Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 22.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 336 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на Й.А.С., че дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр. Бургас следните суми: 108,70 лв.,
представляваща цена на потребени ВиК услуги за доставяне, отвеждане и
пречистване на вода за абонатен № 991416 за обект на потребление: гр. ******************,
по издадени фактури за периода 25.08.2015 г. – 27.06.2016 г., за отчетен период
16.01.2015 г. – 09.06.2016 г., и 22,41 лв. – обезщетение за забава за периода
26.09.2015 г. – 10.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК – 16.10.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми
е издадена Заповед № 425/21.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 811/2017 г. по описа на РС Свиленград.
В
исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество и
притежава качеството на потребител по отношение на водоснабден обект с
административен адрес: гр. ******************. Твърди се още, че по отношение
на ответника има открита и заведена партида в базата данни с абонатен № 991416,
а доставените до обекта ВиК услуги се отчитали по електронен път чрез
показанията на измервателното средство. Посочено е, че неплатените задължения
на абоната към дружеството за отчетен период 16.01.2015 г. – 09.06.2016 г.
възлизали на 108,70 лв. Върху тази сума ответникът дължал и обезщетение за
забава в размер на 22,41 лв. за периода 26.09.2015 г. – 10.10.2017 г. Поддържа,
че ответникът не бил изпълнил задълженията си, поради което ищцовото дружество
се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 811/2017 г. по описа на РС Свиленград. Тъй като заповедта за
изпълнение не била влязла в сила, за него бил налице правен интерес да предяви
установителен за съществуване на вземането си по издадената заповед за
изпълнение.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения
представител на ответника – адв. Х., с който излага съображения за
неоснователност на исковата претенция. Тъй като претендираните вземания били
периодични, възразява, че били погасени по давност на основание чл. 111, б. „б”
и „в” ЗЗД. Също така намира, че искът е неоснователен, доколкото ищцовото
дружество било нарушило нормативите за начисляване и фактуриране на
потреблението. По тези съображения моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
От
приложеното ч. гр. д. № 811/2017 г. по описа на РС Свиленград се установява, че
в полза на ищеца е издадена Заповед № 425/21.11.2017 г. за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за следните суми: 108,70 лв.,
представляваща цена за ползвани ВиК услуги, потребени в периода 16.01.2015 г. –
09.06.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 16.10.2017 г.,
22,41 лв. – обезщетение за забава за периода 26.09.2015 г. – 10.10.2017 г., 25
лв. – платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Съгласно
справка от Служба по вписванията – гр. Несебър на 25.04.2008 г. ответникът Й.А.С.
е придобил по силата на договор за покупко-продажба водоснабдения имот с
идентификатор № 51500.506.272.1.52, находящ се в гр. Несебър. С постановление
за възлагане на недвижим имот по изп. д. № 13/2012 г. по описа на ЧСИ Ивелина
Божилова с район на действие ОС Бургас, влязло в сила на 18.04.2016 г., вписано
в СВ на 22.04.2016 г., процесният имот е продаден на публична продан.
Приложени
са и протоколи, съставени от Т.С.Л. – инкасатор при ищцовото дружество, от
които се изяснява, че на 10.04.2015 г., 12.05.2015 г., 10.06.2015 г.,
13.07.2015 г., 10.11.2015 г. и 11.05.2016 г. потребителят Й.А.С. не е осигурил
достъп за отчитане на водомера в посоченото жилище.
Ищецът
е издал фактури за предоставени ВиК услуги на ответника Й.А.С. с абонатен №
991416 и адрес на потребление: гр. ******************, както следва:
1)
Фактура № **********/25.08.2015 г. за доставка на 30 куб. м. вода през периода
16.01.2015 г. – 05.08.2015 г. на стойност 65,16 лв., с краен срок на плащане –
24.09.2015 г.;
2)
Фактура № **********/27.06.2016 г. за доставка на 20 куб. м. вода през периода
06.08.2015 г. – 09.06.2016 г. на стойност 43,54 лв., с краен срок на плащане
27.07.2016 г.
От
заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че
водоснабдяваният обект представлявал жилищен блок с административен адрес: гр.
Несебър, т. к. „Слънчев бряг”, Стария възел, като самият апартамент се намирал
във вход 3 на ет. 4. Посочено е, че апартаментът бил разделен на две клетки, а
измервателното устройство било монтирано в санитарния възел на дясната жилищна
клетка. При посещението си вещото лице е констатирало, че водомерът е със
заводска пломба, поставена от оператора, като притежавало и баркод, необходим
за отчитането с електронно устройство. Експертът е изяснил, че за да извършат
отчитането, служителите на „ВиК” ЕАД – гр. Бургас били снабдени с мобилни промишлени
компютри. В тези компютри бил инсталиран софтуер, който давал възможност да се отварят
файлове, в които се съхранявала информация за даден абонат. От този мобилен
компютър имало възможност да се правят справки за даден абонат както за
настоящия момент, така и за няколко месеца назад. При отчитането на
измервателното устройство служителят на ищцовото дружество сканирал баркода,
като на екрана се появявали данните на съответния абонат. Визуално се отчитало
от скалата на водомера, а отчетът се нанасял ръчно. Според вещото лице при
електронното отчитане било невъзможно да бъде положен подпис от абоната. Тъй
като абонатният номер имал монтирано измервателно устройство, доставената и
консумирана питейна вода за периода 16.01.2015 г. – 05.08.2015 г. била 30
кубически метра, а за периода 06.08.2015 г. – 09.06.2016 г. – 20 кубически
метра.
Съдът
възприема като обективно изготвено и заключението по съдебно-икономическата
експертиза, според което ищцовото дружество било издало две фактури, които не
били заплатени от ответника: фактура № **********/25.08.2015 г. на стойност
65,16 лв. и фактура № **********/27.06.2016 г. на стойност 43,54 лв. Посочените
фактури били осчетоводени от ищеца, като счетоводството било редовно водено по
отношение на тези фактури. Вещото лице е посочило, че законната лихва за забава
върху сумата от 65,16 лв. за периода 25.09.2015 г. – 10.10.2017 г. възлизала на
13,52 лв., а върху сумата от 43,54 лв. за периода 28.07.2016 г. – 10.10.2017 г.
– на 5,32 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
За
да бъде уважен предявеният иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва да докаже наличието на следните предпоставки:
1) наличие на валидно облигационно правоотношение
между
страните с предмет доставка на ВиК услуги; 2) ответникът има
качеството „потребител” по смисъла на чл. 3 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи; 3) ищецът да е
изпълнил задължението си за доставка,
отвеждане и пречистване на вода през процесния период.
Според
чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004
г.
потребители на ВиК услуги са собствениците на водоснабдявани имоти. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото
дружество, се уреждат от наредбата и съгласно публично оповестени общи условия,
които имат действие за всички абонати на дружеството. В разглеждания случай от събраните писмени доказателства се установява, че ответникът е бил потребител на ВиК услуги по отношение на процесния имот,
тъй като през периода 25.04.2008 г. – 18.04.2016 г. е бил собственик съгласно
представените данни от службата по вписвания.
След
придобиване на собствеността от трето лице на 18.04.2016 г. партидата на
ответника не е била закрита, което се установява от приложената справка за
показанията на водомера и издадените от ищеца фактури. Съгласно чл. 9а от
Наредба № 4/14.09.2014 г. промяната на носителя на правото на собственост на водоснабдения обект има
действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по
реда, определен в договора или в общите условия. Клаузата на чл. 64, ал. 1 от Общите условия предвижда, че ако
предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, ВиК операторът
събира дължимите суми от него до датата на откриване на партида на новия
собственик или ползвател, съобразно представения акт за собственост или вещно
право на ползване. Доколкото
от съдържащите се по делото данни се установява, че към последната дата от
отчетния период – 09.06.2016 г., партидата на ответника не е била закрита,
съдът приема, че той не е изпълнил задължението си
да уведоми
ВиК оператора за промяната в собствеността. Ето защо, съдът намира, че през
целия отчетен период 16.01.2015 г. – 09.06.2016 г. ответникът е имал качеството
на задължено лице по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004 г.
От съдебно-техническата експертиза се
установява, че общото изразходвано количество вода
за отчетния период от 16.01.2015 г. до 09.06.2016 г. във
водоснабдявания недвижимия имот на абоната Й.А.С. е 50 куб. м.
Поради това съдът намира, че правилно е отчетена потребената вода през
процесния период. Според чл. 32, ал. 1
от Наредба
№ 4/14.09.2004 г. услугите ВиК се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. В случая ищецът не е
извършвал ежемесечен отчет, но това се дължи на поведението на ответника, който
не е осигурявал достъп на инкасатора до водоснабдявания обект. Следва да се
отбележи, че действително ищецът не е начислявал ежемесечно служебно количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно
отчетените съответни периоди на предходната година съгласно чл. 35, ал. 2 от
наредбата, но с оглед на несъществения характер на
неизпълнение от страна
на ищеца, както и наличието на реална доставка на твърдяното
количество питейна вода на потребителя, ответникът не би могъл да бъде
освободен от насрещното си задължение по договора. Следователно, съдът приема, че е безспорно установено изпълнението на задължението на ищеца за
доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния период, преминала през
инсталацията, което от своя страна е основание за ангажиране на отговорността
на ответника, в качеството му на потребител да заплати извършената ВиК услуга.
Поради
всичко изложено, съдът намира, че за процесния период
16.01.2015 г. – 09.06.2016 г. ищцовото дружество е доставило в обект, находящ се в гр. Несебър, т. к. „Слънчев
бряг”, Стария възел, № 2, вх. 3, ет. 4,
собственост на ответника, вода, чието количество възлиза общо на 50 куб.
м., съгласно заключението на вещото лице по СТИ, а за това свидетелстват и издадените от ищеца 2 броя фактури, чиято обща стойност според заключението на СИЕ
е в размер
на 108,70 лв.
Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че ищецът е изправна страна по
договора, а за ответника е възникнало задължение за заплащане на консумираната
вода. След като не е изплатил поетото от него задължение по договора, това е
основание за ангажиране на отговорността му по отношение на ищеца за главницата в общ размер
на 108,70 лв.
Основателността на главната
претенция има за своя закономерна последица основателност на акцесорната – за
дължимост на законната лихва за периода от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 16.10.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата.
С оглед горното,
основателен се явява и установителният
иск за признаване дължимостта на законната лихва за забава върху сумите по
двете издадени фактури, както следва: по фактура № **********/25.08.2015 г. на стойност
65,16 лв. за периода 26.09.2015 г. – 10.10.2017 г. и фактура №
**********/27.06.2016 г. на стойност 43,54 лв. за периода 28.07.2016 г. –
10.10.2017 г. Според заключението по СИЕ общият размер на законната лихва за
забава възлиза на 18,84 лв., поради което до тази сума искът следва да се
уважи, като за разликата до пълния предявен размер от 22,41 лв. се отхвърли
като неоснователен.
Съдът
намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника, че
исковите суми са погасени по давност, доколкото към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 16.10.2017 г., не е бил изтекъл
предвиденият в чл. 111, б. „в” ЗЗД тригодишен срок.
Съобразно
т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в заповедното
производство, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като
съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В хода на заповедното производство
ищецът е направил разноски в общ размер на 75 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство е извършил разноски в
общ размер на 455 лв., като е бил защитаван от юрисконсулт. Според разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. От своя страна, нормата на чл. 37 ЗПП препраща
към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25, ал. 1
предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лв., а в
исковото – от 100 до 300 лв. Предвид вида и характера на извършените
процесуални действия, съдът определя на ищеца възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 50 лв. за заповедното и 100 лв. за исковото производство. С оглед
уважената част от иска сторените от ищеца разноски в заповедното производство
възлизат на 72,96 лв., а в исковото производство – на 539,89 лв. Поради това на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Й.А.С. следва да бъде осъден да заплати
на ищеца „ВиК” ЕАД – гр. Бургас направените разноски в заповедното производство
в размер на 72,96 лв., както и тези в исковото – в размер на 539,89 лв.
Така
мотивиран, РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение
на Й.А.С., ЕГН: **********, адрес: ***, че дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, следните
суми: 108,70 лв., представляваща цена на потребени ВиК услуги за доставяне,
отвеждане и пречистване на вода за абонатен № 991416 за обект на потребление:
гр. ******************, по издадени фактури за периода 25.08.2015 г. –
27.06.2016 г., за отчетен период 16.01.2015 г. – 09.06.2016 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 16.10.2017 г., до
окончателното плащане на вземането, и 18,84 лв. – обезщетение за забава за
периода 26.09.2015г. – 10.10.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 18,84 лв. до пълния предявен размер от 22,41
лв., за които суми е издадена Заповед № 425/21.11.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 811/2017 г. по описа на РС
Свиленград.
ОСЪЖДА Й.А.С., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 72,96 лв. – разноски в
заповедното производство, и сумата от 539,89 лв. – разноски в исковото
производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: