РЕШЕНИЕ
№ 642
гр. Варна, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110111924 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от М. М. М. против „Е. М.“ ЕООД
първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер от 3 577.29 лева, представляваща дадена на отпаднало основание сума,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 16.08.2021 г., до окончателното погасяване на вземането и сумата в
размер от 94.40 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от 14.05.2021 г. до 16.08.2021 г.
Твърди се в исковата молба, че ищецът по силата на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 04.06.2013 г., издадени по ч.
гр. д. № 7146 по описа за 2013 г. на РС-Варна, бил осъден да заплати в полза на „П.“ АД
сумата в общ размер от 2 169.71 лева, от която 1500.00 лева главница и 669.71 лева
договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2013 г. до
окончателното погасяване на вземането и сторените съдебно-деловодни разноски в общ
размер от 243.39 лева. Сочи се, че на 14.11.2016 г. кредиторът „П.“ АД е цедирал своите
вземания спрямо ищеца на ответника. По молба на последния от 22.11.2018 г. е било
образувано изп. дело срещу ищеца под № 1288 по описа за 2018 г. на ЧСИ С. Я., вписана в
КЧСИ с рег. № *. В резултат от наложените запори по реда на принудителното изпълнение
ЧСИ е превело от банковите сметки на ищеца в полза на ответника сумата в размер от
3 825.29 лева.
Поддържа се, че с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. д. № 20797 по
описа за 2019 г. на РС-Варна, е прието за установено със сила на пресъдено нещо в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите по горепосочения
изпълнителен лист поради погасяването им по давност, на основание чл. 439 от ГПК.
1
Предвид установената недължимост на сумите ищецът е депозирал молба пред съдебния
състав по гр. д. № 20797 по описа за 2019 г. на РС-Варна за издаване на обратен
изпълнителен лист в негова полза досежно престираните суми, която обаче била оставена
без уважение, което пораждало правния му интерес да предяви настоящите искове,
доколкото поддържа, че търсената сума е престирана по принудителен ред в полза на
ответника на отпаднало основание с оглед погасяването на вземанията по давност. Тъй като
счита, че ответникът е изпаднал в забава от датата на отпадане на основанието, а именно
14.05.2021 г. /датата на влизане в сила на решението по чл. 439 от ГПК/, то същият следва
да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
По същество се моли исковете да бъдат уважени както по основание, така и по
размер.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.
Обективирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се
излагат съображения за допустимост и основателност на предявените искове.
Ответникът моли за постановяване на решение при признание на иска.
Счита, че сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски следва да останат в негова
тежест, доколкото не е дал повод за завеждане на делото и с отговора признава исковата
претенция, евентуално обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява
представлява се от адв. А.А., чрез който поддържа исковата молба и моли за постановяване
на решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид отправеното в съдебно заседание искане за
постановяване на решение при признание на иска, намира следното:
Налице е изрично признание на предявените искове от страна на ответника,
обективирано в отговора на исковата молба.
В съдебно заседание е отправено и искане от страна на ищеца да бъде постановено
решение при признание на иска и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните
предпоставки на чл. 237, ал. 3 от ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и
специални изисквания за постановяване на решение при признание на исковете, с което
същите да бъдат уважени.
С оглед своевременно отправеното искане, представените доказателства и изхода на
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски
в общ размер от 680.12 лева, от която сума за адвокатско възнаграждение в позла на адв. А.
– 487.02 лева, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в минимален размер
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и за
заплатена държавна такса – 193.10 лева.
Неоснователно е възражението на ответника, че по отношение отговорността за
разноски следва да намери приложение чл. 78, ал. 2 от ГПК. Посочената разпоредба изисква
кумулативно наличие на две предпоставки – признание на иска и ответникът да не е станал
повод за завеждане на делото. Втората предпоставка в случая не е налице, доколкото
ответното дружество с поведението си е дало повод за завеждане на делото, имайки предвид
бездействието му след влизане в сила на решението, постановено в производството по чл.
439 от ГПК, с което са признати за погасени по давност престираните от ищеца в хода на
изпълнителното производство суми в полза на ответника, които са предмет на настоящото
2
производство.
Водим от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, „Е. М.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * да заплати в полза на М. М. М., ЕГН
**********, с адрес * сумите, както следва: сумата в размер от 3 577.29 лева /три хиляди
петстотин седемдесет и седем лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща дадена
на отпаднало основание сума, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.08.2021 г., до окончателното
погасяване на вземането и сумата в размер от 94.40 лева /деветдесет и четири лева и
четиридесет стотинки/, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от 14.05.2021 г. до 16.08.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: * да заплати в полза на М. М. М., ЕГН **********, с адрес * сумата в
общ размер от 193.10 лева /сто деветдесет и три лева и десет стотинки/, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: * да заплати в полза на адв. А.А., вписан в АК-гр. В., с адрес: * сумата
в размер от 487.02 лева /четиристотин осемдесет и седем лева и две стотинки/,
представляваща адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Окръжен съд - Варна.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3