№ 6308
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100502802 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20041599/10.06.2022 г., постановено по гр. дело №
12517/2015 г. на СРС, ГО, 37 състав, е признато за установено по искове на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Д.Б. Д., ЕГН **********,
адрес гр. София, ж.к. „******* вх. ******* и Н. Ф. Д., ЕГН **********, адрес
гр. София, ж.к. „******* вх. *******, че Д. Б. Д. и Н. Ф. Д. дължат солидарно
на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата 1170,77 лв., представляваща цената на потребена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„******* вх. ******* за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2014 г., заедно със
законната лихва върху тази сума от 24.11.2014 г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 88,43 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 30.06.2013 г. –
12.11.2014 г.
С определение от 30.06.2022 г. на мястото на починалия в хода на
процеса Д.Б. Д. е конституиран И. Д. Д., ЕГН **********.
Срещу решението са постъпили въззивни жалби от ответниците И. Д. Д.
и Н. Ф. Д.. Въззивниците излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Поддържа се, че по делото липсват
доказателства за наличие на право на собственост върху процесния
апартамент от страна на Д.Б. Д. и Н. Ф. Д., доколкото по делото не били
1
представени нотариален акт за покупко – продажба, както и подадена
декларация за открИ.е на партида. Поддържа се, че липсва основание за
солидарно присъждане на сумата. Въззивниците навеждат, че нямало
доказателства и за публикуване на общите фактури на сайта на дружеството,
поради което и не се установява изпадането в забава, с оглед на което и
претенцията за лихви е неоснователна. Моли се за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което предявените искове да бъде отхвърлени.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от от
въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД и от третото лице – помагач „Т.С.”
ЕООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението
на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Основен
спорен момент между страните, във връзка с който са заявени във въззивната
жалба доводи, е дали страните са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение за процесния имот през исковия период.
Ищецът е депозирал молба от Държавна спестовна каса за вписване на
законна ипотека за обезпечение на изплащане на отпуснат заем на Д.Б. Д. и Н.
Ф. Д. за жилищно строителство на процесния недвижим имот – апартамент
№51, находящ се в гр. София, ж.к. „******* вх. А. По делото е представено
2
искане от ЧСИ Н.М. за вписване на възбрана върху недвижим имот, издадено
по изп.д. № 20098410401644 във връзка задължения на ответниците Д. Д. и Н.
Д. върху собствения им имот, намиращ се в режим на съпружеска
имуществена собственост апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „*******
вх. А, и съставляващ ап. 51. Посочените доказателства, макар и косвено,
установяват, че първоначалните ответници са придобили правото на
собственост върху процесния недвижим имот, като към 2009 г. все още били
собственици на имота. С оглед обстоятелството, че по делото не са събрани
доказателства за промяна правото на собственост, съдът приема, че през
процесния период Д.Б. Д. и Н. Ф. Д. са били собственици на процесния
апартамент.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. В качеството на титуляри на правото на собственост Д.Б.
Д. и Н. Ф. Д. са били страна по облигационното отношение за доставка на
топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът касае обект с
абонатен № 27770. От доказателствата по делото е видно ,че имотът е
придобит по време на брака на Д.Б. Д. и Н. Ф. Д. в режим на съпружеска
имуществена общност, като доколкото постоянния адрес и на двамата е бил
на посочения адрес, същите следва да отговарят солидарно и за
задълженията, свързани с ползването на имота/ арг. от чл.32,ал.2 СК/. По
изложение съображения наведеният довод във въззивната жалба за липса на
облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия се
явява неоснователно, като неоснователен се явява и доводът за липса на
основание за солидарна отговорност на първоначалните ответници.
Изготвената СТЕ установява, че процесният имот е топлоснабден, а
стойността на доставената топлинна енергия в имота през периода
м.02.2015 г. до м.04.2017 г. е в размер от 1170,77 лв. за периода м. 05.2013 г.
– м. 04.2014 г. Видно от заключението на приетата СЧЕ, липсват извършвани
плащания за начислените суми през исковия период, поради което и
предявеният иск за главница се явява изцяло основателен.
По отношение претенцията за мораторна лихва, съдът намира следното:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общите условия от 2008 г. купувачът е
3
длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок от
30 дни след изтичане на периода, за който се отнасят, т. е. задълженията
стават изискуеми на 30 ден след изтичане на съответния месечен отчетен
период, а от следващия ден потребителят, който не е заплатил месечната си
сметка, изпада в забава- арг. от разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД.
Изготвената СЧЕ установява, че изчислената съгласно общите условия
мораторна лихва за процесния период 30.06.2013 г. – 12.11.2014 г. възлиза на
98,03 лв. Доколкото ищецът претендира по-малка сума - 88,43 лв.,
предявеният иск се явява изцяло основателен.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемият, който
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира,
че такова не следва да бъде присъдено, доколкото въззиваемият не е
депозирал отговор на въззивната жалба, не изпраща представител в о.с.з, а
депозираната молба за разглеждането на делото в отсъствие на представител
на дружеството не би могла да се приеме, че представлява осъществено
процесуално представителство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20041599/10.06.2022 г., постановено по
гр. дело № 12517/2015 г. на СРС, ГО, 37 състав
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4