Решение по дело №12/2018 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

№ 42                               

гр. Русе, 7.02.2018 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

  Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публичното заседание на тридесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

        ЧЛЕНОВЕ:  АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

                               АТАНАС ДИМИТРОВ мл. с.

                               

          при секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от съдия Атанасова в. гр. дело № 12 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

           Производство е по чл. 240, ал.1 от ГПК.

           Образувано е по подадена от адв. Г.М.Г. *** в качеството му на пълномощник на А.В.Г. *** молба за отмяна на неприсъствено решение № 1367/ 12.10.2017 г., постановено по гр. д. № 1548/ 2017 г. по описа на Районен съд Русе.

          В молбата се поддържа, че е налице хипотезата на  чл. 240, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ГПК, като се излагат оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, свързани с ненадлежно връчване на двете допълнения на отговора на исковата молба, депозирани от страна на ответника А.П., с което било ограничено правото му на защита. Развива съображения и за недопустимост на постановеното неприсъствено решение по отношение на присъдените съдебни разноски. Позовава се и на чл. 240, ал.1 т.3, предл. 2 ГПК. Заявява, че поради особени непредвидени обстоятелства, които не могъл да преодолее, не се явил в съдебно заседание на 19.09.2017 г. от 14,15 часа. Представя доказателства за тях. Въз основа на изложеното се иска уважаване на молбата му за отмяна на постановеното неприсъствено решение, възобновяване на съдебното производство по гр. д.  № 1548/2017 г. и постановяване на обезпечителна мярка - спиране на изпълнението по изп. дело № 20177600400959 по описа на ЧСИ Ц. Г., образувано по повод присъдените с неприсъственото решение съдебни разноски в размер на 1185,81 лв.

Насрещната страна по молбата А.В.П. чрез М.С.П. - съпруга  оспорва молбата като неоснователна по изложени съображения и доводи в депозиран писмен отговор, като моли съдът да я остави без уважение. В о. с. з. на 30.01.2018 г. чрез процесуалния си представител адв. Т. П. поддържа отговора на молбата и прави искане за присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Молбата, с която е сезиран настоящият съд е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 240, ал.1 от ГПК, от страната, срещу която е постановено неприсъственото решение, с оглед на което е процесуално допустима.

Русенският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Предметът на настоящото производство е ограничен в рамките на посочените отменителни основания по чл. 240 от ГПК. Защитимото според закона право по чл. 240, ал. 1 ГПК е лишаването на страната от възможност да участва в делото. Основанията, на които страната може да се позове, са изброени в нормата на чл. 240, ал. 1 ГПК, съгласно която в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: 1/ ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2/ невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства и 3/ невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. При преценка основателността на молбата за отмяна относими са само наведените доводи от страната във връзка с лишаването й от възможността да участва в делото и то поради изрично изброените от закона хипотези. Неотносими са наведените оплаквания за недопустимост на постановеното неприсъствено решение по отношение на присъдените съдебни разноски, поради което в настоящия случай не следва да се обсъждат наведените в тази насока доводи от молителя в молбата за отмяна.

Ищецът по гр. д. № 1548/2017 г. по описа на РРС е предявил иск по чл. 240, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата в размер на 5700,00 лв., представляваща невърнат заем от 21.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски. Препис от исковата молба, приложенията и разпореждането на съда, са връчени на ответника на 21.03.2017г. В едномесечния срок последният е дал отговор на исковата молба. И ищецът , и ответникът са получили препис от определението по чл. 140 ГПК, с което първото по делото съдебно заседание е насрочено за 4.07.2017 г. от 13.40 часа, видно от призовките, връчени им съответно на 19.05.2017 г. и 29.05.2017 г. Едновременно с определението по чл. 140 ГПК на адв. Г. Г. като пълномощник на ищеца е връчен и препис от отговора на ответника на исковата молба, което се установява от приложената на л.13 от делото призовка. На 13.06.2017 г. ответникът е подал допълнение към отговора си на исковата молба като и едновременно с това е депозирал молба за отлагане на съдебното заседание по уважителни причини, за което е представил писмени доказателства. В закрито съдебно заседание от 14.06.2017 г. съдът отменил насроченото за 4.07.2017 г. с. з. и насрочил делото за 19.09.2017 г. от 14,15 часа, за когото разпоредил призоваване на страните. За него и двете страни били редовно и своевременно уведомени, съответно ищеца на 16.06.2017 г. чрез адв. Г. Г. и ответникът на 4.07.2017 г. лично. На 29.06.2017 г. по делото постъпило второ допълнение към отговора на исковата молба от страна на ответника. На проведеното на 19.09.2017 г. първо по делото съдебно заседание не се явил нито ищецът, нито негов представител. Ответникът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, като Русенският районен съд е счел, че са налице трите кумулативно предвидени предпоставки в чл. 238, ал. 2 от ГПК, а именно – ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие и е уважил направеното искане.

По правило отмяната на влезли в сила съдебни актове е допустима само на основания, изрично и изчерпателно посочени в процесуалния закон. В настоящия случай молителят се позовава на посочените в т. 1 и т. 3 на ал.1 на чл. 240 ГПК основания.

На първо място, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че процесуалният закон не въвежда задължение за съда да връчва на ищеца препис от отговора на исковата молба, депозиран от страна на ответника /което обаче в случая е сторено/, а още по-малко постъпилите впоследствие писмени допълнения към него. Отделно от това, никоя от трите хипотези на чл. 240, ал.1 ГПК не предвижда подобно основание за отмяна. Изложените в молбата за отмяна обстоятелства не могат да се квалифицират по чл. 240, ал.1, т.1 от ГПК, който касае ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и призовката за съдебното заседание /още повече, че молбата, по повод на която е образувано настоящото производство е подадена от ищеца/ и в този смисъл искането за отмяна на това основание се явява неоснователно.

Въззивният съд приема обаче, че са налице предпоставките по чл. 240, ал.1, т.3 ГПК – невъзможност за страната да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая е релевирана невъзможност за процесуалния представител да се яви по делото поради възникнала повреда на автомобила при придвижването му от гр. Бяла до гр. Русе в деня на съдебното заседание - 19.09.2017 г. в 13.00 часа, която се доказва от представените от него писмени доказателства – заявка за репатриране на автомобил, заявка за диагностика на автомобил и заявка за отстраняване на повреда на автомобил. За разлика от чл. 142, ал. 2 ГПК, предвиждащ, че за отлагане на делото е необходимо да е налице при условията на кумулативност невъзможност на страната и нейния пълномощник да се явят по делото, съгласно чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК достатъчно условие за отмяната на неприсъствено решение е невъзможността на страната да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Адв. Г.М.Г. е бил редовно упълномощен от ищеца още при подаване на исковата молба. В съответствие с изискванията на процесуалния закон на него са връчвани всички съобщения и книжа по делото, в т. ч.  и призовката за насроченото за 19.09.2017 г. от 14,15 часа открито съдебно заседание. Поради това съдът приема, че обективната невъзможност на адв. Г.Г., в качеството му на пълномощник на А.В.Г., да се яви по делото се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които ищецът не е могъл да преодолее.

           Гореизложеното налага извод за основателност на молбата за отмяна, тъй като е осъществен фактическият състав на основанието, визирано в  чл. 240, ал.1, т. 3 ГПК. Постановеното неприсъственото решение на РС Русе следва да се отмени и делото да се върне за разглеждане на друг състав по общия ред, като новото разглеждане на делото да започне от насрочване на първото по делото съдебно заседание.

           В молбата за отмяна се съдържа и особено искане в случай, че въззивният съд счете, че делото следва да се възобнови, за спиране на изпълнението по изп. дело № 20177600400959 по описа на ЧСИ Ц. Г., образувано по повод присъдените с неприсъственото решение съдебни разноски в размер на 1185,81 лв. В подкрепа на искането си молителят не е представил никакви доказателства за образуваното изп. дело. Следва обаче да се отбележи, че поради отмяната на решението по чл. 239 ГПК неговото изпълнение се спира по силата на закона /по арг. от чл. 309, ал.2, изр.1 от ГПК/ и това гарантира защитата на засегнатото от изпълнението лице. В случай, че въз основа на отмененото в настоящото производство неприсъствено решение е бил издаден изпълнителен лист и е било образувано изп. дело, настъпилото по силата на закона спиране на изпълнението му следва да бъде зачетено от съдебния изпълнител съгласно чл. 432 ГПК.

            С оглед изхода на спора разноски на ответника по молбата не следва да бъдат присъждани.

    Мотивиран така, Русенският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

             ОТМЕНЯ на основание  чл. 240, ал.1, т. 3 ГПК неприсъствено решение № 1367/ 12.10.2017 г., постановено по гр. д. № 1548/ 2017 г. по описа на Районен съд Русе.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Русенския районен съд.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                        

                                                                                                           2.