Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 21.07.2017 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на трети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Д. Такова, като разгледа т.д. № 7061 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 367 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Ю.И. ООД твърди, че по силата на сключен с ответника С.О. договор за превоз от 24.10.2007 г. следвало да осъществява обществен превоз на пътници по автобусна линия № 74, а ответникът – да заплаща месечно възнаграждение. Поддържа, че за осъществената през м. 09.2013 г. транспортна услуга му се дължало възнаграждение, определено чрез прилагане на инфлационен индекс, в общ размер от 165 894,07 лв. Твърди, че възложителят погасил частично задължението – до сумата от 133 519,27 лв., представляваща размера на базисното превозно възнаграждение съгласно фактура № 2245/2012 г. Ето защо претендира присъждане на разликата в размер на 29 054,89 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването, както и лихва за забава за периода 21.10.2013 г. – 26.09.2016 г. в размер на 8 666,38 лв. Претендира и разноски.
Ответникът С.О. оспорва исковете при твърдението, че не е налице писмено изменение на договора за превоз, с което да се увеличава възнаграждението според инфлационния индекс; дори и да се дължи претендираната надбавка, същата се изчислява съобразно инфлационния индекс за всяка година върху базисното възнаграждение, а не чрез натрупване; предпоставките за дължимост на увеличено възнаграждение са три и в кумулативност – наред с промяна на инфлационния индекс е необходимо да е настъпило и увеличение в цената на горивата и другите материали с определен в договора процент. Оспорва изпадането си в забава преди отправяне и получаване на покана за плащане. Твърди погасяване на вземанията по давност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 367 ТЗ:
Предявеният иск е за реално изпълнение на задължението за заплащане в пълен размер на дължимото превозно възнаграждение.
Безспорно между страните е сключването на процесния договор за превоз, чието изпълнение е започнало на 25.07.2008 г.; размерът на уговореното базисно превозно възнаграждение /2,92 лв./км. без ДДС/; извършването на пробег за месец септември 2013 г. както следва: общ маршрутен пробег от 39 033,094 км., пробег при условията на намалено плащане /чл. 31, ал. 2 от договора/ - 38,364 км.; погасяването от ответника на дължимото възнаграждение до размера, определен по базисната цена /намален за пробег при условията на чл. 31, ал. 2 от договора и със стойността на наложени санкции/.
Общоизвестно е, че в периода 2008 г. – 2012 г. инфлационния индекс е бил както следва: 7,8 %, 0,6 %, 4,5 %, 2,8 % и 4,2 %.
При тези факти спорни са следните въпроси: 1/. при какви предпоставки настъпва правото на увеличен размер на превозното възнаграждение, 2/. реализирали ли са се те и ако да - 3/ какъв е конкретният размер на дължимото увеличение с оглед различния инфлационен индекс, отчитан в срока на изпълнение на договора. За отговор на тези въпроси съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора възложителят заплаща за извършения обществен превоз цена в размер на 2,92 лв./км. без ДДС, а съгласно ал. 3 на същия член цената на километър маршрутен пробег, определена при сключване на договора, се променя: 1. с размера на годишната инфлация за предходната година; 2. в случай на увеличение на цената на горивата за една календарна година с повече от 30 %; 3. в случай на общо поскъпване на ГСМ, гуми и резервни части с повече от 50 % спрямо предходната година.
Така постигнатата уговорка съставлява част от съдържанието на търговска
сделка /превозна/ и поради това следва да се тълкува съобразно търговския обичай
/арг. чл. 20а ЗЗД/. В духа на добросъвестната търговска практика е уговарянето
на такива условия на договора, при които да
се запази първоначално определената еквивалентност на престациите
независимо от срока на договора и от възможните стопански изменения в областта,
в която се изпълнява характерната му престация. Това тълкуване е в съответствие
и с нормативната уредба, уреждаща отношенията по възлагане на обществен превоз,
обективирана в Регламент (ЕО)
№ 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2007 г. и в
Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС – предвидено е обществените поръчки за
възлагане на превоза да установяват по обективен и прозрачен начин механизми
за разпределение на разходите, представляващи както разходи за персонал,
енергия, инфраструктурни такси, така и „подходяща възвръщаемост на капитала“
– вж. 4, т. 1, б. „в“ от Регламента. Такъв обективен начин е съотнасяне на
първоначално определената цена към установения за мястото на изпълнение
инфлационен индекс, чрез който да се компенсира увеличеният разход на
изпълнителя при предоставяне на услугата.
Ето защо уговорката за промяна
на дължимото възнаграждение съобразно инфалицонния индекс не следва да
зависи от последващо постигане на съгласие на страните за изменение на
договора по реда на чл. 43 от договора. Ако страните с уговорили последващото увеличение
на възнаграждението да е във волята на възложителя, то не би бил наличен
механизъм за разпределение на разходите и за определяне на подходяща
възвръщаемост, а само препоръчителна норма на поведение, чието неизпълнение би
могло да наруши добросъвестната търговска практика. Поради това съдът приема,
че с разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от договора страните отнапред, при
сключването му, са приели механизъм за запазване на еквивалентността на
престациите, който действа по силата на факта, а не по волята на страните.
Именно изхождайки от гореописаната
цел на уговорката, съдът прави и следващия извод - че с годишния инфлационен
индекс се регулира не базисното възнаграждение, а възнаграждението за всяка
предходна година, т.е. с натрупване. Това се обяснява с начина на формиране на
инфлационния индекс – годишният
темп на инфлация е разликата в процентите между две съседни години; докато той е положителна величина, дори и
с по-малък процент, това означава оскъпяване спрямо предходната година. В
случай, че се коригира само базисното възнаграждение, то същото не би било
адекватно на изходните цени за суровините, необходими за осъществяване на
дейността, които от своя страна са променени с натрупания за периода
инфлационен индекс. Действително, буквалното тълкуване на чл. 5, ал. 3 от
договора сочи, че с размера на годишната инфлация се коригира първоначално
определената цена, но това тълкуване противоречи на общите принципи за
дейността по възлагане на обществен превоз, установени в Регламента. Следва да
се отбележи, че процесната услуга е със значителна степен на обществена
значимост и поради това нормативната уредба, вкл. наднационалната, отдава
приоритет на механизмите за нейното качествено осъществяване, което включва и
предоставяне на възможност за изпълнителя да осигури същото качество на
услугите и при поскъпване на изходните суровини. По тази причина е
ирелевантно и какъв е периодът на изпълнение на договора за 2008 г. –
възнаграждението е за извършване на превозна услуга в икономическа среда,
променена с инфлационния индекс за цялата предходна година, а не за част от
нея.
Неоснователно е възражението на
ищеца, че механизмът за промяна на възнаграждението включва кумулативното
осъществяване на трите предпоставки, посочени в чл. 5, ал. 3 от договора.
Цената на горивата, гориво-смазочните материали и резервни части е изведена
като самостоятелен критерий за промяна на възнаграждението поради
относително големия й дял на икономическо въздействие върху общия размер на
разходите на превозната услуга. Възможно е независимо от промяната в инфлационния индекс да се наложи
допълнителна промяна на възнаграждението, ако се увеличи значително цената на
основните суровини за осъществяване на дейността. И обратно - възможно е да
няма промяна от посочения в чл. 5, ал. 3, т. 2 и т. 3 вид и въпреки това да е
необходима промяна на възнаграждението с оглед поскъпване на стойността на
другите компоненти /енергия, труд и т.н./. Така описаният механизъм е еднакво
защитаващ двете страни, тъй като промяна по т. 1 би настъпила и при
дефлация, което изключва кумулирането на този параметър с условията по т. 2
и т. 3 на чл. 5, ал. 3 от договора.
Приетото заключение на ССчЕ
изчислява дължимото възнаграждение съобразно така установеното съдържание на
уговорката на чл. 5 от договора. Според вещото лице, след приспадане на
извършеното плащане, размерът на непогасеното възнаграждение възлиза на
29 054,93 лв.
Ответникът не доказа
погасяване, вкл. по давност. Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора, плащането се
извършва до 20 число на отчетния месец, следователно давностният срок е
започнал да тече от 21.10.2013 г. и течението му е спряно с предявяване на иска
на 27.09.2016 г.
Поради изложеното искът следва
да бъде уважен.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Установи се наличие на главен
дълг.
Падежът на задължението за заплащане на превозно възнаграждение е уговорен на определен ден – съгласно чл. 5, ал. 2 от договора изравнителното плащане следва да се извърши на 20-то число на месеца, следващ отчетния. В случая – до 20.10.2013 г. Дори да се приеме, че е необходимо установяване на количеството пробег, то вземането е било определено по размер с издаване на процесната фактура и за размера му ответникът е бил уведомен с връчването й на лицето, посочено съгласно чл. 62 от утвърдените от ответника Правила за взаимоотношенията между С.О., СКГТ-София ЕООД и транспортните оператори в системата на масов градски транспорт /СКГТ-София ЕООД е праводател на ЦГМ ЕАД/ съгласно цитирания в ССчЕ Протокол № 9/03.10.2013 г.
Щом е налице уговорен ден за плащане, покана не е необходима – това важи за цялото възнаграждение, вкл. за частта, с която то се увеличава след месец януари на съответната година. Щом липсата на отправена покана не се отразява върху изпадането в забава, то и поканата за плащане на по-малка сума /в случая – представяне на фактура за базисната цена/ не води до отпадане на вече настъпилия ефект на забавата по отношение на целия дълг.
С оглед заключението на ССчЕ искът за лихва следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
С оглед изхода от делото ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 2 714,16 лв., представляваща разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.О., гр. *********, да заплати на Ю.И. ООД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 367 ТЗ сумата от 29 054,89 лв., представляваща непогасената част от дължимото възнаграждение по договор за превоз от 24.10.2007 г. за м. септември 2013 г., ведно със законната лихва от 27.09.2016 г. до погасяването, на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 8 666,38 лв., представляваща лихва за забава за периода 21.10.2013 г. – 26.09.2016 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 714,16 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: