Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 21,14.01.2016год. , гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкият районен съд ,шести състав,на петнадесети декември през две хиляди и петнадесета
година,в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА
МАРКОВА
Секретар: Ж.И.,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1159
по описа за 2015год. на ТРС, за да се произнесе,взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.
Ищците твърдят в исковата си молба,че по силата на договор от 10.10.1972г. са придобили дворно място с площ от 1.5 дка в землището на с.С.,като през 1973год. са прехвърлили на ответниците източната част на имота,с лице от 16 м. на север.Твърди се в молбата,че както ищците ,така и ответниците са започнали да упражняват владението след сключване на договорите.Ищците твърдят ,че между двете части на общия имот,ползвани от страните и преди включване на имота в регулацията на с.С. е била изградена масивна ограда в периода 1983-1984г.,която ограда представлявала имотната граница между парцела ползван от ответниците и този на ищците.С включване на имота в регулацията на с.С. през 1984 год. за имота били отредени УПИ VII-436 в кв.35,съставляващ частта ползвана от ответниците и УПИ VIII-436 в кв.35 ,съставляващ частта от имота ползван от ищците,като и двете страни се снабдили с констативни нотариални актове,всеки за своята част от имота.В молбата се твърди,че определената с плана от 1984год. регулационна граница между двата УПИ не съвпадала с имотната граница,минаваща по построената ограда,като ищците по административен ред поискали да бъде поправена грешката в плана,но ответниците възразили в административното производство,с твърденията,че ищците са невлезли в техния имот и към момента съществувал спор за реална част от 130-140 кв.м. на границата между двата имота,която част фактически била във владение на ищците,а по регулация попадала в имота на ответниците.Ищците твърдят в молбата,че тези 130-140 кв.м.,представляват реална част заключена между изградената на место имотна граница и регулационната граница между двата имота,като твърдят ,че от закупуването на имота,дори и след като са прехвърлили на ответниците част от него само те са осъществявали владението върху спорната реална част и са я придобили по давност още преди включването на имота в регулацията на с.С...Ето защо ищците молят съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответниците,че ищците са собственици по давност на реална част от 130-140 кв.м.,находяща се в западната част на УПИ VII-436 в км.35 на с.С.,ведно с всички законни последици.В съдебно заседание поддържат предявения иск.
Ответниците в срока по чл.131 от ГПК са депозирали писмен отговор на исковата молба,с който иска е оспорен изцяло.В отговора ответниците твърдят,че няма разминаване между имотната и регулационната граница,тъй като до влизането на общия имот в регулация и обособяването му в две УПИ имотна граница не е имало и граница между ползваната от ищците,съответно от ответниците част от имота и такава е била определена с регулационния план.Ответниците оспорват придобиването на спорната реална част от ищците по давност,предвид изричните забрани на чл.59 от ЗТСУ/отм./ и действащия чл.200 от ЗУТ,като твърдят че тази реална част от1 130-140 кв. м. не отговаря на изискванията за минимални размери.Молят съда да отхвърли иска,като им се присъдят и направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното :Безспорно е по делото,че ищците са съпрузи,както и че ответниците са съпрузи.Видно от приложения по делото договор от 10.10.1972г. първия ищец е закупил от В.М. дворно място от 1.5дка ,намиращо се в землището на с.С.,като продавача е предал владението върху имота към момента на подписване на договора.С договор от 21.05.1973г.,приложен по делото първия ищец е продал на първия ответник част от дворното място с граници:от изток-имот на А.С.,от юг-имот на С.П.,от запад-имот на Й.У. и от север –река,с лице на продадената част от север 16 м.Видно от отбелязването в договора ищеца е предал на ответника владението към датата на подписване на договора.Безспорно е по делото,че имота закупен от ищците,част от който са прехвърлили на ответниците е бил извън регулацията на с.С..Не се спори от страните,а се установява и от заключението на експертизата,че с кадастралния план на с.С. от 1980г. и с регулационния план на с.С.,одобрен със Заповед № 104/30.01.1984г. имота с.пл.№ 436 ,влядан от страните е включен в регулацията на селото и за него съгласно ПУП са били отредени два УПИ,съответно УПИ VII-436 и УПИ VIII-436 в кв.35.След включването на имота в регулация и ищците и ответниците са се снабдили с констативни нотариални актове,като видно от нот.акт № 87,том I ,дело № 143/1984год. първия ищец е признат за собственик по давност на празно дворно място от около 680 кв.м.,при граници :от две страни улици,река и парцел VII-436 на първия ответник,заснето под пл.№ 436,за което е отреден парцел № VIII-436 с площ от около 680 кв.м. в кв.35 по плана на с.С.,а с нот.акт № 156,том I,дело № 305/1984г. първия ответник е признат за собственик по давност на празно дворно място от около 720 кв.м.,за което е отреден парцел VII-436 в кв.35 по плана на с.С.,при граници:от две страни улици,парцел VI-435 на А.С. и парцел VIII-436 на първия ищец.Безспорно е по делото,че и ищците, и ответниците са застроили имотите си,като разрешителното за строеж на ищците е от 30.03.1984г.,а това на ответниците от 31.01.1986г..От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установи,че от придобиването на имота през 1972г. от ищците и през 1973г. за ответниците до момента в който страните са построили жилищни сгради ,същия се е ползвал съвместно от тях,имота е бил един ,без да има поставени огради и реално разпределение на това кой каква част ползва и владее.Пак от показанията на всички свидетели се установи,че страните са строили вили след 1984г.,т.е. след включването на имота в регулация и обособяването му в два парцела,като всеки е строил в своята част,както и че строителството е извършвано в един и същ период,като от показанията на св.С. се установи,че по време на изграждане на сградите между парцелите на страните не е имало ограда,тъй като камионите със строителни материали са влизали в имота ,разтоварвали са и са обръщали,което изключва наличието на преграда.От показанията на свидетелите М.,Ю.,С. и П. се установи,че след като са застроили имотите си страните са изградили и ограда между двата парцела,която ограда е правена съвместно от тях и от поставянето и в периода 1984-1986г. не е местена.Всички свидетели са категорични в показанията си,че всяка от страните владее и ползва имота си,в съответните граници и площ,като имотната граница отделяща двата съседни парцела е именно поставената ограда,както и че спорове между страните не е имало,допреди няколко години,когато междуличностните им отношения са се влошили.От заключението на вещото лице,прието от страните без възражения се установи,че имота на ищците на терен е с по-голяма площ от този на ответниците,което не съответства на документите за собственост,както и че границата между двата имота,която на терен е изградената ограда не съвпада с регулационната граница между имотите съгласно плана на с.С..От заключението и изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установи,че разминаването между имотната и регулационната граница е с площ от 139.77 кв.м.,с форма на триъгълник,заключен между границата-оградата на терен и регулационната граница.Безспорно е по делото,че тези кв.м.,явяващи се разлика между регулационната и имотната граница на терен попадат в парцела на ищците и се владее от тях.От изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установи,че претендираната от ищците реална част с площ от 130-140 кв.м. не отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ и не може да съществува като самостоятелен парцел поради липса на лице от 16 м.. През 2012год. ищците ,считайки,че е на лице грешка при определяне на регулационната граница между техния имот и този на ответниците, са внесли в Община Търговище искане за изменение на ПУП на с.С.,състоящо се в увеличаване площта на техния имот,за сметка на този на ответниците,но видно от приложената по делото Заповед № З-Д-65/14.09.2012год. е отказано да се допусне изменение на регулационния план на с.С.,поради липса на законовите основания по ЗУТ ,поради постъпило възражение от ответниците и липса на съгласие от тях.на страна за изменението на плана.
При така установеното съдът прави следните изводи: От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи безспорно,че между имотите на страните има поставена ограда,която същите са изградили съвместно и която е определяла границата между имотите на терен,че реално ползваната площ от страните се определя от имотната граница.Установи се безспорно,че има разминаване между границата,определена от страните и тази по регулационния план,като тази разлика съставляваща реална част в размер на 139.77 кв.м.,с форма на триъгълник,съгласно документите за собственост и отразяването на имотите в регулационния план от 1984г. попада в имота на ответниците,но реално се намира в имота на ищците.Ищците твърдят ,че именно поради това са собственици по давност на тази реална част,като са я придобили по давност още преди включването на общия до 1984г. имот с пл.№ 436.Съдът счита,тези твърдения за неоснователни.Действително установи се,че ищците са завладели целия имота от 1972 г.,но самостоятелното им владение е продължило само една година,тъй като през 1973г. същите са прехвърлили част от имота на ответниците,като от показанията на всички разпитани свидетели се установи,че до включване на имота в регулация през 1984г. и обособяването му в два самостоятелни парцела целия имот е ползван и се е владял от страните заедно без обособяване на реални части,без поставяне на граници,без реално разпределение на ползването и установяване на владение върху реални части от общия имот за ищците,съответно за ответниците.С оглед на това съдът счита,че при упражняваното съвместно владение няма как ищците да са придобили по давност реална част от имота,доколкото такава не е била обособявана.
От
събраните по делото доказателства се установи,че след включването на имота в
регулация,обособяването му в два самостоятелни парцела и след като са се
снабдили с документи за собственост страните са изградили ограда между
тях,което съгласно свидетелските показания е извършено в периода
1984-1986г.,когато са изградени и сградите,като всека една от страните е
застроила собствения си парцел.Безспорно е по делото,че спорната част от
130-140 кв.м. от поставянето на оградата се е ползвала и владяла само и
единствено от ищците по делото,като макар и да не се установи точния момент и
дори и да се приеме най-късния такъв ,а именно 1986/7г. то владението на ищците
е продължило повече от 10 години,но независимо колко е продължило владението
съдът счита,че ищците не са придобили тази реална част по давност.С включване
на имота в регулация по отношение на него се прилагат разпоредбите на ЗТСУ,а
след отмяната му през 2001г. разпоредбите на ЗУТ. Невъзможността за придобиване по
давност на процесната реална част произтича от
забраната на чл.
59 ЗТСУ, съобразно която не могат да се придобиват по давност реални
части от дворищнорегулационни парцели, които не
отговарят на изискванията за минимална площ и лице, установени в ППЗТСУ.Съгласно
заключението на вещото лице претендираната от ищците
реална част не отговаря на изискванията за самостоятелен парцел поради липса на
лице. Владението на реална част от парцел, упражнявано при действието на ЗТСУ /1973 г. - 2001 г./ независимо
от неговата продължителност не обуславя и придобиване право на собственост на
съответна реална част, доколкото според фикцията на чл. 181, ал. 3
ЗТСУ/отм./ това е допустимо само за изтекла преди влизане в сила на ЗТСУ придобивна
давност,а както беше посочено по-горе в поза на ищците не е изтекла придобивна давност от придобиването на имота ,до
включването му в регулация предвид липсата на доказателства,че са владяли именно тази реална част, явно и необезпокоявано и
установеното от непротиворечивите свидетелски показания на всички свидетели,в
същия период съвместно владение от страните. При действието на ЗТСУ владението
на реална част от парцел не е годен придобивен способ,а
след отмяната му и влизане в сила на на ЗУТ /обн. ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г./ забраната за придобиване
на реална част от поземлени имоти в границите на населените места е изрично
регламентирана в чл. 200 от същия
закон,съгласно който реално определени части от поземлени имоти в
границите на населените места могат да се придобиват по давност само ако са
спазени изискванията за минимални размери по чл.19 от ЗУТ,а именно 16 м. лице и
500 кв.м. площ,на които условия реалната част претендирана
от ищците не отговаря.Именно с оглед забраната на чл.59 от ЗТСУ/отм./ и чл.200
от ЗУТ ищците макар и да са ползвали и владяли процесната реалната
част то те не са я придобили по давност и не са собственици на същата.В тази
посока е и задължителната съдебна практика : Решение № 55 от 14.04.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 12/2013 г., II г. о., ГК, Решение № 348 от 21.04.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 4131/2008 г., III г. о., ГК, Решение № 470 от 21.06.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 691/2009 г., I г. о., ГК,Решение № 687/15.10.2009г. на ВКС по
гр.д.№ 2166/2008г.,III г.о.,ГК,Решение № 185/01.03.2010г. на ВКС по гр.д. № 280/2009г.,I г.о.,ГК и др.
С оглед изложеното предявения от ищците иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изхода на делото и разпоредбата на чл.78,ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответниците направените по делото разноски в размер на 330 лв.,съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Д.У.,ЕГН ********** и Д.Л.У.,ЕГН **********,***,действащи чрез а..Д. Ж. от ТАК,със съдебен адрес ***,офис № 220 против М.А.И. и И.Н.И.,***, действащи чрез пълномощник а..Т.Д. от ТАК,със съдебен адрес ***,офис № 2 иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост върху реална част от около 130-140 кв.м.,находяща се в западната част на УПИ VII-436 в кв.35 по плана на с.С.,с форма на триъгълник,образуван между регулационата граница на УПИ VII-436 с УПИ VIII-436 и масивна ограда,изградена между същите имоти,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Й.Д.У.,ЕГН ********** и Д.Л.У.,ЕГН **********,***,действащи чрез а..Д. Ж. от ТАК,със съдебен адрес ***,офис № 220 да заплатят на М.А.И. и И.Н.И.,***, действащи чрез пълномощник а..Т.Д. от ТАК,със съдебен адрес ***,офис № 2 направените по делото разноски в размер на 330 лв.,на осн. чл.78,ал.3 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Търговищкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :