Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Враца, 11.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Търговско отделение, в публично съдебно заседание на 27.10.2020 г. в състав:
Председател: ПЕНКА П. ПЕТРОВА
при участието на секретаря Миглена
Костадинова
Като
разгледа докладваното от председателя ПЕНКА П. ПЕТРОВА т.д.№146 по описа на
съда за 2019 год. за да се произнесе взе
предвид следното:
С искова молба
вх.№8554 от 30.09.2019г. от "ТИ БИ АЙ БАНК"АД със седалище и адрес на
управление в гр.***,ЕИК***, представлявано от изпълнителните директори Н. Г. С.
и А. Ч. Д.,чрез пълномощник юрисконсулт Б.Я., са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване искове срещу К.Н.К. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и в условията на
алтернативност срещу "***-2000"ЕООД,ЕИК***,със седалище и адрес на
управление с.***, представлявано от К.Н.К. и Р. С. Е. по реда на чл.422,вр.415 ГПК,в качеството му на солидарен съдлъжник.
С определение №905 от 11.10.2019г съдът е
прекратил производството по отношение на предявения в условията на алтернативност
иск по чл.422,вр.415 ГПК срещу "***-2000"ЕООД,ЕИК***,със седалище и
адрес на управление с.***, представлявано от К.Н.К. и Р. С. Е.,в качеството му
на солидарен съдлъжник. Определението е обжалвано, но състав на АС София е оставил
жалбата без разглеждане и определение №905 е влязло в сила.
С молбата се иска
съдът да приеме за установено по отношение на К.Н.К. с ЕГН **********,***, че същия в
качеството си на съдлъжник дължи на „Ти Би Ай Банк" ЕАД сумата от 409
104.43 лв. /четиристотин и девет хиляди сто и четири лева и четиридесет и три
стотинки/, въз основа на Извлечение от счетоводните книги от 19.07.2019г. по
Договор за кредит № 1706/17, от които: 389 954.64 лв.; представляващи
просрочена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното му плащане; 1191.53 лв. - законна лихва за периода
08.07.2019г. - 18.07.2019г., 2 762.62 лв. - просрочена такса управление на
кредита за периода 05.03.2019г. - 08.07.2019г., 28.40 лв. - разходи за
застраховка, 602.40 лв. разходи за оценка на недвижими имоти, представляващи
обезпечение по кредита, 63.40 лв., представляващи разходи за връчване на покана
за доброволно плащане, които суми са присъдени на Банката съгласно Изпълнителен
лист по ч.гр. дело № 921/2019г. по описа на PC Козлодуй, ведно с присъдените в
заповедното производство разноски от 8 182.09 лева, представляващи заплатена от
„Ти Би Ай Банк" ЕАД държавна такса за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. С допълнителната искова молба е уточнено, че
претендираната сума от 409 104.43лева включва и сумата от 14 501,44лева,
представляваща просрочени договорни лихви за периода от 05.03.2019г до
08.07.2019г, които в исковата молба подробно са посочени по месечно.
С определение №905 от
11.10.2019г съдът е прекратил производството по отношение на предявения иск за
установяване съществуването на вземане на ищеца за присъдени разноски в
заповедното производство от 8 182.09 лева, представляващи заплатена от „Ти Би
Ай Банк" ЕАД държавна такса за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист. Определението в тази част не е обжалвано.
С исковата молба се претендират
направените разноски по настоящото дело, а именно: 8182,09 лева / осем
хиляди сто осемдесет и два лева и девет стотинки/ - довнесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450,00лева на основание чл.25, ал.2 във връзка с
чл.25, ал.2 от НЗПП, във връзка чл. 78 ал.8 ГПК.
Ответникът оспорва предявените искове.
Предявените в условията на
обективно и субективно съединяване
искове са с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК и чл.
430 ТЗ.
По делото са събрани писмени
доказателства . Назначена е и е изслушана съдебно икономическа
експертиза . Приложено е ч.гр.д № 921/2019 г. по описа на Районен съд
– Козлодуй.
Съдът след като се
запозна с становищата на страните, изложени в исковата молба, допълнителната искова
молба и отговора на исковата молба и като взе предвид събраните писмени
доказателства и заключението на вещото лице намира за установено следното:
В исковата молба се
твърди, че на 08.01.2018г. в град София, между „Ти Би Ай Банк" ЕАД, като
Кредитодател и „*** - 2000" ЕООД като кредитополучател, е сключен договор
за стандартен инвестиционен кредит № 1706/17, по силата на чл. 2.3 от който, Банката е
предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 450 000 лв. /четиристотин
и петдесет хиляди лева/.
Съгласно чл.2.4. от
Договора, крайният срок за погасяване на кредита е 05.01.2023г.
Съгласно чл.2.5. от
Договора за кредит Кредитополучателят се е задължил да внася дължимата
договорна лихва в размер на 3 (три) месечен SOFIBOR плюс 8.735 (осем цяло
седемстотин тридесет и пет хилядни) пункта надбавка годишно, но не по-малко от
8.75% (осем цяло и седемдесет и пет стотни процента) годишно върху размера на
усвоената и непогасена главница по кредита.
Съгласно чл.2.6. от
Договора лихвата, описана в предходния абзац се актуализира в началото на всяко
тримесечие, считано от 05.03.2018 г. на база на 3 (три) месечен SOFIBOR (Софибор), котиран на
два работни дни преди датата на актуализацията.
Съгласно чл.2.7. от
Договора за кредит при забава длъжниците дължат наказателна лихва в размер на
лихвата по чл. 2.5. увеличена с надбавка от 10 пункта годишно върху размера на
падежиралата и непогасена главница.
Съгласно чл. 2.10 от
Договора за кредит длъжниците дължат такса управление в размер на 0.15 % (нула
цяло и петнадесет стотни процента) месечно върху усвоената и непогасена
главница (чл. 2.10 от Договора).
При същите договорни
условия, посочени по-горе, е поета солидарна отговорност от К.Н.К.. Съгласно
чл. 1.2 от Договора за кредит всички задължения на Кредитополучателя по
Договора за кредит и Общите условия се считат и за задължения на Съдлъжника, дори това да не е изрично
посочено в съответната
клауза на Договора или на Общите условия. С подписването на
Договора Съдлъжникът/всеки от съдлъжниците декларира, че е запознат с Общите
условия и че е съгласен същите да се прилагат при уреждане на отношенията между
него и Банката във връзка с изпълнението на Договора.
Средствата са
отпуснати и кредитът е усвоен ефективно съгласно направените от „*** -2000"
ЕООД, чрез управителя си К.К. искания за усвояване от: 23.01.2018г. (за 270 000
лева), 16.02.2018г. (за 10 000 лева), 28.02.2018г. (за 100 000 лева),
01.03.2018г. (за 50 000 лева), 01.03.2018г. (за 62 000 лева), 14.03.2018г. (за
15 400 лева) с нареждания за усвояване на средства по кредит от 23.01.2018г.
(262430.65 лева), от 23.01.2018г. (4 500 лева), от 16.02.2018 (10 000 лева), от
28.02.2018 (49 614.39 лева), от 01.03.2018г. (107 065.45 лева), от 01.03.2018г.
(944.15 лева) и от 14.03.2018г. (15 400 лева) съгласно реда и при условията на
раздел IV „Усвояване на кредита" от договора за кредит. Сборът на
ефективно усвоените суми по посочените 6 (шест) искания за усвояване е 449
954,64 лв., което е в съответствие с разрешения за усвояване размер на главница
по чл. 2.3. от Договора за кредит.
Съгласно чл. 2.13. от
Договора, кредитът е следвало да бъде погасяван, както следва:
1. 3 (три) равни последователни месечни
вноски по главницата, всяка от които в размер на 20 000 BGN ( двадесет хиляди
лева), платими на всяко 5 (пето) число от месеца, считано от 05.10.2018г. до
05.12.2018 г вкл.;
2.1 (една) месечна
вноска по главница в размер на 15 000 BGN (петнадесет хиляди лева), платима на
05.08.2019 г.;
3. 4 (четири) равни последователни месечни
вноски по главницата всяка в размер на 25 000 BGN (двадесет и пет хиляди лева)
платими на всяко 5-то число от месеца, считано от 05.09.2019 г. до 05.12.2019
г.;
4. 1 (една) месечна
вноска по главница в размер на 15 000 BGN (петнадесет хиляди лева), платима на 05.08.2020 г.;
5. 4 (четири) равни последователни месечни
вноски по главницата, всяка от които в размер на 20 000 BGN ( двадесет хиляди
лева), платими на всяко 5 (пето) число от месеца, считано от 05.09.2020 г. до
05.12.2020 г. вкл.;
6.1 (една) месечна
вноска по главница в размер на 15 000 BGN (петнадесет хиляди лева), платима на
05.08.2021 г.;
7. 4 (четири) равни
последователни месечни вноски по главницата, всяка от които в размер на 20 000
BGN ( двадесет хиляди лева), платими на всяко 5 (пето) число от месеца, считано
от 05.09.2021г. до 05.12.2021 г. вкл.;
8.1 (една) месечна
вноска по главница в размер на 15 000 BGN (петнадесет хиляди лева), платима на
05.08.2022 г.;
9. 3 (три) равни
последователни месечни вноски по главницата, всяка от които в размер на 20 000
BGN ( двадесет хиляди лева), платими на всяко 5 (пето) число от месеца, считано
от 05.09.2022 г. до 05.11.2022 г вкл.;
10. 1 (една) последна
месечна вноска по главница в размер на 10 000 BGN (десет хиляди лева) платима
на 05.12.2022 г.
В молбата се твърди,
че въпреки поетите задължения към месец
март 2019г. кредитополучателят и съдлъжникът са спрели да обслужват кредита, не
изпълняват задълженията си по Договора за кредит да погасяват в срок, видно и
от Извечението от счетоводни книги от дата 19.07.2019г., месечните си вноски по
лихва и главница по кредита с падежи на 05.03.2019г. (2 653.86 лв.), на
05.04.2019г. (2 938.20 лв.), на 05.05.2019г. (2 843.42 лв.), на 06.06.2019 г.
(2 938.20 лв.), на 05.07.2019г. (2 843.42 лв.), на 08.07.2019г. (390 238.98
лв.).
С оглед липсата на
плащане на дължимите суми по договора и натрупалите се просрочени плащания по
главница и лихви, на основание чл. 8.1.1. от Общите условия към Договора за
кредит „Ти Би Ай Банк" ЕАД е упражнило правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, считано от 08.07.2019 г. като на кредитополучателя и солидарния
длъжник са надлежно връчени Покани за доброволно плащане, връчени им чрез
Частен съдебен изпълнител И. Ц., в която е даден и срок за доброволно
погасяване на задълженията. Нито кредитополучателят, нито третото лице -
съдлъжник са заплатили дължимите по Договора за кредит суми, в предоставения с
Поканата за доброволно плащане срок, поради което Банката-кредитор е подала
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на
основание чл. 417, ал. 2 от ГПК, въз основа на които са издадени - Заповед за
изпълнение № 567 от 24.07.2019г. и Изпълнителен лист от 25.07.2019г. по ЧГД
921/2019г. по описа на PC Козлодуй. Задълженията на Кредитополучателя и
Солидарния длъжник към настоящия момент не са погасени.
Срещу издадената
заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника К.Н.К., в лично качество, за което съдът е уведомил „Ти
Би Ай Банк" ЕАД на 28.08.2019г., че срещу издадената заповед за изпълнение
№ 567 от 24.07.2019г. по ЧГД № 921/2019 г. е подадено възражение в срок от
длъжника и е указал на длъжника, че в едномесечен срок може да предяви иск.
Във връзка с
подаденото възражение за „Ти Би Ай Банк" ЕАД обосновава правния си интерес от предявяване на този установителен иск по чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК за съществуване на вземането, за което в полза на
Банката е издадена Заповед за изпълнение № 567 от 24.07.2019г. и Изпълнителен
лист от 25.07.2019г. за задължения на К.Н.К., в качеството му на съдлъжник.
Ответникът К.Н.К. в срока по чл.367 ал.1 ГПК е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва
исковите претенции, предявени при условията на кумулативност.
Изтъква,че сумите от извлечението от счетоводните
книги и сумите, вписани в заявлението и
исковата молба не се равнят нито по размер ,нито по произход, като са на лице
съществени разминавания и несъответствия. Така в исковата молба и в извлечението
от счетоводни книги , никъде не е записана сумата 14 501 / четиринадесет хиляди
петстотин и един / лв. и 44 ст. , представляваща съгласно записаното в
заявлението - просрочени договорни лихви за периода 08.07.2019 год. -
18.07.2019 год. Нещо повече - в извлечението от счетоводните книги тази сума в
размер на 14 501 / четиринадесет хиляди петстотин и един / лв. и 44 ст. е
записана в т.1.2 като просрочена договорна лихва за периода 05.03.2019г. -
08.07.2019 г.
В исковата молба се
твърди, че към месец март 2019 година е спряно обслужването на кредита , не е
изпълнено задължението по договора за кредит за погасяване в срок на месечните
вноски по лихва и главница по кредита с падежи 05.03.2019 г. - 2 653, 86 лв.
,05.04 .2019 г. - 2 938,20 лв., 05.05.2019г. - 2 843,42 лв. , 06.06.2019 г. - 2
938,20 лв., 05.07.2019 г. - 2 843 , 42 лв. , като за датата 08.07.2019 г. вече
е записана сумата 390 283 , 98 лева.
Съгласно т.2.13 . 1
от договора за кредит, визираща задълженията на кредитополучателя да погасява
главницата по кредита , кредитополучателят следва да заплаща три равни
последователни месечни вноски по главницата, всяка в размер на 20 000 /
двадесет хиляди / лева платими на всяко пето число на месеца , считано от
05.10.2018 год. до 05.12.2018 год. В представеното от ищеца като писмено
доказателство извлечение от счетоводни книги е записано ,че месечната падежна
дата е пето число на всеки месец , без да е уточнено падеж на плащане на
главница или на лихва е тази дата ,или и за двете едновременно.
Съгласно т.2.6 от
договора за кредит, банката следва да актуализира лихвения процент на
тримесечие, считано от 05.03.2018 година на база тримесечен SOFIBOR, котиран два работни
дни преди датата на актуализация.Към исковата молба не е представено нито едно
доказателство , от което да е видно, че банката е изпълнила това си задължение
за актуализация на лихвата .
В самия договор за
кредит и по специално в т.2.13: Погасяване , не са конкретизирани датите на
заплащане на лихвите .Такъв текст има в т.2.5. Лихва по кредита : Падеж на
лихвата :ежемесечно на пето число от месеца ,за който се отнася. Съгласно
общите условия по кредити - VIII 8.1.1. банката има право едностранно да обяви
вземанията си по договора за кредит изцяло или частично предсрочно изискуеми
при просрочие на което и да е изискуемо парично задължение на кредитополучателя
по договора или при неизпълнение на неизпълнение на което и да е друго
задължение по договора или по друг договор сключен между него и банката.
Кредитополучателят стриктно е спазвал задълженията си по погасяване на
задълженията си по договора за кредит , досежно изплащането на дължимата
главница и лихва до месец февруари 2019 година включително. Изплащането на
главницата съгласно договора за кредит -т.2.13.1. следвало да започне с първа
вноска на 05.10.2018 година в размер на 20 000 / двадесет хиляди / лева .
Според ответника независимо
от това, че ищецът е имал възможност да обяви за предсрочно изискуеми
вземанията си по договора за кредит само за неплатения размер на дължимите от
кредитополучателя лихви - общо за 14 217/четиринадесет хиляди двеста и
седемнадесет / лева и 10 ст., то той е обявил за предсрочно изискуем целия
размер на кредита и то при положение ,че главницата е редовно заплащана от
кредитополучателя - първите три вноски в размер на 60 000 /шестдесет хиляди /
лева са заплатени , а следващата четвърта вноска в размер на 15 000 /
петнадесет хиляди / лева е била дължима едва на 15.08.2019 година.
Ответникът твърди, че
той лично и ТД "*** 2000" ЕООД ЕИК ***, на което е управител нямало
да изпадне в затруднение да изплати тези 14 217 / четиринадесет хиляди двеста и
седемнадесет / лева и 10 ст., но това се случило в резултат на прибързаните и с
нищо неоправдани , освен с буквата на договора за кредит и общите условия за
кредити действия на ищеца по обявяване за предсрочно изискуем на целия кредит и
последвалите негови действия по принудително изпълнение на задължението. В това
число са и действията на избрания от ищеца ЧСИ И. Ц. рег.№ *** с район на
действие Окръжен съд Враца , по образуваните от ищеца при ЧСИ Ц. и.д.№ 898/2019
г. , и.д.№ 1223/2019 г. , и.д.№ 2023/2019 г. ,както и действията на ЧСИ И. Ц. ,
в твърдяното от ЧСИ Ц. качество на депозитар , по отношение на ТД
"Витагрейн БГ" АД ЕИК *** , както и действията на ТД "Витагрейн
БГ" АД ЕИК***.
Изложени са данни, че
още в началото на месец март 2019 година ЧСИ Ц. е наложила запори на банковите
сметки на ТД "*** 2000" ЕООД и на личните банкови сметки на
ответника, като тези и действия били последвани от запори и описи на цялата
налична техника на дружеството-трактори и комбайни, които по време на описите били
запечатани , като по този начин дружеството било лишено не само от каквито и да
е парични средства , но и от възможността да прибере реколтата си ,след продажбата
на която да заплати изцяло всичките си задължения. От изложеното не става ясно
каква е връзката на тези действия на ЧСИ И. Ц. с настоящия спор, с оглед
обстоятелството, че заявлението за издаване за заповед на изпълнение по чл. 417 ГПК е депозирано 22.07.2019г
С депозираната
допълнителна искова молба ищецът оспорва наведените с отговора на искова молба
твърдения и съждения .
Относно твърдението
на ответника за несъответствие по размер и произход на задължението на Длъжника К.Н.К. в Извлечението от счетоводни
книги /"Извлечението"/ от 19.07.2019г., Заявление за издаване на
заповед за изпълнение /"Заявлението"/ от 22.07.2019г. и Исковата
молба от 30.09.2019г. се изтъква, че задължението на К.Н.К. произхожда от
качеството му на солидарен длъжник по Договор за банков кредит № 1706/17 от
08.01.2018г., сключен между „Ти Би Ай Банк" ЕАД и „*** - 2000" ЕООД с
ЕИК *** и е удостоверено с оригинал на Извлечение от счетоводни книги на
Банката от 19.07.2019г., което по силата на чл. 417, т.2. ГПК представлява
изпълнителен титул, годен да обоснове издаването на Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК. В случай, че ответникът е искал да оспори
истинността на документа, то е следвало да направи това в отговора си на
исковата молба, съгласно чл. 193, ал. 1 от ГПК.
Несъответствие в размера
на задължението на ответната страна, посочено в Извлечението от счетоводни
книги от 19.07.2019г., Заявление за издаване на заповед за изпълнение от
22.07.2019г. и Исковата молба от 30.09.2019г., също не е на лице. Във всеки
един от тях е посочено, че общата дължима сума по Договор за банков кредит №
1706/17 /"Договора"/ от 08.01.2018г. към 19.07.2019г. е 409 104.43 лв.
/четиристотин и девет хиляди сто и четири лева и 43 стотинки/, съгласно който
размер е изчислена и платената на съответния съд държавната такса в размер на 8
182.09 /осем хиляди сто осемдесет и два лева и 9 стотинки/ - за Заповедното
производство и за Исковото такова, които представляват по 2 % от материалния
интерес на иска всеки.
В Исковата молба от
30.09.2019г. е допусната техническа грешка при изброяване на елементите, които
образуват крайната цена на иска, тъй като договорната лихва не е посочена, но
крайният размер на задължението е коректно във всеки един от посочените от
ответника документи. Вземането на Банката по процесното правоотношение се
определя по размер от Извлечението от счетоводните книги, където същото е
разбито по пера и е посочена договорната лихва и стойността й от 14 501.44 лв.
/четиринадесет хиляди петстотин и един лева и 44 стотинки/. Моли Съдът да
приеме допуснатата непълнота като техническа грешка и да поправи същата в
крайният си акт по същество, тъй като тя не се отразява на настоящото
производство, не налага промяна на цената на иска или други процесуални
действия, които да затрудняват защитата на Длъжника или да изискват промяна или
допълнение на средствата му за защита.
Досежно твърдението
на ответника, че е посочен различен период за договорната лихва в
Извлечението и Заявлението ищецът посочва, не следва да се приеме, че
кореспондира с фактите по делото и това се доказва от приложеното към
настоящото производство ч.гр.д. 921/2019г. по описа на PC - Козлодуй, където
ясно се вижда, че Договорната лихва на стойност 14 501.44 лв./четиринадесет
хиляди петстотин и един лева и 44 стотинки/ се дължи за период от 05.03.2019г -
08.07.2019г. (т 1.2 от Извлечението и т.9.б от Заявлението).
Относно твърдението
на ответника, че има несъответствие между т. 2.13.1 от Договора и Извлечението
от счетоводните книги досежно месечната падежна дата е посочено, че Т.2.13.1.
от Договора регламентира падежни дати и размер на месечни вноски, платими по
главницата на кредитното задължение на ответника. Цялата т.2.13. регламентира
погашенията по главницата, уговорени между страните, а т.2.5. от Договора
определя за падеж на лихвата всяко 5 (пето) число от месеца, за който се
отнася. Графата „Просрочени вноски" от Извлечението от счетоводните книги
подробно изброява просрочените вноски, състоящи се алтернативно или кумулативно
от лихва и главница. Посочената в Извлечението „Месечна падежна дата"
определя съгласуваната и приета между страните падежна дата на лихвите, като
„Просрочените вноски" сочат размер и падежни дати на вноските, които в
конкретния случай са просрочени. Същите съответстват на тези, уговорени между
страните в Договор за банков кредит № 1706/17 от 08.01.2018г. и не е налице
несъответствие, както сочи ответникът.
Оспорва твърдението
на ответника, че Банката произволно определя размера на неплатените лихви и не
сочи доказателства за спазване задължението за актуализация на лихвата,
съгласно уговореното в т.2.6. от Договора условие, като бланково и не
кореспондиращо с изрично уговорената методика за определяне на лихвата по
договора за кредит в т.2.5 и реда за нейната актуализация в т.2.6., както и
уговорения между страните в т. 2.5. минимален праг на лихвата от 8.75 % (осем цяло и седемдесет и пет
процентни пункта), съгласно който уговорената лихва не може да бъде по-ниска от
така определения праг.
В т.2.5. „Лихва по
кредита" изрично е посочена методиката за определяне на лихвата по
договора за кредита, а именно: 3 (три) месечен SOFIBOR плюс 8.735 (осем цяло
седемстотин тридесет и пет хилядни) пункта надбавка годишно, но не по-малко от
8.75 % (осем цяло и седемдесет и пет стотни процента), върху размера на
усвоената и непогасена главница по кредита.
В т. 2.6.
„Актуализация на лихвата" е посочен редът за актуализация на така
формирания лихвен процент, който ще се актуализира на тримесечие, считано от
05.03.2018 г. на база на 3 (три) месечен SOFIBOR, котиран два работни
дни преди датата на актуализация.
Изложени са данни за
формирането на индексите СОФИБИД (SOFIBID: Sofia Interbank Bid Rate) и СОФИБОР (SOFIBOR: Sofia
Interbank Offered Rate) в
периода 17 февруари 2003 г. - 29
юни 2018 г. и е приложена справка за
размер на индекса SOFIBOR за дата 01.03.2018 г., която дата е два
работни дни преди датата на актуализация, съгласно т.2.6. от Договора, същият е
в размер на „0.005" пункта, като при изчисляване на вноската по кредита се
прилага лихва в размер на 8.75 %, тъй като изчисленият съгласно методологията
за формиране на лихвения процент по кредита е в размер на 8,740 %
(8.735+0,005), който размер е по-малък от минимално заложения праг от 8,75%
съгласно т.2.5. от Договора за кредит.
Освен това,
уговорената от страните в т.2.5. от Договор за банков кредит № 1706/17
договорна лихва и методиката за нейното определяне търпят промяна, съгласно
обявеното на 16 март 2017 г. решение на Управителния съвет на Българската народна
банка (БНБ), с което считано от 1 юли 2018 г., БНБ преустановява изпълнението
на дейностите, свързани с изчисляването и публикуването на справочните индекси
СОФИБИД и СОФИБОР, в съответствие c изискванията на Регламент (ЕС) 2016/1011 на
Европейски парламент и на Съвета, считано от 01.07.2018г.;
транспониран в Закона за кредитните институции, според които индексът
„СОФИБОР", използван за определяне на лихвения процент по кредити на
юридически лица в Банката, е заменен с основен лихвен процент („ОЛП") на БНБ.
За промяната Банката е уведомила всеки един клиенти чрез офисната мрежа на „Ти
Би Ай Банк" ЕАД, и на интернет страницата на Банката.
Българската народна
банка обявява основния лихвен процент (ОЛП) за съответния период на основание
чл. 35 от Закона за БНБ. Българската народна банка изчислява основния лихвен
процент съгласно "Методика за определяне на основен лихвен процент",
приета с Решение № 149/16.12.2004, в сила от 1 февруари 2005 година, изм. с
Решения № 118/26.11.2015 г. и № 37/16.03.2017 г. на Управителния съвет на БНБ,
в сила от 1 юли 2017 г.
Размерът на ОЛП, в
сила от първо число на всеки календарен месец, е равен на средната аритметична
величина от стойностите на индекса ЛЕОНИД Плюс (LEONIA: LEv
OverNight Interest Average Plus) за работните дни на предходния календарен
месец.
Съгласно справка за
ОЛП от www.bnb.bg за всеки календарен
месец, считано от 01.07.2018 г. до 01.07.2019 г. ОЛП е в размер на 0.00 (нула)
пункта, което означава, че считано от дата 01.07.2018 г. до датата на
предсрочна изискуемост при изчисляване на вноската по кредита се прилага лихва
с размер на 8.75 %,
тъй като изчисленият такъв съгласно методологията за формиране на лихвения
процент по кредита е в размер на 8,735 % (8.735+0,00), който размер е по-малък
от минимално заложения праг от 8,75% съгласно т.2.5. от договора за кредит.
За размера на
задължението на ответника Банката се позовава на Извлечение от счетоводни
книги, което е официален документ и неговото съдържание има материална доказателствена
сила. В случай, че същият бъде оспорен в настоящото производство,
доказателствената тежест се размества и ответникът е този, който би бил
задължен да докаже, че определените стойности на задължението му не отговарят
на действителните такива. Методиката, по която е изведен размерът на
задълженията на К.Н.К. подлежи на анализ при извършване на съдебно - счетоводна
експертиза, при която „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД следва да предостави на вещото
лице достъп до счетоводството си.
Относно твърдението
на солидарния длъжник, че кредитополучателят стриктно е спазвал задълженията си
за погасяване на задълженията си и че нито той, нито ТД „*** 2000" са имали
затруднения да заплатят посочените 14 217,10 лв. ищецът твърди, че видно от
представеното извлечение от счетоводни книги са налице падежирали и непогасени
задължения по Договор за банков кредит № 1706/17.
Ищецът твърди, че с
волеизявлението си ответникът признава, че не е заплатил дължимите 14 217.10
лв. просрочени договорни лихви, тъй като явно е имал желание да ги погаси, но
не сочи доказателства за погасяването им.
Относно твърдението
на ответника, че в самия договор и по - специално в т.2.13 не са конкретизирани
датите за заплащане на лихвите се твърди, че Договорът се състои от множество
клаузи, за действието на които страните са постигнали съгласие. Падежното число
(падежна дата) за заплащане на лихвите са не само определяеми, но и определени
в т.2.5. от Договора, която посочва, че същите се дължат ежемесечно на всяко
пето число от месеца, за който се отнасят.
Относно претенциите
на ответника към действията на ЧСИ Ц. в качеството й на депозитар и с
„Витагрейн БГ" АД посочва, че това са трети - външни за предмета на спора
на настоящото производство лица.
В срока по чл.373
ал.1 ГПК не е постъпил отговор на допълнителната искова молба.
Предявеният иск е процесуално допустим. Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Искът,предявен по реда на чл.422 ГПК е прогласено с правна норма средство за защита на ищеца, при наличие на депозирано възражение по чл. 414 ГПК против издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Налице е и
процесуална легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против
надлежна страна.
С определение № 384 от
11.06.2020г, съдът е приел , че между страните не е спорно, че на 08.01.2018г. в град
София, между „Ти Би Ай Банк" ЕАД, като Кредитодател и „*** - 2000"
ЕООД като кредитополучател, е сключен договор за стандартен инвестиционен
кредит № 1706/17, по силата на чл. 2.3
от който, Банката е предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 450
000 лв. /четиристотин и петдесет хиляди лева/, както и че при същите договорни
условия, е поета солидарна отговорност от ответника К.Н.К..
С исковата молба е представен стандартен
инвестиционен кредит № 1706/17, сключен на 08.01.2018г. в град София, между „Ти
Би Ай Банк" ЕАД, като Кредитодател и „*** - 2000" ЕООД. По силата на
чл. 2.3 от договора, Банката е предоставила на Кредитополучателя кредит в
размер на 450 000 лв. /четиристотин и петдесет хиляди лева/.
Съгласно
чл.2.4. от Договора, крайният срок за погасяване на кредита е 05.01.2023г.
Според
чл.2.5. от Договора за кредит Кредитополучателят се е задължил да внася
дължимата договорна лихва в размер на 3 (три) месечен SOFIBOR плюс 8.735 (осем цяло
седемстотин тридесет и пет хилядни) пункта надбавка годишно, но не по-малко от
8.75% (осем цяло и седемдесет и пет стотни процента) годишно върху размера на
усвоената и непогасена главница по кредита.
Съгласно
чл.2.6. от Договора лихвата, описана в предходния абзац се актуализира в
началото на всяко тримесечие, считано от 05.03.2018 г. на база на 3 (три)
месечен SOFIBOR
(Софибор),
котиран на два работни дни преди датата на актуализацията.
Съгласно
чл.2.7. от Договора за кредит при забава длъжниците дължат наказателна лихва в
размер на лихвата по чл. 2.5. увеличена с надбавка от 10 пункта годишно върху
размера на падежиралата и непогасена главница.
Съгласно
чл. 2.10 от Договора за кредит длъжниците дължат такса управление в размер на
0.15 % (нула цяло и петнадесет стотни процента) месечно върху усвоената и
непогасена главница (чл. 2.10 от Договора).
В
чл. 2.13. от Договора, подробно е уреден реда за погасяване на кредита. Датите и сумите са изрично посочени.
В
раздел ІІ т.2.5 е посочен и падежа на лихвите , а именно
ежемесечно на 5-то число.
К.Н.К.
в качеството си на представляващ „*** - 2000" ЕООД е направил 6 бр. искания за усвояване на
договорената сума. Исканите суми са отпуснати от кредитодателя, факт който се
потвърждава от представените нареждания за усвояване и не се оспорва от
ответника по настоящото дело.
С
оглед липсата на плащане на дължимите суми по договора и натрупалите се
просрочени плащания по лихви, на основание чл. 8.1.1. от Общите условия към
Договора за кредит кредиторът упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, считано от 08.07.2019 г. като на кредитополучателят и
солидарният длъжник са надлежно връчени покани за доброволно плащане чрез
Частен съдебен изпълнител И. Ц., в които е даден и срок за доброволно
погасяване на задълженията/стр.21 и 22/ от ч.гр.д.№921/2019г.по описа на КРС.
На
22.07.2019г. е ищецът е подал пред Районен съд - Козлодуй заявление с вх. №
3732 за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист против „*** - 2000" ЕООД („Кредитополучател") и К.Н.К.,
в качеството му на солидарен длъжник по Договор за кредит № 1706/17 от
08.01.2018г. за сумата от 409 104.43 лв. /четиристотин и девет хиляди сто и
четири лева и четиридесет и три стотинки/, от които: 389 954.64 лв.;
представляващи просрочена главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното му плащане; сумата от 14 501,44лева,
представляваща просрочени договорни лихви за периода от 05.03.2019г до
08.07.2019г; сумата от 1191.53 лв. - законна лихва за периода 08.07.2019г. -
18.07.2019г., 2 762.62 лв. - просрочена такса управление на кредита за периода
05.03.2019г. - 08.07.2019г., 28.40 лв. - разходи за застраховка, 602.40 лв.
разходи за оценка на недвижими имоти, представляващи обезпечение по кредита,
63.40 лв., представляващи разходи за връчване на покана за доброволно плащане.
Образувано
е ЧГД№921/2019г.и издадена Заповед за
изпълнение №567 от 24.07.2019г. и Изпълнителен лист от 25.07.2019г. срещу „***
- 2000" ЕООД, в качеството му на Кредитополучател и К.Н.К. в качеството му
на солидарен длъжник,които са осъдени да заплатят солидарно на „Ти Би Ай
Банк" ЕАД претендираните суми, посочени по-горе.
Срещу
издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от К.Н.К., за което
съдът е уведомил „Ти Би Ай Банк" ЕАД на 28.08.2019г., че срещу издадената
заповед за изпълнение № 567 от 24.07.2019г. по ЧГД № 921/2019 г. е подадено
възражение в срок от длъжника.
Съдът
указал на заявителя по ч.г.д. №921/2019 г. по описа на PC - Козлодуй „Ти Би Ай
Банк" ЕАД с ЕИК ***, че може да предяви иск за установяване на вземането
си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса до размера общо на
4% от цената на иска и в същия срок представи на съда доказателства, че е
предявил иска си, в противен случай заповедта за незабавно изпълнение ще бъде
обезсилена. Към определението на съда е представено и подаденото възражение по
чл. 414 от ГПК от К.Н.К., в което възражение се твърди, че не дължи изпълнение
по издадената заповед за изпълнение.
Поради
липса на данни по делото да е постъпвало възражение от страна на „***-2000"
ЕООД последния, производството по делото е прекратено по отношение на него с
определение №905 от 11.10.2019г, тъй като не е възразил срещу връчените му
заповед за незабавно изпълнение № 567 от 24.07.2019 г. и покана за доброволно
изпълнение по задължения по образуваното изпълнително производство под № 2019***0401223
по описа на ЧСИ И. Ц. във гр. Враца. Поканата е изпратена на 29.07.2019 г. и е
връчена на солидарния длъжник на 07.08.2019 г.
От
представените по делото Извлечение от
счетоводните книги се установява
усвоената сума, както и периода на просрочие и начислената за този период
лихва. В извлечението от счетоводните книги на „Ти Би Ай Банк" ЕАД от
19.07.2019г. са отразени по хронология фактите, в резултат на които е
възникнало вземането на Банката, респ. задължението на „*** - 2000" ЕООД и
на солидарния длъжник К.Н.К., фактите въз основа на които е настъпила
изискуемостта на главницата, начисляването на дължимата лихва върху просрочена
главница, и обобщен резултат за определен отчетен период по счетоводната сметка
на Кредитополучателя. Процесното извлечение съдържа посочената по-горе
информация, а именно: данни за длъжниците и клиентския номер на
кредитополучателя, данни за договора за кредит и дължимата сума, включваща главница,
лихва върху просрочена главница, законна лихва, просрочена такса за управление,
разноски за сключена застраховка и оценка на обезпечение. Следователно
представеният документ е редовен от външна страна и удостоверява, че
предявеното със заявлението вземане подлежи на изпълнение. До същия извод е
стигнал и Районен съд - Козлодуй, издал Заповед за незабавно изпълнение и
Изпълнителен лист по ч. гр. дело №921/2019г. Правилността на формирания и
присъден дълг е установена в съответствие с чл. 182 от ГПК от вписванията в
счетоводните книги на Банката и заключението на вещото лице.
По
искане на страните е допусната и изслушана съдебно счетоводна експертиза. Вещото
лице е установило, че ищецът в изпълнение на договора е предоставил на "***-2000"ЕООД
сума в размер на 449 954,64лв., която е преведена със седем транзакции
извършени в периода от 23.01.2018г до 14.03.2018г., като вещото лице е посочило
подробно датите на преводите и
съответните суми.
Вещото
лице в заключението си е посочило, че кредитополучателят "***-2000"ЕООД
е извършил по договора за кредит следните плащания: на 05.10.2018г сумата от 20 000лева, на
05.11.2018г - 20 000лева и на
05.12.2018г - 20 000лева.
За
периода от 05.02.2018г. до 05.02.2019г. вкл., Кредитополучателят е заплащал
договорените лихви и такси по кредита.
Според
заключението на вещото лице от месец март 2019г. Кредитополучателят и
съдлъжникът са спрели да обслужват кредита, като падежиралите и непогасени дължими лихви са както следва: с
падеж 05.03.2019г. – 2 653,86 лв., с падеж 05.04.2019г. – 2938,20лева, с
падеж 05.05.2019г. – 2 843,42лв., с падеж 06.06.2019 г. –
2 938,20лева, с падеж 05.07.2019г. – 2843,42лева и на 08.07.2019г. –
284,34лева. Общата сума на падежиралите
и непогасени дължими лихви е 14 501,44лева
Падежиралите и непогасени такси за управление са както
следва: с падеж 05.03.2019г. – 364,41 лв., с падеж 05.04.2019г. – 584,93лева, с
падеж 05.05.2019г. – 584,93лв., с падеж 06.06.2019 г. – 584,93лева, с падеж
05.07.2019г. – 584,93лева и на 08.07.2019г. – 58,55лева, като общият им размер
е 2 762,68лева.
От
заключението на вещото лице се установява, че редовна главница обявена за
предсрочно изискуема на 08.07.2019г. е 389 954,64лева.
Вещото
лице е посочило,че дължимата по договора за кредит законова лихва върху
просрочената главница за периода от
08.07.2019г до 18.07.2019г е в размер на 1 191,53лв.
Размерът
на дължимите по Договора за кредит разноски за връчване на покана за доброволно
изпълнение,заплатени за сметка на дълга по договора към датата на изготвяне на
извлечението от счетоводните книги 19.07.2019г. Дължимата сума за застраховка е
28,40лева, а размера на разноските за оценка на обезпечението е 602,40лева.
След
датата на депозиране на исковата молба
не са правени плащания по договора от страна на "***-2000"ЕООД. От ЧСИ И. Ц.
с платежни нареждания в полза на ищеца са извършение пет плащания в общ размер на 400 238,65лева, като вещото лице е
посочило подробно датите на плащанията и съответните суми.
При
така изложеното,съдът приема, че се касае за договорно правоотношение, което
притежава характеристиките на специфична
търговска сделка-договор за банков кредит, който е формален, консенсуален,възмезден и двустранен договор.
За
да настъпят правните последици на едно договорно правоотношение, същото следва
да отговаря на условията за валидност.
Страните
по договора са търговци. Ответникът К.Н.К. като физическо лице е поел при
същите договорни условия, солидарна отговорност.
С Решение №84/20.07.2017 по дело №1934/2015 на ВКС, ТК, I т.о и решение
№ 38, постановено по т.дело № 2754/2015г. на ВКС, ТК, постановени по чл.290 и сл. ГПК,
съставите на ВКС след обсъждане на решения на СЕС по тълкуването и прилагането
на отделни разпоредби на Директива 93/13 ЕИО на Съюза от 5.04.1993г., относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, и решение по дело С-419/11
ТiаХЕС във връзка с приложението на чл.15, пар.1 на Регламент 44/2001 на Съвета
за компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, приемат, че „Физическо лице - съдлъжник по договор
за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец,
може да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се
позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели
извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва
конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с
оглед установяване на качеството „потребител”. Обезпечението на дълг на
търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не
може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска
дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални
/функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление
или мажоритарно участие в същото.” В случая
ответникът К.Н.К. е управител на
дружеството кредитополучател, т.е. има функционални връзки с него. Придобиването
на качеството на съдлъжник към банката от физическото лице К.Н.К. е осъществено
с оглед тесните му професионални връзки с дружество-кредитополучател, поради
което не може да се приеме, че задължаването като физическото лице е извършено
за цели, извън и независимо от всяка търговска дейност или професия.
Независимо, че обезпечаването на кредита на търговското дружество е направено
от К.Н.К.,като физическо лице, доколкото няма качеството на потребител по
пар.13 от ЗЗП, то не се ползва със защитата, установена в глава шеста от ЗЗП.
При
така констатираното,съдът приема,че договорът е породил валидно облигационно
отношение между страните по делото.
От
представените искания за усвояване и от заключението на вещото лице се установи
по безспорен начин, че ищецът в изпълнение на договора е предоставил на "***-2000"ЕООД
сума в размер на 449 954,64лв., която е преведена със седем транзакции
извършени в периода от 23.01.2018г до 14.03.2018г.
Неоснователно
е възражението на ответника, че ищецът не
е изпълнил задължението си за актуализиране на лихвите по кредита на
всяко тримесечие, тъй като В т. 2.6. „Актуализация на лихвата" е посочен
редът за актуализация на така формирания лихвен процент, който ще се
актуализира на тримесечие, считано от 05.03.2018 г. на база на 3 (три) месечен SOFIBOR, котиран два работни
дни преди датата на актуализация.
Съгласно
справка за ОЛП от www.bnb.bg за всеки календарен месец, считано от 01.07.2018
г. до 01.07.2019 г. ОЛП е в размер на 0.00 (нула) пункта, което означава, че
считано от дата 01.07.2018 г. до датата на предсрочна изискуемост при
изчисляване на вноската по кредита се прилага лихва с размер на 8.75 %, тъй
като изчисленият такъв съгласно методологията за формиране на лихвения процент
по кредита е в размер на 8,735 % (8.735+0,00), който размер е по-малък от
минимално заложения праг от 8,75% съгласно т.2.5. от договора за кредит.
От
заключението на вещото лице се установява още, че кредитополучателят "***-2000"ЕООД
е извършил по договора за кредит следните плащания: на 05.10.2018г сумата от 20 000лева, на
05.11.2018г - 20 000лева и на
05.12.2018г - 20 000лева. За периода от 05.02.2018г.
до 05.02.2019г. вкл., Кредитополучателят е заплащал договорените лихви и такси
по кредита.
Според
заключението на вещото лице от месец март 2019г. Кредитополучателят и
съдлъжникът са спрели да обслужват кредита, като в заключението са посочени
точните размери на падежиралите и
непогасени дължими задължения към 08.07.2019г.
В
чл.8 ал.1.1 от Общите условия е предвидено, че
просрочие на което и да е изискуемо парично задължение Кредитодателят по
договора, банката може да обяви вземанията си по договора за изцяло и частично изискуеми. В процесния случай ,въпреки че в договора за
кредит сключен между страните е предвидена в чл.8 ал.1 от Общите условия автоматична предсрочна изискуемост, ищецът е
обявил същата съобразно формираната съдебна практика. Според установената
съдебна практика,в това число и приетото в т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС,за да са налице предпоставките на чл.418 от ГПК за постановяване на
незабавно изпълнение е необходимо изявлението на кредитора за обявяване на
кредита за предсрочна изискуемост да е достигнало до длъжника,като постигнатата
между страните уговорка,че при неплащане
на определен брой вноски кредитът става
предсрочно изискуем без да уведомява длъжника не може да породи
действие,ако кредиторът не е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем и изявлението му да е достигнало до длъжника.
Съгласно
даденото разрешение в т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,в хипотезата на
предявен иск по чл.422,ал.1 вземането произтичащо от договор за банков
кредит,става изискуемо,ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение,като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита.Волеизявлението на банката-кредитор следва да е обективирано в писмен
документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60,ал.2
на закона за кредитните институции или обстоятелствата ,уговорени в
договора,които дават право на кредитора да упражни правото да обяви
предсрочната изискуемост на кредита.В писмения документ кредиторът може да
определи и срок за изпълнението на задължението от длъжника,във всички случаи
волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и
недвусмислено.Предсрочната изискуемост настъпва на датата на връчване на
длъжника на документа,съдържащ волеизявлението на кредитора,ако към този
момент са били налице обективните
предпоставки обуславящи изискуемостта.
Волеизявлението
на банката-кредитор е обективирано в писмен документ и съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата уговорени в договора,които дават право на кредитора да упражни
правото да обяви предсрочната изискуемост на кредита. В писмения документ
кредиторът е определил и срок за изпълнението на задължението от длъжника,като
волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост изрично и недвусмислено.Предсрочната
изискуемост настъпва на датата на връчване на длъжника на документа,съдържащ
волеизявлението на кредитора,ако към този момент са били налице обективните предпоставки
обуславящи изискуемостта.
При
липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция/какъвто е
процесния случай/,връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до
длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу
подпис или по възлагане от нотариус/чл.50 ЗННД/ или от частен съдебен
изпълнител.При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата
на чл.37-58 ГПК,като отказът за получаване по чл.44 ГПК или отсъствието от
адреса по чл.47 ГПК се удостоверяват от длъжностно лице,а съобщенията се считат
за връчени.
В
процесния случай,ищецът е възложил на частен съдебен изпълнител връчването на поканата
за доброволно изпълнение,с което ответникът е уведомен,че ако не погаси
задълженията си в седемдневен срок от получаване на поканата,кредитът е обявен изцяло за предсрочно изискуем, считано
от деня следващ деня,когато изтича посоченият
седмодневен срок,а именно считано от 08.07.2019г.,като това право е надлежно
упражнено.Поканата е връчена лично на К.Н.К. на 29.06.2019г.на посочения в
договора адрес за кореспонденция.
Предсрочната
изискуемост е санкция за неизправността на длъжника,поради което последиците
следва да включат пълно и точно изпълнение
на задължението,каквото то съществува и се дължи и при настъпване на срока.Ако
кредиторът не упражни правото си на предсрочна изискуемост,но длъжникът е
неизправен,на падежа на задължението,той би дължал връщането на заетата сума и
на възнаградителната лихва,както и обезщетение за забавата.Упражняване на
предоставено от договора право на предсрочна изискуемост не погасява
уговорените задължения,както и не следва да се тълкува като отпадане на правото
на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера,който то би
имало и при недобросъвестност на длъжника.При уговорена в договор за заем за
потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата
парична сума,настъпва предсрочна изискуемост
и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски,включително в
частта им за възнаградителни лихви и такси/Р №99/01.02.2013 год. по
т.д.№610/2011 год. на 1-во т.о на ВКС,чл.290 ГПК/.
Съобразно
гореизложените съображения и приетото заключение на вещото лице, съдът
възприема посочените от последното изчисления на дължимите суми по кредита към
датата на подаване на заявлението както следва:
-
редовна главница обявена за предсрочно изискуема на 08.07.2019г. в размер на
389 954,64лева.
-
падежиралите и непогасени дължими лихви
за периода от 05.03.2019г до 08.07.2019г са общ размер от 14 501,44лева
-
Падежиралите и непогасени такси за
управление от 2 762,68лева
-
дължимата по договора за кредит законова лихва върху просрочената главница за периода от 08.07.2019г до 18.07.2019г е в размер
на 1 191,53лв
- Размерът
на дължимите по Договора за кредит разноски за връчване на покана за доброволно
изпълнение,заплатени за сметка на дълга по договора към датата на изготвяне на
извлечението от счетоводните книги 19.07.2019г. е 63,40 лева.
-Дължимата
сума за застраховка е 28,40лева, а размера на разноските за оценка на
обезпечението е 602,40лева.
В
тежест на ответника беше да установи изпълнение на задължението си да заплати
дължимите по договора вноски с настъпил падеж и погасяване на задължението по
договора за банков кредит изцяло.Такива доказателства не са релевирани по
делото.
Съдът
на основание чл. 235 ал.3 ГПК като взе предвид отразеното от вещото лице Вещото
лице, че от ЧСИ И. Ц.
с платежни нареждания в полза на ищеца са извършени пет плащания в общ размер на 400 238,65лева, намира че с тази сума са
погасени част от претендираните след образуване на настоящото дело и същите
следва да бъдат отразени в решението.
При съобразяване с отразените по извлечението
от сметки на ищеца плащания както и с
разпоредбата на чл. 76, ал. 2, ЗЗД – при липса на данни за заявена от
длъжника-платец поредност на погасяванията, съдът намира, че с платената
сума 400 238,65лева, установена от вещото лице, са заплатени разноските в
заповедното производство в размер на 8182,09лева, падежиралите
и непогасени дължими лихви за периода от 05.03.2019г до 08.07.2019г са общ размер от 14 501,44лева;
Падежиралите и непогасени такси за
управление от 2 762,68лева; дължимата по договора за кредит законова лихва
върху просрочената главница за периода
от 08.07.2019г до 18.07.2019г е в размер на 1 191,53лв; дължимите по Договора
за кредит разноски за връчване на покана за доброволно изпълнение,заплатени за
сметка на дълга по договора в размер на 63,40 лева; Дължимата сума за
застраховка от 28,40лева и разноските за оценка на обезпечението от 602,40лева. След погасяване на тези
задължения в общ размер от 27 331,094лева с останалата сума от 372 906,71лева е
погасена част от главницата, а останалата част от главницата в размер на 17
047,93лева е дължима.
За сумата от 17 047,93лева главният иск е
основателен и следва да бъде уважен, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното
изплащане. За горницата на главницата над 17 047,93лева до 389 954,64 лева, за
законната лихва върху тази горница, както и за другите претендирани суми
исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез
плащане, извършено по изп. д. №2019***0101223
на ЧСИ И. Ц..
Върху
главницата се дължи и законната лихва от предявяване на иска 22.07.2019 год.до
окончателното изплащане на задължението
тъй като само в хипотезата на
разглеждане на иск по чл.422 ГПК,подаване на заявление има характера на
искова молба.
При
този изход на делото съдът следва да присъди на страните и сторените в исковото
производство разноски и тези направени в заповедното.
Безспорно
се установи, че към момента на депозиране на заявлението и исковата молба не е имало плащане на установените
задължения. Плащане е извършено в хода на настоящото производство, което съдът
на основание чл.235 ал.3 ГПК взе предвид при формиране на решението си. Предвид
основателността на исковите претенции към датата на депозиране на исковите
претенции на ищеца се следват всички направени разноски в настоящото
производство, а именно внесена държавна такса от 8 182,09 лв.,
възнаграждение за вещо лице от 400 лв. и
възнаграждение за юрисконсултът представлявал го в процеса, определено по реда
на чл.78 ал.8 ГПК в размер на сумата от 450 лв.
В
случая съдът прие, че разноските в заповедното производство са заплатени с
извършените плащания по изп. д. №2019***0101223
на ЧСИ И. Ц., поради което съдът намира, че в случая същите не следва да бъдат
присъждани.
С оглед горното и на основание чл.422, вр.с
чл.415 ГПК, ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в настоящият му състав
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Н.К. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, в качеството му на
солидарен длъжник ДЪЛЖИ на "ТИ БИ АЙ БАНК"АД със седалище и адрес на
управление в гр.***, ЕИК***, представлявано от изпълнителните директори Н. Г.
С. и А. Ч. Д., сума в общ размер от 17 047,93лв. /седемнадесет хиляди четиридесет
и седем лева и деветдесет и три ст/, представляваща просрочена главница, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението 22.07.2019г. до
погасяване на задължението, която сума е присъдена на Банката съгласно
Изпълнителен лист по ч. гр. дело № 921/2019г. по описа на PC Козлодуй издадена
Заповед №567 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК от 24.07.2019г. по ч.гр.д.№921/2019г. по описа на Районен
съд-гр.Козлодуй.
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковите
претенции за сумите 1191.53 лв. - законна лихва за периода 08.07.2019г. -
18.07.2019г., 2 762.62 лв. - просрочена такса управление на кредита за периода
05.03.2019г. - 08.07.2019г., 28.40 лв. - разходи за застраховка, 602.40 лв.
разходи за оценка на недвижими имоти, представляващи обезпечение по кредита,
63.40 лв., представляващи разходи за връчване на покана за доброволно плащане, както
и претенцията за главница в останалата част над 17 047,93лева до пълния размер
от 389 954.64 лв.; представляващи просрочена главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното му плащане; които
суми са присъдени на Банката съгласно Изпълнителен лист по ч.гр. дело №
921/2019г. по описа на PC Козлодуй, като погасени чрез плащане по изп. д. №2019***0101223 на ЧСИ И. Ц., след депозиране
на исковата молба.
ОСЪЖДА К.Н.К. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на "ТИ БИ АЙ БАНК"АД със седалище и
адрес на управление в гр.***, ЕИК***, представлявано от изпълнителните
директори Н. Г. С. и А. Ч. Д.,на основание чл.78 ал.1 ГПК, деловодни разноски
за тази съдебна инстанция както следва: внесена държавна такса от 8 182,09
лв., възнаграждение за вещо лице от 400
лв. и възнаграждение за юрисконсултът представлявал го в процеса, определено по
реда на чл.78 ал.8 ГПК в размер на сумата от 450 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-гр.София.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: