№ 352
гр. Варна, 02.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
Сложи за разглеждане докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно
търговско дело № 20223001000191 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Въззивникът „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД - гр. София,
редовно призован, представлява се от юрисконсулт М. Я., редовно упълномощена и приета
от съда от преди.
Въззиваемата страна „Пожарни системи“ ЕООД - гр. Варна, редовно призована,
представлява се от адв. Н. Г., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Вещото лице Р. Д. Д., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице Г. Й. Д., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице А. М. В., редовно призован, явява се лично.
Юрисконсулт Я.: Моля, да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Няма пречки, да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки
по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА и ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
в съответствие с постановеното определение по чл.267 ГПК с № 293/29.04.2022 г.
Юрисконсулт Я.: Запозната съм с определението на съда. Поддържам въззивната
жалба, заедно с всички аргументи посочени в нея. Оспорвам отговора на въззивната жалба,
считам го за неоснователен.
Адв. Г.: Оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора на въззивната жалба. Моля,
да приемете доклада за окончателен.
1
Съдът пристъпи към изслушване заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ
и снемане на самоличността им:
Вещо лице Р. Д. Д. - 41 год., български гражданин, неосъждан, без родство и дела със
страните по спора, предупреден за наказателната отговорност по чл.291 НК, обещава да даде
обективно и безпристрастно заключение.
Вещо лице – Г. Й. Д. – 68 год. неосъждан, български гражданин, без родство и дела
със страните по спора, предупреден за наказателната отговорност по чл.291 НК, обещава да
даде обективно и безпристрастно заключение.
Вещо лице – А. М. В. – 59 неосъждан, български гражданин, без родство и дела със
страните по спора, предупреден за наказателната отговорност по чл.291 НК, обещава да даде
обективно и безпристрастно заключение.
Вещите лица: Представили сме заключение, което поддържаме.
Юрисконсулт Я.: Имам няколко въпроса. Посочили сте във Вашето експертно
заключение, че ограничението на скоростта в конкретни пътен участък е 60 км/ч, бихте ли
ни казали какво означава това, т.е. в какви атмосферни условия е предвидено да бъде това
ограничение?
От името на експертизата в.л. Д.: В случая няма знак, който да укаже при какви
условия е това ограничение, то важи да всички условия и ограничения за пътния участък,
т.е. до 60 км/ч.
Юрисконсулт Я.: Ако критичната скорост, която посочвате без заледяване на пътния
участък и 74,2 км./ч, то може ли да се каже, че л.а. Ауди се е движил с по-висока скорост, за
да изпусне завоя?
В.л. Д.: Да. За да изгуби устойчивост, вероятно скоростта е била по-висока от тази.
В.л. Д. на въпрос на съда: Да, атмосферните условия са били различни, т.е. ако се е
движил със 70 км. без да има лед в този участък тогава не би трябвало да загуби
устойчивост автомобила.
Юрисконсулт Я.: Ще уточня въпроса си. Разглеждате критичната скорост в два
варианта със заледяване и без заледяване. Моят въпрос е следният: Ако критичната скорост
без заледяване, нямаме заледяване е 74,2 така е дадена, то може ли да се каже, че аудито се е
движило с по-висока скорост, за да изпусне завоя, защото той изпуска завоя. Дали е налице
заледяване или не е заледяване, не коментираме. Казваме критична скорост без заледяване.
Ако е изпуснал завоя каква би следвало да е скоростта?
В.л. Д.: Скоростта би следвало да е равна или по голяма от критичната скорост.
В.л. Д. на въпрос на съда: За да премине през този завой не зависи само от
скоростта. Другото е случайни фактори, но в тази формула, която пресмята критичната
скорост, в нея влизат сцеплението с настилката, радиуса на завоите, тези геометрични
параметри, които са необходими. Има и случайни фактори, които там не можем да
2
преценим.
Юрисконсулт Я.: При конкретната ситуация на лоша видимост, мъгливо време, в
тъмната част на денонощието, следвало ли е водачът да съобрази скоростта с тези
фактически обстоятелства от техническа гледна точка?
В.л. Д.: Решението на водача е според неговите възприятия и умения и според
качествата на автомобила. Възможно е да има участъци, в които да не е толкова гъста
мъглата, не е бил толкова неустойчив пътя примерно. Там зоната е вече на изкачване, а знае
се, че когато имаме изкачване във височина, със всеки километър във височина
температурата на околния въздух е с шест градуса по-ниска от тази, която е на предната
нулева кота. Тези неща се съобразяват от водача. Има значение дали е през нощта или през
деня, съответно видимостта, движение във завой. Зоната е наклон на изкачване и със завои.
Юрисконсулт Я.: Може ли да се каже, че ако водачът се движи с разрешената
скорост от 60 км./ч удар не би настъпил, тъй като двете моторни превозни средства щяха да
се срещнат в друг участък от пътя.
Юрисконсулт Я. на въпрос на съда: Хипотетично е, имайки предвид, че се движи с
по-ниска скорост.
В.л. Д.: Нямам такава задача. Това са само предположения. Можел е да се срещне на
прав участък, можело е да се разминат.
Съдът отклонява въпроса.
Юрисконсулт Я.: От описа на застрахователя бихте ли могли да направите
заключение за това, че неописаните като увредени части детайли са запазени, съответно от
тях да се изчислят запазените части и детайли?
В.л. Д.: Досега не е имало случай на оценка на запазените части по автомобил или
поне не ми е известно такъв. Както сме написали в експертизата, класът на автомобила е
такъв, че е сглобен от някъде 4000-4500 съставни части. Всяка една от запазените части
трябва да бъде разглобена, трябва да бъде оценена, почистена и прегледана с уреди и да
бъде поставена годността на всяка една от тях. Освен това като се качат на рафта, от този
който има тези права да се разпорежда с тях като търговец, класът на автомобила сме
отбелязали, че е такъв, че няма голямо търсене. Освен това, всички части не се търсят по
еднакъв начин. Хората, които управляват такъв клас автомобили и са имали случаи на
ремонтно-възстановителни работи, не се насочват към части втора употреба, които са
свързани с сигурността и работата на автомобила, а по-скоро с декорации, пластмасови,
външни декоративни части или нещо от оборудването на купето или нещо от комфорта, но
до там. А това, което е свързано с управлението, с окачването на автомобила, с двигателя,
със системите за сигурност, такива части обичайно се купуват оригинални и нови, защото
никой не иска да залага на несигурност като се качи на автомобила. Така, че реализацията
на тези части е неопределена във времето и като обем, а от там нататък и като получаване на
средства срещу тях.
Юрисконсулт Я.: Нямам повече въпроси.
3
Адв. Г.: По първия въпрос за установяване механизма на ПТП имам въпроси.
Първият ми въпрос е къде е било местоположението на пътя на товарния автомобил,
когато водачът му е възприел насрещно движещата се кола?
В.л. Д.: Водачът е бил е в неговата дясна лента по посока на движението и на огледа
при навлизане в критичния участък.
Адв. Г.: Къде е било местоположението на дясното задно колело на товарния
автомобил когато е отбелязан спирачния път, защото само той е имал спирачен път.
В.л. Д.: След като водачът на товарния автомобил Ивеко е забелязал насрещно
движещият се автомобил се е опитал да отклони вляво.
Адв. Г.: На какво разстояние се намира спирачният път на дясното задно колело на
товарния автомобил от външната дясна линия? На стр. 4, фигура 2 – това е по механизма на
ПТП.
В.л. Д. на въпрос на съда: Такива данни има в огледния протокол в досъдебното
производство.
Юрисконсулт Я.: Не е имало такъв въпрос, аз не знам вещото лице как в момента ще
отговори.
Адв. Г.: Това се включва във въпроса механизъм на ПТП.
Юрисконсулт Я.: Не се включва във въпроса механизъм на ПТП.
В.л. Д.: Не мога да отговаря.
Адв. Г.: Според сметките, които са на пътя се оказва, че товарният автомобил се е
движил с 1,30 метра от площта си в насрещно движещото се платно.
Адв. Г. на въпрос на съда: Когато е визиулазирал насрещно движещият се
автомобил е направил маневра не завой наляво, а е направил завой надясно.
В.л. Д.: Направил е завой наляво от дясната лента.
Адв. Г.: Въпросът ми към вещото лице беше къде е разположението на товарния
автомобил върху платното, когато водачът му е възприел насрещно движещият се
автомобил.
В.л. Д.: Когато го е възприел в момента не можем да кажем, понеже нямаме видимост
на цялата обстановка.
В.л. Д. на въпрос на съда: Според следите, които е оставил се е движил около
осевата линия, която разделя двете платна до оста на автомобила. Бил е не само в неговата
лента за движение, бил е и в насрещната лента част от товарния автомобил.
В.л.Д. на въпрос на съда: Водачът на товарния автомобил е заявил в досъдебното
производство, че като е забелязал насрещно движещият се автомобил е отклонил товарния
автомобил вляво за да избегне челния удар. От спирачните следи също може да се направи
такъв извод, че част от автомобила се е намирал по средата на пътното платно. Една част от
него е била в другата лента.
4
В.л. Д. на въпрос на съда: Вижда се началото на спирачните следи – метър до
осевата линия разделяща двете платна.
Юрисконсулт Я.: Може ли да се каже при началото на спирачните следи товарният
автомобил се е намирал в своето платно.
В.л. Д.: Преди това в момента на реагиране на опасността е възможно да е бил в
своята лента, тъй като има време за възприемане и реакция и за действие.
В.л. Д. на въпрос на съда: Да, според нас когато той е визуализирал насрещно
движещият се автомобил е предприел маневра наляво за да избегне сблъсъкът с насрещно
навлизащият автомобил със задействане на спирачната система и отклоняване в ляво.
Началото на спирачните следи са на метър от осевата линия, но в дясната лента. Говорим за
спирачна следа на дясното колело, на лявото е в другата лента.
Адв. Г.: На цял метър е дясното колело.
В.л. Д. на въпроси на съда: С частично навлизане с лявата си страна в насрещната
лента. Лентата, по която се е движил преди това лекият автомобил.
Пораженията по товарния автомобил, ако погледнете графиките в албума са в дясната
част, а на аудито са в лявата част. Ударът е челен, косо.
Адв. Г.: Не може да е косо, не стигат сантиметрите.
Юриконсулт Я.: Може ли да кажем категорично, че товарният автомобил виждайки
в неговата пътна лента лекият автомобил, който идва да го избегне и затова е направил
маневрата вляво. А преди това как се е движил, не разбрах, защото от експертизата останах
с впечатление, че той се е движил в своята пътна лента? Бихте ли обяснили, защото сега
стана объркване.
На вещите лица беше предявена от съда мащабна скица от Приложение 2 от
заключението.
В.л. Д.: Смятаме, че това е следа от задното дясно колело, тъй като тя на практика
достига до точно това колело.
Юрисконсулт Я.: Доколкото виждам камионът се намира в своята лента за
движение.
Адв. Г.: Колко е била ширината на товарния автомобил?
В.л. Д.: В таблицата от експертизата са дадени дължина, ширина и т.н.
Адв. Г.: Ако водачът на Ивеко не беше направил дясна маневра, ударът можеше ли да
бъде избегнат. Когато аз завивам с десните гуми, мисля, че този завой е надясно. Ако вещите
лица смятат, че десните гуми завиват наляво.
В.л. Д.: Когато завие надясно ще напусне пътното платно.
В.л. Д.: Десните гуми могат да завиват надясно и наляво.
В.л. Д.: След като блокира някои колела, автомобилът особено и товарният, те стават
неуправляеми. Той ще се занесе наляво или надясно. Това зависи от конкретната обстановка
5
и ситуация. Водачът обикновено не може да реагира в повечето случаи на това действие на
превозното средство.
Адв. Г.: Това, че е блокирала само задно дясно колело означава ли, че неговата
спирачна система е била изправна?
В.л. Д.: Да. Спирачната система най-вероятно си е била в изправност. Това дали ще
блокира едното или двете колела, зависи от наклона на пътя, вредното сцепление на
даденото колело. Множество са факторите, които доста често блокират само едно колело,
където коефициентът на сцепление между него и пътя е по-малък.
В.л. Д.: Освен това, според техническите изисквания за автомобилите, между
колелата на една от осите на автомобила е допустимо в 30% разлика между двете колела,
което се получава върху спирачката по време на спиране. Това е допускът при който
автомобилите преминават годишния технически преглед. Затова когато на едно от колелата
усилието е по-голямо, то започва да спира по-рано или пък следата е по-видима и по-силно
оставена при сцеплението с пътната настилка.
Адв. Г.: Кое доказателство по делото Ви даде основание да счетете, че температурата
на въздуха е била до минус един градуса?
В.л. Д.: Имаше в материалите метеорологична справка.
Адв. Г.: Какво сочи метеорологичната справка за 24-ти от 24:00 часа на 23-ти?
Адв. Д.: Описали сме го нула – минус един.
Адв. Г.: Съпоставим ли е краш методът с действителната фактическа обстановка при
определяне на скоростта?
В.л. Д.: В случая пътната обстановка не влияе, тъй като до тук се сравняват
пораженията върху купето на автомобила, т.е. еластичните характеристики. Сравняват се
при краш теста и конкретното ПТП характеристиките на самото купе на автомобила, т.е.
неговите еластични и пластични свойства и деформации. Няма значение по принцип каква е
настилката при това сравняване.
Адв. Г.: От значение ли е ударната площ на засегнатите автомобили за определяне на
скоростта?
В.л. Д.: Не е от значение ударната площ за определяне на скоростта. В зависимост от
това дали ударната площ е по-малка като елемент или по-голяма води до различен тип
деформации.
Адв. Г.: Вие откъде черпихте информация за деформациите, които разпределяхте на
двата автомобила?
В.л. Д.: От огледа на пътното транспортно произшествие, има пълен албум,
приложен към делото.
Адв. Г.: Този краш тест на каква ударна площ е методът?
В.л. Д.: Има три типа краш тестове – централен удар, кос удар и страничен удар. Ние
сме използвали краш тест през кос удар, тъй като такъв е ударът в случая.
6
Адв. Г.: Вашият метод къде намира опора, в кой информационен източник? Има
няколко метода за определяне на скорост. Аз искам да се запозная с източника, защото за
мен тази част е немотивирана, логически необоснована.
В.л. Д.: Тъй като няма друга възможност по която да определим, това е технически
подход. Краш тестове се правят с тази цел по принцип на всички автомобили, за да се
разбере колко те са безопасни и какви поражения по автомобила се получават при различни
удари.
Адв. Г.: Считам, че при определяне на скоростта трябва да се вземе предвид, че
товарният автомобил е със седем пъти по-голямо тегло от лекия автомобил; че има скорост
на движение в завой; че имаме заледен участък. Условията не съответстват на
лабораторните условия на краш теста.
В.л. Д.: Заявената скорост на водача на лекия автомобил е около 80 според неговите
изявления.
В.л. Д. на въпрос на съда: Да, според нашето заключение деформациите са по-
големи от тези на краш теста.
Адв. Г.: Как са измерени тези деформации? Окомерно?
В.л. В.: На база на данните, които са приложени в досъдебното производство, от
огледа на ПТП.
Адв. Г.: Абсолютна ли е установената от Вас 70 км/ч?
В.л. Д.: Над 70 км/ч.
Адв. Г.: Използваните от Вас доказателства са изключени от доказателствения
материал.
Въпросът ми към вещите лица е: Скоростта има ли значение, когато колата попадне в
заледен участък? Каква е скоростта, която следва да бъде?
В.л. Д.: Винаги има значение.
В.л. Д.: Когато тази скорост на движение на автомобила е под критичната скорост на
загуба на устойчивост или управление, тогава шансът автомобилът да изгуби тази
устойчивост е малка.
Адв. Г.: За съответния участък коя е критичната скорост?
Юрисконсулт Я.: Записано е в експертизата, възразявам.
В.л. Д.: Изчислена е според данните, според радиуса.
Адв. Г.: Нямам други въпроси.
Съдът намира, че заключението на вещите лица следва да бъде прието като
доказателство по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото депозираното и поддържано
заключение на САТЕ.
7
Определя окончателни възнаграждения на вещите лица в размер в размер на 850
лева за вещо лице Г. Д.; 850 лева за вещо лице Р. Д. и 600 лева за вещо лице А. М..
На вещите лица да се издадат разходни касови ордери, съобразно внесения към
настоящия момент депозит от по 600 лева за всяко от тях.
Задължава въззивника в 5-дневен срок от днес да представи доказателства за внесен
допълнителен депозит за вещи лица в размер на 500 лева.
Съдът освобождава вещите лица.
Юрисконсулт Я.: Нямам други искания.
Адв. Г.: Оспорвам експертизата във въпрос № 1 и въпрос № 9. Нямам други искания
по доказателствата.
Юрисконсулт Я.: Представям списък по чл. 80 ГПК, за разноските.
Адв. Г.: Представям списък на разноските с договор за правна защита и съдействие,
който коригирах с допълнителното възнаграждение за вещите лица.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Юрисконсулт Я.: Моля, да отхвърлите иска като неоснователен и недоказан, да
уважите нашата жалба, в която подробно и аргументирано сме изложили аргументите си за
това. Считам, че в хода на днешното съдебно заседание категорично се убедихме, че
процесният автомобил се е движил с много превишена скорост спрямо атмосферните и
конкретни условия в пътния участък. Съответно налице е сключен договор със
застрахователен риск, в който застрахователят още отначало в общите си условия на
застрахователния договор го е определил като такъв, който не е задължен да изплати
застрахователно обезщетение. Предвид което моля да уважите нашата жалба, всички
аргументи. В случай, че адвокатският хонорар на ответната страна надвишава Наредба № 1
за минималните адвокатски възнаграждения, моля да бъде определите такъв до Наредбата.
Моля, да ми дадете срок за писмени бележки.
Адв. Г.: Моля, да отхвърлите жалбата и постановите решение, с което да оставите в
сила решението на Варненския окръжен съд като правилно и законосъобразно. Изслушаната
в днешното съдебно заседание експертиза не дава конкретен и точен отговор. Същата е
необоснована по метода, който е използван за определяне на скоростта. С оглед на което
считам, че съдът не следва да я кредитира, а да я съобрази с останалите доказателства по
делото. Моля, да ми бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Моля, да ми бъде даден срок за писмени бележки.
Съдът дава възможност на процесуалните представители на страните да представят
писмени бележки – в 7-дневен срок за въззивника и в 10-дневен срок за въззиваемата страна,
считано от датата на изготвяне на протокола.
8
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения от закона
срок.
Разглеждането на делото приключи в 14:40 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9