен съд гр. Шумен, за изпращане на указания до заявителя по чл.
415, ал. 1 от ГПК.Заявява се, че в законовия срок е депозиран установителният иск от
ищеца. Иска, да бъде признато за установено, че А. Д. А. дължи на „К. И. И. БГ„ ЕАД,
ЕИК*** сумите: 880.54 лв. главница по Договор за потребителски кредит от 17.02.***г.;
11.46 лв. лихва за забава за периода от 07.07.*** г. до 04.11.*** г.; и 154.66 лв . неустойка за
забава; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението –
18.12.*** г. до изплащане на вземането, вземания прехвърлени с Договор за цесия от
08.08.2018 г. между „П. К." и ищеца , за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №
*** от ***г.по ч.гр.д. № ***/***г.по описа на ШРС.
В предоставения, на основание чл. 131 от ГПК срок, от ответникът А. Д. А. е
депозиран отговор на исковата молба. Заявява, че не е полагала подпис под договор за
кредит, като съдлъжник на Д. И. К. и на основание чл. 193 от ГПК оспорва истинността на
представения с исковата молба като заверено копие-договор. Навежда твърдения за
недействителност на договора на осн. чл. 22 от ЗПК, че не са спазени изискванията на чл. 11,
т.10 от ЗПК, не са посочени компонентите, включени в ГПР, не било ясно как е получен
размерът на всяка вноска от 68 лв., липсва погасителен план, неясно било как при сума по
кредита от 500лв. дължимата главница е 880,54лв. и върху нея се дължат лихви, не било
ясно колко е неизплатената част от отпуснатия кредит, намира претенцията за неустойка за
неоснователна и произтичаща от неравноправна клауза. Моли исковете да бъдат отхвърлени
.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител, депозирано е писмено
становище по същество. За ответника се явява адв. Х. при ШАК.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи
от фактическа страна следното:
Искът е предявен от „К. И. И. БГ„ ЕАД, ЕИК*** , по реда и в срока по чл. 415, ал. 1
от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, при условията на настъпило частно
правоприемство по договор за цесия /между ищеца и П. К. Б.“ЕООД от 08.08.2018г. /, в
периода след издаване на заповед за изпълнение до предявяването на иска по чл. 422 от
ГПК след издаване по искане на заявителя-цедент „П. К." в качеството му на кредитор
срещу длъжниците, на заповед за изпълнение на парично задължение №***/*** г. по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/***г. по описа на ШРС, и след връчване на заповедта по реда
на чл. 47 от ГПК на настоящия ответник. В случая „К. И. И. БГ„ ЕАД, ЕИК***, като
цесионер е легитимиран да предяви иска, при спазване на срока по чл. 415 ал.4 от
ГПК/съобщение получено на 04.03.2021г.
От приложеното ч.гр.д. № ***/***г. по описа на ШРС се установява, че заявителят -
цедент „П. К.", в качеството му на кредитор срещу длъжниците А.Д. А. и Д. И. К. е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 18.12.*** г., като била
издадена заповед №***/*** г. за сумите - 880.54 лв. главница по Договор за потребителски
кредит от 17.02.*** г., 11.46 лв . лихва за забава за периода от 07.07.***г. до 04.11.*** г.,
154.66 лв. неустойка за забава и законната лихва от подаване на заявлението – 18.12.*** г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лв. - държавна такса и сумата от 303.27
лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта била връчена лично на Д. И. К., и по чл. 47 от ГПК - на АТ. Д. АТ..
Д. И. К. Д. депозирала възражение в законовия срок и на заявителя били дадени
указания по чл. 415 ал.1 от ГПК. С определение от ***г. по отношение длъжника Д. И. К.,
издадената заповед била обезсилена.
По отношение АТ. Д. АТ. бил издаден изпълнителен лист № *** от ***г., въз основа
на който било образувано изпълнително дело № ***/***г. по описа на ЧСИ Д.З., рег. № ***
към ЧСИ.
А. Д.А. подала възражение по реда на чл. 423 от ГПК, което било прието с
Определение №*** от ***г на ШОС и делото върнато на ШРС за даване на указания до
заявителя по реда на чл. 415 от ГПК, като е депозиран и настоящият иск в срока и от
правоимащият цесионер „К. И. И. БГ„ ЕАД, ЕИК***.
Съобразявайки т.10б от ТР №4/2013г на ВКС, съдът намира, че установителните
искове са допустими.
По основателност.
От приложените по делото доказателства са установява, че на 17.02.***г. между „П.
К. Б.“ ЕООД, като кредитор, Д. И. К., като кредитополучател и ответницата АТ. Д. АТ.-като
солидарен длъжник, е сключен договор за потребителски кредит № *** за сумата от 500 лв.
2
Тази сума послужила за частично погасяване на задължение по друг договор за
кредит, сключен между Д. И. К. и “ БНП П. П. Ф. ЕАД„ /видно от приложено платежно
нареждане за 365,97лв. на стр. 12 и 13 от делото/, като останалата част от сумата по
настоящия кредит била преведена по сметка на кредитополучателя Д. И. К..
В VI “Параметри на договора за потребителски кредит“ от договор за потребителски
кредит № *** от 17.02.***г. са отразени: сума на кредита 500лв., 18 вноски, по 68 лв. като
общото задължение възлиза на 1224,00 лв.;ГПР е посочен като 279,30%, годишния лихвен
процент 141,15%,лихвен процент на ден 0,39% страните са уговорили, дата на погасяване -
20-то число ден от месеца .
В процесния договор ответницата АТ. Д. АТ., ЕГН **********, е посочена като
солидарен длъжник. Сумата от 365,97лв. е отразена, като сума за рефинансиране на
кредитор БНП П. П. Ф. ЕАД. Положени са подписи от клиента Д. И. К. и солидарния
длъжник – ответницата.
На 17.02.***г. с платежно нареждане, сумата като рефинансиране 365,97лв.е била
преведена за погасяване на задължение на Д. И. К. на „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, а остатъкът от
134,03лв. е преведен на Д. И. К., по нейна сметка.
кредитополучателят по договора, заплатил само 5 погасителни вноски, като изпаднал
в забава към 07.07.***г. Поради това, на 04.11.***г., от страна на кредитодателя, договорът
бил автоматично прекратен, а съгласно посоченото в ОУ, след прекратяването, ставал
предсрочно изискуем.
В т.12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит е вписано, че в
случай, че кредополучателят просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни,
настъпва автоматично прекратяване на договора и обвяване на неговата предсрочна
изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на кредитополучателя
уведомление, покана, предизвестие, или други.
Тъй като кредитополучателят Д. И. К. преустановила плащането на месечните
погасителни вноски, дружеството кредитодател „П. К. Б.“ ЕООД счело договора за
предсрочно изискуем и подало в съда заявление по чл.410 от ГПК срещу Д. И. К. и
ответницата АТ. Д. АТ..
Била издадена заповед №***/*** г. за сумите - 880.54 лв. главница по Договор за
потребителски кредит от 17.02.*** г., 11.46 лв . - лихва за забава за периода от 07.07.***г. до
04.11.*** г., 154.66 лв.- неустойка за забава и законната лихва от подаване на заявлението –
18.12.*** г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лв. държавна такса и сумата
от 303.27 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта била връчена лично на Д. И. К., а на АТ. Д. АТ. заповедта била връчена
по реда на чл. 47 от ГПК.
Д. И. К. Д. депозирала възражение в законовия срок и на заявителя - „П. К.
Б.“ЕООД, били дадени указания по чл. 415 ал.1 от ГПК.
С определение от ***г. на ШРС, по отношение длъжника Д. И. К., издадената
заповед била обезсилена.
По отношение АТ. Д. АТ. бил издаден изпълнителен лист № *** от ***г., въз основа
на който било образувано изпълнително дело № ***/***г. по описа на ЧСИ Д.З., рег. № ***
към ЧСИ.
Междувременно, с Договор за цесия от 08.08.2018 г., вземанията по договора с „П. К.
Б.“ ЕООД били прехвърлени на настоящия ищец.
А. Д.А. подала възражение по реда на чл. 423 от ГПК, което било прието с
Определение №*** от ***г. на ШОС и делото върнато на ШРС за даване на указания до
заявителя по реда на чл. 415 от ГПК. Настоящият иск е депозиран в законовия срок от
правоимащият цесионер „К. И. И. БГ„ ЕАД, ЕИК***.
Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от представените по
делото писмени доказателства -заверени копия от: договор за потребителски кредит №
***/17.02.*** г.; условия на „П. К. Б.“ ЕООД; Декларация от 14.02.*** г.; Заявление от Д.К.
от 13.02.*** г.; кредитен превод реф. *********/17.02.*** г.; кредитен превод реф.
*********/17.02.*** г.; Уведомление за прехвърляне на вземания - 08.08.2018 г.; Известие за
доставяне - 19.11.2018 г.; Договор за прехвърляне на вземания - 16.08.2018 г.; Приложение
№ 1а - 04.09.2018 г.; Приложение № 6 - 30.08.2018 г.; Пълномощно - 31.08.2018 г.;
Пълномощно - 10.06.2019 г.; 2бр. разписки от Еконт от 06.04.2021 г.; материалите по гр. д.
№ ***/*** год. по описа на ШРС и по гр. д. № 507/*** год. по описа на ШОС, както и от
заключението по назначената по делото графическа експертиза.
Съдът приема за категорично доказан фактът на сключения договор за кредит между
„П. К. Б.“ ЕООД и Д. И. К.- кредитополучател и ответницата АТ. Д. АТ., в качеството й на
3
солидарен длъжник, като въз основа на него, в конкретната ситуация, за ответницата е
възникнало задължение като солидарен длъжник за изплащане на уговореното по кредита.
Относно заявеното по делото от страна на ответницата оспорване на договора в
частта на положения от името на ответницата подпис в договора за потребителски кредит, с
твърденията, че не положен от нея, в заключението по изготвената по делото графическа
експертиза се посочва, че почеркът, с който е положен подписа от името на ответницата в
изследвания документ и почеркът, с който са положени подписите, представени като
сравнителен материал от името на ответницата, принадлежи на едно и също лице. Поради
това съдът следва да приеме, че оспорването по чл. 193 от ГПК остана недоказано. Видно е,
че договорът за потребителски кредит е подписан именно от ответницата като солидарен
длъжник и тя се е задължила по него като такава.
Ищецът се легитимира по силата на договора за цесия от 08.08.2018г., сключен
между „П. К. Б.“ ЕООД и настоящия ищец „К. И. И. БГ„ ЕАД и извлечение на Приложение
№1 към договора за вземането на ответника. С уведомление за цесията от „П. К. Б.“ ЕООД
чрез пълномощника „К. И. И. БГ„ ЕАД, се уведомява длъжника за цесията, като единствен
титуляр и разпоредител на вземането е посочен именно настоящия ищец по делото.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени документи,
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера, е надлежно
уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99 ал.4 от ЗЗД. Уведомлението за цесията
изхожда от цесионера, но същото е отправено до длъжника от името на цедента, който
изрично е упълномощил цесионера да извърши уведомяването по чл. 99, ал.4 от ЗЗД от
негово име, като това обстоятелство е посочено в уведомлението. Съобразно разрешението,
дадено от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК в решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д.№ 12/09 г.
на ІІ т.о. и решение № 3 от 16.04.*** г. по т.д.№ 1711/13 г. на І т.о. уведомление, изходящо
от цедента, но приложено към исковата молба и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал.3 пр.първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал.4 от
ЗЗД. В настоящия случай цесията е редовно съобщена на длъжника с получаване на
преписа на исковата молба, ведно с приложенията на 02.06.2021г.,
което по аргумент от чл. 235, ал. 3 от ГПК, следва да бъде съобразено от съда.
По повод възраженията, направени от представителя на ответницата за
недействителност на договора на осн.чл. 22 от ЗПК, за неспазени изисквания на чл. 11, т.10
от ЗПК, за непосочени компонентите включени в ГПР, не ясно получен размер на всяка
вноска от 68 лв., липса на погасителен план, неоснователност на претенцията за неустойка
като произтичаща от неравноправна клаузаз, съдът намира следното:
Към настоящия казус са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит и Закона защита на потребителите, доколкото както кредитополучателят по
договора, така и ответницата има качеството на потребител съгласно параграф 13 от ЗЗП,
според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
В случая на получателя по кредита, в качеството на физическо лице, е предоставена
финансова услуга /отпуснат потребителски кредит/. В ЗЗП се съдържа легално определение
на понятието неравноправна клауза в договор, сключен с потребителя, като в разпоредбата
на чл.143 е вписано, че това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не
е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при
общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Установената
съдебна практика (Р.№ 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/*** г. на ВКС, I т.о. и др.) приема,
че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно
и следва да се произнесе, независимо дали страните са навели такива възражения или не,
като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са
нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Доколкото договорното правоотношение между страните по процесния договор за
потребителски кредит е възникнало преди датата 23.07.***г. на изменението на ЗПК /
договора е сключен на 17.02.***г./, то за него е приложим чл. 10 и чл. 22 от ЗПК в
4
редакцията преди изменението. Нормата на чл. 22 от ЗПК, в редакцията, действаща към
момента на сключения договор, предвижда, че договорът за потребителски кредит е
недействителен, ако не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т.7 до
т.12 от Закона за потребителски кредит .
Настоящият договор е сключен при общи условия, като е видно, че е изготвен
бланково. Съдът счита, че в случая ответницата не е имала възможност да влияе върху
клаузите на договора, доколкото факта на извършено индивидуално договаряне следва да
се докаже от ищеца, а по делото не са представени никакви доказателства в тази насока.
Посочените писмени доказателства сочат сключен договор, предварително изготвен, с
бланково попълнени параметри, с предварително съставени общи условия. Следователно,
начинът на сключване на процесния договор е поставил в изключително неблагоприятно
положение потребителя спрямо търговеца, което противоречи на добросъвестността и
запълва изцяло диспозицията на разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, приложима съобразно чл.
24 от ЗПК . Потребителят е узнал точните размери на лихвените проценти и общо
дължимата сума едва при получаване на договора с попълнено поле на точка VІ и дори и да
е възразил срещу тях, то съгласно ОУ договорът вече е сключен.
Съгласно чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК, действащ към датата на сключване на договора,
Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа условията за
издължаване на кредит от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Настоящата инстанция намира, че не са спазени изискванията на посочената норма от
ЗПК, тъй като в договора не са посочени условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването . Действително в договора са посочени броя на
месечните вноски и техния размер, посочена е и дата на погасяване /20 ден от месеца/, но
съдът намира, че това не е достатъчно за да се приеме, че са посочени условията за
издължаване на кредита, тъй като не е посочена последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, не е посочена датата на първата вноска, а
именно от 20-тия ден на кой месец започва изплащането на отпуснатия кредит.
В т. 3.3 от ОУ е посочено, че кредитодателя подписва и подпечатва договора за
потребителски кредит и изпраща на клиента/солидарния длъжник екземпляр от подписания
договор заедно с известието за одобрение както и с погасителен план за вноските по
кредит. Погасителният план съгласно, отразеното в т.6.1 от ОУ е неразделна част от
договора. По делото обаче, няма представен погасителен план.
Съгласно чл. 11, т.10 от ЗПК, Договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В приложения договор в VI “Параметри на договора за потребителски кредит „ са
отразени като абсолютни стойности сумата на кредита 500лв., 18 бр. вноски, по 68 лв. всяка,
а общото задължение възлиза на 1224лв.; ГПР е посочен като стойност 279,30%, годишния
лихвен процент е посочен като 141,15%, а лихвения процент на ден е 0,39%.
В разрез с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т.11 от ЗПК не се съдържа информация
за условията за погасяването на кредита, няма погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски - в графата
"сума на кредита" е вписано числото "500", като същевременно не е посочена валутата на
кредита; в графата "срок на кредита" е посочено числото "18", без да има данни как същият
се определя – в дни, седмици, месеци или по друг начин;
Договорът за потребителски кредит съдът намира за недействителен, поради
неспазване на императивните изисквания, съобразно чл. 11, ал.1,т.10 и т.11 от ЗПК. В
процесния договор са посочени като абсолютни стойности годишният лихвен процент по
кредита и ГПР, като липсва ясно разписана методика за начина на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 279,30%, /. Съобразно разпоредбите на ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
5
възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и разбираем за
потребителя начин, да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай яснота за
посочените обстоятелства, според съда, липсва. Посочен е годишен лихвен процент
141,15%, както и лихвен процент на ден 0,39%, но не се изяснява как тези стойности се
съотнасят към ГПР по договора, отразен като 279,30%.
ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на
методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо. В тази връзка съдът намира също, че не е ясно как точно е определен размера
на търсената главница по делото от 880,54лв. при положение, че предоставения кредитен
ресурс на кредитополучателя е бил 500лв. Доколкото съставните елементи формиращи
ГПР са неизвестни, възниква обосновано съмнение, че кредиторът ги е кумулирал по
начин по който е завишена значително цената на първоначално предоставения ресурс.
При преценка действителността на клаузите, касаещи ГПР и ГЛП, определени в
договора, не могат да бъдат приложени критериите на чл. 19, ал.4 от ЗПК, доколкото са
въведени след сключване на процесния договор.
При това положение към датата на сключването му следва да се съобрази
разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Съобразно нормата на
чл. 26 ал.1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Съгласно
установената съдебна практика "добри нрави" е обща правна категория, приложима към
конкретни правоотношения и изведена от юридическите факти, които обуславят тези
правоотношения. Във всеки отделен случай, следва да прецени дали поведението на
конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави",
злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. При тази преценка, следва
да се направи извод дали договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави, като
такива може да бъдат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг, както и дали е нарушен принципът на добросъвестност, при
наличие на явна нееквивалентност между престации.В случая по процесния договор, за
потребителски кредит е предоставена в заем сума от 500 лв., при уговорен ГЛП в размер на
141,15% и ГПР в размер на 279,30%.
Към датата на сключване на договора, обективен критерий за преценка дали с
клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и са създадени
условия за неоснователно обогатяване на кредитора, следва да се съобрази размерът на
законната лихва към този момент, като съгласно установената съдебна практика по сходни
казуси за договори, сключени преди изменението на ЗПК от *** г. се приема, че
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е
действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава /в този смисъл
решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о. и др./. В случая това
съотношение не е налице.
Договорената между страните ГЛП в размер 141,15% надхвърля значително
размерa на законната такава съобразено с определения от БНБ основен лихвен процент за
*** г. от 0,04 %/ от 01.02.***г./ и 10 пункта надбавка, поради което уговорката противоречи
на добрите нрави и е нищожна. Тези критерии, съобразени и към клаузата с уговорения ГПР
от 279,30%, също обосновават нейната нищожност. Посочените клаузи от договора
нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на
ответника, като е налице явна нееквивалентност между престациите.
В този смисъл посочените клаузи от договора са нищожни и на основание чл.
146 ал.1 от ЗЗП вр. чл. 143 т.9 от ЗЗП.
Претенцията за неустойка в настоящия казус произтича от посоченото в чл. 12, т.4
от ОУ, че „при прекратяване договора на основание чл. 12, т.3 от ОУ, върху остатъчния
размер на задължението на клиента/солидарния длъжник, по погасителен план, се
начислява неустойка в размер на 50 %. След прекратяване на договора, остава в сила
задължението на клиента/солидарния длъжник, да заплатят всички дължими суми, в това
число задълженията по погасителен план, лихви за забава и такси.“
Съдът намира, че клаузата за неустойката е нищожна на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД , поради противоречие с добрите нрави. Съгласно Тълкувателно решение №
1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, добрите нрави са морални норми,
които, съществуват като общи принципи или следват от тях. Условията и предпоставките за
6
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност
на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, като се отчита естеството и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи; видът на уговорената неустойка,
компенсаторна или мораторна ; видът на неизпълнението на задължението ; съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди и др. Процесната неустойка е компенсаторна, като същата обезпечава
неизпълнението на договора и защитава интереса на кредитора при прекратяване на
облигационната връзка по вина на длъжника. Размерът на подобна неустойка, предвид
уговорения процент /50 %/, според настоящата инстанция, прекомерно надвишава
стойността на очакваните от неизпълнението вреди. Това значително несъответствие не
може да бъде оправдано със санкционната функция на неустойката, тъй като последната
цели да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора,
но не следва да създава предпоставки за неоснователно обогатяване на насрещната страна.
Клаузата на чл.12,т.4 от ОУ задължава потребителя при неизпълнение на
задълженията му по договора да заплати необосновано висока неустойка, поради което,
съдът намира, че освен поради противоречие с добрите нрави, клаузата за неустойката е и
неравноправна, респективно нищожна, и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП във вр. чл. 143, т.5
от ЗЗП, вр.с чл. 24 от ЗПК.
Съобразно всичко гореизложено, кредитното правоотношение между страните се
явява недействително, като на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1 от ЗПК /предвид
нарушенията на чл. 11, ал.1, т.7, т.9, т.10, т. 11 от ЗПК / не е в състояние да породи
присъщите за този тип сделка правни последици.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност
на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая, обаче, съдът намира, че не е налице нито една от тези две хипотези. Предвид на
това, в настоящия казус не е приложима нормата на чл. 26, ал.4 от ЗЗД и нищожността на
посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя недействителността на целия
договор, като следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима
за процесното договорно правоотношение.
Поради изложеното, предявените установителни искове за сумата от 880.54 лв.
главница по Договор за потребителски кредит от 17.02.***.;за сумата от 11.46 лв. лихва за
забава за периода от 07.07.*** г. до 04.11.*** г.; и за сумата от 154.66 лв . неустойка за
забава, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на спора, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 453лв.,
включваща 303 лв. адвокатско възнаграждение и 150 лв. за изготвената графическа
експертиза.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл. 193 от ГПК, заявеното от страна на
ответника, оспорване авторството на подписа в договор за кредит от 17.02.***г., положен
от името на ответника, като солидарен длъжник .
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, за
признаване на установено, че ответницата А. Д. А., ЕГН ********** дължи на „К. И. И.
БГ„ ЕАД, ЕИК*** сумата от 880.54 лв. главница по Договор за потребителски кредит от
17.02.***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението–18.12.***г. до изплащане на вземането, вземане прехвърлено с Договор за
цесия от 08.08.2018 г. между „П. К." и ищеца „К. И. И. БГ„ ЕАД, ЕИК***, за което вземане
е издадена Заповед за изпълнение № *** от ***г.по ч.гр.д. № ***/***г.по описа на ШРС,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, за
признаване на установено, че ответницата А. Д. А., ЕГН ********** дължи на „К. И. И.
БГ„ ЕАД, ЕИК*** сумата от 11.46 лв. лихва за забава за периода от 07.07.*** г. до
7
04.11.*** г. по Договор за потребителски кредит от 17.02.***г., вземане прехвърлено с
Договор за цесия от 08.08.2018 г. между „П. К." и ищеца „К. И. И. БГ„ ЕАД, ЕИК***, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение № *** от ***г.по ч.гр.д. № ***/***г.по
описа на ШРС, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, за
признаване на установено, че ответницата А. Д. А., ЕГН ********** дължи на „К. И. И.
БГ„ ЕАД, ЕИК*** сумата от 154.66 лв. - неустойка за забава по Договор за
потребителски кредит от 17.02.***г., вземане прехвърлено с Договор за цесия от
08.08.2018 г. между „П. К." и ищеца „К. И. И. БГ„ ЕАД, ЕИК***, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение № *** от ***г.по ч.гр.д. № ***/***г.по описа на ШРС, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „К. И. И. БГ„ ЕАД, ЕИК*** да заплати на А. Д. А. ЕГН **********
сумата от 453,00лв. (четиристотин петдесет и три лева) - разноски по настоящото
производство, от които 303 лв. адвокатско възнаграждение и 150 лв. за изготвената
графическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8