Р Е Ш Е Н И Е
№ 943/17.03.2020
год., град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на втори март две хиляди и двадесета година
в публично заседание,
в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело
№ 6470 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Гаранционен фонд България” ЕООД
против Р.В.Ч., за установяване със сила
на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми:
2350 лв. – главница по договор за потребителски кредит № …. год., сключен между
ответницата и „Фреш кредит” ЕООД, 32.81 лв. - договорна лихва за периода от
18.06.2018 год. до 03.04.2019 год. и 153.03 лв. - мораторна лихва върху
главницата за периода от 20.07.2018 год. до 03.04.2019 год., 936.69 лв. -
главница по договор за допълнителни услуги от 18.06.2018 год., сключен между
ответника и „Фреш кредит” ЕООД, както и законната лихва върху всяка от
главниците по двата договора, начиная от 03.04.2019 год. до окончателното плащане,
които вземания ищцовото дружество, като поръчител, е заплатило на кредитора и
за които по ч.гр.д. № 2868/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК.
Исковете
са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1
вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.143, ал.1 от ЗЗД, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Процесуалният представител на „Гаранционен фонд България” ЕООД поддържа исковете с нарочна молба, в която излага
съображения по същество. Ангажира писмени доказателства и моли за присъждане на
разноските.
Особеният
представител на ответника е оспорил исковете по реда на чл.131 от ГПК.
Съдът,
след анализ на събраните по делото писмени доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 18.06.2018 год. между “Фреш Кредит“ ЕООД
и Р.В.Ч. е сключен договор за потребителски кредит с № …., по силата на който дружеството му е предоставило сумата от 2350
лв., а той се е задължил да я върне, ведно с договорна лихва в размер на 32.81
лв. – общо 2382.81 лв., на 3 равни месечни вноски, всяка от по 794.27 лв., в
срок до 19.09.2018 год.
Съгласно
чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от договора, ответникът се е задължил в срок от 48 часа
от сключването му да предостави на заемодателя обезпечение – двама поръчителя,
отговарящи на определени критерии, или банкова гаранция, в противен случай ще
се счита, че кредитополучателят се съгласява и упълномощава “Фреш Кредит“ ЕООД да сключи от негово име и
за негова сметка, в т. ч. и при условията на чл.38 от ЗЗД, договор за
поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество-поръчител, при
възнаграждение за последното от 870.69 лв., платимо от Ч. разсрочено – на равни месечни вноски.
Сумата
по кредита е изплатена на кредитополучателя на ръка, на 18.06.2018 год., за
което свидетелства наличната по делото разписка.
С договор за
гаранционна сделка /поръчителство/ от 18.06.2018 г., сключен от “Фреш Кредит“ ЕООД
- кредитор, упълномощен от длъжника Ч. и ищцовото
”Гаранционен фонд България” ЕООД - поръчител, последното се е задължило спрямо
кредитодателя да отговаря солидарно с ответника за изпълнението на всички
задължения по договора
за потребителски кредит. Договорено е, че за предоставеното поръчителство,
кредитополучателят дължи на поръчителя възнаграждение от 870.69 лв., платимо в
брой или чрез финансиране по договор за допълнителна услуга.
Пак
на 18.06.2018 год. Ч. и „Фреш кредит“ ЕООД са сключили и договор за допълнителни
услуги, по силата на който кредитодателят се е задължил да финансира, разсрочи
и заплати на поръчителя възнаграждението, което се дължи от клиента (кредитополучател)
по договора за поръчителство или сума 870.69 лв., платима на 3 месечни вноски, всяка от по 290.23 лв.
След
нарочно отправена на 03.04.2019 год. покана от страна на „Фреш кредит“ ЕООД - кредитодател до ”Гаранционен фонд България” ЕООД - поръчител,
последното е изплатило на кредитодателя (прихванало със свое насрещно вземане) сумата
от 3472.53 лв., която покрива, съгласно изготвена от кредитодателя справка за
задълженията, неплатената главница, договорната лихва, неплатеното
възнаграждение за допълнителни услуги, таксата за СМС известяване, както и
обезщетение за забава.
По
заявление на ищцовото дружество, депозирано на 03.04.2019 год., по ч.гр.д. № 2868
/ 2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
процесните суми.
Въз
основа на така установените от доказателствата факти, настоящият състав на
Бургаския районен съд намира исковете за частично основателни.
Безспорно
е, че процесният договор за кредит, като такъв, се подчинява на режима,
установен със ЗПК и следва да съдържа годишният процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин - чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Според § 1, т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход
по кредита за потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Не така е в случая -
липсва изрично посочване на действителната обща сума, дължима от потребителя. Така
в графа ”детайли на кредита“ фигурира ”обща сума за погасяване“, но не и общите
разходи за потребителя, в това число възнаграждение за поръчителя, което е
”допълнителна услуга“, пряко свързана с кредита, а нейната величина се отразява
пряко на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи,
изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.
Затова, като не е
включил възнаграждението за поръчителя, кредиторът е заобиколил изискванията на
закона, което в крайна сметка е довело до неспазването му - чл.11, ал.1, т.10 във
вр. с чл.19, ал.1 от ЗПК и договорът за потребителски
кредит е недействителен – чл.22 от ЗПК.
Следователно, потребителят - ответник дължи връщане само чистата стойност
на кредита, но не и лихва или други разходи по него - чл.23 от ЗПК, в т.ч. и обезщетение за забава, т.к. от недействителността на
договора следва, че приложима за забавата е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Т.е. едва с исковата молба, която съобразно фикцията на чл. 422 ГПК, се счита
предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, ответникът е в
забава и би дължал законна лихва върху главницата.
Според чл.138, ал.2 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за действително задължение, а след като договорът за кредит е
недействителен, за поръчителя не се поражда задължение да обезпечи кредитора.
Или в настоящия случай поръчителят – ищецът по делото, е изпълнил едно ”чуждо
задължение“ в хипотезата на чл.74 от ЗЗД, като е имал правен интерес да стори това,
поради което е встъпил в правата на кредитора. Правният интерес за поръчителя произтича от това, че при действителен договор
за кредит, по който е възникнало задължение за обезпечаване на кредита, той е
солидарно отговорен с длъжника – чл.141, ал.1 от ЗЗД, т.е. имуществените му
права са застрашени от неизпълнението от страна на кредитополучателя на падежа.
От горното следва, че
ищцовото дружество е встъпило в правата на кредитора, но до размера на неплатената
част от чистата стойност на кредита – до сумата от 2350 лв., затова искът за главница по
договора за кредит следва да се уважи, а исковете за възнаграждение по договора
за допълнителни услуги, както и за договорна и мораторна лихви и други такси
- да се отхвърлят.
На ищцовото дружество, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се следват и
деловодни разноски, чийто размер за настоящото производство възлиза на 287.61
лв., в т.ч. държавна такса и възнаграждение за особен представител, а за производството по ч.гр.д. № 2868 / 2019 год. на
БРС - на 47 лв.
Водим от
горното, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.В.Ч. ***, ЕГН - **********, дължи на ”Гаранционен
фонд България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж/к
”Славейков”, бл.161, партер, представлявано от П.. С. сумата от 2350 лв. –
главница по договор за потребителски кредит № … год., сключен между ответника и
„Фреш кредит” ЕООД, която ”Гаранционен фонд България”
ЕООД е изплатило като поръчител, ведно
със законната лихва от 03.04.2019 год. до
окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № 2868 / 2019 год. на БРС е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете за
договорна
лихва в размер на 32.81 лв., за мораторна лихва в
размер на 153.03 лв. и за възнаграждение по
договор за допълнителни услуги в размер на 936.69
лв.
ОСЪЖДА
Р.В.Ч. да заплати на ”Гаранционен фонд България” ЕООД
деловодни разноски за настоящото производство в размер на 287.61 лв., както и за
производството по ч.гр.д. № 2868 / 2019 год. на БРС - в размер на 47 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ