Р Е Ш Е Н И Е № 261123
03.11.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII– ти
съдебен състав в открито съдебно заседание на 23.09.2020г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3612 по описа за 2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна
квалификация чл. 92
ЗЗД.
С молба, с вх. №
15845/02.03.2020г. от ищецът П.Д.К. е
предявен иск срещу ответника „ХЕРАСТРОЙ“ ЕООД. Твърди, че между него и
„дружеството „Мар Негро Па 6109 България“ ЕООД на *** бил сключен предварителен договор за покупко- продажба на
право на строеж и договор за строителство. Твърди се, че същият договор в
частта му за обещаната покупко-продажба бил изпълнен на ***От същата дата бил
съставен ***по нот.д. № ***. по описа на нотариус с рег ***
По силата на окончателния договор ищеца П.Д.К.
придобил право на строеж за апартамент № *, на ет. ІІ в сградата предвидена да
се построи в имот с идентификатор № ***, ведно със съответните идеални части от
общите части, склад № 4, както и 5,0589% от идеалните части от посочения
поземлен имот, намиращ се на адрес ***
Договорът бил изпълнен и в частта касаеща
строителството на сградата и въвеждането в експлоатация.
Изпълнението било предоставено със закъснение спрямо
обещаното от „Мар Негро Па 6109 България“ ЕООД и „ХЕРАСТРОЙ“ ЕООД.
Твърди се, че съгласно поетия ангажимент по т.1.2 от
договора от *** строителството на обектите следвало да бъде завършено с
издаване на акт № 15 до 31.06.2018г., а съгласно уговореното в т.1.3 удостоверението
за въвеждане в експлоатация следвало да бъде осигурено от продавача в 3 месечен
срок от издаването на акт 15, т.е. до 31.09.2018г.
Ползването на сградата било разрешено на 17.12.2019г.,
на която датата било издадено разрешение за ползване № ***
Съгласно чл.7.1 от договора, било уговорено, че ако
продавача не спази срока предвиден в чл.1.3 и изпадне в забава, която
продължава повече от два месеца от падежа, то продавача дължи на купувача
неустойка в размер на 0,1 % на ден върху продажната цена, считано от втория
месец на забавата, но не повече от 10 % от цената на договора.
Заявява се че отговорността на ответника „ХЕРАСТРОЙ“
ЕООД произтича от тристранно споразумение- анекс, към предватилен договор за
покупко-продажба на право на строеж и договор за строителството.
Твърди
се, че при подписването на Анекса в титулната му част „ХЕРАСТРОЙ“ ЕООД е
представено като строител / поемател,
като било отчетено също, че се явява „изпълнител на цялостното строителство на
имота и на цялата сграда по договор сключен през 2015 г. с „Мар Негро Па 6109
България“ ЕООД“.
В споразумителната част от анекса, страните се
споразумели, че „Мар Негро Па 1609 България“ ЕООД прехвърлила, а „ХЕРАСТРОЙ“ ЕООД поела всички задължения,
произтичащи от предварителен договор за покупко- продажба на право на сторех и
договор за строителство от *** и свързани с неизпълнението или забава в
изпълнението на строителството и въвеждане в експлоатация на сградата, вкл.
плащане на неустойки и обезщетения и др.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди
„ХЕРАСТРОЙ“ ЕООД да заплати П.Д.К.
сумата от 6220 евро – неустойка за забава по смисъла на т.1.3 във връзка с
т.1.2 на основание чл.7 от Предварителен договор за покупко-продажба на право
на строеж и договор за строителство от *** и Анекс към предварителен договор от
*. във връзка със забавата за осигуряване въвеждането в експлоатация на
сградата, удостоверено с разрешение за ползване *** от 17.12.2019г., издадено
от ДНСК, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
плащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с
вх. № 34342/22.06.2020г. ответника „ХЕРАСТРОЙ“ ЕООД.
В отговора на исковата молба се твърди, че исковите
претенции са неоснователни и недоказани.
Подробни съображения са изложени в отговора на
исковата молба.
Прави се възражение за нищожност на представения предварителен договор за покупко-продажба на
право на строеж и договор за строителство от ***, поради липса на основание за
сключването му.
От съда се иска да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявения иск.
Съдът след като се запозна със събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за
установено от фактическа и правна страна следното.
По делото се установява, че ищецът и дружество „Херастрой“ ЕООД са сключили на *** предварителен договор за покупко-продажба
на право на строеж и договор за строителство на жилищна сграда в имот с идентификатор № *** като съгласно чл. 7.1 от този договор дружеството е
обезпечило срочното изпълнение на задължението си по чл.1.3 - удостоверение за въвеждане в експлоатация
да бъде осигурено в срок от 3 месеца от издаването на Акт 15 с поемането на
неустойка в размер на 0.1% за всеки ден забава върху продажната цена от
62 205 евро с ДДС, но не повече от 10%.
Това задължение е поето от ответника при условията на
заместване първоначалния длъжник по силата на чл. 2 от сключен анекс от
07.02.2018г. по реда на чл. 102, ал.1 ЗЗД поради което и исковата претенция
срещу това лице е допустима.
Установено е че Акт-Образец № 15 е издаден на
25.09.2019г. л.32-39 от делото, което е в неизпъление на поетия ангажимент този
акт да се издаде до 31.06.2018г. като забавата е за периода 01.07.2018г. до
25.09.2019г., т.е близо година и два месеца. В тази връзка щом клаузата на
чл.1.2 въвежда краен срок/падеж за издаване на Акт 15, то и клаузата на чл.1.3
урежда задължение на Мар Негро Па 6109 България ЕООД поето от ответника, че в
срок до 31.09.2018г. ще бъде издадено удостоверение за въвеждане в
експлоатация. Такова удостоверение е издадено на 17.12.2019г. и действително се
явява издадено в 3-месечния срок от издаването на Акт 15 – 25.09.2019г., но не
и в тримесечния срок считано от 31.06.2018г. При това положение падежът на
задължението уредено в чл.1.2 е началният срок от който тече срокът по чл.1.3
от предварителния договор, поради което и предявения иск се явява доказан по
основание и размер. В случай че дружеството Мар Негро е възнамерявало да
осигури удостоверението за въвеждане в експлоатация считано от Акт 15, то не е
следвало да поема задължение за издаването му до 31.06.2018г.
Отхвърля се възражението за нищожност на Анекса –
липса на основание по чл. 26, ал.2 ЗЗД като недоказано – цитираната практика не
касае приложението на закона досежно търговска сделка – какъвто се явява
Анекса, още повече, че встъпването в чужд дълг от един търговец към друг
дърговец е резултат от търговските отношения между тези дружества и възражения
от тези отношения не могат да се противопоставят на ищеца.
Не се споделя възражението за недостоверност на датата
на анекса – в тази насока не бяха ангажирани доказателства от ответника.
Следователно, ответникът дължи неустойката по чл. 7.1
– 10 % от стойността на договора, а именно исковата сума.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца се присъждат
разноски в размер на сумата от 1407.80 лева съгласно представения списък на л.
43 от делото.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Херастрой“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Капитан Райчо № 34, ет.8, ап.16 с ****
да заплати в полза на П.Д.К. с ЕГН ********** *** сумата от 6 220 евро
неустойка за забава по чл1.3 във връзка с чл.1.2 на основание чл.7 от
Предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж и договор за
строителство от *** и Анекс към предварителен договор от 07.02.2018г, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба 02.03.2020г. до окончателното
плащане на вземането КАКТО И РАЗНОСКИТЕ по делото сторени от ищеца в размер на
сумата от 1 407,80 лева за настоящата инстанция
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.