Р Е Ш Е Н И Е
№ 145
гр. Габрово, 30.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Гишина адм.
дело № 127 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Съдът е сезиран с жалба от Л.И. *** против Решение № 14 от 10.05.2019 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово, с което е отхвърлена жалбата на К. срещу Разпореждане № ********** от 13.02.2019 година на Ръководител „ПО” в ТП на НОИ – гр. Габрово.
В жалбата се навеждат доводи за неправилно незачитане на положения от жалбоподателката стаж като дружинен ръководител за учителски такъв и се прави искане за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на Ръководител „ПО” в ТП на НОИ – гр. Габрово за ново произнасяне по същество, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се и присъждане на направените разноски и адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание жалбоподателката се представлява
от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата,
както и искането по същество.
Ответната страна, представлявана от надлежно упълномощен
процесуален представител - юрисконсулт, изразява становище за неоснователност
на жалбата, а по същество прави искане за отхвърлянето ѝ, подробни
съображения за което са развити в депозирана по делото писмена защита /л. 88-90/,
като в нея се прави и искане за присъждане на минималния размер адвокатско
възнаграждение, в случай че жалбата бъде уважена. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 118 от КСО, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателката Л.К. е подала
до Директора на ТП на НОИ – Габрово Заявление обр. УП-1, вх. № 2113-07-1266 от 21.12.2018
година /л. 10-13/ за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане № ********** от 13.02.2019 година /л. 19/ на Ръководител
“ПО” при ТП на НОИ – Габрово на К. е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като в мотивите на разпореждането е посочено, че К.
не отговаря на условията по чл. 69в от КСО за 2019 година – времето, през което
К. е работила на длъжност „дружинен ръководител“ не се признава за учителски
трудов стаж, тъй като не е положен в учебни и възпитателни заведения; К. не
отговаря на условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО за 2019 година относно
изискуемите възраст и стаж; К. не отговаря за условията на чл. 68, ал. 3 от КСО
относно изискуемата възраст.
Недоволна от разпореждането, заявителката го обжалва пред
Директора на ТП на НОИ – Габрово в срока по чл. 117, ал. 2, предл. 1 от КСО /жалба
на л. 22-24/.
Директорът на ТП на НОИ – Габрово е постановил Решение № 14
от 10.05.2019 година /л. 58-60/, с което е отхвърлил жалбата срещу
горепосоченото Разпореждане с основен аргумент, че през целия спорен период
01.09.1981 – 01.09.1987 година липсват данни К. да е упражнявала дейност в
VІ-то основно училище в гр. Габрово, както и да е изпълнила пълната норма на
задължителна преподавателска работа, поради което спорният стаж не може да бъде
зачетен за учителски.
Решението е връчено на жалбоподателката на 14.05.2019
година, видно от копие на известие за доставяне /л. 61/ и по предприето в срок
оспорване на решението е образувано настоящото съдебно производство.
От приложения по делото опис на осигурителния стаж на
жалбоподателката /л. 14-15/ се установява, че пенсионните органи са признали
осигурителен стаж от ІІІ категория в размер на 29 години, 04 месеца и 29 дни,
от които учителски осигурителен стаж 22 години, 04 месеца и 17 дни, в който
учителски стаж не включва стажа като дружинен ръководител в ОК на ДКМС – гр.
Габрово от 01.09.1981 до 01.09.1987 година
в размер на 5 години, 11 месеца и 12 дни.
Жалбоподателката Л.К. притежава свидетелство за полувисше
образование и учителска правоспособност по специалност история, география и
дружинен ръководител /л. 37/.
Видно от представената по делото трудова книжка № 11 /л.
38-57/, през спорния период от 01.09.1981 до 01.09.1987 година К. е работила
като дружинен ръководител в ОК на ДКМС – гр. Габрово, като в периодите 09.1984
– 09.1986 и 05.1987 – 08.1987 година е ползвала отпуск за бременност, раждане и
отглеждане на малко дете, видно от посоченото в Удостоверение обр. УП-13 от
04.07.2018 година, издадено от ТП на НОИ – гр. Ловеч /л. 67/.
По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза, според заключението по която, неоспорено от страните и прието от съда като доказателство по делото /л. 82-84/, през спорния период 01.09.1981 - 01.09.1987 година жалбоподателката е била назначена на длъжност „дружинен ръководител“ в ОК на ДКМС – гр. Габрово, като през целия спорен период е полагала труд като дружинен ръководител в ******************“ – гр. Габрово, работила е на пълен работен ден и стажът ѝ отговаря на шестдневна работна седмица. Както е посочило и вещото лице, жалбоподателката фигурира в приложените по делото Справки за персонала, материалната база и други на горепосоченото Шесто основно училище, като за учебната 1981/1982 и 1982/1983 година фигурира в графа 13 „Предмети, по които преподава“ като дружинен ръководител /л. 27-29 и 33-34/, за учебната 1983/1984 година фигурира в същата графа, но без посочен предмет /л. 35-36/, а за учебната 1984/1985 година е посочено, че е по майчинство /л. 30-32/; жалбоподателката е била включена в оперативния съвет и няколко комисии в помощ на управлението на училището през учебната 1983/1984 година /л. 25-26/.
През периода 09.11.1954 - 18.10.1991 година обществените отношения в сферата на народната просвета са регулирани с Указ № 330 за народната просвета /обн., Изв., бр. 90 от 09.11.1954 г., изм., бр. 33 от 27.04.1965 г., отменен с § 10, т. 3 от ПЗР на Закона за народната просвета от 1991 г., обн., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г./. Според чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от този Указ за подготовка на учители и дружинни ръководители на *****************“ се откриват педагогически учебни заведения - педагогически училища и учителски институти, като на завършилите педагогическите учебни заведения за подготовка на дружинни ръководители се дават права на дружинни ръководители на *****************. Затова в Списъка на длъжностите, за които се признава учителски трудов стаж по смисъла на чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, под № 11 е включена длъжността „дружинен ръководител“. Според чл. 24, б. „а“ от Указ № 330 за народната просвета до утвърждаване на нови норми за преподавателската и извънкласната работа и нормативи за откриване на училища, класове и паралелки, относно задължителния брой преподавателски часове остават в сила членове 47, 52, 73, 117 и 118 от частично отменения с този указ Закон за народната просвета от 1948 година, а те визират учебни предмети като математика, стенография, езици, технически предмети и т.н. На дружинните ръководители са били възложени трудови функции по възпитанието на децата в началните и прогимназиалните училища и паралелки, а не преподавателски функции по определен учебен предмет. По повод гореизложеното в своята константна практика Върховен административен съд е изразил становище, че: а/ при отработено пълно законоустановено работно време, положеният стаж като дружинен ръководител следва да бъде зачетен за учителски и б/ обстоятелството, че дружинният ръководител е бил назначен на работа от съответния ОК на ДКМС, който е изплащал и трудовото възнаграждение, е ирелевантно за квалифицирането на трудовия стаж на дружинния ръководител като учителски – в този смисъл е Решение № 14572 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8489/2012 г., VI отд. и др.
Относно признаването на стажа, положен на длъжност „дружинен ръководител“, за учителски е налице многобройна и константна съдебна практика – Решение № 12682 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3075/2018 г., VI отд.; Решение № 1670 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5729/2017 г., VI отд.; Решение № 2013 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 487/2017 г., VI отд.; Решение № 1782 от 9.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14023/2016 г., VI отд.; Решение № 14394 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14/2018 г., VI отд.; Решение № 8940 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1512/2012 г., VI отд., Решение № 1458 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13364/2009 г., VI отд., Решение № 7275 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10939/2015 г., VI отд., Решение № 3148 от 21.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6752/2015 г., VI отд., Решение № 7010 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1163/2015 г., VI отд., Решение № 4315 от 3.05.2007 г. на ВАС по адм. д. № 1309/2007 г., VI отд., Решение № 9852 от 30.09.2008 г. на ВАС по адм. д. № 7123/2008 г., VI отд., Решение № 5921 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1105/2013 г., VI отд., Решение № 159 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9853/2009 г., VI отд., Решение № 8316 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5424/2014 г., VI отд., Решение № 6159 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16546/2009 г., VI отд., Решение № 10960 от 1.12.2003 г. на ВАС по адм. д. № 4393/2003 г., I отд., Решение № 504 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7748/2012 г., VI отд., Решение № 5137 от 7.05.2008 г. на ВАС по адм. д. № 1438/2008 г., VI отд., Решение № 5485 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10631/2015 г., VI отд., Решение № 7270 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11152/2016 г., VI отд., Решение № 11415 от 20.11.2006 г. на ВАС по адм. д. № 4863/2006 г., VI отд., Решение № 13927 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8250/2013 г., VI отд. и др.
През горепосочения спорен период 01.09.1981 - 01.09.1987 година жалбоподателката е работила на длъжността „дружинен ръководител“, притежавайки нужната професионална квалификация – жалбоподателката притежава свидетелство за полувисше образование и учителска правоспособност по специалност история, география и дружинен ръководител, т.е. отговаряла е на условията на действащия тогава Закон за народната просвета от 1948 година, като не се установява трудът на К. да не е положен при пълното законоустановено работно време.
По изложените съображения съдът намира, че стажът на жалбоподателката за периода 01.09.1981 - 01.09.1987 година следва да бъде зачетен за учителски, което ще промени крайния извод на пенсионните органи, че К. не отговаря на условията за пенсия по чл. 69в от КСО, тъй като променя размера на учителския стаж, чийто размер ще надхвърли изискуемите 25 години и 8 месеца по отношение на жените.
По изложените съображения съдът намира, че Решение № 14 от
10.05.2019 година на Директора на ТП на НОИ – гр. Габрово и потвърденото с него
Разпореждане № ********** от 13.02.2019 година на Ръководител „ПО” в ТП на НОИ
– гр. Габрово са издадени от компетентни органи предвид разпоредбите на чл. 98,
ал. 1 /за разпореждането/ и чл. 117 от КСО /за решението/, в изискуемата
писмена форма, без да са установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на
материалноправните разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона,
което обуславя извода за незаконосъобразност на актовете и съответно основателност
на оспорването. След отмяна на процесните актове, преписката следва да бъде
върната на пенсионните органи за ново разглеждане и произнасяне, при
съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите
на настоящото решение.
Искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като ТП на НОИ – Габрово бъде осъдено да заплати в полза на оспорващата страна сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща заплатен от страната депозит за вещо лице, а в полза на адв. А.И. *** сумата от 350 /триста и петдесет/ лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 14 от 10.05.2019 година на Директора на ТП на НОИ - Габрово и потвърденото с него Разпореждане № ********** от 13.02.2019 година на Ръководител „ПО” в ТП на НОИ – гр. Габрово.
ВРЪЩА преписката на Ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Габрово за ново произнасяне по същество при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Габрово да заплати на Л.И.К. с ЕГН ********** *** сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева разноски по делото.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Габрово да заплати на адв. А.Д.И. *** сумата от 350 /триста и петдесет/ лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: