Р Е Ш Е Н И Е

 

№

                                                    Ловеч, 16.05.2014г.

                                        

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, пети административен състав, на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНКА ДАБКОВА

при участието на секретар: Д.Н.,

разгледа  докладваното от съдията адм. дело № 307 по описа за 2013г. на ЛАС. На основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

          І. За вида на производството:

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, във връзка с чл.144, ал.1 от с.к., вр. с чл.107, ал.3 от ДОПК и чл.4 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/.

          Административното дело е образувано по Жалба вх.№ 3534/03.12.2013г., подадена от името на търговско дружество с фирма “Търговия - Троян”АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. В.Левски №3, представлявано от Минко Димитров Минков – изпълнителен директор. Нередовностите на жалбата са отстранени с Молба вх. № 3774/21.12.2013г. на ЛАС/л.23/.

Оспорва се, с искане да бъде отменен като незаконосъобразен Акт за установяване на задължение по декларация/АУЗД/ № АУ 000321 от 23.08.2013г., издаден от орган по приходите в отдел „Местни приходи” при Община Троян, в производство по реда на чл.107,ал.3 от ДОПК по Декларация ДК 14002082/17.01.2013г. за НИ, находящ се на адм. адрес гр. Троят, ул. „Васил Левски” №3.

          С процесния АУЗД са определени видове задължения в размер и по периоди както следва:

ДНИ за 2010 г. в размер на 15,32 лв. и лихва 4,67лв.,

ДНИ за 2011 г. в размер на 382,97лв. и лихва 77,92 лв. ,

ДНИ за 2012 г. в размер на 382,97лв. и лихва 38,26 лв.,

ТБО за  2010 г. в размер на 134,09 лв. и лихва 40,91 лв.,

ТБО за 2011 г. в размер на 3 159,47 лв. и лихва 642,90 лв.,

ТБО за 2012 г. в размер на 3 159,47 лв. и лихва 315,60 лв.

Общ размер на задълженията 8 354,55лв., от които главница 7 234,29лв. и лихва върху същата към датата на издаване на АУЗД 1 120,26лв. 

Предвид направените уточнения по жалбата с допълнителна молба и в с.з., съдът приема, че АУЗД се оспорва в цялост, както по основание така и по размер. Както главницата, така и лихвите. При това, задълженията се оспорват като недължими изобщо, т.к. са платени вече от дружеството „Общински пазари” ЕООД и то в срок. В условията на евентуалност се оспорват като неправилно определени  по размер, а лихвата като изобщо недължима.

          Задълженията за данък върху недвижимите имоти/ДНИ/ и за такса битови отпадъци/ТБО/ представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК. Според чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.

Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти, редът е предвиден в чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според ал. 3, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал. 4, тези служители се определят със заповед на кмета на общината. Последният, съгласно ал. 5 упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, когато задълженията са определении с ревизионен акт, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Същевременно в чл. 107, ал.3 от ДОПК е регламентирано, че по искане на задълженото лице или служебно /в определените хипотези/, органът по приходите може да издаде акт за установяване на задължението, когато размерът му се установява по данни от декларация. Този акт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция, т.е. в случая пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община.

Относно вземанията за местни такси редът за установяването им е предвиден в чл. 9б от ЗМДТ /Изм. - ДВ, , бр. 84 от 2003 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 105 от 2006 г., бр. 98 от 2010 г. в сила от 01.01.2011г., доп., бр.19 от 2011г., в сила от 08.03.2011г./, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършва по реда на чл.4 ал.1-5, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. С изменението на чл. 9б, публикувани в  ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г. е променен процесуалния ред за установяване, обезпечаване и събирането на местните такси по ЗМДТ –тези действия се извършват по реда на чл. 4 ал. 1 – 5 от ЗМДТ/от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а не от Кмета на Общината/. С изменението на ДВ бр.19 от 2011г., в сила от 08.03.2011г. е допълнена разпоредбата като е уточнено, че и обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред, т.е. по ДОПК. Видно от цитираните законови разпоредби, производството по издаването и обжалването на актовете за установяване на местните такси е по реда на ДОПК, т.е. те вече се разглеждат по един и същ съдопроизводствен ред с ДНИ и могат да са предмет на едно дело. В конкретния случай установяването на вземанията за местни данъци и за местни такси е осъществено с един административен акт, т.е. съединени са по инициатива ан АО.

ІІ. За допустимостта на жалбата:

Жалбата е в оригинал. Подписана е от лицето, представляващо ТД, съгласно представените писмени доказателства за съществуването и представителството на същото/вж. л.41 и л.389./. Отговаря на изискванията на чл.149 от ДОПК, във връзка с чл.145, ал.1 от с.к.

          Жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок по чл.156, ал.1 от ДОПК. Видно от данните по делото оспореното Решение № 0502-87 от 06.11.2013 г. на Началник отдел “Местни приходи” при Община Троян, с което е потвърден АУЗД № АУ 000321 от 23.08.2013 г., издаден от старши експерт, като орган по приходите в същия отдел, е връчен на жалбоподателя на 12.11.2013 г., а жалбата е депозирана на 25.11.2013 г. и заведена в деловодството на Община Троян с № Ж - 03 - 61.

Търговското дружество „ТЪРГОВИЯ ТРОЯН” АД е адресат на разпоредените с административния акт правни последици, които засягат неблагоприятно неговата правна сфера. Оспорваният АУЗД е от категорията констативни индивидуални административни актове, тъй като с него не се създават задължения за проверяваното лице, а се констатират вече възникнали по силата на закона задължения за проверявания период. След като с акта се вменяват определени парични задължения, които подлежат и на принудително изпълнение, то адресата на акта  е засегнат от същия, т.е. има правен интерес и е надлежно легитимиран да го обжалва.

  Процесния АУЗД е преминал задължителния административен контрол, съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК и е потвърден изцяло. Последното изискване представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Наличието й определяя АУЗД като годен предмет на съдебен контрол. Сезиран е местно компетентния административен съд – този по местонахождението на решаващия орган, според чл.156, ал.1 от ДОПК.

Предвид кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки и липсата на процесуални пречки, съдът приема жалбата за процесуално допустима. Бидейки допустима, жалбата следва да бъде разгледана по същество. В тази връзка, съдът се запозна със

ІІІ. Становищата на страните:

Жалбата съдържа конкретни оплаквания за материална незаконосъобразност на акта, а именно:

А/. Оспорващото дружество счита, че изчислените за минал период на 2010, 2011 и 2012г. ДНИ и ТБО са недължими, защото задължението за ДНИ е вече платено, а ТБО е внесена от „Общински пазари” ЕООД гр. Троян, т.к. е заплатена междувременно от наемателите.

Б/. Позовава се на Решение №145 от 26.06.2013г. по гр.д. №554/2012г. на ЛОС – производство с ПО чл.26 от ЗЗД/л.379 и сл. от делото/. Твърди, че за периода 2010, 2011 и 2012г. оспорващото дружество не е задължено лице, тъй като до влизане  сила на Решението на ЛОС, с което сделката е обявена за нищожна, имотите предмет на спора са били собственост на „Общински пазари” ЕООД, което е ползвало имота, платило е всички данъци и такси, и   жалбоподателят не дължи такива за стар период.

В/. Ако изобщо са дължими задължения за минал период, същите недопустимо са определени върху основа по Декларация от 2013г.

Г/. От името на ТД, считат за незаконосъобразен акта в частта, в която са начислени лихви за минал период, тъй като ДНИ и ТБО са платени в законовия срок от предишния собственик, който дори е ползвал отстъпка при плащането на задълженията. ТД нямало вина за по-късното връщане на имота с влязло в сила съдебно решение. Освен това, от страна на Община Троян не е налице уведомление за дължимите данъци след връщане на имотите, което изключва вината на жалбоподателя за по-късното им определяне.

 В съдебно заседание оспорващото дружество, представлявано от изпълнителния директор и упълномощения адвокат, поддържа жалбата. По същество, в депозираната писмена защита излага аргументи, че правното действие и последиците от съдебното решение, с което е прогласена нищожността на сделката се разпростира само между страните по тази сделка, но не и спрямо трети лица, като законодателят не е разширил кръга на лицата по отношение на които тя има действие и затова в чл.11 от ЗМДТ не е посочен критерий за задължени лица при нищожни сделки. Спрямо данъчният орган решението на съда имало действие занапред. Счита, че цялата процедура по определяне на ДНИ и ТБО за процесния имот за периода 2010-2012г. е в противоречие с разпоредбата на чл.107 ал.3 от ДОПК, тъй като не са налице предпоставките за издаване на АУЗД по този ред. Твърди още, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл.18 от ЗМДТ и грубо е нарушена разпоредбата на чл.160, ал.2 ДОПК в частта относно определянето на задълженията без да са изложени мотиви в какво се изразява несъответствието в декларираните данни, както и защо е прието, че „Общински пазари” ЕООД следва да не се третира като данъчно задължено лице за процесния период. Твърди също, че административният орган не се е съобразил с действието на представеното съдебно решение и се произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, което води до противоречие на издадения акт на материално-правни и процесуални разпоредби. Претендира възстановяване на направените по делото разноски.

Ответник по оспорването, съгласно чл.159, ал.2 от ДОПК е решаващият орган. Началникът на отдел „Местни приходи” при Община Троян лично и чрез упълномощените процесуални представители, в съдебно заседание и в представена писмена защита оспорва жалбата и претендира присъждане на съдебно-деловодните разноски. С оглед установеното, че „Търговия Троян” АД - гр. Троян не е платило данък за недвижими имоти и такса за битови отпадъци за 2010 г., 2011 г., 2012г. за собствения на дружеството имот, находящ се в гр.Троян, ул. „Васил Левски” №3, в сроковете, определени от закона, законосъобразно административният орган е пристъпил към служебно определяне на публичните задължения и издаване на АУЗД по реда на чл.107 ал.3 от ДОПК. Плащането на задължения за данък надвижими имоти и такса битови отпадъци от трето лице, в случая „Общински пазари” ЕООД не водело до отпадане или погасавяне на законоустановеното задължение на „Търговия Троян”АД да заплаща своите публични задължения. АУЗД бил мотивиран. Основата за облагане с ДНИ и ТБО била правилно определена, а размера на задълженията правилно изчислен. Пледира оспорването на АУЗД да бъде отхвърлено. Претендира възстановяване на направените по делото разноски.

На основание чл.12 от ГПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, съдът прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Обсъди оплакванията в жалбата. При това, намери жалбата допустима за разглеждане, а по същество за ОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:

ІV. По доказателствата:

Делото е основано на многобройни писмени доказателствени средства – в заверени от страните копия, а именно:

А/. Представена е пълната административна преписка/АП/, която включва следното:

 - Декларация по чл.14 от ЗМДТ – вх. № 2082/16.08.2013г./л.15/;

 - доказателства за собствеността върху НИ и скица за същия от СГКК/л.36 и сл./;

 - АУЗД № 321/23.08.2013г./л.11/ и потвърждаващото го Решение на Началника на отдел МП при общината/л.6 и сл. И 11 и сл./;

 -  справка за данъчната оценка на имота, неговата отчетна стойност и основите за облагане в годините/л.64 и сл./;

 -  извлечение от данъчната сметка на лицето/л.67/;

 - справка за начина на изчисляване на определените задължения/ облагаема основа и приложими ставки, като размерът на ТБО е представен по пера по компоненти по чл.62 от ЗМДТ /л.68 и сл./;

 - лихвен лист за изчисляване на дължимата лихва върху задълженията към момента на постановяване на АУЗД/л.71 и сл./;

 - доказателства за съобщаването на ЗЛ на задълженията по реда на чл.107,ал.3, изреч първо  от ДОПК не са представени и не се твърди да има такива;

  -  удостоверение, извлечение от действащия ПУП за УПИ  и схема на сградата, че процесният ПИ с идентификатор 73198.505.70 по КККР на гр. Троян  се намира в строителните граници на населеното място/л.236 и сл./;

  - доказателства  за наличие на действащо депо за твърди битови отпадъци на територията на общината/л.221/;

  -  доказателства за изпълнение на дейностите по поддържане на чистотатата на териториите за общественно ползване/договор – л.223, удостоверение за субсидии – л.232,  протоколи , фактури и др. от л. 258-365/;

  - Заповеди на Кмета на общината по чл.63, ал.2 от ЗМДТ за определяне на границите на районите и видът на предлаганите услуги/л.130 до 134/;

   - Заповед на Кмета на общината за определяне на органи по приходите/л.233/;

    - доказателства за времева и функционална компетентност на АО/л.234/

    - Решения на ОбСъвет, ведно с приложения за определяне размера на ТБО за процесните години и План-сметка по чл.66 от ЗМДТ  към тях/л.119 и сл./;

   - Наредби на ОбСъвет/2бр. – за улеснение на съда/ за определяне размера и администриране съответно на местните данъци/в т.ч.ДНИ/ и местните такси/в т.ч. ТБО/, в относимите за процесните години редакции;

   Б/. Други доказателства, представляващи част от административната преписка, поради фактическа или правна връзка с процесния акт, даващи възможност    за    осъществяване    на  съдебен    контрол    върху оспорения административен акт и имащи съществено значение за правилното решаване на правния спор/л.239 – 257 вклч./ са следните:

а/. Акт за прихващане и възстановяване/АПВ/ №46/14.08.2013г./л.241 и сл./;

б/. Справка за възстановени ДНИ и ТБО на „Общински пазари ”ЕООД по данъчна декларация 586/2010г.;

в/. извлечение от данъчната сметка на „Общински пазари ”ЕООД/л.249 и сл./;

г/. извлечение от банковата сметка на Община Троян и платежни нареждания от дата 14.08.2013г. за извършеното възстановяване на „Общински пазари ”ЕООД на поисканите суми, заверени на  на 20.08.2013г./л.255-257/;

д/. Решение № 145/26.06.2013г. по гр.д. № 554/2010г. на ЛОС, постановено по иска с ПО чл.26 от ЗЗД, влязло в сила на 16.07.2013г./л.379 и сл./;

 В/. Писмените доказателствени средства, както тези изпратени с АП, така и тези, събрани в производството пред съда не са оспорени от страните.

Г/. Освен това, предмета на доказване по делото е стеснен и с изрични определения за отделяне на спорното от безспорното, а именно:

 - в о.с.з., проведено на 03.02.2014г. с протоколно определение на л.368 от д., е прието за безспорно между страните обстоятелството, че задълженията по процесния акт са определени без ревизия по реда на чл.107 от ДОПК;

 -  в о.с.з., проведено на 24.02.2014г. с протоколно определение на л.410-гръб от д., е прието за безспорно между страните обстоятелството, че за процесните периоди, в рамките на административния адрес на процесния имот реално са извършвани услугите по сметопочистване, сметосъбиране, сметоизвозване, както и тези  за поддържане чистотата на обществените територии.

Д/. В непосредствена връзка с горното, в същото с.з., съдът остави без уважение искането за събиране на гласни доказателствени средства, предвид особеностите на процеса по ДОПК/вж. чл.158, ал.1 от с.к./;

Е/. При извършена служебна проверка, на основание чл.158, ал.2 от ДОПК, съдът не установи наличието на споразумение по чл.154, ал.3 от ДОПК. При това, т.к. между страните няма споразумение за приети за безспорни доказателства, то не важи ограничението на ал.3 на чл.154 от ДОПК.

Ж/. По делото е изслушано вещо лице в рамките на съдебно икономическа експертиза. Заключението на ВЛ е прието по предвидения процесуален ред/л. 392 и сл. от делото/. Същото послужи за изясняване на делото от фактическа страна, чрез използване специалните знания на ВЛ при събиране и проверка на  доказателствените средства по делото.

Съдът кредитира с доверие констатациите и изводите в заключението на ВЛ. Същото е отговорило изчерпателно на всички поставени въпроси, след като е било предупредено за наказателната отговорност, предвидена в чл. 291 от НК. Цени заключението на ВЛ като обективно и компетентно дадено, Същото не е оспорено от страните и съответства на събраните по делото писмени доказателства.

От съвкупната преценка на посочените доказателствените средства, по отделно и в тяхната взаимна връзка, съдът прие за установено следното:

V. По фактите:

Страните не спорят относно следните обстоятелства:

1. Вписана е в ТР промяна на правноорганизационната форма на оспорващото дружество от ЕАД в АД.

2. Оспорващото търговско дружество е собственик на обект в сграда, построена в недвижим ПИ с идентификатор  73198.505.70 по КККР на гр. Троян, находящ се на адм. адрес гр. Троят, ул. „Васил Левски” №3.

3. Не се твърди да са налице основания за освобождаване от задължения за ДНИ и/или ТБО, нито за приложение на данъчни облекчения за процесния период, касателно оспорващото ТД.

4. Имотът се намира в урбанизирана територия и попада в район, определен в съответните Заповеди на Кмета на общината, в който се предоставят услугите по почистване, съгласно видовете дейности, включени в чл.66, ал.1 от ЗМДТ.

5. През 2010г., бившият ИД на оспорващото  ТД е  сключил договор за покупко-продажба с „Общински пазари”ЕООД, с предмет множество НИ, 20 обекта, между които и процесния. „Общински пазари”ЕООД като купувач  е включило в счетоводния си баланс по отчетна стойност придобитите НИ. Подало  е Декларация в отдел МП на Община Троян, считайки се за собственик и е заплатило съответните дължими ДНИ и ТБО, за процесния период.

6. С Решение № 145/26.06.2013г., постановено по т.д. № 554/2012г. ЛОС е уважил предявения от „Търговия Троян”АД срещу „Общински пазари”ЕООД установителен иск с ПО чл.26, ал.2, предл.2 оот ЗЗД. Договорът за Покупко продажбата е признат за нищожен, вклч. по отношение на самостоятелен обекта в сграда с идентификатор 73198.505.70.1.6 Решението на ЛОС е влязло в сила на 16.07.2013г.

7. За процесния период, имотите са били във владение на „Общински пазари”ЕООД, а към момента на подаване на Декларация вх. № 2082/16.08.2013г. владението е предадено на собственика  - „Търговия Троян”АД.

8. ТД „Общински пазари”ЕООД е подало искане за възстановяване на платените суми за ДНИ и ТБО за процесните имоти и периоди.

9.  Във връзка с постъпилото Искане, на основание чл.129 от ДОПК, при извършена проверка, от орган по приходите в отдел МП на Община Троян е издаден АПВ № 46/14.08.2013г. Сумите са възстановени  в цялост на същата дата. Страните не спорят, а и видно от заключението на ВЛ, възстановените средства включват и сумите за процесните имоти и периоди.

10. В хронология, след издаване и влизане в сила на цитирания АПВ/връчен на 16.08.2013г./ е издаден процесният АУЗД № 321/23.08.2013г.

11. Процесният АУЗД е издаден на правно основание чл.107, ал.3 от ДОПК като не е извършвана ревизия за процесните периоди по видовете задължения.

12. АУЗД е издаден от компетентен по материя, време и място АО, който е определен за орган по приходите със Заповед на Кмета на Община Троян.

Спорно между страните е следното:

11. Задължено лице ли е „Търговия Троян”АД по ЗМДТ за този минал период, щом задълженията за ДНИ и ТБО за процесния имот са погасени в срок от „Общински пазари” ЕООД, което е владеело имота през 2010, 2011 и 2012 г.?

12. Приложим ли е редът за облагане по чл.107, ал.3 от ДОПК, при положение, че „Общински пазари”ЕООД са платили в срок задълженията за ДНИ и ТБО, които впоследствие са им възстановени с АПВ, преди да бъде издаден процесният АУЗД?

13. При извършеното облагане, въз основа на Декларация от 2013г., подадена от „Търговия Троян”АД правилно ли АО е определил облагаемата основа/отчетна стойност или данъчна основа/, а от там и размера на ДНИ и ТБО за процесния недвижим имот за 2010, 2011 и 2012 г.?

14. Дали върху така определените задължения за ДНИ и ТБО се дължи лихва за забава, щом оспорващото дружество не е получило съобщения за дължимите ДНИ и ТБО и няма вина за по-късното им определяне с АУЗД?

15. Какво е отражението върху данъчното правоотношение на признатата от ЛОС нищожност на сделката?

16. Какъв е ефектът от издаденият АПВ върху процесното правоотношение?

 При така установените по делото факти, съдът прие следното:

VІ. По правото:

Според чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Тези правомощия на съда са приложими в настоящия спор, във вр. с препращащите разпоредби съответно на чл.4, ал.1 изр. последно от ЗМДТ относно местните данъци и чл.9б, изр. последно от ЗМДТ, относно местните ТБО.

Вземанията на общината за ДНИ и ТБО имат статут на публични вземания.

Според чл. 162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК, публични вземания са общинските вземания за данъци както и тези за такси, установени по основание със закон. Такива са и лихвите върху тези вземания, на основание чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК. На основание чл.4, ал.2 от ЗМДТ и чл. 9б от ЗМДТ, невнесените в срок такси и данъци се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Съгласно чл.166, ал.1 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.  Правният режим на данъците е уреден в Глава І, Раздел І от Закона за местните данъци и такси - „Местни данъци”, а този на такса битови отпадъци в Глава ІІІ, Раздел І от ЗМДТ – „Местни такси”. Принудителното изпълнение за събирането на тези задължения е по реда на ДОПК. От съществено значение е да се изтъкне, че задълженията за ДНИ и ТБО възникват по силата на закона, с осъществяване на визирания в хипотезата на ПН факт независимо дали е подадена декларация, свързана с данъчното облагане или не. Не е необходимо никакво изявление или действие на задълженото лице. ДНИ и ТБО са дължими от момента, посочен в съответния материален данъчен закон, независимо от установяването им с АУЗД, който има характер на констативен ИАА, както и независимо дали е изпратено съобщение за размера им.

          Според чл. 6, ал.1, б.”а” от ЗМДТ общината събира местна такса за битови отпадъци. По делегацията на чл.9 от ЗМДТ Общински съвет приема наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги. В случая това е Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Троян /Наредбата/, приета с Решение на Общински съвет – Троян под № 216 от 22.01.2009 г., многократно изм. и доп.

          Съгласно чл.1, ал.2 от ЗМДТ, Общинския съвет определя с наредба размера на данъците, при условията, по реда и в границите, определени с този закон. В случая това е Наредба № 6 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Троян, приета с Решение на Общински съвет – Троян № 43 от 07.02.2008 г., многократно изм. и доп.

Визираната нормативна уредба е съобразена от съда в действащите редакции към процесните периоди – 2010, 2011 и 2012 г., т.к. нормите, които определят дължимостта и размера на задълженията за ДНИ и ТБО са материално правни. Според съдържанието на ПН на чл.10, ал.1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания и др. Съгласно текста на чл.11, ал.1 от ЗМДТ и предвид чл.64 от ЗМДТ, данъчно задължени лица за местни данъци и такси са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

Приложим към правоотношението/ПО/ процесуален закон е ДОПК. Според чл. 166, ал.1 от ДОПК, установяването на публичните общински вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Съгласно чл.9б от ЗМДТ, вземанията за такси върху недвижимите имоти се установяват по реда, предвиден в чл. 4, ал.1 до ал.5 от ЗМДТ. Според чл. 4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Според ал. 3 на с.р., в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал. 4, тези служители се определят със заповед на кмета на общината. Такава е представена по делото - Заповед №753 от 12.06.2012г. на Кмета на Община Троян. /л.233/. Съгласно чл.4, ал. 5 от с.з. Кметът на община упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152 ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

     Според системния разум на посочените ПН, производството по издаването и обжалването на актовете за установяване на задълженията за местни данъци и такси е универсално, и е по реда на ДОПК. Относно обжалването на акта, с който се установяват вземания за местни данъци и ТБО изрично е предвидено обжалване по административен ред в чл. 107, ал. 4 от ДОПК, пред Директора на ТД. Нормата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ определя, че решаващият орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от ДОПК е кметът на общината при ревизионните актове, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощията на териториален директор на НАП. Обжалването по административен ред за АУЗД е процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването по съдебен ред, доколкото в чл. 144 от ДОПК се съдържа общо препращане към реда за обжалване на   ревизионните актове, за които това изискване е безспорно установено в чл. 156, ал. 2 ДОПК. В конкретния случай АУЗД подлежи на обжалване по административен ред пред Началника на отдел „Местни приходи” при община Троян, който е компетентният решаващ орган, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК.   

    Видно от Заповед № 753/12.06.2012г. и приложените 2 бр. служебни бележки/л.234 и сл./ процесният АУЗД № АУ 321/23.08.2013 г. е издаден от служител в общинската администрация по местонахождение на недвижимия имот, на длъжност „старши експерт” в отдел “Местни приходи” при Община Троян, т.е. определен за орган по приходите. Потвърждаващото  Решение № 0502-87/06.11.2013 г. е издадено от Началника на отдел “Местни приходи” при Община Троян, който е компетентният орган да осъществи задължителния административен контрол. В тази връзка, настоящият съдебен състав приема, че са изпълнени императивните изисквания на закона и актът за установяване на задължения за ТБО и потвърждаващото Решение са издадени от териториално, материално и времево компетентните органи съобразно разпоредбата на чл. 9б от ЗМДТ и чл. 4 ал. 1-5 от ЗМДТ.

Съдът прие, че оспореният АУЗД и потвърждаващото го Решение са издадени от компетентни органи и в съответната писмена форма, като са изложени мотиви. Последните, обаче, не са обосновани с действителните фактически основания за издаване на акта/видно и от АП/, а ангажираните правни основания не съответстват с установените в действителност обстоятелства.

С посочени фактически основания, несъответни на осъществилите се в действителността факти и неадекватни мотиви на практика е нарушено общото изискване за форма, регламентирано в чл.59, ал.2, т.4 от АПК , приложим на основание §2 от ДР на ДОПК. Неспазването на установената форма е нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен, защото съществено затруднява по-нататъшната проверка за законосъобразността на акта относно останалите изисквания на чл.160, ал.2 от ДОПК. Действително отчасти могат да се извлекат данни от приложената административна преписка, но остава неяснота относно ключовите за спора въпроси: кое в действителност е данъчно задълженото лице/ДЗЛ/ през процесния период; факта на плащането на  задължението от „Общински пазари” ЕООД, което е ползвало процесния имот и го е декларирало пред общинската администрация; настъпилата съществена промяна в материалното административно право след постановяването на решението на гражданският съд, установил нищожността на сделката, с предмет процесния недвижим имот за който междувременно начисленото задължението за данъци и такси е платено в срок и то с отстъпка за две от годините.

 При проверка  за съответствието на АУЗД с посочените като приложими материални и процесуални разпоредби по издаването му съдът установи следното:

 Процесният АУЗД е издаден по служебна инициатива на органа, въз основа на подадена декларация от ДЗЛ. АО се е позовал на чл.107, ал.3 изр. последно ДОПК, като е приел, че е подадена е декларация, но задължението не е платено в срок и не е извършвана ревизия за периода.

          В Глава ХІV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими и двата способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.108 от ДОПК. В конкретния случай органът е приел че се касае до определяне на задължение за такса битови отпадъци по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, което е изрично посочено в самия акт. Безспорно, не е проведено ревизионно производство по реда на Глава ХV от ДОПК, съответно издаденият акт не представлява ревизионен такъв по смисъла на чл.108 от ДОПК. Според приложимата норма на чл.107 ал.3 от ДОПК размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Граматическото тълкуване на чл.107, ал.3, изречение трето от ДОПК извежда наличието на три алтернативни хипотези в условията на служебно иницииране на производството, а именно: 1. при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103; 2. когато не е подадена декларация или 3. задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.

             Във връзка с изложеното, съдът приема, че в оспорения АУЗД неправилно е била ангажирана хипотезата на чл.107 ал.3 изр.трето от ДОПК, защото с оглед данните по делото, задължението за процесния търговски обект е било вече платено в срок от „Общински пазари” ЕООД за 2010, 2011 и 2012 г. Хипотезата на ПН изисква кумулативното наличие на двете предпоставки – да не е извършена ревизия, но и задължението де не е платено. В настоящия казус всъщност „Общински пазари” ЕООД  вече е било платило задълженията и то в посочения от закона срок. Това дружество е ползвало имота през тези години на годно правно основание и със съзнанието че е собственик, със следващите се от това задължения за подаване на декларация /подало е такива по чл.17 и чл.14 от ЗМДТ/. Считайки себе си ДЗЛ, и като такова е заплатило дължимите ТБО и ДНИ, като се е възползвало от възможността за 5% отстъпка. Доказателствата по делото и заключението на вещото лице безспорно установяват, че „Общински пазари” ЕООД е платило задълженията за ДНИ и ТБО на имота за периода, когато са били в неговия патримониум.  Това обстоятелство е от ключово значение за спора, защото според разпоредбата на чл.168 т.1 от ДОПК публичното вземане се погасява когато е платено. Пръв между правните способи за погасяване на задължението е плащането.  Плащането от една страна е с погасителен ефект по отношение на дълга, а от друга е пречка за служебно иницииране и провеждане на производство по реда на чл.107, ал.3, изреч.3-то от ДОПК. При това, последващото издаване на АПВ/след връщане на владението на имота и преди издаване на АУЗД/ не е в състояние да заличи погасителният ефект на извършеното плащане, т.к. обекта, който е в средата на данъчното правоотношение е един и същ.

Безспорно, процесният имот е бил предмет на сделка, която е нищожна. Нищожността е установена по предвидения ред от съда. Решението на съда е влязло в сила на 16.07.2013г., т.е. след като междувременно задълженията са били платени от дружеството „Общински пазари”ЕООД. Според основите на гражданското право, нищожните сделки, за разлика от унищожаемите изобщо не пораждат правни последици. Поради това, нищожността се определя като порок, който е изначален. В случая това означава, че покупко-продажбата не е създала облигационна връзка и не е породила вещно правен ефект. Установената в случая нищожност е абсолютна, а не относителна. Това означава, че всеки може да се позове на нея. Данъчните закони не уреждат изрично хипотеза като настоящата, но нищожността като институт на гражданското право има своето отражение при данъчното облагане. В този ред на мисли, фактическата и правна връзка минава през въпроса за собствеността. Задължението за заплащане на ДНИ и ТБО за дружеството възниква от обстоятелството, че същото е собственик на недвижим имот принадлежащ към урбанизираната територия на съответната община и не са налице основания, които да освобождават същото в качеството му на ДЗЛ от заплащането на задължението. Щом като собствеността върху процесния имот никога не е била прехвърляна на „Общински пазари” ЕООД, то „Търговия Троян”АД си остава данъчно задължено лице за този имот за процесния период, съгласно ПН на чл.10 и чл.11 от ЗМДТ. Това фактическо положение, обаче, не означава, че „Търговия Троя”АД дължи на общинския бюджет определените в АУЗД суми за ДНИ и ТБО за процесните периоди. Това е резултат на друг правопогасяващ факт, който е настъпил междувременно. Плащането е способ за погасяване на публичното вземане. Погасяването на задълженията чрез плащането им не може да бъде повлияно от нищожната сделка. Установяването на нищожността по предвидения ред от съда, не заличава с обратна сила извършеното плащане, защото то не е имуществено благо, което е фактически разместено между страните по повод сделката, а е плащане към един публичен бюджет, който не е страна по сделката. Не е предвидена в ДОПК правна възможност нищожността на сделката да се ползва като основание за възстановяване на дълг, както е прието от органа по приходите, за недължимо платен, според отразеното в Акта за прихващане или възстановяване. Ефектът на нищожната сделка върху публичното задължение следва да бъде изследван и съобразяван с оглед спецификата и правната същност на публичното задължение за данъци и такси.    В случая  нищожността променя данъчното задължение чрез разрешаване въпроса за собствеността на имота, с което променя субектите по материалното данъчно правоотношение, но не променя обекта на облагане.  Обявяването на една сделка за нищожна не може да има правна последица да „възроди” едно задължение, което вече е погасено чрез заплащане. Това е така и поради факта, че дългът /задължението/, произхожда от все същия обект на облагане. Процесният имот – той е един и същ. За хазната е без значение кое лице е платило дълга. В този смисъл към публичния общински бюджет не може да се приложи фигурата на „ платилия чужд дълг” от гражданското право. За този имот в хазната следва да постъпят определена сума пари като ДНИ и ТБО, от кого и как е без значение за фиска. Това, че „Общински пазари”ЕООД е платило вместо „Търговия Троян”АД не прави вземането недължимо платено, а само поражда последващи облигационни отношения между двете дружества.

В процесния случай дружеството „Общински пазари”ЕООД през 2010г. е подало данъчна декларация и е представило валиден документ за собственост, поради което правилно са му определени задължения за местни данъци и такси за процесният имот през 2010, 2011 и 2012г. Органът по приходите е следвало при подадената декларация от дружеството жалбоподател през 2013 г. и влязлото в сила съдебно решение на ЛОС да съобрази собственика при последващото данъчно облагане на имота за в бъдеще, защото задълженията за минал период са вече погасени. 

Безспорно плащането на „чужд” публичен дълг за недвижим имот поражда отношения на неоснователно обогатяване между платилия по погрешка чужд дълг/солвенса/ и лицето, чийто дълг е погасен/данъчния длъжник/. В хода на подготовка на делото, съдът установи категорично, че е налице празнота в действащите данъчни закони. Не е налична правна уредба, която да сочи, че при  плащането по грешка на чужд дълг или при нищожност на сделката, платеното да се счита като недължимо платено и да подлежи на възстановяване от общината. Независимо какви са причините за тази празнина в ЗМДТ и ДОПК. Следва да се изходи от принципното положение, че органите по приходите действат в условията на обвързана компетентност при изрично разписани в закона правомощия. В гражданското право има принцип, че всичко, което не е забранено е позволено. В сферата на данъчното право/като отрасъл на публичното такова/ е принципно положение, че административните органи имат само толкова и такива правомощия, доколкото са им разписани в закона. В данъчните закони няма разписани правомощия на органа по приходите в хипотезата като настоящата да издаде АПВ и да възстанови сумите на солвенса „Общински пазари” ЕООД. Още по-малко чрез издаването на АПВ да „възстанови” дължимостта на ДНИ и ТБО по отношение на „Търговия Троян”АД. Дали сумите, платени от „Общински пазари”ЕООД са „надвнесени или недължимо” платени по принцип не е предмет на настоящото производство. ЛАС не може да упражни косвен контрол за законосъобразност на този ИАА, който и е влязъл в сила като необжалван. Това обстоятелство, обаче, бива обсъждано поради същественото му значение/обуславящо/ за настоящият казус. Макар да не го е посочил изрично в мотивите на АУЗД, АО безспорно в хронология е предпоставил издаването на същия от реализираното плащане/връщане на сумите на „Общински пазари”ЕООД/ по АПВ. Тази фактическа и правна връзка между АУЗД и АПВ, дава правомощието на съда, на основание чл.17,ал.2, изречени първо от ГПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, да разгледа въпроса за валидността на АПВ и да се позове на евентуалната нищожност на същия в мотивите си. 

В този ред на мисли, т.к. платеният от „Общински пазари”ЕООД публичен дълг не може да се квалифицира при тези факти нито като недължимо платен, по смисъла на чл.128 от ДОПК,  нито като недължим или неправилно надвнесен по чл.129, ал.5 от ДОПК. Поради това, съдът приема, че АО се е разпоредил със средства от публичния общински бюджет, без да разполага с правомощия за това – не са налице основания за възстановяване. Липсата на изрична законова уредба за възстановянане на сумите в случай като този, сочи на липса на правомощие на АО да издаде акт с такова съдържание. Такъв акт не може да издаде и който и да е друг орган по приходите при тази правна уредба. Това определя процесния АПВ като нищожен поради липса на материална компетентност у издателя му. Това от своя страна е допълнителен аргумент за незаконосъобразност на процесния АУЗД. На практика с издаването на АПВ административният орган е извършил фактическо разместване на материални блага, намесил се е в спора между двете търговски дружества. Спор, който касае   облигационни отношения между двете търговски дружества, а не публичния общински бюджет. Стореното от администрацията е в нарушение на чл.2 ал.1 от ДОПК - принципа на законност, чл.3 ал.1 и ал.2 ДОПК – този на обективност.     

В оспорения АУЗД административният орган не е изложил мотиви въз основа на какво е приел, че „Търговия Троян”АД е ДЗЛ за минал период на 2010, 2011 и 2012г.При  декларация, подадена през 2013 г. каква облагаема основа приема за установена за всеки период и защо приема, че облагаемата основа е тази. Както бе посочено по-горе липсата на мотиви винаги съставлява процесуално нарушение, защото осуетява осъществяването на последващия административен и съдебен контрол. Освен това административният орган мълчи относно съществен факт определящ резултата за данъчното облагане, а именно факта на заплащане на задължението, безспорно установен с доказателствата по делото вкл. и съдебно икономическата експертиза. Издаването на акт за прихващане или възстановяване, след влизане в сила на съдебното решение, с което сделката е обявена за нищожна и преди издаване на АУЗД няма за последица заличаване на плащането и не може да възроди правоотношението по дължимостта на публичното задължение. Освен това,  актът за прихващане или възстановяване  макар и конститутивен по своя характер не може да породи данъчно задължение/а само да го погаси/, т.к. поради основните принципи на данъчния процес задълженията за ДНИ и ТБО възникват по силата на закона. С още по-силно основание недопустимо е чрез АПВ издаден на „Общински пазари”ЕООД да се предизвиква правна промяна в правната сфера на „Търговия Троян”АД, без последното дружество да разполага с възможност да участва в това производство и да се защити.

Изложените до тук правни съображения са в смисъл, че „Търговия Троян”АД макари  ДЗЛ не дължи плащането на определените в АУЗД суми за ДНИ и ТБО, т.к. те са погасени чрез плащането им от „Общински пазари” ЕООД в законовия срок. Поради това не дължи сумите нито по главницата на задълженията, нито лихви върху тях. Предвид липсата на основание за събиране на определените задължения, не следва да се обсъжда и въпроса за това правилно ли е определена основата за облагане и техния размер. В случай, обаче, че касационната инстанция не сподели това виждане, за процесуална икономия ще бъдат разгледани и тези въпроси в условия на евентуалност. В този ред на мисли, съдът счита че ако определените задължения биха били принципно дължими, то съображенията за размера им са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.19 ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти. Разпоредбата на чл.21, ал.1 /изм.и доп./ от ЗМДТ в редакцията действала през 2010 г., данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност. След 01.01.2011 г. съобразно чл. 21, ал.1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2. Ако не са налични счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица – чл. 21, ал.4 от ЗМДТ.

              Според текста на  чл.15 от Наредба № 6 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Троян, размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Видно от експертното заключение данъчната оценка е определена правилно от органа по приходите посредством предоставеният й софтуерен продукт. Същата е по-висока от отчетната стойност. В този смисъл с процесният акт правилно е определен  размера на данъка за недвижимия имот на база отчетната стойност за 2010г. , а за 2011 и 2012г. на база данъчната му оценка, като според съдебната експертиза изчисленията са верни.

Закона за местните данъци и такси определя поредността на начините за определяне размера на ТБО в чл. 67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ - размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

                Данъчната оценка на имота представлява основа за изчисляване и на задължението за такса битови отпадъци. Съгласно чл.64 от ЗМДТ, собственика на недвижимия имот, описан в оспорения акт, е задължен за такса битови отпадъци, който в случая следва да се съобрази с оглед установената във времето фактология.  С разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ е предвидено, че тази такса се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането на депа или други съоръжения на битови отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. От приетите доказателства се установи, че има депо, услугата се извършва реално и в цялост от общината през 2010 г. чрез „Комунални услуги” ЕООД, а през 2011 и 2012г. чрез общинско предприятие в структурата на общината. От представените справки и от приетата експертиза, се установи, че конкретните задължения за ТБО за процесиите периоди са определени в съответствие с Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услугите на община Троян. Процесният имот е деклариран като нежилищен недвижим имот - земя и сгради. Според текста на чл.17 ал.1 от Наредба № 6 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Троян, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти на предприятията - данъчната им оценка съгласно Приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

Настоящият състав не споделя доводите на ответника, изложени в писмената защита, че в случаят определянето на задължението за ТБО попада в разпоредбата на чл.19 ал.6 от Наредбата. Цитираната разпоредба предвижда, че лице, което не е подало декларация и заявления по ал.3 или е подало извън срока по ал. 2, както и лице неспазило разпоредбата на чл.19 ал.5, заплаща годишната такса върху отчетната стойност или върху данъчната оценка на имота. Това е така, защото дружеството „Търговия Тлоян”АД не е имало възможност да стори това, но пък подадената такава от „Общински пазари”ЕООД е следвало да се третира от АО като водене на чужда работа без пълномощие и да се даде възможност на оспорващото дружество да ползва тази правна възможност, което би било добросъвестно упражняване на административни правомощия.

Задължението на собственика да плаща данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за тези имоти е по силата на закона, като сроковете за заплащане на данъка и таксата са установени в закона и наредбите на общината. Данъкът и таксата за 2010 година се плащат на четири равни вноски в следните срокове: от 01 февруари до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която са дължими, а за 2011 година и 2012 година - на две равни вноски в следните срокове: от 01 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която са дължими. Изпращане на съобщение за размера на задължението не е предпоставка за начисляване на лихви. Разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗМДТ императивно предвижда, че невнесените в срок данъци и такси по този закон се събират заедно с лихвите. В съдебната практика е възприето, че неизпълнението на задължението по чл. 23 ЗМДТ не прави неликвидно и поради това неизискуемо задължението за данък върху недвижим имот, който не е платен в сроковете по чл. 28 ЗМДТ. Изискуемостта настъпва по силата на чл. 28 ЗМДТ, а ликвидността, разбирана като определеност на вземането за данък по основание и размер е по силата на Наредбата на общината, вр. ЗМДТ.

    Разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ предвижда за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, да се заплаща местна такса. Размерът на същата се определя по реда на чл. 66 от с.з. за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Такива са представени по делото. 

     Разпоредбата на чл.63 ал.2 от ЗМДТ изисква границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване да се определят със заповед на кмета на общината и да се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. В съответствие с изискването на чл. 63 ал.2 от ЗМДТ кметът на Община Троян с представените  Заповед № 877/ 28.10.2011г. , Заповед № 814/ 28.10.2010г. и Заповед № 923/ 28.10.2009г. на кмета на община Троян е определил вида на предлаганите услуги по чл. 62, границите на районите и честотата на обслужването, в които ще се извършва: организирано сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на депа за ТБО и чистота на територии за обществено ползване на територията на гр. Троян през 2010, 2011 и 2012 г. Представеното удостоверение, установява че имота попада в границите на гр.Троян, а от доказателствата по делото, както и от заключението по съдебно икономическата експертиза се установява, че за територията на град Троян се предоставят услугите по чл.62 от ЗМДТ.

Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл. 71 ЗМДТ и те са следните: за сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.            

Съгласно чл. 13 от Наредбата ТБО се заплаща за реално извършените услуги по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Според чл. 16 т.1 от Наредбата, ТБО се заплаща от собственика на имота. Съгласно чл. 14 ал.1 т.4 от ЗМДТ, ТБО се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на Общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка, включваща необходимите разходи за почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете, гробищните паркове и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Ал. 2 определя, че когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци /чл. 67 ал.1 от ЗМДТ/, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от Общинския съвет. Според чл. 20 ал.1 от Наредбата ФЛ и ЮЛ могат да се освобождават от таксата за услугата „сметосъбиране и сметоизвозване” в посочените хипотези, в които не попада настоящият случай.        При липса на предоставяне на някоя от услугите, по аргумент от разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ, такса за нея не следва да бъде заплащана.

Събраните доказателства /фактури, касови отчети, пътни листи и т.н./ безспорно установяват предоставянето на услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места по смисъла на чл.62 от ЗМДТ, като не е налице условието по чл.71 т.2 от ЗМДТ за освобождаване от задължението за таксата за тези услуги, поради което, ако изобщо би било дължимо,  правилно е определено по вид и размер  такова задължение с оспорения акт, както и правилно е определен неговия размер като за 2010г. е използвана отчетната стойност, а за 2011 и 2012г. данъчната оценка в съответствие с определените промили за тези години по отделните компоненти, видно от заключението на вещото лице.

В АУЗД не са изложени мотиви относно облагаемата основа и приложените ставки към същата. В АП, представена от АО не се съдържат мотиви, изложени в друг документ, неразделна част от преписката. В развилото се съдебно производство, процесуалните представители на ответника депозират Акт за прихващане и възстановяване № 46/14.08.2013г., което не може да отстрани липсата на мотиви, изложени от административния орган при издаване на акта. Единствено от заключението на вещото лице се установява каква е облагаемата основа, приета от административния орган в АУЗД за всеки от периодите.

   Облагаемата основа, приета от административния орган в АУЗД - за жалбоподателя ДНИ за 2010 г. е определен върху отчетната стойност декларирана през 2013 г., и за 2011 г. и 2012 г. - върху данъчната оценка към 2013 г. При това, според ВЛ задълженията са правилно определени по вид и размер, но за двете дружества за един и същ период върху различна облагаема основа, поради което и сумите са различни. Освен това, по отношение на „Общински пазари”ЕООД е взето предвид, че е заплащало ТБО на база заявен съд, тип „Мева” за 2011г., а за 2012г. сумата е намалена и поради ползване на 5% отстъпка.   При изчисляване на задълженията по партидата на „Общински пазари”ЕООД е използвана отчетна стойност по данни от декларацията от 2010г. и данъчната оценка за 2011г. и 2012г. При това, размерът на задълженията платени от „Общински пазари”ЕООД за трите години общо са в размер на 2332,20лв./ДНИ – 1 042,40лв. и ТБО 1 289,80лв./. Задълженията на „Търговия Троян”АД за същия период и обект на облагане са определени в общ размер съответно на: ДНИ 781,26 и лихва 120,85лв. – общи 902,11лв., а ТБО  6 453,03лв. и лихва 999,44лв.  – общо 7 452,47лв.

Облагаемата основа следва да се определи към периода на задължението и правните субекти при равни други условия следва да бъдат третирани еднакво при определянето на облагаемата основа за конкретния данъчен период. Съобразно принципа на служебно начало, заложен в чл.5 от ДОПК органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения. А, регламентираният в чл.2 ал.1 от ДОПК принцип на законност изисква органите по приходите и публичните изпълнители да действат в рамките на правомощията си, установени от закона като прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица с осигуряване на равно участие в развилото се правоотношение, каквото не е осигурено на дружеството жалбоподател. С така определеното задължение на същото се засяга неблагоприятно правната сфера, развива се едно административно правоотношение, по издаване на АПВ, в което не е могло да участва, респ. да въздейства с предвидените законови възможности. Поради това в случая е следвало административният орган след пълно изясняване фактите и обстоятелствата да извърши обоснована и мотивирана преценка както за дължимостта на публичното задължение за 2010, 2011 и 2012г., за данъчно задълженото лице, така и да определи облагаемата основа при еднакво прилагане на закона като ползва действителните изходни данни, относими към всеки от данъчните периоди, а не изходни данни, относими към 2013 г., да се прилагат при определяне на данъчната основа за предходни данъчни периоди/2010-2012г./.

Следва да се отбележи, че в процесният АУЗД не са посочени и  фактическите основания, обуславящи размера на определените с него ДНИ и ТБО. Таксата е определена като сума в общ размер, без поотделно да е посочен размера на задължението за всяка една от трите услуги, за които тя се дължи. Не е посочен редът, по който е изчислена дължимата сума – според количеството на битовите отпадъци, на ползвател или пропорционално, върху основа, определена от общинския съвет. Данъка също е определен като обща сума, без да е посочен редът, по който е изчислен. Едва от служебните справки, представени по указание на съда и от заключението на СИЕ, се вижда механизма на определяне на задълженията.   Мотиви в горния смисъл обаче могат да се извлекат от документите, които са част от административната преписка по издаване на оспорения административен акт, поради изложеното съдът намира, че горепосоченото не е нарушение от категорията на съществените, което да е ограничило по какъвто и да е начин правата на дружеството жалбоподател и обуславящо отмяната на оспорения акт на това самостоятелно основание.

          Като обобщение, следва ад се отбележи, че плащането на данък за притежавания недвижим имот е
основно задължение на всеки собственик  и съществена характеристики на данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и субекти. Законът урежда фактическите състави, които пораждат данъчните задължения, компетентните органи с правомощия по установяване на конкретния размер на данъка за конкретното данъчно задължено лице, както и другите задължения, свързани с основния данъчен дълг - за данъчна регистрация, за подаване на данъчна декларация, за оказване съдействие на данъчните органи. Законът за местните данъци и такси установява данъците и таксите, които постъпват в общинските бюджети. Данъчно задължени лица за плащане на местни данъци и такси са собствениците и ползвателите на облагаеми с този данък недвижими имоти, според чл. 11 ал. 1 и 3 от ЗМДТ. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗМДТ, съставляват част от хипотезиса на правната норма, уреждаща правоотношението, възникнало във връзка с плащане на данък за недвижими имоти. Действително, същите установяват юридическите факти, пораждащи субективното право на общината да получи безвъзмездно плащане и корелативното на него задължение за плащане. Безспорно, това са обектът на облагане и връзката му със субекта на облагане. От приетите писмени доказателства категорично се установи, че имотът, описан в АУЗД се намира на територията на гр.Троян и че е собственост на жалбоподателя. Предвид на тези обстоятелства, по силата на цитираните норми, жалбоподателят би следвало да носи данъчно задължение за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за процесния имот за посочените в акта 2010, 2011 и 2012г., ако не беше платен и съответно погасен по силата на чл.168 ал.1 от ДОПК. В този смисъл съдът не споделя доводите на ответника, че процесният акт правилно установява, че е налице данъчно задължение за дружеството жалбоподател, което не е било изпълнено в установения със закона срок. Съобразно чл. 13. от ЗМДТ и чл.12 от Наредба № 6 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Троян, данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не. Не е налице правна норма, предвиждаща възможност за дружеството жалбоподател да се освободи от данък недвижими имоти. Действително сред лимитивно изброените в нормата на чл.24 от ЗМДТ хипотези, предвиждащи освобождаване от заплащане на данък сгради не фигурира такава при прогласена нищожност на правна сделка.

Аналогичен е въпросът с дължимостта на ТБО. Разликата е в това, че заплащането на ТБО се дължи възмездно, т.е. срещу предоставено от общината услуги по опочистването. Таксата също се дължи от собственика, като освобождаване от задължение за плащане на ТБО може да има само ако услугата не се използва и е подадена изрична декларация в този смисъл. В случая безспорно се установи, че услугата е била предоставяна и имотът е бил ползван, като без правно значение е фактът, че не собственикът, а трето лице - наемател е ползвал процесния имот.

В заключение, след гореописаната аналитична дейност, съдът формира следният

VІІ. Решаващ правен извод:

Производството разкри фактическа и правна сложност по ред причини, включително естеството на материята, преплитането във ФС на елементи от различни правни отрасли и необходимостта от експертните знания на ВЛ. Макар тази ФПС, производството стигна до своя логичен процесуален край. В заключение може да се обобщи, че твърденията за незаконосъобразност на атакувания ИАА се доказаха. Същият макар и издаден от компетентния орган в предвидената писмена форма е постановен в нарушение на процесуалните и материално правни разпоредби.  Приложените в АП и събраните пред съда доказателства не подкрепят посочените при издаването на АУЗД факти. Поради това, същият се явява необоснован и незаконосъобразен.

Макар „Търговия Троян”АД да е с качеството на ДЗЛ за процесния период/поради нищожност на сделката собствеността не е прехвърлена/, задълженията в АУЗД са неправилно определени, защото задълженията са погасени чрез плащането им от страна на „Общински пазари”ЕООД. Извършеното възстановяване от Община Троян на сумите с АПВ не може да се противопостави на „Търговия Троян”АД. Поради това и поради нищожността на АПВ, възстановяването на сумите от ААО не заличава погасяването на дълга чрез плащането му. Именно поради плащането, процесуалният ред по чл.107, ал.3 от ДОПК е неприложим. Поради недължимост на главния дълг, не са дължими и лихвите, начислени върху същия. В условията на евентуалност, относно основата и размера на задълженията следва да се отбележи, че те са правилно изчислени. Но прилагането на различни облагаеми основи за един и същ данъчен период за един и същ обект на облагане означава, че АО не е третирал равнопоставено двете ДЗЛ, което означава, че не е реализирал добросъвестно  своите правомощия.

По изложените съображения, оспорването като доказано и основателно следва да бъде уважено. АУЗД следва да бъде отменен в цялост. В съдебната практика да е прието, че в случаите на контрол АУЗД и/или АПВ съдът, за разлика от РА, не  е съд по същество и следва да върне преписката на АО. Това в случая не се налага, защото съдът прие, че определените с АУЗД задължения за ДНИ и ТБО са погасени чрез плащането им, т.е. че не са дължими.

 VІІІ.  Разноски:

При този изход на процеса разноски се дължат на оспорващото дружество, което е защитавано от адвокат и разноските са своевременно поискани. Следва, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК Община Троян да заплати на оспорващото дружество съдебно-деловодни разноски в размер на 270,0лв./двеста и седемдесет/ - 50,00лв. за ДТ, 120,00лв. за СИЕ и 100,00лв. за АВ.

           Мотивиран така и на основание чл.160,ал.1 от ДОПК, пети адм. състав на ЛАС 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ, като незаконосъобразен в неговата цялост, Акт за установяване на задължение по декларация № АУ 000321/23.08.2013г., издаден от орган по приходите в отдел „Местни приходи” при Община Троян, в производство по реда на чл.107,ал.3 от ДОПК по Декларация ДК 14002082/16.08.2013г. за НИ, находящ се на адм. адрес гр. Троят, ул. „Васил Левски” №3, собственост на ТД “Търговия - Троян”АД, с ЕИК *********, по жалба на същото дружество.

          ОСЪЖДА Община Троян с административен адрес: гр.Троян област Ловеч пл.Възраждане № 1, БУЛСТАТ *********, представлявана от кмет на община, да заплати на „Търговия Троян” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Троян област Ловеч ул. „Васил Левски” №3, представлявано от изпълнителен директор Минко Димитров Минков, съдебно деловодни разноски за тази инстанция в размер на 270,00 /двеста и седемдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено като жалбата се подава чрез ЛАС.

           На основание чл.138, ал.1 от АПК препис от настоящия акт да се изпрати на страните.

 

                                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: